Четвъртък, 03 Октомври 2019 12:36

Има ли шанс за рапицата в Добруджа?

  • Маслодайната култура е на път да отпадне от сеитбооборота
  • Трайните засушавания и жегите отказаха фермерите от рапицата
  • Сушата застрашава и сеитбата на пшеница

Габриела Събева

Рапицата е една от културите, която през последните 10 години породи бурни страсти и емоции в Добруджа. Рязко засилване на интереса към тази култура заради търсенето на биодизел и бързата й реализация още след жътва, благоприятни климатични условия през няколко поредни стопански години, довели до високи добиви и добра цена – това бяха само част от причините за нарастването на декарите с маслодайната култура. През 2010 и 2011 г. площите с рапица в Добричка област достигнаха 330 000 дка. Само за една стопанска година беше отбелязан скок от над 100 000 дка. Разбира се, медалът винаги има две страни. Първите знаци дойдоха след една люта, ветровита и типична за Добруджа зима, през която посевите с рапица измръзнаха. От засетите 328 000 дка с маслодайната култура в Добричка област загинаха над 90 %. Така „любовта” към рапицата продължи да се движи на приливи и отливи. Поредният „минус” дойде точно преди година. Тогава природата реши да се покаже немилостива и заложи на силно и жарко слънце без дъжд в продължение на месеци. Така семената от 189 000 дка с рапица си останаха в почвата без дори да покълнат. Около 60 000 дка бяха разорани и презасети с пролетни култури.

Seitba

Средните добиви от рапица в Добричка област през това лято достигнаха 256 кг/дка, а общото произведено количество – близо 33 000 тона.

„В момента сме на път да се повтори ситуацията от преди година”, коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. „Проблемът се задълбочава, тъй като ние имаме „натрупан” недостиг на влага още от есента и зимата на 2018 г.”, посочи дамата и уточни, че именно липсата на сняг направи още по-сериозен проблема както с рапицата, така и с пшеницата. „Сега ни трябва много дъжд, за да си наваксаме загубите. За съжаление дългосрочните прогнози показват, че до средата на октомври ще има суша и високи температури. Ето, в края на септември паднаха дъждове, но те бяха по 5-6 литра – крайно недостатъчни”, допълни Радостина Жекова.

„Няма никакъв шанс за рапицата. Имаме сериозно редуциране на площите заради липсата на дъжд през последните месеци в Добричка област. Почти нямам колеги, които да са рискували и да са засели рапица”, обобщи още стопанката.

Един от потърпевшите през годините, който е претърпял загуби от маслодайната култура, включително и през тази стопанска година, е Иван Балабанов. Фермерът обработва 16 000 дка в община Ген. Тошево. „Няколко години поред се опарихме от рапицата. Това е хубава култура, но тя е синтетична, създадена от човека. Затова смятам, че рано или късно ще дойде нейният край”, прогнозира фермерът. „Изменят се вкусовете, изменят се тенденциите, променят се пазарите, особено в северните държави. Пада консумацията на рапичното олио. Виждате настроенията срещу дизела. Има още какво да се изброява, има още проблеми при отглеждането на рапица. Със забраната на редица продукти за растителна защита, невъзможност за пръскане по време на цъфтеж – всичко това води до сваляне на стопанските резултати”, категоричен е Иван Балабанов. „В крайна сметка това е скъпа култура, която е супер интензивна, изисква висока степен както на механизация, така и на растителна защита и торове, на енергоснабдяване и в същото време е много рискова. Единственият бонус на рапицата беше бързият й пазар през юли, бързите свежи пари, които носеше. Това обаче също отпадна, тъй като борсовите сесии вече са през септември и това налага да мислим складово място и за нея. Поради всички тези причини рапицата полека-лека отстъпва мястото си”, обобщи стопанинът.

В стопанството му вече е започнала сеитбата на пшеница. Използват падналите около 25 литра дъжд в региона. „Това е късмет и трябва да го оползотворим максимално, за да може поне тази година да се порадваме още през октомври на поникнала пшеница. През миналата нямахме такива. Първите пшеници поникнаха декември, тогава паднаха и първите дъждове при нас. Те бяха оскъдни, недостатъчни, а през януари имахме летеж на мухи и трябваше дори да пръскаме. Това беше невиждано”, връща се назад фермерът. Иван Балабанов е категоричен, че за да се получат добри стопански резултати от полските култури, трябва да се полагат сериозни грижи за почвата. „Трябва да престанем варварски да палим полетата и да унищожаваме органичната материя. Почвата е богатство, което е наследено от нашите предци и това е преди всичко биология. Трябва да се грижим за нея с добри мерки и мероприятия. Тогава ще имаме прекрасни резултати, ще си гарантираме бъдещето!”, категоричен е още земеделецът.

Hristo Hursev agronom

„Нямаме рапица. През миналата година се стигна до много разорани площи. Затова взехме решение ако към момента на сеитба в края на август няма нужната влага, изобщо да не сеем, защото няма да има смисъл” – това заяви Христо Хърсев, старши агроном в „БГ АГРО” АД. Фирмата обработва 120 000 дка земя, разположени в областите Шумен, Разград, Силистра, Добрич, Варна. Тъй като нивите са в различни региони и културите се отглеждат при различни почвено-климатични условия, това дава възможност за по-реални преценки и изводи за прякото производство. Навсякъде обаче рапицата е била културата, породила много притеснения и загуби. „Сега нямаме рапица, тъй като нямаше дъжд. При едно изчакване на евентуална влага и закъсняване от нормалните срокове за сеитба, редуцирането на добивите е много сериозно. Всяко изместване на сроковете напред във времето увеличава рисковете за презимуване на рапицата”, обобщи още старши агрономът. Въпреки сушата, сеялките за пшеница вече са в полетата и сеят зърното за новата реколта. „В момента няма влага, но при голямо производство като нашето трябва да сме напред със сеитбата. През последните години климатичните условия постоянно ни провокират. От засушаване се преминава към рязко застудяване и това подлага на риск по-късните сеитби. Затова вече сме заложили над 40 % от пшеницата”, разясни Христо Хърсев.

Една млада дама от община Тервел е решила обаче да рискува и избира отново да заложи рапица през тази есен. „Предходната година беше много трудна, отново заради засушаването. Засяхме рапица, после я разорахме. Сега обаче напук на всичко отново засяхме от маслодайната култура и се надяваме в близките дни да завали”, не крие надеждите си Вероника Чалъкова, агроном във фирма „Рай Мег Агро”. Фирмата е малка, семейна, със седалище в тервелското село Кладенци. Сеитбата е извършена в оптималните за тази култура срокове, които започват около 25 август. „За мене е предизвикателство и удоволствие да работя, да съм на полето, да наблюдавам растенията и развитието им и на финала да жънем”, не крие ентусиазма си младата и чаровна дама. Не крие обаче и притесненията си заради продължителните засушавания през последните години и предизвикателствата, пред които е изправен всеки агроном. „Условията за сеитба на пшеница към момента не са добри. Твърде голяма суша е. През последните две седмици паднаха общо 10 литра дъжд. Това е абсолютно недостатъчно за нормална подготовка на полето и за нормална кампания”, смята Вероника.

Veronika agronom 1

Оптималните срокове за сеитба на пшеница в Добричка област са до 20-25 октомври. До тогава масово ще се сее по полетата. „Трябва ни дъжд. Много дъжд, за да имаме шанс!”, подчерта още веднъж Радостина Жекова. Ежегодно в Добруджа се залагат 1,200-1,300 млн.дка със зърнено-житни култури.

Публикувана в Бизнес

През първата половина от следващият седемдневен период съществена промяна в агрометеорологичните условия не се очаква. Те ще се определят от сухо и топло за сезона време. От средата на август до средата на септември валежи със стопанско значение в по-голямата част от страната не са регистрирани. В края на лятото сушата в полските райони ще се задълбочи, което ще възпрепятства провеждането на предсеитбените обработки на площите предвидени за засяване със зимна рапица и зимни житни култури. Поради тази обективна причина се очакват сериозни закъснения при есенните сеитби. Оптималните агротехнически срокове за сеитбата на рапицата изтичат в началото на третото десетдневие на септември.

В средата на периода се прогнозира понижение на температурите и постепенно нормализиране на топлинните условия. В края на второто и началото на третото десетдневие на септември се очакват слаби превалявания, но след задълбочилата се лятна суша те няма да доведат до съществена, положителна, промяна в състоянието на горните почвени слоеве.

През периода по-голямата част от късните земеделски култури ще приключат развитието си. При късните хибриди царевица ще се наблюдава масово восъчна и пълна зрелост. При ориза ще протича масово фаза узряване. Фаза узряване ще се наблюдава при памука и фъстъците. При захарното цвекло ще преобладава техническа зрелост. По-късните винени сортове грозде ще встъпят във физиологична зрелост по-рано от обичайните за страната срокове.

През повечето дни от периода условията ще бъдат подходящи за приключване жътвата на слънчогледа, за освобождаване на площите от късните окопни култури (царевица, картофи, захарно цвекло, моркови), за прибиране на узрялата зеленчукова и плодова реколта.

През втората половина на септември започва беритбата на есенните сортове ябълки и круши. За ограничаване на късните зарази от струпясване, които се развиват по време на съхранение на плодовете, 15-20 дена преди беритбата се препоръчва третиране с подходящ за целта фунгицид: Флинт Макс ВГ-0,02%, Санкоцеб 80 ВП – 0,3%, Скор 250 ЕК-0,02% и др.. Фунгицидът Геокс ВГ – 0,03% (карантинен срок 3 дни) се препоръчва срещу патогените причиняващи гниене на плодовете (кафяво гниене, сиво гниене, пеницилийно гниене).

Периодът е подходящ за засаждане на нови ягодови насаждения. При засаждане на ягоди най-често се прилага редовата схема - при междуредово разстояние 50-60см и 15-20см между растенията в реда.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ

Публикувана в Агропрогноза

        „Едва ли има колеги, които са спокойни за развитието на стопанската година. Още от самата есен започнаха нетрадиционни засушавания” – това бяха първите думи при срещата ни с Атанас Жечев, земеделски производител от община Балчик. Фермерът обработва 8000 дка в землищата на селата Гурково, Тригорци, Царичино. Срещаме се с него на полето, почти на финала на пролетната кампания, по време на сеитба на 1600 дка с царевица. „Условията са добри, температурата на почвата също е добра, но в горния почвен слой влагата е силно компрометирана и неравномерна. Сумарно за последните два месеца имаме 15 литра валежи”, споделя фермерът и не крие тревогите си: „Ако не паднат поне 10 литра дъжд, то и това семе няма да поникне!”. 

         Сеитбата на пролетни култури в Добричка област започна по-рано от обичайното – в края на март, началото на април. „Площите са подготвени и подравнени, сякаш се намираме в Сахара!”, коментира вида на изравнените гладки полета проф.Иван Киряков, завеждащ секция „Зърнено-житни  и бобови култури”. През предходните стопански години заради наличната влага черноземът ставаше на едри големи буци, а сега се разпрашава. „Царевицата е много податлива на засушаване. Тя обаче е много чувствителна и на студ”, предупреждава проф.Киряков и допълва: „Едно охлаждане през пролетта веднага ще забави вегетацията. Температурата на почвата трябва да бъде поне 10 градуса, за да се сее”. Все още не са отминали опасностите от слани, които вече нанесоха поражения в Добричка област и които обичайно падат в региона до 6 Гергьовден.

 

Susha na poleto 1

         През последните 3-4 години районът, в който е стопанството на Атанас Жечев, се отличава с по-силно изразена суша в сравнение с полетата, намиращи се на 15-20 км от морето. „Ние постоянно страдаме от дефицит на влага. Сега още повече”, допълва земеделският производител.

Голямото притеснение на Атанас е състоянието на пшеничните посеви. Показва ни пшенични полета, които са видимо изсъхнали. Зеленее се само основният брат на растението, всичко останало е пожълтяло. 3600 са декарите с пшеница в стопанството му, които са в различно състояние – от сравнително добро до много лошо. 

         „Картинката е доста пъстра. Има пшеници, които поникнаха добре и навреме, успяха да се вкоренят и изглеждат сравнително добре. Има обаче пшеници, които не поникнаха дружно, не успяха да направят добър корен”, разказва наблюденията си фермерът. „Зимата беше неблагоприятна, без снежна покривка, с отрицателни нощни  и положителни дневни температури и това доведе до изтегляне на част от пшеницата. След това последваха вълни от слани и това отново затормози растенията. Общото състояние на пшеницата не е добро, като някои са в много лошо състояние. Имаме нужда, както се казва, от вчерашен дъжд!

Атанас Жечев допълва, че полетата с пшеница са наторени и напръскани, изведени са всички нужни мероприятия, но няма развитие, тъй като няма влага. „От двайсетина години се занимавам със земеделие, такова силно и крайно засушаване, есенно и пролетно, не помня!”, категоричен е земеделският стопанин.

Тежката ситуация на полето доведе до подаване на заявления в областната земеделска служба за разораване на пшеница. В общините Тервел и Крушари вече се развалиха първите декари с жито.

Pcheniza Napukana zemja 1

За да направят компетентна оценка, Учени от Добруджанския земеделски институт извършиха оглед на полетата в Добричка област. Заедно с проф. Иван Киряков обхождаме нива с пожълтяла пшеница. „Има полета, които изглеждат много по-зле”, разказва професорът. „Комплексна е причината за пожълтяването и слабото им развитие. От една страна – силно засушаване през зимата, от друга страна – късното поникване през януари, февруари и март. От трета страна – ниските температури. Много пъти съм разяснявал, че пшеницата е много студоустойчива, но влезе ли във вегетация, става много чувствителна на отрицателни температури”, пояснява ученият. Към тези фактори той прибавя и ролята на непрекъснатия добруджански вятър, който допълнително изсушава почвата и сваля температурите с 5-10 градуса.

Според оценката на учените посевите, поникнали през есента, са в по-добро състояние, тъй като са направили по-дълбока коренова система. За съжаление поникналите през последните месеци пшеници имат слаби корени и допълнително са прегорели. Масово отпадат братята, защото силата се насочва към опазване на основното растение.

Съветът на учения е фермерите да бъдат много внимателни при решението си за разваляне на пропадналите пшенични посеви. „Аз нямам спомени през 30-годишната си кариера да има разваляне на пшеници. При липсата на дъжд обаче разораването след пшеница и презасяването може да не са добра идея. Най-малкото - допълнително се изпарява влагата”, предупреждава проф.Киряков.

Според учения проблемите с пшеницата не се срещат само в Добричка област. „В института получаваме информация от мои колеги от Плевен, Монтана, където също има сериозни пораженията. В Южна България също се оплакват екстремно засушаване. Това се наблюдава в тези райони на страната, където е нямало снежна покривка или е имало едва 1-1,5 см сняг”, уточнява още професорът. Според него са нужни най-малко 20-25 литра дъжд, за да се възстанови вегетацията на пшеницата и да поникнат пролетниците.

Сушата оказа влияние върху още една култура в Добричка област – рапицата. Между 80 и 100 000 дка от нея вече са развалени и се презасяват с пролетници. „Имам в момента 560 дка рапица. 110 дка вече съм развалил. Колеги направиха същото и тази рапица, която виждате наоколо, вече е в добро състояние”, разказва още Атанас Жечев. Той допълва, че причините за провала на рапицата са сушата след засяване на маслодайната култура и липсата на зимна влага, която е в пъти по-малко от предходната година. „Ако не поникне през септември, няма какво да очакваме повече. Затова още преди месец-два, а някои земеделски производители и по-рано, развалиха площите с рапица и ги подготвиха за пролетната сеитба”, допълни проф.Иван Киряков. „Така успяха да запазят влагата в почвата. При пшеницата обаче нещата стоят по друг начин. Пак казвам, за да се разорат посевите, трябва да се преоре. Дори и плитката оран може да е рискована за оскъдната почвена влага”, предупреждава ученият

 

Габриела Събева

Бел. ред. След посещението ни в стопанството на Атанас Жечев, падна и дългоочакван дъжд. Надяваме се, че сега нещата изглеждат малко по-оптимистично за стопаните!

 

 

Публикувана в Агроновини

Дъждът, който падна през последните няколко дни в област Добрич, зарадва зърнопроизводители и експерти и върна надеждите на хората за съдбата на есенниците.

„Това беше дъждът, който чакахме! Важен е и за есенниците, и за пролетните култури. Ако продължи да вали и през следващите няколко дни, както обещават синоптиците, сумарно ще се съберат около 40 л на кв метър, което ще се отрази благоприятно върху развитието на земеделските култури”

– коментира за ПроНюз Добрич Радостина Жекова – председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Дъждът ще повлияе добре върху есенниците, смята и проф. д-р Иван Киряков – зав. секция „Селекция на зърнено-житните и бобовите култури” в Добруджанския земеделски институт. „Посевите, които бяха започнали да пожълтяват, започват да зеленеят. Дъждът е идеален и за пролетниците, тъй като влагата и добрата температура на въздуха ще се отразят добре върху поникването на растенията. Този дъжд ще помогне и на рапиците, които започват да цъфтят” – каза проф. Киряков.

Все още е рано за окончателна оценка на влиянието на падналия дъжд, посочи Десислава Иванова, директор на Областна дирекция „Земеделие” в Добрич. Тя добави, че през следващата седмица предстои повторно обследване на 10% от площите с есенни култури в областта, за да се установи състоянието на житните посеви.

Публикувана в Агроновини

Зърнопроизводители в Бургаска област са изправени пред сериозен проблем. Липсата на дъждове и сняг през зимата нанася сериозни поражения на бизнеса и реколтата им. Земеделците са категорични, че ако до 10 дни не завали дъжд, това ще е пагубно за тяхната продукция. Сред засегнатите е и Стоян Попов, арендатор от 2000 година в средецкото село Момина църква. В момента той обработва 14 000 дка в района на селото. От тях 9000 дка са засети с есенни култури – пшеница, рапица, ечемик.

„Чакаме дъжда с нетърпение, защото нещата до момента не се движат никак добре. Нямам намерение да унищожавам посевите и да засея на тяхно място наново друга култура“, сподели пред вестник „Черноморски фар“ той.

Категоричен е, че субсидиите, които получават земеделците, изобщо няма да им стигнат, за да покрият разходите си.

„Ние получаваме по-малко отколкото един кравар. Разликата е огромна и не е честно. Блъскаш се от сутрин до вечер и в крайна сметка чакаш да завали, страх те е, че ще те удари градушка, вложил си много пари, а може и да фалираш“, коментира Попов.

По негови думи, за да направиш един хубав декар с пшеница, трябва да вложиш 70-80 лева в него, за да изкараш продукция, а ако накрая няма резултат – това е пагубно, убеден е арендаторът. Притесненията му са, че сушата ще се отрази негативно и на неговия бизнес.

„Като няма продукция – няма пари, трудно е. Трябва да се изплаща рента, горива, трудът на работници. Ако ставаше въпрос само за мен – досега да съм се отказал.“

Попов допълва, че проблемите в земеделието са страшно много и това се дължи на множество фактори. Пречка е и постоянното влизане на домашни и диви животни в нивите. Появяват се все повече болести по растенията, а преди години изобщо не е било така.

„Пръскаме с какви ли не препарати, това всичко е разходи. Защото да напръскаш 9000 дка, това са около 40 000 лева само за едно пръскане. В крайна сметка, земеделието си остава едно блъскане, нищо друго.

Въпреки това Стоян няма намерение да се отказва и да намаля насажденията за догодина. Земите в странджанското село не са били работени 30 години и сега той гледа по всякакъв начин да ги поддържа.

„Имам сключен договор с хората, трябва да им се плаща рента. Те са ти гласували доверие и ти да му кажеш, че вече спираш да се занимаваш, защото не можеш да произвеждаш, несериозно е. Отделно съм закупил техника за около 2,5 млн лева, тя нали трябва да се използва.“

Според него няма да се повиши цената на крайния продукт заради сушата. Единствено това може да се случи, ако е слаба реколтата и големите фирми решат да повишат цената.

С надеждата да завали дъжд е и Живко Василев. Мъжът е арендатор в руенското село Просеник от средата на 90-те години. Обработва около 5000 дка с есенни култури, като 3000 от тях са пшеница.

„Сушата се отрази неблагоприятно откъм братенето и не може да се развива в момента, долните листа съхнат. Доста сериозен проблем се очертава, ако не завали. Ако така продължават нещата... не е много добре“, категоричен е той.

Василев получава субсидии, но няма да му стигнат да покрият разходите, защото парите не са в чак такъв размер. Според него цената на крайния продукт няма да се повиши заради неблагоприятната към момента ситуация.

„България не може да определя стойността, не сме чак толкова голям производител. Дано все пак да се повиши, но силно се съмнявам“, каза още земеделецът.

Той не очаква подкрепа от държавата, защото за сушата никой няма вина. Досега не сме получавали финансова подкрепа, едва ли ще има и сега, допълва той. През годините Василев отново се е сблъсквал с подобен проблем. Последният случай е от миналата година.

„Само че тогава беше през април до средата на юни. Тази година започна от началото на март“, допълва Живко Василев.

По думи на други хора от бранша на места земята се е напукала заради липсата на дъжд и сняг. Масово земеделци в Бургаско започват да сеят наново, а други чакат климатичните условия да помогнат за по-добра и успешна реколта през тази година.

Публикувана в Бизнес
Пред БТА председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова каза, че заради продължаващата суша в Добричкия регион се очаква да бъдат засети по-малко площи с царевица. Пролетната сеитба е започнала по-рано, за да бъде използвана и малкото натрупана влага, която е с 80 на сто под равнището на запасите спрямо същия период на миналата стопанска година, коментира Жекова.
От януари досега падналите валежи в региона са със 180 литра на квадратен метър по-малко. „Април настъпи с по-висока температура - 22 градуса и с вятър, което допълнително изсушава чернозема, поясни председателят на браншовата организация. Зърнопроизводителите се надяват да не се повтори сушавата 2007 година, когато реколта от царевица и слънчоглед практически не бе прибрана", каза Жекова.
 Председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите добави, че засега е трудно да се каже с колко ще бъдат редуцирани площите с царевица още повече че земеделските стопани разполагат с много посевен материал след благоприятната минала година за отглеждането на фуражната култура. Възможно е зърнопроизводителите да заложат повече на слънчогледа, който е по-издръжлив на засушаване.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 26 Ноември 2018 13:27

Пшеница 2019 – суша и пролетно поникване

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият поникналите и непоникнали посеви – прогноза на специалиста

. Проф. Иван Панайотов

Опитна станция по земеделие – Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Силна есенна суша и поникване през ранната пролет на пшеницата не са изключение за България. Сега това е характерно за централната част на Източна Европа и част от Украйна. Подобно пролетно поникване е имало през 1946-а и през 2002 година. Ние сме свидетели на това развитие на пшеничените посеви през 2002 г., подобно развитие ни очаква и сега, реколта 2019 г. Според наблюденията върху посевите в страната около 20% са поникнали навреме и са във фаза братене, те са предимно след предшественик рапица или рано прибрана царевица. Тези посеви са силно нападнати от житни мухи. Останалите посеви – особено след слънчоглед, не са поникнали, семената са здрави и жизнеспособни. На много места има неравномерно, шарено поникване и са във фаза първи лист.

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият посевите, особено тези, които не са поникнали?

При падналите вече валежи от сняг и дъжд семената ще започнат да покълват при наличие на температури над 4 градуса, ако температурите са по-високи, възможно е да се появи и първи лист до края на декември - начало на януари. Това е много опасен период поради замръзване и размразяване на почвата и повреди от изтегляне и прекъсване. Ако това се случи, е наложително валиране – по възможност колкото може по-рано. При дълбока сеитба, повече от 5 см, често явление е слаба пробивна способност на колеоптила и кълновете може да загинат. През 2002 година в края на февруари кълновете едва се показваха на повърхността, активният растеж започна в началото на март. След това започна бърз растеж и активно братене при влажна и сравнително прохладна пролет. В резултат на това посевите бяха с нормална плътност, а класът се формира отлично при оптимални условия. Изкласяването беше сравнително късно – след 12 – 15 май, но цъфтежът, образуването и наливане на зърното преминаха без температурни сътресения. Въпреки краткия суховей след средата на юни добивите се движеха от 450 до 750 кг/дка. Всичко това потвърждава високата пластична способност на българските сортове. Е, тази година ще видим тази способност и на западната селекция. Новите селекционни материали, получени с участието на западноевропейски сортове, притежават положителните качества на двата биотипа.

От настоящото състояние на посевите може да се направи изводът, че ще очакваме активен растеж от края на февруари, братене през март и изкласяване през втората десетдневка на май. Това определя да се извърши точна и навременна хербицидна кампания, почвено и листно подхранване на младите растения и предпазване от болести и неприятели. Несъмнено добивите няма да са рекордни, но ще бъдат в нормалните си граници. Все пак условията - температури, влага и ветрове, ще определят до голяма степен развитието на пшеницата. Но това е растение с голяма пластичност и приспособимост , което дава възможност изоставането да бъде преодоляно.

Публикувана в Растениевъдство

Не само реколтата от есенниците е застрашена още от самото начало, но под въпрос е и бъдещето на пролетниците

Агр. Петър Кръстев

Отпреди 10-11 години не сме били свидетели на подобна суша, каквато ни сполетя тази есен. Явлението е повсеместно и засегна цялата страна. Дъжд не валя нито в равнините, нито в планините. Сушата ще засегне всички сфери, защото дефицит вече има и във водните басейни. Но най-силно засегнати от това природно бедствие остават земеделците, които безпомощно кършат ръце и изпадат в отчаяние. Както коментират метереолози, в еднометровия почвен слой няма никакво наличие на влага. Дъжд със стопанска стойност не е валял повече от три месеца. Падналите на отделни места спорадични валежи от 3 – 5 литра на кв. м не подобряват, а напротив – влошават картината, като провокират фатално поникване. Почвата пресъхна и в нея не остана грам влага. Всичко това се отрази изключително негативно на земеделското производство и вероятно на места ще има пагубно въздействие върху есенните култури.

Почти никъде не могат да се видят дружно поникнали посеви от пшеница и ечемик, от рапица още по-малко. Дори и първите засети площи с пшеница не са братили. Изключенията са на минимален процент площи, главно там, където в края на август и началото на септември са паднали локални валежи в количества около и малко над 15 литра на кв. м. Отсега стопаните с тревога говорят за разораване на рапици, които не са поникнали, и посевите нямат нормална гарнираност с растения. Да не говорим, че на много места дори да има необходимият брой растения, те няма да могат да влязат във фазата за успешно презимуване розетка. Съдбата на такива посеви засега не може да се предскаже.

Слабите растения са податливи на вредители

Както сме свикнали да казваме, – една беда никога не идва сама. Такава е ситуацията и през настоящата есен. Заедно със сушата, която не позволи нормално поникване и развитие на есенниците, дойдоха и вредителите – болести и неприятели. В Добруджа посевите с пшеница са нападнати от хесенска муха и на места зърнопроизводителите вече третираха площите. И друга година е имало известно нападение от житните мухи есента, но когато посевите са нормално развити и имат достатъчно братя, тези повреди не са от съществено значение. Бедата през тази година е, че при липса на братя неприятелят снася яйцата си върху основното пшенично растение. След излюпване ларвата поврежда именно централното стъбло и от тези растения не може да се очаква много.

Слабото развитие на посевите доведе и до ранно нападение от ръжди по пшеницата, като на места вече има изведена борба с фунгициди.

Посевите с пшеница на царевичен предшественик са обект на нападение и от още една напаст – полската мишка. Нападението е масово и стопаните залагат отровни примамки. От друга страна, пшениците, засети на площи с този предшественик, поникват най-трудно, дори има такива, които още не са поникнали.

Трябва да отбележим, че на фона на фаталната суша, технологиите все повече имат основно значение в растениевъдството. На местата, където се правят минимални обработки на почвата и веднага след прибиране на предшественика, както и директните сеитби, в почвата има повече запазена влага и посевите поникват дружно.

От суха есен, посевите влизат в студена зима

Синоптиците прогнозират, че температурите рязко падат. Предстои слабите растения да попаднат под следващия стрес – ниски температури. Липсата на влага в почвата не позволя нормално изхранване, защото, от една страна, кореновата система не е достатъчно добре развита, от друга, – няма как да се усвоят хранителни елементи от сухата почва. Изоставането във физиологичното развитието на посевите също е рисково за успешно презимуване на растенията. Напълно възможно е, ако зимата е безснежна и ветровита, масово да се наблюдава физиологично изсъхване на растенията.

Твърде мрачна е предполагаемата картина, която в момента описваме. Дано не сме лоши пророци и състоянието да се подобри. Но каквото и да се случи оттук нататък, щетите, които сушата нанесе на есенните култури, няма как да бъде компенсирана. Изоставането на растенията в края на ноември е факт и той няма как да не се отрази негативно на растенията. На места сушата е толкова драстична, че има изсъхване на растения, а слабите растения са изкючително податливи на нападение от болести и неприятели.

Продукцията от пролетници залежава

Прекалено рано е да се каже, но липсата на влагозапасяване към този момент може да се окаже фатална и за пролетните култури царевица и слънчоглед. Не се знае дали ще се стигне до набавяне необходимия запас зимна влага най-малко от 500 мм за тези култури. То и без друго ниската цена и липсата на търсене от купувачите задържа слънчогледа от тазгодишната реколта по складовете на производителите. Въпреки по-високите добиви от културата, ниската изкупна цена от 520 – 530 лв/т не е достатъчна да покрие вложените разходи, както и рентата, която се изплаща на декар. Отсега се говори, че следващата година ще има повишено търсене на олеиновите слънчогледи, за които обаче няма достатъчно семена.

По-добре се търгува царевицата, която се изкупува по 270 лв/т. Сравнително добра е и търговията с пшеница, която, разбира се, не е хлебна. Въпреки това цената от 350 лв/т устройва производителите.

Лоша шега изигра на производителите и залитането им по нахута тази година. Оказа се, че протеиновата култура не се търси, освен това качеството й е доста ниско. То се дължи на валежите в края на юли и началото на август, които доведоха до набъбване на зърната, които впоследствие се сбръчкаха от сушата. Не само липсата на търговски вид е причина за залежаване на стоката. Производителите бяха подведени от високите цени миналата година от 2000 – 2100 лв/т, но се оказа, че нахутът е изкупуван за заготвяне на семена. Тази година това вече не е актуално и няма търсене.

Публикувана в Растениевъдство

Площите, засети с рапица във Франция, ще се свият с 30-35%, прогнозират от Френската федерация на производителите на маслодайни и зърнени култури, цитирани от „Ройтерс”. Сухото време не позволи на френските фермери да засеят всички планирани площи с рапица, поради което през 2019 г. те няма да надхвърлят 1-1,1 млн. хектара, твърдят от федерацията.

Оценката е доста по-ниска от тази на групата производители на маслодайни култури Terres Univia, според която догодина фермерите ще прибират реколта от 1,5 млн. хектара.

Франция е най-големият производител на рапица в Европейския съюз, като по данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL през тази година местните фермери са прибрали 4,6 млн. тона от маслодайната култура.

Публикувана в Бизнес

Дефицитът на влага в почвата продължава повече от 100 дни не само у нас, но и в цяла Европа

Агр. Петър Кръстев

Поредна ситуация на непредвидимост сервира времето на земеделските производители и тази есен. Този път потърпевши са земеделците, които стопанисват и обработват най-голямата част от земеделските площи в страната - зърнопроизводителите. Невероятно сухата есен кара засетите семена дълго да стоят в почвата, което силно ги изтощава и изчерпва кълняемата им енергия. На местата, където имаше минимална влага за покълване, пониците изсъхват от последвалия дефицит на влага.

Трагично е състоянието на есенните култури в цялата страна. Повече от три месеца никъде не е валял дъжд със стопанска стойност. Спорадичните валежи в минимални количества от 2-3 до 4-5 литра на кв. м само провокират семената към покълване и впоследствие ги тласкат към гибел от силния дефицит на влага.

В резултат на тази изключително неблагоприятна за есенните култури картина, почти никъде в страната няма нормално развити за сезона посеви. Там, където има поникване, то е неравномерно, растенията са хилави, корените им са слабо развити, фазата изостава във времето. Това се отнася както за зимните житни култури, така и за зимната маслодайна рапица. Не се очертава възможност растенията и от двете групи култури да успеят до настъпване на зимните студове да наваксат фазата, в която могат да презимуват успешно.

В такава ситуация трудно може да се направи нещо, безсилни са и фермерите, които са си свършили работата както трябва, но по-нататък нещата не зависят от тях.

Очертава се доста непредвидима картина в полето както през зимата, така и напролет, когато ще се види кои култури ще оцелеят. Възможно е да има тотално пропадане на площи, което ще принуди стопаните да развалят посеви и да търсят алтернатива с пролетни култури. А изборът от такива не е много голям, трябва да се спазва и сеитбооборот, така че без да сме прекалено черногледи, трудностите предстоят.

Държавата доколкото ни е известно едва ли ще направи нещо съществено, за да подпомогне стопаните в тази очертаваща се трудна стопанска година.

Ако все пак прояви разбиране и отовност за подпомагане, може да вземе пример от държави като Полша, Швеция и Германия, чийто правителства вече стартираха програми, с които ще подпомогнат своите земеделци.

Продължителната суша нанесе значителни щети на селското стопанство в много части на Европа. В редица страни за пострадалите фермери вече работят програми за държавна подкрепа. Нашите фермери също се нуждаят от такава подкрепа!

Как Полша ще компенсира своите фермери?

Миналата седмица правителството на Полша взе решение за изплащане на държавни помощи на фермерски стопанства, пострадали от сушата. В края на годината агросекторът трябва да получи около 187 милионов евро субсидии за понесените щети. Министрът на селското стопанство на Полша Яна Кшиштоф Ардановска, казва че планираните компенсации са до 234 евро за хектар.

В Швеция помощ за щетите от сушата ще получат животновъдите

Добивите на зърно в Швеция са най-ниски за последните 30 години. Правителството там е отделило за фермерите, пострадали от сушата, помощ в размер на 117 млн. евро. Но за разлика от поддръжката на растениевъдите (както е в ситуацията с Полша), в Швеция основно внимание се отделя за поддръжка на животновъдите, за чийто животни в резултат на сушата фуражите не достигат.

Фермерите в Германия също ще получат компенсации

Сушата в Германия е призната за бедствие от национален мащаб. Федералният министър на селското стопанство Германия Юлия Клекнер съобщава, че фермерите ще получат компенсации за щетите общо в размер на 340 милионаевро!

„Заявявам, че сушата тази година е събитие от национален мащаб“, казва Клекнер миналата сряда в Берлин. Тези фермери и компании, чийто агробизнес се намира под заплаха от прекратяване поради загубите, могат след проверка да получат компенсация за над 30% -на загуба на добив средства от федералната програма. Така правителството определя конкретните мерки за поддръжка.

Според министър Клекнер, тази година Германия се е сблъскала с най-високата температурна аномалия от началото на записите на времето от 1881 година.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта