Възстановяването на напоителната система е наложително в условията на променящия се климат

Агр. Петър Кръстев

Риск в аграрния бизнес винаги съществува, но напоследък природно-климатичните условия за полските култури стават все по-екстремни: дъждовете падат не там и тогава, където и когато са нужни, а сушата намалява количеството и качеството на реколтата. При тези обстоятелства напояването остава единствената гаранция за успеха в производството. За съжаление, в страната ни този проблем стои неразрешен и няма никаква индикация, че се вземат мерки за кардиналното му решаване в национален план.

Нещата са оставени на самотек: фермерите, които имат късмет да им падне дъжд, могат да си отдъхнат, докато други се чувстват безсилни пред сполетялата ги суша, без да могат да направят каквото и да било.

Преди 10-ина дни на някои места в страната, главно в Северозападната България, паднаха валежи. Там, където дъждът беше без бури и градушки, стопаните могат да бъдат доволни. Ако количеството на падналите валежи е над 20 – 25 литра на кв. м, те имат макар и малка стопанска стойност и дават живителна влага за растенията. След този дъжд живнаха царевиците в Софийското поле, които преди това бяха започнали да посукват листата си. Но на други места това посукване е безвъзвратно – там, където не капна и капка дъжд. Застрашени са най-производителните райони на царевица в страната – Добруджа, Лудогорието, цяла Южна България. Ако в близките дни не паднат валежи в значителни количества реколтата от царевица ще бъде напълно компрометирана, коментират зарнопроизводители от Добруджа. В Лудогорието изказванията им дори са доста по-крайни и категорични, че царевица няма да се жъне. И не само царевицата е в незавидно състояние – слънчогледът вече също изчерпи запаса от влагата в дълбочина и изпитва сериозен дефицит. И то точно във фазата, когато прецъфтя и зарното трябва да се налива, но няма влага, която корените да черпят от почвата.

Недостигът на влага е главен ограничаващ фактор на добивите

Вследствие на зачестилите климатични сюрпризи, отглеждането на някои полски култури без поливане могат да си позволят само фермери, които са готови да рискуват реколтата си, не държат на технологията и нямат гарантирана продажба на произведената продукция. Това в много голяма степен важи за царевицата. Нейното отглеждане без напояване става все по-рисковано и негарантирано, независимо че семенарските фирми непрекъснато се опитват да създават сухоустойчиви хибриди. Колкото и сухоустойчиви обаче да са те, ако пролетта и лятото са без валежи, в съчетание с високи температури, които започват вече още от май, растенията нямат шанс да оцелеят и да развият добивния си потенциал.

Зимните валежи през ноември – март, след което обикновено започва пролетно засушаване, не могат вече да гарантират добър влагозапас. Ако пък почвите са песъчливо-глинести, достатъчни са 10-ина дни засушаване, и царевицата ще прекрати своята вегетация.

Ключови фази от развитие на царевицата, при които тя не трябва да има недостиг на влага са:

. поникване (когато се формира гъстотата на посева);

. фаза 6-и – 7-ми лист (когато се залага количеството на редовете зърна в кочана);

. две седмици до и две седмици след цъфтежа (когато се залагат количеството зърна в редовете);

. периодът на наливане на зърното (когато се формират размерът и теглото на семената).

Ако производителите с възможности да поливат успеят да осигурят тези оптимални условия за развитие на растенията, те могат да разчитат не само на максимален добив, но и на високо качество на продукцията, което е особено важно за нейната реализация.

Оптималната дълбочина за сеитба на царевичните семена е 4 – 5,5 см. Често в стремежа да се презастраховат, фермерите сеят по-дълбоко, с идеята семената да попаднат в по-влажна почва. Но с това те намаляват ранния старт на културата. И ако преди поникването настъпи суша, а после падне валеж от 15 – 20 мм на кв. м., семената не могат да поникнат дружно, защото влагата няма да стигне до тях. По този начин поникването не е равномерно и растенията в посева са неизравнени и още в началото започват да се конкурират помежду си. В условия на суша тази конкуренция става още по-изявена, а резултатът е в неизравнени посеви.

Поливането изисква и оптимално хранене на растенията

В условията на поливане за добиви над 1000 кг/дка царевица зърно, определящ фактор е минералното хранене на растенията. Тук не става въпрос само за основните елементи азот и фосфор, а за такива хранителни елементи като цинк, магнезий и калий. В условията на интензивна технология, особено при напояване, следва да се обръща по-голямо внимание и на микроелементите. Например манганът участва в процеса на производство на хлорофил и в някои случаи той е по-важен от фосфора, защото растенията го усвояват 12 – 14 пъти по-бързо. Именно той осигурява пълно озърняване на кочаните на царевицата. В същото време от него не е необходимо голямо количество – само 5 кг/ха. Но не всички фермери се съобразяват с това. А онези, които са усвоили тази технология, не бързат да споделят своя опит с другите. Същото се отнася и за цинка, който в условията на високи температури повишава устойчивостта на растенията към горещините. Много производители прилагат този елемент за листно подхранване. Освен това е важно, особено в условия на напояване, да се прилага неколкократно подхранване с азотни торове, защото азотът бързо се измива в долните хоризонти при поливане. Всеки 10 мм дъжд промива азота на 3 см дълбочина, а поливната норма на една поливка е 400 куб. м на дка или 40 мм.

Публикувана в Растениевъдство

Реколтата от слънчоглед в Европейския съюз през тази година ще достигне 8,4 млн. тона – с 800 хил. тона над резултата от миналата година и с 200 хил. тона над средния показател за последните 5 години, става ясно от последната оценка на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ.

Най-значителното увеличение на производството на маслодайната култура се очаква в държавите от Източна Европа и по-конкретно в Румъния (до 1,98 млн. тона от 1,76 млн. тона през миналата година), България (до 1,83 млн. тона от 1,65 млн. тона) и в Унгария (до 1,66 млн. тона от 1,54 млн. тона).

Благоприятните метеорологични условия помагат за повишаването на добивите от слънчоглед в Испания, най-вече в централните и южните части на страната, докато на север прекомерните валежи забавиха приключването на полската работа. Засега от компанията предвиждат реколтата от слънчоглед в Испания да достигне 820 хил. тона при прибрани през миналата година 690 хил. тона.

Лошото време пък доведе до развитие на заболявания и до влошаване на качеството на маслодайната култура във Франция, а освен това посевите бяха нападнати и от вредители. Поради тези причини реколтата от слънчоглед в страната може да не нарасне толкова значително, колкото се прогнозираше по-рано – само до 1,3 млн. тона от 1,21 млн. тона през миналата година.

Анализаторите на компанията отбелязват също, че въпреки забележимият ръст на общата реколта от слънчоглед в ЕС преработката му през селскостопанския сезон 2016-2017 г. няма да се увеличи в същата степен, тъй като големи количества от маслодайната култура ще бъдат насочени към износ, най-вече от Румъния и България.

Публикувана в Бизнес

Картината в страната е изключително разнообразна, но като цяло е доста обнадеждаваща

Агр. Петър Кръстев

И тази година пролетта беше доста стресираща за земеделците. Тя отново постави на изпитание тяхната психика и отправи предизвикателства към техния професионализъм и способността им да вземат решения в екстремни условия. Само стопаните знаят какво точно им костваше пролетната сеитбена кампания в комбинация със срочните мерки при есенните култури. Едни успяха да изпреварят времето и засяха прекалено рано слънчогледа и царевицата, други бяха стопирани от неблагоприятно време и невъзможност за работа в полето. Валежите през април и май доведоха до значително късна пролетна сеитба извън агротехническите срокове. Като цяло обаче може да се каже, че негативите останаха повече за есенните житни култури, които станаха жертва на масиран натиск от болести, а пролетниците наваксаха развитието си, защото по-късно времето им даде тази възможност. Въпреки всичко, което се случи от ранна пролет до началото на лятото, можем да кажем, че имаме добре развити и с много добър потенциал за добив пролетни култури, визирайки царевицата и слънчогледа в страната.

Слънчогледът масово е във фаза начало и пълен на цъфтеж

Слънчогледовите посеви вече радват окото с красивите си цветове. Освен това растенията в повечето посеви показват един много добър хабитус, който е гаранция и за добри продуктивни възможности. Там, където фермерите успяха да приложат навреме и подходящите агротехнически мероприятия – торене, обработка, избор на хибрид, растителнозащитни мероприятия, окопаване, листно подхранване и др., те определено имат положителен резултат. Влагозапасите от пролетните валежи пък осигуриха нормално развитие на кореновата система на слънчогледа в дълбочина, а не както беше при сушата през последните години, когато се развиваше слаб централен корен с повече повърхностни разклонения. Без да претендираме, че отсега можем да прогнозираме качеството и количеството на слънчогледовата реколта, ще кажем, че от години не сме наблюдавали подобно много добро развитие на културата по това време на годината.

Царевицата е във фаза изметляване и начало на изсвиляване

Въпреки че топлолюбивата култура попадна под безпощадното въздействие на ниски температури и масирано нападение от неприятели , към момента картината е доста оптимистична. В резултат на голямо нападение от сив царевичен хоботник в пограничните с Румъния площи в Добруджа имаше незначително разораване на площи. Влагозапасите от пролетните валежи засега задоволяват нуждите на културата и тя не изпитва дефицит на влага. Фазата на развитие е нормална за сезона и на повечето места според ранозрелостта по ФАО царевиците са във фаза масово изметляване и начало на поява на свилата. Опасността, която може да се появи занапред, са високите температури – те биха намалили фертилността на прашеца и да доведат до по-малко оплождане. Все пак прогнозите на синоптиците са, че през юли се очакват валежи и надеждата на фермерите е те да се реализират.

Изводът, който можем да направим, е, че посевите с царевица и слънчоглед в цялата страна са в много добро състояние и в резултат на оптималната влага залагат добър потенциален добив. Вниманието на специалистите и земеделските производители в този момент трябва да бъде насочено в наблюдения на посевите за развитие на болести и неприятели. На този етап можем да кажем, че все пак земеделецът има основание да гледа с оптимизъм и да очаква добра реколта от пролетниците. А ние му пожелаваме освен добиви, да има и добра цена както на зърното от есенните култури, така и от пролетниците.

Публикувана в Растениевъдство

Слънчогледът и царевицата са в състояние на дефицит на влага, поради високите температури. Това каза в интервю за Радио „Фокус” – Варна Атанас Атанасов, регионален координатор за Варна на Асоциацията на земеделските производители в България. По думите му, тези пролетни култури се намират в начална фаза на растеж, като при царевицата, засята в по-топлите места на региона, вече е характерен процес на изкласяване и изметляване, а на останалите места се намира в процес преди изметляване. „Надяваме се, предвид метеорологичните прогнози за превалявания, които се прогнозират за тази нощ и утрешния ден, да се подобри общото състояние на културите. По отношение на соята, като нова култура в региона на Варна, мога да дам положителен коментар, тъй като се развива сравнително добре и се намира във фаза на цъфтеж”, уточни Атанас Атанасов. Във връзка с доскорошните притеснения на лозарите, провокирани от постоянните превалявания, земеделският производител посочи, че вече са отминали и са успели адекватно да се справят със ситуацията, доколкото са могли и към момента продължават дейностите по опазване на лозовите масиви от болести.

Публикувана в Растениевъдство

Перспективите за глобалната слънчогледова реколта през 2016/17 г. стават все по-оптимистични. На 10 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) вдигна прогнозната си планка до рекордните 42,2 млн.т, но в седмичния доклад на най-авторитетното в бранша европейско аналитично издание OIL WORLD вече виждаме и доста по-висока прогноза – 45,3 млн.т. По-оптимистичните данни са следствие на очаквания  рекорден добив от маслодайната култура в Украйна – 13 млн.т, (11,3 млн.т -2015/16 г.) и увеличеното производство в Русия и ЕС - 9,5-10,5 млн.т и 8,4-8,6 млн.т съответно (9,2 млн.т и 7,6 млн.т - 2015/16 г.).

През 2016/17 г. се очаква и увеличение на производството на слънчогледово семе в Аржентина. Според USDA новата аржентинска реколта ще възлезе на  2,8 млн.т, но  спрямо OIL WORLD реколтата ще е много по-голяма - 3,5 – 3,7 млн. т, в сравнение с 2,6-2,8 млн.т през 2015/16 г. през настоящия сезон.

Анализаторите отделят специално внимание на Украйна, което е напълно разбираемо, тъй като оценките за новата реколта там в рамките на 2-3 месеца са увеличени с 2,5-3 млн.т.

Украинските агроспециалисти посочват, че чрез рязкото (с 15 на сто) увеличение на площите за слънчоглед местните фермери компенсират, щетите нанесени на есенниците от неблагоприятното време. При отглеждането на слънчогледа икономическия стимул е най-голям.

Според последните проучвания слънчогледът е най-рентабилната култура в Украйна.

През последните две седмици  суровото слънчогледово масло поевтиня на пазара в Ротердам с  10 долара, до  $840-845/т за товарене през юли  ($905/т – към 20.06.15 г.).

Черноморският  пазар следва европейската конюнктура.

Украинското масло в момента се търгува по  $780-800/т FOB черноморско пристанище, в сравнение с  $800-820/т в началото на юни ($840-850/т FOB към  17.06.15 г.).

Руското сурово слънчогледово масло в Новоросийск се котираше малко по–скъпо $795-810/т FOB ($830- 850/т – 17-18.06.15 г.).

Според търговски източници след колебливо развитие цените на вносното слънчогледово масло в Турция също тръгнаха плавно надолу, като към 17-20 юни средната цена „купува” на база CIF Мармара ерозира до $795/т. Слънчогледовото семе във Франция  през изминалите две седмици поевтиня с 5 евро – до EUR 370/т СРТ Saint-Nazaire. (EUR 370/т СРТ Saint-Nazaire – 20.06.15 г.). На борсата в Будапеща слънчогледа зацикли на равнище около $390/, но в Украйна изкупната цена засега е  стабилна – около $430/т СРТ при изкупуване на маслодайната култура за износа  ($455/т -20..06.15 г.).

Турските купувачи на черноморско слънчогледово семе явно са настроени на по-ниски цени, като ценовите им идеи се движат около $430/т CIF Мармара, в сравнение с $460/т в края на май.

Публикувана в Бизнес

От началото на настоящия селскостопански сезон (1 юли 2015 г.) Украйна е изнесла 36,5 млн. тона зърнени култури, съобщиха от министерството на аграрната политика и храните на страната, цитирани от електронното издание АгроПравда. За чужбина са изпратени 15,5 млн. тона пшеница, 16,4 млн. тона царевица, 4,3 млн. тона ечемик и 324 хил. тона други зърнени култури, уточняват от министерството.

Оттам предвиждат износа за целия сезон да надхвърли 36 млн. тона, докато прогнозите на експерти стигат и до 39,9 млн. тона. През сезон 2014-2015 г. от Украйна бяха изнесени 34,8 млн. тона зърно, като тогавашният показател също бе рекорден. По данни на украинската Държавна статистическа служба през 2015 г. в страната са били прибрани 60,1 млн. тона зърнени и зърнобобови култури (резултатът не включва данни за Крим и частите от източна Украйна, които правителството на страната не контролира към момента), или с 5,8% по-малко, отколкото през 2014 г.

Междувременно стана ясно, че Украйна почти е запълнила квотата си за безмитен износ на пшеница за Европейския съюз за 2016 г. По данни на Европейската комисия към 20 май от договорените 950 хил. тона не са доставени само малко над 3 хил. тона, или квотата е запълнена на 99,64%. След разпределянето на тези дребни количества украинската пшеница ще може да се внася на пазара на ЕС само с вносно мито.

Експертът на електронното издание УкрАгроКонсалт Елизавета Малишко разглежда двата основни варианта, пред които са изправени украинските износители. Според нея за пшеницата от реколта 2015 г. запълването на квотата за износ няма да има съществено значение, тъй като сезонът е почти приключил, при това успешно – Украйна е увеличила доставките за ЕС с почти една трета спрямо предходния сезон. Особено значение тя отдава на факта, че износът е нараснал не само в количествено, но и в стойностно изражение, а държавите-членки на ЕС са влезли в тройката на най-големите купувачи на украинска пшеница с дял от около 13%, отстъпвайки само на Тайланд и Египет. 

През юли обаче на украинския пазар ще излезе пшеница от новата реколта, която се очаква да достигне около 21,5 млн. тона, като голяма част от нея ще бъде насочена към външните пазари. При това основните доставки за чужбина се извършват през периода септември-ноември, докато новата квота за безмитен внос в ЕС ще влезе в сила от януари 2017 г. При това положение в периода на масово предлагане и износ украинската пшеница няма да бъде конкурентоспособна на европейския пазар. Като първи сценарий може да се разглежда прекратяването на доставките за общността до януари 2017 г.

Вторият сценарий е съобразен с допълнителната квота, която ЕС отпуска „за трети страни” и в рамките на която могат да бъдат доставени 1,19 млн. тона пшеница през втората половина на 2016 г., но с мито от 12 евро за тон. Всичко извън тази квота се облага със защитно мито от 95 евро за тон. По този начин теоретично Украйна ще може да изнася пшеница от новата си реколта за ЕС, но с добавка от 12 евро (или 95 евро) за тон. Подобни доставки са възможни, ако вътрешните цени в страната се понижат със същия размер, което на практика означава за тях да платят украинските фермери.

Публикувана в Бизнес

Продължава сеитбата на пролетници в областта. Това съобщи Веселин Овчаров, старши експерт в Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич, предаде кореспондентът на Радио „Фокус” – Варна. По последни данни на дирекцията в цялата Добричка област са засети 810 885 дка със слънчоглед. Тази земеделска култура се сее във всичките осем добруджански общини. Към момента най-много площи със слънчоглед са засети в общините Добрич-селска – 203 035 дка, Генерал Тошево – 149 300 дка и Каварна – 121 400 дка. Навсякъде в областта се сее и царевица. Общо засетите с тази земеделска култура площи са 961 717 дка, най-много отново в общините Генерал Тошево – 298 500 дка, Добрич-селска – 284 567 дка, също в община Крушари – 111 240 дка. В Областна дирекция „Земеделие“ в Добрич са постъпили три заявления за пропаднали площи от земеделци в община Добрич-селска. Става въпрос за посеви от слънчоглед, царевица, соя и грах. Тези дни ще бъдат направени огледи на тези площи от специалисти, посочи Веселин Овчаров.

Публикувана в Новини на часа

Слънчогледът в Украйна търпи загуби заради … използването на хербициди, заяви производственият директор на компанията „Хмильницке” Вадим Скрипник, цитиран от електронното издание AgriActa. Парадоксалността на ситуацията се състои в това, че проливните дъждове вкараха хербицидите прекалено надълбоко в почвата. Според технологията за защита на слънчогледа посевите се обработват с хербициди на основата на ацетохлора и прометрина.

Ако попаднат в почвата до нивото на корените на растенията обаче, активните вещества са в сътояние да погубят растението заради своята фитотоксичност.

„На практика е невъзможно това да се избегне, тъй като в момента липсват алтернативи на почвените хербициди за слънчогледа, а отказът от влагането им ще доведе до сериозни проблеми с бурените”, обясни Скрипник. По думите му в повечето полета, засети със слънчоглед, се наблюдава частична гибел на растенията, а на някои те са унищожени напълно. 

Публикувана в Бизнес

Световното производство на слънчогледово семе през селскостопанския сезон 2016-2017 г. ще достигне рекордните 44,73 млн. тона, смятат експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Оценката им за тазгодишната реколта е за 41,88 млн. тона. От компанията очакват по-силно производство в Украйна (до 12,2 млн. тона от 11,5 млн. тона през настоящия сезон), в Русия (до 10,3 млн. тона от 9,7 млн. тона), в Европейския съюз (до 8,4 млн. тона от 7,63 млн. тона), в Аржентина (до 3,3 млн. тона от 2,83 млн. тона) и в Турция (до 1,4 млн. тона от 1,32 млн. тона).

Предвижданията на експертите сочат по-слаба реколта само в САЩ – до 1,23 млн. тона от 1,33 млн. тона през настоящия сезон.

Като основна причина за увеличаване на производството на слънчоглед е посочено очакваното разширяване на засетите площи с маслодайната култура до 25,8 млн. хектара, като с най-голям дял ще бъдат страните от ОНД. Прогнозата е там да бъдат засети 13,7 млн. хектара при 13,1 млн. хектара през сезон 2015-2016 г., тъй като неблагоприятните метеорологични условия доведоха до свиване на площите, засети с есенници и рапица, осигурявайки по този начин повече площи за засаждане на традиционни пролетни култури. Увеличаване на засетите площи се очаква и в Аржентина на фона на отмяната на таксата върху износа на слънчоглед и обезценяването на местната валута.

Според експертите на компанията рекордната реколта ще доведе и до по-високо предлагане на слънчоглед през новия сезон, което ще достигне 47,64 млн. тона при 44,9 млн. тона през настоящия. Ще се увеличат и преработваните количества – до 39,82 млн. тона от 37,32 млн. тона.

Същевременно от компанията очакват свиване на световното производство на рапица през сезон 2016-2017 г. до 63,65 млн. тона от 64,35 млн. тона през настоящия. В най-голяма степен се предвижда да намалее реколтата в Китай (до 8,5 млн. тона от 9,5 млн. тона), в ЕС (до 21,75 млн. тона от 22,34 млн. тона) и в Украйна (до 1,38 млн. тона от 1,85 млн. тона). В Индия и Австралия обаче се очаква производството да нарасне съответно до 6,3 млн. тона от 5,6 млн. тона и до 3,6 млн. тона от 3 млн. тона.

Като причина за понижаване на реколтата се посочва свиването на засетите площи до 33,1 млн. хектара от 33,3 млн. хектара през настоящия сезон, тъй като много фермери преминават към отглеждане на финансово по-изгодни култури. В Австралия, Индия, Русия и Канада обаче експертите очакват разширяване на засетите площи с маслодайната култура.

Освен това експертите предвиждат и по-слаби добиви през сезон 2016-2017 г., макар че ще бъдат с 5% над средния показател за последните 5 години.

Всичко това ще се отрази върху предлагането на рапица в световен мащаб, което ще се понижи до 69,03 млн. тона от 70,29 млн. тона през сезон 2015-2016 г.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 11 Април 2016 12:55

ДЗИ с два признати сорта

Тази година Държавният земеделски институт край Генерал Тошево вече има признати един нов сорт пшеница – „Никодим” и нов хибрид слънчоглед „Линдзи”.  „Надяваме се,  че зърнопроизводителите  много скоро ще оценят българската селекция и най-малкото ще я поставят на еднакво добро ниво с чуждата” – споделя очакванията си директорът на Института проф. Иван Киряков.

Публикувана в Растениевъдство

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта