Според графика на ДФЗ днес, 18 октомври ще бъдат платени 16 млн. лв. от преходната национална помощ за дребните преживни животни овце и кози.

В седмицата 2 -6 декември фондът ще преведе на животновъдите 121 милиона лева по обвързаното производство – това са 100% от полагаемите средства за 2019 г.

От 9 – 13 декември всички земеделски производители ще получат първия транш по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) – около 640 милиона лева.

Между 16 и 20 декември ще бъдат платени средствата за необлагодетелстваните райони НР1 и НР2, чийто бюджет е съответно 83 млн. лв. и 17 млн. лв.

Публикувана в Бизнес
„Плащания, в размер до 1 млрд. лв. ще получат до края на годината българските земеделски производители. Сумата включва плащанията по схемите за директни плащания, както и очакваните плащания по инвестиционните мерки от Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.)“. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева по време откриването на 15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”, което се провежда в с. Мечкарево. Тя и премиерът Бойко Борисов разгледаха животните на Изложението. 
Министър Танева посочи, че е планирано на 18 октомври Държавен фонд „Земеделие“ да започне плащанията  по Националната преходна помощ за говеда, овце-майки и кози-майки, които не са под селекционен контрол. През ноември ще бъдат изплатени средствата по de minimis, както и държавната помощ за зимните пръскания, чиито прием е отворен и в момента. „На 1 декември ще започне изплащането по всички схеми по обвързаната подкрепа за животни на 100%. Планираме това да приключим до 9 декември. След това ще стартира най-голямото плащане за всички земеделски стопани – по Схемата за единно плащане на площ“, обясни Десислава Танева. Тя увери, че работата по картата за допустимия слой върви по график и именно това ще направи възможни плащанията.  
Министърът на земеделието подчерта, че е планирано за първи път до 20 декември да се изплатят средствата по мярка 13.1 "Компенсационни плащания в планински райони" – НР 1 и НР 2. 
Десислава Танева каза още, че предстои финализирането на  първия SWOT анализ, а до края на годината ще бъдат представени другите два. „Благодаря на браншовите организации за добрата комуникация и предложенията, които получихме от тях за първия анализ. Вярвам, че в режим на такъв креативен диалог ще постигнем полезни мерки в новата Oбща селскостопанска политика“, допълни министърът. 
Министърът на земеделието приветства участниците в Изложението и подчерта, че това е празник за българското елитно животновъдство. „Радвам се, че независимо от трудностите, можем ежегодно да се срещаме тук, за да покажем най-доброто от селекционните животни у нас“, каза още министър Танева.
15–тото юбилейно ,,Национално животновъдно изложение Сливен 2019”. Събитието се организира от Министерство на земеделието, храните и горите и Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството.
На изложението се представят над 600 селскостопански животни, демонстриращи богатото биологичното разнообразие на страната ни и достиженията на селекцията, провеждана от развъдните организации в областта на говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и коневъдството.
Публикувана в Бизнес

Да бъде въведено базисно плащане на стопанство, искат от браншовата организация

Интервю на Анета Божидарова

- Г-жо Милтенова, какви политики трябва да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Изминалите два програмни периода, в които започна прилагането на Общата селскостопанска политика у нас, не бяха с особено добри политики към нашия сектор. За съжаление, философията, заложена в тях, се запазва и в сега декларираната от земеделското министерство позиция по отношение на ОСП – запазване на директните плащания на единица площ /СЕПП/. Ние, градинарите, смятаме, че именно тази политика доведе до унищожаването на сектор „Плодове и зеленчуци“.

- В бъдещата ОСП е заложен принципът на субсидиарност – всяка държава да има свободата сама да определя политиките в земеделието, съответно да носи и пълната отговорност за тях. В тази връзка какви са възможностите за градинарите?

- Освен политиката по СЕПП - директни плащания на единица площ, земеделските производители могат да бъдат подпомагани с базисно плащане към стопанство. Това е добра новина за нас, макар все още да не знаем страната ни какви политики ще заложи в националния стратегически план. Държавата трябва да реши дали е важно за нея да се развива сектор „Плодове и зеленчуци“. Ако той наистина се счита за приоритетен, нека бъде подпомаган адекватно.

- Какъв е работещият вариант на подпомагане в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- В политиката на подпомагане трябва да се намери баланс. Процентът на подкрепа трябва да е еднакъв спрямо себестойността на продукцията - както за сектор „Зърнопроизводство“, така и за плодовете и зеленчуците. При СЕПП-политиката плащането е на единица площ и то е еднакво за всички, независимо каква култура се отглежда. От там се получава силен дисбаланс и огромна несправедливост към българските градинари.

- Схемите за обвързано подпомагане с какво помогнаха в тази посока?

- Те наистина бяха опит да бъдат коригирани плащанията към част от българските производители на плодове и зеленчуци. Но това не решава проблемите на бранша. Първо, защото по схемите за обвързана подкрепа се подпомагат само няколко култури и второ, условията и условностите в тях са твърде много. Крайният резултат е, че процентът на подкрепа отново е твърде далеч от онова, което е необходимо за стопаните, за да се развиват.

- Продължава ли битката с т. нар. „чертожници“ в земеделския сектор?

- Ако политиките в земеделието през следващия програмен период останат принципно същите, този проблем едва ли ще може да бъде решен лесно. Чухме вече за дигиталните наблюдения при контрола върху всяко едно поле, дано тази мярка сработи. Аз лично смятам, че справянето с „чертожниците“ е въпрос на политическа воля. И в Държавен фонд „Земеделие“, и в аграрното министерство са наясно с този проблем и при добро желание, много бързо могат да се справят с него.

- Вие, браншовиците, не сте ли първите хора, които виждат тези лоши практики? Сигнализирате ли за тях в ДФЗ, в министерството, чуват ли ви?

- Ако бъде въведена минимална продажбена цена на продукцията, „чертожниците“ лесно ще бъдат хванати. В момента те „продават“ домати на 5 стотинки, или краставици на 7, или картофи на 6 стотинки. Всички сме наясно, че такива цени няма и че това са проформа документи, само за да се вземе субсидията по линия на обвързаната подкрепа. Тези документи отиват в ДФЗ и там бързо могат да бъдат проверени, ако има изискване за минимална продажна цена. Когато един „четрожник“ трябва да внесе ДДС-то върху тази сума, то може да се окаже по-голямо от субсидията, която трябва да получи по схемите за обвързана подкрепа на базата на произведената и реализираната продукция. И тогава защо ще си прави изобщо труда?

- Фермерското сдружаване ли е ключ към отвоюването на по-добри политики за сектор „Плодове и зеленчуци“ и за по-успешно присъствие на пазара?

- Няма спор, че сдружаването е изключително важно. Нашият сектор още по времето на изпълнението на програма САПАРД предлагаше създаването на организации на производителите, на пазари на производителите, на логистични центрове, в които да се сортира и провежда заготовка на продукцията – охлаждане, пакетиране и т. н. Тези мерки са част от изхода за решаване на проблемите на сектор „Плодове и зеленчуци“. Всичко това обаче може да се случи с финансовата подкрепа на държавата, с целеви програми. Работих по един германски проект през 1998-99 година и още тогава се опитахме да създадем едни от първите организации на производители. На онзи етап българският фермер не беше узрял за това. На базата на анализ на нашия опит, тогава направихме предложение до земеделското министерство какъв да бъде режимът на регистрация на организациите на производители, за да се случва това по-лесно, но не бяхме чути. Опряхме се и на опита на Полша, която въведе донорска помощ, за да се улесни този процес и в момента страната има едни от най-успешните групи и организации на производители.

- Колко са в момента групите и организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“?

- Близо 40, но цифрата не е толкова важна. По-важен е въпросът колко от тях работят реално и с какъв обем от продукция разполагат. Само една регистрация не означава нищо. Много от групите и организациите на производители се оказват неработещи на практика. А онези, които са наистина действащи, са на прага да се разпаднат – заради липсата на адекватно подпомагане в сектора.

Публикувана в Бизнес

Въпреки инфарктните преговори по структурирането на Европейската комисия, на Европейския съвет и на Европейския парламент, вече са ясни параметрите на парите, с които Брюксел ще подкрепи българските фермери през 2019 г.

 В края на юни, на последното съвместно заседание на Комитета по директни плащания и Комитета за развитие на селските райони в Брюксел, е обсъден проект на Регламент за изпълнение на Комисията за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. Те касаят фермерите в европейските държави-членки, в това число и в България. 

119 444 000 евро е размерът на сумата, определена за България по схемите за доброволна обвързана подкрепа. 

По схемата за единно плащане на площ, за България е заложена сума в размер на 378 884 000 евро, а по схемата за преразпределително плащане – 55 900 000 евро. 

За агроекологични практики, за страната ни е определена сума от 238 888 000 евро. По схемата за млади земеделски стопани, средствата са в размер на 3 176 000 евро. 

Средствата за схемите за доброволна обвързана подкрепа са в рамките на максимално допустимия по Регламент 1307/2013 процент - 15 на сто. 

Проектът на Регламент за установяване на бюджетни тавани за 2019 г. е подкрепен от България и от останалите европейски държави. 

Информацията е на Национална селска мрежа.
 

Публикувана в Новини на часа

Близо 76 млн. лв. (75 898 249 лв.) са преведени по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), съобщават от Държавен фонд „Земеделие“. Субсидии са получили 57 977 земеделски стопани. Окончателното плащане е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018 г. Преводът е осъществен и след насрещна проверка на данните за заплати и осигуровки, които земеделските стопани са декларирали пред Националната агенция за приходите (НАП).

Доплащането по схемата е извършено съгласно Заповед № РД 09-472 от 20.05.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Изчисленията са направени по окончателна ставка от 195,73 лв./хектар.

С това плащане, общо оторизираните средства по СЕПП за кампания 2018 г. достигат  713,5 млн. лв. През декември, миналата година, земеделските стопани получиха основната част от плащанията за единица площ в размер на 634 млн. лв, уточняват от ДФЗ.

Публикувана в Агроновини

СЕПП е основната схема за подпомагане с директни плащания. Подпомагането се базира на хектар допустима земеделска площ, върху която земеделският стопанин извършва земеделска дейност и която ползва на правно основание.

Плащанията по СЕПП се намаляват с 5 % за онази част от сумата, която надвишава левовата равностойност на 150 000 евро и със 100 % за сумите, които надвишават левовата равностойност на 300 000 евро за съответната година, като преди това се приспадат свързаните със селскостопанска дейност възнаграждения за труд, които реално са изплатени от земеделските стопани през предходната година, включително данъците и вноските за социално осигуряване, свързани с трудовата заетост.

Държавен фонд „Земеделие“-РА осъществява контрол дали след 18 октомври 2011 г. земеделските стопани са разделили стопанството си единствено с цел да избегнат намалението на плащанията. Проверките включват административен контрол на данни за кандидатите в ИСАК. 

Подпомагане по Схемата за преразпределително плащане се отпуска за първите до 30 ха допустими площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за всяко стопанство, независимо от размера. За стопанствата с размер до 30 ха преразпределителното плащане е за съответния брой хектари, които са допустими по СЕПП. За стопанства с размер 30 ха и повече преразпределителното плащане е за 30 ха.

Изискванията за допустимост по Схемата за преразпределително плащане са: - земеделските площи да отговарят на изискванията за допустимост по СЕПП; - земеделските площи да са заявени за подпомагане по СЕПП.

Важно условие е земеделският стопанин да отбележи в заявлението за подпомагане желание за участие по Схемата за преразпределително плащане. Схемата за преразпределително плащане само се отбелязва (маркира) в заявлението, без да се заявяват конкретни парцели. Тя е обвързана със СЕПП и може да бъде заявявана само при заявяване на площи по СЕПП.

 

Публикувана в Бизнес

Три седмици до началото на подаване на заявленията за директни плащания в Кампания 2019 г. от фонд „Земеделие“ припомнят, че тази година за първи път фермерите ще могат по електронен път да подадат документите си по схемата за единно плащане на площ (СЕПП), която засяга най-много стопани. Въпросът е фермерите да не отлагат подаването за последния момент, тъй като при пренатоварване системата може да блокира и някои от важните детайли в заявлението да не бъдат чекнати, поясни за Синор.БГ Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

С цел да улеснят членовете на организацията, броени дни преди първи март на страницата на НАЗ ще бъдат качени точни указания как ще се процедира при електронното подаване. Примерът ще бъде подет и от други браншови организации, автори на инициативата сами да информират своите членове, вместо да очакват кампанията на държавната администрация, която знаем, че не достига до всички земеделски производители.

Разликата с досегашното подаване ще се изразява в това, че вместо стопаните да отидат в земеделските служби и заедно с експерта пред компютъра да попълнят и отбележат (чекират) всяка от позициите при кандидатстването плюс файловете за обработваните парцели, при електронното подаване фермерът ще нанася тези данни предварително от своя компютър. След като ги изпрати в земеделските служби по места, той ще бъде извикан, за да провери лично дали подадените от него данни са правилно нанесени.

Изключително важно е, че фонд „Земеделие“ ще праща уведомленията до фермерите по електронен път, а не на хартиен носител като досега. „Заради многобройните схеми за подпомагане някои от тези уведомления са дебели като книга, затова чрез електронизацията бумащината ще бъде преодоляна“, посочиха експерти от фонда.

„Както при всяка нова система, която тепърва ще бъде прилагана в практиката, и сега са възможни бъгове или блокиране на интернет връзките“, припомни и Костадинов. Затова той съветва колегите да подготвят документите си навреме, така че да няма струпване преди 15 май, когато изтичат сроковете за подаване на заявленията без санкции.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите заяви, че предстоr да бъдат преведени малко над 600 милиона лева на земеделските стопани като базово плащане. Той уточни, че към момента ставката е 19,30 лв/декар.

„Тук не искам да се похваля с някакви пари, които са дадени, защото това е работата на самите земеделски производители и административната обработка, която е доста отговорна работа“, допълни още министър Порожанов.

По повод предстоящото изплащане на средства, беше уточнено, че 6 от схемите за обвързано подпомагане вече са платени, а 15 хиляди земеделски стопани получиха 116 млн. лв. по други две схеми.

Публикувана в Бизнес

Започват плащанията за малките планински ферми, където се отглеждат между 5 и 9 млечни крави и от 10 до 49 овце и кози. Решението е взето на Консултативния съвет по животновъдство, където са обсъдени бъдещите плащания за фермерите. Пред животновъдите земеделският министър Румен Порожанов е съобщил още, че от 17 до 21 декември ще бъдат преведени и субсидиите за хектар схема единно плащане на площ (СЕПП), очаквани от цялата земеделска общност.

Колкото до планинските ферми, парите за първи път започнаха да се превеждат от миналата година и са в помощ на стопани, които са идентифицирали животните с по една ушна марка на всяко ухо, одобрена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Изисква се животните да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ,. да имат индивидуални паспорти съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) и да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно изискванията на същия закон.

При овцете и козите-майки в планински райони животните трябва да имат по две ушни марки и електронно средство за идентификация.

Публикувана в Бизнес

Българското оризопроизводството е съсредоточено в Пловдивския регион. От засетите с пролетната култура площи през тази година, в размер на 101 700 дка, над 75 000 дка се намират в Пловдивското поле. За Кампания 2017 субсидии по СЕПП са получили 114 земеделски стопани, на обща стойност близо 1, 5 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Йосиф Ячев по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Той поясни, че в България оризът не е признат за чувствителен продукт, което означава, че оризопроизводителите получават субсидии на декар като всички останали производители на различните видове зърнени култури.

Оризопроизводството изисква специфични условия за отглеждане, свързани с използването на поливни води и съществуването на напоителни системи. Едно от най-големите предизвикателства при отглеждане на културата е жътвата. Поради специфичната технология, площите обикновено са силно преовлажнени, което налага използването на по-специална техника, каза Ячев. Мерките от ПРСР 2014 – 2020 дават възможност за закупуване на нужната техника за засяване и прибиране на оризовата реколта, както и създаване на помещения и предприятия за обработка на продукцията.

Областната дирекция на ДФЗ в Пловдив е най-голямата в страната. Само по схемите и мерките на директните плащания тя обслужва над 7 500 земеделски стопани, подчерта Йосиф Ячев. За Кампания 2017 най-много са земеделските производители - 5925, които за получили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които се разпределят между тях са на обща стойност над 41, 678 млн. лв.

За селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са изплатени над 26, 354 млн. лв. на 5881 земеделски стопани от областта.

По Схемата за преразпределително плащане (СПП) са платени над 7, 622 млн. лв. на 5911 земеделски стопани.

1142 земеделски производители са получили близо 3, 573 млн. лв. по подмярка 13.1 (НР1–„Компенсационни плащания в планински райони“) от марка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“.

По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са изплатени близо 1, 646 млн. лв. на 568бенефициенти.

872 земеделски производители са получили общо 6, 460 млн. лева по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ).

По направление Биологично растениевъдство от Мярка 11 - „Биологично земеделие” 240 стопани са получили близо 2, 884 млн. лв.

По Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) са изплатени над 73 хил. лв. на 371 стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове – СП (други) са изплатени над 1, 344 млн. лв. на 590 земеделски стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове - СП (основна група) са изплатени 4, 070 млн. лв. на 960 бенефициенти, каза още Ячев.

Голям беше интересът към „Дните на отворените врати“ в ОД на ДФ „Земеделие“ в Пловдив. По време на инициативата около 100 земеделски производители посетиха дирекцията като голяма част от тях донесоха своите документи за да докажат реализираното мляко и разпределението на телетата в стопанствата си. Земеделските производители изразиха очакванията си да бъде отпуснато финансиране за изграждане на нови и възстановяване на стари напоителни съоръжения по ПРСР. Те обясниха, че това е от голямо значение за развитието на култури като леща, царевица, картофи.

 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта