Тя е един безкраен процес, от който обаче в България малцина разбират

Ася Василева
Дигитализацията е направлението, по което ще се дават пари в ЕС оттук нататък. Това е нормално. В условията на все по-голяма липса на качествена работна ръка, застаряване на населението и т.н., работата трябва да е максимално автома тизирана. Данните са разменната валута на новия век, те стават по-ценни от парите и струват милиарди. Затова всяка политическа власт е заинтересована да владее информацията, а за целта трябва да я вкара в информационни системи. Както се казва, които владее информацията, владее света.
В България, ако някой иска да владее информацията в цифров вид, ще удари на камък. Ние не просто няма да я вкараме в никаква система, но и ще похарчим парите за това. Всеки, който си направи труда да прочете наскоро приетата Стратегия за цифровизация на земеделието, и е малко от малко технически грамотен, ще умре от смях с това четиво. Явно е написана от амбициозен ученик втори курс в селскостопански техникум. В нея става дума за елементарни неща като датчици за влага и метеостанции, създадени от наш научен институт. Говори се и за блокчейн в МЗХГ, но тук явно пишещите стратегията са се пошегували.
Най-вероятно на практика ще се случи една част от стратегията – създаването на още десетина сайта, гръмко наречени хъбове, които, разбира се, никой чичо на село няма да чете. А те реално ще струват една стотна от цената, която ще се плати за тях, като се проведат и няколко семинара. Нашите хора обичат семинари, през тях лесно се усвояват пари. Но всичко това е без значение, защото едва ли някой ще седне да я чете тази стратегия. Тя, така или иначе, е писана проформа. Процедурите по получаване на европейски пари са много стриктно разписани и контролът върху формалната част е строг. Трябва да има стратегия на хартия. И я има. Няма кой за какво да се заяде. Качеството на написаното е друг въпрос. Явно не е ставало дума за привличане на чуждестранни консултанти по цифровизация за съвети, каквито в България няма, защото те, естествено, вземат хонорари.
А ВСЪЩНОСТ ЗЕМЕДЕЛИЕТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ЦИФРОВИЗАЦИЯ И ТОВА Е ЕДНА СЕРИОЗНА ОБЛАСТ ЗА РАБОТА

Accenture Evolution Precision Agriculture Background.1140x600Аграрният бизнес е базиран на огромен обем данни. Доскоро цялата тази информация се натрупваше от агронома. Той определяше какво ще е добро за стопанството през следващата година – какъв сеитбооборот да се приложи, какви сортове и хибриди да се закупят, какви да са нормите на торене, за да се получат оптимални добиви.
Дълги години работеше формулата: има агроном, той знае! Но човешкият мозък не може да задържи и анализира толкова информация, колкото може един компютър. Особено що се отнася до въпроси, свързани със статистически анализ, оценка, корелация на различни събития помежду им.
Дигитализирането на земеделието е вкарването в информационна система на огромен масив от данни, описващи характеристиките на всички площи, на които се работи: агрохимични, физико-химични, историята на климата, историята на добивите, историята на внасянето на средствата за растителна защита, нормите, получените добиви... Това е огромен масив от данни. И това е само информацията, която трябва да се използва, за да създаде системата производствения план, например.
Правилното боравене с данните е залог за ефективност в агробизнеса. Дигитализацията в същността си е нов формат за използване на данните с цел вземането на правилни решения за бизнеса.
Процеси, данни, алгоритми – всички те са важни съставки на съвременния модел на работа на агрокомпаниите. Достоверната история на полята, качествените справочници и алгоритми помагат на системата по-добре от всеки човек да анализира резултатите и да планира действията за постигането на ефективни показатели.
Внедряването на такава система изисква голямо количество нови устройства и гаджети, които позволяват проектът да се реализира. Например, полските датчици са в състояние да сигнализират за съдържанието на влага в почвата, а това е много важно в рамките на пролетната сеитбена кампания. Земеделецът вижда онлайн динамиката на показателите на конкретното поле.
От друга страна, когато става въпрос за мониторинг, вече има достатъчно много стартъп компании и технологии, които позволяват по нов начин да се анализират спътниковите снимки или тези, получени от дрон. За сметка на натрупаните знания и алгоритми на машинното обучение по снимки вече могат да се разпознаят първите симптоми на заболявания или появата на плевели. Може предварително да се идентифицира проблем, да се планират и реализират превантивни мерки.
Аграрният бизнес се превръща все повече в работа, която изисква максимална точност, максимално внимателно боравене с данните. Това ще помогне за постигането на две много важни цели – отглеждането на повече реколта и по-качествено управление на разходите, постигайки оптимална ефективност на всяко отделно поле.
Максималните добиви зависят от конкретната климатична зона, конкретните почви. Всички поля имат собствен предел и ако този предел не е известен, земеделецът може да „заравя“ в него суперскъпи хибриди, торове и препарати, и пак да не постигне повишаване на добивите.
В условията на настоящата икономическа ситуация, когато цените на земеделските продукти не растат, качественото управление на разходите е много важен аспект. Но ако всички данни не се прехвърлят в цифров формат, не се вкарат в съответната система, то няма как да говорим за някакъв пробив, увеличаване на производството и ефективността на земеделието.
Разбира се, дигитализация е необходима на всички. И на малките, и на средните, и на големите агрокомпании. Всички те са заинтересувани да отглеждат повече, да харчат по-малко, при внимателно отношение към земята.
Но процесите на работа на малкия земеделски стопанин и голямото стопанство имат своите особености, поради това тук
ЩЕ ПОГОВОРИМ ЗА МОДЕЛА НА ДИГИТАЛИЗАЦИЯ НА СРЕДНИ И ГОЛЕМИ СТОПАНСТВА

Колкото повече е обработваемата земя, толкова по-критична е необходимостта от анализиране на данни. Голямата структура означава и много работници. А колкото повече са хората, толкова по-голяма е вероятността от появата на грешки. Дори и идеалното планиране може да бъде обезсмислено от допускането на твърде много грешки при реализирането му. Необходимо е да се променят процесите и начинът на мислене.
За големите стопанства цифровата трансформация е не толкова нов качествен софтуер, колкото трансформация на колектива – как хората подхождат към работата, която вършат, как реализират поставените им задачи. Една от най-важните задачи, които трябва да бъдат решени, е минимализирането на човешките грешки.
Що се отнася до по-малките стопанства, то на тях са им необходими базови услуги за планиране на посевите и мониторинг на площите. Ако в стопанството има 10-15 поля, агрономът, естествено, може да ги познава като пръстите на ръката си, но мозъкът на агронома има своите ограничения. А такива малки стопанства има много. И за да се повиши качеството на производството в цялата страна, всички те трябва да бъдат обхванати от дигитализираните системи.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Всички земеделски стопанства са на различно ниво от технологичното си развитие. Но ако говорим за първите, елементарни крачки, то в началото трябва да се събере информация за площите. После тези данни трябва да се внесат в карта в някоя от системите.
Земеделският производител трябва ясно да разбира къде са неговите поля, какви са контурите им, каква е историята им. Също така той трябва да осигури поне базов мониторинг – това са спътникови снимки, индекс NDVI, който показва колко добре или зле се развиват културите, какви проблеми има на полето.
Следващата стъпка е техниката, която се използва. С какво оборудване за прецизно земеделие тя е окомплектована на завода? Как фермерът може да „източва“ данните, къде може да ги анализира? Ако производителят не вижда данните от техниката – това вече не е прецизно земеделие. Плюс е оборудването за прецизно земеделие, с помощта на което може да се изпълняват точните операции, да се намали количеството на работните операции на полето, и да се увеличи крайната ефективност, свързана с това как се развива растението.
Това е базовото ниво. Земеделският производител трябва да вижда как растат културите, какви проблеми има на определен участък.
По-нататък към таза елементарна база трябва да се прибавят по-специализирани услуги, директно свързани с прецизното земеделие. Формирането на карти за работа на земеделската техника със запазване на историята. Как е протекла сеитбата през настоящата година, внасяни ли са торове, как трябва да се сее следващата година – отдясно наляво или отляво надясно, север-юг или запад-изток? Сеитбена норма, торене – това са показатели, които влияят върху крайния резултат. Съществуват различни технологии и всичко това е важно да се помни.
Следващата стъпка е мониторингът. Тази сфера се развива много интересно. Проекти, като израелския Taranis, вече дават възможност да се разпознават фотографии и да се определят вредоносни обекти, които се появяват на полето. Да се следи състоянието на културите, е възможно по различни начини: малките площи – визуално, големите – с помощта на дрони и по-нататъшно разпознаване на снимките. Това позволява навреме да се провеждат превантивни действия, свързани с грамотната растителна защита.
Днес почти всеки фермер използва мобилни устройства. Вече има много прости мобилни приложения, с помощта на които може да се прави елементарен мониторинг. Тетрадките и тефтерите все повече остават в миналото.
Следващото развитие е точковото внасяне на средствата за растителна защита. Вече има варианти, когато първо се създава карта на огнищата на заболяването, а след това умна пръскачка внася необходимото вещество само в рамките на поразената зона.
Всяко голямо поле може да бъде нееоднородно от гледна точка на хранителните вещества. Ако това не се вземе предвид, то ще се внася една норма на цялата площ. В този случай на картата на добивите след жътва ще се получат „дупки“, където добивите силно падат.
Съществува термин zone management — полето се разделя на определени зони на продуктивност. И при формирането на технологията може да се се вземат предвид индивидуалните норми във всяка зона. След това данните отиват в работните карти на машините.
Смятам, че следващата технологична стъпка ще бъде разпознаването и едновременното внасяне на средства за растителна защита.
След прибирането на реколтата се получават всички фактически данни. Те може да се сравнят с прогнозните и планираните. Това позволява да се направят изводи – какво сме получили и колко точно сме работили с нормите в различните зони. Не всички полета са различни, но има много участъци с различни зони на запасеност.
Големите стопанства вече вземат предвид всички тези аспекти, тъй като те означават и оптимизиране на разходите, и повишаване на добивите. Малките – все още не. Това е обусловено от факта, че трябва да се изпращат проби в лаборатории, необходима е техника със съответното оборудване.
ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА Е ЕДИН БЕЗКРАЕН ПРОЦЕС
Да допуснем, че стопанството е внедрило определени базови технологии. Вече съществува система, в която са заредени площите, техните граници, поземлената собственост. Има история и лабораторни данни. Тези данни вече правилно се използват при планирането. Има техника с оборудване за прецизно земеделие. Внедрени са работни карти за променливо торене или диференцирана сеитба, и се събира информация за извършените работи.
Но всяка от тези части продължава да се развива. Скоро ще се използва техника без механизатори. Ще се усъвършенстват алгоритмите за разпознаване на заболяванията или за определяне на нивото на хранителните елементи в листната маса. Усъвършенстват се датчиците на полето и се появяват хранителни елементи с много продължително действие. Ще се развиват специализираните мрежи за предаване на данни от типа LoRaWAN, с помощта на които може да се събира информация от полето и техниката, дори и в зони без GSM покритие. Определено ще продължи развитието на алгоритмите за обработка на големи масиви от данни. Колкото повече качествена статистика има в една система, толкова повече храна за обучение ще имат алгоритмите. И толкова по-добре ще работи.
В Европейският съюз, който е заинтересуван от развитието на дигиталното земеделие, е изграден модел за работа с формиране на центрове в посока работа по направленията IoT, farm management, big data и т.н.
Във Великобритания в държавно-частно партньорство в областта на прецизното земеделие работят Agri-EPI Centre и държавната агенция Innovate UK, която притежава част от тази структура, инвестира в развитието на иновациите, в това число и в земеделието. Една от интересните разработки в тази посока е създаването на 3D-карта на почвите във Великобритания.
В България няма дори обикновена карта на почвите, нито такава е заложена в приоритетите на Стратегията за дигитализация на българското земеделие, по която в най-скоро време ще се похарчат милиони, за да се създадат поредните интернет сайтове, които никой не чете, и да се сложат български метеостанции на полето, за които изобщо не става ясно с кого и дали ще бъдат свързани.
А създадената във Великобритания 3D-карта на почвите освен всичко останало позволява да се правят интересни корелации при налагането на различни пластове данни върху почвата. Това е огромен обем работа. И там държавата има водеща роля при внедряването на подобни проекти, тъй като разбира ценността на тази инвестиция. Освен това частно-държавното партньорство в тази страна работи не само по отношение на усвояване на държавните пари в частни джобове. Там има работещ модел. Всеки роден внедряващ дигитализацията чиновник може да отиде и да види R&D центровете им.
(Повече може да прочетете във в. "Гласът на Земеделеца")

Публикувана в Агротехника

На БАТА АГРО 2019 компанията представи както пълни технологии за прецизно земеделие и високо автоматизирани машини, така и техника за по-малките фермери, подкрепена със специални условия за улеснено финансиране

Интервю на Ася Василева
– Г-н Христов, кое е най-интересното, което компания Мегатрон представи на БАТА АГРО 2019?
– Може би това е секцията за прецизно земеделие – Precision Farming. В кооперация с партньорски организации като Prodrone, Meteobot и Yara предлагаме комплексни услуги в земеделието – картографиране, променливи норми на торене, сеитба и пръскане, комуникация между машините, комуникация между машини и агрономи и т.н.
– Това ли е бъдещето на земеделието?
– Да, както и автономните машини. Проблемът с работната ръка подтиква фермерите все повече да мислят в посока пълна автоматизация на производството. Затова много скоро ръководството на Националната организация на зърнопроизводителите ще започне активна работа по проект на законодателство, което да позволи безпилотно управление на земеделска техника. Самата техника вече е напълно готова за работа на полето без оператор. Машините имат телематични системи, могат да комуникират помежду си, с нашия сервизен център, с офиса на фермера, с агронома и т.н.
Всичко това вече е налично като функционалности, остава регулациите да позволят машините да работят самостоятелно на полето. Да има оператор, който да закара машината до полето, и там тя вече да си работи сама, като комуникира през интернет със собственика и с оператора, който пък може да управлява до 20 машини едновременно и в реално време да променя нормите на работа на машините.
– Тези регулации реално ли е да бъдат изработени скоро?
– Основният проблем в момента е в това кой поема отговорността, ако се появи проблем при автономната работа на машините – дали производителят, застрахователите, или собственикът на машината. Това, разбира се, е труден за решаване въпрос. Но недостигът на кадри в земеделието ще доведе до някакво решение и регулиране на нормативите.
– А самите фермери готови ли са за такава драстична автоматизация на производството?
– Има втора вълна фермери – децата на българските земеделци, които успяха да направят успешни стопанства. Те завършиха висши учебни заведения, станаха агрономи, мениджъри и т.н., ходят в чужбина, виждат как работят земеделците там. Така че – да, има млада смяна, подготвена, с отворен мироглед към новостите и технологиите, които ще направят земеделието по-ефективно.
В България по принцип младите земеделци са готови за автоматизиране на стопанствата и са много отворени към новостите. Те почват да прилагат No-Till технологии, да следят през портала MyJohnDeere.com цялото си стопанство, като обработки, разходи на горива, добиви, и да интегрират всички бизнес процеси в една система. В България вече има няколко стопанства, които на сто процента управляват дейността си през портала МyJohnDeere.
megatron10 1– Тоест, земеделците са готови като познания за дигитализацията, само да имат пари да я приложат?
– Да. Но цифровизацията трябва да включва и много други неща. Като например електронно правителство, което да облекчи цялата бюрокрация и бумащина, на която са подложени фермерите. А и не само фермерите. Не само земеделието, но и цялата държава трябва да станат по-ефективни.
– Ще доживеем ли времето, когато фермерът ще седи в офиса и само ще наблюдава работата на машините на екрана?
– Зависи от регулациите. Като технология, това вече е факт. Ако се позволи машините да се движат сами и по пътищата, е напълно възможно.
– А ако се върнем в настоящето, как се движи пазарът на земеделска техника тази година?
– След дъждовете фермерите плахо започнаха да обмислят инвестиции. Но не е достигнато нивото на миналата година по това време. Особено при комбайните, пазарът е труден, хората за пореден път очакват някакъв финален прием за програмния период като през 2015 година. В предизборни години винаги почват да се пускат слухове за някакви подпомагания и пазарът замира.
Но въпреки всичко, земеделците, които работят земеделието като бизнес, а не като поминък, успяват да инвестират и да обновяват техниката. Защото в крайна сметка е важен доходът от декар, колко печалба ще ти остане накрая, след като теглиш чертата между приходи и разходи. Дали ще оптимизираш разходите, дали ще го направиш с минимални обработки, дали ще правиш почвени проби и диференцирани норми, за да не хвърляш по 50 кг на дка тор например, дали ще пръскаш точково само плевелите, или ще лееш препаратите по цялото поле, или ще поемеш по някой друг път. Но единственият път пред земеделците е намаляване на разходите. Не се очаква цените на земеделската продукция да се повишават, поне не и в краткосрочен план. Така че освен да произвеждаш, трябва да се види и какво ти остава в крайна сметка.
– Разбирам, че в Мегатрон фермерите могат да получат цялостната технологична линия от качествени машини, интелигентно земеделие, проби, предписания за променливи норми и всичко това да се интегрира в една система за управление на стопанството в рамките на портала MyJohnDeere. Всичко това, работещо в единна система, оптимизира максимално разходите...
– Точна така. Машините на John Deere винаги вървят с едно поколение напред. При нас те комуникират помежду си – комбайнът с трактора, тракторът с инвентара, самоходните машини с нас, като дилъри, цялата информация излиза при сервизните специалисти. Машините сами си правят диагностика и ни изпращат информация какво може да се случи през следващите 10 часа – кой възел или компонент може да има проблем, така че ние да сме подготвени и да не се губи нито минута.
– А имате ли предложения за по-малките фермери, които не искат толкова автоматизация и технологични машини?
– Тази година на БАТА АГРО нашият щанд е разделен на две части неслучайно. Едната половина е за големите стопани, които търсят високопроизводителни и интелигентни машини, а другата – за по-малките, на които им трябват здрави и надеждни, по-малки машини. В сектора за по-малките производители представяме комбайн W440 с много добра цена и висока производителност, както и 3- и 4-цилиндрови трактори от 5-а и 6-а серия, предлагаме и инвентар за тези стопани. Разполагаме с цялостна технологична линия за по-малките фермери.
Вече имаме и специално финансиране за по-малки стопани, които нямат голямо счетоводство и не се подпомагат лесно от лизингови дружества и банки. Предлагаме им отлични условия за финансиране при покупката на тези машини с много улесненa процедура. Малките стопани могат да вземат през John Deere Finance машини за до 4 години при ниска лихва.
Отделяме от тази година особено внимание на малките фермери, защото финансовите институции често не ги подкрепят, тъй като изискват финансова документация, която е непосилна за тях. А има много надеждни стопани, и нашата практика показва, че малките фермери са много коректни платци. За тях единият трактор, с който разполагат, е всичко и разчитат на него за всичко.
– Има ли бъдеще земеделието в България?
– Земеделието ще си остане основен отрасъл в икономиката на България. Климатът е подходящ, България е нетен износител на храна. Логиката е, че държавите производителки и износителки на храна трябва да са богати държави. Световното население расте, хората трябва да се хранят. Логично е за столетия напред България да процъфтява от земеделие. Надявам се, да се случи...

Публикувана в Агротехника

Успешните земеделци имат бизнесплан и не зависят от капризите на времето

При покупката на земеделска техника трябва да се гледа не само първоначалната цена, но и разходите, които са свързани с нейната експлоатация и производителността

Интервю на Ася Василева
– Господин Минев, по принцип в земеделието всяка година е трудна. Тази обаче, като че ли малко повече. Има ли напрежение на пазара на земеделска техника, или е обичайното за началото на годината изчакване?
– Ситуацията е доста различна в различните райони на страната. Има места, където посевите не са никак добре. Сушата обаче е повсеместна. През зимата нямаше сняг, сега няма дъжд, това със сигурност ще се отрази и върху пролетниците. Всички чакат да видят какво ще стане. Пшениците в цели райони през есента не поникнаха, рапицата масово я развалиха. Имаше един дъжд в средата на август, след това валя в средата на септември 1-2 литра и това беше. След това нито дъжд, нито сняг. Това е сериозен проблем.
Голяма част от земеделците отлагат вземането на решение за инвестиции, за да видят как ще се развиват посевите.
– Правилно ли е това?
– Винаги съм смятал, че това не е правилният подход. Машината не се изплаща с един конкретен посев. Тя се взема на лизинг и се изплаща следващите 5 години. Ако една година не е перфектна, то следващата ще е по-добра, по-следващата може да е много печеливша. Или може да е тотално бедствие. Не може от един посев да направиш инвестиции. В днешно време, при сегашните изкупни цени на продукцията, никой не изкарва такива средства, че да си изплати трактора или комбайна от текущата реколта.
Но така или иначе, в момента на пазара цари една колебливост. После ще дойде май месец, ще видят, че посевите горе-долу са наред и всички ще се втурнат да купуват машини от днеска за утре. Тази непланираност в инвестициите е доста странна. Техниката се изплаща продължително време – 5-6 години. Ако се мисли за сегашния посев, а не за това какво ще правиш 5 години напред, няма как да правиш печелившо производство. Защото, като има една лоша година, трябва да пуснеш кепенците и да приключиш с бизнеса. Във всеки бизнес трябва да се мисли дългосрочно. Ние, като търговци, винаги вървим насреща на нашите клиенти. Когато има лоши години, правим подходящи схеми за изплащане, например вноски в края на годината, когато дойдат субсидиите или се продаде реколтата, така че да могат спокойно да си платят лизинга.
Годината е леко тревожна, има притеснения за посевите, но нищо екстремно като очаквания. Всички се надяваме, че все пак ще завали поне след сеитба.
Не очакваме някакви по-големи обеми в продажбите на земеделската техника от предходната година, а най-вероятно ще са и малко по-ниски. Зависи от това каква ще бъде рeколтата в крайна сметка. Засега пазарът е в изчакване.
– От една страна, е неяснотата с времето, от друга - неяснотата какво ще се случи с ОСП, и по какви правила ще работят земеделците. Ще има ли програми и подпомагане за земеделските производители и какви... Сигурно и това оказва влияние върху пазара?
– Най-добре ще е никой нищо да не чака като програми. Чакането на програми е един от най-сериозните проблеми като цяло за бизнеса със земеделска техника в България. Като се чуе за програми, и всичко спира. А после всички са недоволни от програмите. Защото няма ясни правила. Например, последният прием беше пълен фарс. Сменяха хиляда пъти ранкиранията, критериите, приоритети – бадеми, ягоди, семки, картофи, тикви. В България се работи без правила и без яснота и няма как да не се получи пълен хаос. Често коментираме с фермери, че ако не ти излиза сметката без програма, за какво го правиш този бизнес изобщо. Сметката трябва да се прави така, че да излиза и без програми. И после, ако ти стане програмата, е добре дошло. Земеделието е преди всичко бизнес.
Не са сериозни бизнесмени земеделците, които казват - ако има програма, ще купя машина. Добре, ако няма програма и не купиш трактор, значи, че трактор не ти трябва. Ако чакаш да ти одобрят проекта, за да купиш машина, то очевидно нямаш голяма нужда от тази машина. А тогава защо изобщо я купуваш?
Другата крайност е когато има програми да се вземат най-скъпите и мощните машини, без да са съобразени със спецификата на стопанството. Просто защото излизат на половин цена. Така че по отношение на програмите не очаквам да има нещо смислено скоро. А е много лесно да се направи нещо работещо и прозрачно, но няма воля за това. Тази година фермерите ще трябва да разчитат на самофинансиране.
Всички търговци на земеделска техника имат преференциални схеми за финансиране, има възможност за дълги срокове на изплащане на техниката – 5 и повече години. Така че ако земеделецът има нужда от тази техника, няма защо да чака да види какви са посевите или ще има ли програми.
– Имате ли някаква статистика колко нови машини трябва да влизат в българското земеделие на година?
– За да кажем какво е нормално, трябва да има някаква дефиниция какво искаме да постигнем. Нивото от миналата година е нивото, на което е пазарът, когато няма програми. По-ниски са нивата от обикновеното, което е около 1500-1600 трактора и около 250 зърнокомбайна. Но все още се наваксва от онова „презареждане“, което се случи през 2015 г.
Друг е въпросът, че лично аз недоумявам когато някое официално лице, заяви, че земеделската техника в България се е обновила. В България работят около 50 000 трактора и около 10 000 комбайна. При 200 нови комбайни на година, кога ще се обнови тази техника? Някъде след 60 години.
Друго е, ако кажем, че целта е 10 процента от техниката да се обновява годишно. Което не е нерезонно. Защото, ако 10 процента от техниката се обновява на годишна база, това означава, че след 10 години най-старите машини ще са 10-годишни. В България един трактор нормално се експлоатира от 6 до 10 години максимум. Не говорим за старите машини на по 15-20 и повече години, които трябва да се реанимират с цената на големи разходи.
Големите и професионални земеделци не могат да си позволят да работят с много стара техника, тъй като тя влачи големи разходи след себе си. Да, купуването на нова техника е разход, но това не е непосилен разход при сегашните условия на пазара.
Ние, в ИнтерАгри, предлагаме 5-годишна гаранция. Това са 5 години, в които разходите са само изплащането на техниката и обслужванията, които са нищожни спрямо инвестицията. Това не може да се сравни с разходите за поддръжка на един 10-годишен трактор, при който само за ремонт на скоростната кутия отиват към 25 000 лв. А и там нищо не можеш да предвидиш, машината спира на полето по всяко време и край. Заминава в бокса и вадиш едни пари. Ако се направи сметка колко пари се харчат на година за една стара машина, се вижда, че много по-евтино излиза изплащането на нова. И тук дори не говорим за ефективност на машината, за разход на гориво, за комфорт на оператора и т.н. Защото всеки иска да му работи машината 15 часа на ден, но нали човекът, който работи в нея, трябва да има някакви нормални условия, за да може да издържи това време и да не избяга.
– Грамотно ли подхождат българските земеделци, когато трябва да направят инвестиции в земеделска техника?
– За съжаление, повечето все още не. Все още липсва разбиране, че цената на машината, която се плаща в началото, не е всичко. Ходят от офис на офис и показват различни оферти. Казват – еди кой си ни дава еди каква си машина за толкова пари. Все едно купува салам, а не скъпа техника за работа.
Например, зърнокомбайните на New Holland са на практика най-ефективните машини на пазара. Разбира се, това се отразява на цената им. И няма как да е иначе. Все едно да отидеш при дилъра на Фолксваген и да поискаш оферта за Пасат, след което да влезеш в БМВ и да кажеш – ако ми дадете вашата кола на цената на Пасата, ще я купя. Най-малкото ще те изгледат съжалително. Няма как да дадеш същата цена за съвсем различен продукт. Да, може и другата машина да не е лоша, но между двете има много големи разлики.
При добрата машина, спестяваш много от качество, имаш гаранция и много други екстри.
Земеделците трябва да се научат да си оценяват инвестицията в рамките на целия период на експлоатация на машината. Може да дадеш 20 000 лв. по-малко, но после разходите многократно да превишат това. Трябва да се пресметне колко разходи ще направиш за гориво на единица произведена продукция, колко разходи ще направиш от загуби. Ние сме правили калкулации – при прибрани 10 000 тона, ако комбайнът ти спести 2% загуби, да не говорим, че спрямо някои конкуретни марки комбайните на New Holland спестяват много повече, но да кажем, че минималното е 2% - ако си направиш една добра сметка от 10 000 тона, това не са малко пари – при сегашните цени излиза 50 000 – 60 000 лв. Така че първоначално спестените пари после изтичат в загуби от неприбрана продукция.
Има много важни параметри, които трябва да се вземат под внимание – разход на гориво, ефективност на машината, колко бързо прибираш реколтата, за да се вместиш в краткия жътвен прозорец и т.н. Много често се правят и сравнения между неща, които изобщо не са сравними – например, една машина, която е 2 пъти по-производителна от другата, се сравняват по цена.
Разбира се, има и професионални земеделци, които калкулират всички тези неща. Те си правят сметката, че може да инвестират малко повече първоначално, но то ще е разсрочено и впоследствие ще спестят от много други неща. За съжаление, този тип фермери все още са много малко. Машината не се купува за удоволствие, тя се купува за работа. Редно е да мислиш какво ще инвестираш и какви разходи ще имаш в годините, през които смяташ да я ползваш.
Много е важно да можеш да си правиш добре сметката във всеки един бизнес, а в земеделието – дори още повече.

Публикувана в Агротехника

Приемането на Steiger в Залата на славата на производителите на селскостопанска техника съвпада с отбелязването на половин век производство на трактори във Фарго

First Steiger Quadtrac and Quadtrac 620Джон, Морис и Дъглас Стайгър, бащата и синовете, които създадоха първия съчленен трактор Steiger 4WD преди повече от 60 години, бяха приети в Залата на славата на Асоциацията на производителите на оборудване (АЕМ), признанието на северноамериканската организация за принос към развитието на продуктивното земеделие чрез инженерен напредък. Признанието идва заедно с отбелязването на 50 години от началото на производството на трактори Steiger във Фарго, Северна Дакота, САЩ, където се произвеждат и до днес. Бизнесът стана част от Case IH през 1986 г., а от 1996 г. верижните съчленени варианти на Quadtrac се произвеждат във Фарго заедно с колесните модели Steiger.
Залата на славата на AПСТ е основана през 2008 г. и оттогава насам удостоява новатори в изобретяването, производството и управлението на водеща високопроходима техника. Идеята е да се създаде по-задълбочено обществено разбиране и признание за непрестанната роля на сектора за глобалния стопански успех и непрекъснатото повишаване на съвременните стандарти на живот. Приетите в Залата на славата трябва да са пример за петте водещи принципа: иновации, принос на сектора, лидерство, корпоративна социална отговорност и устойчивост.
ПРОЕКТИРАН ДА ПОВИШИ СЕЛСКОСТОПАНСКАТА ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ
Първият трактор Steiger е създаден през зимата на 1957-1958 г., когато Джон Стайгър и синовете му Морис и Дъглас се опитвали да подобрят времето за обработки чрез повишаване на работните нива при ключови задачи на полето във фермата си в Тийф Ривър Фолс, Минесота. По онова време повечето трактори висок клас били задвижвани с две колела и по-малко от 100 к.с., семейство Стайгър решило да направи машина, която да предлага повече от два пъти тази мощност, с по-здрави компоненти, задвижване на четирите колела с еднакви колела и шарнирно съчленяване за добра маневреност. Първият трактор Steiger получил името „Barney“ и бил боядисан в отличителното зелено, цвят лайм, а мощността му достигала 238 к.с.
Когато съседите започнали да забелязват машината на полето, помолили семейството да направи и за тях нещо подобно и след проектирането на допълнителен модел със 118 к.с., цяла серия трактори Steiger 150-300 к.с. била пусната в производство в пригодени за целта селскостопански постройки. Външните инвестиции в бизнеса преместили производството през 1969 г. във фабричните помещения във Фарго, Северна Дакота, където първият от известните модели, Wildcat, започва да се произвежда. Фабриката скоро се разраства и през 1975 г. е отворена нова фабрика, също във Фарго, където остава производството на Steiger.
НЕПРЕКЪСНАТО РАЗВИТИЕ

cih historicalСлед като Steiger става част от Case IH през 1986 г., наследството на основателите и принципите на продуктите, които са създали, продължават да са част от дизайна на Case IH Steiger и Quadtrac. Двете имена, които отдавна са синоним на иновации при колесните и верижните съчленени трактори с висока мощност. През 1996 г. Quadtrac е първият трактор с четири независими вериги и висока мощност, който се появява на пазара, докато настоящите модели колесен Steiger и верижен Quadtrac са първите от този тип, които предлагат оперативните и гориво спестяващи предимства на технологията с безстепенна трансмисия - CVXDrive.
Сегашната гама на Case IH Steiger трактори включва модели с до 628 к.с. в колесните варианти на Steiger и верижните на Quadtrac с powershift трансмисии. В допълнение, Case IH предлага CVXDrive версии с безстепенна трансмисия на колесните модели на Steiger и верижните Quadtrac до 540 к.с. След производството на първите машини са произведени над 80 000 колесни и верижни трактора Steiger.
„Ние продължихме да развиваме продукта Steiger, точно както семейство Стайгър”, отбеляза Дан Стюарт, продуктов маркетинг директор за Case IH Европа, Африка и Близкия изток.
caseih quadtrac„И по същия начин останахме верни на принципа за предоставяне на решения за клиентите, които да посрещат техните предизвикателства. За много малко трактори може да се каже, че работят на всичките седем континента на света, включително Антарктика, или, че два пъти са поставяли световен рекорд за почвообработка, което доказва непрекъснатия фокус на Steiger върху здравия дизайн и адаптивност ”.
Повече техническа информация, а също цени и възможност за закупуване на лизинг, можете да получите от Тайтън Машинъри България - Официален представител на CASE IH. 02/971 35 25
кратък номер *4040
е-mail:
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
http://titanmachinery.bg

Публикувана в Агротехника

Увеличена товароподемност при ключови модели. По-плавна смяна на предавките с нова трансмисия с четири и шест скорости. Автоматично гресиране като опция за намаляване на обслужването и подобряване на условията за оператора. Нова седалка за повече комфорт. Превключвател за контролиране на хидравличното налягане като опция за дистанционен хидравличнен клапан

Най-популярните машини в линията телескопични товарачи на Case IH Farmlift са с изключително подобрения за сезон 2019 за по-висок капацитет, комфорт и производителност.
ПО-ГОЛЯМА ТОВАРОПОДЕМНОСТ ЗА СМЕТКА НА БРОЯ ЦИКЛИ
Farmlift 737При ключови модели товароподемността е увеличена, за да се подобри производителността с по-голямо натоварване при всеки цикъл и по този начин да се намали техният брой. Максималната товароподемност на двата модела с максимална височина на повдигане от 6 м е увеличена със 100 кг. В резултат на това, Farmilft 633 има максимален капацитет на повдигане от 3300 кг, а 636 има максимален капацитет на повдигане от 3600 кг. Farmlift 737 със 7 м височина на повдигане и има допълнителен капацитет от 200 кг, с максимален капацитет от 3700 кг.
НОВИ ТРАНСМИСИИ ЗА ПОВЕЧЕ РЕЗУЛТАТИ И ПО-МАЛКО ВРЕМЕ
При Farmlift 742 със 7 м и 4200 кг и Farmlift 935 с 9,1 м и 3,500 кг няма промяна по отношение на капацитета на повдигане, но при цялата гама има редица други подобрения, като сред тях ключова е новата трансмисия, проектирана за по-лесно определяне на най-подходящата система на работа. Моделите Farmlift 633, 737 и 935 са оборудвани стандартно с трансмисия с четири предни и три задни скорости, с ръчна смяна. Като опция могат да бъдат с шест предни и три задни полуавтоматични скорости, които се управляват автоматично на четвърта, пета и шеста предавка. И двете трансмисии са с максимална скорост до 34 км/ч.
Като стандартно оборудване за модели 636 и 742 се предлага трансмисия с шест предни и три задни скорости, която е изцяло автоматична при предните скорости и също може да се управлява полуавтоматично на четвърта, пета и шеста предавка за по-плавно движение на пътя. Тези модели също са с максимална скорост от 40 км/ч за по-бързо придвижване между полетата и функция за запаметяване, при която се избира последната използвана предавка при смяна на посоката за по-плавно превключване.
И двете трансмисии са с нова електронна модулна система, която прави смяната на предавките по-плавна и в резултат на това се увеличава комфортът за оператора. Предавателните числа също са подобрени за по-висока производителност при ситуации, при които се изисква високо сцепление, като работа на наклони или при операции с повдигане. В допълнение, всички модели са оборудвани с по-ефективен преобразувател на въртящия момент. В комбинация с новите предавателни числа, максималната скорост се достига по-бързо. Други подобрения на трансмисията включват опция с нови индустриални гуми за работа предимно на твърди повърхности. Гумите Michelin BibLoad са с размер 460/70 R24 и се предлагат за всички модели.
ПО-ДОБЪР КОМФОРТ ЗА ОПЕРАТОРА И ПО-ЛЕСНО ОБСЛУЖВАНЕ
Farmlift 636Други нови функции на моделите Farmlift включват редица подобрения за повече комфорт на оператора. Автоматичното изравняване, което се предлага за всички модели, премахва нуждата да се гарантира изравняване на предните и задните колела преди смяна на режимите на управление. Същевременно свързването на прикачен инвентар, който изисква хидравлична мощност, е улеснено с новата опция за превключвател за контролиране на хидравличното налягане (APR), инсталиран на предната опорна скоба, за дистанционно активиране на хидравличния клапан.
2018 mg 4763 editВече са налични и две опции на системата за автоматично гресиране за всички модели, за да се гарантира, че всички точки на шасито и стрелата са обслужени без намесата на оператор. Първата опция е с хидравлично контролирана помпа за смазване на шасито, осите, шарнирните точки и цилиндри на стрелата, а втората хидравлично управлявана помпа за смазване на всички движещи се части на стрелата. Втората опция се контролира от движението на цилиндъра на плъзгача. И двете опции са проектирани, за да се гарантира винаги правилното смазване на всички точки, като се намали времето за обслужване и се избегне намесата на оператора.
В кабината комфортът е подобрен с нова седалка, предлагаща се на всички модели, която включва система за подгрев и пневматично окачване, и ергономия с по-добра колона за телескопично управление и наклон, като стандарт за модели Farmlift 636 и 742, и опция за Farmlift 633, 737 и 935.

Публикувана в Агротехника

Испанецът Хосе Гарсия, който вече 12 години управлява земеделски стопанства у нас, споделя защо е избрал сферата на земеделието в България и с каква техника предпочита да работи

Хосе Гарсия е испанец по произход, но съдбата го довежда до България. И ето че вече 12 години той управлява земеделските компании Дурум България 2007 и Дурум България 2008, които заедно обработват малко над 55 000 дка в региона на Плевен. Доволен е от развитието на компаниите у нас и смята, че може още поне 12 години успешно да развива земеделие в България. От опита си до момента споделя, че в българското земеделие среща работливи хора, с желание за развитие и голям потенциал – именно това е и една от причините, която го кара да продължава да работи и живее в България, а не в Испания, Гърция или Румъния, където също осъществява бизнес отношения с различни компании.
Стопанският двор на Дурум е разположен близо до Никопол. В стопанството не залагат на най-новата техника като трактори и инвентари, но затова пък залагат на надеждни и работещи системи, които да им служат дълги години. Есенната сеялка Kverneland е една от първите покупки в стопанството, управлявано от Хосе. След малко повече от 10 години работа със сеялката, тя все още е негов незаменим помощник на полето. Отличава се с изключително добро семеполагане при есенниците и надеждност, въпреки че вече далеч не е сред най-новите модели. Но пък внедрените в нея технологии са се превърнали в стандарт за индустрията, а това е една от отличителните черти на Kverneland.
DSC03012Освен надеждна сеялка, едно модерно стопанство не може и без дисплей за навигация и управление. В тази сфера Хосе Гарсия се доверява на оборудването на американската компания Trimble, чийто партньор в България вече над 12 години е НИК. Навигациите дават спокойствие на Хосе, че работата на полето ще бъде извършена прецизно, сеитбата ще бъде извършена в необходимите кратки времеви интервали. Комбинацията между есенна сеялка Kverneland и работа с 2.5 см точност са едно от конкурентните предимства на стопанството в борбата с времето и през тази есен.
„В стопанството разполагаме с 4 инвентара Kverneland – сеялка за есенни култури, две сеялки за пролетни култури и 7-корпусен плуг. Според нас Kverneland e топмарката при инвентарите в земеделието” – споделя Хосе Гарсия на базата на своя дългогодишен опит.
На въпроса „Защо България?” – Хосе отговаря: „Земеделието в България се отличава с голяма рентабилност и добра възвращаемост на инвестициите. Това мога да го кажа от опита, който имам в страни като Испания, Румъния и Гърция. Секторът с услугите е много развит и заедно с добрите почвено-климатични условия дават един много добър потенциал за развитие на земеделието в страната“.
Като управител на инвестиционно дружество, Хосе е човек, който преценява всеки риск, преди да предприеме някакво действие. Именно заради това покупката на инвентар с марката Kverneland е показателна. Ето и аргументите за избора на Хосе: „Избрахме Kverneland заради предложеното от тях съотношение цена-качество, което лично аз смятам, че е най-доброто на пазара. Изключително качествени инвентари на много добра цена!“
Земеделието е бързоразвиващ се отрасъл и предлага добро развитие на всеки, който желае да се развива в него – от собственик на стопанство до механизатор или агроном. В своето стопанство Хосе не поставя граници пред хората, които желаят да се развиват, но споделя убеждението, че желанието за работа и усъвършенстване е ключово за успеха на всеки един човек.
Питаме Хосе Гарсия какви тенденции и промени забелязва той напоследък у нас. “През последните няколко години наблюдавам оттегляне на хората от селските региони, което води до липсата на млади хора в земеделските стопанства. Вкарването на иновативни технологии ще допринесе за по-голям интерес на младите, интелигентни хора в земеделието, но е нужна, разбира се, и предварителна подготовка и обучение – споделя той. – Новите технологии улесняват много работния процес, стига човек да знае как правилно да ги използва, за да може да извлече максимума от тях и да улесни своето ежедневие, като същевременно повишава продуктивността. „
Правилната техника и оборудване, съчетани с уменията за правилната им експлоатация, могат да дадат на всеки един земеделец конкурентно предимство, убеден е той, като допълва с няколко препоръки: „Тъй като сме много доволни от Kverneland, бих искал да ги препоръчвам на всеки земеделец. Целият ни инвентар с марката Kverneland, включително торачката Vicon, която притежаваме, са изключително лесни за работа.”

Публикувана в Агротехника

Андрей Мачуганов споделя защо е избрал люцерната за своето стопанство и как я обработва

DJI 0064Андрей Мачуганов е второ поколение фермер от района на Ловеч и развива земеделско производство с база в с. Летница. Той наскоро навършва 30, като през последните 7 години взима активно участие в управлението и модернизирането на семейната фирма АЖД Агро ЕООД, която е основана от баща му Димитър Мачуганов през 2001 г. АЖД Агро обработва 38 000 дка земя в 11 землища в област Ловеч, като през годините се е доказала като една от иновативните фирми в района.
Доскоро семейната фирма обработва предимно зърнено-житни култури, но след дълго проучване през 2016 г. Андрей Мачуганов решава да въведе диверсификация в бизнеса и започва отглеждане на люцерна. Освен отглеждането на културата, компанията се е специализирала в преработката ѝ и продажбата на готовата продукция из цяла Европа. До това решение стигат, тъй като той и баща му наблюдават тенденция за свърхпроизводство на зърнено-житни култури и трайно ниски изкупни цени. Водени от желание за развитие, те се ориентират към люцерната – една малко позабравена, но традиционна за нашите земи култура. Към момента над 50% от обработваемите площи на стопанството са покрити с люцерна, а именно около 20 000 дка, като за отглеждането ѝ се използват модерни и надеждни машини за събиране, съоръжения за поливане. Преди складирането ѝ и реализацията на пазара, тя се преработва във фабриката, която АЖД Агро ЕООД са изградили.
DJI 0101Люцерната е култура, чиито разходи за производство са значително по-ниски от тези на зърнено-житните и маслените култури. Тя е една добра алтернатива за допълнителна или основна култура, която изисква по-специфични обработки, но в същото време не толкова скъпи откъм вложените материали.
Люцерната се обработва изцяло с инвентари Kverneland, които Андрей Мачуганов е избрал след обстойно проучване на пазара. Според него от фирмата предлагат изключително добро качество на ниска цена. В стопанството разполагат с 4 броя дискови косачки от модел TAARUP 5090T и 4 броя дискови косачки за предно навесване, модел TAARUP 3632 FT; 2 броя сеноразпръскващи машини, модел TAARUP 80110 C, и 2 броя сеносъбирачки, модел TAARUP 95110 C, с които се извършват всички обработки. Машините са високопроизводителни и използването на GPS навигация и управление позволява работата да се случва при оптимална скорост, а резултатите на полето да са отлични.
Косачките Kverneland от серията TAARUP осигуряват широк отвор зад инвентара, което дава широко разпръскване и позволява на люцерната да загуби голяма част от влагата си още на полето, а металните кондиционери допринасят допълнително за нейното подсушаване. Те са с 8 метра работна ширина, което дава изключително добра дневна производителност и възможност за бързо косене на люцерната, когато метеорологичните условия го налагат.
DJI 0116Сеноразпръскващите машини и сеносъбиращите са изключително здрави, споделя Андрей Мачуганов на база на своя опит от работата с тях. Първата сеносъбираща машина Kverneland, която закупуват в стопанството на Андрей Мачуганов, вече е отработила 90 000 дка и е в изключително добро състояние. Това е само едно от доказателствата за здравината на машините.
„Бих препоръчал Kverneland на всеки, който иска да се занимава с люцерна и сено, тъй като машините Kverneland са един сигурен и надежден партньор в производството на тези култури.“ – споделя Андрей Мачуганов пред екипа на в. „Гласът на фермера“.
Като второ поколение фермер, Андрей Мачуганов е сред хората, които тепърва ще развиват земеделския сектор в България чрез диверсификация на производството, чрез въвеждане на нови технологии и чрез заменяне на остарели практики с нови.

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 26 Юли 2018 13:45

Техника на присаждане

Необходими са Т-образен нарез и щитче с пъпка

Направете Т-образен отрез (нарез) върху подложката. Той се прави в основата на дивачката на височина между 4 и 6 см от почвата в следната последователност:

. Първо с овощарско ножче направете дъгообразен напречен разрез, дълъг 1 см.

. Следва надлъжния разрез, който се прави като движите ръката отдолу нагоре. Когато стигнете до направения вече напречен нарез с ножчето, наклонете острието леко вляво и вдясно за да отделите кората. А с тъпата му страна доотворете леко там, където ще вмъкнете щитчето с пъпката от калема.

Изрежете пъпка от калема (от вида и сорта, който сте избрали) във формата на щитче. Готовото щитче се вкарва в Т-образния нарез.

Ако дотук сте направили всичко перфектно, остава само по най-бързия начин да привържете присаденото място с лико (манила) или с полиетиленова лентичка.

. Привързването става отдолу нагоре, като не се прави възел, а късият край се оставя затиснат под дългия, с който правите стегнати спираловидни навивания.

. Като стигнете до щитчето с листната дръжка го прескачате, но така че под и над него да не влиза въздух и продължавате нагоре, докато стигнете малко над напречния нарез. Там правете бримка, като оставяте една намотка свободна и в нея вкарвате края на превръзката, след което издърпвате до стягане.

С това операцията е приключена.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Управляващият орган на ОПТТИ 2014 – 2020 одобри проект за закупуване на мултифункционална драгираща техника за река Дунав. Проектът се финансира от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” и е на стойност малко над 20 млн. лева. Предвидените доставки включват закупуване на драга, тръби за транспортиране на наноси, шалан, понтон и маневрен кораб, съобщават от транспортното министерство.

С новите драгажни съоръжения ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ ще гарантира целогодишно използване на плавателния път на реката и ще изпълнява ефективно поетите ангажименти за поддръжка на фарватера в българския участък.  С проекта ще се постигне по-лесен достъп до речните пристанища, повишена безопасност на корабоплаването  и увеличаване на товаропотоците.

Днес в гр. Русе ще бъде доставен и новият катер за хидрографски измервания, закупен със средства от Механизма за свързване на Европа. С него Агенцията ще събира точна информация за промените, настъпващи в критичните участъци на реката. По този начин ще се оптимизира траекторията на корабоплавателния път и ще се създадат по-добри условия за транспортиране на стоки и пътници по реката.

До края на годината ще бъде доставен и съвременен кораб, с който ще се маркира плавателния път на реката. Той ще подпомага работата на единствения кораб, изпълняващ тази функция в момента в целия български участък. 

Публикувана в Бизнес
Петък, 14 Юли 2017 09:59

Техника на окулиране

Началото на операцията окулиране започва с направата на Т-образен разрез (нарез) върху подложката. Той се прави в основата на дивачката, която не бива да е по-дебела от 3-4 см на височина между 4 и 6 см от почвата в следната последователност:

. Първо с овощарско ножче се прави дъгообразен (като полумесец) напречен разрез (перпендикулярно на стеблото), дълъг 1-1,5 см.

. След това се прави надлъжен разрез (по дължината на стеблото), който започва от долу нагоре и трябва да завърши в средата на напречния разрез. Дължината му се фиксира предварително и трябва да е не по-малко от 2-2,5 см, за да може по-късно щитчето да се вмъкне в него. Когато стигнете до направения вече напречен нарез с ножчето, наклонете острието леко вляво и вдясно за да отделите кората. С тъпата страна на острието доотворете гнездото, така че да може да се вмъкне щитчето с пъпката от калема.

За изрязване на пъпка с щитче се избира добре развита и оформена пъпка от средната част на калема. Връхните не са добре развити, а тези от основата има вероятност да са цветни. Изрязването на щитчето започва на 1-1,5 см от основата на пъпката, започва плавно и внимателно като се стигне до пъпката ножчето леко се вдълбава, след което отново се изправя и завършва на 1 см над пъпката. Готовото щитче, на което сте оставили поне 1 см от листната дръжка се вкарва в Т-образния разрез.

След като щитчето е вече вмъкнато в Т-образния разрез, по най-бързия начин присаденото място се превързва стегнато с лико (манила) или с полиетиленова лентичка.

. Привързването става отдолу нагоре, като не се прави възел, а късият край се оставя затиснат под дългия, с който правите стегнати спираловидни навивания.

. Като стигнете до щитчето с листната дръжка го прескачате, но така че под и над него да не влиза въздух и продължавате нагоре, докато стигнете малко над напречния нарез. Там правите бримка, като оставяте една намотка свободна и в нея вкарвате края на превръзката, след което издърпвате до стягане. С това процедурата е приключена.

Има няколко основни правила, които също трябва да знаете за да се радвате на успешно присаждане. Ето и най-важните от тях:

. Калеми се вземат само от здрави растения, без признаци на вирусни болести;

. Овощарското ножче трябва да е добре подострено;

. Присаждането се прави сутрин рано - до 10 часа или късно следобяд, когато времето е хладно, по изключение може да става и през целия ден при облачно време;

. Работи се бързо, за да няма възможност прорезите върху подложката да се окислят и да потъмнеят.

Около две седмици след присаждането се прави проверка на присадената пъпка. Пъпките, които са се прихванали добре се познават по опадалите листни дръжки (или падащи при леко докосване) и свежите щитчета. Не прихванатите пъпки могат се познават по изсъхналите щитчета и здраво закрепените листни дръжки, които не се откъсват дори при по-силно дърпане.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта