Държавата за пореден път настъпа по мазола малките и средни земеделски производители у нас, като заложи в бюджета за 2020 година вдигане на минималния осигурителен праг – от 400 на 610 лева. На коя държава обаче да повярва българският фермер – на онази, която е обявила праг на бедността от 363 лева, а дава минимална пенсия от 234 лева? На онази, която единствена в света през последните 22 години е с отрицателен прираст на населението?

При няма и 100 хиляди законно регистрирани земеделски производители, точно в тяхната паница ли бъркат? Неприлично е някак. Още повече, че реалностите са съвсем други. Пределно ясно е, че големите земеделски производители се осигуряват на колкото си искат. Защото могат да си го позволят. И за тях вдигането на минималния осигурителен праг няма никакво значение.

Малките и средните обаче са на съвсем друго дередже. При 610 лева минимален осигурителен праг, годишната вноска за осигуровки е 2034.96 лева – със 700.56 лева повече, отколкото е в момента. За един дребен овощар, производител на зеленчуци или малък пчелар тази сума присяда. Да не говорим за дребните тютюнопроизводители. Това са хора, които всеки ден гледат със страх нагоре, нямат никаква яснота на какви пари ще изкупят продукцията им и винаги са на ръба на фалита.

Просто ги оставете на мира. Лицемерно е да им се внушава, че мярката е за тяхно добро и че един ден, като остареят, е важно да взимат добри пенсии. За прочутите български пенсии казахме вече. Те са последният унизителен знак от страна на държавата към нейните граждани. Малките и средните български фермери не желаят да участват в неговото поставяне. Затова смело ще потънат в сивия сектор. За пореден път.

Анета Божидарова

В различни региони на Франция, фермерите  запалиха големи огньове. Протестен огън има и до входа на тунела на Ламанша. Протестиращите, казват че това е отговор на продължаващото влошаване на положението им.

Недоволството на френските фермери е предизвикано от наскоро публикувания законопроект, в който се казва, че в селскостопанските зони в близост до населени места, ще се забрани използването на пестициди. Ако той бъде приет, ще започне да функционира от началото на 2020 г. Това според земеделските производители значително ще намали площите на техните земеделски земи и по този начин ще свие производството. Само в столичния регион Ил дьо Франс площта на ефективно използваната земеделска земя може да бъде намалена с 5-6 хил. хектара. Земеделските производители подчертават, че това само увеличава затрудненията им в ситуация, в която доходите им са изключително ниски.

“Този законопроект се превърна в капката вода, която преля търпението. Почти непрекъснато ни критикуват в обществото, за нашите методи на работа, което усложнява нашата упорита работа” – подчертава една от участничките.

Според основните съюзи на френските фермери, протестите ще продължат през следващите дни в цяла Франция и ще приключат едва в края на седмицата.

Всичко това се случва, след като администрациите  на пет големи френски града – Париж, Лил, Гренобъл, Нант и Клермон-Феран – въведоха забрана за използване на пестициди на тяхна територия.

Първото по рода си състезание у нас между компютърни специалисти, които в рамките на определено време трябва да предложат решение на конкретен фермерски проблем е пример за успешен модел. Така всъщност изглежда модерното коопериране днес.

Висока добавена стойност, която да направи едно стопанство конкурентоспособно – това е ключът за всяко успешно фермерство. То е невъзможно без технологиите, това и децата ще ви го кажат.

Моделът на този вид кооператив е простичък: земеделският производител има проблем, на който търси конкретно решение. Прецизните отговори са в ръцете на аграрната наука, а компютърните спецове могат да облекат решението на задачата в дигитално приложение, което може да се командва от всеки мобилен телефон. Изглежда ужасно просто, нали? Засега обаче у нас се случва единствено като извънредна новина, която изглежда трудно постижима на практика.

В цялата проста схема липсва държавата. Ако тя наистина иска да постави българското земеделие като приоритет, нейната голяма задача е да подкрепи чрез съответните политики такъв тип модели. Да изработи адекватни стимули, които да генерират интерес у всички страни към подобно коопериране. Ако иска да го убие в зародиш, достатъчно е властта да създаде сложна нормативна уредба с трудно постижими изисквания. Толкова ли е трудно да се случи просто, с ясни правила и с конкретни финансови стимули?

Големите цели са очевидни: често употребяваната напоследък дума хакер у нас ще намери неочаквано поле за изява. И без друго днес е толкова модерно да се избяга от лудницата на големия град и да се поживее на село. Сигурна съм, че мнозина ще го направят с огромно удоволствие. Модерните фермери отдавна са наясно, че без уменията на тези млади момчета и момичета, умните и практични решения в земеделието са невъзможни. За да е хармонична симбиозата, към тази група непременно трябва да се прибавят и аграрните специалисти. Крайно време е науката на напусне кабинетите на институтите и да глътне малко свеж въздух. Всеки би имал интерес от подобно приятелство, ако то носи обществени ползи. Кой не би се почувствал щастлив, ако едно усилие дава видимо добър резултат. Всички печелят от това, но най-вече държавата.

Точно затова тъкмо тя трябва да си застане на мястото. Иначе за какво се накичихме с онзи бомбастичен европейски ресор „Иновации и младеж“? Междувпрочем, вече са му гласувани 100 млрд. евро по две от програмите. Пари има, както казва премиерът Бойко Борисов. Важно е как ще бъдат похарчени.

Анета Божидарова

Кандидатите по схемите и мерките на директните плащания, ще получават вече онлайн уведомителните си писма за извършените оторизации и преведени средства от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция. Писмата се публикуват в Системата за електронни услуги (СЕУ), която е позиционирана на официалната интернет страница на фонда.

     Земеделските стопани, регистрирани в системата, имат достъп до публикуваните писма от личният си профил. До там се стига от основното меню „Администрация“ – секция ”Справки” - поле „Кореспонденция“. При изтеглянето на уведомителното писмо, то се счита за връчено, като от следващият ден, започва да тече 14-дневен срок, в който при несъгласие, бенефициентите на ДФЗ могат да обжалват писмата по реда на чл.81 и чл.133, ал.1 от АПК.

       Бенефициентите, които все още нямат активиран достъп (регистрация) в СЕУ на ДФЗ, могат да получат уведомителните си писма в областната дирекция на фонда по адрес на регистрация (за ЮЛ и ЕТ) или постоянен адрес (за ФЛ). Чрез дигитализация на системите си ДФЗ цели въвеждането на бърза и сигурна комуникация с бенефициентите. В тази връзка се преустановява изпращането на хартиен носител на уведомителните писма, свързани със схемите и мерките на директните плащания.

     Разплащателната агенция разширява обхвата и надгражда с нови функционалности СЕУ, като част от цялостната концепция за електронизация на системите. Надграждане процесите на дигитализация се прави с цел на по-добра отчетност и контрол при администриране на финансовите средства от националния бюджет и от европейските земеделски фондове за една страна, а от друга – за улеснение на бенефициентите. В разработената индивидуална за всеки кандидат среда се дава възможност за визуализация на електронни документи, уведомления и географски данни. В публичната част на системата са налични регистри и справки, нормативни документи, калкулатори, както и специализирана географска карта.

Източник: ДФЗ

От 7 до 31 октомври 2019 г. животновъдите, които са кандидатствали по схемите за обвързана подкрепа за Кампания 2019 г., трябва да докажат реализацията на млякото и млечните продукти, които са произвели. В същия период фермерите доказват и реализираните на пазара животни. За целта се подават документи по образец в областните  дирекции на ДФ „Земеделие“. 

Реализацията на млякото и млечните продукти се доказва за периода 01.10.2018 г. – 30.09.2019 г. Документи се подават по четири схеми, чиито изисквания са разписани в чл. 27в, ал. 1 от Наредба № 3 от 2015 г. Те са: Схема за обвързано подпомагане за млечни крави – СМлК, Схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол- мляко – ЕЖСК (мляко), Схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол с направление мляко – ДПЖСК и Схема за обвързано подпомагане на биволи.

Реализираните на пазара животни се доказват по три схеми - Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници – СМКЮ, Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол – ЕЖСК (месо), Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол – ДПЖСК (с реализация на месо или комбинирана реализация). В зависимост от това къде са реализирани животните – в България или извън страната, се попълват различни типови образци.

Животновъдите могат да изтеглят и попълнят образците на документите, с които доказват реализация на произведената от тях продукция от официалната интернет страница на ДФЗ. При попълване на документите кандидатите трябва да използват съответната бланкова таблица, според регистрацията им в ИСАК – като физическо лице, юридическо лице или едноличен търговец. Към приложените файлове е изготвена и подробна инструкция за тяхното попълване.

Попълненият опис по образец се подава на хартиен и електронен носител. Стопаните трябва да предоставят и заверени копия на документите, доказващи реализацията на продукцията си. Те следва да бъдат издадени от съответния земеделски производител или от изкупвача на продукцията.

По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

Автор: доц. Божидар Иванов

Рангел Матански, съпредседател на НСГБ:

Сдружаването е начин за оцеляване на малките ферми

Говедовъдите искат чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“

- Г-н Матански, какви политики искате да бъдат заложени в националния стратегически план по отношение на млечното говедовъдство?

- Искаме секторът да остане приоритетен по мерките от Програмата за развитие на селските райони. От Националния съюз на говедовъдите в България настояваме процентът по обвързаната подкрепа за сектор „Мляко“ да бъде възможно най-големият и имаме своите аргументи за тази мярка – кризите в бранша са хронични – ниски изкупни цени и трудна реализация на суровото мляко. Средствата по линия на обвързаната подкрепа са изключително необходими, за да съществува българското млечно говедовъдство. Дебатите за новата ОСП, след конструирането на новия Европейски парламент, отново започват, но нашата позиция остава непроменена. Искаме чувствителна подкрепа за сектор „Мляко“.

- Повече от 20 години в България не може да бъде адекватно решен проблемът с идентификацията на животните – остър ли е той и в сектор „Млечно говедовъдство“?

- По-скоро не. Има конкретни срокове, в които се извършва регистрацията на новородените телета. Ако стопаните не ги спазят, при съответните проверки ще бъдат санкционирани. Има предложения на колеги, които трябва да бъдат дискутирани с Българската агенция по безопасност на храните, за да се усъвършенства и улесни процесът на идентификация на животните, но като цяло при нас проблемът не стои в толкова голям мащаб.

- Узрява ли българският фермер за сдружаването или е нужно още време?

- Българският фермер е индивидуалист. За съжаление, ние предпочитаме да работим и да постигаме резултати сами. Ситуацията обаче в годините се променя и индивидуализмът не е най-доброто решение за един успешен бизнес. Външният пазар става все по-конкурентен. Европейските ни колеги предлагат по-евтини и често пъти по-качествени млечни продукти.

- Отваряте тежката тема за сухите млека, за имитиращите продукти – как българските производители да се преборят с това?

- Темата от години стои на дневен ред и по нея все още няма трайно решение. Всичко това оказва натиск върху българския производител. Малките и средни семейни ферми няма как да се съизмерват с големите индустриални стопанства – нито по производителност на труда, нито по разходи, нито по печалба. Като добавим хроничния проблем с липсата на работна ръка и огромната ангажираност и трудоемкост в едно животновъдно стопанство, можем да си обясним фалитите на малките и средните ферми. Просто те се оказват нерентабилни – трудът и разходите в тях са по-големи от очакваните приходи. Когато те не покриват стандарта на живот дори и в един селски район, хората се отказват от животновъдството. Така един семеен бизнес, който трябва да бъде граден с поколения, умира. Сдружаването е начин този процес да бъде избегнат.

- Вашето сдружение „Фермерско мляко“ е едно от успешните в страната. Очаквате ли тези процеси да бъдат стимулирани още повече в следващия програмен период?

- Смело мога да кажа, че бяхме мотор за създаването на няколко групи и организации на производители в сектор „Мляко“. А в следващия програмен период има мерки от ПРСР, по които производителите могат да бъдат подкрепени по-чувствително, за да създават групи и организации. Сдружаването трябва да залегне като реален приоритет и в българския национален стратегически план. Нашето сдружение помогна за създаването на 6 групи на производители в сектор „Мляко“, защо те да не станат 60 през следващите 5 години?

- За трета поредна година организирате в Раковски „Фермер Експо“ – какво да очакваме този път?

- Изложението е планирано да се проведе на 14 септември. Има вероятност обаче да бъде отложено – заради все по-усложняващата се ситуация с Африканската чума по свинете. Иначе имаме амбицията да проведем аукцион за елитни говеда. С гордост мога да кажа, че българските фермери имат впечатляващи резултати в това отношение и са абсолютно конкурентни на европейските си колеги.

Интервю на Анета Божидарова

Така фермерите протестират срещу споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада СЕТА. 2 тона биологични отпадъци от фермерските стопанста бяха стоварени пред офиса на член на Френската Национална Асамблея.

Франският парламент наскоро одобри споразумението СЕТА за свободна търговия между ЕС и Канада, което позволява свободно безвизовоно навлизане на огромно количество канадски земеделски стоки на европейския пазар.

Според фермерите, е нечестно ЕС да позволи внос на храни, които не отговарят на строгите европейски изисквания за качество и съответно се произвеждат с по-малко разходи.

Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.