Проф. дсн Николай Ценов

Азбучна истина е, че съществената част от земеделието на планетата е завод на открито. За всяка една земеделска култура, за да реализира своите продуктивни възможности, са необходими точно определени суми от светлина, температура и вода. Трите природни фактора са взаимно свързани и влияят върху растенията винаги като комплекс. Колкото техните стойности са сходни с биологичните изисквания на дадена култура, толкова по-висок е реализираният добив от нея, особено в критичните за нея фази на развитие. Всичките форми на абиотичен стрес при растенията са причинени от излишък (суховей, слана, преовлажняване), недостиг (суша) на някои от трите фактора или от дисбаланс между тях, като топла зима или студена пролет (закаляване есента или разкаляване пролетта при житните култури). Те взаимодействат активно с други два: почвата и човешката дейност по отглеждане на растенията.

Растенията като правило реагират значително по-бавно на съществени промени, които предизвикват стрес в сравнение с животните и човека. Тази реакция в много случаи е видима след период от време или остава невидима за фермера. В повече случаи той вижда само външната промяна на растенията, която е възможно и да не е адекватна на случващото се в него. Вътрешните промени в тях остават невидими за нас, но те протичат. Радостното за фермерите е, че външните влияния върху растенията, протичат „бавно”. Това предполага възможност за адекватна намеса дори след няколко дни. Действията обаче трябва да са съществени и категорични за преодоляване на стреса. В научните изследвания за влиянието на стреса върху биологията и физиологията на растенията един от съществените анализи са степента и скоростта на възстановяване след прилагане на различни мерки (поливане, пръскане и пр.). Трябва да помагаме на растенията в стрес, а не чрез активно бездействие да правим икономии, равняващи се на стойността на половин кутия цигари.

При промяна на сезоните, при есенните култури сме свидетели на всякакви „физиологични аномалии”. Дори при благоприятно съчетание на светлина, температура и достатъчно вода в почвата, подобни реакции са ежегодни.

Тази година не прави изключение. На фона на проявяващите се конкретни за даден сорт реакции се случват нормалните за сезона резки денонощни температурни аномалии, периодични слани, бурни пролетни ветрове, недостиг на влага и др. Всички те поотделно и в комплекс оказват негативно влияние върху есенниците, в трудния за тях процес на превключване от вегетативна (до братене) в генеративна фаза (вретенене-цъфтеж) на развитие. Нормалното протичане се затруднява изключително силно от невъзможността хранителните вещества в почвата да бъдат използвани адекватно на обстановката, въпреки че са налични.

Можем ли да избегнем тези аномалии и да помогнем на растенията в посева да запазят своята жизненост, въпреки силния негативен натиск на природните фактори? Да! Отговорът е: можем.

Фирмата производител на органични торове ITALPOLLINA има решение за подобни ситуации. Разполагаме с продукт за хранене на растенията чрез листата от растителен произход. Той се произвежда от семената на биологично сертифицирани бобови култури (соя, нахут, леща). Основното предимство на този продукт е, че съдържа всички полезни за земеделските култури хранителни вещества, които има в бобовите култури. В сравнение с други растения, те са комплексно най-богати на протеин, мазнини, въглехидрати, витамини (B1-B12, A, C, D, E, K), аминокиселини (всичките двадесет, които са известни) и минерали (NPK, S, Mg, F, Zn, Cu, Mn, Se).

Всички тези вещества се извличат и запазват чрез оригинален процес на ензимна хидролиза, патентован под името LESIVEGR. Той протича изцяло без никакви химически агенти, при температура около 400С, което е условие в получения разтвор всички органични вещества да са “живи” и активни.

В търговския продукт, наречен TRAINER, те имат уникално, бързо и ефективно въздействие върху всяко земеделско растение. TRAINER представлява хомогенна течност, която може да се прилага чрез листно третиране. Може да се смесва безпроблемно с всички пестициди, като се добавя в сместа накрая. Неговото положително действие може да бъде наречено „универсално”, защото може да бъде прилаган при всички видове растения. Комплектът от биологично активни вещества в него осигурява следните няколко групи елитно за растенията въздействие:

1. Растителните вещества в него са познати на растенията и те ги приемат за свои, защото са живи, активни, лесно подвижни и напълно органични. Принципът „от растенията за растенията” е абсолютно приложим.

2. По същество TRAINER представлява смес от органични вещества, известни като полипептиди. Те съдържат всички познати и полезни за растенията аминокиселини (20 броя). Наличните полипептиди в TRAINER (съдържат от 2 до 50 аминокиселини, всеки) се свързват и образуват бързо всичките протеини в третираното растение.

3. Част от полипептидите в разтвора притежават аналогични на растежните регулатори ефекти. Тези фитохормони въздействат пряко върху величината и скоростта на развитие на всички части на растението (корен, стъбло, листа, цветове, семена, плодове) през целия му жизнен цикъл. Особено важно е действието на установения от учените в него на хормона (LRPP), който стимулира допълнително образуване на коренови разклонения.

4. Наличието на витамини, хормони, минерали в усвоима форма е мощен инструмент за положителен ефект върху най-важните процеси на растителния метаболизъм – фотосинтеза, дишане, синтез на белтъци, на въглехидрати, на органични киселини, на нуклеинови киселини и редица др. Активизирането на тези процеси помага на растението безпроблемно да премине успешно през най-критичните за него фази (цъфтеж, наливане, узряване).

5. Коктейлът от полезни за растението вещества, съдържащи се в TRAINER, предизвиква бързо усилване на техния имунитет към болести, неприятели, при нормални или неподходящи условия на средата. Това произтича от повишените нива на синтез на различни органични вещества в растенията (виж т. 4).

6. Полезните за растенията органични вещества са причина за бързо преодоляване на негативните за културното растение ефекти на хербицидите и смесите от различни групи пестициди. Така наречената „хербицидна дупка” се преодолява в максимална степен в рамките на 12 часа невидимо, а след 3-4 дни – видимо за наблюдение.

7. Силно положително и оздравително е влиянието на TRAINER върху посеви, пострадали сериозно от силна продължителна слана, градушка, недостиг на достатъчно светлина, преовлажняване, различни степени на засушаване или изгаряне, от грешки с хербициди и др.

8. Растителният тор TRAINER е препоръчително да се прилага заедно с течните торове за основно торене (UAN, NP и др.), защото подсилва тяхното полезно действие и предотвратява листните пригори по растенията.

9. Комбинацията от биологично активни растителни вещества в продукта повишават степента на усвояване на азота от почвата и повишават реутилизацията му в зърното. Това е предпоставка да бъдат намалени до минимум минералните торове за основно торене.

През настоящия сезон температурните аномалии са налице отново. През пролетта на 2020 г. имаме като цяло и съществен недостиг на влага в почвата. По актуални данни в страната количеството на влага в почвата в дълбочина е между 25 и 75% от това, което е било през пролетта на миналата 2019 г. Влагата на дълбочина в почвата, според региона за отглеждане на полските култури, на 20 март 2020 г. е представена на фигурата по-долу.

TRAINER kor 4

Част от сумата на валежите, особено в Южна България, са измамно нормални (Югозападен и Южен централен райони). Да не забравяме, че това е голяма част от Рило-Родопския планински масив, в който валежите са значително по-високи от средното за полските райони на страната. Това важи в известна степен и за районите Северен централен и Северозападен, в които се намира голяма част от Стара планина.

Много земеделци, които разполагат с метеорологични станции, са в заблуда относно количеството влага от есенно-зимния запас в почвата при тях. Сумата от валежите в периода 1 октомври – 31 март обикновено трябва да е 200 – 250 л/м2 само когато има реална зима. Последните два месеца на 2019 г. бяха значително по-топли от нормалното, което причини загуба на влага от почвата. Когато през месеците януари и февруари (2020 г.) средните температури са 4-5oС над климатичната норма, има изпарение, т. е. отново загуба на продуктивна за растенията влага. Поради тези причини сумата от валежи примерно от 200 л/м2 не е обективна, в противен случай дълбочината на влагозапасяване трябваше да е поне 120 – 150 см в дълбочина. През последната седмица се случиха и силни слани, които оказаха видимо негативно влияние върху състоянието на посевите в североизточната част от страната (снимката е от 20 март 2020 г.)

TRAINER kor 5

Сезонната земеделска обстановка е доста сложна и пъстра за обективен анализ, относно какво конкретно да предприемем. Въпреки това можем да препоръчаме действия, които са напълно актуални и адекватни на това, което се случва през тази пролет, за да повлияем благоприятно за нашата бъдеща реколта от есенници.

Системните ни наблюдения на посевите в страната през целия есенно- зимен период 2019/2020 и натрупаният вече практически опит от ефектите на биостимулатора TRAINER през изминалите 3 години ни дават основание да предложим на колегите следните няколко принципни решения, в зависимост от конкретната обстановка:

1. При съществени слани (между -6 и -100С), които са оказали видимо негативно влияние върху растенията в посева – TRAINER в доза 300 мл/дка, самостоятелно, не по-късно от няколко дни след събитието и без да се смесва с хербицид.

2. При симптоми на засушаване (пожълтяване и отмиране на братя) – TRAINER, доза 300 мл/дка, самостоятелно, без да се смесва с хербицид.

3. При прилагане на хербицид при житни – задължително смесване с TRAINER, доза 200 мл/дка. Това се налага, за да се намали допълнителният негативен ефект на хербицида на фона на недостига на влага.

