Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес

Следващите 10 години са обявени за Десетилетие на семейните фермерски стопанства. Организацията на обединените нации ще помогне да се съсредоточат усилията по целия свят за изкореняване на глада и непълноценното хранене, намаляване бедността сред селските жители, много от които са жени, и защита на природните ресурси, каза миналата седмица Генералният секретар на ФАО Жозе Грациану да Силва.

В изказването си пред Генералната асамблея на ООН Грациану да Силва отбеляза, че всички възможности на семейните стопанства за постигане на Програмата за устойчиво развитие не са напълно използвани и че това ще изисква въвеждането на целенасочена държавна политика.

В рамките на инициативата „Десетилетие на семейните фермерски стопанства“ ФАО ще оказва техническа поддръжка на правителствата за съхранение на семейните фермерски стопанства и споделяне най-добрите практики чрез сътрудничеството юг-юг и тристранно, заяви генералният секретар на ФАО и добави: „Искаме семейната ферма да остане в центъра на международната програма“.

Той говори на министерска закуска на високо ниво, организирана от Постоянното представителство на Коста Рика пред ООН, ФАО и Международния фонд за развитие на селскосто стпанство (IFAD). Производството от над 80 процента продоволствие в света се пада на семейните фермерски стопанства, включително местните народи, рибарите, планинските земеделци, животновъдите и много други групи, които са ключови участници в продоволствената сигурност, благодарение на техния потенциал за устойчиво производство на храни и за посрещане на нарастващото търсене на храна.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски на земеделските стопани.  Така се нарича брошурата, която НАП публикува наскоро. В нея подпобно се изяснява въпроса как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани.

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице, се казв в текста.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани .

Обяснява се подробно и как се облагат юридическите лица – земеделски стопани, кои са задължителните осигурителни вноски на регистрираните  стопани, в какъв срок се внасят вноските и какви декларации трябва да подадат фермерите. 

 

Публикувана в Бизнес

Последствията от продължителната суша в Германия застрашават съществуването на много земеделски предприятия
Немските фермери се нуждаят от помощ в размер на около 1 милиард евро, за да компенсират щетите, причинени от сушата, заяви председателят на асоциацията на немските фермери DBV Йоахим Руквид.
Помощта ще се отпусне на земеделските стопани, които са със загуби 30% или повече от културите си, заяви пред представителите на медиите председателят Руквид.
Министърът на земеделието в Германия Юлия Клекнър заяви, че в рисковата зона попада реколтата от зърнени култури, картофи, царевица и захарно цвекло. Според Клекнър федералните и държавните органи ще направят оценка на настоящата ситуация.
Преценката на точната картина, въз основа на която е възможно да се говори за евентуална помощ, ще стане само след като се видят резултатите от добива в края на август.
Освен Германия, от сушата тази година бяха засегнати и повечето фермери от Северна Европа - Полша, Скандинавските страни и Великобритания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Продължителната суша е причинила значителни щети на селското стопанство в много райони на Европа. В редица държави, като Полша и Швеция, държавните програми за подпомагане вече работят за засегнатите земеделски стопани. Фермерите от другите държави-членки на ЕС изискват същото.
Скоро полското правителство реши да отпусне държавна помощ на земеделските стопанства, засегнати от сушата. До края на годината земеделският сектор трябва да получи около 187 млн. евро субсидии за щетите. Според полския министър на земеделието Ян Ардановски е планирано компенсациите да са до 234 евро на хектар.

Според Ардановски, за да кандидатстват, земеделските стопани ще трябва да докажат, че доходите им са със 70% по-ниски в сравнение с предходната година. Субсидиите са за компании със загуби не по-малко от 30%. Ще се отпускат и заеми при преференциални условия, разсрочено плащане за наемане на земеделска земя и данъчни облекчения. Според правителството, заради сушата, земеделските стопани получават "безпрецедентен пакет от мерки за подкрепа".
По прогноза на Националното статистическо бюро, производството на зърно (без царевицата) в Полша тази година се очаква да е с 14% по-малко в сравнение с предходната година. Трябва да се отбележи обаче, че добивът през 2017 г. в Полша е малко над средното - 28 милиона тона.
В Швеция се очаква реколтата от зърно да е най-ниската за последните 30 години - приблизително 4,2 милиона тона, което е с около 30% по-нисък добив от средния. Ако прогнозата бъде потвърдена, това ще бъде най-слабата реколта в Швеция от 1992 г. насам.
Правителството отпуска 117 млн. евро на местните фермери засегнати от сушата. Но за разлика от Полша, Швеция се фокусира върху подкрепата на животновъдите, чиито животни нямат фураж поради сушата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес

Фермери с трактори блокираха вчера колоездачната обиколка на Франция на 30-я километър след началото на етапа в град Каркасон, съобщава topagrar. С този протест те изразиха несъгласието си със съкращаването на субсидиите за земеделие. Голяма част от протестиращите са били задържани от полицията, се казва в съобщението. От полицията се наложило да използват срещу демонстрантите и разпръзкващ газ, който засегнал частично и велосипедистите. Това наложи шефа на състезанието Кристиян Прюдон да спре временно 218-километровия етап, преминаващ през Пиринеите.

Публикувана в Бизнес

На това издание на Фестивала ще имаме специално представяне на Фурна Квартална. Те ще направят специална презентация на хляба, който правят. Ще донесат квас и различни  брашна.

На демонстрацията от 12 часа ще ви покажат разликата между хлябовете, правени с различни брашна и ще обяснят процеса на ферменация. Бъдете точни, ако искате да научите тайните на хубавия хляб с квас!

Ани Тодорова и семейството й създали преди няколко години Фурна Квартална заради убеждението си, че „доброто здраве е преди всичко въпрос на хранене“ и за да възкресят спомена за домашните печива и живия хляб. Всеки ден Фурна Квартална меси хляб по традиционния допреди десетилетия начин – с квас, без мая. Правят го с дълга ферментация, за да се получи чист, вкусен, здравословен и траен хляб. Фурна Квартална прави не само хляб, но дълъг списък от вкуснотии: банички, кроасани, бутерки, курабийки, козунаци, торти…

Фестивалът е както всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на  земеделието.

Всяка сряда Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Публикувана в Новини на часа

Опростен, модернизиран и намален – така изглежда новият седемгодишен бюджет на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Комисарят Фил Хоган настоява за по-справедливо и гъвкаво разпределение на преките плащания

Мария Нецова

Наш спец. пратеник в Брюксел

20180606 191659 1

С младата красива ирландка Хана Куин Милиган се запознах на семинара за журналисти в Брюксел, посветен на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП)на Европейския съюз. Тя представляваше сп. Irish Farmers, видно от яркочервеното лого на микрофона й. Хана се оказа моя съседка в конферентната зала и всеки път, когато посягаше към смартфона си, виждах на дисплея й в близък план една съзерцателна крава холщайнка на големи ръждиви петна на фона на зелената морава. „Това е моята любимка, красавицата ми – каза ми умилената Хана, уловила лекото ми недоумение от избора й. И продължи – Журналистиката е втората ми професия. Живея в малко селце, западно от Дъблин, и заедно с родителите ми отглеждаме 30 крави в стопанството ни.” Едва сега забелязвам, че ръцете на Хана са здрави, силни и по-едри за финия й силует. И ако младата жена бе оставила стадото си и бе хванала микрофона, то е защото на нея и на другите ирландски фермери съвсем не е безразлично как ще изглежда селскостопанската политика на Европейския съюз след 2020 година и какво да очаква родината й след напускането на Общността от могъщия й съсед – Великобритания. Безпокойството на ирландците от Брекзит е основателно, тъй като поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Сектори като животновъдство и хранителна промишленост например изнасят 43 на сто от продукцията си в Обединеното кралство. „Ние оставаме в ЕС, а какво ще стане с нас, ако след Брекзит се приложат непоносимо високи вносни мита за нашите стоки – за млякото ни, за сирената, за говеждото...” – тревожи се ирландската животновъдка Хана, която с червения си микрофон бе сред най-активните колеги на семинара.

Няма да скрия, че всеки от колегите журналисти, които присъствахме на семинара, си задаваше подобни въпроси за бъдещето на селското стопанство в своята страна, защото е наясно, че селскостопанската политика на Европейския съюз има отражение върху ежедневието на всички европейци, на всеки един гражданин от Общността...

Европейската комисия повдигна тежката си бюджетна завеса на 1 юни т. г. и чрез гласа на комисаря по земеделие и развитие на селските райони – ирландеца Фил Хоган, обяви предложенията си за следващия дългосрочен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП). В бъдещото меню за периода 2021 – 2027 г. има няколко важни постановки: намаляване на бюджета, децентрализация, по-голяма социална справедливост, помощ за младите земеделци. Случи се и една премиера, която не си пожелаваха да видят и съпреживеят нито многомилионното население на ЕС, а най-малко земеделското й войнство – никога досега сумата, която се е отпускала за развитието на селскостопанската политика на Общността, водеща началото си от далечната 1962 година, не е била намалявана! За да оправдае орязването на новия бюджет на ОСП с 5 на сто в сравнение със сегашния, Европейската комисия изтъкна на първо място празнината от 12 до 14 милиарда евро годишно, която се отваря след излизането на Великобритания от ЕС и тепърва ще трябва да се запълва. Освен това Брюксел дефинира нови бюджетни приоритети като справяне с миграцията и укрепване на отбранителната мощ. Въпреки това националните постъпления в общата каса на ЕС си остават непроменени и продължават да съответстват на 1,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна членка.

Само седмица след официалното оповестяване на бюджета за ОСП под егидата на Европейската комисия бе организиран семинар с (агро)журналисти, които в продължение на два дни (6 – 7 юни) имаха шанса да разговарят и дебатират с отговорни представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” (DG AGRI) – най-компетентните специалисти, участвали пряко в съставянето на дългосрочната финансова рамка на ОСП. Черешката върху тортата беше личното участие на комисаря Фил Хоган, който отговори изчерпателно на всички поставени от колегията въпроси. В семинара, който по установена традиция на подобни медийни форуми, се проведе в конферентния център „Албер Боршет” в сърцето на Брюксел, участваха журналисти от 21 страни на ЕС. Единствената представена медия от България бе в. „Гласът на фермера”с любезната покана на AG-Press.

Фил Хоган изложи философията на реформата в бюджета на Общата селскостопанска политика след 2020 година и разясни какви са новите моменти в предложенията на Комисията.

Новият седемгодишен бюджет на ОСП е в размер от 365 милиарда евро

Бъдещето на Общата селскостопанска политика може да се обобщи с три ключови думи: ефикасност, гъвкавост и устойчивост. Комисарят подчерта, че предложенията на Комисията са насочени към модернизиране и опростяване на ОСП, че се предоставят реално по-големи права на държавите членки (върху принципа за субсидиарност) и се акцентира върху резултатността. Досега някои държави се обвързваха повече да отговарят на исканията на Брюксел и по-малко на тези на своите селски стопани. – А лекарството според Фил Хоган е просто: повече права на всяка страна членка и по-голяма гъвкавост за повече благосъстояние. Комисарят подчерта, че през следващите месеци на държавите членки предстои да вземат изключително важни решения за своите политически и икономически приоритети. „Топката сега е в техните ръце” – изрази се метафорично той. Досега Брюксел решаваше за всичко – включително за височината на подрязване на храстите и налагаше строги правила, изпълнението на които се свързваше с отпускането на помощите. В близко бъдеще страните членки ще имат по-голямо поле за маневри в избора си, а и по-голяма отговорност къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, но с визия и обвързаност с резултата. Само така ще бъдат изпълнени амбициозните цели на ЕС – постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

Директните плащания ще намалеят не повече от 4%

Подчертавайки жизненоважното значение на директните плащания като основна подкрепа за доходите, комисарят обеща, че в т. нар. Първи стълб няма да паднат с повече от 4% във всяка държава членка. Той успокои фермерите, че няма да има забавяне или спиране на тези плащания. Новият модел не дава картбланш на страните членки да правят каквото си пожелаят – предупреди Хоган. – Те ще трябва да подготвят и изпратят за одобрение от Комисията национални стратегически планове за целия период, в които да посочат как чрез преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат общите за ЕС цели – в социално-икономическата област и опазването на околната среда. ЕК ще следи отблизо как всяка страна изпълнява плана си и ще се намесва само ако страните не изпълняват стратегическите си планове, които сами са създали. Спирането на плащанията ще бъде последната мярка спрямо нарушенията – обеща Фил Хоган.

Между важните цели на предложенията са: осигуряването на справедливи доходи за селските стопани, засилване на социалния аспект на ОСП, привличане на млади фермери в селското стопанство, опазване на околната среда и мерки срещу климатичните промени.

 Ще представим основните характеристики на предложенията

на Комисията за една модернизирана и опростена ОСП, като прибавим към тях разясненията и коментарите на Фил Хоган и неговия екип, представени в диалогична форма с журналистическата аудитория на семинара.

  • 1. Нов начин на функциониране. Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите на техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15% от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-справедливо разпределение. Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. На семинара беше изнесено, че сега 20 на сто от селските стопанства в Европа получават 80 на сто от директните плащания. Ето защо една от предложените от Брюксел мерки за намаляване на разходите е да се определи таван за размера на подпомагането, който могат да получат най-големите ферми.

В допълнение:

Преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) да бъде 100 000 евро. (Досегашният таван на директните плащания на площ бе определен на 300 хил. евро за едно стопанство.)

  • Малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар.

  • Чрез външното сближаване (или конвергенция) Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.

Фил Хоган: С въвеждането на тавани от 60 000 до 100 000 евро предвиждаме приходите да останат в страните членки, но да бъдат преразпределени към малките и средните стопанства. И още: отчитайки ангажимента за по-голяма равнопоставеност между държавите членки на ЕС, предлагаме по-нататъшна стъпка за външно сближаване. За страните членки, чиито средни плащания са под средните за ЕС, предлагаме да се намали наполовина разликата между сегашните им нива и 90% от средните за ЕС.

4. Помощ за младите фермери. Държавите ще трябва да заделят най-малко 2% от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

Фил Хоган: Само 6% от всички фермери в ЕС са под 35 години и няма как да се осигури жизнеспособността на селското стопанство. Това не означава, че искаме да се освободим от старите хора. Силно се надявам, че всяка държава ще подходи амбициозно, за да привлече младите в селското стопанство. Ние няма да бъдем предписателни, но очакваме, че с предложенията на Еврокомисията всяка страна членка ще намери верния път.

5. Опазването на околната среда и изменението на климата. В предложените общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата.

  • Най-малко 30% от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.

  • Очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата.

  • Освен възможността да прехвърлят 15% между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15% за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

6. По-широко използване на познанията и иновациите. Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията.

  • Предвижда се бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научноизследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

  • Насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място.

  • Засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации.

Какъв ще бъде бюджетът на България след 2020 година?

На фона на предвиденото орязване на бюджета на Общата селскостопанска политика, намалението в бюджета на България за следващия програмен период на ОСП е 0,79 на сто. Това намаление под 1% според министъра на земеделието Румен Порожанов е „абсолютно задоволително”. За всички останали по-големи страни членки, то е с около 4%, като само 3-4 държави имат увеличение на бюджета с 1-2%, което е елемент от външното сближаване (т.нар. конвергенция). Министър Порожанов потвърди, че България ще настоява статуквото на таваните на плащанията да се запази в сегашния му вид.

Междувременно Националната асоциация на зърнопроизводителите вече се обяви срещу понижаване на тавана за директните плащания. Становището на НАЗ е, че това предложение на Комисията, ако се приеме, създава реалните рискове и необратими последици за българското земеделие.

Следващи стъпки

След публикуването на новия дългосрочен бюджета на ОСП първата среща на министрите на земеделието на Общността се състоя в София (4 – 5 юни) в рамките на българското председателството на Съвета на ЕС. За първи път високите гости имаха възможност да обсъдят първоначалните законодателни предложения на Европейската комисия за ОСП след 2020 г., представени лично от комисаря Фил Хоган. Стартовият дебат ще продължи на последното заседание под българска егида – на 18 юни 2018 г. в Люксембург. Предложенията по корекции на бюджета ще постъпят в Европейската комисия.

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения, включително по ОСП, е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения. Процедурата ще завърши със санкцията на Европейския съвет и на Европейския парламент. Оптимистичните очаквания са да се постигне политическо съгласие между 27-те страни членки и новият дългосрочен бюджет до бъде приет преди изборите за нов Европарламент през май 2019 г. Така ще се осъществи плавен преход между настоящия (2014– 2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, с което ще се осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, от полза за всички.

 

Фил Хоган пред в. „Гласът на фермера”:

Решението за таваните е политическо

Изключително благосклонен и търпелив в отношенията си с журналистите, европейският комисар по земеделие бе любезен да отговори и на два въпроса, поставени му от българския представител на журналистическия форум

– Г-н Хоган, как възприемате позицията на някои страни в Европейския съюз, включително и България, които се противопоставят на таваните върху размера на директните плащания?

– Знаете, че аз току-що се връщам от срещата на земеделските министри в София и искам да заявя, че България се справя изключително успешно с председателството на Съвета на ЕС. По време на визитата заедно с колегите ми посетихме биоферма (в. село Звъничево) и винарна. Бях впечатлен от спазването на високите стандарти в производството на биозеленчуци и плодове, както и от качествата на вашите вина. Във връзка с предложението на ЕК за въвеждане на тавани в преките плащания, зная, че то не се подкрепя от България. Идеята е средствата, останали след прилагане на задължителните тавани, да остават за страните, които ги използват за преразпределителни плащания. Решението е политическо. Искате ли по-справедливо разпределение на средствата и да подкрепите малките и средните стопанства, или не. Но на национално равнище трябва да има политическа воля.

Може ли да се очаква намеса на Европейската комисия, ако при разпределението на средствата не се прилагат правилата на феърплей, или направо да го кажем, при корупция на национално равнище?

– Спирането на плащанията за една страна, какво вече казах, са последната мярка при откриване на нарушения. А в случаи на корупция, на финансови измами, на груби нарушения се стига до ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите – от френската абревиатура OLAF). Но аз вярвам в доброто бъдеще на българското земеделие!

На снимката: Фил Хоган със специалния пратеник на в. „Гласът на фермера”

Публикувана в Бизнес

Фермери подготвят протест срещу новоприетите промени в Закона за земеделските земи. Въпреки че промените целят пресичане на измамите с договорите за земя, земеделците смятат, че те са необмислени, съобщава БНР.

 

Основното недоволство на земеделските производители е в изискването всички договори за наем на земя да бъдат преподписани до 22 юни. По думите на адвокат Детелина Симеонова има земеделци, които имат над 1000 договора:

 

"Това е физически невъзможно да се случи - всичките тези хора да се явят пред нотариус. Тук са нарушени основни принципи на правото."

 

 

Според нея промените са необмислени и се ползват единствено от нотариалното лоби. "Предвиждат и завишаване на таксата, тъй като ще се заверява не само подпис на страните, но и съдържание на документа, което увеличава таксата по самия договор", допълва тя.

 

Наскоро земеделският министър Румен Порожанов обяви пред БНР, че Министерството на земеделието подготвя промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да не се налага тази допълнителна регистрация, срещу която е насочен протестът сега.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта