• Очаква се до 300 000 дка да бъдат разорани, прогнозират учени от Добруджанския земеделски институт в гр.Ген.Тошево
  • Комисии обследват полетата, за да установят доколко е провалена реколтата

Габриела Събева

Тревожното състояние на пшеницата в Добричка област стана повод в полетата на Добруджанския земеделски институт да се организира Ден на отворените врати. Целта на инициативата беше не само да се представят постиженията на българската селекция, но и да се анализират причините за почти провалената зърнена реколта в Добруджа.

Susha pchenica 4 siteПожълтели полета, изсъхнали растения, на места пустинен пейзаж. Тази толкова нехарактерна за Добричка област картина предизвиква много въпроси, поражда много тревоги, създава сериозни опасения за последствията.

Добивите от пшеница ще бъдат с около 40 % по-ниски в сравнение с предходната стопанска година. Очаква се между 250 и 300 000 дка да бъдат развалени. Те представляват около една четвърт от засетите през есента 1 млн.245 хил.дка с пшеница в Добруджа. Състоянието на посевите е тревожно в цялата област, но особено критично е в крайморските общини, в които до 80 % от пшеничните площи са провалени, коментира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт.

„Има полета, в които на кв.метър има запазени едва по 5-6 класа, които са наполовина озърнени. При около 30 % от площите с пшеница в общините Шабла, Каварна, Балчик, в районите без дъжд добивите ще бъдат между 50 и 150 кг от декар”, откровен беше ученият.

Проф.Киряков участва в комисията на ОД „Земеделие”, която обследва посевите в цяла Добруджа и която трябва да се произнесе за всяко поле в какъв процент са нанесените поражения. Подадени са заявления за разваляне на близо 300 000 дка, като броят им расте постоянно.

Редукцията на добивите ще бъде по-малка при сортовете пшеница от българската селекция. „Тези сортове са създадени с данъците на българските земеделски стопани. Ако те продължават да не харесват българската пшеница, защото не била високодобивна, не ставала, създавала проблеми, може да стигнем до там да изчезне изцяло”, не крие горчивата истина професорът. Той акцентира върху важен момент от земеделското производство - съобразяването с почвено-климатичните условия на района.

„Всички знаем, че засушаването стана характерно за Добруджа. Данните показват, че през последните 4 години през април почти няма дъжд. Затова българската селекция е насочена към нашите условия. Затова навремето са създадени два института за пшеница – единият е в Садово, а другия тук, в гр.Ген.Тошево, в които се копират условията съответно за Южна и Северна България”, подчерта още проф.Киряков.

„Суша и студ в Добруджа е имало и ще има”, присъедини се към колегата си доц.Галина Михова, селекционер по пшеницата. Тя изтъкна, че основните причини за състоянието на посевите в момента са две: влошена и неадекватна сортова структура и грешни технологични решения.

Institut pchenica 2 siteОще през есента стопаните са направили грешки в сеитбата, като голяма част от посевите са били засети извън препоръчителните за региона срокове. Последва нападение от житни мухи, късни реакции и отново неадекватни решения, допълва доц.Михова. През топлата зима посевите с пшеница са се развивали добре.

Тук обаче идва основният момент: ниските запаси от влага. Отчетените стойности на валежите в Добруджанския земеделски институт от септември до края на февруари са 120 мм. „Това е крайно недостатъчно. Разчитайки на добрия външен вид на пшеницата, много от производителите не оцениха този стрес. Вкараха се огромни количества азотни торови, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. Така резултатът е изсъхнали посеви”, категорична беше доц.Михова.

Последвалите студове през март и ниските температури до -5 градуса се оказват фатални за сортовете пшеница, които са неподходящ и за българските условия. „Те бяха навлезли във фаза вретенене и тези ниски температури нанесоха много сериозни повреди”, продължава с констатациите си селекционерът.

Основната поука, която трябва да си изведат земеделските стопани, е да изграждат коректно своята сортова структура, подчерта доц.Михова. Тя изтъкна, че при житните култури няма понятие „идеален сорт”. ”Това са култури, които се развиват почти 9 месеца, в няколко сезона, няма как да имат идеални условия и да бъдат идеални”, заяви ученият и продължи със съветите: „Когато се изгражда сортова структура, се избира един основен сорт, който да е адаптиран към конкретните условия и след това съпътстващи сортове според избраната технология”. При изграждане на сортова листа трябва да се съобразят рисковите фактори в дадения район, почвените условия, както и да се вземат пред вид студовете през март и условията през периода на наливане на зърното. Така ще се вземат под внимание ключови моменти като поражения от възвратни пролетни студове, както и високи температури и сухи ветрове в края на вегетацията.

Institut pchenica 4 siteСтремежът към високи добиви без оглед на качеството на зърното има лоши последствия. Земеделските стопани трябва да бъдат особено внимателни при избора си на селекция. „Пшеницата не е фуражна култура. Няма такова понятие. Пшеница с протеин от порядъка на 9-10, не е пшеница. Това е генотип, принадлежащ към рода Тритикум, но пак казвам, не е пшеница!”, категорична е доц.Галина Михова.

Тя смята, че българските сортове пшеница няма да дадат фрапиращо по-ниски резултати в сравнение с миналата година. „Има обаче посеви в Добруджа, при които понижението на добива ще бъде с повече от 30-40 %. Този процент на стерилност отново е свързан с генотипа на пшеницата. При сортовете, които пострадаха от възвратните мразове през март, много от братята отпаднаха. Впоследствие се оказа, че една трета от класа няма да формира зърно”, разясни още селекционерът.

Доц.Михова е основен автор на 3 нови сорта пшеница, които през настоящата година получиха одобрение след изпитване в ИАСАС. Тези сортове са насочени към по-висока устойчивост към биотични и абиотични стресови условия и се отличават с високо качество.

Пожълтялата и преждевременно изсъхнала пшеница в Добруджа ще бъде ожъната по-рано – между 20 и 30 юни.

Публикувана в Растениевъдство

През по-голямата част на изминалия седем дневен период (12-29.05.) цените на пшеницата на европейските и американските пазари се движеха плавно в низходяща посока. Анализатори обясняваха спада на житните котировки в Чикаго и Париж с техническата реакция на пазара след рязкото покачване на цените, регистрирано в предходния седмичен период вследствие на влошените агрометеорологични условия в Европа и САЩ.

Депресиращо влияние върху цените в ЕС оказа и решението на правителството на Украйна да не ограничава експорта на пшеница въпреки достигане на договорния с големите компании-износителки лимит за маркетингова 2019/20 г. В края на седмицата обаче векторът на ценовото развитие отново се промени, като сигналът за обръщане на ценовата крива нагоре този път дойде от Чикаго. При закриване на борсата на 28 май пшеницата там изцяло компенсира четиридневния спад, като юлският контракт затвори на равнище $189($180 – 29.05.19 г.).

Възстановяване на котировките наблюдавахме и на експортния пазар. На 29 май мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $215FOB, а твърда червена зимна пшеница – по $227/т FOB ($223/т и $230/т FOB - 29.05.19 г.). Възходящото развитие на американските котировки беше провокирано от прогнозите за рязко повишение на температурите и липсата на валежи в обширните райони на Средния Запад и Великите Равнини.

Аналогична ситуация наблюдавахме и на Стария континент. Информацията за падналите валежи в засегнатите от суша територии на ЕС, Украйна и Южна Русия отклониха борсовите котировки на мелничарската пшеница в Париж в негативна посока, но при откриване на борсата в петък цените там се възстановиха до почти непроменени стойности - EUR 188/т за доставка през м. септември (EUR 184,25 – 29.05.19 г.). В крайна сметка непроменени останаха и котировките на френската пшеница 11,5-12,5% протеин на експортния пазар EUR 198FOB Руан за незабавно товарене и около EUR 186-187FOB за товарене през м. юли – август.

Подкрепа на цените на европейския пазар оказа най-вече мнението на агроспециалистите, че валежите се оказаха недостатъчни да компенсират продължителното засушаване във Франция, Румъния и други европейски държави. Вследствие на неблагоприятното за развитието на новата реколта време на 28 май Европейската комисия отново влоши прогнозата си за размера на новата реколта от мека пшеница в ЕС. Този път планката беше свалена с драстичните 4,3 млн.т, до 121,5 млн.т.

Възстановяване на цените на пшеницата в ЕС и САЩ стабилизира пазарите в черноморския регион. Търговските източници информират, че в момента експортните цени на руската и украинската пшеница 12,5% протеин нова реколта се движат в границите $196-200FOB, а пшеница 11,5% протеин се предлага за износ по $192-194/тFOB($186-188/т FOB и $179-183/т FOB съответно на 29.05.19 г.).

Публикувана в Бизнес

Между 2 и 5 юни превеждат парите по мярка 11 и доплащането по СЕПП 

Тази година Консултативният съвет по зърното беше свикан по-рано от обикновено – заради щетите от сушата. На брифинг в Министерския съвет земеделският министър Десислава Танева и представители на бранша по цялата верига „зърно – брашно - хляб“ оповестиха пред медиите каква е ситуацията.

Прогнозите

4,5 млн. е песимистичната прогноза за тазгодишната реколта от зърно, а по прогнозни данни на ЕК, България ще прибере близо 4,8 млн. тона, съобщи земеделският министър. Няма никакво притеснение за продоволствената сигурност, страната ни остава стабилен нетен износител на зърно, подчерта Танева. Не такива са прогнозните данни, които дават от Националната асоциация на зърнопроизводителите. По техни разчети, реколтата тази година ще е в рамките на 4,2 – 4,3 млн. тона зърно. Това означава спад с близо 30 % на реколтата в сравнение с миналата година. Костадинов изрази надежда, че падналите дъждове през последните седмици ще стабилизират ситуацията пострадалите от сушата райони. Земеделският министър припомни, че ежегодно прибраното зърно в страната се оказва средно с около 10-15% повече спрямо прогнозите.

Пропаднали площи с пшеница

28 хиляди са обследваните до момента и 100% пропаднали площи с пшеница, за които земеделците ще получат компенсации. Бюджетът по тази държавна схема за подпомагане е в размер на 4 млн. лева. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ има ли механизъм, по който да бъдат обезщетени стопани с пропаднали площи под 100 Танева отговори така: „Няма механизъм, по който да се подпомагат пропаднали площи под 100 %. „Заявените за подпомагане до момента площи са 200 хил. дка, като някои от тях са с много малък процент на пропадане. На база на общите площи, дори и тези, които са с под 100 % , имаме около 1 % засегнати площи от сушата, които ще бъдат с намалени добиви. 28 хил. дка са площите, които ще бъдат без добиви. Там, където има пропаднали площи на 100 % , все още тече срокът за корекция на заявленията за подпомагане. Ако тези площи бъдат разорани, могат да бъдат сменени с угари в заявленията за подпомагане, тъй като все още тече срокът на подаване на заявленията за подпомагане по Директните плащания на площ и корекциите са възможни“, каза още министър Танева.

Без изненади на пазара

„Очакваме добри добиви в световен мащаб, особено в Русия и в Австралия, които ще доведат до повишаване на запасите. Сътресения на пазара не се очакват. Цените в България се ориентират по цените на международните пазари“, заяви Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България и на Консултативния съвет по зърното. На места в страната има локални проблеми заради сушата, отчете Върбанов. И припомни, че през изтеклия програмен период зърнопроизводителите са били изключени от участието с проекти по ПРСР, а директната подкрепа на единица площ често пъти надхвърля размера на рентата. „Да бъдем обвинявани в несправедлива земеделска политика е популизъм, всичко, което се прави у нас е съобразено с европейската конюнктура и с договореното от страната ни още при приемането ни в Европейския съюз“, припомни Танева по повод отправени критики от президента Румен Радев преди дни. Добра новина по повод следващия програмен период, е че ще има нетно увеличение за България на бюджета по ПРСР с 376 млн. евро, съобщи земеделският министър.

„Хлябът на страната ни е гарантиран и няма никакви притеснения по отношение на зърнения баланс у нас“, заяви от своя страна Марияна Кукушева , председател на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. Не се очаква покачване на цените на продуктите от първа необходимост като брашно и хляб. Няма аргументи за искане да бъде намален ДДС върху хляба, защото сектор „Земеделие“ е един от най-субсидираните на национално и на европейско ниво, заяви в отговор на журналистически въпрос Десислава Танева. Влизането в сила на новия Закон за храните трябва да извади бизнеса на светло, допълни Кукушева.

Плащания към био, по СЕПП и за розопроизводители

Изчаква се две сертифициращи фирми да направят корекции в своите данни в биорегистъра и следващата седмица /2-3 юни/ парите по мярка 11 най-после ще бъдат преведени, увери Танева. До края на деня ще бъде ясна и корекцията на ставката по СЕПП, а доплащането земеделците ще получат в края на първата седмица на юни, уточни аграрният министър. Бюджетът по мярката Covid-19 е увеличен на 2% и става 50 млн. евро. Първите, които ще бъдат подпомогнати, са розопроизводителите. Таванът, който се коментира като максимален за едно стопанство по Covid-19 е в размер на 7 хил. евро, каза още Десислава Танева. Парите обаче ще се дават само като компенсация на загуба на доход.

Анета Божидарова

 

Публикувана в Бизнес

Зърнопроизводителите тепърва ще преосмислят бизнеса си, за да отговорят на климатичните предизвикателства

Въпреки, че на отделни места в Североизточна България, щетите от сушата при житните култури ще са на 100%, зърненият баланс на страната не е застрашен“, заяви на брифинг в Министерския съвет аграрният министър Десислава Танева.

До две седмици ще станат ясни конкретните параметри на щетите от сушата в страната, областните комисии по места продължават да обследват посевите.

След като приключат теренните проверки и станат ясни резултатите от тях, проблемът ще бъде обсъден със земеделския бранш, каза още министър Танева.

Там, където е имало наторяване в по-голяма степен, щетите от сушата са се задълбочили и са най-големи, уточни земеделският министър.

„Сектор „Зърно“ остава стабилен, България е нетен износител и експортният потенциал на страната няма да бъде застрашен.

Прогнозите за очакваната реколта са близки до нивата от 2018 година, а цената зависи от международната пазарна конюнктура“, посочи още Танева.

Зърнопроизводителите са скептични по отношение на тази прогноза. „Изключително лоша година за бранша, от сушата започнаха вече да страдат царевицата и слънчогледа“, казва Мариела Йорданова, член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „В Добруджа е бедствие, щетите са тотални“, казва тя. Според Йорданова, браншът тепърва ще преосмисля своя бизнес по отношение на сортовете, които ще залага, агротехническите мероприятия и третирането на посевите.

Публикувана в Бизнес

Колкото и валежи да паднат сега, липсата на зимна влага ще е определяща за бъдещата реколта

Агр. Петър Кръстев

Картината със земеделските култури в страната остава сложна и непредвидима. Най-потърпевша от неблагоприятните условия е крайморска Добруджа, където е съсредоточено основното производство на пшеница в страната. Очакваният голям дъжд по Гергьовден, който синоптиците прогнозираха, така и не се състоя или падна само на отделни места. Валежите бяха локални – дори в едно и също землище имаше участъци с дъжд до 30-35 л/м2 и такива – без капка. Естествено че там, където валя, посевите с пшеница и ечемик, които вече изкласиха, могат да издържат до юни, но ако през това време не вали, ситуацията отново ще се влоши. В резултат от сушата почти всички братя са отпаднали и пшениците, които впоследствие получиха живителна влага, могат да дадат добив от 200-300 кг/дка. Такава е картината в общините Каварна, Шабла, Генерал Тошево – на места от февруари досега има едва 8 л/ м2, а последната седмица на други има до 50 л/м2. Но никак не са малко местата без никакви валежи. На фона на всеобщата критична картина обаче има и посеви в отлично състояние, където по прогноза на местни специалисти добивите могат да стигнат до 600-700 кг/дка.

Тревожна е картината и във Варненска област, където се стигна до разораване на напълно изсъхнали посеви с пшеница. Стопаните са пред дилема дали и с какво да засеят разораните площи, защото ако не вали, ще имат само още допълнителни разходи.

Няма спор, че екстремните условия на изминалата зима и настоящата пролет са основната причина за състоянието на есенниците, но има допуснати и технологични грешки, споделят специалисти от района на Добруджа. Без да се вземе предвид липсата на влага, на места пролетното подхранване е направено с високи дози азот, който е подействал фитотоксично на и без друго силно стресираните растения. В резултат на това в момента се наблюдава интересна картина – стопаните, които по едни или други причини (включително поради липса на средства) не са торили с азот или са торили с по-малка норма, имат значително по-добри посеви, от тези, които са торили с големи дози.

Непредвидимостта остава и за пролетните култури

Засетите слънчоглед и царевица вече никнат, защото влагата за поникване е достатъчна, но ако сушата продължи, не може да се очаква добра реколта.

Най-характерно за сезон 2019-2020 е отсъствието на снеговалежи и липсата на зимно влагозапасяване на почвата. Пролетните и летните валежи са ефективни, когато влагата от тях се среща с почвената влага в дълбочина. Когато такава няма, тези валежи имат краткотраен ефект и нямат голяма стопанска стойност, защото влагата от тях много бързо се изпарява и не може да бъде на 100% оползотворена от растенията.

За кой ли път отново можем да направим констатацията, че в земеделието година с година никога не си прилича. Винаги има нещо, което не се случвало, независимо дали в положителен или май по-често в отрицателен план. Този селскостопански сезон също не прави изключение. Освен всичко, той съвпадна и с пандемията, която обхвана целия свят! Слава Богу, че все пак отрасълът земеделие, в частност зърнопроизводството, е един от малкото, за който карантината не създаде сериозна пречка за извършване на сезонните работи на полето. Независимо от това, в завода на открито производството зависи най-вече от обективния фактор – природата, която все по-често е непредвидима!

Публикувана в Растениевъдство

На дневен ред отново застава остро темата за напояването

Анета Божидарова

Светът бавно започва да се отърсва от коронавирусната пандемия. Градската болест, както я наричат мнозина анализатори, слабо засяга селата и селските региони. На полето работата върви с пълна пара, особено в сектор „Зърнопроизводство“. В момента за голяма част от българските земеделци по-големият проблем се явява сушата. Въпреки това, недостиг на зърно не се очаква, за глад изобщо не може да се говори.

„При вътрешно потребление от 700-800 хил. тона пшеница, ще ожънем такива количества без проблем, прехраната на България изобщо не е под въпрос“, коментира за „Гласът на земеделеца“ Георги Милев, зам.-председател на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той обработва 20 хил. дка земя, близо половината от тях – собствена. Въпреки, че в региона на Плевен валежите също не са били обилни, в почвата все още има влага, казва Милев. Ако до десетина дни обаче не завали, добивите и в Дунавската равнина ще претърпят редукция.

Какво казват аграрните специалисти

Картината на полето днес е такава и поради друга причина – заради комбинацията от суша и прекомерно използване на азотни торове, казват аграрни специалисти. Там, където положеният азот е в по-малки количества, посевите дори и сега изглеждат се държат добре. Казано просто, наторяването действа като сол, когато е суша, а когато вали –като азот. Затова фермерите трябва да се съобразяват с валежните норми и да прилагат адекватна норма при наторяването, съветват учените.

Щети и компенсации

Тежка е картината в Сливенско, където е стопанството на Георги Радев, зам.-председател на УС на НАЗ. „Чакаме дъжд, положението при нас е трагично. Силният и постоянен вятър изсмуква за няма и ден дори и малкото влага, която се образува след оскъдните валежи. Засега не мислим да презасяваме, защото ако сушата продължи, съвсем нищо няма да приберем от полето. А ако падне дъжд, поне стотина килограма от декар все ще ожънем “, тревожи се Радев. В Добруджа мнозина от фермерите дори смятат да разорават и да презасяват, информира преди дни председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

От Националната асоциация на зърнопроизводителите очакват да минат комисии, които да констатират щетите по посевите. Обезщетения ще се изплащат при 80 до 100% загуби. „Нали знаете как става, каквито сме късметлии, ще се окаже, че щетите ни са 79%“, коментира Георги Радев. Дори и да бъдат компенсирани обаче, земеделците трудно ще покрият реалните загуби, особено когато става дума за хиляди декари с посеви и за огромни инвестиции в тях, пресмята земеделецът от Сливенско.

Как се плаща рента при 100% загуби

В регионите, в които ще се претърпят големи щети от сушата, със сигурност ще има фалити, прогнозира Георги Милев. В този смисъл е редно да бъде обявена нулева рентна година, особено за фермерите с тотални загуби. Сушата е пагубна за всеки земеделец, но тази година отново поставя остро на дневен ред темата за рентите. Според земеделеца от Плевенско, справедливото образуване на рентното плащане от декар е като се раздели на две печалбата на едно стопанство в края на всяка стопанска година. 50% от нея – за рента. „Нормално ли е в Добруджа рентата да е 95 - 110 лева от декар, при сегашната суша как ще се плаща такава висока рента?“, пита Милев. По думите му, реалният размер на рентата за цялата страна трябва да е от 35 до 45 лева. „Големите арендатори работим на светло, в края на всяка година правим отчет, имаме годишна печалба и всичко е видно“, казва още Милев. Според него е абсолютно несправедливо рентата да е фиксирана. Така някои земеделци при 70 лева чиста печалба от декар, плащат 60 лева рента на собствениците и едва 10 лева остават за тях, обяснява още той. Смяната на този режим на плащане обаче трябва да бъде облечена в съответното законодателство, в момента рентното плащане е въпрос на договаряне.

Напояването – мисия невъзможна

В контекста на все по-големите засушавания през последните години, Георги Радев поставя на дневен ред и темата за напояването. Арендатори от Сливенско са сключили договори с местното водно дружество, което ще кандидатства по подмярката 4.3 „Инвестиции в инфраструктура за напояване“. Според Радев обаче възстановяването на напоителните съоръжения ще стане факт едва през следващата година. „Ние бихме инвестирали в напояване, но ако имаме сигурност, че ще стопанисваме земята, която сме наели поне в рамките на 5 последователни години. Иначе какъв е смисълът да направим толкова голяма инвестиция и след това някой да реши и да я ползва на готово? При сегашното преподписване на арендните договори година за година, как да имаме сигурност“, разсъждава зам.-председателят на НАЗ от региона на Сливен. „Всяка година даваме пари за какво ли не – за торове, за препарати, за машини, за инвентар. Ще извадим и за напояване, няма кой друг да извади такива пари. Но ни трябва поне малко предвидимост в бизнеса“, казва Радев. Според него именно това е една от причините за казуса с напояването все още да няма трайно решение.

Проблемът всъщност е по-дълбок и е на ниво държава. Депутати от левицата преди старта на мярката за напояване зададоха въпрос към земеделския министър Десислава Танева по време на петъчен парламентарен контрол: чрез подмярката 4.3 няма ли да бъде реанимирано едно губещо предприятие, каквото е „Напоителни системи“ – не чрез пряко финансиране от националния бюджет, а през европейските програми? „Напоителни системи“ не се ли явяват единственият възможен бенефициент по подмярката 4.3? Ако цената за един кубик вода за напояване на 1 декар земеделска земя е между 0.17 – 0.20 лева, защо за вецовете е 0,003 лева на кубик? Кой има интерес от това? Защо се стига до абсурда да няма вода за напояване, защото се оказва, че тя е източена от вецовете за производство на ток, и то на скъп ток? Държавата очевидно трябва да преосмисли този казус и то на ниво политики. На въпрос на „Гласът на земеделеца“ към министър Танева дали няма риск подмярката 4.3 да бъде обсебена изцяло от „Напоителни системи“, аграрният министър заяви, че е даден шанс на всички, които желаят, да участват с проекти и да инвестират в съоръжения за напояване. Само времето ще покаже как реално е сработила тази подкрепа и за кого.

Полезният ход е да се направят реални сдружения за напояване, в които да участват и земеделците. Така, ако в момента те нямат дългосрочна сигурност по отношение на стопанисването на земята, ще могат да продават услугата „напояване“ на онзи, който иска да я ползва. В момента обаче законодателството не работи в полза на създаването на реални сдружения, защото напоителните системи и канали могат да преминават само през собствена земя, а не през наета. Това лишава арендаторите от възможността да участват в този процес. В Конституцията пише: „Частната собственост е свещена и неприкосновена“, тоест, само държавата може да отчуждава частни имоти в обществена полза. Напояването явно не се възприема като такова.

От полето по-хубаво няма

И двамата зам.-председатели на НАЗ казват, че нямат проблем с доставката на торове, семена, препарати и резервни части за машинния парк в своите стопанства. Заради очертаващата се суша в цяла Европа, се очакват по-ниски добиви от зърно. Това ще вдигне цената, както се случва при всеки дефицит, казва Георги Милев. С оглед на неясния изход от развитието на пандемията и на постепенното възстановяване на икономиките, износът на българско зърно очевидно ще е по-малък. Но вътрешното потребление изобщо не е под съмнение.

„Ако компаниите за селскостопанска техника добре са се справили във времето с продажбите, сега спокойно могат да преживяват само от сервизното обслужване“, анализира земеделецът от Плевенско. И Милев, и Радев са категорични, че който е планирал покупка на техника за своето стопанство, ще я направи. Защото въпреки извънредното положение, работата на полето си върви.

„Ние не сме натъпкани в офис, ние сме навън, от полето по-хубаво няма, карантината изобщо не ни бърка. Само малко дъжд да капне, всичко съвсем ще бъде наред.

Двамата стопани са благодарни на полицаите от КПП-та, които ги пропускат, защото вече добре ги познават. Някак за всички е ясно, че земята не признава карантина, а иска работа. И то навреме.    

Публикувана в Бизнес

Бързото преодоляване на негативните последици може да стане със спасителни практики

Агр. Петър Кръстев

Тази пролет целият свят е в стрес, а самият термин „стрес“ е актуален повече от всеки друг път. Тук ще говорим конкретно за селското стопанство, тъй като сполетялата ни пандемия от COVID-19 като че ли измества всички други теми. Но ако в момента не предприемем и не направим нищо в земеделието, през юли ще бъдем още по-стресирани от получената реколта.

На първо място, разбира се, става въпрос за основната култура у нас – пшеницата, и нейното състояние към момента. Обследванията на специалистите показват, че картината е една и съща с малки нюанси за всички райони на страната – стрес от недостиг на влага и повреди от възвратните студове – сланите.

Както при всички земеделски култури, така и при пшеницата стрес факторите са достатъчно много. Но основните са тези, които се причиняват от самия човек (всяка пестицидна обработка), и тези, които са вследствие на природни явления като студове, високи температури, суша, градушка, наводнения и др.

Сред най-значимите стрес фактори за пшеницата тази пролет са:

  • Недостигът на влага поради крайно ниските запаси в почвата след аномално топлата и безснежна зима.

  • Наличие на значителен брой възвратни студове след разкаляване на растенията и възобновяване на пролетната вегетация.

Някои агрономи смятат, че след като пшеницата е способна да преживее много ниски отрицателни температури през зимата, понижението им до минус 2 – 5°С през пролетта няма да повлияе на нейното физиологично състояние. Но физиологията на зимните култури е проектирана така, че след размразяването (възобновяване на пролетната вегетация) веществата, които защитават клетките от ледени кристали, наречени криопротектори, се разпадат.При следващите резки спадове на температурите на въздуха пшеницата няма време да реагира, а самите молекули на водата вътре в клетката се превръщат в ледени кристали, които разкъсват клетъчните стени и причиняват непоправими щети.

Sled slanite

За облекчаване на стреса при пшеницата през 2020 г. са препоръчителни следните дейности:

  1. Следене на валежите и третиране на растенията с фитохормони на растежа.

  2. Възстановяването на растенията може да се подпомогне с продукти на базата на аминокиселини.

  3. Внасяне на фосфорно-калиеви торове, което е важно не само есента.

  4. Внасяне на листни торове с комплекс от микроелементи.

  5. Проверка на качеството на водата при приготвяне на разтворите за третиране на посевите.

Особености на листното подхранване след повреди от измръзване

Днес пазарът на агрохимикали предлага богата и разнообразна гама от стимулатори на растежа, антистрес продукти, течни комплексни торове с формулации за възстановяване на зимните култури след измръзване и др. В тази сложна обстановка за земеделците е доста трудно да се ориентират и да изберат най-правилното решение.

Не бива да забравяме, че времето за сеитба на пшеницата миналата година беше доста удължено. Поради недостига на влага, сеитба се извършваше октомври, ноември, че дори и декември. В резултат на това посевите са много разнообразни – на едни площи пшеницата влезе в зимата добре развита и братила, на други — поникна през февруари. За отбелязване е също така, че през зимата растенията почти през цялото време вегетираха за сметка на положителните температури (около и над биологичния минимум 5°С) и не успяха да натрупат въглехидрати, което би им позволило по-леко да понесат възвратните студове. 

Sled slanite4

В края на януари– началото на февруари 2020 г. зърнопроизводителите започнаха да внасят азотните торове, което доведе да стимулиране на интензивен растеж на вегетативната маса. Всички запасни хранителни вещества бяха изразходвани за този процес. Като краен резултат: колкото по-добре е била развита пшеницата, толкова по-силно тя пострада от възвратните студове. Посевите във фаза втори-трети лист понесоха по-леко замръза от сланите, а добре развитата пшеница пострада доста силно. Да вземем за пример местата, където през есента имаше валежи, пшеницата беше рано засята и се разви нормално, а през пролетта бе внесено оптимално количество торове и стимулатори. Какво се случи с тези посеви сега? След силните и с продължително времетраене слани, голяма част от вегетативната маса измръзна и впоследствие изсъхна. В тези най-тежки случаи листното внасяне на хранителни елементи трябва да стане, след като израснат новите листа.

Полезна стратегия

За силно пострадалите от слани посеви е необходимо да се изчака пет-седем дни. Ако точката на растеж е жива и кореновата система е здрава, растението ще започне да стимулира нарастването на нова вегетативна маса. Задачата на земеделеца е да работи за братене, като направи кореново подхранване с комбинирани торове. В този случай е важен комплексният подход с внасянето на следните торове:

  • азот – работи върху развитието на вегетативната маса;

  • фосфор – стимулира развитието на вторична коренова система;

  • калий – засилва всички физиологични процеси. 

Начини на внасяне на торовете

Ако се очакват валежи, торовете могат да се разхвърлят повърхностно. Агрономите знаят, че ако падне дъжд, той ще разтвори тора и ако нитратният азот проникне дори на два сантиметра в почвата, той няма да се изпари и ще бъде достъпен за кореновата система. Разбира се, ако падналите валежи са два-три милиметра, дъждът е непродуктивен, без стопанска стойност. А 10 мм и повече вече се смятат за панацея.

Ако не се предвиждат валежи, по-добре е сложните торове да се внесат със сеялка за торовнасяне. Тази практика у нас не е много разпространена при културите със слята повърхност, каквата е пшеницата, но предвид все по-честите пролетни засушавания, вероятно ще се наложи. И когато полето видимо се изравни и позеленее, тогава е много добре да се внесат комплексни листни торове с микроелементи и стимулатори на растежа.

Публикувана в Растениевъдство

Ситуацията може да се промени, ако отглеждаме царевицата монокултурно на поливни площи, казва доц. Георги Тренчев

Интервю на Петър Кръстев

На техническата среща-семинар със земеделските производители от Централна Северна и Западна България в Плевен, организирана от ФМС АГРО България, гост-лектор беше един от нашите изтъкнати ентомолози, с над 50-годишна научна кариера, доц. ГЕОРГИ ТРЕНЧЕВ. Той обясни биологичните особености на най-разпространените неприятели по царевицата у нас – царевичния стъблопробивач, подземните и надземните нощенки, и предупреди за новата потенциална заплаха за културата в страната – западния царевичен коренов червей Diabrotica virgifera.

Специално за читателите на в. „Гласът на земеделеца“ доц. Тренчев разясни доколко западният царевичен коренов червей е заплаха за царевичното производство у нас.

  • Доц. Тренчев, диабротиката вече не е карантинен неприятел у нас. Представлява ли тя вече опасност за царевицата?

  • Опасност има, когато царевицата дойде на една и съща площ 3-4 последователни години. Сега все още имаме сеитбооборот – пшеница-слънчоглед-царевица. Но опасността е твърде вероятна, когато новите, модерни технологии, копирани от Франция и Америка, навлязат масово, както и там, където ще се увеличат поливните площи.

  • Кой е най-важният фактор за намножаване на диабротиката?

  • Най-лимитиращият фактор за намножаването на неприятеля е влагата за яйцата, защото те престояват около 8 – 10 месеца в почвата. Там са подложени на абиотични фактори – измръзване през зимата, пресушаване през лятото и при прибиране на царевицата, и на биотични – хищни насекоми – харпалуси, хищни акари и др., които редуцират популацията им. Всъщност диабротиката става сериозен неприятел в Северна Америка, когато там започват да изграждат солидни иригационни съоръжения. Те поливат царевицата по 4-5 пъти на сезон и създават изключителен комфорт за яйцата на неприятеля. Поради това там преживяемостта му е много голяма.

  • Какви мерки трябва да се вземат, за да се предотвратят щети от неприятеля у нас?

  • Засега единствената най-стабилна мярка за предпазване от диабротиката у нас остава сеитбооборотът и изолацията на площите. Въпреки че ние не можем да направим тази изолация, защото при нашите условия площите са близо едни до други. Дори отглеждането на царевицата да не е монокултурно, няма гаранция, че няма да има намножаване. Все пак, ако се спазва сеитбооборот, диабротиката ще я има, но няма да нанася икономическа вреда.

  • Има ли естествени неприятели диабротиката у нас?

  • Диабротиката е дошла в България, освободена от нейните естествени регулатори – няма ги естествените биотични регулатори, затова тук няма кой да ѝ попречи да се намножи в големи размери. Затова там, където има интродуциран вид, какъвто е случаят с този неприятел, трябва да се търсят естествените й врагове от мястото на произхода й. Видът е открит за пръв път в Америка през 1890 година, и най-напред се е срещал във влажните зони, но с изграждането на иригационни съоръжения става неприятел. На тези площи има случаи, когато царевицата се е отглеждала без прекъсване по 10 – 15, че и 20 години. Вредната дейност на диабротиката в Америка започва чак след 1930 година. Тогава се стига до извода, че единствено сеитбооборотът може да ограничи щетите от нея.

  • Значи бавно, но сигурно, след години диабротиката ще започне да вреди и у нас?

  • Всеки вид има адаптивни способности – ако едни условия са благоприятни за едни организми, за други не са, но ние не можем да ги регулираме. Трябва да се прави мониторинг, да се наблюдава динамиката, да се види има ли икономически прагове на вредност. Например в Америка, ако на едно растение има само едно възрастно насекомо диабротика, годишните загуби от царевичното производство са 50 млрд. долара.

  • Доц. Тренчев, все по-голям проблем става резистентността на вредните видове насекоми към инсектицидите. Кажете какви са причините за това явление?

  • Вече има регистрирана резистентност към масово използваните инсектициди на над 800 вида насекоми. Най-лесно възниква резистентност при насекомите, които имат голям размножителен потенциал, каквито са листните въшки. 8 – 10 дни след излюпване на основателките се явява новата генерация, която е живораждаща и има по 18 – 20 поколения за един сезон. И ако при първото пръскане даденият инсектицид е дал 98% ефект, при последните пръскания или на следващата година ефективността му е с 15 – 20% по-ниска. Всеки може сам да изчисли каква ще е ефективността на същия препарат след 15 – 20-годишно използване.

Публикувана в Растениевъдство

В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости, казва председателят на УС на НАЗ

Интервю на Анета Божидарова

- Г-н Костадинов, сушата в Добруджа май се оказа по-страшна от коронавируса?

- Така се оказа, картината е плачевна. За целия валежен сезон – от миналия септември до момента, натрупаното количество дъжд е около 100 - 115 литра на квадратен метър. Обичайната норма е близо десет пъти повече. Така че влага в почвата в Североизточна България изобщо няма, просто липсва. Преди няколко дни падна дъжд от 4-5 литра на квадратен метър, възбуди за кратко пшениците, но след това нещата пак тръгнаха на зле. Посевите отхвърлят братя и съхнат. Меката зима и студената пролет също влияят зле на растенията. Наблюдаваме ниски нощни температури – до минус 8, минус 9 градуса. През деня пък стават необичайно високи. Тези големи амплитудни колебания причиняват стрес на посевите. В комбинация с липсата на влага, нещата отидоха в лоша посока. Всички сме притеснени и се чудим какво да правим.

- Уведомихте ли за проблема земеделското министерство?

- Наясно са вече, очакваме комисии да обследват на място посевите и да установят пропадналите площи. Това е добре да се случи възможно най-бързо, защото много от колегите смятат да разорават пшениците и да сеят пролетници – с надеждата, че ще завали. Така е при нас, земеделците – често гледаме към небето и се молим за дъжд. Прогнозите, за съжаление, не са в наша полза. И неминуемо вече търпим загуби.

- Как очаквате да бъдете компенсирани за щетите?

- След като минат комисиите, за да обследват посевите, надяваме се, че констативните протоколи ще бъдат уважени от данъчните служби, отделно се надяваме да бъдем облекчени, като не внасяме ДДС за пропадналите площи. Презасяването ще ни струва още разходи. Преди около две седмици в Румъния беше забранен износът на пшеница и ние недоумявахме по каква причина. Оказа се, че в северната ни съседка също има проблем със засушаването - в южната част на Румъния. И сега вече проумяваме защо се е стигнало до такава мярка.

- Да разбирам ли, че се очаква недостиг на зърно – у нас и в Румъния?

- За недостиг едва ли може да се говори. При нас обаче, в североизточната част на страната, загубите ще са огромни. Добруджа е житницата на България. В трите области – Добрич, Силистра, Варна и отчасти в Шумен, засятата пшеница е близо 1,2 – 1,3 млн. дка. Общата площ със зърно в страната е около 12 млн. дка.

- Тази година земеделците навреме получиха всички плащания, дори по-рано в сравнение с други години – това не прави ли положението по-леко?

- Така е и сме доволни от това, имаме добър диалог с аграрното министерство. Въпреки въведеното извънредно положение, ние, зърнопроизводителите, не сме спирали да работим. Пролетната кампания върви с пълна сила. Взели сме всички мерки по отношение на спазването на епидемиологичните изисквания. Дори и да се появи случай на заразен с коронавирус, стопанството няма да спре да работи – според правилата, въведени специално за земеделските производители. Благодарни сме за това. Големият ни проблем е сушата, по-голям се оказа дори от коронавируса, както казахте и вие.

- Срещате ли трудности с доставките на семена, торове, препарати за растителна защита – имаше такива индикации в началото на извънредното положение?

- Няма такъв проблем. Всяка фирма си има търговска политика, планира и осигурява своите доставки, а земеделците сами избираме с кого ще работим. Нормално е най-търсеното най-бързо да свърши. Има фирми, които използват този момент, за да продадат наличното. Наясно сме, това са нормални търговски похвати. Фирми на пазара дал Господ, има какво да се избира. Не сме притеснени в тази посока.

- Ще се въздържат ли земеделците в периода на извънредното положение да купуват земеделска техника?

- Всеки решава какви инвестиции ще прави в своето стопанство. Логично е в режим на извънредно положение човек да си стиска средствата, защото не се знае утре какво ще се случи. Но онези, които вече са планирали подобна инвестиция, ще я направят и няма да се повлияят от кризата. Проблемът със закупуването на земеделска техника е друг – ние, като зърнопроизводители, не сме участвали през последните години в програми, чрез които да можем да си закупим земеделска техника. Като изключим преотстъпения данък, не сме имали целево подпомагане в тази посока. Имаше такава мярка след влизането ни в Европейския съюз, но след това бяхме изключени от подобен тип подкрепа. Днес има други приоритети. Вицепремиерът Красимир Каракачанов пак има идеи за мерки в земеделието, които излага на заседания на Министерския съвет.

- Още сте обидени от неговите думи…

- Не става дума за нашата обида. Лошото е, че се налива от пусто в празно. Някои мерки при сегашното извънредно положение са закъснели, други са неадекватни. Не знам откъде се извъдиха толкова специалисти по земеделие. Неприятното е, че им се хващат на акъла. В тази криза явно много хора видяха някаква възможност за изява. И започнаха да творят…глупости. Както и да е. Ние не казваме нищо, работим си. Само сушата в Североизточна България ни дойде в повече.

Публикувана в Интервюта
Георги Катранджиев е земеделец от с. Спасово, общ. Генерал Тошево. Заедно със семейството си  обработва около 30 000 дка земеделска земя. Продължава работата на своя баща - известния агробизнесмен Димитър Катранджиев. В Добрич той сподели тайната на успеха в земеделието пред "Гласът на земеделеца":
Основната причина за нашата дългогодишна успешна работа са добрите професионалисти, каза фермерът. Имаме много добър агроном. Всичките ни работници са изключително отговорни и ние по всякакъв начин се стремим да ги запазим. Залагам и на съветите на моя баща - Димитър Кантранджиев, който дълги години се занимава със земеделие. Разбира се, залагаме изключително на добра техника, отлични семена и препарати. 
Относно ситуацията на полето, Георги Катранджиев каза:
- Тази година не сяхме рапица. Поради лошите 2-3 години в Добруджа рапицата изчезна като култура. Има я на много малко места, но виждам, че където я има е в много добро състояние. Пшеницата на този етап е добре. Падналите в началото на февруари валежи се отразиха много добре на нейното развитие, пшеницата поникна равномерно навсякъде, но поради високите температура прераснаха някои от пшениците. Лошото е, че сега отново влязохме в период на засушаване. За сеитбата е още рано да се каже, но определено влагата не е достатъчно.
Виждам, че притеснението сред колегите е голямо. Особено за царевицата. На голяма част от полетата, които ще бъдат засяти с царевица имаше междинни култури като предшественик. Тази година преди разораването, междинните култури се бяха развили много добре и прораснаха. При нас в Добруджа, масово се прилага комбинация от житни и нежитни култури. Повечето колеги прилагат комбинацията на пшеница с рапица. Но рапиците прораснаха и извлякоха влагата, която имаше от есента. Когато през декември започнахме да разораваме междинните култури, на места, където рапицата беше по-гъста, почвата беше пресушена и при оран излизаха големи буци и нямаше никаква влага. Засега чакаме.
Публикувана в Интервюта
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта