Заради изключителните горещини, обхванали големи части от териториите на държавите-членки на Европейския съюз и предизвикващи силно засушаване, се предприемат извънредни мерки в подкрепа на фермерите в общността, съобщиха от Европейската комисия. „Задържащата се неблагоприятна метеорологична обстановка тревожи нашите селскостопански производители. Комисията държи връзка с държавите-членки и оценява положението по места. Както винаги, ние сме готови да се притечем на помощ на фермерите, засегнати от сушата”, обяви европейският комисар за земеделието и развитието на селските райони Фил Хоугън.

Той уточни, че в случая става въпрос за увеличаване на размера на авансовите преводи по директните плащания и мерките за развитие на селските райони и за облекчаване на екологични правила, за да може да се облекчи изхранването на домашните животни чрез допускането им до територии, които по принцип са забранени за използване като пасища. Друга част от екологичните изисквания пък може да бъдат загърбени с цел разнообразяване на засажданите култури и увеличаване на гъвкавостта при производството на фуражи, което е особено засегнато от сушата.

Авансовите плащания, извършвани през октомври, са в размер на 50% от договорените субсидии за директното подпомагане, но през тази година ще достигнат до 70% и до 85% по мерките от ПРСР при обичайни 75%.

Как да се скъси пътят на селскостопанската продукция и как да намери по-бърза реализация? Ще може би българският фермер да направи необходимото, за да произвежда качествено и да продава изгодно? Тези въпроси бяха зададени по време на среща с над 50 кметове и кметски наместници от община Добричка, на която бяха разяснени три подмерки от Програмата за развитие на селските райони. Идеята е добруджанският производител да намери най-верния и точен път до европейското финансиране.

Скъсяването на пътя от производството до реализацията на земеделската стока е заложено в подмярка 16.4, която засяга веригите на доставки. Очаква се през септември да стане ясна датата, на която ще се обяви процедура по прием на проектни предложения.

„Целта е да се прескочи препродажбата на селскостопанска продукция. Обединявайки се, земеделските стопани ще могат да кандидатстват и да получат финансиране. За целта обаче трябва да имат организация”, подчерта Геновева Друмева, управител на Областния информационен център в Добрич. „Единственото, от което зависи дали фермерите ще са допустими кандидати и дали ще получат финансиране, е тяхното желание да се включат в сдружения и чрез тях да кандидатстват. Подпомагането по мярката е насочено към организации, които изпълняват колективни проекти. Трябва обединение, това е!”, допълни експертът. Доколко обаче е реално и изпълнимо това изискване и дали силното чувство за индивидуализъм ще бъде преодоляно, предстои да разберем. По официални данни в сектор „Растениевъдство” у нас има създадени само 3 групи на производители. Оказва се, че това е неизползван шанс за стопаните, произвеждащи плодове, зеленчуци, етерично-маслени култури и черупчести.

Ако все пак обединението и сдружаването се случат, условията по подмярка 16.4 могат да задоволят изискванията на всеки един производител. Късите вериги на доставки трябва да обхващат не повече от един посредник между земеделския стопанин и потребителя. Бенефициенти по подмярката могат да бъдат организации на земеделски стопани, малки и средни предприятия или търговци на дребно. Могат да бъдат структурирани като обединения за къси вериги на доставки или като обединения за местен пазар, е посочено в условията. Местният пазар е мястото на продажба, което е в радиус от 75 км от произхода на продукцията. Общият бюджет по подмярката е 8 млн.евро.

Приоритетни и с повече бонус точки ще бъдат проекти на организации от планински райони. Ако в проектното предложение участват 75 % малки земеделски стопанства с икономически размер от 2000 до 7999 евро стандартен производствен обем, те също ще бъдат оценени по-високо. С бонус точки ще бъдат и проекти, в които участват от 5 до 15 земеделски стопани, обединени в организация за къса верига на доставки или на местен пазар. С 20 точки ще бъдат „наградени” тези бизнес-планове, които имат обхват на действие в секторите „Животновъдство” и „Плодове и зеленчуци”.

Присъстващите на срещата в Добрич бяха запознати и с предстоящата подмярка 4.2.2 „Инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“. С бюджет от 1 685 121 евро тя ще подкрепи модернизирането на физическите активи в земеделските стопанства, преработващи земеделски продукти и производството на нови, включително и такива, свързани с къси вериги на доставка.

Естествен акцент на дискусията беше отворената вече подмярка 6.3 за стартова помощ на малки стопанства. Освен основните изисквания, от ОИЦ представиха моментите, които могат да се окажат „препъни камък” за стопаните. При подготовката на бизнес-план всеки фермер трябва да знае, че от него се изисква постигането на няколко специфични цели. Създаване на нови трайни насаждения с ягодоплодни култури и лозя върху най-малко 2 декара, подобряване на сградния фонд чрез ремонт или строителство на стойност 2000 евро СПО – това са само някои от тях. Освен това може да се закупи селскостопанска техника – машини, оборудване или съоръжения, които също да са в левовата равностойност на 2000 евро стандартен производствен обем. Друг вариант е фермерите да се насочат към отглеждането на застрашени сортове земеделски култури или към изчезващи редки породи в животновъдството, разясни по време на срещата Геновева Друмева.

Допустими кандидати по подмярка 6.3 са малки и средни фирми и кооперации, регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. Основните изисквания са да притежават стопанство в размер между 2000 и 7999 евро стандартен производствен обем и да са получили минимум 33 % доход от земеделска дейност през предходната година. Доказването на този доход също е важна стъпка в подготовката на проекта. Фермерите трябва да съберат всички нужни документи – фактури, разписки за реализирани продажби. Приходите трябва да са посочени в данъчната декларация за предходната стопанска година. На база всички доходи от неземеделска и земеделска дейност се изчислява процентът, който не трябва да е по-малък от 33 на сто.

Всички проектни предложения се подават електронно чрез ИСУН и задължителния електронен подпис, подчерта Геновева Друмева. Етапите на оценка са три – предварителна оценка, административно съответствие и допустимост и накрая техническа и финансова проверка на бизнес-плана.

Самият проект трябва да доказва жизнеспособността на земеделското стопанство за срок от 5 години. В процеса на изпълнение фермерите трябва да увеличат размера на стопанството с 2000 евро СПО. Това означава или да увеличат обработваемата площ, или броя на отглежданите животни с минимум 20%. Задължително планът трябва да включва поне една инвестиция в дълготрайни материални или нематериални активи на стойност не по-малко от 700 лв.

Акцент по време на срещата беше поставен и върху възможностите за повече бонус точки чрез приоритетните области - животновъдство, етерично-маслени култури и биопроизводство. Развитието на сектора с ароматните билки в Добруджа води до логичното предположение, че земеделските стопани с трайни насаждения, отговарящи на условията на подмярката, ще се насочат към нея. Само с лавандула площите в областта надхвърлиха през тази стопанска година 72 000 дка. Отглеждането на биологично чиста продукция също е атрактивно, но интензивното земеделие в Добричка област го прави по-трудно изпълнимо. Общият бюджет по мярката е 22 млн.евро, от които ще се изплатят по 15 хил.евро на одобрен проект на два транша. Второто плащане ще стане след проверка от Разплащателната агенция.

Габриела Събева

Тези дни известен български фермер сподели на стената си във Фейсбук един пост на пловдивския адвокат Елена Гунчева. Публикуваме го така, както го е написал авторът:

ЗА ПРАВОТАТА НА КРАСТАВИЦИТЕ Е ВАЖЕН ИНТЕРНЕТЪТ НА НЕЩАТА!

Признавам, че от известно време с нездрав интерес наблюдавам гордостта на евроджендъргербавите - Марийка. Та сутринта Марийка ни свежда до знанието дълбоки размисли за някаква декларация за интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и т.н. и т.н.. Насладете се на текста:

"Министрите на земеделието на държавите членки подписаха важна декларация днес, наречена Интелигентно и устойчиво цифрово бъдеще за земеделието и селските райони в Европа. Нейната цел е да отговори на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства пред сектора на земеделието и храните, както и пред селските региони. Тяхното бъдеще зависи от успешното усвояване на технологии като изкуствения интелект, роботиката, Интернет на нещата и връзка с бърз широколентов Интернет. "

Чувствам се дигитално неграмотна!!! Като дете съм ходила на село и съм виждала нивите с пшеница, овощните градини, ухаещи праскови, ябълки, въздухът, миришещ на цъфнали дървета. А тогава не бяхме и чували за интернет. Но всеки можеше да си позволи салата и плодове на трапезата.

Сега 80 % от плодовете и зеленчуците са вносни. И това откакто влязохме в ЕС. И договорихме квоти, които обрекоха селското ни стопанство.

По много от селските райони често спира тока. А и водата. За интернета не знам. Не се чувствам оптимистично. Широколентовият интернет някак си не го виждам наред с доматите, но явно не съм образована като Марийка. Аз простодушно си мисля, че държавата трябва да дава повече субсидии и да остави хората да работят, без безумни изисквания и санкции.

И ако може някой грамотен да ми обясни "интернет на нещата", че се чувствам комплексирана!

В коментар под поста Интернет потребител находчиво е обяснил какво точно се има предвид с въпросния термин „интернет на нещата“:

„Пшеницата като узрее праща SMS на стопанина, който дрънва една смарт жица на комбайна. Съответно комбайнът отива, ожънва полето и си прави селфи за доказателство, поства го в профила си, а събраните лайкове складира на специален силоз-сървър. 

Общо взето това би трябвало да са "нещата", няма какво да е друго“.

Аз лично съм съгласна с всичко написано. Но ако трябва да погледнем от сериозната страна на нещата, бих добавила следното.

Новите технологии са много хубаво нещо! Никой не спори, че това е бъдещето. Но не така, както по традиция пак го разбрахме ние! Чухме, че в новия програмен период ще се дават пари за иновации и веднага предприемчиви консултанти спретнаха информационно програми, центрове, рубрики, хъбове и т.н. Реална полза от тях няма, освен за тези, които ще усвоят парите. Но това по никакъв начин не се отразява на иновативността на фермерите. За да има иновации, трябва да има добри доходи за фермерите. Трябва да подкрепим фермерите, а не консултантите с тези пари, предвидени за новости!

И не само аз смятам така. Смятат го и фермерите. Ето какво коментира най-големият български ябълкопроизводител Красимир Кумчев пак във Фейсбук:

„ Защо някои смятат, че хората, произвеждащи храни не знаят какви нови технологии да внедрят, а трябва точно ТЕ да ни кажат?“.

Наистина, защо?

Ася Василева

Снимка

Комбайн си прави селфи (Снимката сподели във Фейсбук фермерът от Калояново, Пловдивско, Петър Славков)

Таван на плащанията в новия програмен период ще има. Това заяви по време на среща със земеделски производители в Перник министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Събитието продължи няколко часа, като министърът отговаря на въпросите на местните фермери. Сред темите, които вълнуваха гостите бяха правните основания, регулациите в сектора на животновъдството, регистрацията в общинските служби по земеделие и др.

 За пореден път министър Порожанов потвърди, че през новия програмен период парите за директните плащания ще ги има и те няма да са по-малко, а точно обратното. „В момента сме в дебат за трите регламента които ще се финансират, както и многогодишната финансова рамка. Там са заложени параметрите, в които ще се финансира всяка една страна. От излизането на Великобритания от ЕС очакваме минус 12 млрд. евро нетни средства в бюджета на ЕС. В новия програмен период имаме и финансирания, които не бяха заложени – миграция, цифровизация и т.н. В рамките на тези дефицити, които се появиха, ОСП и структурните фондове в общия бюджет на Европа бяха намалени с 5 %“. Земеделският министър обаче бе категоричен, че това няма да се отрази за България. „В момента в исторически план старите страни-членки получават повече пари от нас. България е с под 90 % от средните нива. Именно по този алгоритъм под 90 % ние не получихме намаление на бюджета, а ще имаме 400 млн. евро по-голям бюджет. Усилията да не намалим бюджета не бяха малки“.

Земеделският министър коментира още пред земеделските производители, че МЗХГ заедно с ДФЗ се стремят да вървят навреме плащанията и субсидиите. „Не може всичко да се плати на секундата, тъй като има минимум 50-60 схеми. В зависимост от възможностите за обработване на документите, всяка година има индикативен график, по който се извършват плащанията. Още в края на октомври изтегляме плащанията за животновъдството. Неслучайно изтегляме директните плащания в месец декември. ДФЗ в момента изпълнява стриктно обявения индикативен график“.

Годишно се разпределят близо 800 млн. лв. европейски пари по директните плащания и 300 млн. лв. национален бюджет, каза министърът.

Щетите за американските фермери, нанесени от наводненията в Средния Запад, ще надхвърлят 13 и половина милиарда долара. Тази сума беше гласувана от Сената във Вашингтон като помощ за земеделските стопани в щатите Айова, Небраска, Мисури и Канзас.

Под вода бяха не само ниви, предвидени за сеитба на царевица, соя и твърда пшеница, а и силози, стопански постройки, фабрики за етанол и обори. На много места загинаха хиляди глави добитък, а сега телата им трябва бързо да бъдат унищожени, за да не се стигне до зарази. Сеитбената кампания значително ще се забави, а в някои региони ще отпадне изцяло, тъй като площите са неизползваеми.

Фермерите и властите все още не са наясно с действителния размер на щетите. За следващите дни се очакват нови дъждове, което допълнително ще усложни ситуацията, особено по поречието на река Мисури, която се влива в Мисисипи.

Прогнозите на синоптиците са за бързо снеготопене в северните части на щата Илинойс и в южните региони на Уисконсин. Там също се очакват наводнения. Реката пресича почти цялата страна от север на юг и стига до Мексиканския залив. Затова в южните щати Тенеси, Мисисипи и Луизиана фермери и градски власти тестват помпени станции и се подготвят за прииждащите води на реката.

Там където водите са се оттеглили, стопаните се сблъскват с други проблеми. Увреденото от влага зърно в силозите трябва да бъде унищожено, тъй като е забранено за продажба. Това ще доведе до огромни финансови загуби за земеделските производители. 

Дълги години земеделието се смяташе за един от най-перспективните, печеливши и инвестиционно привлекателни отрасли на световната икономика. Световните цени на зърнените и маслодайните култури стабилно и непрекъснато растяха, а след цените растеше и световното им производство. И това се случваше до момента, в който конюнктурата на пазара не стана профицитна - тоест предлагането многократно превиши търсенето.

От 2012 г. световните цени на зърнените култури са рухнали средно с 50 на сто, а на маслодайните - с 40 на сто и продължават да падат.

Експертите на USDA прогнозират, че низходящият тренд на световните пазари на земеделски стоки е дълготраен и ще продължи много години.

Ръстът на световното производство на хранителни продукти за сметка на развитието на агротехнологиите вече стабилно превъзхожда търсенето им, дори и въпреки растящите икономики на Китай, Индия и Югоизточна Азия. 

Ако през 1979 г. един френски фермер, например,  е хранел 15 души, днес всяка ферма произвежда достатъчно продукти, за да нахрани 60 души. 

Това се дължи на новите технологии и хибриди, които позволяват да се получи много по-голяма продукция от много по-малко площ и с много по-малко разходи. 

Повечето големи зърнопроизводители все още благоденстват. Фермите, които контролират своите разходи и са концентрирали усилията си върху качеството на продукцията, успяват. Макар и все по-трудно

В много уязвимо положение са неголемите ферми и особено фермерите в напреднала възраст, които очакват, че правителството и Брюксел ще им подадат ръка. 

Но Европейската комисия вече обяви, че след Brexit ще има нужда от съкращаване на бюджета на ОСП с 5% от 2021 г. Старата система на ОСП, е предполагаща защита на доходите на фермерите при свръхпроизводство, никога няма да се върне.  Колкото и да ни обясняват, че трябва да произвеждаме повече, за да нахраним нарастващото световно население, това не е така. И сега в света има достатъчно храна за всички. Стряскаща е статистиката, че почти 60 на сто от произведената храна в света се изхвърля. Защото бедните просто нямат пари, за да си я купят. 

И всичко това означава, че фемерите ще трябва да свикват да работят в нова икономическа реалност. И ще оцелеят само тези които произвеждат най-много с най-малко възможни разходи и разчитат повече на технологиите, отколкото на субсидиите.

Ася Василева