4. При превантивно пръскане с фунгицид или с инсектицид (житни, рапица или др.) – препоръчително смесване с TRAINER в доза 200 мл/дка

5. При следващо подхранване на посева с азот или NP (течни формулации) – TRAINER в доза 200 мл/дка. Листният тор ще помогне на растенията да преодолеят успешно обичайното пожълтяване на горните листа. Внимание, при подхранване с течен тор заедно с него ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА серен инхибитор, който може да има негативен ефект върху TRAINER и да намали неговото положително действие.

6. Навременното и правилно приложение на TRAINER в доза минимум 200 мл/дка е предпоставка за балансиране на продължителността на фазите на растенията, особено при температурни аномалии или недостиг на влага продължително време. При житните култури науката е установила, че скъсяването на периода за протичането на фаза вретенене предизвиква намаляване на добива, пропорционално на тази промяна. Аналогичен е ефектът по време на наливане на зърното и при реализация на генетичния потенциал за качество.

7. За да има реален положителен ефект от третирането с какъвто и да е продукт при растенията, средноденонощната температура на въздуха трябва да е минимум 10oС. При житните култури жизнени процеси протичат при над 5oС около растенията. В случай че си позволим да пръскаме в диапазона 5-10oС, тогава ефектът на TRAINER е значително по-бавен и трудно забележим, но той практически съществува и се отразява благоприятно на посева след известно време.

Надяваме се искрено да сме от полза във вашите постоянни усилия да получите повече и по-качествена земеделска продукция, въпреки постоянната игра на природата с нас.

Публикувана в Растениевъдство

Непрестанното следене и грижите за изправността на охладителната система са сигурна гаранция за безотказна работа и дълголетието на машината

НЕОБХОДИМОТО УТОЧНЕНИЕ. Температурата на газовете в цилиндрите на работния двигател достига 1800-2000°С. Част от отделената топлина (за карбураторни двигатели – 21-28%, за дизелови двигатели – 29-42%) се превръща в полезна работа. Друга част (12-27% - за карбураторни двигатели, 15-25% - за дизелови двигатели) се отвежда чрез системата за охлаждане.

 В случай на прегряване на двигателя поради недостатъчно топлоотвеждане, неговата мощност намалява и разходът на гориво се увеличава. Възникнат необратими последици – заклинване на буталата, изгаряне на маслото и главите на клапаните, топене на лагерните вложки, разрушаване на повърхността на шийките на коляновия вал. Освен това в двигателите с карбуратор може да възникне детонация.

2. Повреда в паровъздушния клапан

Когато двигателят се преохлажда поради загуба на топлина

неговата мощност намалява, загубите от триенето се увеличават поради втвърдяването на маслото, част от работната смес се кондензира, отмивайки смазващия материал от стените на цилиндъра. В резултат корозионните действия върху стените на цилиндъра се увеличават, върху тях се натрупват серни и сернисти съединения.
Системата за охлаждане е предназначена принудително да премахне излишната топлина от мотора и да я отдаде в атмосферата. Създава се определено температурно равновесие, при което двигателят не прегрява и не се преохлажда, т.е. осигурява се нормален ход на работния цикъл.

В съвременното инженерство за тракторни и автомобилни двигатели

успешно се използват две охладителни системи

– течни (предимно) и въздушни (по-рядко). Най-често двигателите са оборудвани със система от затворен тип с охлаждаща течност, циркулираща чрез водна помпа. Оптималният термичен режим на двигателя се поддържа при температура на охлаждащата течност 80 – 95°C. Това състояние осигурява нормалната работа на двигателя и не трябва да се променя от околната температура и натоварването на двигателя.

3 а. Задвижване на радиатор

Поддържането на оптимална температура на двигателя зависи не само от конструкцията на охлаждащата система, отворена или затворена, но и от характеристиките на самата охладителна течност. При отворената охладителна система атмосферният въздух директно охлажда машината. При затворените охладителни системи с радиатор, разпределително казанче и специални клапани, циркулацията на флуида е принудителна, температурата на кипене на охладената течност се повишава и е намалено изпаряването.  Като охлаждащо средство се използват вода или антифриз, алкални разтвори на етиленгликола, включително Tosol-A40 и Tosol-65, съответно с температура на замръзване не по-висока от – 40° и – 65°C. Желаната интензивност на охлаждане се постига чрез на радиатори, вентилатор и рефлектор. 

Какво да се направи, за да не завиратечността

Неизправностите в охладителната система са: нарушение на херметичността, течове; повреда в термостата, замърсяване на радиатора, отлагания на накипи в охлаждащия кожух, разхлабване на ремъка на вентилатора и други . Нормалната температура на охлаждащата течност е между 80 – 97°С. Допуска се краткосрочно (не повече от 5 минути) повишаване на температурата ѝ до 105°C. Тенденцията на двигателя да прегрява, особено при средно и ниско натоварване, е признак за влошаване на циркулацията в системата или наличие на накипи.

3 б. Задвижване на радиатор


При прегряване на двигателя се намалява преди всичко напълването на цилиндрите с чист въздух (работна смес), което увеличава степента на изгаряне на картерното масло, образуват се сажди и преплъзването на частите се затруднява. Запушалката на гърловината за пълнене на радиатора (или разширителния резервоар) има специален клапан за подаване на пара за регулиране на налягането в охладителната система. Паровъздушният клапан изпуска пара в атмосферата, когато налягането в системата надвишава атмосферното с повече от 0,5 МРа, а въздушният вентил пропуска въздух в радиатора, когато налягането се понижи до ниво от 0,01 МРа. Понякога причината за преждевременното отпадане на охладителната система е именно този клапан, чието техническо състояние не се следи редовно – било то поради незнание, или небрежност.


Плътността на охладителната система, както и техническото състояние на клапаните на капачката на радиатора се определят с помощта на прибор, който се състои от помпа за нагнетяване на въздух в радиатора, манометър за определяне на налягането в охладителната система и преходници за свързване на инструмента към гърловината и капачката на радиатора. За да тествате охладителната система, устройството се монтира на гърловината на радиатора, в мястото на свалената капачка. Системата се изпитва на неработещ и работещ двигател. В първия случай напомпващото устройство създава свръхналягане от 0,06 – 0,07 МРа, при което охлаждащата течност започва да сълзи навън през неуплътнените места. Откритите течове се елиминират. Във втория случай изпитванията се извършват при ниски обороти на двигателя на празен ход. Отклонението на стрелката на манометъра показва вътрешна загуба на охлаждаща течност в системата. Те се дължат главно на неизправности в уплътнението на цилиндровата глава. В работен режим на двигателя, охлаждащата течност в радиатора трябва да бъде на ниво не е по-ниско от 50 – 80 мм от ръба на гърловината за пълнене. Ако е необходимо, доливането се извършва докато двигателят работи.
Натягането на гумените ремъци за задвижване на водната помпа (когато изпълнението не е друго) е удобно да се контролира чрез специални устройства (KI-13918 или KI-8920). Преди измерването секторите са настроени, плъзгачът на индикатора за товар се връща в изходна позиция. Измерителният уред се поставя в средата на ремъка, като се опира на задвижващите колела. С притискащата му ос се установява зададената сила върху ремъка, която се отчита чрез индикатора на скалата. При нормални усилия в границите от 40–60 N, предизвиканото огъване на ремъка е в границите 10–15 мм.

4. Охлаждаща система

Плътността на водната риза се проверява при температура на охлаждащата течност 80 – 85°C. За целта се сваля свещта от двигателя, буталото на контролирания цилиндър се установява в горна мъртва точка (ГМТ) на такт сгъстяване и се подава сгъстен въздух под налягане 0.45 – 0.5 MPa към горивната камера. Ако има пукнатини в главата или блока на двигателя, повреди в уплътнението, тогава излизат въздушни мехурчета от водата в гърловината на радиатора или се появява вода в картера. Уплътняването на съединенията се контролира чрез сгъстен въздух под налягане от 0,15 МРа, подаван чрез специално устройство към гърловината на радиатора. Спадът на налягането не трябва да превишава 0,01 MPa за 10 секунди.

Проверка на състоянието на термостата. Той се сваля от двигателя и заедно с контролния термометър се потапя в съд с вода, която се нагрява. Термостатният клапан започва да се отваря при температура на водата 68 – 70°C, и напълно – при 83 – 84°C. Повреденият термостат се заменя с нов. 

Проверка на охлаждащата способност на радиатора. Ако температурната разлика между охлаждащата течност в горния и долния резервоар е по-малка от 10°C, радиаторът трябва да се смени или почисти.

През зимата се използва антифриз клас 40 (при температура на въздуха не по-ниска от –35°C) за запълване на охладителната система. Тъй като етилен гликолът, който е част от антифриза, има висок коефициент на разширение на обема, количеството на изливания охлаждащ агент трябва да бъде с 5 – 7% по-малко от капацитета на охладителната система

5 Thermo syphon cooling circulation Manual of Driving and Maintenance
Двигатели с термосифонно охлаждане (ТО). За охлаждането се използва принципът, че загрятата течност се разширява и като по-лека, преминава в горната част на охлаждащия съд със значителен обем. Там топлината се отдава чрез изпарение или топлообмен през стените на съда. Тази охладителна система е отворена и се използва в двигатели с малка мощност. При поддръжката на охладителната им система се обръща внимание на свързването на тръбопроводите, състоянието на сърцевината на радиатора; проверява се дали охлаждащата течност не попада в маслото (или обратно). Периодично радиаторът се почиства от прах и остатъци от слама, плява. При извършване на сезонна поддръжка охлаждащите системи се измиват с вода.  Охлаждащата течност се източва веднага след спиране на двигателя. А когато машината се охлади, през системата преливат 50 – 60 литра чиста вода, като отворите в радиатора и блока на двигателя се отварят и отново се пълнят с охлаждаща течност.

Ако в охладителната система се е отложило значително количество накип, за измиване се използва разтвор, съдържащ 750 – 800 г сода каустик (NaОН) и 250 г керосин на всеки 10 литра вода или 1 кг калцинирана сода (Na2CO3) и 500 г керосин на 10 литра вода. След като се напълни охладителната система с промивния разтвор, двигателят се стартира и затопля за 10 – 15 минути при средна честота на въртене на коляновия вал. След това разтворът се оставя за 10 – 12 часа в системата, след което двигателят се нагрява отново, промиващият разтвор се изцежда и системата се измива добре с чиста вода.

Съвременните двигатели на селскостопанската изискват използването на специални охладители, които включват етилен гликол и добавки. По този начин цялата повърхност на охладителната система се покрива със защитен антикорозионен филм. Ако се използва обикновена вода за охлаждане на тези двигатели, това може да доведе до корозия на метала и преждевременно повреждане на охладителната система и преди всичко на помпата. Друг важен нюанс: в никакъв случай охлаждащата течност не трябва да се разрежда с вода – по-силно разредената смес ще предизвика много по-голяма корозия, отколкото ако се използва обикновена вода. В крайна сметка това ще се отрази негативно на цялостната система за охлаждане.

Средният експлоатационен срок на охлаждащата течност е една до две години при интензивна работа на машината. Времето за смяна може да се определи визуално според външния вид: стандартният разтвор е мазен, хлъзгав на допир, с присъщата си миризма и ярък цвят. Ако разтворът загуби маслеността си, неговата миризма се промени и цветът добива червен или кафяв оттенък – смяната е наложителна. Червеният нюанс се свързва с ръжда в охладителната система или вследствие на прегряване на двигателя.

Инж. Алекс Петров

Публикувана в Агротехника

Пиперът се разсажда при затопляне на времето и когато вече няма опасност от късните пролетни слани. Това за различните райони на България е от края на април до началото на май.

Седмица до десетина дни преди разсаждането разсадът се калява – засушава се и през деня се изнася навън.

За ранното полско производство е подходящ браздовият начин на засаждане. Растоянието между браздите е 50-60 см и на 12-15см по 1 растение.

За средно ранно и късно производство е подходящо отглеждането на ниска леха - 30х20 см растение или фитарии - 40х15см по едно растение.

Пиперът е много взискателен към почвата. Кореновата му система е разположена плитко и затова е добре почвата да бъде водопропусклива. За пипера не са подходящи студените, силно киселите, песъчливите, бедни на хумус и хранителни вещества почви. При недостиг на азот пиперът остава без листа, а при излишък се забавя образуването на плодове. На младите растения е необходимо да се внася фосфор, за да нараства кореновата система, а на възрастните - за да се формират репродуктивните органи (бутони, цветове, плодове и най-вече семена). Калият увеличава устойчивостта на растенията към по-ниски температури и болести.

Пиперът не понася дълбоко засаждане. Засажда се малко по- дълбоко, отколкото е бил преди разсаждането.След засаждането растенията се поливат с умерено количество вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Краставицата е растение, което идва от тропическите страни, така че когато се отглежда е необходимо да се поддържа топлина и висока влажност.

Високата температура на въздуха е важна за краставиците на всички етапи на развитието й. При поникването на семената - колкото по-висока е температурата, толкова по-бързо те ще поникнат. Например, при t +18°C котиледоните се появяват след 10-12 дни, а при t + 25 + 30°C - за 3-4 дни.

При краставицата всяко понижаване на температурата на въздуха е стрес: когато навън температурите паднат до +10 + 12°C, растенията почти не се развиват, пожълтяват, а при температура около 0°C краставиците загиват. За цъфтежа, образуването на цветове и плодове температурата на въздуха трябва да бъде от +18 + 21°C до +25 + 27°C.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Непрестанното следене и грижите за изправността на охладителната система са сигурна гаранция за безотказна работа и дълголетието на машината

НЕОБХОДИМОТО УТОЧНЕНИЕ. Температурата на газовете в цилиндрите на работния двигател достига 1800-2000°С. Част от отделената топлина (за карбураторни двигатели – 21-28%, за дизелови двигатели – 29-42%) се превръща в полезна работа. Друга част (12-27% - за карбураторни двигатели, 15-25% - за дизелови двигатели) се отвежда чрез системата за охлаждане.

3 б. Задвижване на радиатор

 В случай на прегряване на двигателя поради недостатъчно топлоотвеждане, неговата мощност намалява и разходът на гориво се увеличава. Възникнат необратими последици – заклинване на буталата, изгаряне на маслото и главите на клапаните, топене на лагерните вложки, разрушаване на повърхността на шийките на коляновия вал. Освен това в двигателите с карбуратор може да възникне детонация.

Когато двигателят се преохлажда поради загуба на топлина

неговата мощност намалява, загубите от триенето се увеличават поради втвърдяването на маслото, част от работната смес се кондензира, отмивайки смазващия материал от стените на цилиндъра. В резултат корозионните действия върху стените на цилиндъра се увеличават, върху тях се натрупват серни и сернисти съединения.
Системата за охлаждане е предназначена принудително да премахне излишната топлина от мотора и да я отдаде в атмосферата. Създава се определено температурно равновесие, при което двигателят не прегрява и не се преохлажда, т.е. осигурява се нормален ход на работния цикъл.

4. Охлаждаща система

В съвременното инженерство за тракторни и автомобилни двигатели

успешно се използват две охладителни системи

– течни (предимно) и въздушни (по-рядко). Най-често двигателите са оборудвани със система от затворен тип с охлаждаща течност, циркулираща чрез водна помпа. Оптималният термичен режим на двигателя се поддържа при температура на охлаждащата течност 80 – 95°C. Това състояние осигурява нормалната работа на двигателя и не трябва да се променя от околната температура и натоварването на двигателя.

Поддържането на оптимална температура на двигателя зависи не само от конструкцията на охлаждащата система, отворена или затворена, но и от характеристиките на самата охладителна течност. При отворената охладителна система атмосферният въздух директно охлажда машината. При затворените охладителни системи с радиатор, разпределително казанче и специални клапани, циркулацията на флуида е принудителна, температурата на кипене на охладената течност се повишава и е намалено изпаряването.  Като охлаждащо средство се използват вода или антифриз, алкални разтвори на етиленгликола, включително Tosol-A40 и Tosol-65, съответно с температура на замръзване не по-висока от – 40° и – 65°C. Желаната интензивност на охлаждане се постига чрез на радиатори, вентилатор и рефлектор. 

 4. Охлаждаща система

Какво да се направи, за да не завиратечността

Неизправностите в охладителната система са: нарушение на херметичността, течове; повреда в термостата, замърсяване на радиатора, отлагания на накипи в охлаждащия кожух, разхлабване на ремъка на вентилатора и други . Нормалната температура на охлаждащата течност е между 80 – 97°С. Допуска се краткосрочно (не повече от 5 минути) повишаване на температурата ѝ до 105°C. Тенденцията на двигателя да прегрява, особено при средно и ниско натоварване, е признак за влошаване на циркулацията в системата или наличие на накипи.

При прегряване на двигателя се намалява преди всичко напълването на цилиндрите с чист въздух (работна смес), което увеличава степента на изгаряне на картерното масло, образуват се сажди и преплъзването на частите се затруднява. Запушалката на гърловината за пълнене на радиатора (или разширителния резервоар) има специален клапан за подаване на пара за регулиране на налягането в охладителната система. Паровъздушният клапан изпуска пара в атмосферата, когато налягането в системата надвишава атмосферното с повече от 0,5 МРа, а въздушният вентил пропуска въздух в радиатора, когато налягането се понижи до ниво от 0,01 МРа. Понякога причината за преждевременното отпадане на охладителната система е именно този клапан, чието техническо състояние не се следи редовно – било то поради незнание, или небрежност.

5 Thermo syphon cooling circulation Manual of Driving and Maintenance
Плътността на охладителната система, както и техническото състояние на клапаните на капачката на радиатора се определят с помощта на прибор, който се състои от помпа за нагнетяване на въздух в радиатора, манометър за определяне на налягането в охладителната система и преходници за свързване на инструмента към гърловината и капачката на радиатора. За да тествате охладителната система, устройството се монтира на гърловината на радиатора, в мястото на свалената капачка. Системата се изпитва на неработещ и работещ двигател. В първия случай напомпващото устройство създава свръхналягане от 0,06 – 0,07 МРа, при което охлаждащата течност започва да сълзи навън през неуплътнените места. Откритите течове се елиминират. Във втория случай изпитванията се извършват при ниски обороти на двигателя на празен ход. Отклонението на стрелката на манометъра показва вътрешна загуба на охлаждаща течност в системата. Те се дължат главно на неизправности в уплътнението на цилиндровата глава. В работен режим на двигателя, охлаждащата течност в радиатора трябва да бъде на ниво не е по-ниско от 50 – 80 мм от ръба на гърловината за пълнене. Ако е необходимо, доливането се извършва докато двигателят работи.
Натягането на гумените ремъци за задвижване на водната помпа (когато изпълнението не е друго) е удобно да се контролира чрез специални устройства (KI-13918 или KI-8920). Преди измерването секторите са настроени, плъзгачът на индикатора за товар се връща в изходна позиция. Измерителният уред се поставя в средата на ремъка, като се опира на задвижващите колела. С притискащата му ос се установява зададената сила върху ремъка, която се отчита чрез индикатора на скалата. При нормални усилия в границите от 40–60 N, предизвиканото огъване на ремъка е в границите 10–15 мм.

3 а. Задвижване на радиатор

Плътността на водната риза се проверява при температура на охлаждащата течност 80 – 85°C. За целта се сваля свещта от двигателя, буталото на контролирания цилиндър се установява в горна мъртва точка (ГМТ) на такт сгъстяване и се подава сгъстен въздух под налягане 0.45 – 0.5 MPa към горивната камера. Ако има пукнатини в главата или блока на двигателя, повреди в уплътнението, тогава излизат въздушни мехурчета от водата в гърловината на радиатора или се появява вода в картера. Уплътняването на съединенията се контролира чрез сгъстен въздух под налягане от 0,15 МРа, подаван чрез специално устройство към гърловината на радиатора. Спадът на налягането не трябва да превишава 0,01 MPa за 10 секунди.

Проверка на състоянието на термостата. Той се сваля от двигателя и заедно с контролния термометър се потапя в съд с вода, която се нагрява. Термостатният клапан започва да се отваря при температура на водата 68 – 70°C, и напълно – при 83 – 84°C. Повреденият термостат се заменя с нов. 

Проверка на охлаждащата способност на радиатора. Ако температурната разлика между охлаждащата течност в горния и долния резервоар е по-малка от 10°C, радиаторът трябва да се смени или почисти.

През зимата се използва антифриз клас 40 (при температура на въздуха не по-ниска от –35°C) за запълване на охладителната система. Тъй като етилен гликолът, който е част от антифриза, има висок коефициент на разширение на обема, количеството на изливания охлаждащ агент трябва да бъде с 5 – 7% по-малко от капацитета на охладителната система.

6 Трактор Шлютер с термосифонно охлаждане


Двигатели с термосифонно охлаждане (ТО). За охлаждането се използва принципът, че загрятата течност се разширява и като по-лека, преминава в горната част на охлаждащия съд със значителен обем. Там топлината се отдава чрез изпарение или топлообмен през стените на съда. Тази охладителна система е отворена и се използва в двигатели с малка мощност. При поддръжката на охладителната им система се обръща внимание на свързването на тръбопроводите, състоянието на сърцевината на радиатора; проверява се дали охлаждащата течност не попада в маслото (или обратно). Периодично радиаторът се почиства от прах и остатъци от слама, плява. При извършване на сезонна поддръжка охлаждащите системи се измиват с вода.  Охлаждащата течност се източва веднага след спиране на двигателя. А когато машината се охлади, през системата преливат 50 – 60 литра чиста вода, като отворите в радиатора и блока на двигателя се отварят и отново се пълнят с охлаждаща течност.

Ако в охладителната система се е отложило значително количество накип, за измиване се използва разтвор, съдържащ 750 – 800 г сода каустик (NaОН) и 250 г керосин на всеки 10 литра вода или 1 кг калцинирана сода (Na2CO3) и 500 г керосин на 10 литра вода. След като се напълни охладителната система с промивния разтвор, двигателят се стартира и затопля за 10 – 15 минути при средна честота на въртене на коляновия вал. След това разтворът се оставя за 10 – 12 часа в системата, след което двигателят се нагрява отново, промиващият разтвор се изцежда и системата се измива добре с чиста вода.

Съвременните двигатели на селскостопанската изискват използването на специални охладители, които включват етилен гликол и добавки. По този начин цялата повърхност на охладителната система се покрива със защитен антикорозионен филм. Ако се използва обикновена вода за охлаждане на тези двигатели, това може да доведе до корозия на метала и преждевременно повреждане на охладителната система и преди всичко на помпата. Друг важен нюанс: в никакъв случай охлаждащата течност не трябва да се разрежда с вода – по-силно разредената смес ще предизвика много по-голяма корозия, отколкото ако се използва обикновена вода. В крайна сметка това ще се отрази негативно на цялостната система за охлаждане.

2. Повреда в паровъздушния клапан

Средният експлоатационен срок на охлаждащата течност е една до две години при интензивна работа на машината. Времето за смяна може да се определи визуално според външния вид: стандартният разтвор е мазен, хлъзгав на допир, с присъщата си миризма и ярък цвят. Ако разтворът загуби маслеността си, неговата миризма се промени и цветът добива червен или кафяв оттенък – смяната е наложителна. Червеният нюанс се свързва с ръжда в охладителната система или вследствие на прегряване на двигателя.

Инж. Алекс Петров

Публикувана в Агротехника

За нормалното преминава на отделни фази посевите изискват експозиция от ниски стойности, за да заложат репродуктивните си органи

Агр. Петър Кръстев

Въпреки че пшеницата, ечмикът и тритикалето се отнасят към културите на умерения климат, те твърде осезаемо се различават по своите изисквания към температурните условия. Към този фактор има съществени различия и в потребностите на зимните и пролетните житни култури.

С дългогодишни научни изследвания е установено, че най-влиятелният климатичен показател при отглеждане на зърнено-житните култури е температурата. Учените са разработили базови температурни изисквания за оптимално отглеждане на тази група растения. Посочените цифри са осреднени и относителни, те могат значително да се променят при конкретни условия на отглеждане.

Най-чувствителна култура сред зимните житни е ечемикът

Промените на температурите, които се приближават към стойността на точката на замръзване, предизвикват ензимна активност вътре в клетките, която, от своя страна, намалява общата студоустойчивост на растенията. Особено чувствителен е този проблем при добре развити растения и растения, които са започнали растежа си по-рано. Най-голямата опасност е отмирането на растения, които са били нападнати от болести или неприятели, повредени от птици или пострадали от резки застудявания в периода на активен обмен на веществата. Всичко това много често се наблюдава в началото на зимата и при възвратни студове през пролетта.

Оптимално развитите посеви зимуват по-лесно

Много важен е изборът на срок на сеитба, който трябва да създаде оптимални предпоставки за есенно развитие. Опитно е доказано, че лесно презимува пшеница, която влиза в зимата във фаза трети-пети лист. Прекалено късните посеви, при които зимните житни влизат в зимата във фаза поникване и започват да се развиват чак напролет, фактически са обречени, тъй като отмират дори при температура от минус 5°С. След възобновяване на вегетацията напролет растенията бързо губят способност да противостоят на студ и при възвратни мразове видимо страдат.

Зимната пшеница изисква високи температури за започване на вегетация, с това е свързано по-късното й начало на растеж и затваряне на редовете. Това става причина за повишен риск от ранно заплевеляване. По време на вегетацията зимната пшеница също така има предпочитание към по-високи температури.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Лозе може да засадите и през ноемврии в началото на декември. Но само при едно условие: когато дневната температура е 5-10 градуса, а почвата не е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

Когато купувате вкоренените лозички много добре ги огледайте:

. Да имат добра спойка между подложката и калема - добре калусирало и зарастнало място на присаждането.

. Да имат поне една-две развити едногодишни пръчки от калема.

. Кореновата система да е много добре развита - с поне 2-3 корена, дълги по около 25-30 см.

. Да нямат видими повреди от болести и неприятели.

. Да имат етикет на производителя, на който да има пълна информация за лиценз, подложката и сорта.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ново лозе може да създадете през ноември и в началото на декември,но дневната температура не трябва да пада под 5-10 градуса, а почвата не трябва да е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

С какви лозички да засадите в лозето?

Ако наистина искате да отгледате качествени сортове - винени или десертни, винаги прибягвайте до саденето на облагородени вкоренени лозички!

Вкореняването на резници от директни сортове, които не се нападат от болести, не дават качествено грозде.

Вкореняването пък на резници, взети от облагородени културни сортове, не води до получаване на силни и жизнени растения на собствен корен. И резултатите също са незадоволителни.

След като сте наясно какви сортове желаете да отгледате - десертни или винени, потърсете лицензирани разсадници, от които да си купите облагородени вкоренени лозички от търсения сорт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Едно от най-важните правила от агротехниката при отглеждане на разсад от домати е поддържането на оптимален температурен режим. За да не се изтеглят (етиолират) младите растения, първата седмица след поникването се поддържа температура в рамките на 13-16°С. По-нататък дневният показател на този фактор се увеличава до +20-22°С, а нощният – до +17-18°С. Ако температурата падне до +10°С и по-ниско, развитието на растенията се преустановява, а при минусови показатели възниква опасност от измръзването им.

Възстановяване на разсада след измръзване е възможно само при условие, че намаляването на температурата е било за кратко време. Ако не е оказана своевременна помощ на културата, оцеляване на доматите не е възможно.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Идеалните условия за развитието на гарденията са температурните колебания в диапазона 16-24 градуса. Цветето бързо реагира на охлаждането на кореновата система или на течение. През лятото гарденията ще се чувства добре на балкона, с настъпване на зимата тя се внася на прозореца. За да се предотврати охлаждането на корените, саксията с цветето се поставят върху парче стереопор или поставка с керамзит.
Гарденията обича помещения с висока влажност. Необходимата влажност за цветето може да се постигне по следния начин:
Опръскване на въздуха около цветето. Големите капки влага не трябва да падат върху листата или цветовете. Попаднала вода по цветето ще доведе до образуването на кафяви петна по листата, а пъпките ще падат.
Почвата в саксията се полива, когато най-горният слой изсъхне. За поливане използвайте стайна или преварена вода при стайна температура.
Обърнете внимание! За поддържане на киселинност на почвата в един литър течност, се разреждат 2-3 капки лимонов сок. Подобни разтвори се използват на всеки 3-5 поливки.
Торене на почвата е необходимо от началото на пролетта до средата на есента. За подхранване на гарденията са нужни специални течни торове за цветя, като се използва два пъти по-голяма доза вода, отколкото е посочено в инструкциите. Гарденията се нуждае от фосфор и калий, както и от железен хелат. Калций в торове не трябва да има, защото той води до алкализиране на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта