От общо над 60 000 действащи земеделски производители най-много са дребните - над 54 000. Те обаче обработват близо 22% от селскостопанските терени. 90% от получателите на субсидии обработват под 1 000 дка земя. Това става ясно от писмен отговор от министъра на земеделието Десислава Танева на депутатски въпрос.

Фермерите, които обработват парцели с площ между 1 000 и 10 000 дка, са 5 288. Те гледат около 45% от земята, заявена за подпомагане.

Стопанствата, стопанисващи терени между 10 000 и 50 000 дка, са 709, като обработваните от тях земи са малко над 1% от всички.

 Най-големите земеделци, които се грижат за повече от 50 000 дка площи, са 21. На тях се пада близо 14% от заявената за субсидии земя. 15 фермери стопанисват между 50 000 и 100 000 дка, 4 - между 100 000 и 200 000 дка, а 2 - над 200 000 дка.

Общо обработваемата земя в страната възлиза на 38,7 млн. дка, от които 6,2 млн. дка са постоянни насаждения и затревени площи.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе над 74 млн. лв. (74 270 138 лв.) по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидии получиха 56 595 земеделски стопани. Окончателното плащане е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения за Кампания 2019 г. Преводът е осъществен и след насрещна проверка на данните за заплати и осигуровки, които земеделските стопани са декларирали пред Националната агенция за приходите (НАП).

Доплащането по схемата е извършено съгласно Заповед № РД 09-428 от 29.05.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Изчисленията са направени по окончателна ставка от 194,58 лв./хектар.

С това плащане общо оторизираните средства по СЕПП за кампания 2019 г. достигнаха 711,9 млн. лв. Още през декември миналата година земеделските стопани получиха основната част от плащанията за единица площ в размер на 638 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Плащането ще бъде направено в края на следващата седмица

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за Кампания 2019 г. е 194,58 лв. на хектар.

Ставката е определена със заповед на министъра на земеделието на 29 май. Плащането се очаква до края на следващата седмица, обяви Десислава Танева на брифинг в Министерски съвет.

Целият бюджет по схемата е в размер на 635 млн. лева. Първото и основно плащане от близо 600 млн. лв. беше направено на 16 декември 2019 г. Предстои доплащането от 35 млн. лв.

За сравнение миналата година земеделските стопани, бенефициенти по СЕПП, получиха по 195,73 лв. на хектар.

Публикувана в Бизнес

На 31 януари Държавен фонд ,,Земеделие” ще изплати втория транш по Преходната национална помощ за говеда, необвързана с производството. Това е доплащането, което ще извършат от схемата, започнала през изминалата година.

През месец февруари ДФЗ ще започне с първите плащания по мярка 10 „Агроекология и климат“.

На 21 февруари бенефициентите може да очакват плащане по две направления – за пасторализъм и редки местни породи. Доплащанията и по останалите направления по мярка 10 ще стартират на 1 април и ще продължат до 20 април. Плащанията отново са свързани с окончателния слой.

На 28 февруари се очаква да бъде изплатена Преходната национална помощ за тютюн.

Обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци- схемите за плащане са 8, те ще бъдат разположени поетапно във времето между 13 март и 20 март 2020 г.

На 23 март ще започне плащането на Схемата за преразпределително плащане (СПП). Индикативният бюджет е от 109 млн. лева.

За 17 април е планирана Схемата за зелени директни плащания. 467 млн. лева е нейният бюджет.

Плащанията по Мярка 12 "Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите" ще започнат от 4 май.

Схемата за протеинови култури е заложена за плащане на 8 май. Следва плащането по схемата за памук на 10 май.

Плащанията по мярка 11 ще стартират на 20 май. Като е необходимо регистърът, който се изготви през 2019 г., да бъде абсолютно оперативен и пълен с данни за всички наши земеделски производители. Той трябва да бъде наличен на 100% към края на месец март.

В средата на месец май ще бъдат извършени и окончателните плащания по НР1 и НР2.

В началото на юни ще бъдат направени и всички окончателни, изравнителни плащания по СЕПП, по Схемата за дребни земеделски стопани и по Схемата за млади земеделски стопани.

На 10 юни за млади земеделски стопани, на 20 юни за дребни земеделски стопани и в периода 1–10 юни - окончателното плащане заедно с изравнителнатата ставка по СЕПП.

Публикувана в Бизнес

 ДФ „Земеделие“ преведе близо 635 млн. лв. (634 853 270 лв.) на 56 524 земеделски стопани по СЕПП - схемата с най-голям бюджет от директните плащания. Изчисленията са извършени по индикативна ставка от 191.45 лв./хектар. За Кампания 2019 по СЕПП ще бъдат разпределени общо 741 млн. лева.

За първи път калкулациите през месец декември по СЕПП се извършват след финализиране на процедурата по изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за текущата Кампания – 2019.

Окончателната ставка по СЕПП за Кампания 2019 ще бъде определена със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Документът ще бъде издаден след актуализирането на слой „Площи, допустими за подпомагане“. Това ще стане след като се разгледат възраженията, които земеделските стопани подаваха до 13 декември. На тази база ДФ „Земеделие” – РА ще извърши окончателните оторизации по СЕПП.

Само в рамките на последния месец фермерите получиха общо 862 млн. лв. за Кампания 2019. От тях 154 млн. лв. бяха изплатени на животновъдите по схемите за обвързано подпомагане и за преходна национална помощ. В края на ноември фонда преведе и първи транш от близо 73 млн. лв. по схемата за намален акциз върху газьола.

На 20 декември предстои ДФЗ да направи и последното плащане към стопаните за годината. В края на седмицата ще бъдат преведени още над 83 млн. лв. по мярка 13 за необлагодетелстваните райони.

Публикувана в Агроновини

Държавен фонд „Земеделие“ ще изплати 635 млн. лв., предвидени за плащания по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и 115 млн. за схемите за обвързано подпомагане.Земеделските стопани ще получат субсидиите си, съгласно разчетите за месец декември, които се запазват без промяна от първоначално одобрените директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер до 750 млн. лв.

ДФЗ планира до 20 декември 2019 г. да плати и финансовото подпомагане по мярка 13 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 - за необлагодетелствани райони. За целта на фонда са необходими общо до 83,8 млн. лв. С решението на МС от днес се осигуряват допълнителни 41,5 млн. лв., които не достигаха, за да са обезпечи превеждането на субсидиите на всички кандидати по мярка 13, подали заявления за Кампания 2019г.

Публикувана в Бизнес

Според графика на ДФЗ днес, 18 октомври ще бъдат платени 16 млн. лв. от преходната национална помощ за дребните преживни животни овце и кози.

В седмицата 2 -6 декември фондът ще преведе на животновъдите 121 милиона лева по обвързаното производство – това са 100% от полагаемите средства за 2019 г.

От 9 – 13 декември всички земеделски производители ще получат първия транш по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – около 640 милиона лева.

Между 16 и 20 декември ще бъдат платени средствата за необлагодетелстваните райони НР1 и НР2, чийто бюджет е съответно 83 млн. лв. и 17 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Публикувана в Бизнес

Въпреки инфарктните преговори по структурирането на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент, вече са ясни параметрите на парите, с които Брюксел ще подкрепи българските фермери през 2019 г.

 В края на юни, на последното съвместно заседание на Комитета по директни плащания и Комитета за развитие на селските райони в Брюксел, е обсъден проект на Регламент за изпълнение на Комисията за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. Те касаят фермерите в европейските държави-членки, в това число и в България. 

119 444 000 евро е размерът на сумата, определена за България по схемите за доброволна обвързана подкрепа. 

По схемата за единно плащане на площ, за България е заложена сума в размер на 378 884 000 евро, а по схемата за преразпределително плащане – 55 900 000 евро. 

За агроекологични практики, за страната ни е определена сума от 238 888 000 евро. По схемата за млади земеделски стопани, средствата са в размер на 3 176 000 евро. 

Средствата за схемите за доброволна обвързана подкрепа са в рамките на максимално допустимия по Регламент 1307/2013 процент - 15 на сто. 

Проектът на Регламент за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. е подкрепен от България и от останалите европейски държави. 

Информацията е на Национална селска мрежа.
 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта