Българската компания стана официален представител и на високотехнологичните пръскачки Agrifac

160701185

Agrifac е логично допълнение в гамата машини и технологии, които Тайтън Машинъри България предлага на своите клиенти.
Земеделските производители все повече се стремят към автоматизация, дигитализация и постигане на максимална прецизност при различните операции. По този начин фермерите реално спестяват от разходите си за производство и достигат по-голяма ефективност.
„В унисон с развитието на търсенето на пазара в посока на машини и технологии, които да са и ефективни, и да спестяват на земеделците възможно най-много разходи, нашата компания целенасочено се стреми към работа с реномирани производители, които могат да предложат именно такива машини и технологии. Затова и се свързахме с компанията Agrifac, която е технологичен лидер в производството на прецизни пръскачки. След процеса на оценка на възможностите за работа, покриване на заложените двустранно високи стандарти и уточняване на подробностите, това сътрудничество вече е факт!“, обясни Филип Цветков, Изпълнителен директор на Тайтън Машинъри България.
Първите съвместни демонстрации в реални условия, на полето, ще бъдат на 08.08. 2019 г. в село Подем, регион Плевен. Фермерите ще имат и още една възможност за демонстрации на терен – на 12.08.2019 г. в землището на град Търговище.
С удоволствие ще посрещнем всички заинтересовани фермери!
ЗА ТАЙТЪН МАШИНЪРИ БЪЛГАРИЯ
„Тайтън Машинъри България“ ЕАД е част от европейската мрежа на Titan Machinery Inc., която притежава и управлява редица търговско-сервизни представителства в сферата на селското стопанство и строителната техника, с пълно обслужване в САЩ и Европа. Основен стратегически партньор на Titan Machinery Inc. в доставката на ново оборудване е международният холдинг CNH Industrial, производител на техника за селското стопанство и строителството.
Тайтън Машинъри България е официален представител за страната на марките Case IH и Case Construction, лидери в производството на земеделска и строителна техника. Представител е и на един от най-престижните производители на прикачен инвентар Vaderstad, ремаркета Annaburger и високоефективно оборудване за жътва MacDon. Компанията разполага със 7 търговско-сервизни бази на територията на България, в които работят над 120 висококвалифицирани служители.

160628112

Публикувана в Агротехника

С това обстоятелство се сблъскват 90 на сто от стопанствата в Европа, в резултат на което 30 – 40 на сто от потенциала на земеделските култури остават неразкрити, а при No-Till нещата дори се влошават

Уплътнената почва е подобна на стисната гъба – в нея няма място за въздух и вода. Особено чувствителни към преуплътняването на почвата са царевицата, слънчогледът, рапицата, соята, както и бобовите култури

Ася Василева

Какви са опитите да се преборим с деградацията на почвата поради преминаването на тежките земеделски машини и какви стъпки по преоборудването на земеделския парк може да предприемат стопанствата, ще се опитам да разкажа в тази статия.

Проблемът за деградирането на почвите е многократно разискван от фермерите по цял свят. И ако в западните страни и Америка с неговото решение се занимават вече второ десетилетие, то в България темата стана актуална едва през последните десетина години. През тези години производството значително се интензифицира, съответно присъствието на тежка техника на полето съществено се увеличи, а и самите машини станаха по-тежки. При традиционната технология на почвообработка следите от земеделските машини покриват от 80 до 100% от сеитбените площи. А средното тегло на трактора е не по-малко от 10 – 20 тона, зърноприбиращият комбайн тежи почти 30 тона. Като се вземе предвид, че техниката излиза на полето около 10 – 12 пъти за сезон, то не е чудно, че проблемът се изостри. Преуплътняването на почвата е с натрупване. И резултатите не закъсняват – добивите никога не достигат максималния си потенциал. Основни лимитиращи фактори пред реализирането на заложения в културите потенциал за добиви са съдържанието на хумус и влагозадържащата способност на почвата, които намаляват на първо място поради преуплътняване и едва на второ място – поради механичните почвообработки.

Оптимален състав на почвата

Когато почвата е преуплътнена, тя не може да попива вода. В нея няма място нито за вода, нито за въздух. И още по-зле – в това пресовано състояние се образува непроницаем слой, които препятства оттичането на излишната вода.

В районите с дефицит на влага при преуплътняване на почвата значителна част от водата изтича от повърхността на полето, а останалата – бързо се изпарява. Следователно на нивото, на което се развиват корените, става невъзможно натрупването на влага, и при най-малката засуха растенията изпитват силен дефицит на живителна вода. През този преуплътнен слой корените на растенията не могат да си пробият път към по-дълбоките пластове в търсене на вода. Оттук и засушаването на почвата, нейното напукване и като резултат – намаляването на добивите.

В районите с прекомерна влага проблемът е различен – там водата застоява, растенията подгизват и почвата се заблатява.

Оптимален от агрономична гледна точка е следният състав на почвата: 50 – 45% твърди вещества  (минерални части), около 5% хумус (органични вещества), 25% въздух и 25% вода. И ако това съотношение се поддържа в течение на годината, то е напълно възможно да се приближим до максимално заложените в културите добиви.

 

9d4ae35f0fbf6ac858080faba15378b0

Но преуплътняването води до намаляване на свободното пространство, необходимо за циркулирането на въздуха и водата и растежа на корените на растенията. При благоприятни условия корените на есенната пшеница могат да проникват в почвата на дълбочина до 1,5 – 2 м. Опирайки в преуплътнения слой, културата рязко намалява добивността си, особено при засуха.

Според изследванията пролетниците са по-чувствителни към преуплътняването на почвата от есенниците.

Изследвания, проведени от компания Väderstad, са показали, че при увеличаването на броя на преминаванията по полето на тежка техника, и съответно увеличаване на уплътняването на почвата, добивите от всички култури намаляват. 

Много фермери се надяват технологията No-Till да реши този проблем, но правят стратегическа грешка. Те използват техника с високо относително почвата налягане. Като резултат те продължават да уплътняват почвата, и още след няколко години добивите падат. При класическата технология основната обработка разрохква горния слой на почвата и компенсира преуплътняването поне веднъж годишно. Ако искате  No-Till – премахнете уплътняването на почвата.

Поради липсата на всякакъв контрол върху налягането на машините върху почвата, много стопанства са преминали от проблема на плужната пета към друг, още по-неприятен – непрекъснатото уплътняване на почвата на дълбочина над 70 см. И ако с плужната пета може да се борим с дълбоко продълбочаване, то с такъв дълбоко залегнал слой битката е трудна. И ще се наложи тя да се води в продължение на няколко години, максимално намалявайки налягането, което техниката оказва на полето.

4218eaecda42a8f861868e1eaa5d8a87

Да преобуем машините

Първата крачка към намаляването на остротата на проблема трябва да стане намаляването на налягането върху почвата по пътя на оптимизирането и преоборудването на машинния парк. Да не се пренапомпват гумите е едно от най-честите искания на агрономите. То съвпада и с препоръките на специалистите – да не се подържа налягане в гумите над 1,1 бара. Но практиката показва, че до 95 на сто от земеделските производители не следят налягането в гумите. И дори повече – не е рядкост на полето да работят машини с налягане в гумите от 1,5 – 1,8 бара. Специалистите препоръчват да се проверява налягането по метода на „трите елхички“ – отпечатъкът на правилно напомпаната гума на равна повърхност трябва да е не по-малко от три „елхички“ в рисунката на протектора. Това петно на контакт е оптимално.

Специалистите на CLAAS препоръчват при работа на полето стопаните да се ориентират към средно налягане в гумите около 0,9 бара, което води до увеличаване на контактното петно и подобрява теглително-сцепителните характеристики. При увеличаване на налягането до 1,2 бара теглителната мощност на трактора намалява средно с 12 на сто, при 1,5 бара – с цели 38 на сто.

Но работа с такова налягане е възможна само със специални гуми – безкамерни, с ниско или свръхниско налягане. Те като правило имат по-голям размер в сравнение със стандартните и мека, но достатъчно здрава гума в страничните части. За сметка на нея тези гуми могат да се разтягат както на ширина, така и на дължина, увеличавайки контактното петно. С помощта на широкопрофилната гума налягането върху почвата може да се намали с 6 – 7 кг/кв. см.

С меки гуми

Водещите световни производители на гуми предлагат за земеделските машини два вида (по-точно две технологии) на специални гуми с много ниско налягане за работа на полето: IF (Improved Flexion) и наскоро разработените VF (Very Flexible). Гумите по технологията IF могат да работят с налягане 1 – 1,2 бара, като в същото време товароподемността на гумите се увеличава с 20 на сто в сравнение с обикновените радиални селскостопански гуми.

2acf1bcf539ac5a56d6f9ad04584fe91

Гумите VF са още по-меки, те могат да работят със суперниско налягане. При различните производители налягането им варира в границите от 0,6 до 0, 8 бара. Товароподемността на гумите е увеличена с 40 на сто. Такива гуми са предназначени основно за трактори и комбайни с автоматично регулиране на налягането в гумите, което се променя в зависимост от режима на работа на машината – на полето и за транспорт.

Използването на такива гуми е възможно само ако се поставят по-широки джанти. И ако стандартните гуми имат размер 710/70R 42, то гумите VF – 710/60R 42. При работа с гуми VF трябва много внимателно да се следи налягането.

Намаляване на налягането

Земеделието днес е немислимо без използването на техника. Машините, тежащи много тонове и работещи на полето, оказват значително налягане върху почвата, стават причина за нейното уплътняване и разрушаване. В резултат на това почвите се изтощават, падат добивите и рентабилността на производството.

От друга страна, постоянното натоварване на ходовата част на самите машини води до необходимост техниката да се ремонтира по-често. А престоят по време на ремонта също се отразява негативно върху ефективността на земеделското производство.

Именно този комплекс от причини е станал стимул за търсенето на начини, които биха позволили да се минимализира натоварването на почвата и да се намали престоят на техниката. В резултат са проведени многобройни изследвания, които са показали, че един от най-ефикасните начини за решаването на тези проблеми е намаляването на налягането в гумите, с които е оборудвана земеделската техника.

Да се постигне намаляване на налягането, е възможно по няколко начина. Ако става дума за обикновени гуми, то трябва просто правилно да се подбере налягането, изхождайки от конкретните условия на работа. Например, намаляването на скоростта при запазване на изходното натоварване помага да се намали налягането. Но този начин за намаляване на налягането е приложим само ако бъдат променени условията на работа – скоростта или натоварването.

Като цяло, по-ефикасен метод е използването на специални гуми с технологии IF и VF, самата конструкция на които изначално предполага намаляване на налягането върху почвата или, ако е необходимо, позволява да се използват гумите със стандартно налягане, но с увеличена носеща способност.

Радиалните гуми имат няколко важни предимства – те осигуряват по-плоско контактно петно, което намалява въздействието им върху почвата. Флотационните гуми, за разлика от стандартните, са конструирани по такъв начин, че при всякакви условия да остават на повърхността. И разбира се, радиалните флотационни гуми осигуряват минимално въздействие върху почвата.

fd40131779dd3b8fa27311aec5fed9f7

Изводът е, че за намаляване на налягането върху почвата и повишаването на добивите е необходимо да се избират съвременни, специализирани гуми и да се регулира налягането им в зависимост от конкретната работа.

Почти всички световни производители на земеделска техника предлагат окомплектоване на машините си с гуми с ниско налягане.

Сдвояване

Друг начин за намаляване на налягането на колесната техника върху почвата е поставянето на сдвоени и даже строени гуми. През 80-те години на миналия век се е смятало, че за намаляването на налягането на колесната техника върху почвата е достатъчно да се поставят сдвоени или утроени гуми. На практика използването на такива колесни системи е позволило да се намали относителното налягане върху почвата с 20 – 50% и да се повиши проходимостта на машините и теглителната им сила.

Днес практически всички производители предлагат да се избере такава окомплектовка – още в завода се поставят сдвоени гуми на машините.

Решението да се сдвоят гумите позволява да се избегне покупката на скъпи гуми и намалява налягането върху почвата. От друга страна, основният проблем при сдвоените гуми е голямата ширина. Със сдвоени гуми габаритите на машината на колелата стават около 3,8 м. Тези машини не се вместват в разрешените транспортни габарити, което означава, че не могат да се придвижват по обществените пътища.

Недостатък на сдвоените гуми е и значителното увеличаване на радиуса на обръщане и повишеното износване на гумите. Поради сдвояването колелата имат различни ъглови скорости и по време на завиването натоварването върху външното колело е по-високо. Това води не само до намаляване на срока на живот на гумата, но и до неравномерно налягане върху почвата. При машини, които имат еднакъв диаметър на задните и предните колела, например при класическите трактори, е за предпочитане да се използват широки гуми с ниско налягане без сдвояване. Но дори ако в стопанството се използват сдвоени гуми, това най-често се прави само рано напролет – в най-опасния за уплътняването на почвата период. А през останалото време работата се върши с обикновени гуми, продължавайки да се уплътнява почвата.

Вериги

Веригите са най-малко травмиращи за почвата – разликата в контактното петно между колесните и верижните системи е от 50 до 150%. Според данните, обикновените единични гуми имат контактно петно около 1,2 м², сдвоените гуми – около 2,5 м², а контактната площ на средни по размер вериги е приблизително   3,2 м². Съответно при съпоставима мощност, верижните машини оказват около три пъти по-малко налягане върху почвата.

Например, верижен трактор John Deere на широки вериги има с 47 на сто по-голяма контактна площ, отколкото същата „деветка“ на най-широките сдвоени гуми IF800/70R38.

Друго предимство на веригите е намаляването на буксуването. При движение с буксуване става притискане и изместване на горния слой на почвата с образуване на гладка повърхност, която се уплътнява при изсъхване и се образува повърхностно уплътняване. Освен това в моментът на буксуване колелата се заравят в почвата, образувайки колея, под която се формира по-дълбоко уплътняване. Но благодарение на голямото контактно петно, буксуването на верижния трактор не превишава 2%, докато при колесния трактор дори и със сдвоени гуми може да достига 15%.

Опити на компания Fendt са показали, че при равни други условия (спазване на технологията, едни и същи обработки и т.н.) преминаването на работа с верижна техника позволява да се получат с 4 на сто по-високи добиви.

Четири вериги

Един скорошен революционен тренд сред верижните трактори е преминаването на делтатрак или триъгълни вериги, разположени аналогично на колелата по две от всяка страна на машината. Технологията е представена за първи път от Сase IH през 2014 г. с пускането на пазара на модела Сase IH Quadtrac с шарнирно-съчленена рама. Тази конструкция, според специалистите, копира по-добре релефа, осигурява стопроцентов контакт на всичките четири вериги с почвата дори при неравни площи и предотвратява изгребването на почвата от веригите при завиване. И повече – според специалистите на Case IH, с увеличаването на контактното петно отпада необходимостта от баласт, тъй като масата на трактора е еднакво добре разпределена между четирите вериги. Това позволява да се увеличи теглителното усилие без допълнителен баласт. При Case IH Quadtrac необходимостта от допълнителни тежести е сведена до минимум. Вариант с четири вериги предлага и John Deere – мощните машини от серия 9RX. И въпреки че верижните трактори от 9-а серия на две вериги са по-леки от тези на четири, благодарение на по-голямата контактна площ налягането върху почвата на последните е с 5 на сто по-малко.

Към плюсовете на верижните трактори може да се отнесе компактната им ширина – поради наличието на голяма площ на контактното петно, такива машини успяват да се вместят в разрешените транспортни габарити за разлика от огромните гуми с ниско налягане и още повече – сдвоените. Но въпреки армираните гумени вериги, честото движение по отъпкани пътища е вредно за тези машини. Именно в това, както и във високата им цена, е главният проблем при верижните трактори. Разликата в цената между верижен и колесен трактор, отнасящи се към един и същи теглителен клас, може да достигне до 25 на сто. Също трябва да се има предвид, че самите вериги са по-скъпи от гумите, но това се компенсира от разликата в разхода на гориво.

Компромисен вариант представи Петербургският тракторен завод. Моделите от новата серия К7 могат да сменят колелата си с вериги в зависимост от нуждите на стопанството.

Какво причинява проблема?

За да се подходи комплексно към проблема с преуплътняването на почвата, специалистите препоръчват да се анализира налягането на всички видове самоходна техника, която така или иначе се появява на полето. Освен мощните трактори, на които се отделя голямо внимание, на полето доста често излизат и относително леки машини със средна мощност, налягането върху почвата е не по-малко проблемно. Много изследвания показват, че относително леките трактори, които имат по-тесни гуми и малко петно на контакт с почвата, я уплътняват не по-малко от мощните трактори на обикновени гуми. По данни от руско изследване – трактор МТЗ 80 с гуми R380 има фактическо налягане върху почвата от 1,5 – 2 атмосфери.

Освен това не бива цялото внимание да се насочва само към тракторите. Комбайните, без които прибирането на реколтата не е възможно, поради теглото си имат много по-високо налягане върху почвата. И проблемът с преуплътняването не може да бъде решен без намаляването на налягането, което оказват тези гиганти. Средно зърноприбиращ комбайн от осми клас тежи около 18 тона. Ако към това се прибави теглото на бункера, то и по най-скромните сметки по полето редовно преминава машина с тегло 20 – 25 тона. А вариантите за намаляването на теглото на комбайна са си все същите – гуми с ниско налягане, сдвояване и вериги.

Много производители вече предлагат оборудването на своите зърно и силажокомбайни с гуми с ниско налягане. Така например, силажокомбайните Krone Big М могат да се оборудват с три вида гуми, в това число с ниско налягане и със система за автоматично коригиране на налягането, което зависи от твърдостта на почвата и пътното платно.

Комбайн на вериги

Много мощни комбайни вече се предлагат с верижна ходова част. Компания CLAAS вече повече от 20 години предлага зърноприбиращия комбайн LEXION TERRA TRAC. А през 2017 г. на изложението Агритехника компанията представи и първото верижно решение при силажокомбайните – CLAAS JAGUAR TERRA TRAC. Специално разработената за тази техника система позволява да се намали негативното въздействие не само върху почвата, но и върху тревната покривка. При маневрите за завиване комбайнът се поддържа от средни опорни валяци, и всяка от веригите частично се повдига. Подобно намаляване на контактната площ позволява да се избегне изместване на почва, което обикновено се случва при завиването на верижната техника на трева.

Главният проблем

Но главното бедствие на съвременните поля от гледна точка на уплътняването на почвата са камионите, които товарят зърното по време на жътва. Преминаването на многотонните Камази с тесни гуми е сравнимо с преминаването на валяка за полагане на асфалт, който просто трамбова бъдещата реколта на мъртво. Тази техника оказва върху почвата налягане от 4 атмосфери на всяка гума, и както показва практиката, там, където такива камиони са минавали често, още след година растенията силно изостават в развитието си.

Зърновозите с едно преминаване зачертават целия ефект от прилагането на минимални почвообработки. Например, при влажно време те често буксуват, нарушавайки целостта на стърнището, а тя е най-важният елемент за задържането на влагата. А и след това се налага полето отново да се изравнява.

Решение може да стане преоборудването на зърновозите с гуми с ниско налягаве. Но оптималният изход от ситуацията е използването на претоварващи ремаркета. За разлика от камионите, те се оборудват с широкопрофилни гуми или вериги, поради което минимализират негативното въздействие върху почвата по време на жътва. Същите машини могат да се използват в логистичната верига по време на сеитбата, за товарене със семена и минерални торове.

Публикувана в Агротехника

Ако традиционната технология на земеделие прощава някои грешки на агронома, то минималната – не

Ася Василева

Популярната на Запад технология Nо-Till у нас все още набира обороти. Земеделците знаят за нейните предимства – икономия на материални ресурси, запазване на плодородието на почвата, повишаване на рентабилността на производството и т.н. Но в практиката понякога експериментите оставят фермерите без добиви и те разочаровано изоставят новата технология. Преминаването към No-Till наистина е свързано с редица рискове и трудности, но ако се работи правилно, неприятностите могат да се избегнат или да се сведат до минимум.

Да преминеш на No-Till,не означава просто да спреш да ореш. Не може веднага да започнеш да работиш по нулевата технология, без да минеш през Mini-Till. Ако стопанството е работело по традиционната технология, а след това изведнъж е решило да сее директно, то моментално възниква проблем с азотното хранене на растенията, рязко се повишава заплевеността на полето, активизират се болестите и вредителите. Освен това нулевата технология иска изравнени площи. Нужно е да се разбере, че икономисвайки пари от оран, се налага тези пари да се вложат в торове, тъй като при сеитбата по мулч трябва да се увеличи внасяната доза азот с 10 – 15 кг/ха. Освен това трябва да се закупят хербициди и фунгициди, тъй като първите 5 – 7 години след преминаването на No-Till да се работи без химия, е доста проблематично. И едва след като бъде създаден мулчиращ слой и в сеитбооборота бъдат въведени фитосанитарни култури, патогенната натовареност на полето ще намалее. Но на първия етап No-Till няма да ви позволи да спестите от химия.

Технологията No-Till е най-привлекателна за засушливите райони, тъй като позволява да се запазва и натрупва влага в почвата. Но много фермери са раздвоени – от една страна, технологията е продуктивна, но от друга, не е подходяща за всеки. А рецепти къде и как да се работи по нулева и минимална технология няма. Някъде е по-сухо, другаде – по-влажно, температурите и почвите в различните почвено-климатични зони също се различават. Дори в рамките на едно стопанство на две различни поля може да има технологични нюанси, които всеки определя сам за себе си.

46038855792 167ec5e451 b

Например в Русия, където технологията набира все по-голяма популярност, нито едно от стопанствата, намиращи се в т.нар. Черноземен район, не е успяло напълно да приложи тази технология. Пълното преминаване на No-Till изисква минимум 3-4 години. А за целта на първо място трябва да се промени манталитетът на фермера, след това да се смени техниката, и накрая – да се преразгледат разходите за торове и химически препарати. Ако усилията са насочени към промяната на само един от елементите, то за съжаление, желаният резултат няма да се постигне – ако се закупи сеялка, но не се вложат достатъчно пари в растителна защита, системата не сработва, което води до разочарования и нежелание да се продължава експериментът.

И ако традиционната технология на земеделие прощава някакви грешки на агронома, то No-Till — не. При неправилни срокове на провеждане на работите на полето и отклоняване от технологичните изисквания веднага се появяват плевели, болести, изострят се проблемите с хранителния режим. И затова у нас засега No-Till съществува повече на ниво разговори между земеделските производители.

Трудностите на прехода

Основната трудност при преминаването към нещо ново е психологическа. Постепенното преминаване на No-Till, сравнявайки резултатите, е по-лесно. Има само един проблем, който обективно пречи на този процес – изравнеността на площите.

За да се намери най-правилният подход за въвеждането на No-Till в конкретното стопанство, трябва да се изучава световния опит в прилагането на технология. Много е полезно да се обменя опит с колеги, които вече работят по нулевата технология в подобна климатична зона. Методът проба-грешка също е добър учител.

Но това, което със сигурност показва световният опит от прилагането на No-Till, е, че тази технология работи в най-различни климатични условия – и там, където не достига влага, и там, където тя е в излишък. А именно влагата е един от най-важните фактори при избирането на култури за сеитбооборота в различните зони. No-Till е решение и за един от най-големите проблеми на фермерите – ветровата ерозия на почвата.

И въпреки това земеделците трябва да са готови да се изправят пред редица трудности при преминаването на No-Till. Когато почвата не се оре, тя се уплътнява. Но редуването в сеитбооборота на култури с брадести и с разклонени корени позволява да се избегне този проблем. Например, редувайки пшеница, рапица и грах, почвата се разрохква отлично.

Много земеделци отбелязват, че след началото на експериментите с нулевата технология на полетата им започват да се появяват плевели, каквито преди е нямало. Затова, работейки по тази технология, трябва задължително да се прилагат хербициди с непрекъснато действие на основата на глифозата и много точно да се знае кога точно да се пръска. Най-добре е това да се прави, когато хранителните вещества се оттичат в кореновата система на плевелите, за да може препаратът да унищожи не само надземната част, но и корените.

Освен химията в борбата с плевелите при No-Till помага и мулчиращият слой, който препятства бързото им поникване. При благоприятни условия културните растения успяват да пораснат по-бързо и да ги задушат.

Фермерите не бива да се плашат от високите разходи за химикали и торове. Активното им използване ще е необходимо само на първоначалния етап при работата с No-Till, а след това, ако технологията се развива правилно, спазвайки сеитбооборот, регулиращ използването на химически средства, тяхното прилагане ще бъде необходимо все по-малко и по-малко, по-малко дори от конвенционалното земеделие.

Montana Growers Photographs

Максимален ефект при прехода на No-Till може да се постигне само при условие на системен подход. Не се препоръчва да се смени технологията, а да продължи да се сее в досегашните срокове. Не може да се откажеш от култивиране, без да използваш глифозатни хербициди и без да оставяш наситнети следжътвени остатъци на повърхността на полето. Разбира се, организирането на прехода е много сложен процес и на първо място трябва да се счупят всички вътрешни стереотипи. Трудно е да се смени старата техника с нова и високопроизводителна, трудно е да се организира обучението на персонала. Но ако всички тези въпроси се решат правилно, се повишава ефективността от прехода на новата технология, и резултатите не закъсняват.

Фермери, приложили Nо-Till в практиката, са убедени, че реални трудности възникват тогава, когато се забравя, че No-Till е многофакторна система и всеки момент в нея е много важен за успеха на системата като цяло. Не може да мислиш, че нулевата технология означава просто да сееш в необработена почва. „Технологията No-Till трябва да се усвоява не с труд, а с ум“, сподели един от успелите в тази посока земеделци.

Принципът на работа на No-Till е еднакъв навсякъде по света, разликата е само в обемите на прилагането му. В Америка и Бразилия по нулева технология се отглеждат по 23 млн. ха, в Аржентина – 20 млн. ха, в Австралия и Канада – по 9 млн. ха.

Не зная да се води статистика за България, но прилагането на No-Till у нас е по-скоро скромно. Според допитване на в. „Гласът на земеделеца“ сред 40 фермери, само трима от тях казаха, че го прилагат и то не в пълната му степен. Но пък, 33 фермера отговориха, че се замислят за въвеждането на тази технология в своите стопанства и само 7 , че тя е теприложима в България. Разбира се, рисковете са съвсем реални – нови плевели, болести и т.н. Похвалното е, че вече се провеждат обучения, които помагат на земеделците да се справят с трудностите. Като например обучението, което организира НИК АКАДЕМИ със световноизвестния американски почвовед проф. Харолд ван Ес. Високата посетеност – над 80 фермери, изпълнили залата, показа, че интересът към технологията и у нас е голям. Тук обаче голяма роля трябва да има и държавата, която да инвестира в реална наука, в обучение на специалисти, за да може във всяка област с нейните конкретни почвено-климатични условия да има собствени сертифицирани сеитбообороти, семена, сортове, хербициди и торове. Необходимо е да обучи агрономите и фермерите. Защото тази технология не се разбира дори от учените в България, да не говорим за преподаването в университетите. Смятам, че в нея парите ще бъдат много по-умно вложени, отколкото в цифровизацията, например.

Практическият опит

Но като цяло у нас по чист No-Till работят единици. Повечето прилагат само елементи от тази технология. Много от земеделците спират по пътя към No-Till поради липсата на средства, а те са необходими за закупуването на техника. Друго препятствие са консервативните възгледи на наличните специалисти. Трудно е да се пренастроиш, когато нямаш пред очите си реални примери за успешни стопанства, увеличили печалбите си, благодарение на внедряването на класически No-Till.

Тъй като не успях да събера мнения от български фермери, приложили чист No-Till, ще ви цитирам тези на техни руски колеги. Разбира се, те работят при други условия и климат, но все пак част от техния опит би бил полезен и за нашите земеделци.

В стопанство „Люфт“ в Омска област са преминали на No-Till преди 3 години. Напълно доволни са от резултатите, но и не отричат, че има проблеми. Да тръгнат към този експеримент, ги е подтикнала възможността да намалят разходите за труд и гориво. Общо в стопанството обработват 180 000 дка с пшеница, ечемик, рапица, соя, слънчоглед и царевица, на част от площите са преминали на No-Till веднага, друга част обработват по Mini-Till. “Първите 5 години работата по No-Till е много скъпа. За да се отървеш от плевелите, трябва да използваш скъпи хербициди, както и голямо количество торове, разказва инженерът на стопанството Зураб Попов. – В началото се борехме с плевели денонощно. Но тази година е вече четвъртата, в която сеем по нулевата технология, и е много по-лесно.“

Въпреки трудностите, технологията се изплаща, смята специалистът:
„Най-важното е да имаш добра техника (в стопанството използват John Deere), без нея си за никъде. Ако финансовите възможности на стопанството позволят, то трябва да я купиш, а ако нямаш пари, за какъв преход изобщо може да се мисли? С руски машини по съвременните технологии не е възможно да се работи.“.

АПХ „Мираторг“започва да развива зърнопроизводство през 2004 г. На необработвани от години земи на бившите кооперативи в Белгородска област са обработени първите 400 000 дка. Към 2009 г. обработваемите площи са увеличени до 750 000 дка. След като изучило опита на земеделието в САЩ, Аржентина, Бразилия, Австралия и Украйна, ръководството на холдинга взело решение да използва за основна технология в своето производство No-Till.

59b904c1bf5c281ddac68d06969591d3

“Взехме като основа опита на САЩ и Канада, тъй като климатичните условия в средната част на Русия и тези страни са подобни“.

В стопанството използват само високопроизводителна техника – трактори и сеялки John Deere, сеялки Bourgault, пръскачки John Deere, тороразпръскващи машини Amazone, комбайни Claas. Цялата техника работи денонощно на две смени, благодарение на което се постига висока ефективност на производството. „Разбира се, в сравнение с традиционната технология, са необходими повече хербициди (например глифозат — с 5 л/ха повече). Но третирането с глифозат позволява да се избавим от плевелите, без да подлагаме почвата на механична обработка, както и да запазим влагата, да намалим разхода на гориво, време, труд, и амортизационните разходи“, обяснява Анатолий Сергеев, агроном в стопанството.

Друг руски фермер – Василий Драганчук, също споделя, че сега използва много повече хербициди с непрекъснато действие: „Преди съвсем не ги използвах. Но по принцип всяка защита от плевели включва използването на такива препарати. Само механичната борба не дава резултати. А като цяло, аз не се опитвам напълно да изкореня плевелите – това не е постигнато от никого с никоя технология. Моята задача е да намаля заплевеността на площите. А да се направят останалите на полето плевели по-неконкурентоспособни, е напълно реално, използвайки глифозат в двойно по-ниски дози от препоръчваните“.

„Но правилният сеитбооборот е най-добрата профилактика срещу заболявания по растенията, продължава Драганчук. – Ако такъв не се спазва, то рискът от възникване на болести ще бъде висок при всякаква технология.“

Добиви при внедряването

Някои от земеделците отбелязват, че при внедряването на No-Till добивите се вдигат след време. Но по-високите добиви вече не са мярка за това дали някоя технология е печеливша. Основният критерий е печалбата. Днес фермерите не могат да влияят върху цената на продукцията, но върху разходите – да. След първоначалния етап при No-Till намаляват количеството на торовете, разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса. Но освен икономическата полза, No-Till има и други ценни предимства – подобряват се агрономическите, биологическите, физическите, механичните и другите характеристики на почвата. Технологиите No-Till и Mini-Till не разрушават, а създават условия за формирането на естествената структура на почвата, тъй като изключват механичното въздействие върху нея. Биологичните свойства се подобряват в резултат на натрупването на повърхността на почвата на растителни остатъци. Това създава благоприятен мулчиращ слой, което в крайна сметка води до подобряването на водния режим, на структурата на почвата и способства за допълнително натрупване на хумус. А този фактор определя коренното подобряване на естественото плодородие на земята.

Отказът от класическата оран и изборът на минимална почвообработка дава възможност да се намали броят на преминаванията на техниката по полето. А това е много важно, тъй като всяко такова преминаване води до уплътняване на почвата. Особено в засушливи райони, всяко уплътняване води до още по-голямо изсушаване на този участък.

Когато науката пречи

Голям проблем пред внедряването на минималните почвообработки и съвременните технологии в земеделието, колкото и да е парадоксално, са знанията, които е натрупала аграрната наука и които все по-трудно могат да се приложат поради бързата промяна на климата през последните години. Поради това сроковете на сеитба се изместиха, някъде валежите станаха повече, някъде – по-малко.

Техниката също вече не е същата. Преди комбайните със сечки не бяха широко разпространени. Всички растителни остатъци се прибираха от полето или се изгаряха. Днес те се наситняват и се оставят на полето, за да образуват мулч – горен слой, който като одеяло покрива почвата, регулира температурния режим, предпазва от загуба на влага. Но мулчът се държи различно на леки и на тежки почви, а това все още не е достатъчно изучено.

При хълмисти терени No-Till изобщо няма алтернатива, тъй като при оран с обръщане на пласта, дъждът ще измие всички хранителни вещества. Но дори в стопанството да има пари за закупуването на техника за преминаване към новата технология, то трябва да започне от подготовката на кадрите. И парите няма да помогнат, ако хората нямат съответните знания. Технологиите първо трябва да се проумеят, а след това да се приложат на практика.

Разбира се, да се работи по старите и познати технологии, е по-спокойно. А и за внедряването на нещо ново е необходима силна мотивация Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то едва ли ще трябва да променяш нещо. Обаче в 99 на сто от случаите не е така. Ако поне един от тези проблеми е наличен, то трябва да се внедрява нещо ново.

No-Till е добра технология, но изисква коренно различно мислене. За нейното внедряване е необходимо друго обучение на агрономите, друга философия на земеделие. Но технологията няма алтернатива, тъй като почвите ни вече са силно изтощени. Ресурсите трябва да се използват така, че да останат и за следващите поколения и No-Till е пътят към това – тя пази почвата, запазва плодородието.

Техника и агрохимия

Работата по No-Till предполага сеитба с минимални повреди на почвата, борба с болестите и вредителите и жътва. Следователно на стопанството ще са му необходими трактор, сеялка с дискови ботуши за директна сеитба, пръскачка, торачка и комбайн със сечка, която раздробява и разпределя сламата равномерно.

При избора на техника трябва да се вземат предвид различни конкретни особености на стопанството – размерите и качеството на полята, финансовите възможности и т.н. Комбайните задължително трябва да имат раздробител на сламата. В сравнение с традиционната технология, при работа по No-Till е необходима по-малко техника.

Що се отнася до торовете и средствата за растителна защита, то задължителен е само глифозатът за борба с плевелите, всички останали препарати могат да се използват по същия начин, както и при традиционната технология.

56247911 1823520097763201 734881660398469120 o

Обучение по минимални технологии на почвообработка в НИК АКАДЕМИ с професор Харолд Ван Ес, което бе посетено от повече от 80 фермера

Публикувана в Растениевъдство

Най-важното е, че в България вече започнахме да говорим и да мислим за здравето на почвите, каза доц. д-р Георги Митев, преподавател от Русенския университет

  • Доц. Митев, ръководеният от вас четиригодишен проект „Опазване на почвите в България“ приключи неотдавна със заключителна среща. Какви задачи си поставихте за решаване с него?

  • В България започнахме проекта през 2014 година и с него трябваше да решим няколко неща: първо – къде сме като страна в технологиите по опазване на почвите; второ – докъде искаме да стигнем в опазване на почвите; трето – как да стигнем световните стандарти и да запазим този природен ресурс за нас и за поколенията.

  • Къде сме ние, в България, в тази област спрямо световните стандарти?

  • Зависи с кого се сравняваме, каква цел имаме, докъде ще стигнем в прилагането на световните стандарти и технологии. Трябва да решим и по кой път да достигнем до тях. Дали по еволюционен път на развитие, вървейки след хората, или да караме пряко, авангардно, действайки пред фермерите, като им предложим технологии за много години напред. Дали да работим по метода на проба-грешка, или ще използваме вече постигнати резултати и ще ги адаптираме за условията на България. Това са петте въпроса, с отговорите на които ще оформим цялата философия.

  • В коя част на България провеждахте опитите по проекта?

  • Ареалът на действие на проекта е в района на Североизточна България.

  • Как стартирахте реализирането на проекта?

  • През 2014 година обиколих всички селскостопански изложения в България и направих снимки на предлаганата техника. От всичко видяно направих един извод: машините, които се предлагат в България, не отговарят на изискването за прилагане на технологии за опазване на почвите, т.е. няма как да осъществим замисъла на проекта с налични на нашия пазар машини. Решихме, че е по-добре да внесем машини от САЩ, направихме го чрез възлагане на обществена поръчка по закона, което забави с половин година процедурата. Преустроихме доставената машина, пригодихме я за условията на България, сложихме торовнасяща уредба, усъвършенствахме я. Направихме много успешни опити.

  • На каква площ залагахте опитите?

  • Отидохме при фермерите и им казахме: който иска, нека даде по 15 декара площ, а ние с нашите машини ще правим опитите на тях. Фермерът ще си наблюдава културите и ако му хареса, продължаваме, ако не – спираме. Направихме това на 15 места, основно в Добруджа.

  • В какво се изразяваше иновацията?

  • Шест са основните процеси в растениевъдството, ние елиминирахме два основни – основно торене, основна обработка, предсеитбена обработка. Елиминирахме основното торене и предсеитбената обработка на почвата, които отпадат и като разходи, и като изпълнение. Внасяме торовете със сеитбата. Направихме преустройството на сеялката – още една иновация, и елиминирахме тези процеси. Остана само растителната защита след сеитба. Намалихме до минимум преминаването върху повърхността на почвата от 9 преминавания. С всичко това реализираме икономия на труд, на гориво, а що се отнася до добивите – те скочиха. Ако трябва да говорим в цифри, те са 12% икономия на гориво и около 15% повишение на добивите, 8 – 10% икономия на труд. Достигаме 1,7 – 2 литра гориво на декар, 150 кг на декар увеличение на добива при царевицата и 30 – 40 кг/дка увеличение при слънчогледа.

  • При кои култури е приложима тази технология?

  • Технологията е приложима само за окопни култури, които са рискови в световен мащаб – те предизвикват водна и ветрова ерозия и други негативни процеси. При културите със слята повърхност това ще бъде решено със сеитбообращението. След окопна, следва неокопна култура. Не оставяме почвата гола – най-големият проблем на българското зърнопроизводството е, че от септември до март оставаме почвите голи – изорани. А почвата трябва да е покрита, да е на сянка, което може да стане с растителните остатъци – свежи или мъртви. Това има голям ефект, защото когато една капка удари върху гола почва, тя я разрушава, а когато удари върху растение, скоростта й става нула и тя попива надолу в почвата.

  • На практика опитвахте ли различни почвени типове и при всички почви ли работи тази технология?

  • Тук нещата опират и до психологическото състояние на фермера, не всички знаят достатъчно за почвите си, не всички са с инженерно или агрономическо образование, което също е проблем. Младите и напредничавите работят много добре, те виждат, че трябва да променят нещо. Виждат, че генетиката е достигнала определено ниво на добиви и няма накъде повече да се отива. Технологиите, които се прилагат масово у нас, вече не съответстват на сортовете – няма големи възможности за повишаването им, разрушени са поливните системи, т. е. маржът на печалбите може да се увеличи само чрез намаляване на разходите.

  • Трябва ли обаче фермерите да преоборудват машинния си парк?

  • Има технологичен комплекс от машини за култури със слята повърхност и за окопни култури. Ние променяме 2 – 3 машини, пригаждаме ги към нашите условия.

  • Каква ще е следващата крачка?

  • Аз, естествено, не мога да реша всички проблеми, включително и машиностроенето на България. Нека да има и други институции, които да дойдат, да видят какво сме направили, да го вземат и да го произведат. Аз вървя напред с технологиите и с прототипите на машините, за да можем да покажем какво може да се направи.

  • На базата на това, което сте постигнали с вашия проект, има ли интерес от страна на държавата да се изработи стратегия за развитие на българското земеделие, свързана с опазване на почвите?

  • Никой не ни е канил да разработваме такава стратегия. Това, което можем да направим, е да предоставим изводите как да се развива земеделието в тази част. Ние работим повече директно с фермерите. Защо да произвеждаме машини, след като западна фирма Швеция, като видя нашето предложение, на следващата година произведе и продаде у нас 7 сеялки за ивичеста сеитба с торовнасяне. Пазарът не търпи празни пространства.

Публикувана в Растениевъдство

Компанията Arysta LifeScience наскоро обяви дългосрочно глобално стратегическо сътрудничество с DuPont.
 Arysta LifeScience ще предостави на DuPont Crop Protection бизнес подразделение на DowDuPont Division иновативна технология фунгициди, при която основно внимание се обръща на продукти за соеви и царевични семена.

В същото време DuPont придобива правата за регистрация, разработка и комерсиализация на семена , които включват технология на Arysta LifeScience чрез своите семенни марки, компании за семена от трети страни и търговците на дребно в световен мащаб. И двете компании възнамеряват да разширят сътрудничеството си за разработване на допълнителни продукти за други култури.

DuPont възнамерява да разработва, да регистрира, маркира и продава патентовани продукти с помощта на тази фунгицидна технология. Очаква се, че тези нови продукти ще включват и системен фунгицид, който ще контролира както болести по растенията , така и по семената, включително Fusarium, Rhizoctonia и някои други заболявания.

"Технология Arysta LifeScience за обработка на семена е резултат на дългосрочни усилия, каза П. Пинто, вицепрезидент на Arysta LifeScience. – Радваме се на сътрудничеството си с DuPont в разработването на нови решения за третиране на семена ".

"Това партньорство подкрепя нашата стратегия за дългосрочно сътрудничество, каза Мик Месман, директор на Global Seed Applied Technologies, DuPont. - Ние вярваме, че третирането с фунгициди на семената се превърна във важен инструмент за борба с болестите при такива култури като царевица и соя, и очакваме, че тази сделка ще ни позволи да създадем и да предлагаме на производителите още по-ефективни решения за третиране на семена ".

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова е единственият представител на България, който участва в семинар на тема „Дигитални иновационни хъбове: интегриране на цифровото селско стопанство“. Двудневният семинар се проведе в град Килкени, Ирландия, организиран от EIP-AGRI Service Point към Европейската комисия. 

Дигиталните иновационни хъбове (DIH) биха могли да действат като едно гише, което дава възможност на всеки бизнес да има достъп до най-новите знания, опит и технологии за тестване и експериментиране с дигитални иновации. Те осигуряват връзки с инвеститорите, улесняват достъпа до финансиране за цифрови трансформации и подпомагат свързването на потребителите в селското стопанство с доставчици на IT решения за дигитални иновации по цялата агрохранителна верига. Дигиталните иновационни хъбове могат да помогнат както на агробизнеса, така и на IT компаниите да станат по-конкурентоспособни, като по този начин се стимулира растежът и създаването на работни места.

Основната цел на двудневния семинар в гр. Килкени бе да се даде възможност на заинтересованите страни - научноизследователските и технологичните организации, селскостопанския сектор, инвеститорите, ключови фигури, които имат съществено значение при формиране на политиката да споделят знания, опит и нужди за развитието на дигитални информационни хъбове в селското стопанство. За да постигне общата си цел, събитието ще се фокусира върху изясняването на понятието "Дигитални информационни хъбове" и как те могат да допринесат за включването на цифрови иновации в селското стопанство, да идентифицира и свърже съществуващите инициативи и структури в Европа с капацитет за обмен на технически, финансови, обучителни и други услуги, които да допринесат за развитието на тези цифрови центрове в селското стопанство. Сред целите на събитието е също така да се идентифицират и обсъдят специфичните нужди и потенциални бариери за развитието на тези дигиталните хъбове в Европа с фокус върху селското стопанство, както и да бъдат определени основните приоритетни стъпки за по-нататъшно им развитие в селското стопанство и за насърчаване на сътрудничеството между тях на европейско равнище.

Земеделският сектор никога не спира да прави нововъведения и всяко поколение носи нови технологични и организационни подобрения и компетенции. Скоростта на технологичните иновации обаче продължава по-бързо от всякога и е важно да се гарантира, че земеделските стопани от ЕС се възползват пълноценно от тази "дигитална революция". Ето защо IT разработчиците и селскостопанските предприятия се стремят да оценят кои технологии, включително най-неспецифичните за тях като InternetofThings, BigData, роботика, изкуствен интелект и т.н., биха могли да помогнат на сектора да отговори на сегашното предизвикателство "да произвежда повече с по-малко". Селскостопанският сектор обаче трудно може да види истинската добавена стойност на тези технологии и да вземе решение в кои от тях, кога и до каква степен да инвестира.

Публикувана в Бизнес
На 6 юни 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов ще открие дискусия на тема: „Новите технологии в земеделието“, част от поредицата “Новата BG икономика”. Форумът е организиран от списание .BG/Иноватор и вестниците „24 часа” и „Български фермер“.

Събитието ще се състои от 11.00 ч. в хотел „Маринела”, зала „Киото”.
 

Кампанията “Новата BG икономика" търси източниците на растеж за икономиката и възможните стимули за това. Тя включва поредица от бизнес форуми, на които се дискутират проблемите и възможните решения пред 10-те най-перспективни сектора в икономиката. Всеки от тези 10 секторни дебата е съпътстван и от поредица публикации в изданията на “Медийна група България” (МГБ) и сайта www.24chasa.bg.  Цел на кампанията е да съдейства за преодоляването на административни, регулаторни и друг вид пречки пред бизнеса, така че той да работи в по-добра административна и законова среда, съобщават организаторите.

 
Публикувана в Новини на часа

Световните лидери в технологиите предлагат интелектуални решения за земеделска техника както за големи, така и за малки стопанства. Имат ли нужда фермерите от високотехнологични компоненти на своите машини?

През последните години земеделските машини претърпяха значителна модернизация. Високата конкуренция на пазара принуждава производителите на агротехника да разработват и да внедряват високотехнологични компоненти, което значително оскъпява самите машини. Но такива машини невинаги са достъпни за земеделците, особено за по-малките от тях. А дали са им необходими?

Отговор на въпроса търси списание Irish farmer

Земеделската техника от новото поколение се отличава не само с надеждност, висока производителност и комфортна работа, но и с наличието на иновационни решения, вложени в нея. Особено забележимо е това при водещите производители на земеделска техника John Deere, Сase, New Nolland, Claas, както и при много от руските производители.

Например използването на оборудване за картиране на добивите на полята и почвеното плодородие с цел последващи диференциални сеитба и торене позволява не само да се увеличи производителността на труда, но и да нараснат добивите (средно с 20-25 %), казват експерти. Използването на навигационно оборудване за определяне на точното местонахождение на земеделските машини и управлението на трактори, комбайни и друга техника в процеса на работа позволява да се намали времето за престояване на техниката по организационни и технически причини с още 20-25%. А внедряването на електрическо задвижване в тракторите и комбайните отваря нови възможности за автоматичното им управление.

Според експерти през последните 15-20 години ролята на електрическото задвижване в комбайните значително е нараснала – от стартирането на двигателя от акумулатор до реализирането на идеи за електрическа трансмисия. Минският тракторен завод пръв в света произведе трактор с електрическа трансмисия, а Красноярският завод – първият в света електрифициран зърноприбиращ комбайн, който е оборудван с 18 електрически задвижвания, в това число на трансмисията и барабана. В Европа и САЩ засега няма подобни решения, но много от световните производители работят над аналогични разработки. Според експертите електрическото задвижване значително повишава общото технологично ниво на машините. Освен това в пъти се повишава експлоатационната надеждност и производителност.

Днес във всички земеделски машини, както западни, така и руски, се влагат високотехнологични компоненти. Например почти всички сеялки имат контролери на управлението. Руският комбайн Torum 740 («Ростсельмаш») е оборудван с информационна система Adviser с функция за гласово сигнализиране, имаща настройки за 14 култури и контролираща повече от 30 параметра и режими на работа на комбайна. Ефективността на скъпоструващите трактори и комбайни се повишава и от сменяеми адаптори.

Интересни са и технологията за твърдо заваряване на работните повърхности на ножове и лапи или дюзите, осигуряващи необходимия размер на капките при пръскачките. Високите технологии могат да се намерят навсякъде – т най-дребния детайл до огромните машини като цяло, и нямат краен предел.

Опции

Днес всички големи производители на земеделска техника разработват и внедряват „умни решения“. Ако новото решение подчертава основното предназначение на машината, повишава производителността, качеството на работата или надеждността й, то се включва в базовата версия. Ако то разширява възможностите за използване на машината, благодарение на което тя може да работи и на други операции, както допълнителни, така и основни, новостта се включва като опция, и купувачите могат да я поръчат допълнително, обясняват специалистите.

Дооборудване имат всички производители на сеитбена техника с голяма работна ширина например. В Северна Америка е много търсено допълнителното оборудване във вид на отделни ботуши за внасяне на сух амоняк едновременно със сеитбата. В Европа такава опция не се търси въобще.

Последното поколение земеделска техника на компании като CNH, John Deere, Claas, часто се доставя в Европа вече оборудвано с навигационна техника, прибори за контрол на производителността и качеството на работа и оборудване за картиране на добивите. Увеличаването на стойността на машините поради внедряването на иновативни решения зависи както от вида на машината, така и от самата опция и е от 2 до 20 % от стойността на базовия модел.

Електронните системи за противоавариен контрол на силажокомбайните на John Deere и Claas могат да регистрират дори и най-малкото камъче на полето, казват специалистите. Те обръщат внимание, че бордовите компютри на тези комбайни позволяват да се регулира и намалява разхода на гориво.

Системите за паралелно управление на машините позволяват да се увеличава работната ширина, да се намали припокриването на обработките и да се подобрят условията за работа в тъмнатга част на денонощието.

С високотехнологични системи трябва да бъде оборудвана цялата земеделска техника, работеща на полето, убедени са много земеделци. Според тях това е необходимост на днешния ден, тъй като с помощта на новите разработки не само се повишава производителността на труда и добивите, но и може да се предвидят доходите на стопанството. Германският фермер например няма да получи кредит от банка, ако на техниката му не е монтирана GPS-система, влизаща в единна система за контрол. Защото само когато използва допълнително иновативно оборудване, фермерът може предварително да пресметне количеството на добивите, които ще получи на всяко едно поле. И според тези разчети той получава заем от банката.

Нови технологии има не само при машините

Компаниите производителки на средства за растителна защита като BASF, Syngenta, DuPont и други също са разработили програмно осигуряване, позволяващо в зависимост от типа на заплевеност на полето, вредителите и болестите по растенията, да се избере схема на растителна защита. В допълнително приложение към данните на програмите има справочници на плевели, болести по растенията и всевъзможни вредители. Например BASF е създала програмно осигуряване под името „Полски дневник на агронома“, в който се показва целият спектър на работите, извършени по растителната защита с оглед на културите, отглеждани на всяко конкретно поле. Това позволява да се планира потребността на растенията от средства за растителна защита и минерални торове. Единственият минус е, че за работата й е необходим Интернет, а той невинаги е наличен на полето.

Технологии за продан

Производителите разработват допълнителни опции не само са своята собствена техника. Компания John Deere предлага за използване на машини от други производители собствената си разработка – GPS-системата GreenStar за осигуряване на точна работа, повишаване на производителността и мониторинг на работата на комбайните, тракторите, сеитбените комплекси, пръскачки и т.н. Системите, свързани с глобалното позициониране, при различните компании се наричат различно: при John Deere – GreenStar, при AGCO – Fieldstar, при Claas – Agrocom. Такива системи има много. При това някои могат да се поставят на техника от различни производители, но това, разбира се, не е евтино. Въпреки това няма земеделец, който да не е съгласен, че на полето такива системи са наистина необходими.

В света компаниите, които се занимават със собствени разработки, не са толкова много. Разработчик на собствените си безстепенни трансмисии Vario е Fendt, на допълнителни раздробители Korn cracker – Claas.

За разлика от европейците, американците не продават своите автоматични трансмисии и нови двигатели с мощност над 300 к.с. на други производители на техника. Но в Европа може да се закупят съвременни трансмисии ZF и двигатели Deutz или Mercedes. Поради това предложенията на техниката на Стария континент са по-разнообразни и съвременни. Машиностроителните заводи не са просто площадки за сглобяване, произвеждащи или закупуващи различните компоненти. Днес всеки по-голям завод има изпитателен и конструкторски център, където се разработват и внедряват новости. Но в Европа е много добре развито и кооперирането между различни производители, поради това има малко заводи, където се произвежда абсолютно всичко от начало до край. Много от машините се сглобяват от вече готови стандартни агрегати, произведени от други фирми. Така двигателите Perkins (Англия) или Deutz (Германия) се изнасят в десетки страни по света и се поставят на различни машини. Поради това техният асортимент е много широк – от няколко десетки до няколкостотин конски сили. А режещи апарати, произведени в Германия, се поставят на хедери, произвеждани в САЩ, Канада и другаде.

В Европа и в Азия пазарът на високотехнологични продукти е по-развит, отколкото в Америка, забелязват специалистите. Така най-добрите средства за почвообработка се правят в Испания, пружини – във Франция, двигатели – в Германия и Финландия, трансмисии и мостове – в Италия и Германия, профилни пакети – в Белгия и Австрия.


Лидери в технологиите

Един от световните лидери в областта на разработването и внедряването на „интелектуални решения“ за земеделската техника е транснационалната корпорация John Deere. В нейните изследователски центрове, разположени в САЩ, Индия и Германия, се създават нови решения, предназначени за усъвършенстване на работата на машините. Първоначално подобни центрове са били съсредоточени на територията на САЩ, но постепенно, с навлизането на глобализацията, компанията започна да открива изследователски и научни центрове и в други части на света. През 2006 г в Индия бе открит технологичен център на John Deere, където днес работят около 2000 сътрудника.

Най-новото ядро на иновацията стана Центърът за технологии и иновации, който отвори врати през 2010 г. в германския град Кайзерслаутерн. Сега там работят около 200 сътрудници. Новото предприятие е основен източник на „интелектуални решения“ и нови технологии за клиентите на компания John Deere в Европа, Русия, Северна Африка, Близкия Изток.

Конструкторските решения, разработвани на всички тези предприятия, са предназначени само за техниката на John Deere. През 2009 г. компанията инвестира в изследвания и разработки почти 1 млрд. щатски долара, което е почти $4,5 млн. за всеки работен ден или повече от 4 на сто от годишните продажби на компанията.

С прецизното земеделие в САЩ ще се заемат дроновете

Около 80% от пазара на дронове в САЩ  до 2025 г. ще бъде в селското стопанство, а общата икономическа ефективност от използването им в земеделието ще е около $82 млрд. Това съобщава в официалния си доклад Международната асоциация на безпилотните системи.

Безпилотните летателни апарати могат да бъдат използвани в системата за прецизно земеделие и ще помогнат значително да се увеличи неговата ефективност.

Според замисъла на инженерите дроновете събират информация за състоянието на полетата и почвата и нанасят получените данни на електронна карта. Точността на получената информация ще се повиши няколко пъти, а разходите на труд значително  намаляват.

Учените предвиждат, че след внасянето на необходимите поправки в правилника на Федералното управление на авиацията на САЩ, позволяващи да се използват дронове за дейности със специално предназначение, тяхното прилагане в земеделието ще стане по-разпространено.

Опитът от подобна работа вече продемонстрира компанията Vine Rangers (Калифорния), предлагайки на своите клиенти да тестват дроновете и да преценят как оборудването ще се справи със съставянето на електронните карти на нивите и лозята. Производителите на дронове и програми за прецизно земеделие вече показаха своята заинтересованост от работа в селското стопанство.

ZF разработва „Иновативен трактор“

Много от системите за интелигентна безопасност, автоматично закачане на инвентара и електрически техники за шофиране, използващи визуализиращи камери, бяха показани на Агритехника 2015 в Хановер. Те са разработени от компания ZF, която в момента ги комплектова в напълно нова концептуална машина, наречена „Иновативният трактор“.

Той е създаден, за да покаже как безопасността, комфортът и ефективността могат да бъдат повишени чрез прилагане на интелигентни системи от леки автомобили в големи аграрни машини. Подобреният тестов прототип на трактора показва всички нови функиции, който ZF вярва, че ще са практични за всички земеделци. „Фокусът е да покажем всичко, което технически е възможно днес, и да поставим отправна точка на всички бъдещи иновации“ казва д-р Харалд Наунхеймер, оглавяващ отдела ZFS R&D.

Този пакет от бъдещи иновации включва шест камери, монтирани в кабината на водача. Компютър анализира снимките, направени от камерите и създава точен образ на заобикалящата среда. Водачът може да види снимките на таблет от различни гледни точки, включително и от птичи поглед. Също така е възможно управлението на трактора чрез мобилно устройство извън кабината на водача, което е помогнало за откриването на автоматичната система за закачане на ремаркето.

Използването на камерите за точна позиция и ъгъл помага за закачането на нужните допълнителни части. Като му даваме определени цели и с помощта на непрекъснатото наблюдаване и измерване на камерите, тракторът се обръща и заема оптимална позиция за закачането, което се прави на ръка.

Функцията за разпознаване на пешеходци на иноватовния трактор помага да се гарантира най-безопасна работа, при използване на таблета за маневриране и закачане на инвентара. Камерите засичат местоположението на пешеходеца или обекта и изпращат информацията на таблета. Ако лицето, което контролира трактора, не отговори, системата автоматично спира машината. Прекъснатият процес на закачане може да бъде рестартиран само тогава, когато няма никой между трактора и ремаркето.

Електрическата система за управление, необходима за функциите на автоматичното шофиране, е създадена в тандем от ZF’s Terramatic трансмисия и Terra+ генераторен модул. Осигуряването до 60kW на непрекъснато електрозахранване служи като източник на енергия за ремаркето. Компанията твърди, че системата за управление на сцеплението допринася за перфектен контрол дори при наклони над 30%.

ZF е сред първите, който ни запознават с автономната система за асистиране на водача (DAS) по време на целия процес. „Нашата експертна система ни дава възможност да комбинираме самостоятелни, доказали се системи, за да създадем мрежа от тях и да направим нашите машини виждащи, мислещи и действащи“ казва д-р Наунхеймер.

Агротехнологиите са изключително привлекателни за инвеститорите в цял свят

Голям прелом в агротехнологиите показва статистиката от миналата 2015 година. Компаниите са спечелили повече от предполаганото, а инвестиционните фондове смятат тази сфера за една от най-перспективните. Но има инвеститори, които все още се съмняват и затрудняват развитието:

. Вложенията в агротехнологиите толкова много превишиха очакванията, че породиха съмнения за поредния пазарен "балон".

. През 2015 година в агротехнологиите по цял свят бяха инвестирани $4,6 милиарда, което е почти два пъти повече от 2014 година.

. През 2014 г. глобалният инвестиционен капитал нарасна със 78%, а после с още 44% през 2015 г., показва отчетът на Venture Pulse - 2015.

За сравнение, инвестициите в агротехнологии нарастват със 166% през 2014 и с 92% през 2015 г.

Пазарът на аграрни технологии продължава да расте на фона на съмнителния пазар и засилва конкуренцията в агробизнеса. Но ръстът се обяснява със значителните размери на инвестициите и с това, че останалите отрасли по-често се сблъскват с проблемите на финансиране, отколкото агросекторът. В другите отрасли само няколко сделки са преминали границата от $50 милиона, а целевите фондове за агротехнологии все още са малко и не са големи.

Има и друг начин да се разбере застрашен ли е отрасълът от икономически балон. През 2015 година на селското стопанство се пада 10% от световния БВП, което е $7,8 трилиона. А инвестициите в агротехнологии са само 3,5% от размера на агропазара. Това е малко за сектор, който заема 10% от БВП. За сравнение: здравеопазването заема 12% от световния БВП, а размерите на инвестиционното финансиране в сектора е 12%. Това е почти три пъти повече от финансирането на агротехнологиите.

Ролята на селското стопанство в икономиката:

. Макар пазарът на дронове и роботи да расте, той все още не се ползва с голямо доверие.

. Размерите на инвестициите в дронове и робототехника през 2014 г. нараства 2 пъти, а през 2015 г. почти четири пъти, тъй като те имат по-голям потенциал за печалба.

. Този прираст за миналата година е дошъл само от две сделки, които като обща сума носят $125 милиона.

През 2015 г. се обсъжда ефективността на дроновете в селското стопанство. В света 80% от фермерите използват дрони за точно земеделие. Другите алтернативи за използването им засега са малко, поради слабото развитие на технологиите за разработването на тези безпилотни машини.

В робототехниката изпъква компанията Blue River Technologies, която заработи $17 милиона, благодарение на сканирането на растенията и определянето на нормално развиващите се култури. Главните инвеститори в тази сфера са Syngenta Ventures, Monsanto Growth Ventures и Pontifax Global Food.

Но някои инвеститори са все още обезпокоени от това, че компаниите за производство на роботи изискват твърде голямо финансиране и оборудването може много лесно да се изкопира.

Биопрепаратите могат да изместят химията в близко време

Компаниите за производство на биопрепарати, като биопестициди, биологични торове, препарати и и средства за подобряване на почвата получиха през в 2015 г. инвестиции в размер на $168 милиона. Ръстът в числото на биологичните решения за фермерите дава възможност за по-малко използване на химически препарати в земеделието. Биопрепаратите привлякоха такива инвестори като Bill & Melinda Gates Foundation, Sequoia Capital, Monsanto Growth Ventures и Syngenta Ventures.

Те са наясно, че само здравата почва може да преживее промените в климата. А увеличаването на броя на екофермерите в глобален мащаб показва, че предстоят промени. И колкото повече са тези фермери, толкова по-голяма е вероятността биопрепаратите да станат печеливш сектор.

Географски рейтинг на инвестициите

Израел зае второто място по привличане на капитал в агротехнологии, като получи $550 млн. за година.

Иновациите на развиващите се пазари в Индия и Китай заеха трето и четвърто място в географския рейтинг. Повечето от сделките бяха сключени в сферата на интернет-храните.

Но и в двете страни лидери са компании в сферата на напояването и разработването на дронове – индийската компания Jain Irrigation получи $120 млн., а китайската DJI - $75 милиона. Поради спешната си необходимост от иновации в агросектора, Индия и Китай в близките години могат да заемат лидерските места в сферата на агротехнологиите.

2015 година беше най-успешната за агротехнологиите – резултатите превишиха очакванията. А появата на пазара на нови големи компании от Израел и Индия създава конкурентна среда, която заставя американските компании да усъвършенстват своите проекти.

И докато сега много инвеститори мислят, че агротехнологиите ще събират по $10 млрд. за година някъде към 2050-а,то резултатите през 2015 година. вече доказаха, че тази цифра може да бъде достигната много по-рано.

Публикувана в Агротехника

CLAAS инвестира в дигиталното бъдеще и положи основата за нов център за разработки в гр. Дисен, намиращ се в южната част на немската провинция Долна Саксония. 

„Информационните и комуникационни технологии за CLAAS са ключови теми за бъдещето. Много се радваме, че след процеса на внимателно подбиране на терен, най-после започна същинската фаза на строеж“, обясни Томас Бьок, отговарящ за Технологията и Системите в Ръководството на концерна.

Международното селскостопанско предприятие инвестира в новия център двуциферна сума в милиони. Строителните дейности на обекта с големина 50 декара до входа на автомагистралата в Дисен трябва да приключат следващата година. Същинският стопанин ка новия център за разработки в бъдеще ще е CLAASE-Systems. В новото дъщерно предприятие CLAAS концентрира през 2014 своята дейност, свързана с електрониката. Повече от 150-те служители там разработват уреди за управление, елетронни архитектури, терминали, системи с камери, автоматични системи за управление със сателитен сигнал, както и много други решения за едно все по-дигитално селско стопанство. Служителите на CLAASE-Systems идват от различни дъщерни дружества на CLAAS в Гютерсло, Харзевинкел, Бад Заулгау, Падерборн, както и Дания.

Още през 1998 CLAAS придоби една от водещите фирми за селскостопански софтуер и успешно я интегира в групата. От тогава в предприятието в Гютерсло бе създадена под марковото название EASY високопроизводителна палитра от увеличаващи ефективността технологии. CLAAS се доказа като един от водещите доставчици на решения в областта на т.нар. „PrecisionFarming“ и получава за своите иновации множество награди.

 

Всички продукти на CLAAS може да намерите при официалния представител на марката за България фирма Рапид КБ ООД, тел. 02/400-80-10www.claas.bg

Публикувана в Агротехника

Европейската комисия обмисля въвеждането на законодателни промени за ползване на  модерни селскостопански технологии, основани на роботиката и информационните технологии. На пленарна сесия евродепутатите приеха доклад, в който се казва, че прецизното земеделие може да намали използваните количества пестициди, изкуствени торове и дори вода.

„Съществуват много водещи практики като например използването на насекоми в борбата с вредителите, но европейското законодателство понякога наистина пречи на тези иновации. Производителите имат капацитета и знанията да правят иновации, но са ограничавани от остарели правила и норми“, заяви авторът на доклада Ян Хуйтема от АЛДЕ, Холандия.

До 2050 г. населението на света се очаква да достигне 9,6 млрд. души, което означава, че търсенето на храна ще расте, особено в развиващите се страни. Затова ЕС се опитва да намери начини да постигне сигурност на производството на храна, без да уврежда непоправимо природата, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта