Дълги години земеделието се смяташе за един от най-перспективните, печеливши и инвестиционно привлекателни отрасли на световната икономика. Световните цени на зърнените и маслодайните култури стабилно и непрекъснато растяха, а след цените растеше и световното им производство. И това се случваше до момента, в който конюнктурата на пазара не стана профицитна - тоест предлагането многократно превиши търсенето.

От 2012 г. световните цени на зърнените култури са рухнали средно с 50 на сто, а на маслодайните - с 40 на сто и продължават да падат.

Експертите на USDA прогнозират, че низходящият тренд на световните пазари на земеделски стоки е дълготраен и ще продължи много години.

Ръстът на световното производство на хранителни продукти за сметка на развитието на агротехнологиите вече стабилно превъзхожда търсенето им, дори и въпреки растящите икономики на Китай, Индия и Югоизточна Азия. 

Ако през 1979 г. един френски фермер, например,  е хранел 15 души, днес всяка ферма произвежда достатъчно продукти, за да нахрани 60 души. 

Това се дължи на новите технологии и хибриди, които позволяват да се получи много по-голяма продукция от много по-малко площ и с много по-малко разходи. 

Повечето големи зърнопроизводители все още благоденстват. Фермите, които контролират своите разходи и са концентрирали усилията си върху качеството на продукцията, успяват. Макар и все по-трудно

В много уязвимо положение са неголемите ферми и особено фермерите в напреднала възраст, които очакват, че правителството и Брюксел ще им подадат ръка. 

Но Европейската комисия вече обяви, че след Brexit ще има нужда от съкращаване на бюджета на ОСП с 5% от 2021 г. Старата система на ОСП, е предполагаща защита на доходите на фермерите при свръхпроизводство, никога няма да се върне.  Колкото и да ни обясняват, че трябва да произвеждаме повече, за да нахраним нарастващото световно население, това не е така. И сега в света има достатъчно храна за всички. Стряскаща е статистиката, че почти 60 на сто от произведената храна в света се изхвърля. Защото бедните просто нямат пари, за да си я купят. 

И всичко това означава, че фемерите ще трябва да свикват да работят в нова икономическа реалност. И ще оцелеят само тези които произвеждат най-много с най-малко възможни разходи и разчитат повече на технологиите, отколкото на субсидиите.

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Арктическият студ в Средния Запад, вследствие на който температурите паднаха до под минус 40 градуса, сериозно са обезпокоили фермерите зад Океана. Екстремното време принуди един от най-големите глобални търговци на зърно Cargill да затвори част от своте съоражения. До подобна мярка е прибягнал и най-големият преработвател на зърно Archer-Daniels-Midland, което е довело до промяна на някои от транспортните маршрути. Рязкото застудяване удари и гигантът в месопреработвателната индустрия Tysol, който трябваше да затвори шест от предприятията си, тъй като се оказа в невъзможност да осигури сигурността на персонала и животните. Дейността си с подобно оправдание прекъснаха временно и от концерна Smithfield Foods. Причина за арктическите студове стана навлизането на студен въздух от Северния полюс.

Американските медии съобщиха,  че в условията на арктически студ, фермерите са се заели да разтопяват водата в замръзналите тръбопроводи и кладенци с вода за животните. В същото време заради недостига на място, в оборите са били подслонявани новородените телета и младите животни за да се намалят случаите на измиране на животните.

Голяма част от културите в САЩ, предимно царевицата и соята, се намират в момента в ранна фаза на развитие, но се очакват сериозни щети при зимната пшеница, която е от важно икономическо значение за някои щати. От най-големия индустриален производител на свинско месо в щата Айова потвърдиха за агенция „Ройтерс”, че са осигурени с нужните количества фуражи до края на седмицата, но изразиха загриженост за водопроводите.

Въпреки че американските фермери са сурови хора, свикнали със зимата, подобни анормални температури се очаква да окажат сериозни промени в кампаниите и плановете им и поради невъзможност да използват селскостопанската  техника, защото при подобни ниски температури дори дизеловото гориво замръзва. През миналия четвъртък в Минесота беше измерена най-ниската температура от -47 градуса по Целзии. Метеоролозите обаче предупреждават за нова студена вълна, като през следваща седмица се очаква в редица региони на Средния Запад температурите отново да са доста под нулата.

Публикувана в Бизнес

В условията на климатични аномалии печелят само тези, които са заложили на високотехнологични машини - казва успешният български агробизнесмен

Ася Василева

Началото на новата стопанска година е времето, когато земеделците отчитат резултатите от постигнатото и набелязват каква техника да купят за предстоящите кампании. С многото представени на пазара марки и модели те са изправени пред труден избор. Разчитат обикновено на приближаващите селскостопански панаири и евентуално на срещи с добросъвестни дилъри. Но възможно ли е да получат обективна оценка през натоварените 3-4 панаирни дни? За да сме полезни на нашите читатели, ще посетим водещите търговци на земеделска техника и ще представим портфолиото на тяхната компания. Продължаваме нашите разговори в Стара Загора – в главния офис на компания ЗЛАТЕКС, с нейния собственик и управител инж. Нецо Минев.

 MGS4975 Copy 1

Няколко думи за предисловие. Едва ли има друга фирма, която на пазара на селскостопанска техника да предлага почти 30 чуждестранни елитни бранда. И то от най-високо качество. „Само най-доброто е наистина добро“. Това е кредото, на което залага компания ЗЛАТЕКС от самото си създаване в далечната 1991 г. Оттогава и до днес тя предлага на българските земеделци само най-производителните и икономични машини, осигурява резервни части и гарантира сервиз. Вярна на принципите си, компания ЗЛАТЕКС нито за миг не е прекъсвала процеса на търсене, експериментиране и подбиране в своето портфолио само на най-добрите световни марки селскостопанска техника.

През последните години компанията и целият екип, който стои зад нея, изградиха една нова визия. ЗЛАТЕКС се открои като ключов вносител на иновативна, високопроизводителна  техника. Днес по полетата в България работят стотици машини с марката Fendt и Valtra, торачки Rauch, балопреси и косачки KRONE, сеялки Kerner, машини Knoche и Rabe, многобройни и високо ценени са Sola, Caffini, Hawe... С навлизането на тези машини на нашите полета българските стопани получиха тласък в посока постигане на ефективно и печелившо земеделие. ЗЛАТЕКС е и от малкото наши търговски фирми, които не само продават земеделска техника, но и развиват реално, успешно земеделие.

DSC01462 1

Компанията обработва близо 33 000 дка земеделска земя в района на град Чирпан. Това я нарежда сред най-големите български земеделски фирми.

“Който желае най-високото качество, идва при нас – коментира подхода на работата си управителятна компанията инж. Нецо Минев. – Избираме само най-елитните производители за нашето портфолио, защото наша основна грижа е българският фермер да бъде печеливш и да стои стабилно на пазара.“

-       Господин Минев, каква беше приключилата вече 2018 г. за вас и за българското земеделие?

-       Като цяло 2018 беше една добра година и за фермерите, и за търговците на земеделска техника, въпреки климатичните трудности. Земеделците, които имаха добра организация на работата в стопанствата си, успяха да получат добри добиви. Разбира се, винаги може да бъде и по-добре, но ниските цени на слънчогледа и на пшеницата в началния стадий оказаха влияние върху инвестиционните намерения на клиентите ни. Около 30 – 40 процента от пшеницата беше компрометирана, което принуди стопаните да продават на сравнително ниски цени.

ТО Плевен Златекс

-       Инвестират ли българските земеделци в добра техника?

-       Анализирайки световните тенденции, се очертава цената на пшеницата да се задържи на по-високо ниво и през настоящата година, тъй като се очаква дефицит в производството на културата в световен мащаб. И този, които успее в тези трудни климатични условия да си свърши работата навреме и както трябва, той ще получи добра цена и ще има възможност да прави инвестиции.

Земеделските стопани станаха много по- внимателни, когато правят своя избор. И в това отношение ние сме доволни, че голяма част от тях виждат, че не най-евтината машина е най-хубавата машина. Удоволствието от ниската цена е краткотрайно, а след това следват разочарования, които, за съжаление, са дългогодишни. Умните земеделци купуват не евтина, а напротив – машина с по-висока първоначална стойност, но в същото време технологично издържана техника. В ЗЛАТЕКС предлагаме точно такава техника. Това се отнася както за самоходните машини на Fendt, Valtraи Manitou,така и за останалите 24 бранда, с които работим – като известните на всички земеделци – Krone, Rauch, Rabe, SOLA,Caffiniи много други.

DSC00533 1

Продължаваме да предлагаме на българския пазар само машини, които са водещи в света в своята област. Подбираме в портфолиото си само машини, които водят до увеличаването на доходите на земеделците, за да могат те да останат стабилни на пазара . Като пример мога да посоча сеялката Sola. Това е сеялка за пролетни култури, която е перфектна за слънчоглед – една от основните култури у нас. Машината е с автоматично дозиране, с патентован апарат и с минимална поддръжка, добивите на пролетници само заради тази сеялка са с поне 10 процента повече. Торачките Rauch са известни в цял свят със своята прецизност и равномерност на разпределение на тора, което води до по-високи добиви с по-малко разходи и дава възможност на земеделците да получат добра печалба. По отношение на пръскачките също имаме новости – самоходната Rogator на Fendt, както и прикачните пръскачки на Fendt разбира се, а също и пръскачките на Caffini – една марка, която продължава с иновациите и предлага много добро съотношение на цена и качество.

-       Освен търговец, вие сте и земеделец, какво е предимството?

-       Предимството при нас е, че всяка една машина се изпитва в нашето стопанство край Чирпан. Там на площ от 33 000 дка имаме възможност да пробваме това, което искаме да предложим на земеделците. Така че нашият търговец спокойно да може да предлага техника, която вече е изпитана и в която е убеден, че издържа на всички тежки условия – както на засушаване, така и на дъжд, и отговаря на високите цели, които си поставя всеки един селскостопански производител.

Fendt машини

-       Какви са очакванията ви за настоящата 2019 година?

-       В началото на годината сме. Засега ситуацията е не съвсем ясна. Климатичните условия в момента в България не са добри. Няма сняг. При нас през януари винаги е имало. Земеделците в момента са притеснени от тази липса на сняг и влага, тъй като те са решаващи за развитието на културите. Има райони, в които посевите изобщо не са поникнали. Това е стресиращ факт, а на земеделците малко им трябва, за да се притеснят. Веднага се стягат и спират инвестициите. Чакат да видят какво ще се случи с посевите. Така е в цял свят. Нормално е– за земеделците загубите от природните аномалии са много големи и след тях те не могат да се стабилизират лесно. Очаква се, че ще има разорани рапици в някои части на страната. На места дори се говори, че ще развалят и пшениците.Въпреки това продажбите на по-леки трактори, пръскачки, сеялки и торачки вече тръгнаха.

 

-       Компания ЗЛАТЕКС е известна с добрия си сервиз и със сериозните инвестиции в тази посока...

-       Разполагаме с търговско-сервизни бази в цялата страна. В Северна България те са 4 – в Добрич, Разград, Плевен, Враца. В Южна България – разбира се в Чирпан, в Стара Загора, Ямбол. В тези центрове работят екипи от висококвалифицирани професионалисти – търговци на машини и резервни части, и сервизни екипи, които са най-многобройната част. Всяко стопанство на наш клиент е отдалечено на не повече от 100 км от наша база. При необходимост бързо стигаме до него и бързо отстраняваме повредите, когато възникват. Сервизите работят добре, ние постоянно обучаваме нашите екипи и с помощта на производителите на техниката непрекъснато ги държим в течение на всички новости.

-       Как се прави успешен бизнес?

-       Успешен бизнес се прави с работа. Имам предвид да не се жалиш. Да вложиш ум, сърце и любов – всеки час, всеки ден, всяка седмица...

-       Все пак има и проблеми ...

-       Основният проблем, и то не само при нас, е този с кадрите. Средните специализирани учебни заведения, които подготвяха тези кадри, като че ли изчезнаха. След преустройствата всички станаха гимназии. И на практика няма млади квалифицирани кадри, които да поемат работата с машините. Този остър проблем се чувства навсякъде в земеделието. Има съвременни, хубави машини с много големи възможности, но няма достатъчно млади обучени хора, които да работят с тях. Тук е мястото на държавата да провежда политика за образование, като се погрижи за подготовката на такива кадри. Разбира се, трябва и с помощта на бизнеса да се подкрепят учебните заведения, за да се задоволи този растящ глад за кадри. Ние, в ЗЛАТЕКС, дадохме нашия скромен принос в тази насока, като предоставихме безвъзмездно за обучението на студентите от Аграрен университет гр. Пловдив, две съвременни селскостопански машини – трактор Fendt 200 P Vario и професионален комбайн за малките и средните стопанства Fendt серия Е. Целта ни е да заинтересуваме младите кадри, да видят, че земеделието се прави с модерна техника и е атрактивен за тях сектор. Защото след пенсионирането на старите кадри в земеделието няма да остане работна ръка. Познавам вече много земеделци, децата на които не искат да се занимават с този бизнес и те остават практически без никакви работници. В България фермерският тип семейно стопанство така и не се състоя. Моделът на фермерството, на потомствена фирма с членовете на семейството, които обработват земята със собствени сили, в България не само не успя да се създаде, а и оттук нататък все по-трудно ще се създава. Тук са намесени и други фактори, като например самите условия в селата. Това са глобални проблеми, но трябва да се бие постоянно тревога какво се случва с хората. Защото ако ги няма хората, нито техниката, нито новите сортове и препарати ще доведат до подобряване на жизнения стандарт.

- С какви резултати се увенчава упорития труд на екипа на ЗЛАТЕКС и близката Ви връзка с производителите в България?

- Ние се радваме на високо доверие и близки отношения с клиентите в страната и с партньорите ни от чужбина. Благодарение на усилията на екипа на ЗЛАТЕКС и официалните отличия не закъсняват. Два пъти последователно на компания ЗЛАТЕКС е присъдена годишна награда „TRUE LEADER” .   True Leader е награда, която се присъжда ежегодно от независимата агенция ICAP България – най-голямата група за бизнес информационни услуги в Югоизточна Европа, която класира първите 300 най– добри компании в България, подредени по най-добри икономически показатели. В тази класация на 300 най-успели компании, освен ЗЛАТЕКС влизат АРУБИС, Лукойл, Теленор, Кауфланд, Софарма, Либхер, NESTLE България, COCA COLA, ЗАГОРКА, Хюлет-Пакард , Луфтханза Техник и др. успели. Критериите за оценка на компаниите според ICAP са да са сред 300-те най-печеливши компании по EBITDA за предходната финансова година, да са увеличили своя персонал спрямо предходната година, да са с висока кредитна оценка и да са лидери в сектора си.   Освен ЗЛАТЕКС ООД, в наградените за 2015 година няма друга фирма от сектора Търговия със земеделска техника и услуги. А през 2018 излезе новата класация на Топ 300 на успешните компании в България, като от Сектора „Търговия със земеделска техника и услуги“, ЗЛАТЕКС е единствената компания, която е класирана за True Leader. Ние сме изключително доволни от това признание за успехите на целия екип на ЗЛАТЕКС.

Публикувана в Агротехника

В Полша в много населени места фермерите стачкуват, като настояват властите да създадат механизъм за подпомагане на малките селскостопански предприятия и да ограничат вноса на украински продукти.
Възмущенията на фермерите започнаха още през юли миналата година. Поляците недоволстват от политиката на големите търговски вериги и посредниците, които принуждават производителите да изнасят продукти на ниски цени. Според много земеделски производители една от основните причини за това е конкуренцията от вноса от Украйна. Цената на украинското зърно е по- нискd от полското. На полския пазар преобладава зърно внос. В периода 2017 - 2018 г. в Полша се появиха голямо коичество   украински плодове и зеленчуци. Внесени бяха от Украйна пресни и преработени плодове на стойност 56 млн. долара.
Цената на украинските продукти, изнасяни за ЕС, е значително по-ниска от полската. Това предизвиква сериозно безпокойство сред полските фермери. Ако ръководството на страната не направи отстъпки, фермерите заплашват да започнат обсада на Варшава на 6 февруари, 2019 г.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Стотици гръцки фермери паркираха тракторите си на националната магистрала Атина-Солун в Централна Гърция. В следващите дни и седмици се очаква протестите на фермерите да се разширят в северната част на страната и в други региони.

Организаторите на протестите представиха списък с искания и заплашиха с допълнителни протести, ако те не бъдат разгледани от правителството.

Исканията на протестиращите включват минимална цена за земеделските  продукти, по-ниски производствени разходи чрез намаляване на цената на електроенергията и отписване на данъците върху добавената стойност. Други изисквания са подобряване на пенсиите, намаляване на осигурителните вноски, повече помощ при природни бедствия, защита от кредитори и други мерки.

Подобни протестни действия в Гърция настъпват почти всяка година и оказват отрицателно въздействие върху вноса и износа, както и върху доставките на продукти на вътрешния пазар.

Публикувана в Бизнес

Селското стопанство е един от основните стълбове на Европейския съюз и противно на традиционните убеждения е високотехнологично. Цифровата революция не е подминала селскостопанския сектор. Тя дава възможност на земеделските производители да бъдат по-прецизни и ефективни, помага им да подобрят производителността и устойчивостта, като същевременно останат конкурентоспособни. Ползите от този нов подход в земеделието важат за всички страни членки на Общността и за всички стопанства, независимо от техния размер. Това са само някои от изводите за дигитализацията в селското стопанство на ЕС – сега и в бъдеще, която беше сред главните теми на Конференцията на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), състояла се на 6 – 7 декември м. г. в Брюксел. Във форума участваха отговорни представители на институции на ЕС, хранителни вериги и академични среди, фермери и пазарни експерти. Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган изложи визията си за Новата селскостопанска политика на Общността за периода 2021 – 2027 г. и заяви, че на преден план поставя „участието на фермерите в случващата се в момента дигитална революция в земеделието и достъпът им до иновации”. (За главните акценти на конференцията ви информирахме подробно в бр.585 на нашия вестник – бел. а.).

От представителите на земеделската гилдия на форума направиха впечатление фермери, които споделиха опита си от успешното преминаване от методите на традиционното земеделие към дигитализацията на работните процеси. Представяме ви щрихи от потретите на двама новатори – от Финландия и Естония, както и пример за приложението на блокчейн технологиите във френска хранителната верига.

Финландецът Макс Шулман спестява 25 на сто от разходите си

1. Макс Шулман

 

С помощта на GPS сигнали машините в полето се движат с ниво на точност 10 сантиметра

Макс Шулман е земеделски производител и председател на Работната група по зърнените култури в Копа Коджека (Copа-Cogeca) със седалище в Брюксел от 2013 г. В асоциацията Копа Коджека, която представлява гласа на фермерите и техните кооперативи в ЕС, финландецът отговаря за използването на безпилотните летателни апарати, дигиталния аукцион и цифровите програми. Преди да поеме този висок пост, Шулман е бил съветник по зърнени култури, маслодайни семена и протеинови култури във Финландския съюз на земеделските производители и има 5-годишен стаж във финландското машиностроене. Понастоящем той е съсобственик на PolarOats, компания за търговия със зърно, и председател на VYR (финландска зърнена верига).

Макс Шулман е израснал в наследствената семейна ферма Stor-Tötar Gård в Югозападна Финландия, на 50-ина километра от Хелзинки. Основните дейности на стопанството, което има 400-годишна история, са растениевъдство и лесовъдство. През 1986 г. Макс Шулман, който е завършил аграрна икономика в университет в Стокхолм, поема пълната отговорност за управлението на стопанството. И макар че през последните години финландецът се занимава активно с обществена работа, той винаги се е чувствал земеделец, тясно свързан със земята. Отглежда бобови култури, овес, пшеница и маслодайни култури.

Макс Шуман споделя, че от самото начало е искал да бъде съвременен земеделец – според него земеделието е стара професия, но не и старомодна. И оттогава досега постепенно и настъпателно внедрява най-новите технологии в зърнопроизводството – от обработка на земята до прибирането на реколтата. Още през 1989 г. фермерът използва за полевия си трактор широки гумени вериги с ниско налягане (800 mm, 0,35 bar), за да намали отъпкването на почвата и да подобри състоянието й. От 1995 г. почвите се картографират в различни етапи – от топенето на снеговете през сеитбата и наторяването до прибирането на реколтата. Данните се предоставят от сателити и дронове и се обработват от GPS- системи, монтирани на машините – трактор, комбайн, сеялка. Компютри разчитат в реално време картите с различни параметри и автоматично управляват сеитбата, поливането и наторяването, като внасят необходимото количество във всяка точка на полето.  

“През цялото време използвам технологиите, за да няма пропуснати от машината участъци или пък преминаване по два-три пъти. Затова разчитам на GPS сигнали. За целта обаче трябваше да инвестирам в базова станция, за да получавам еднакво добър сигнал навсякъде. Постигнал съм ниво на точност 10 см, това ми стига – споделя Макс и допълва: – Картирането на добива, прилагането на променливи норми при внасянето на торовете и контролът на секциите за засяване значително повишават добивите. Освен това ми спестяват време, което никога не ми стига, а също гориво, семена и препарати. При моите условия правя изчисление за 100 ха. Пресметнах, че технологиите ми спестяват 25% от разходите, които правех преди това.”

Макс Шулман похвали младата смяна във фермата си: “В даден момент синът ми започна също да се занимава със селско стопанство. Той ми показа, че процесите, които аз наблюдавам, могат да се управляват и анализират благодарение на компютърна програма. Ето защо приемствеността и внедряването на младите в сектора е много важна. Това ми спести още време и средства”, обяснява фермерът.

Технологиите обаче са свързани с разходи. На първо място фермерите трябва да решат какво искат да оптимизират в стопанството си и едва след това да започнат с инвестицията, като предварително калкулират за какъв период от време тя ще се изплати – препоръчва Макс Шулман.

Естонска фермерка управлява стопанството си от Космоса

3. Ктарин Естония

Катрин Нооркоив се възползва от радарните спътници на ЕС

„Не мога да си представя живота без мобилната мрежа – споделя Катрин Нооркоив от Естония, производител на био говеждо месо, изпълнителен директор и собственик на месопреработвателно предприятие. Преди да се ориентира към частния бизнес, младата жена е била на ръководен пост в обществения сектор. Преди 14 години Катрин заедно с баща си възстановяват семейната ферма и започват фермерството си със стадо от месодайната порода Абърдийн Ангус. С течение на времето разширяват стадото си и с породата Херефорд, като отглеждат всички животни на пасищата, за да произвеждат висококачествено биомесо. Голямото предизвикателство в кариерата на Катрин е закупуването на месопреработвателно предприятие през 2016 г., което тя ръководи успешно и вече е разширила бизнеса си със собствена месарница и ресторант.

Катрин Нооркоив се възползва от програмата „Коперник”, създадена съвместно с Космическата агенция на ЕС, която дава възможност на всяка страна членка на Общността да получава безплатно сателитни данни. „Тъй като в Естония е облачно 70% от времето – от май до октомври, използването на радарни спътници е голямо предимство – те могат да видят какво се случва на нашите полета и пасища през облаците – възторгва се Катрин. – Програмата позволява да се определи колко са изконсумирали животните на пасищата чрез изменението на биомасата във времето. Целта е контролът на място да се сведе до 5% благодарение на мониторинга.” Според естонската фермерка с това наблюдение броят на измамниците намалява, а реалните фермери имат възможност за по-високи заплащания.

Известно е, че Естония е една от най-дигиталните държави в Европа. Тя бе първата, която въведе електронното жителство – дигиталната идентичност, която е достъпна навсякъде по света. Затова е обяснима гордостта на Катрин Нооркоив, която споделя : „Времето е най-ценният ресурс, който имаме. Подавам декларациите си за стопанството онлайн, мога да поддържам всички разговори с държавата онлайн. Няма нужда от никаква бумащина, където и да се намирам по света, щом имам връзка с интернет или мобилни данни, се идентифицирам с мобилен идентификационен номер, Smart ID или лична карта. Като естонски фермер, аз ценя високо това, което правим, за да намалим времето за контрол на място и да управляваме дейностите си на 100 процента от Космоса” – каза в заключение Катрин Нооркоив.

Историята на птичето месо от инкубатора до чинията

6. Cофи Фонтен

Френският експерт по качество Северин Фонтен представя блокчейн технологията

Малко компании предлагат услуга за своите клиенти, чрез която да проследят пътя на продуктите от фермата до чинията, а тази прозрачност зависи и от съгласието на търговците. Когато хората пазаруват в магазина, единствената информация, която могат да получат, е от етикета на опаковката – по-често може да се види държавата, в която е произведен продуктът, понякога и името на стопанството. Някои вериги отиват по-далеч и предоставят кратка история на фермата и условията, при които продуктът е произведен. 

С блокчейн технологията потребителите могат да видят всичко за хранителните продукти в магазина. Тя дава повече доказателства за това, че даден продукт има съответното качество. По отношение на защитата на фермерите в търговската верига технологията ограничава възможностите големите търговци да отхвърлят добрата фермерска продукция.

Това каза директорът на отдела за качество в Groupe Carrefour Северин Фонтен на конференцията EU Agricultural Outlook. Търговските вериги не са собственици на информацията в блокчейн, а само се грижат за съхраняването на продуктите, обясни тя. – Технологията дава възможност да се проследи историята на продукта от датата и мястото на производство до рафта в магазина. Френската специалистка илюстрира нагледно блокчейн технологията. На огромното табло бяха проследени всички етапи от 4-месечния живот на охладено поле – от излюпването му в инкубатора през отглеждането му на открито и биохраната без ГМО до кланицата, където се спазват всички хигиенни норми, и рафта в магазина. Тази информация може да се проследи и прочете от купувача в „Карфур” с приложение в неговия смартфон – достатъчно е да сканира индивидуалния код на месото, за да разбере историята на продукта от А до Я.

Мария Нецова, 

наш спец. пратеник в Брюксел

Публикувана в Бизнес
Изненадващо е, но Страната на Изгряващото слънце, която е най-големият производител на роботизирана техника в света, в земеделието се оказва поклонник на старата школа.
В края на миналата година в Парламента на Япония бе проведено гласуване, което потвърждава, че въпреки държавната подкрепа и милионните инвестиции във високотехнологичното земеделие от страна на компании като Kubota Corp. и Panasonic Corp., роботите няма да заменят хората, работещи в земеделието в близко бъдеще.
За производителя на домати от префектура  Тиба Ясуджи Какузаки това е въпрос на себестойност: "Нямам възможност да отделя толкова големи суми за автоматизиране на производството", казва той. Поради това Какузаки приветства промените в законодателството и вече се е възпозвал от програмата, позволяваща да се наемат на работа повече чуждестранни работници, в неговия случай - от Виетнам.
Преди 10 години Какузаки решава да наеме персонал за стопанството, тъй като работата станала твърде много за сам човек, но не можел да намери японци, които биха били готови да работят срещу минимално заплащане, установено от правителството. От тогава той е успял да удвои размерите на стопанството си.
 Така един от виетнамските му работници постъпва във фермата през февруари 2016 г. Той работи 7 часа на ден, 6 дни в седмицата, като получава по 6 американски долара на час, което е установеното от закона минимално заплащане.
 Дори при такава заплата виетнамецът казва, че печеи достатъчно, за да си купи къща в родината си след изтичането на тригодишния му договор. 
Годишните разходи на Какузаки за пет работника са около 10 млн. йени. От производството на домати фермерът печели около 50 млн. йени годишно. И той не е убеден, че когато през 2020 г.   Panasonic пусне на пазара своя робот за бране на домати, ще има смисъл от такава покупка в стопанството.
 
 
Публикувана в Бизнес

Със заповед на министъра на земеделиетo, храните и горите е определена отстъпка в размер на 0,38 лв. от стойността на акциза за литър закупен газьол  през 2017 г. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”. До края на 2018 г. ще бъдат изплатени близо 73 млн. лв., а останалата част от средствата ще бъдат изплатени в началото на 2019 г.

Това е третата кампания, в която процесът по кандидатстване за държавната помощ  е облекчен и заявленията се подават заедно с опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Отпадна задължението за водене на дневник. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми. След приема на документи Националната агенция за приходите извършва проверки на фактурите. Помощта се изплаща на земеделските стопани директно, а не както преди това под формата на ваучери за гориво.

Публикувана в Бизнес

Минималният праг на осигуряване за земеделските производители в това число и за тютюнопроизводителите през 2019 година да е 400 лева, решиха депутатите днес. Това информира БНР.. Реално това представлява 50 лева увеличение спрямо настоящата им минимална осигурителна вноска, припомни Светла Бъчварова от левицата. “Това, което вие очаквате като приходи от реализация на продукцията, а тя е даже и сезонна, няма да се реализира, тоест земеделските стопани нямат начин да осигурят тези средства. Повярвайте ми, те, ако имат възможности, ще се осигуряват и на по-високи ставки”, каза още тя.

От следващата година минималният осигурителен праг ще бъде 560 лева, каквото е нивото и на минималната работна заплата. Максималният осигурителен праг ще е 3 000 лева, което означава, че максималната пенсия от 1 юли 2019 година ще достигне до 1200 лева. Малко над 207 лева ще бъде минималната пенсия от началото на следващата година, като  от 1 юли тя ще се увеличи до 219,43 лева

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 26

728x90 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта