Брюксел поряза надеждите и очакванията на българските пчелари, свиневъди, птицевъди, производители на тютюн и рози за европейско подпомагане през следващите седем години. Причината е, че списъкът с разрешени за подпомагане отрасли остава. Всички браншове, които са извън списъка няма да получават директни плащания от ЕС. За това се договориха по време на Тристранните преговори в края на юни в Люксембург Европейският парламент (ЕП), Европейската комисия (ЕК) и Съвета на министрите. Беше постигнато споразумение по някои от основните точки, свързани с директните плащания, развитието на селските райони, общия пазар на селскостопански продукти и финансирането на ОСП. Трите институции се договориха за по-справедливо разпределение на директните плащания между страните-членки, като през 2019 г. нито една страна-членка не трябва да получава по-малко от 75% от средното за ЕС.

За пореден път България не защити националните си интереси. Решенията се взимат на политическо ниво, за което са нужни силни позиции и лоби в Европейската комисия. Факт е, че България няма нито лоби, нито силни позиции в Комисията, каза евроексперти. Това е подход, които се изгражда с години. Проблемът идва от там, че българските специалисти, които работят в Брюксел са назначени като еврочиновници. Техният работодател е Европа, не е България. Затова е логично да защитават не българските, а европейски интереси. Друг основен проблем е, че през последните 23 години никой български политик не смее да погледне извън България и да се опитва да участва в реалната общоевропейска политика.

Който няма собствена, национална политика,

приема чуждата за своя,

 коментираха пред вестника наши агроикономисти. Явно, само ние си мислим че българското розопроизводство и тютюнопроизводство са уникални. След като секторите са лишени от субсидии, те не са значими за Европа, казаха още коментаторите.

Земеделските стопани, които няма да имат достъп до евросубсидии, ще могат да кандидатстват с проекти в рамките на селската програма, например за екология или за хуманно отношение към животните. Така няколко дни по-късно агроминистърът проф. Димитър Греков се опита да успокои напрежението сред стопаните. Той обясни пред журналисти, че птицевъдство и свиневъдство не са включени в допълнителното финансиране в новата ОСП, както и тютюна, въпреки, че са ключови отрасли за нашето селско стопанство. По думите му, за тях

ще се търсят възможности за национално подпомагане, 

Целият материал - в следващият брой на Гласът на фермера!

Публикувана в Бизнес

Евродепутатът Мария Габриел (ЕНП/ГЕРБ)ЕК трябва да изготви доклад, отразяващ въздействието на директивата за тютюна върху производството и заетостта в сектора

По време на своето редовно юнско заседание, Комисията по земеделие и развитие на селските райони на ЕП гласува проектостановище по доклада относно сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия.

Членовете на земеделската комисия на ЕП приеха по-облекчени условия от тези, предложени от Европейската комисия, за производството на тютюневи изделия, свързани с размерите на потребителските опаковки на цигари, на информационните съобщения и предупредителните надписи за пакетите.

Измененията на българския евродепутат Мария Габриел (ЕНП/ГЕРБ) в защита на сектора на тютюнопроизводство бяха приети. В резултат на това ЕК се призовава да изготви доклад, който отчита социално-икономическите последици от прилагането на директивата и в частност отразява въздействието върху производството и заетостта в сектора на тютюна, като се обърне специално внимание на малките и средни земеделски производители. Евродепутатът призова  да бъдат предприети мерки за ограничаване на вноса на тютюневи изделия, включително от трети страни, които не отговарят на разпоредбите на на настоящата директива.

 

"Мерките, предложени от ЕК, ще засегнат устойчивостта на цял един земеделски и икономически сектор, конкурентоспособността на тютюна, произведен в ЕС, приноса му към икономиката и заетостта на хората, които зависят от тютюнопроизводството. България е сред водещите производители на тютюн. Ето защо в условията на финансова и икономическа нестабилност и нарастваща безработица е крайно необходимо да мислим за работещите в този сектор и да защитим производителите", коментира Мария Габриел.

Публикувана в Новини на часа
Министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков ще подкрепи подпомагането на сектор тютюн и отпадането на Списъка с допустимите за подпомагане култури, както на национално ниво, така и пред Брюксел. Това стана ясно по време на среща на министър Греков с представители на Националната асоциация на тютюнопроизводителите -2010 в МЗХ.
 
България е подготвила искане от Европейската комисия за увеличаване с 11,5 млн. лева на одобрените за тази година средства за тютюнопроизводителите, като се очаква тази нотификация да бъде разписана. Поисканото увеличение бе във връзка със заявеното с около 5000 тона повече количество тютюн и постъпилите по-голям брой заявления от тютюнопроизводителите през 2012 г.
 
Министър Греков се запозна и с подписаното от служебния министър на земеделието и храните проф. Иван Станков споразумение за разпределянето на допълнителните средства. Той заяви, че приема документа и ще работи по него.
Публикувана в Новини на часа
Проф. д-р Атанас ГАНЕВ Доц. д-р Въто ХРИСТОВ Доц. д-р Желю ДОБРЕВ Проф. д-р Трифон ДАРДЖОНОВ
От историческа гледна точка българското земеделие има своята специфика, основа на която са почвените, природо-климатичните особености и националните традиции, предоставили възможност да се развиват основните отрасли в растениевъдството, животновъдството и птицевъдството.
Независимо от различните исторически етапи от развитието на земеделието в нашата страна, обобщените резултати показват, че то е поддържало прилични пропорции и баланс в пет основни традиционни направления:
 
- зърнено и маслодайно;
- животновъдство и птицевъдство;
- зеленчукопроизводство;
- трайни насаждения;
- тютюн.
 
Благодарение на тази структура в земеделието, която се е поддържала през различните исторически етапи с пазарни механизми, централизирано или субсидирано, страната ни е осигурявала своите вътрешни потребности и износ, средствата от които създадоха промишлеността и туризма в страната.
 
 Това съотношение и пропорции между отделните отрасли и подотрасли, което в повечето случаи е почивало на научно обосновани критерии, независимо от мащабите на концентрация и специализация, спомагаше да не се допуска нарушаване в задоволяването на народа с отечествена продукция от растителен и животински произход. Нещо повече. За осигуряване на стабилно национално производство малкият бизнес в лицето на личното стопанство имаше спомагателен, а в някои случаи и решаващ дял.
Какво е положението в земеделието след 23-годишен период в условия на пазарна икономика?
 
- Вместо да се предостави възможност, наред с едрите притежатели на земя, да се развиват малките и средните собственици, като резултат на грешна държавна политика и липса на професионализъм се допусна да се създадат едри и свръхедри притежатели на земя в лицето на арендатори, кооперации и фондове за недвижими имоти. Освен това вече има хора с лична собственост на земя от 35 000 до 500 000 декара. Само за сведение, през първите години на XX век най-големият личен собственик на земя в България е бил добруджанецът Пенчо Кьорпенчев от село Люляково - Добричко с 12 600 декара собствена земя;
 
- Създаде се огромна пропаст между богатството на едрите арендатори, председателите на кооперации, на фондовете за недвижими имоти и обикновения трудоспособен българин, при което богатите стават все по-богати и изкупуват земята на дребните
собственици, при това в неограничени размери, защото няма никакви законови ограничения;
 
- Групата, обработваща над 1000 дка земя - собствена и арендувана, притежава над 78,2% от земята, а 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12 000 000 дка земя (при 31 625 000 дка обработваема земя в страната), или 38% от нея, със среден размер на стопанство от 24 200 дка земя. На практика от 996 милиона субсидии за 2011 година те са получили 38%, или над 378 000 000 лева.
 
И това също е една от причините за обезлюдяването на селата.
 
За сведение в 27-те страни на Европейския съюз има 7 311 600 фермери със среден размер на стопанствата от 221 декара.
 
Данните показват, че в основата на земеделието и в САЩ стоят дребните и средните ферми - 90,1% от всичките, със среден размер на обработваемата земя от 352 до 2012 декара.
 
- Грешна е системата на субсидиране на площ, която е в основата на дебаланса в развитието на интензивните традиционни отрасли в страната, при което се стигна до монокултурно производство в растениевъдството и безпрецедентно наливане на средства в едрите собственици на земя.
 
От 54 929 000 декара земя със селскостопанско предназначение се използват 50 519 000 декара, от които 31,625,000 обработваема, 1 636 000 трайни насаждения, 17 020 000 декара пасища. Субсидират се 36 209 000 декара.
 
- Упадък в животновъдния отрасъл. Свинете от 4 000 000 броя в началото на преходния период сега са 608 000 броя, говедата от 1 587 000 броя сега са 650 000 броя, овцете майки от 6 579 000 броя сега са 1 173 000 броя.
 
Резултатът от тази унищожителна политика в животновъдството е загубата на хиляди работни места, фалитът на стотици фермери и вносът на 75% от собственото производство от говеждото месо и 141% от свинското месо (72 506 тона наше производство и 102 173 тона внос) за 2011 година, при овцевъдството сме нетен вносител.
 
При 89 кг месо на човек от населението през периода 1986-1989 година, сега на човек се падат 30 кг месо, млякото и млечните продукти от 275 кг спаднаха на 165 кг при по-малко население за сравнявания период от над 1 700 000 души.
 
- Пълен е провалът в производството на зеленчуци и плодове.
 
За периода 1986-1989 г. сме произвеждали по 92 кг домати на човек, сега по 15 кг, ябълки - 46 кг, сега по 5 кг. Вносът на домати, пипер и ябълки в страната е над 80%.
 
В резултат на това консервната промишленост е на ръба на съществуването, и то благодарение на вноса от съседните страни.
 
- Едрите собственици на земя на практика задушават конкуренцията, създават негласно картели, които монополизират ценовия пазар на земята, продукцията и услугите и пазара на работната сила, диктуват арендните заплащания по този начин.
 
Като последствие те лишават от работа потенциални арендатори по места, което може да бъде демонстрирано с 583-те едри стопани, които притежават 12 000 000 декара земя. При условие че се приеме 10 000 декара среден размер на притежавана обработваема земя от един субект, то техният брой ще нарасне на 1200, а при 5000 декара - на 2400.
Кои са основните причини за това състояние в българското земеделие?
 
1. Липсата на държавна стратегия за развитието на земеделието при конкретните български условия.
2. Отсъствието на професионализъм на държавно ниво по ръководството на земеделието.
3. Погрешна политика на субсидиране.
4. Нихилистично отношение към международния опит.
5. Дискриминацията на земеделските кооперации.
Мерки за подкрепа на малкия и средния бизнес и на интензи^ите отрасли в земеделието в съотжтствие с конкретните български условия.
 
На сегашния етап мерките следва да имат като основа следните важни елементи:
 
- приоритет на малкия и средния бизнес чрез ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична и за ползване земя, и обвързването й с определени нормативи за животни, зеленчуци и трайни насаждения в зависимост от района;
- коренно нов подход в политиката за субсидиране с оглед възстановяване баланса и пропорциите в основните интензивни отрасли - животновъдство, зеленчукопроизводство и трайни насаждения;
 
- на малкия и средния бизнес трябва да се гледа като на опора на българското село и на населението, което живее там;
 
- малкият и средният бизнес в земеделието трябва да е решаващ фактор за преодоляване на безстопанствеността и кражбите;
 
- подкрепа и стимулиране развитието на всички видове кооперации в това число и на обслужващите кооперации.
Какво конкретно да се извърши в страната чрез законодателни и съгласувателни процедури с Европейската комисия?
 
Първо. Ограничаване размера на горната граница на притежаваната лична, арендувана и кооперирана земя.
Второ. Поставяне на задължително условие за минимум животновъдни единици, зеленчуци или трайни насаждения на притежаваната земя в зависимост от региона.
 
Трето. Въвеждане на нова система на субсидиране, основана на две главни условия:
- субсидиране за произведена продукция от животновъдството, зеленчуци или трайни насаждения;
- субсидиране за произведена продукция.
 
Четвърто. С оглед преустановяване на по-нататъшното раздробяване на земята да се приеме правилото за един наследник.
 
Пето. Възприемане правилото за уседналост от притежатели на земя и животни.
 
Шесто. Приемане на нова законова постановка за кооперациите с оглед усъвършенстване на първо време на контрола, управлението, организацията и финансите.
Седмо. Възстановяване на поливното земеделие.
Осмо. Преференциални данъчни и кредитни облекчения за младите фермери. В страните от Европейския съюз само 6% от фермерите са до 35-годишна възраст, което е много лош сигнал за бъдещето на земеделието.
Девето. Организирането на нова образователна и практическа подготовка на млади фермери за земеделието при създаването на национален паричен фонд с отчисления от продажбите на селскостопанска продукция. 
Публикувана в Бизнес

„Ще търсим финансова подкрепа от Европейския съюз за развитието на розопроизводството и тютюна на среща на земеделските министри в Люксембург”. Това съобщи министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков в Стара Загора. На този етап двата сектора се финансират с национални помощи, обясни още той.

Министър Станков припомни, че през следващия програмен период България и Румъния ще получат повече европейски пари за земеделие. Той посочи, че сред важните задачи за изпълнение ще бъде запазване и развитие на малките ферми и производители. Това би станало, ако от обвързаната подкрепа за производство се отделят средства за слабите производства, за онези, които се развиват в необлагодетелстваните региони. 
Стратегията за прилагане на тези първи мерки ще бъде обсъдена на новосформирания Бизнес-научен съвет, който се събира за първо заседание този петък.

Министърът на земеделието и храните проф. Иван Станков откри нова лекционна зала в Тракийския университет в гр. Стара Загора.

Новата придобивка на университета е изградена изцяло със средства, дарени от Христофор Бунарджиев, който е доктор хонорис кауза на Тракийския университет. Той е председател на Българската асоциация на търговците на агротехника и основен инициатор на изложението за земеделска техника БАТА „Агро” в Стара Загора. Два пъти е носител на приза „Агробизнесмен на годината”.

„Тракийският университет в Стара Загора е пример за връзката между бизнеса и академичната общност”, заяви министър Станков. Той благодари на Христофор Бунарджиев за дарението и призова повече хора от бизнеса да следват неговия пример.

Залата е оборудвана и обзаведена с модерна техника и предоставя отлични условия за студенти и преподаватели.

Публикувана в Новини на часа

България ще поиска от Европейската комисия увеличение на одобрените за тази година средства за тютюнопроизводителите. Това стана ясно след среща на министъра на земеделието и храните в служебното правителство проф. Иван Станков с представители на тютюнопроизводителите в сградата на МЗХ. Поисканото увеличение е във връзка със заявеното с около 5 хил. тона повече количество тютюн и постъпилите по-голям брой заявления от тютюнопроизводителите през 2012 г. Целта е да се достигнат миналогодишните нива на подпомагане.


Министър Станков се запозна с опасенията на „Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010”, че разпределението на национални доплащания за сектор тютюн в размер на 73 млн. лева по сортови групи ще бъде занижено, а получените средства недостатъчни. От „НАТ-2010” поискаха да бъде подготвено и подписано споразумение за разпределянето на допълнителните средства.


По време на срещата бе решено да започне плащане по подписаната от бившия министър на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов, заповед за разпределяне на средствата по сортови групи.


Министър Станков изказа подкрепата си към сектора и увери, че заедно с тях ще защитава позицията им, както пред ЕК, така и пред институциите в България.

Публикувана в Новини на часа

Парите за тютюнопрпозводителите са налични в план - сметката на Държавен фонд „Земеделие" и има готовност да бъдат изплатени преди края на месец март. Това каза министърът на земеделието и храните в оставка д-р Мирослав Найденов по време на Консултативен съвет по тютюна, който се проведе днес в Министерство на земеделието и храните.

Министър Найденов заяви, че тютюнопроизводителите не трябва да се притесняват от настоящите политически сътресения в страната, и че средства за тютюнопроизводство са предвидени в бюджета и ще достигнат до тях.

Участниците в Консултативния съвет благодариха на министър Найденов за успешната съвместна работа. Те посочиха, че за пръв път министър им позволява да прекрачат прага на министерството, изслушва ги и ги разбира. Най-голяма благодарност изразиха за това, че министърът е създал среда, в която може да се работи прозрачно и конструктивно, убедил ги е, че всички в сектора трябва заедно да дискутират проблемите.

Министър Найденов от своя страна, сподели че понякога е било много трудно да отстоява позицията за подпомагане на този сектор, най-вече заради рестриктивната финансова политика. „Трудно беше и да получим разрешение от Европейската комисия за изплащане на субсидия за сектор тютюн, но го направихме и бяхме една от малкото държава в Европейския съюз", допълни той.

Министър Найденов изрази надежда този, който наследи неговия пост да прояви същото разбиране и подкрепа за сектора, както у нас, така и пред ЕК, защото този сектор има нужда от подпомагане и е единствено препитание за мнозина, живеещи в едни от най-красивите, но за съжаление и най-бедни райони в ЕС.

Публикувана в Новини на часа

Секторът отчита двоен срив в годишното производството

Маргарита Цветанова
След 2014 г. тютюнопроизводителите в България ще получават европари. Добрата вест долетя миналата седмица от Брюксел. Решението е на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕС, която прие предложението на българския евродепутат Мария Габриел в следващият програмен период 2014 - 2020 г. да се премахне списъка с допустимите за субсидиране култури в през новата Обща селскостопанска политика. Това съобщи за „Гласът на фермерът” председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите (НАТ-2010) Цветан Филев, сред среща на българските тютюнопроизводители с евродепутатите ни в Брюксел. Списъкът е по член 38 от Договора за Функциониране на ЕС и в него са включени културите, които могат да получават финансова подкрепа през новата ОСП. Със заличаването на списъка всички култури ще са допуснати да участват в схемите за субсидиране. Това дава добри възможности българските тютюнопроизводители да получават европейски доплащания. Окончателното решение обаче, ще бъде взето през месец март.
Тютюнопроизводството има възможност да получи финансова подкрепа от Европейските фондове,
при преминаване от схемата за подпомагане на площ (СЕПП) към „Схемата за подпомагане на стопанство”. Това поясни директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков. По думите му тютюнопроизводителите отговарят на изискванията за допустимост по тази схема, защото имат регистрация на площите и производството за 3 годишен период (2007-2009 г.) след влизането ни в ЕС.
За подпомагането на доходите на заетите в сектора могат да се използва финансовите възможности на Програмата за развитие на селските райони. Сред тях са мярка 112 „Създаване стопанства на млади фермери” – до максимум 25 000 евро, мярка 214 „Агроекологични плащания” и „Плащания за отглеждане на култури в не облагодетелстваните райони” и др.
Доц. Бозуков обясни, че при невъзможност да се използват средства по ”Схемата за единно плащане на стопанство” страната може да поиска разрешение от ЕК да продължи подкрепата на сектора във вид на държавни помощи със средства от националния бюджет, но с по-малък финансов ресурс от изплащания до 2010 г. Сериозен мотив за това искане е, че тютюневият сектор, за разлика от другите европейски страни, има структуроопределяща роля за националната ни икономика.
При незначителното субсидиране на тютюна, производството в ЕС ще намалява с изпреварващи темпове в сравнение с търсенето на суровина, предупреждава доц. Бозуков. Нарастващото търсене ще предизвика съществен ръст в изкупните цени на тютюна, което ще се отрази благоприятно върху доходите на заетите в сектора. Поставени при свободни пазарни условия се очаква повишените цени да компенсират намаленото субсидиране, още повече че изкупните цени на българския тютюн бяха обект на държавно регулиране и целенасочено се задържаха на ниско равнище, с цел да се повиши конкурентоспособността на износа.
В Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. в чл. 135 е записано, че считано от финансовата 2011 г., се отпуска
сума в размер на 484 000 000 EUR,
като допълнително подпомагане от Общността за мерки в тютюнопроизводителните райони. Българското правителство може да поиска нотификация на помощта на основание Член 68 (1) (а) от Регламента като специфична помощ за фермери за подобряване качеството на земеделската продукция в тютюнопроизводството. Според чл. 69 (4) и (9) и чл. 131 (3) на същата Регламент, специфичната помощ предоставена по чл. 68 (1) (а) е ограничена до 3.5% от националния таван описан в Анекс VIII. От тази сума се приспадат помощите, които са по вече въведени мерки и се получава крайната сума от която да се изплащат такива помощи за сектор тютюн. Общата сума на тази специфична помощ насочена към подобряване на качеството на земеделската продукция в сектор тютюни се разпределя на три части за трите основни сортови групи тютюни. От това вече се е възползвало правителството на Полша.
Заникът на българския тютюн
Никога досега сектор „Тютюн” у нас не е отчитал годишно производство от 22 хил. тона. Колкото и да е стряскаща цифрата, тя е факт за изминалата 2012 г., алармираха производители и агроучени. Реколтата е почти два пъти по-малко от продукцията от предходната 2011 година, когато са произведени над 40 хил. тона. Това оповести директорът на Института по тютюна и тютюневите изделия доц. Христо Бозуков. Така страната ни от второ място след Италия, отива на четвърта-пета позиция по производство на тютюн в ЕС. Причините за спада са две. От една страна сушата удари добивите, а от друга – масовото използване на несертифицирани и чужди семена.
От добитите количества 90 % отиват за износ
По думите на доц. Бозуков, бюджетът на България в момента се крепи на два основни стълба – тютюна и горивата. Те носят по близо 2 милиарда евро приходи от акцизи годишно в държавната хазна. Тютюнът е с най – висок принос за брутния приход в растениевъдството от всички култури отглеждани в страната. От около 70 хиляди регистрирани земеделски производители в страната, половината са тютюнопроизводителите. Тази година средните изкупни цени на ориенталските тютюни се движат около 6.50 лв. за кг. В Гърция цената е двойно по-висока, заради по-доброто качество на продукцията. Тя от своя страна, обаче е обвързана с използваните сортове. Бозуков обясни, че сортоподдържането на нашите сортове трябва да се осъществява от високо квалифицирани специалисти, каквито са учените-селекционери в специализираните научни звена на ССА. Постигането на
Високи изкупни цени
на тютюна зависи неговото качество, а едно от условията за това е автентичността на отглежданите сортове. Затова съхраняването на българските сортовете е наложително. Около това становище се обединиха представителите на аграрната наука, производители, търговци и преработвателие по време на дискусия за бъдещето развитие на сектор “Тютюн”, организирана от Института по тютюна и тютюневите изделия в с. Марково.
Към момента тютюнът остава една от българските земеделски стоки със сравнително стабилен пазар и нарастващо търсене. С прекратяване от 2009 год. на европейското субсидиране за сектора и направените изменения и допълнения в Закона за тютюна и тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, заедно с положителните промени се наблюдават и някои затруднения за сектора. Това налага да се направят някои промени в закона и в подготвения Правилник за приложението му.
Тютюневите компании на нашия пазар, които се стремят да изкупуват качествен тютюн, са заинтересовани фермерите да получават сертифицирани,
Качествени семена,
гарантиращи автентичност на българските сортове.
До преди 10 години тютюнът беше една от малкото земеделски култури в България, от която на 100 % бяха застъпени български сортове. През последните години обаче, в страната се налагат редица чужди сортове. Така днес при сортова група Басми 70 % от семената, които се ползват са български, а 30 % чужди. При сортова група Виржиния - 60 % са български и 40% са чужди, а при сортова група Бърлей – само 5 % са български, а 95 % са чужди.
Друг не по-малко тревожен факт е използването от някои производители на не сертифицирани тютюневи семена с
Неясен произход
или собствено производство. Това се потвърждава от разминаването в площите разсадени с тютюн и закупеното количество сертифицирани семена. През 2012 год. са закупени едва 200 кг тютюневи семена от сортова група Басми, а за засетите площи са ползвани 1700 кг. семена, т.е. „разминаването” е от 1500 кг. Една част от тях е от внос, но по-голямата са от несертифицирани семена. Тази практика води до производство на тютюн, неотговарящ на критериите и изискванията на изкупуващите фирми за качество на тютюна, което от своя страна снижава себестойността на произведената продукция.
Големите търговци, в лицето на СОКОТАБ разбират и подкрепят научната дейност на Института, заяви генералният мениджър на компанията Игит Тунчел. По договор с научното звено към Селскостопанска академия фирмата е сключила договор за производство през 2013 год. на 900 кг. сертифицирани семена, които ще предостави на стопаните за производството на ориенталски тютюн.
Ако най-скоро не се въведе ред в производството, договарянето и изкупуването на тютюн в България, скоро секторът ще тръгне към своя залез. Причината за това са действията на некоректни на търговци, които работят “на черно”, предупреди изпълнителният директор на “Миссириан - България” Николай Тончев.
Евтин енергиен източник
Тютюнът има голям биопотенциал като източник на евтина енергия и храна за животните. След прибиране на листната маса, която се ползва за тютюневи изделия, останала част като стебла, филизи и семена се разхищава, вместо да се използва като енергиен източник. От тютюневите стебла, след елементарна обработка могат да се приготвят екобрикети, които са много търсени на световния пазар. Те могат да се ползват за отопление през зимата.
Един от световните тютюневи концерни е готов да предостави на Института по тютюна и тютюневите изделия безплатно машина за производство на екобрикети. Ако проектът е успешен, схемата може да действа във всички тютюнопроизводителни райони в страната, каза доц. Бозуков. В момента от културата се добива близо 120 хиляди тона биомаса. От тях стеблата, от които може да се произвежда алтернативното гориво, са около 85-90 хиляди тона, което ще спести изсичането на голямо количество от горите за отопление.
За едно домакинство през зимата за огрев са нужни средно 10 кубика дърва. Това означава, че при 90 хиляди тона биомаса, 9 хил. семейства ще могат да ползват за огрев брикети от тютюневи стебла, обясни доц. Бозуков.
Биодизел
Друг много ценен, но неизползваем засега енергиен източник са семената на тютюна. Те съдържат 30-35 % мазнини, което ги прави отличен източник за биодизел. Ежегодно при тютюнопроизводството се добива голямо количество семена, които също не се оползотворяват.
Останалата биомаса от семената, така нар. шрот, след извличане на маслото, може да се гранулира. Високото й белтъчно съдържание я прави много добър
Фураж за животните,
изтъкна директора на Института по тютюна и тютюневите изделия. От другите зелени части - листа, филизи и др. се добива биоетанол, приготвят се препарати за растителна защита, ползват се в производство на лимонена и ябълчена киселина. Те намират приложение в медицината и хранителната промишленост, както и в парфюмерията и козметиката.
Тютюневите листа освен хранителните вещества, съдържат алкалоида никотин, който след разграждането на листата в почвата действа като естествен пестицид. Оползотворяването на цялата биомаса на тютюна ще осигури от една страна допълнителен доход на производителите, а от друга ще подпомогне националната икономика, каза още доц. Бозуков.
Брюксел обмисля нови рестрикциите
Декември миналата година Европейската комисия одобри текста за промяна на Директива 2001/37/ЕС за тютюневите продукти, който беше предложен от Главна дирекция „Здравеопазване“. Една от темите, залегнала в новата Директива е стандартизиране на тютюневите продукти и техните опаковки. Това означава уеднаквяване на формата, размера и външния вид на тютюневите продукти и техните опаковки – забрана на слим формата, ментоловите цигари, както и всички ароматни добавки, които биха направили цигарите привлекателни. Друго условие е да се увеличат и надписите със здравни предупреждения.
Националната асоциация на тютюнопроизводителите – 2010 изрази притеснението на своите членове от това, че премахването на разликите между тютюневите продукти ще доведе до намаляване на инвестициите от страна на производителите на цигари в техните продукти, себестойността на продукта. Това ще удари върху крайната цена, а потребителите ще започнат да купуват най-евтините и некачествени продукти, като ще се ориентират и към
Черния пазар
Производителите на цигари ще започнат да купуват по-евтини и по-нискокачествени тютюни и ще се стремят да плащат по-малко за суровината. Това ще намали или изцяло ще отнеме доходите на 200 000 български тютюнопроизводители, които нямат друга алтернатива в цели региони на страната, като препитание и алтернативна заетост. За съжаление отрицателният ефект на тези мерки ще бъде допълнително утежнен от Общата земеделска политика, по силата на която директните субсидии за тютюна постепенно се намаляват и е напълно вероятно напълно да бъдат преустановени.
Проектът за Директивата ще продължи да се обсъжда в другите институции на ЕС. По този повод на 14 януари в Париж се проведе заседание на Извънредния Комитет на Европейската Асоциация на тютюнопроизводителите (UNITAB).
Враждебността към тютюневия сектор не попречиха реално да се видят важните икономически, юридически и социални проблеми, които поставя предложението на ЕК за промяна в Директивата на тютюневи изделия. Това каза председателят на Българската Национална асоциация на тютюнопроизводителите Цветан Филев пред делегатите на извънреден комитет. По думите му тютюнът играе
Ключова роля в българското земеделие
по отношение препитанието на хиляди семейства в силно обезлюдените райони на страната, както и в икономиката ни по отношение на търговията и експорта.
През февруари ще има извънреден съвет по време на ирландското председателство, където се очаква да бъдат представени предложенията за измененията в бюджета на ОСП, които най-вероятно ще бъдат гласувани и приети през месец март.

Публикувана в Коментари
Страница 9 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта