Да продаваш краставици на краставичар е трудна работа. Но дойдоха едни такиви времена, че и това започна да се случва в нашата скъпа родина и особено в земеделието ни. Като от небето в България се изсипа дерлегация от американския щат Небраска, водена от Робърт Евнен, държавен секретар на щата. Те по неизвестни за нас причини решиха, че трябва да продават боб на нашата страна, защото им бил много хубав.
 
Едва ли не, имало нещо страшно в това, че досега внасяме боб от Киргизстан и някои африкански и азиатски държави.  Е, хубаво де, ама на българин да продаваш боб  е някак подигравателно.
 
Но то малко ли смешни и унизителни работи вече се случиха в нашето земеделие. Не случайно, когато европейските държави решиха да ни оказват помощ в селското стопанство, първо се опитаха и практически успяха, да ликвидират науката в земеделието. Сортове боб, и то перспективни, се произвеждаха в Земеделския институт в Генерал Тошево. Единственият проблем бе, че комбайните не можеха директно да го овършават, но сега, както чуваме, вече са създадени и два нови сорта, които стават и за такава обработка.

Свикнали сме да се гордеем, че ние сме научили света на градинарство. И досега частни стопани в западни страни все още разполагат с български семена и ги отглеждат с голям успех. Но колкото и смешно да ви изглежда, Съюзът на градинарите в България бе създаден именно със западна, в случая германска, помощ. Отново бяха похарчени милиони пари, които се броят за инвестиции в нашето земеделие, а всъщност отидоха за издръжка на консултанти и семинари.

А що се отнася до щата Небраска, за него редовият българин може би е чувал само, че там е роден Марлон Брандо. А може и това да не. Похвално е, че ръководителите на този щат са се замислили и как да ни снабдят с боб, но ни е обидно, че вместо да ни дадат възможност да развиваме собственото сортоподдържане на доказали се български сортове и дори ние да изнасяма  наши сортове, така както ставаше дълги години със слънчогледа сорт Албена във Франция, сега с почести приемаме американци, носещи ни боб.
 
Така че с нищо не са ни виновни американците, кои знае дали ще ядем техния боб, на нашата маса сигурно още дълго ще присъстват азиатското производство. Но дали нашите ръководители някога ще осъзнаят, че семепроизводството е "цифровизацията" на селското стопанство, и че само то ни гарантира независимост, може само да хвърлим един боб от Небраска ...
 
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

Можем ли да икономисаме семена и препарати за растителна защита и да получим добив, който да възстанови вложените средства и да ни донесе печалба? Подобен въпрос в периоди на криза си задават много производители на растениевъдна продукция

Производството на земеделска продукция е пряко свързано с процесите, протичащи както в националната, така и в международната икономика. Тези процеси оказват съществено влияние, като повишават или намаляват себестойността на продукцията на вътрешния пазар. Напоследък тенденцията е към повишаване цените на всички вносни стоки, като торове, семена, препарати за растителна защита(ПРЗ) и др. Пред фермерите изниква въпросът: как да намалят разходите? Много от тях мислят, че намаляването на разходите води до неизбежно намаляване и на добивите. Това е вярно, но за сметка на какво се намалява добивът? Дали е за сметка на съкращаване на нивото на химизацията? Дали става въпрос за икономии на семена, или за преминаване към по-малко разходни и екстензивни технологии при отглеждане на културите?

Основателни съмнения

По време на прехода през 90-те години, нарушаването на производството и на доставките в резултат на кризата доведе до дефицит на торове. По-възрастните агрономи помнят, че след като се икономисваха торовете в продължение на 2 – 3 години подред, добивите при основните култури не намаляха много, което позволи да бъдат смекчени последствията от кризата. По-скоро пострадаха тези стопанства, които спестяваха от семена и препарати за растителна защита. Евтините семена с непроверено качество от непознати или съмнителни източници и икономисването на ПРЗ проваляха добива. Качеството на продукцията беше изключително ниско, така че тя трудно можеше да се реализира или се реализираше на възможно най-ниски цени.

Естествено, не толкова драматичното намаляване на добивите се обясняваше с последействието на внесените по-рано торове и естественото плодородие на почвата в този момент. Да допуснем, че две години стопанството може да преживее без минерални торове, без да забравяме за сидератите и биологизацията на производството, доколкото това е възможно. Но препаратите за растителна защита и семената „работят“ една година – на тях дълго не можеш да разчиташ. Можем ли да икономисваме семена? Вероятно да, но качествени семена днес могат да се купят на достъпни цени. На този пазар съществува голяма конкуренция и винаги може да се намери добро предложение. Въпреки това ползвателят е длъжен да направи необходимата проверка и проучване на доставчика. А що се отнася до препаратите за растителна защита, тук въпросът е по-сложен. Как да икономисаме от разходите?

Насищане с пестициди

От година на година показателите за реколтата имат своя дефицит. Добивността, или разликата между потенциалните възможности на добива и фактическия, всяка година се определят от няколко фактора:

Агротехнологичните и биологични условия (климатични и метеорологични условия, посевен материал, торове, ПРЗ, използвана технология, спектър на плевелния състав и вредители)

Социално-икономически фактори (ниво на цени на пазара, разходи за производството, стабилност на валутата, политически фактори).

На много фактори, такива като нашествие на вредители, скок в цените, правителствена политика и курс на валутата, агрономът не може да повлияе. Той може да работи над технологията, традицията и знанията. Така че като обогатява знанията си и усъвършенства технологията, агрономът държи коз в ръката си.

Един от добрите показатели за добра работа на стопанството е стабилността. За съжаление, от колебанието на цените на продукцията стабилният добив невинаги гарантира стабилност в печалбата. За пример: по данни на селското стопанство на САЩ в последните години цената на царевичното зърно на международния пазар падна с 40 – 50%. В продължение на повече от две години намалението е със 130 долара за тон (3,32 за бушел), което е еквивалентно на стойността на един тон царевично зърно през юни – юли 2019 година. Това означава, че за една година стопанството може да прибере 8 тона царевица от хектар и да получат същите приходи, колкото е получило и от седем тона година по-рано.

Подобна ситуация се наблюдава и при зърното на обикновената зимна пшеница. Така по данни на Световната банка цената на зърното на твърдата пшеница в периода от октомври 2013-а до октомври 2014 година падна с 50 – 70 долара за тон, а максималното намаление на цената е 127 долара за тон (ноември 2012 година – август 2015 година), което е еквивалентно на стойността на 0,5 – 0,6 тона.

За гарантиране на финансовата стабилност агрономът е длъжен да има коз в ръката си, т. е. допълнителна добивност, която не само да повишава печалбата, но да не я понижава под нивото на средната величина за последните пет – седем години.

Да разгледаме ситуация, когато стопанството опростява технологията по защита на добива, намалявайки интензивността на химичните обработки, а на световния пазар цените на зърното или на маслодайните култури падат. Имайки по-нисък добив и по-ниски цени на продукцията, ние можем да не покрием своите разходи, дори в случай, когато сме ги намалили. Ето защо намаляването на добивите по този начин е опасно. Изводът е, че намаляването на насищането на почвата с пестициди е критично за добива. А какво ще стане, ако не съкратим обема на внасяните химически препарати, но съкратим разходите по тях без загуба на качеството. Това е възможно. В сезона през 2015 година ръководствата на много стопанства решиха да опростят технологията.

Да разгледаме подробно отделните фактори.

Неправилни икономии

Често под икономия на ПРЗ разбираме покупка на по-евтини средства за растителна защита. Но до какво ниво можем да намалим тази част от разхода? От време на време продавачите предлагат почти минимални цени. Не е тайна, че голяма част от препаратите или техните активни вещества се произвежда в Китай. Поднебесната е закрита страна, но експортната експанзия е открита. В интернет има сайтове, на които е посочена официална статистика по цени на продуктите, обновяваща се на всеки 10 дни. Лесно може да се проследи например цената на 1 литър технически глифозат 95%. Отиваме на сайта, изтегляме отчета и гледаме цените. През май 2015 година цената на такъв глифозат е около 2,5 – 3 долара за литър. Подобен глифозат (като активно вещество) не е готов за внасяне. Той подлежи на разреждане, добавят реактивни вещества, аджуванти и сърфактанти, транспортират го за далечни земи. Общувайки с представители на китайските производители, ние разбираме, че цената на готовия препарат не може да бъде по-ниска от цената на неговото производно, пускано в много по-голяма концентрация. Да, и обикновената логика потвърждава това. Тогава каква е тази стока, предлагана за 2 – 3 долара за литър с доставката до стопанството? Не така рядко, разбира се, има и случаи на неоправдано високи цени на препаратите. Затова е необходимо да се търсят ПРЗ на адекватни цени. В тази връзка не бива да се забравя и за възможностите за корупционни схеми при сделките. Един от елементарните начини за икономия на разходи при покупка на химични препарати е провеждането на открити търгове. Например в едно голямо стопанство или сдружения от стопанства стойността на необходимите ПРЗ би била една (по-висока) до провеждане на търг и съвсем друга (по-ниска) след неговото провеждане.

Трябва ли да се харчат пари за новости?

Въпреки че ежегодният списък на одобрените готови препарати съдържа стотици продукти, пазарът на активните вещества е доста ограничен. Затова е необходимо да се гледат детайлите из основи – т.е. съставът на активните вещества, тяхната ефективност, а не името на самия препарат. Повечето препарати на пазара представляват продукти от постпатентно производство, познати у нас като генерични. Ярък пример за това е хербицидът с тотално действие Раундъп на компанията „Монсанто” (неговото активно вещество е глифозат).

До 2000 година молекулата на глифозата беше защитена с патент. Единствено компанията „Монсанто” можеше да произвежда хербициди на тази основа. През 2000 година патентната защита изтече и след това портфолията с хербициди на почти всички компании на пазара за ПРЗ се попълниха с нови продукти. Освен това клонингите на Раундъп струват скъпо, въпреки че не са оригинални. Има значение и международният патент. Аналогична е ситуацията и с такива активни вещества, като ацетохлор, имидаклоприд е др. Изхождайки от темповете на развитие и внедряване в производството на нови активни вещества, най-добрата схема за защита на растенията е в пропорция 9:10 – т.е. 9 от използваните препарати могат да са генерици, но като минимум един продукт трябва да бъде от патентованите нови продукти. Новостите трябва да се гледат отблизо – да се оценят и да се използват в качеството на алтернатива, за да се избегне формирането на резистентност.

Какво още помага за правилно построяване на схемата на защита на растенията? Разбира се, фитосанитарният контрол на посевите и препоръките на специалистите по растителна защита. Само ако познавате добре спектъра на вредителите и плевелната растителност на вашите полета и ако отчитате прогнозата на специалистите за развитието на патогените, вие ще можете правилно да построите системата за защита на добивите.

Заедно с изучаването на болестите и вредителите, характерни за едно или друго поле, и правилния подбор на препаратите, е необходимо да се пристъпи към промяна в някои традиционни агрономически подходи. Експортното направление на много от селскостопанските култури и курсът на внедряване на продоволствената безопасност в съответствие с международните стандарти могат внезапно да прекратят достъпа към обичайни стари препарати, към които се придържат агрономите. Ако тези препарати бъдат забранени, значи има съответни причини... Няма ли да е шок за агронома, когато в един момент той остане без тези препарати, активните вещества на които се забраняват в много страни, в това число и вЕС-28? Няма ли това да се отрази на добива? За такава ситуация трябва да се готвим отрано, като на неголяма площ по възможност отработваме схемата за защита с разрешените в други страни нови препарати.

Необходима ли е защитата на растенията?

А трябва ли въобще да защитаваме посевите? На този въпрос ще отговорим с диаграма, на която са показани реалните и потенциалните загуби на добива на основните селскостопански култури в случаите на проведени мероприятия по растителна защита, както и без такива. Може да се убедите, че разходите за защита на добива почти винаги се отплащат, независимо от културата (Графика 3).

Заключение

Независимо от ръста на цените на всички съставни производства, отделните стопанства могат да имат приемливи финансови резултати, ако избягват падането на добивите на своите полета. Това става възможно благодарение на внимателния подход към защитата на добива и правилния избор на посевния материал с незначително съкращаване на разходите за обработка на почвата, а така също и за сметка на биологизацията на производството. Стремежът трябва да е към „златна печалба“, а не за „злато“ от стойността на реколтата.

Агр. Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Защитата на семената от повърхностни инфекции и почвени патогени е гаранция за здрави посеви

Агр. Петър Кръстев

В последните няколко години все по-голяма популярност набират фунгицидно-инсектицидните обеззаразители на семена. Тези продукти се ползват с популярност, защото осигуряват двойна защита, с която контролират не само болестите по семената, но ги защитават и от вредители. Освен това обеззаразителят трябва да покрива целия спектър болести, който съответства на дадената агроценоза.

Според проучване в Европейския съюз лидери в сегмента фунгицидно обеззаразяване са: зимна пшеница, соя и зимен ечемик. В сегмента инсектицидно обеззаразяване водещи са слънчоглед, царевица и зимна пшеница. А в сегмента фунгицидно-инсектицидно обеззаразяване първо място заемат зимната пшеница,царевицата и соята.

Лабораториите на агрохимическите компании постоянно работят над разработката на нови формулации и усъвършенстват съществуващите, за да удовлетворят потребностите на земеделските производители. През 2018 година най-разпространени болести по семената в Европа са били главните, видовете кореново гниене, снежната плесен, тифулното гниене и септориозата. Комплексът насекоми, които са нанесли най-много вреди миналата година, е толкова широк, че да се предвиди защита от всички, е почти невъзможно. Това са почвени (ларви на телени червеи, житен бегач, майски бръмбар), скрито живущи (житни мухи, стъблена пшенична бълха), и смучещи вредители (въшки, цикади, трипси).

Как могат да се решат проблемите

За да удовлетворят потребностите на клиентите, компаниите предлагат на пазара различни препарати за обеззаразяване на зърнени култури. Тези препарати трябва да отговарят на следните изисквания:

. да имат високо ниво на селективност;

. ефективно да защитават семената и пониците от широк спектър болести;

. да нямат ретардантно влияние върху кълновете;

. да повишават устойчивостта на растенията към ниски температури и недостиг на влага;

. да подобряват показателите на кълняемата енергия на пониците и полската кълняемост на семената.

. да контролират семенните и почвени инфекции, а също и листните болести в начални етапи.

Препоръки за получаване на най-добър резултат при използване на обеззаразители

Към защитата на семената е необходимо да се подхожда комплексно, затова е важно да се използва правилна техника, да се съблюдава времевата рамка за сеитба. Нужно е да се обръща внимание и на използването на качествени препарати за растителна защита. При използването на всички препарати е важно стриктно да се спазват инструкциите и препоръките на компаниите производителки. Трябва да се знае, че ефективността на препаратите за растителна защита зависи от много фактори, основни от които са: разходната норма на препарата и разтвора от него, начинът на прилагане, броят на третиранията и др.

Публикувана в Растениевъдство

Това са изучавали производители на сеялки в процеса на демонстриране и изпитване на своите машини в различни почвено-климатични зони. Обобщение на резултатите от техните наблюдения


Четирите основни фактора на добива, върху които може да се повлияе по време на сеитбата, са нормата на изсяване, разстоянието между растенията, наличието на двойници и пропуски, както и покълването. До тези изводи са стигнали производителите, изпитвайки сеялките на демополета в цял свят – в няколко различни щата на САЩ, Канада, Аржентина, Бразилия, Африка и различни европейски страни, в това число и България.

sivba stattya

Колкото и странно да изглежда, нормата на изсяване има най-малко значение. Разстоянието между семената, тоест точното им поставяне, оказва по-голямо влияние върху добивите. Производителите и продавачите на сеялки обръщат голямо внимание на фермерите на процеса на минимализиране на двойно поставени семена и пропуски.

Но както се оказва, и това не е най-важното. Тези мерки осигуряват само равномерното разпределяне на семената по полето. А най-голямо влияние върху добивите оказва дружното поникване.

В този показател влиза процентът на кълняемост на семената, както и равномерното и дружното им поникване. За равномерно и дружно се смята покълването в първите 36-48 часа след сеитбата. Ако някое растение не успее да покълне през първите 2 денонощия, а голяма част от съседните – успява, то тези, които са покълнали по-рано ще го задушат. А това е неосъществена реколта.

Какви са причините на неравномерното покълване?

Това е станало ясно от някои опити, както и от анализа на данните от системите за прецизно земеделие. Например оказало се е, че на дълбочината на засяване на семената, определена в литературата за съответната култура като оптимална, относителната влажност на почвата варира от 20 до 60%. И това е в пределите на едно и също поле! Всички знаят, че за успешното покълване на семената, влажността на дълбочината на тяхното засяване трябва да е не по-малко от 30%.

sivba stattya foto 2

Опитите са показали и съществено влияние върху покълването на семената и на дълбочината, на която те се засяват. Например, в хода на един от опитите е установено, че семената на царевица, засята на дълбочина 7,6 см, където е имало най-много влага, са поникнали почти всички за определеното време. За същото време семената, засети на дълбочина 5 см, едва са започнали да покълват поради недостиг на влага. А засетите на дълбочина 2,5 см, така и си останали да лежат в почвата в очакване на дъжд.

Поради тези причина една от непрекъснатите задачи на агронома е да търси „златната среда“. Тъй като ако засееш дълбоко, има повече влага, но се губи енергията на покълването. А ако засееш плитко – енергията на покълването ще е по-добра, но пък няма да достигне влага.

Също в хода на тези опити е установено, че правилният натиск на сеитбената секция има много по-голямо значение за добивите, отколкото елиминирането на двойници и пропуски. Например, при оптимално натоварване на сеитбената секция,и равни останали условия, добивите от царевица са достигнали 1445 кг от дка. При максимално притискателно усилие, когато на сеялката, както се казва, са затегнати всички пружини, добивите са намалели до 1405 кг/дка. А когато натоварването е намалено до 80 кг – добивите спаднали до 1310 кг/ха.

Разбира се, за необходимостта от коригирането на дълбочината на засяване или притискателното усилие знае всеки агроном. Но на практика дали много производители пренастройват притискателното усилие при преместването на друго поле с различни условия? Колко от тях са готови да загубят за това по 4-5 часа от 20-те часа работа на сеялката в денонощието по време на кампанията?

По този причина през последните години технологиите на прецизното земеделие позволяват да се променя притискателното усилие направо от кабината на трактора, при това по секции, точно така както малко по-рано стана възможно регулирането на нормата на засяването. Но подобни технологии струват пари. Една добра модерна сеялка, оборудвана с всички съвременни технологии, излиза 60 000 – 90 000 евро. Но пък се изплаща.

И при всичко това не бива да се забравя поговорката, родена в агрономските среди: „Сеитбата на пролетниците започва през есента“, тоест важна е добрата подготовка на почвата през есента.

Публикувана в Растениевъдство

При спазването на лесни технологични правила за използването на тези машини при жътвата производителността се увеличава с 30-40%, а при сеитбата – с 25-35%

Ася Василева

С приближаването на жътвата темата за претоварващите ремаркета става все по-актуална. Тази технология още си пробива път сред българските фермери. Но по света все повече зърнопроизводители правят своя избор в полза на жътва и сеитба с използването на претоварващи ремаркета. Тези машини са лесни за работа, но често се допускат грешки, намаляващи техния технологичен и икономически ефект. Какви са тези грешки и как да не ги допуснете, ще се опитаме да изясним в настоящата статия.

Жътвата е процес, обусловен от конкретни срокове. Тяхното разтегляне заплашва както с биологични загуби на реколтата, така и със спад в качеството на зърното. Освен това нараства рискът от бурно разрастване на плевелите, което съществено намалява производителността на жътвата, увеличава разходите и води до още по-високи загуби.

remarketa 1

Увеличаването на производителността на комбайните с помощта на претоварващо ремарке е един от рационалните пътища за съкращаването на сроковете на жътвената кампания и намаляване на рисковете.

Технологията е лесна. Първата стъпка е изборът на ремарке. Тук е важно да не се бърка, а то да се избере според размера, също както удобна дреха. Трябва да се вземат предвид конкретните специфики на наличния машинно-тракторен парк, както и характеристиките на площите, средните добиви, изискванията към налягането върху почвата и т.н. Не е добре, ако воден от добри цели – намаляване на количеството на техниката и персонала, стопанинът побърза и поръча вместо две средни по размери ремаркета едно голямо, което наличните комбайни няма да успеят да натоварят.

Важно е да се знае, че всеки модел претоварващо ремарке предполага работа с трактор с определена мощност. Колкото повече зърно превозва ремаркето, толкова по-голяма теглителна сила ще му е необходима. Затова е важно да се съпоставят наличните в стопанството трактори с предвидените за закупуване машини. Това ще елиминира необходимостта да се купува специален трактор за претоварващото ремарке.

Следващият пункт е вместимостта. Ремаркето се избира така, че неговият обем кратно да съответства на обема на бункерите на комбайните. Само тогава, работейки в технологична верига, прибиращата техника ще осигури максимален ефект.

Какво трябва да бъде оптималното съотношение на комбайните и ремаркетата в технологичната верига?

Логиката е проста: цикълът на работа на комбайна в технологичната верига трябва да бъде по-малък от цикъла на работа на претоварващото ремарке. Тоест при избраното съотношение комбайн/ремарке трябва да работи следната формула:

● Vк — време за запълване на бункера с прибираното зърно + време за разтоварване на това зърно от комбайна;

● Vб — време за приемане на зърното от всички комбайни + време за докарването му до края на полето и разтоварването му в автомобилния транспорт + време за връщане в технологичната верига на комбайните.

remarketa 3

Да разгледаме това с конкретен пример. Да допуснем, че при работа в технологична верига с два комбайна Vб = 22 минути, а с три – Vб = 26 минути. Тогава, ако Vк = 25 минути, то претоварващото ремарке ще обслужи 2 комбайна, а ако Vк = 27 минути– 3 комбайна.

Трябва да се отбележи, че една от най-важните функции на претоварващото ремарке е товаренето на сеялките със семена и торове. Многократно ускорявайки процеса, ремаркето намалява рисковете от неспазване на технологичните срокове на сеитбата. Резултатът е увеличаване на добивите, намаляване на оперативните разходи, отпадане на необходимостта от закупуване на допълнителни сеялки и трактори.

При избор на претоварващо ремарке трябва да се вземе предвид видът на сеялката. В някои случаи се налага ремаркето да се преоборудва със специален товарач за сеялки със система с хидравлично задвижване. Във всички останали случаи е достатъчно да се постави евтин комплект за пълнене на сеялки.

Новост в тази сфера е двусекционното ремарке. То позволява сеялките да се пълнят поред както със семена, така и с торове, и при това да работи само един трактор.

Въпрос на дисциплина

Следващият въпрос е организационен. Опитът показва, че производителността пряко зависи от спазването на технологията. Всичко е достатъчно лесно – комбайните поетапно влизат в полето. При запълването си те поетапно разтоварват в ремаркето, без да спират работа. Координацията на процеса става с помощта на радиовръзка. И като следствие, правилно изграденият процес осигурява увеличаване на производителността с 30-40%.

На практика обаче механизаторите доста бързо спират да спазват разписания ред и заминават по самостоятелни маршрути. Най-често това се случва поради неопитност. Пречки могат да бъдат релефът или състоянието на културите на полето (например, ако те са полегнали, може да се наложат различни маневри). Независимо от причината, възниква нарушаване на процеса и вследствие се влошават показателите на ефективността.

Какво може да се направи? Най-лесно е когато комбайнерите се разделят по навик. Тук просто трябва да се концентрират върху процеса. По принцип, механизаторите достатъчно бързо започват да разбират ползата от прилагането на тази технология. Но ако движението на комбайните е усложнено от наличието на преовлажнени долини, електрически стълбове или други особености, то трябва да се планира такава траектория, при която на ремаркето няма да му се наложи да преследва комбайна по цялото поле. Увеличаването на времето на цикъла на работа на ремаркето неминуемо ще доведе до това, че приетото съотношение комбайн/ремарке ще се наруши, и тогава ще се разруши работата в цялата технологична верига. Да се мисли, че комбайните са „първични“ и ремаркето трябва да ги гони и настига, е погрешно. Резултатността на жътвата зависи от съгласуваността на работата на всички участници във веригата, в това число и зърновоза.

Подобна е ситуацията и при сеитбата. Пълненето на сеялките от ремаркето се прави в края на полето, което означава, че за да се избегне престояването на сеялката в момента на нейното пристигане на определеното място, ремаркето със семената трябва вече да е там. В този случай отново помага радиостанцията. Механизаторът на сеялката следи нивото на разход на семената и когато се налага донапълване, навреме съобщава за това на механизатора на ремаркето.

Товаренето на самото ремарке със семена е възможно по различни начини. При малка отдалеченост на склада от полето, е целесъобразно ремаркето да се пълни в склада, а при голяма – направо на полето, като семената и торовете се доставят с камиони. Основният критерий при избора е времето, необходимо за натоварване на ремаркето. То трябва да е по-малко от цикъла на работа на сеялката при сеитбата.

Трябва да се акцентира върху факта, че и при жътвата, и при сеитбата важен мотивиращ фактор за персонала е паричното възнаграждение. Повишаването на производителността на работата трябва да се отразява пропорционално върху заплащането на труда на механизаторите, а намаляването на сроковете на работа да става отделен повод за премия.

Ремък за безопасност

Трябва да се отбележи, че при влажно зърно при комбайните с ремъчно задвижване на разтоварващия шнек, а това са всички руски машини, се увеличава вероятността от по-бързо износване или разтягане на ремъка. Работата е там, че в момента на задействане на подаването на зърното за разтоварване при пълни обороти на мотовилото става „кинематичен удар“ и това води до износване на ремъка. Вариантите за решаване на този проблем са лесноизпълними от опитен комбайнер и безопасни за техниката. Когато масата е много влажна и тежка, е по-добре разтоварването да се извършва при пълно спиране на комбайна.

Публикувана в Агротехника

УС на ДФ „Земеделие“ утвърди за 2019 г. бюджет от 1,2 милиона лева за финансиране на „Помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“.

   Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен и посадъчен материал. Финансирането е под формата на субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС).

      Целта на подпомагането е да насърчи производството и използването на сертифицирани качествени семена за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и стандартен посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури. 

      Максималният бюджет на помощта за периода на прилагане (2015-2020 г.) е в размер на 9 674 516 лева. Усвоеният ресурс по схемата за периода 2015-2018 г., е както следва: 2015 г. - 1 350 000 лв.; 2016 г. - 1 292 043 лв.; 2017 г. – 1 191 574 лв.; 2018 г. – 1 100 609 лв.

Публикувана в Растениевъдство

За да я спечелят, добрите производители се вслушват в съветите и предупрежденията на агрономите

Агр. Петър Кръстев

Безспорна е ролята на теоретичната подготовка във всяка една област, в т. ч. и в земеделието. Но не по-малка е ролята на практиката, която сблъсква производителите с реалността и ги кара не само да прилагат знанията си, но и да търсят оптимални решения, които доста често са нестандартни.

Ще си позволя да споделя размисли на колеги агрономи, с които съм разговарял или които съм слушал при многобройните ми срещи с тях. Естествено, най-често те говорят за пшеницата, защото тя е най-масово отглежданата култура у нас. И веднага бързам да уточня, че като такава, често на културата се гледа като на средно дете. Вниманието на родителите в семейството е приковано към по-големите и най-малките, а средният расте, както дойде! Т. е. фермерите отделят повече внимание на пролетните култури, като правят всичко възможно да ги опазят от плевели, болести и неприятели, защото ги смятат за по-висш клас култури. Там те се стремят да покажат професионализъм и майсторлък в производството. Това, разбира се, не е лоша практика, защото и цените на зърното от тези култури са по-високи, друг е въпросът, на каква цена е получено то.

Но да се върнем към пшеницата. Първото нещо, което трябва да направи производителят на пшеница според агрономите е да отстрани плевелите от полето до сеитбата.

Плевелите са гостоприемници на силно заразни болести

Един от основните проблеми е вирусната мозайка по пшеницата. Тя е силно вредоносна и може да намали добива до 60%. За жизнеността и предаването на вируса е необходимо живо растение-гостоприемник, което прави изключително важен контрола на плевелите, особено на житните. Оставени в полето до сеитбата, те създават ефекта на „зелен мост“ за болестта.

Плевелите се контролират чрез механична обработка на почвата или с хербициди. Растенията-гостоприемници на вирусни болести трябва да бъдат мъртви най-малко две седмици преди сеитба на културата. Досегашната практика показва, че обработката на почвата за унищожаване на нежеланите растения е по-ефикасна в сухи условия, а използването на хербициди има по-добър резултат при влажни условия. Важен е контролът и на широколистните плевели, осъществяван при предшестващата култура.

Правилното време на сеитба и устойчивите към вируса сортове могат да намалят риска от заразяване.

Изборът на сорт е важен фактор за добива

Производителите следва да подхождат разумно към избора на най-подходящи сортове пшеница за конкретната географска област и конкретното поле, единодушни са агрономите. Тук може да помогне консултацията с опитни специалисти-селекционери, а консултацията със специалисти по растителна защита ще внесе яснота трябва ли да се правят допълнителни обработки с инсектицид на обеззаразени с фунгицид семена. Вече се предлагат и комбинирани препарати – инсекто-фунгициди, които могат да се прилагат след достатъчно аргументирана препоръка. Ако купувате обработени семена, убедете се в качеството на покритието, като за целта може да използвате независима лаборатория за изследване. В американския щат Канзас през 2014 година е проведено изследване на проби от обработени семена, което показало, че 42% от тях са имали недостатъчен слой от препарати за продължителна защита на семената.

Също не забравяйте да настроите добре сеялката, ако работите с третирани семена. Обработените с препарати семена имат по-голям размер и по-голямо тегло, отколкото необработените, което е важен фактор за определяне скоростта на изсяването.

Дълбочина на сеитбата трябва да е еднаква

Според агрономите дълбочината на заравяне на семената има важно значение за добрия посев. Често фермерите смятат, че при сеитбата на пшеница различната дълбочина на сеитба не е критична. Това схващане е погрешно, защото ако семената се засеят по-дълбоко, отколкото е необходимо, това задължително се отразява негативно на тяхната кълняемост. Семената, засети по-плитко, поникват по-бързо, а засетите по-дълбоко, отколкото трябва, се развиват по-бавно и поникват по-късно. Това води до различия във времето на поникване на семената от няколко дни. Такива посеви са недобре гарнирани и нееднородни, защото растенията в тях се конкурират помежду си.

Неравномерното поникване и неравномерният растеж могат да донесат на фермера неприятни изненади доста по-късно през вегетацията. Например, ако има различия във времето на формирането на класа от пет-седем дни, прилагането на фунгицид за контрол на фузариума по класа ще бъде затруднено и неефективно.

Пролетната суша оставя трайни негативни последици върху добива

При възобновяване на вегетационния период главна роля играят температурата, влагата и доброто хранене на растенията, единодушни са агрономите. Сухата пролет обаче винаги ограничава добива на зърнените култури, смятат те и са прави. Това схващане се потвърди и от настоящата реколта 2018 – въпреки по-късните обилни валежи, сухата пролет отне значителна част от добива на пшеницата. Използването на препарати за растителна защита като фунгициди и достатъчното торене през вегетационния период могат да разкрият максималния потенциал на пшеницата дори при неблагоприятен старт напролет, но сушата в началото на сезона е нещо сериозно, смятат специалистите.

Затова е важно производителите на зърно да отделят голямо внимание на мониторинга и на прогнозата на времето. Ако се задава трайна сушау нормите на торене трябва да се редуцират, препоръчват агрономите.

Обеззаразяването на семената е инвестиция в бъдещето

Някои фермери сеят във влажна почва с необработени с фунгициди семена. Когато агрономите ги предупреждават за риска от кореново гниене, смелчаците твърдят, че тяхната пшеница ще преодолее болестите, защото за гъбните причинители е сложно да проникнат в по-стари и твърди корени. Когато във влажни условия се сее пшеница с необеззаразени с фунгициди семена, това винаги води до бъдещи загуби, категорични са специалистите.

Обеззаразяването на семената невинаги води до повишаване на добивите, но винаги, когато това се направи, кореновото гниене значително намалява. Здравите растения имат редица предимства, свързани с вегетацията и производството на качествено зърно, съветват агрономите.

Необходим е баланс в храненето на растенията

За разлика от времето, храненето на растенията може да се контролира. Списъкът от макро- и микроелементи, необходими за получаване на висок добив от пшеница, се оглавява от азота, калия и магнезия. Азотът и магнезият поддържат производството на хлорофила. Този богат на азот и магнезий белтък придава на растението зеления цвят, продуциран от двата главни елемента на фотосинтезата.

Управлението на азота оказва най-голямо влияние върху размера и теглото на зърното на пшеницата, а също и на количеството зърна в класа. Много важно е да се знае правилното време за внасянето на азота. Количеството зърна се залага рано, следователно ранното подхранване с азот осигурява на растението достатъчно енергия, необходима за този процес. Навременното азотно подхранване на пшеницата може да увеличи добива до 60%.

Калият играе важна роля в способността на растенията да извличат хранителни вещества от почвата, и също като азота, влияе на количеството зърна в класа, като предотвратява и полягането на посевите по време на суша.

Най-голямо потребление на всички макроелементи има в периода на бърз растеж на пшеницата през пролетта. Затова агрономите препоръчват да се направи анализ на почвата за определяне на правилното съотношение на всички необходими хранителни вещества.

И така, зърнопроизводители, избирайте правилно семената, контролирайте болестите, следете за нивото на хранителните вещества и уповавайки се на милостта на времето, разчитайте на печеливша реколта.

Публикувана в Растениевъдство

Перхидролът (30% водороден прекис, пероксид), се разрежда с вода в обемно съотношение 1:10 (1 част перхидрол към 10 части вода).

Семената се поставят в пластмасов съд, заливат се с приготвения разтвор и се бъркат периодично. Продължителността на третирането е различна в зависимост от вида на семената:

Вид на семената Минути

дребносеменни:

(салати,моркови и др)

15
краставици 20
пъпеши 20
домати 25
пипер 30
патладжан 30
тикви 60
дини 120

След третирането семената се промиват с чиста вода в продължение на 30 минути. Най-добре просушените семена да се сеят веднага, за да се използва стимулиращия ефект на отделящия се кислород, но така обеззаразени семената могат и да се съхраняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Редица болести по зеленчуковите култури се пренасят със семената. Затова обеззаразяването на семена, които сами сме събрали или сме купили нетретирани, е важно мероприятие за получаване на здрав посадъчен материал.

Син камък- действа токсично на гъби и бактерии, като същевременно повишава жизнеността на кълновете. Семената се киснат в продължение на 24 часа в 0,02% разтвор, просушават се леко и веднага се сеят.

Солна киселина- използва се срещу вируси (повърхностна зараза от ТМV) при домати и пипер и срещу бактерии. Семената се киснат 30 минути в 20% техническа солна киселина. След третирането семената се промиват с течаща вода в продължение на 15 минути.

Натриева основа- прилага се за обеззаразяване на семена от пипер срещу тютюнева мозайка (ТМV).Семената се киснат в 2%-ов разтвор на натриева основа за 10 минути и се просушават без да се промиват с чиста вода.

Калиев перманганат- семена от домати, краставици и пипер се киснат 60 минути в 1%-ов р-р на калиев перманганат, промиват се с чиста вода, просушават се и се сеят веднага.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

„От години не е имало промени в областта на фунгицидните за третиране на семена за зеленчуци“, казва Рене Хайсманс от FarMore Technology.
Експертът споделя, че основната причина промишлеността да не търси алтернативи е, че съществуващите продукти са достъпни и ефективни. Освен това размерът на пазара по отношение на обема на продукта е много малък. Разходите за разработване на нови продукти биха били твърде високи за този сравнително малък пазар.

Ситуацията се промени, когато стана ясно, че карбендазимът ще бъде забранен и че продукти, като тиофанат-метил, тиабендазол и тирам, след 2019 г. също се разглеждат.

След много години изследвания през 2013 г., се появява Maxim 480FS алтернатива за зеле, лук и моркови , а тази година са добавени в списъка и редица листни зеленчуци, домати и краставици.

Хайсманс обаче смята, че все още има пречки, които трябва да бъдат преодолени, като все по-сложните правила за получаване на регистрация и нестандартния подход към агентите за третиране на семена в Европа и в различни държави-членки на ЕС.

„В момента работим по подготовката на средства за третиране на т. нар. малки култури. За семената на цветя, билки и други малки култури след 2019 г. няма да има адекватна защита срещу почвени гъби”, казва той, имайки предвид пазара на ЕС.

Нидерландия е втора по големина в света по износ на зеленчукови семена, а тяхното качеството е движещата сила на бизнеса. Следователно е важно семената да бъдат защитени от болести. В много страни е задължително обработването на семената, преди да бъдат внесени, така че е наложително производителите да разполагат с одобрено решение, споделя Хайсманс.

Технологичният проект FarMore разработва химични и биологични продукти, както и техника и услуги за отговорно отглеждане на зеленчукови семена.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 14

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта