Неподходящи са както прекалено ранните, така и късните срокове за залагане на основната зърнена култура, показват многогодишните изследвания на украински учени при условия, идентични с българските

В технологията за отглеждане на пшеница голямо значение имат сроковете на сеитба. В зависимост от тях растенията попадат в различни агрометеорологични условия, в резултат на което растат и се развиват различно, придобиват различна устойчивост към ниски и високи температури, болести и неприятели, което чувствително влияе на добива и качеството на зърното. Предлагаме ви резултатите от изследване на украински учени, които могат да ви бъдат полезни, защото са направени в условия, идентични с българските.

С многогодишни изследвания, проведени в Института по земеделие в Украйна, е установено, че за получаване на висок добив от пшеница на черна угар най-добрите срокове за сеитба са в периода от 25 септември до 5 октомври. Ако пшеницата се сее в тези срокове, растенията успяват да братят есента, да формират по 3 – 4 братя и добре развита коренова система, да придобият висока зимоустойчивост. Такава интензивна технология на отглеждане на пшеница осигурява най-висок добив зърно.

Отклонение от оптималните срокове на сеитба води до намаляване на добива

При ранни срокове на сеитба на пшеница (5 септември) растенията през есента братят прекомерно много, създават по 6 – 7 и повече братя, развиват голяма надземна маса, често прерастват и след това имат понижена зимоустойчивост, значително се повреждат от житни мухи и болести, от което добивът намалява средно с 5,7 ц/ха.

Най-високата загуба на зърно – 136 кг/дка – има при късни срокове на сеитба (15 октомври), когато добивът е средно 270, докато при оптимални срокове той е 420 – 450 кг/дка.

ozyma pshenytsya mal.2

При късни срокове на сеитба пшеницата не успява да брати есента, образува по-малко от три-четири листа, братенето и формирането на кореновата система протичат основно през пролетта в условия на дълъг ден и високи температури, което затормозва растежните процеси. Затова късно засятата пшеница изостава в растежа, има слабо развита коренова система, която обикновено се разполага в повърхностния почвен слой на дълбочина от 50 – 70 см и не може да използва влагата от дълбоките слоеве. В резултат на това снабдяването на растенията с влага е лошо, те стават много неустойчиви на суша и формират нисък добив зърно.

Златното правило е

пшеницата да бъде засята в такива срокове

че да може да влезе в зимата с добре братили растения, формирали по 3 – 4 братя, да има добре развита коренова система и да е придобили висока устойчивост към неблагоприятни условия за презимуване. Освен това оптималният срок за сеитба на пшеница значително се изменя ежегодно, което зависи от конкретните природни условия на годината. Средно за 22-годишни изследвания, най-висок добив пшеница е осигуряван при сеитба на 25 септември. Но през тези години са наблюдавани и доста големи отклонения в оптималния срок от указаните дати. Разминаването между оптималните срокове по години е 30 – 45 дни. Затова, когато се разчита на получаването на максимален добив пшеница, не трябва да се използва средната дата. Добрите срокове на нейната сеитба следва да се определят чрез отчитане на природните условия, влажността на почвата, предшественика, сорта и други.

Сроковете на сеитба на пшеница в значителна степен зависят от влажността на почвата

Изследванията на научните институти в Украйна са установили, че най-добрите условия за растежа и развитието на растенията и формиране на висок добив от пшеница на черна угар се получават при сеитба от 20 септември до 5 октомври за северните райони и от 10 – 20 октомври за южните райони (тези срокове са валидни и за условията на България – бел. на ред.). След неокопни предшественици, които обикновено ограничават запасите от влага в почвата, зимната пшеница е добре да се сее седем-десет дни по-рано, отколкото на черна угар, за да могат растенията да успеят да братят есента.

Следователно при наличие на влага в почвата, първо следва да се сее пшеницата след неокопни предшественици, а след това на заетите от угар площи.

А какво трябва да се прави, когато оптималните срокове на сеитба са настъпили, почвата е добре подготвена, но на дълбочината на заравяне на семената е суха? Тогава сеитбата следва да се отложи до допустимите срокове. Ако и през това време няма дъждове, трябва да се сее в суха почва, защото в този период настъпва хладно време и семената по-малко се повреждат, а посевите не се изтеглят. В противен случай ще се изгубят пет-седем дни, което задържа поникването и влошава развитието на растенията есента. Освен това за сеитба на пшеница в допустимите и по-късните срокове трябва да се използват сортове, адаптирани към късна сеитба и увеличаване на посевната норма с 15 – 20%, както и намаляване дълбочината на заравяне на семената до 3 – 4 сантиметра. Установено е, че пшеницата, която се сее в по-късни срокове, осигурява по-висок добив, отколкото ако се сее ечемик. Опитите с пшеница, която е отглеждана по описаната технология, показват, че добивът на зърно е бил 383 кг/дка, при същите условия ечемикът е дал едва 239 кг/дка.

Срокът на сеитба на пшеница в значителна степен зависи от сорта

Едни от сортовете пшеница изискват по-ранни срокове на сеитба, втори – по-късни, а трети имат предимство по добив само в случай на късна сеитба. Сеитбата трябва да започва с пластични сортове пшеница, които есента се развиват бавно и задържат растежа при намаляване продължителността на деня. За сеитба в края на оптималните и допустими късни срокове трябва да се използват сортове, които слабо реагират на намаляване продължителността на деня, есента се развиват интензивно, имат добри компенсиращи свойства, формират голямо количество продуктивни братя и са ранозреещи. Такива сортове пшеница в случай на закъснение със сеитбата осигуряват по-висок добив, отколкото другите.

При опити на сеитба на пшеница на черна угар рано (5 септември), средно за 36 години добивът на зърно е бил 375 кг/дка, в оптималните срокове (25 септември) – 400-420, а в късни (15 октомври) – 266 кг/дка. Тези данни говорят, че късните срокове на сеитба на пшеница са неподходящи, защото дават най-нисък добив на зърно.

За съжаление, в резултат на лоши предшественици, ниско техническо оборудване, ненавременна подготовка на почвата и др., част от стопанствата ежегодно не успяват да засеят пшеницата в оптималните срокове: над 40% от площта се засява късно, от което се губи голямо количество зърно.

Важно е да се отбележи, че оптималните срокове на сеитба на пшеница не са постоянни: те се променят във времето под влияние на много фактори. Така, учените от Института по земеделие в Украйна още през 1980 година сравнявали оптималните срокове на сеитба на пшеница от 1948 – 1960 година, когато отглеждали сортове от екстензивен тип, с тези от 1961– 1977 г., когато получили разпространение сортовете Безостая 1, Одесская 51. Установено било, че оптималните срокове значително се променили – от 1 – 7 на 7 – 15 септември. А сега по данни на същия институт оптималните срокове за сеитба на пшеница са 20 – 25 септември.

Следователно тези данни говорят, че оптималните срокове за сеитба на пшеница постепенно преминават към по-късни дати и този процес продължава и до днес. Анализът на данните полски опити в Института по земеделие показва, че през 1967-1980 година оптималните срокове на сеитба на пшеница на черна угар е бил 15 – 20 септември, а по данни на опитите от 1981 – 1994 г. и 2006 – 2008 година, високият добив е осигуряван, когато сеитбата е направена в по-късни срокове – 25 септември – 5 октомври.

И така, оптималният срок за сеитба на пшеница за този период се е изместил примерно с 10 дни, което може да се обясни с промените в климата, еволюция в селекцията на сортовете и други. Затоплянето на климата през есенните месеци предизвиква силно братене на растенията и голямо прерастване в ранни срокове на сеитба, затова по-късните сеитбени срокове влияят положително на развитието на растенията. При късни посеви от пшеница може да се получи добив с 50 – 80 кг/дка по-висок, но все пак този добив ще бъде значително по-нисък, отколкото при посев в оптимален срок.

Аналогично изместване на оптималните срокове на сеитба на пшеница са установили и други научни учреждения в Украйна. На това основание в последните години се препоръчва преместване на посевните срокове на тази култура с осем-десет дни по-късно, мотивирайки тези изменения с климата и биологичните особености на съвременните сортове. Сега стопанствата използват срокове на сеитба според изследванията на научните учреждения, които постоянно провеждат опити със сроковете на сеитба на пшеницата, уточняват ги и ежегодно препоръчат на производителите кога е най-добре да се сее културата. Стопанствата просто трябва да се придържат към оптималните срокове на сеитба, които препоръчват научните учреждения в конкретната година.

По данни на Хидрометеорологичната служба в Украйна в оптималните срокове за сеитба на пшеница успяват да се вместят 47% от стопанствата, а закъснение се получава в 43% от тях. Затова средно на 25% от посевите с пшеница влизат в зимата със слабо развити растения и слаби посеви, което обуславя ежегодна загуба на 10% от добива на зърно.

Правилно е да се постави въпросът за необходимостта от сведения за минимума в стопанствата както от късните, така и от ранните посевни кампании, т. е. оптимизиране сроковете на сеитба на зимна пшеница. За да засяват пшеница в оптималните срокове и да прибират висок добив зърно, стопанствата следва примерно на 5% от площите да сеят посевите в по-късни срокове, а на около 40% от площта обратно, да сеят с осем-десет дни по-рано. Това ще подобри състоянието и развитието на посевите с пшеница и значително ще повиши нейната добивност. В случай че 40% от площите с пшеница са с късни посеви, не може да се мисли за високи добиви – такива например каквито получават водещите стопанства или стопанствата в страните от ЕС, където добивите от зимната пшеница достигат 700 – 750 кг от декар.

За да се съвместят ранните срокове на сеитба с по-късните, не са необходими никакви допълнителни разходи, необходима е само технологична дисциплина. А проблемът с късните срокове на сеитба в съвременни условия може да се реши чрез подобряване на техническата осигуреност, за да успеят стопанствата качествено да подготвят почвата до оптималните срокове за сеитба.

Бел.ред.: Днес повечето от стопанствата у нас имат много добра материално-техническа обезпеченост, която им дава възможност в оптимални срокове да осъществят есенните полски работи. Това предполага, че за нашите зърнопроизводители оптималните срокове за сеитба на пшеница могат да бъдат спазени, което ще им позволи значително да увеличат производството на зърно.

Агр. Петър Кръстев

По материали от чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство

Основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий се внасят в почвата през есента или рано напролет. Този срок се определя от типа почва. На тежки почви по-подходящото време за внасяне на торовете е наесен, преди основната обработка на почвата. На леки почви, по-подходящият срок за това е рано напролет – отново преди основната обработка на почвата. Това е така, защото при леките почви има голяма вероятност хранителните вещества да бъдат измити от интензивните валежи и да отидат в зони, където корените не могат да ги усвоят.

Дръвчетата могат да бъдат наторени, както с органични торове – оборски тор, така и с минерални (изкуствени) торове. За да е балансирано торенето, органичният тор не изключва внасянето на минералните. В него няма точно нормирано съдържание на хранителни елементи, което се обуславя от вида на животните, храната, постелята и др. Предимството му пред изкуствените торове е в това, че подобрява структурата на почвата.

От минералните торове могат да се използват както еднокомпонентни – съдържащи по един хранителен елемент – азот, фосфор и калий, така и комбинирани торове съдържащи едновременно и трите, обогатени с допълнително с магнезий, сяра и микроелементи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Извършването на зимната резитба може да започне непосредствено след листопада и да продължи до средата на месец март, докато овощните дървета все още са в принудителен покой. Желателно е да се започне с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. С цел избягване на рисковете от измръзване при рязко застудяване, най-рано се режат по-студоустойчивите видове - ябълка, круша и слива, а след това по-топлолюбивите - праскова, кайсия, череша и вишня. Прасковите може да се режат и на два етапа - преди настъпването на по-трайно застудяване и след това към средата на март. В такъв случай, при резитбата на дърветата късно наесен, трябва да се оставят повече плодни клончета за резерв при евентуално измръзване. В края на зимата се извършва преглед и се отчита степента на повредени от студовете плодни пъпки, след което се извършва и втората резитба, с цел осигуряване на оптимално натоварване на дърветата с плодове.

В райони с много ниски зимни температури резитбата трябва да се прави в края на зимата и началото на пролетта след преминаване на големите студове. Резитбата, извършена преди преминаване на зимните студове води не само до по-продължително засъхване на раните, но ги излага и на негативното въздействие на ниските температури върху откритите рани, което причинява загиването на много клетки и затруднява зарастването им.

В южните райони, където зимата е по-мека и няма опасност от екстремно ниски температури извършването на резитбата може да започне още през есента след листопада и да завърши преди началото на вегетацията през пролетта. Важно е да се знае, че прекалено ранната резитба след листопада, както и много закъснялата резитба след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките и особено при напреднало набъбване на пъпките отслабват значително овощните дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Неделя, 02 Декември 2018 18:58

Срокове на съхранение

Всеки вид плод или зеленчук има ограничен период на съхранение. Той е в зависимост както от начина на отглеждане на плодовете и зеленчуците – торене, опазване от болести и неприятели, поливане и др, така и от условията, при които ще се съхранява продукцията. В таблицата посочваме ориентиравъчния срок на различните видове плодове и зеленчуци.

 
Периодна съхранение на плодове и зеленчуци в зависимост от температурата и влажността
Вид плодове Температура, °С Влажност, % Период на съхранение
Ябълки -1+4 90-95 1-8 месеца
Патладжан 8-12 90-95 1-2 седмици
Броколи 0-1 95-100 1-2 седмици
Вишня -1+2 90-95 3-7 дни
Ягоди 0 90-95 5-7 дни
Зеле 0-1 95-100 3-7 месеца
Моркови 0-1 95-100 4-8 месеца
Цветно зеле 0-1 95-100 2-4 седмици
Целина 0-1 95-100 1-3 месеца
Слива -1+2 90-95 1- 8 седмици
Касис -0,5-0 90-95 7-28 дни
Краставици 8-11 90-95 1-2 седмици
Чесън 0 70 6-8 месеца
Грозде -1-0 90-95 4-6 месеца
Дини 4-15 85-90 1-3 седмици
Лук -1-0 70-80 6-8 месеца
Круши -1+3 90-95 1-6 месеца
Картофи (пресни) 4-5 90-95 3-8 седмици
Картофи 4-5 90-95 4-8 месеца
Малини -0,5-0 90-95 2-3 дни
Лук 7-10 90-95 1-3 седмици
Праскови -1+2 90 2-6 седмици
Череши -1+2 90-95 2-3 седмици

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Когато препоръчваме конкретни препарати за растителна защита, почти винаги отбелязваме кои от тях са контактни и кои системни. Тези им качества са тясно свързани с условията, при които се прилагат.

Контактните препарати имат за цел предпазване на растенията от евентуално заразяване. Те са формулирани така, че действат повърхностно върху растителните части. Финият слой, с който листата или плодовете се покриват при пръскане, не позволява на попадналите патогени да проникнат в тях. Нещо повече - те имат убийствено действие за спорите на гъбите, които попадайки върху тях загиват без да могат да осъществят заразяване. Същото важи и за неприятелите.

Контактните препарати са за предпочитане в случаите, когато растенията са здрави и метеорологичните условия не са благоприятни за развитие на болести. По-простата им формулация ги прави и по-евтини. Много по-малка е и вероятността за остатъчни количества от тях по плодовете.

Контактните препарати имат своето място при защитата на растенията от болести и неприятели. Те обаче имат и недостатъци, с които трябва да се съобразяваме. Начинът им на действие (повърхностно покритие) ги прави неустойчиви на дъжд, т.е. те се измиват. В случай на измиване от валеж не може да се изчаква изтичането на карантиният срок, а пръскането трябва да се повтори.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Добивите се формират и в зависимост от природните условия по време на вегетацията на културата

Агр. Петър Кръстев

Добивите на царевицата у нас са доста колебливи. Производителността на различните по ранозрелост хибриди и влажността на зърното по време на прибиране в значителна степен зависят от срока на сеитба и природните условия в периода на вегетация. Една от причините за ниската реализация на биологичния потенциал на културата е недостатъчната адаптация на хибридите царевица от различните групи ранозрялост към съответните агроклиматични условия и несъвършената технология на отглеждане.

Факторът сеитбооборот

Мнозина от производители смятат, че царевицата е непретенциозна към разполагането й в сеитбооборота, няма никакви специфични изисквания към предшественика, не е носител и разпространител на болести и неприятели за другите видове културни растения. Затова според тях добри предшественици за царевицата са торените окопни (в това число и самата царевица) зърнени и зърненобобови култури. Според научни изследвания обаче това е доста погрешно мнение. Много добри водно-физически, агрохимически, биологични и фитосанитарни условия за тази култура се създават след зимни зърнени (пшеница, ръж, ечемик, тритикале), а лоши – след окопни, особено след царевица. В последните години все по-широко разпространение придобиват такива опасни вредители като царевичния стъблен пробивач. С увеличаване на площите с царевица въпрос на време е проблеми да създаде и царевичният бръмбър – диабротика. Основни вреди на царевичните растения нанасят и гъсениците на различни видове нощенки. Срещу тези вредители се провеждат организационно-стопански, агротехнически, биологични и химични мероприятия. Най-голямо влияние за ограничаване на размножаването на вредителите има предшественикът. Добре известно е, че царевичният стъблопробивач зимува в стадий гъсеница в стъблата на царевицата, а царевичният бръмбар – в стадий яйца (тях бръмбърът отлага в повърхностния 15-сантиметров почвен слой на кореновите остатъци на царевицата). Затова отглеждането на царевицата на повторка или като монокултура е нецелесъобразно.

Факторът обработка на почвата

Царевицата развива мощна коренова система, 70% от която се намира в обработваемия почвен слой от 0 – 30 см. Така че културата изисква дълбок хомогенен хоризонт почва, който осигурява благоприятни условия за растеж и развитие на културните растения. След прибирането на зърнено-житни или зърнено-бобови култури преди царевица е целесъобразно да се направи обработка на стърнището с дискови брани на дълбочина 6 – 8 см. След две-три седмици, след покълване на семената от самосевка на относително чисти откъм плевелни растения площи се прави обработка на почвата с продълбочител или други плоскорезни работни органи без обръщане на почвения пласт на дълбочина 25 – 27 см. Такава есенна обработка създава благоприятни агрофизични, агрохимически и фитосанитарни условия.

На заплевелени полета, особено с многогодишни кореновоиздънкови и коренищни плевели (пирей), а също след царевица, използвана с различни направления, и рапица, следва да се направи дисковане на дълбочина 6 – 8 см, а след царевица – две дискования. След това във фаза розетка на многогодишните кореновоиздънкови плевели, а на коренищните – във фаза поникване, трябва да се направи оран на дълбочина 25 – 27 см, а по възможност и на 27 – 30 см.

Факторът сеитба

Сред факторите, определящи добива на зърно от царевица, на природните условия се падат около 45%, а на технологията на отглеждане – 36%. Сред агротехническите мероприятия особено място заема своевременната сеитба. За правилното определяне на оптималните срокове на сеитба е нужно да се вземат предвид изискванията на царевицата към условията на отглеждане и особеностите на агроекологическите условия на текущата пролет. Агрономически е установено, че за покълване на семената и за дружното им поникване е необходима сума от ефективни температури, която превишава аналогичния показател за ранните пролетни култури. За най-ранните хибриди тя е 800- 900°С, за ранните – 900-1000, за средноранните по зрелост – 1000-1050, за среднокъсните – 1000-1100 и за късните –1100-1250°С.

Установено е, че оптималните срокове за сеитба на царевица са при загряването на почвата на дълбочината на сеитбата на семената до 10 –12°С. През последните години природните условия през пролетния период показват, че климатът съществено се променя към затопляне. Четири години от пет потвърждават, че продължителността на пролетния период продължава всичко 10 – 12 дни със среднодневни температури от 8 до 15°С, след което температурният режим рязко се повишава и достига 23 – 25°С и повече.

 

Цялата статия четете само в хартиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 08 Март 2018 11:52

Срокове за торене при овощните

Сроковете и начините на торене са различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.

Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване. За тази цел има специални торове наречени фертиганти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Резитбата на дърветата започват от края но октомври и продължава през цялата зима, но при условие, че температурите не са по-ниски от -5 градуса. Пролетта резитбата продължава до началото на цъфтежа.

Първо се режат летните и устойчивите на измръзване есенно-зимни сортове ябълки. Младите дървета ябълки и круши и костилковите се режат края февруари-март, а прасковите – по време на бутонизация и цъфтеж.

Резитбата на кайсия, череша, вишна, джанка се извършва в края на зимата или началото на пролетта. Резитбата на тези дървета през есенно-зимния период и особено в сурова зима, предизвиква силно смолотечение.

За кайсията добър резултат се получава при резитба през май- юни. Тя предизвиква вторичен растеж на филизи, залагане на цветни пъпки, а от там задържане (изоставане). Дърветата по-леко изкарват зимата, а пролетта пъпкити по-късно се разпукват и цъфтят. По този начин се избягват и късните пролетни мразове.

Резитбата на прасковите през първата година след засаждането е на височина над присадката 50-60 см. Всички клонки до тази височина се отрязват. След това се формира короната от 3-4 скелетни клони, разположени на разстояние 10-15 см един от друг равномерно, в кръг около ствола. След като се изберат тези клони, централният водач се отрязва. Резитба за формиране – клонките се режат на 10-15 см на външна пъпка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 17 Ноември 2017 14:16

Кога, какъв тор да внесем?

Комплексните (комбинирани) торове се обозначават с цифри, означаващи процента на съдържащите се в тях елементите.

На първо място винаги се изписва елемента азот (N), след това е фосфорът (Р) и накрая калият (К). Например комплексен тор азот-фосфор-калий с цифри 16:8:20, е тор с ниско съдържание на фосфор и повишено на калий. Цифрите 10:8:8 показват че тора е сравнително беден, и полезните вещества в него са малко.

Освен общото количество на полезни вещества в тора е нужно да се отчита и съотношението на важните за растението вещества азот и калий. Тези вещества се конкурират помежду си, тъй като азота е по-активен от калия и даже когато са в съотношение 1:1 ще бъде усвоен основно азота. Затова оптималното съотношение на азота към калия е примерно 14:25. Именно тази пропорция поставя калия наравно с азота.

Ако първият показател на азота е повече от 16, то значи че тора е за пролетно торене, когато предстои активен растеж на зелена маса. Следващото съдържание на елементи трябва да е фосфор от 8-12, а калий - 20-25.

Съотношението 0,5:10:20 или 1,5:12:25, говори за това, че съдържанието на азот е много малко и следователно тора е предназначен за есенно торене. Тогава активният растеж е приключил и потребноста на растенията от азот е понижена до минимум, а потребността от фосфор и калий се увеличава. Извличането на тези два елемента през зимата е голямо.

Наистина, смята се, че през зимата не е необходимо да се внася азот. Защо тогава е включен в комплексните торове? Това е така, защото при многогодишните дървета и храсти през есента започва сезонния прираст на кореновата система. А освен това лесно разтворимите азотни съединения обезпечават пълната разтворимост на комплексните торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 08 Ноември 2017 16:48

Срокове на торене

Сроковете на торене на овощните дървета зависят от вида на тора, възрастта на растенията, свойствата и овлажняването на почвата и др.

Оборският тор, фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните торове - на 2 или 3 пъти през годината.

Фосфорните и калиевите торове може да се внасят заедно с оборския тор през 2-3 години със завишени торови норми.

При две подхранвания на овощните дървета с азотни торове 2/3 от годишната торова норма се внасят в края на зимата (февруари-март), а 1/3 към края на май - началото на юни. При три подхранвания 1/2 от нормата се внася в края на зимата, 1/4 към края на май - началото на юни и 1/4 през есента. Ако цъфтежът на овощните дърветата е слаб, а растежът е силен, второто подхранване не е необходимо.

БЛИЗОСТТА ДО КОРЕНИТЕ Е ВАЖНА

От начина на внасяне на торовете зависи достъпът на корените до тях.

Азотните торове, които са лесно подвижни, се разхвърлят по повърхността на почвата и се заравят чрез плитки обработки. Повърхностно се разхвърлят и оборският тор, фосфорните и калиевите торове, но се заорават по-дълбоко с есенната оран, за да достигнат по-близо до корените на овощните дървета.

В овощните насаждения от видове с по-дълбоко разположена коренова система и на по-тежки по механичен състав почви фосфорните и калиевите торове трябва да се внасят на дълбочина около 35 см с помощта на дълбока обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта