След 1 септември 2019 г. ще започне изплащането на еднократната помощ в размер на 300 лв. на стопаните, предприели мерки за почистване и дезинфекция на обектите, след доброволно усвояване на месото от прасетата в личните стопанства. Право на обезщетение имат стопанствата в 20 км санитарни зони около индустриалните ферми и тези, определени с висок епизоотичен риск от Областните епизоотични комисии. За по-голямо улеснение на собствениците на прасета, представители на Областните дирекции по безопасност на храните (ОДБХ) ще посетят населените места за изплащане на подпомагането, за което кметът предварително ще обяви  деня и часа. Средства ще се превеждат и по банков път.

          Допустими за подпомагане са собственици, които отглеждат до пет прасета за угояване, разположени в санитарни зони и отглеждани във ферми тип ,,лично стопанство", които не продават на пазара, а добиват месо само за лична употреба.  Те трябва да  бъдат включени в списък, изготвен от кмета на населеното място и заверен в срок до 26 август 2019 г.  Документът се представя в Областната епизоотична комисия, заверен от областния управител и от официалния ветеринарен лекар, с подпис и печат.
Заявленията за обезщетение се подават в кметствата. Те са по образец, в който всеки собственик декларира, че е усвоил доброволно месото. За да се възползва от помощта той трябва да е извършил почистване и дезинфекция. Собственикът трябва да заяви, че няма да отглежда прасета в стопанството си за период най-малко от 12 месеца след последната дезинфекция.

Кметовете на населените места ще изготвят Констативен протокол по образец за удостоверяване на доброволно усвояване на месото и почистване и дезинфекция на стопанството. Кметовете имат ангажимент да публикуват на публично място списъците със стопаните, които следва да получат помощ.

Публикувана в Новини на часа

По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес

На последния консултативен съвет в министерството на земеделието от Българската агенция за безопасност на храните беше подадена последната статистика на Интегрираната информационна система ВетИС.

Според данните за последните три години фалиралите ферми, които нямат никаква активност, са 76 хиляди, а като „служебно изгубени“ се водят 60 036 животни. Най-много са отпадналите овце и кози – съответно 24 363 и 13 099, следвани от кравите – 11 585 животни. От „служебно изгубените“ все пак 131 са възстановени.

Проверките за идентификация на животните не са приключили, затова и данните, обявени вчера, са предварителни. Според тях във ВетИС от началото на годината досега са родени и въведени 80 815 едри преживни животни, 209 099 дребни преживни животни, 40 317 свине,1 681 еднокопитни и 208 370 пчелни семейства. До края на годината се очаква броят им почти да се удвои.

Земеделският министър Десислава Танева е похвалила процеса на идентификация, който върви във ведомството. Целта е да бъдат засечени фермите с мними животни, за които фонд „Земеделие“ плаща субсидии.

Публикувана в Животновъдство

Законът за преброяване на фермите през 2020 г. бе приет на първо четене в ресорната комисия в парламента

Лили Мирчева

Предвижда се преброяването на фермите тази година да е с бюджет до 6 млн. лв. , като 75% от тях се осигуряват от ЕС и 25% от българската държава. В предходните преброявания през 2003 г. и 2010 г. бюджетът е бил по 5.4 млн. лв. Това стана ясно при гласуването на първо четене на Закона за преброяване на земеделските стопанства през 2020 г. в ресорната комисия в парламента. Не се предвижда да се отпуснат повече от тези средства.

Еврокомисията има специален регламент за преброяването на земеделските стопанства и страната ни използва всички показатели, включени в него. По предложение на депутати от земеделската комисия между първо и второ четене на закона бе допълнено, че преброявенето ще обхване и агротехниката, което не се изисква от европеския регламент, но пък така ще може да се направи анализ за актуалното състояние в сектора.

Националното преброяване на фермите ще започне пробно през есента на тази година. То ще стане в периода от 1 септември до 11 октомври 2019 г. в две части. Отначало земеделските стопани ще въвеждат данните самостоятелно онлайн в дните от 1 до 10 септември. През следващия един месец информацията ще се събира чрез анкетьори и ще се контролират от експерти по агростатистика от областните дирекции „Земеделие“.

Догодина, както във всички страни членки на ЕС, ще се проведе истинското преброяване, чиито данни ще бъдат изпратени в ЕК.

За отказ на стопаните за включване в преброяването се предвиждат солени глоби.

Публикувана в Бизнес

„Определено закъсняхме с приема по мярка 4.1 и една от причините бе заради спирането на 145 млн. евро от ЕК, загубени по старата програма. В момента по първия прием на мярка 4,1 договорихме 165 млн. евро. Това бяха проектите с 39-те точки“. Това заяви бившият директор на Държавен фонд „Земеделие“ Румен Порожанов. Той припомни, че със заповед на Десислава Танева под условие стартира прием на проекти, получили между 38 и 33 точки и те бяха договорени допълнително.

Каква е ситуацията към момента? – „ Бяха договорени общо 416 проекта, получили от 38 до 33 точки. 228 бенефициенти се отказаха и ги прехвърлихме към новия прием по мярката“, обясни Порожанов.. В момента са договорени 188 проекта на обща стойност 66 млн. лв. субсидия. Остават още близо 20 хил. проекта.

Сега се подписват заповедите за тях, тъй като ЕК изисква да се направи оценка на бизнес плана. „Както е видно - мерките непрекъснато се затягат. Затова сме задължени да направим преоценка на бизнес плана – както на прогнозирани добиви, така и на цени. Съвсем отделно се прави преоценка и на допустимите разходи“, обясни Порожанов. Както обясни той рестрикциите относно техника, строителство, нови насаждения и т.н., са много по-големи в сравнение с предишния период на ПРСР.

„Въведена е реферетна база, която не е най-комфортната, но ние работим по нея, независимо дали се харесва на един или друг. Не е тайна, че в стария програмен период, особено за техниката, имаше трески за дялане“, коментира бившия директор на ДФЗ.

Сега предстои да се приключи разглеждането на останалите близо 20 хил. договора. Досега това не станало, заради обратната документация, която се изисква от фермерите.

„Ще има пари за всички, които са подписали договорите и те са в рамките на договорите, получилите до 33 точки. Договорите с 38 точки вече са с осигурен бюджет. Вече се обмисля дали да се свалят условията и за договорите с 37 точки. До няколко седмици и това ще стане, уверяват от фонда. С това ще приключи договарянето на тези бенефециенти, чийто проекти са получили 38-37 точки и те ще могат да кандидатстват за плащане.

До месец-два се очаква фермерите, които смятат, че няма да се справят, да направят отказ от проекта си. Това ще даде шанс на други стопани, които са получили от 36-35 до 33 точки, да успеят да кандидатстват за освободения бюджет.

„Убеден съм, че през следващите месеци проектите, получили по-малко точки, ще успеят да се включат в субсидирането на мярката“, увери Румен Порожанов.

В новият прием по мярка 4.1от ПРСР 2014-2020 г. са кандидатствали 3165 проекта, които трябва да си разделят бюджет от 463 млн. лв. Заявената субсидия при тях е за 1,5 млрд. лв. Както споделят експертите от фонда, при ранкирането на проектите най-големи трудности има при бизнес-плановете за строителство. „При този бюджет и при свалените тавани до 1,5 млн. евро, вече има референтна база и с малко изключения ще се изискват по 3 оферти за покупка на техника, за строителство на силози или за нови насаждения“, каза още Порожанов.

Новоназначеният директор Живко Живков  допълни, че се работи усилено в началото на март да започнат по график всички плащания към стопаните. 

Публикувана в Бизнес

Концернът BASF и Европейската космическа агенция, (ESA) са подписали споразумение за сътрудничество, което има за цел да намери най-ефективните начини за използване на сателитни данни и снимки в селското стопанство. Работейки в тясно сътрудничество с фермерите, партньорите планират да превърнат информацията в цифрови инструменти и услуги.
Проектът ще даде на земеделските производители възможност да планират ефективно ежедневната си работа. По-специално, те ще получат по-точни агрономически препоръки за употребата на продукти за растителна защита. Основният източник на данни за цифровите методи за управление са сателитите. Те ще предават информация за вземането на много решения в областта на земеделието, например, определяне на оптималното време на сеитба и прибиране на реколтата. BASF Group и Европейската космическа агенция се фокусират върху разработването, изпитването и развитието на иновативни електронни услуги, които ще отговорят на нуждите на земеделските производители.
„Ние искаме да помогнем на фермерите да подобрят своята производителност чрез предлагане на иновативни продукти за справяне с екологичните и икономически въпроси. Инициативите са важна стъпка в реализацията на нашия новаторски подход. Ние виждаме потребностите на фермерите и благодарение на професионалния опит и общи усилия с партньорите, предлагаме нови инструменти, които ще помогнат за по-ефективна работа в стопанствата“, обяснява д-р Райнер Пройс, вицепрезидент за световни стратегии и управление на продуктовата гама на BASF.
Проектът ще се реализира с помощта на експертните знания на специалисти от компанията BASF в селското стопанство, както и полски данни и отзиви от страна на фермерите. ESA се ангажира да предоставя сателитни данни и фотографии.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Неподлежащ на унищожаване чрез хербицидите плевел - толкова силен, че може да навреди на селскостопанското оборудване - бързо се разпространява в големи райони в щатите Охайо, Илинойс, Минесота и Индиана.
Една от разновидностите на щира (Palmer amaranth), който експертите наричат най-плодовития, е най-разрушителен за посевите от царевица, соя и др. зърнени култури. Плевела обикновено расте в югозападната част на страната, но през последните години се разпространява далеч извън тези региони. Развитието му допринесе за възпрепятстването на редица правителствени програми, насочени към опазването на пчелите и други обитаващи дивата природа насекоми. Семената, които земеделските стопани са използвали, се оказали заразени със семена на Palmer amaranth. Много фермери са закупили семената от компании, разположени в Тексас и Канзас, където Palmer amaranth е широко разпространен.
Сега Palmer amaranth се изгаря, за да се предотврати попадането на семената му в почвата през предстоящата пролет (едно растение може да произведе около милион семена). Експертите смятат, че пълното унищожаване на плевела може да отнеме няколко години.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Аткуализирана е индикативната годишна работна програма за 2017 година за ПРСР 2014-2020 г. Според програмата се предвиждат приеми по някои от най-атрактивните и очаквани мерки – 4.1.2 "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", насочена към малките стопанства за инвестиции в материални и нематериални дълготрайни активи, които водят до подобряване на икономическата устойчивост и резултати на стопанството.

Предвижда се също така и прием по Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, Подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ и други мерки.

Цялата индикативна работна програма можете да видите на сайта на МЗХ.

 
Публикувана в Бизнес

В срок до 1 декември 2016 г. кандидатите по Схемата за млади земеделски стопани (МЗС), които заявяват за първи път участие или кандидати, при които има промяна в обстоятелствата, трябва да предоставят в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ документи за придобити професионални умения и познания, съобщиха от фонда. Съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 на Наредба 3 младите стопани представят документи за завършено средно и/или висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина, и/или документи за икономическо образование със земеделска насоченост. Придобити професионални умения и познания се доказват и с удостоверение за завършен курс от минимум 150 часа или свидетелство за получена степен на професионална квалификация в областта на селското стопанство.

Фонд „Земеделие“ напомня на младите земеделски стопани, че документите, издадени от висши учебни заведения, трябва да бъдат от акредитирани институции. Предоставените документи за завършен курс трябва да бъдат издадени от лицензирани центрове за професионално обучение. Допустими са и документи за извършено обучение по мярка 111 от ПРСР 2014-2020 г., съобщават от фонда.

Безплатни курсове по мярка 111 от 150 учебни часа бяха организирани, освен от НССЗ, и от други институции, които бяха публикувани на сайта на Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието и храните, припомнят от НССЗ. В публикуваната информацията бе включен списък на учебните центрове с телефони и контакти, както и темите и продължителността на обучителните курсове в различните области на земеделието.

Както е известно, допълнително по 25 т. точки получават проекти на млади фермери, които към момента на подаване на заявлението за подпомагане имат съответните професионални умения и познания, а именно: имат завършено средно или висше образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина и/или икономическо образование със земеделска насоченост, и/или вече са приключили 150 часа курс на обучение по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания” от Програмата за развитие на селските райони

Ще припомним, че обучителен курс за млад фермер се изисква на третата година от реализацията на проекта. Ако кандидатът не отговаря на изискванията за професионални умения и познания той може да бъде одобрен за подпомагане в случай, че се задължи в представения бизнес план, да изпълни тези изисквания в 3-годишен период от сключването на договора за отпускане на финансовата помощ по проекта. Тъй като нямате завършено специализирано образование в областта на земеделието, ще трябва да представите документ за завършен обучителен курс от минимум 150 часа.

Публикувана в Бизнес

Сега научих, че строителството на административно-битови сгради в стопанствата не са част от допустимите разходи в проектите по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Кои разходи за строителство са допустими по подмярката?

Въпроса задава Пламен Николов от г. Пловдив

Строителството на административно-битови сгради няма да бъде признавано като разход и няма да се подпомага по подмярка 4.1 от ПРСР 2014-2020 г., съобщиха от Министерството на земеделието и храните. До 65% от разходите за строително-монтажни работи (СМР) в проектите. ще се признават единствено и само за селскостопански сгради – за складове за торове и препарати, изграждане на плодохранилища и др. Ще си подпомагат строителството и ремонтните дейности на силози, сгради за отглеждане на животни, оранжерии, съоръжения с конструкции за зеленчукопроизводството и трайните насаждения, вкл. мрежи за предпазване от градушки.

Допустими разходи за строителство са и тези за изграждане на сгради, където се монтират съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделската техника. Тези машини обаче трябва да се използват пряко за производство, съхранение и продажба на земеделска продукция.

Инфраструктурни проекти за изграждане на прилежащи пътища до силози, цехове или работни площадки, също няма да се признават за разходи и няма да носят точки към проектите. Няма да се подпомагат до 65% и разходите, направени за строителство на помещенията за отдих на служителите. Такива помещения се водят административна сграда. Бонус точките ще се отпускат само за производствени помещения, но при кандидатстване трябва да се представят и строителни разрешителни, които се изискват по Закона за устройство на територията.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта