Ребека Уилямс, министър на земеделието на Уелс, призова местните фермери да се приспособят към реалните пазарни условия. От съветите й за ефективен и печеливш бизнес могат да се възползват и родните производители

Farmers Weekly

За всички вече е очевидно, че златните дни на Европейския съюз, когато в различни сектори на икономиката, включително земеделието, се наливаха милиарди евро, свършиха. С хубавото бързо се свиква, но след две – три десетилетия щедри субсидии европейски фермери ще трябва да се примирят и с по-лошото. Субсидиите повече няма да растат. Дори все по-често се говори за тяхното премахване. Земеделието все някога ще бъде оставено да работи в реални пазарни условия и фермерите, включително българските, ще трябва да се приспособят към тях. Особено остро този въпрос стои във Великобритания, в навечерието на Брекзит.

На фона на очакваните и неминуеми промени свои съображения изказа министърът на земеделието на Уелс Ребека Уилямс на земеделска конференция, която се състоя неотдавна на Острова. Тя призова местните фермери да забравят „златните дни от миналото“ и да започнат да планират бъдещето си, тъй като занапред публичното подпомагане за тях ще намалява. Усилията им трябва да бъдат насочени към създаването на по-печеливш, устойчив и независим земеделски сектор.

Ребека Уилямс предупреди, че предстоящият референдум за бъдещето на Европа и непредвидимостта на цените и климата оказват голямо въздействие върху бизнеса на фермерите и правят още по-значима необходимостта от по-гъвкаво земеделие в бъдеще.

„Ясно е, че в бъдеще фермерите няма да могат да живеят за сметка на субсидиите, както правят много от тях сега – цитира списанието думите на министъра. – Трябва да се инвестира в устойчиво производство, достатъчно гъвкаво, за да устои на турбулентността на цените и времето. То трябва да е в много по-малка степен зависимо от субсидиите в земеделието досега.“

Министърът на земеделието на Уелс посъветва фермерите да погледнат в бъдещето с жизненоспособни бизнесидеи, вместо да се взират в „златните дни“ на миналото, защото то вече няма да се върне.

Ето някои ключови момента, върху които Ребека Уилямс акцентира вниманието на фермерите, за да станат те печеливши и финансово стабилни:

. Увеличаване на устойчивостта – икономическа, социална и екологична.

. Разнообразяване на произвежданата в стопанството продукция. Производство на стоки с висока добавена стойност, които отговарят на текущото търсене на пазара.

. Превръщане на фермера в ефективен производител с високи стандарти за здравето и хуманно отношение към животните. Ефективно и изключително отговорно използване на природните ресурси – почва, вода, естествени организми, което увеличава продуктивността, но и подобрява състоянието на околната среда в дългосрочен план.

. Активно проучване на новите методи и технологии и внедряването им в практиката.

. Фермерството трябва да се превърне в индустрия, която произвежда здраве и дава възможности за развитие на образовани специалисти.

И най-важното: фермерите да бъдат реалисти! Да отчитат всеки момент, че с предвиденото постепенно намаляване на плащанията на площ, ограничените възможности за печалба от земята и депресираните стокови пазари, днес атмосферата в земеделието е много различна от преди, счита министърът на земеделието на Уелс.

Публикувана в Бизнес

Публична електронна система ще следи усвояването на европейски средства от българските фермери. Това заяви от ефира на БНТ директорът на Държавен фонд “Земеделие” Васил Грудев. Тя трябва да осигури прозрачност на дейностите по проектите и да улесни проследяването на изплатените суми.

Новата система също така трябва да позволи на земеделските производители у нас да подават електронно заявленията си за кандидатстване по европейски проекти. В системата ще се публикува и подробна информация за обработваемите земи, производителността и финансирането.
„Моята визия е изцяло свързана с възможно най-пълна електронизация на процесите, което би било панацея в отношенията между служителите на Фонда и бенефициентите. Пътят няма да стане революционен – от днес за утре, но стъпките са тези и те трябва да бъдат направени”, обясни изпълнителният директор на фонд “Земеделие”.

Той уточни, че за по-пълна информация относно усвояването на парите на терен Фондът ще работи със сателити, които ще правят по 10 снимки месечно на обработваемите площи. Чрез тази система ще се съкратят проверките на място и ще се добива яснота относно цялостните процеси в земеделието.

Публикувана в Бизнес

За 12 години членство на България в Европейския съюз българското земеделие остава неконкурентно, със силно застаряваща работна сила и ниска производителност на труда, а колкото до квалифицираните кадри, то там положението е направо катастрофално. Ако в Европейския съюз средният процент на заетите с основно образование е 54 на сто от всички фермери, то в България този процент е 72,3 на сто. И това е само елемент от изводите за състоянието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, подготвен от Института по аграрна икономика, т.нар. SWOT-анализ, представящ данните за развитието на сектора от присъединяването на страната през 2007 г. в ЕС до 2017 г.

Анализът беше представен на браншовите организации от земеделието преди месец, като до 23 август те трябва да направят своите препоръки по него.

До края на годината пък учени от Аграрния институт в Пловдив и Университета за национално и световно стопанство ще подготвят останалите два SWOT-анализа, които да дадат пълна картина за социалния и икономически ефект, въз основа на които ще бъде подготвен и Националния стратегически план за подпомагането на българското земеделие след 2020 г.

Според данните на статистиката за 10 години – от 2007 до 2017 г. делът на селското стопанство в брутния вътрешен продукт БВП на страната е намалял съществено от 5% през 2007 на 3,9% - през 2017 г. Сравнен със средния за ЕС през 2017 г., страната ни е в по-добро положение, тъй като при 27-те държави членки делът на земеделието в БВП на ЕС е 3,2%, посочи Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика.

Ако сравним обаче брутната добавена стойност, която българските фермери получават от единица площ и я сравним с тази в ЕС, ще видим колко неефективно се използва земята у нас. Което от своя страна води и до изключително ниските доходи на българските земеделци.

Според статистиката брутната стойност от един хектар в държавите от ЕС достига 1 180 евро, докато в България тя се движи между 200 и 400 евро от ха.

Още по-страшна е разликата  при съотношението между растениевъдство и животновъдство в брутния вътрешен продукт на родното селско стопанство. Ножицата там е огромна, защото докато през 2000-та година делът на двата подсектора е бил почти 50 към 50, то през 2017 г. растениевъдството вече държи 70% от БВП в земеделието, докато животновъдството – 30 процента.

По отношение на индекса на цените на производствените и инвестиционните разходи в селското стопанство България държи последното място, сравнено с Гърция, Франция, Полша и средният показател за ЕС-28. Докато Гърция е на първо място с индекс от 113 пункта през 2017 г., то България е със 104. Средният за ЕС е бил 110, сочи Евростат.

На този етап износът на селскостопанска продукция отчасти спасява бранша, но независимо от положителния търговски баланс, вносът плавно и много устойчиво расте. Или, ако износът на селскостопански стоки от България през 2007 г. е надхвърлял 1,2 млрд. евро, то през 2017 г. числата вече са над 4,112 милиардалева. Сериозен е ръстът при вноса – през 2017 г. той е съставлявал над 1,3 млрд. евро, а през 2017 г. 3,1 млрд. евро. Или в проценти, ако през 2007 г. вносът на земеделска продукция  е съставлявал 6 на сто от общия внос, през 2017 г. вече е 10 на сто.

За 12-те години членство в ЕС единственият конкурентен подсектор е зърнопроизводството, докато при производството на мляко и на зеленчуци сривът е значителен.

Към 2017 г. като конкурентни подсектори се водят свиневъдството и птицевъдството, но данните от последната година коренно променят ситуацията, но все още не са отчетени от НСИ.

Вътрешният пазар продължава е подвластен на силната асиметрия в цените на производител и крайните пазарни цени, което допълнително отблъсква фермерите от животновъдството, плодовете и зеленчуците, където себестойността е висока заради големия ръчен труд.

Колкото до участието на младите хора, то и по този показателстраната ни рязко изостава, въпреки субсидиите, които уж приоритетно трябваше да се насочат към хората до 39 години, работещи в земеделието.

Към 2016 г. делът на младите хора в родното земеделие е 14 на сто, при 10,6% средно за ЕС. Въпреки лекия ръст страната ни остава с най-висок дял на възрастните хора над 65 години, които са заети в агросектора. През 2016 г. у нас заетите над 65 г. са били 36,4 на сто от общо заетите в сектора, докато средно в ЕС възрастните хора са съставлявали 32,8%.

Родният агробизнес е на опашката по доста от икономически показатели, които се следят в ЕС, затова и основните изводи по три от целите, които страната ни си е заложила да постигне с европодпомагането, не са изпълнени. Според експертите от института отрасълът ни страна не само заради ниските доходи, слабата производителност на труда, но и от ограничения достъп до кредити и все още ниското ниво на механизация в сектора.

Засега основният интерес е към производството на зърнени и маслодайни култури, докато екстензивните дейности не са привлекателни за нов бизнес.

Публикувана в Бизнес

Предупреждение, че мерките по новата Обща селскостопанска политика могат да се забавят с 2 години, публикува ирландското министерство на земеделието. Според информирани източници, новите мерки е твърде възможно да не могат да бъдат приети и съгласувани преди 2022 г, а говорителят на министерството заяви, че началната дата на новата ОСП е "твърде несигурна".


"Докато преговорите в Брюксел не бъдат завършени, не е възможно да посочим потенциална начална дата за новата ОСП", се казва в изявлението на ирландското министерство на земеделието.

Според първоначалната програма на Еврокомисията, държавите членки трябва да представят стратегическите си планове до 1 януари 2020 г. След това те трябва да бъдат одобрени в рамките на 8 месеца, като очакванията са новите мерки да стартират от 2021 г.

Но този график е тотално нарушен поради Брексит и неговото огромно влияние върху бюджета на ЕС и Многогодишната финансова рамка, тъй като вноската на Великобритания в бюджета на ЕС е 10 млрд. евро годишно.

Ирландските земеделски съюзи изразиха загриженост за директните плащания, и заявиха, че те трябва да бъдат защитени.

Публикувана в Бизнес

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Публикувана в Бизнес

Г-жо Божинова, какви са резултатите от Консултативния съвет по овощарство и зеленчукопроизводство?

Не губим кураж, че в сектора ще настъпят промени. Практиката обаче показва, че това се случва бавно и със закъснение във времето. Основните теми, които вълнуват нас, преработвателите, са в няколко аспекта. Един от най-важните проблеми не само у нас, но и в цяла Европа е липсата на работна ръка. В България той е особено силно изразен, защото работодателите се оказват слабо платежоспособни и работниците напускат, за да отидат там, където ще получат по-добро възнаграждение. Това ни прави неконкурентоспособни. Заради липсата на работна ръка, или се свива производството, или се оскъпява продукцията. В тази посока трябва много сериозно да се работи – не може държавата да отчита един огромен брой безработни и в същото време да няма адекватна политика, която да ги привлече като трудово заети. И това не е проблем само в сектор „Селско стопанство и преработка“. Това е национален проблем. Затова министерството на труда и социалната политика трябва да намери онези инструменти, които да променят картината. Не може държавата да си позволява да плаща помощи на хора, които са трайно безработни. Вторият много важен въпрос за нас, преработвателите е, че

НИЕ ИСКАМЕ НА 100% ДА РАБОТИМ С БЪЛГАРСКА СУРОВИНА

В тази връзка, в началото на месец юни, проведохме среща с производителите на плодове и зеленчуци в Пловдивско. На нея обсъдихме проблемите по веригата: производител – преработвател. Първият проблем е свързан с факта, че сортовият състав, който българските производители използват не винаги е подходящ за преработка. Затова призоваваме производителите, преди да решават какво ще отглеждат и в какви количества, най-напред да проведат разговори с преработвателите. Само така пазарният процес може да се случи успешно и за двете страни. За жалост, още не мислим пазарно. Всеки преработвател още в началото на годината /януари, най-късно средата на февруари/ прави своите договори за продажба на продукцията. В тази връзка има и още един важен за нас въпрос. Ние искаме

ДА СЕ ВЪЗРОДИ СЕМЕПРОИЗВОДСТВОТО НА ТИПИЧНИТЕ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ

които са с изключителни качества и са търсени извън страната. Редно е държавата да определи кои сортове са приоритетни, в кои от тях трябва да се вложи още малко наука, за да се подобрят и така България да защити своето име на производител на качествени плодове и зеленчуци. Един такъв сорт е куртовската капия, например. Да, той не е продуктивен, каквито са хибридните сортове. Но тук става дума за нещо друго. МЗХГ, производителите и преработвателите трябва да решим дали ще работим масови продукти, които са в ниския ценови клас или ще работим продукти, които имат отличителни качества, високи вкусови характеристики и съответно се търгуват във високия ценови клас. След като не можем да отговорим с количества и производство на масови продукти, трябва да гоним високия клас клиенти – с бутиково производство.

Каква е причината за сбърканите бизнес отношения между производители и преработватели?

Липсва ясна и последователна политика на държавата в подпомагането на производителите на плодове и зеленчуци. Всяка година конюнктурата в подкрепата е различна и фермерите се движат по нея. Засаждат онези култури, за които ще получат сигурен доход през субсидиите. Един по-задълбочен анализ в тази посока показва, че българският производител е изключително лабилен по отношение на пазара, че е финансово зависим от подпомагането. Той се оказва неподготвен конюнктурно, той се лашка в една или друга посока, с една единствена цел – да осигури минимален приход в своето стопанство. Това е катастрофално за него.

Как да се постигне общностно бизнес мислене между производители, преработватели и държава?

С повече конструктивни разговори и полезни дебати. Докато позициите на всички се срещнат и бъде постигнато съгласие за определени политики. След като 30 години нямаме успех в тази посока, значи всички някъде грешим, значи не сме положили достатъчно усилия. Втърдяването на тона не е продуктивно за никого.

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

Днес е крайният срок, в който фермерите могат да правят промени в заявленията си за субсидии, без да бъдат санкционирани за това.

По данни на Министерството на земеделието в тазгодишната кампания за субсидиране са се включили повече от 105 000 земеделски стопани.

Заявените за подпомагане обработваеми площи са повече от 38 милиона декара. В края на май в Държавен вестник бяха публикувани промени в наредбата за условията и реда за директни плащания, от които стана ясно, че до 10 юни фермерите могат да правят корекции във вече подадените заявления, без да бъдат глобявани.

Възможно е земеделските производители да добавят и допълнителни схеми и мерки към вече заявените.

Ако стопаните не успеят да коригират заявленията си днес, могат да го направят и до 17 юни, включително, но ще понесат санкции от 1% от сумата, която им се полага за всеки работен ден закъснение.

Публикувана в Бизнес

ДФ „Земеделие“ преведе още близо 5 млн. лв. (4 944 870 лв.) по мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година. Субсидии получиха 6 048 земеделски стопани.

     Окончателното плащане по Мярка 13 е направено след актуализация на данните в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), на база подадени възражения и изясняване принадлежността на констатираните двойно заявени площи за Кампания 2018.

    Изчисленията на финансовата помощ са извършени въз основа на ставки, регламентирани в чл. 7 и чл. 8 от Наредба 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 година.

    С това плащане общо оторизираните средства по Мярка 13 за кампания 2018 достигнаха  97,4 млн. лв. През февруари земеделските стопани получиха основната част от плащанията по мярката, в размер на 86,2 млн. лв., а през март - още 6,2 млн. лв.

Публикувана в Бизнес

Над 2 млрд. лв. са средствата, изплатени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 и директни плащания през 2018 г. са изплатили Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Разплащателната агенция  сочи годишният им отчет  пред Министерският съвет. От правителствената пресслужба съобщават,че документът е одобрен.

Данните показват,че за миналата година са подписани 789 договора по ПРСР 2014-2020. Преведените средства са на стойност 582 882036 лв. В Кампания 2018 по схеми и мерки, администрирани по линия на директни плащания, са приети 110 944 заявления

През 2018 г. преведените субсидии за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието възлизат на 1 542 050 690 лв.

Финансовото подпомагане по пазарните мерки по линия на селскостопанските пазарни механизми през 2018 г. възлизат на 78 855 781 лв. От тях 51 932 666 лв. са от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и 26 923 115 лв. – национални средства.

През миналата година са изплатени 146 984 266 лв. по 20 схеми за краткосрочно подпомагане, от които са се възползвали 20 500 земеделски стопани.

Публикувана в Новини на часа

След приключването на европейските избори едно от големите предизвикателства пред Европейския съюз ще бъде договарянето на следващия му бюджет. На всеки седем години ЕС се споразумява за дългосрочните си планове за разходите. Необходимо е единодушното съгласие на всички лидери и затова преговорите обикновено отнемат много време. Последният седемгодишен план бе договорен през 2013 г. и беше за периода 2014 - 2020. За пръв път в историята на организацията бе решено да бъдат намалени разходите.

На основата на дългогодишния план всяка година представители на 28-те правителства и Европейският парламент договарят точните детайли на годишния бюджет на ЕС. Би Би Си прави анализ на този за 2017 г., за да открие колко внася всяка държава членка и колко получава от ЕС.

Великобритания е нетен вносител в бюджета на ЕС. С други думи, тя допринася повече, отколкото получава обратно. През 2017 г. още девет страни са били нетни вносители. Това са Германия, Франция, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Дания и Ирландия. Най-големият нетен вносител е била Германия (с нетен принос от 12.8 милиарда евро), следвана от Великобритания (със 7.43 милиарда евро).

Всички страни плащат еднакъв дял от националните си приходи в европейския бюджет и затова по-богатите плащат повече, а по-бедните – по-малко. Някои като Великобритания плащат по-малко, защото ползват т.нар. рабат - бюджетните отстъпки, състоящите се в това на някои държави да се връщат част от внесените средства в бюджета на ЕС, тъй като те смятат, че допринасят твърде много за него.

ЕС харчи парите за редица проекти, но около три четвърти от бюджета всяка година отиват за две основни области – селско стопанство и развитие на по-бедните райони в ЕС. Така че по-бедните държави и тези с много ферми получават повече.

Полша бе най-големият нетен получател от бюджета на ЕС (тоест получава повече, отколкото внася), следвана от Гърция, Румъния, Унгария и Португалия. Люксембург и Белгия, две от най-богатите държави в ЕС, също са в списъка на нетните бенефициенти, защото получават по-голям дял от финансирането за администрация, тъй като много евроинституции са базирани там. България е девета в този списък.

Колко е това на глава от населението?

Ако числата за нетните вносители и бенефициенти бъдат изразени по отношение на глава от населението, се получава друга картина.

Най-големият нетен вносител на глава от населението е Холандия, следвана от Швеция, Германия, Дания и Великобритания.

Люксембург оглавява списъка на нетни получатели на глава от населението, защото голям брой евроинституции са базирани в страна с население под 600 хил. жители. Други големи получатели са Литва, Естония, Гърция, Унгария и Латвия. България е 11-а в този списък.

Колко е това като дял от БВП?

Холандия плаща най-големия дял от брутния си вътрешен продукт (БВП) – 0.47%. Германия е втора, следвана от Швеция и Великобритания.

На другия край на скалата някои страни като Литва, България и Унгария получават между 2.5 и 3 процента от техния БВП от бюджета на ЕС. Икономиките на Гърция, Естония, Латвия, Румъния и Полша получават около 2% от техния БВП.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 30

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта