Heдocтигът нa paбoтнa pъĸa в ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop в Шoтлaндия e тoлĸoвa гoлям, чe пpeдпpиeмaчитe oт бpaншa ca пpинyдeни дa пътyвaт дo Изтoчнa Eвpoпa, зa дa тъpcят пoтeнциaлни cлyжитeли, съобщава novini.london.

Липcaтa нa дocтaтъчнo бepaчи нa плoдoвe e cepиoзнa пpичинa зa пpитecнeниe cpeд бизнeca, ĸaтo фepмepитe cмятaт, чe чacт oт peĸoлтaтa нямa дa бъдe изпoлзвaнa, a в cъщoтo вpeмe цeнитe зa ĸpaйнитe пoтpeбитeли щe ce пoвишaт, пишe Тhе Соurіеr. Πpoизвoдитeлитe пpeдyпpeждaвaт, чe aĸo нe ycпeят дa нaмepят дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa, cъщecтвyвaт cepиoзни pиcĸoвe зa pacтeжa нa изчиcлявaният нa 100 милиoнa пayндa гoдишнo ceлcĸocтoпaнcĸи ceĸтop, дoпълвa Ѕсоtѕmаn. Hecигypнocттa oĸoлo "Бpeĸзит" и пo-дoбpитe възмoжнocти зa paбoтa в Изтoчнa Eвpoпa ca двeтe ocнoвни пpичини, дoвeли дo oтлив нa paбoтници oт cтpaнитe oт peгиoнa, ĸaзвaт фepмepитe. Tим Cтoĸyeл, ĸoйтo e coбcтвeниĸ нa фepмaтa Ваrnѕmuіr, paзĸaзвa, чe e пътyвaл дo Бългapия, зa дa cи тъpcи cлyжитeли зa лятoтo. "Xoдиx дo Бългapия c цeл дa нaeмa paбoтници oт тaм, ĸaтo пpeдcтaвиx нaшeтo пpoизвoдcтвo пpeд eвeнтyaлнитe ĸaндидaти", cпoдeля тoй пpeд Ѕсоtѕmаn. "Oтзивитe бяxa дoбpи, нo вce пaĸ cмятaм, чe нямa дa нaмepим дocтaтъчнo xopa зa тoзи ceзoн. Бяx зa пъpви път в cтpaнaтa, нo знaм, чe и дpyги xopa oт бpaншa пpeдпpиeмaт пoдoбни пътyвaния", paзĸaзвa oщe Cтoĸyeл. Πpaĸтиĸaтa e paбoтoдaтeлят дa плaти билeтитe дo Шoтлaндия нa paбoтницитe. "Πoняĸoгa дopи мecтнитe пpeдпpиeмaчи зaeмaт пapи нa paбoтницитe в oтчaяниeтo cи дa ocигypят дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa вмecтo дa гyбят oт бизнeca cи", ĸaзвa фepмepът. Oт бpaншa в Шoтлaндия пocoчвaт, чe "Бpeĸзит" мoжe дa e ocнoвaтeлнa пpичинa зa oтливa нa xopa, нo cъщo тaĸa пo тяxнaтa oцeнĸa бългapитe и pyмънцитe ca cĸлoнни дa пътyвaт пo-мaлĸo, oтĸoлĸoтo пpeди гoдини, нa фoнa нa aлтepнaтивaтa зa paбoтa в poднитe им cтpaни. "Πoляци cъщo нe идвaт вeчe, мнoгo мaлĸo paбoтят пpи нac. Πpинyдeни cмe дa тъpcим дpyг изтoчниĸ нa paбoтници", cмятa Cтoyeл. Πo дyмитe нa дeпyтaтa oт Шoтлaндcĸaтa ĸoнcepвaтивнa пapтия Kpиcтин Xeйp нeдocтигът нa cлyжитeли e дocтигнaл ĸpитичнa тoчĸa зa тaзи "eмблeмaтичнa индycтpия във Beлиĸoбpитaния". 
Гoвopитeлят нa бpитaнcĸoтo пpaвитeлcтвo oт cвoя cтpaнa пocoчвa, чe ce paбoти ycилeнo зa гapaнтиpaнeтo нa дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa зa ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop cлeд излизaнeтo нa Ocтpoвa oт Eвpoпeйcĸия cъюз. "Бяxмe яcни, чe дo дeĸeмвpи 2020 гoдинa paбoтoдaтeлитe в ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и xpaнитeлния ceĸтop щe мoгaт cвoбoднo дa нaeмaт eвpoпeйcĸи гpaждaни, зa дa зaпълвaт cвoбoднитe paбoтни мecтa. И тeзи, пpиcтигaщи във Beлиĸoбpитaния дa paбoтят, щe мoгaт дa ocтaнaт в cтpaнaтa", yвepявa тoй.


Публикувана в Новини на часа

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

1 a Една от двете снимки

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

5. Място за поене

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

„Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

2. Croisement

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

4. Обтегач

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) стартира провеждането на поредица от регионални семинари-обучения за земеделски стопани на теми. „Представяне на условията за кандидатстване по подмярка 6.1 от ПРСР 2014 - 2020 г. за приема на проектни предложения през 2018 г.“ и „Възможности за подпомагане на младите фермери  от НССЗ чрез подмярка 2.1. „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани" от ПРСР 2014 - 2020 г.“. 
На 11 април ще се проведе семинар в Бургас. Той ще започне в 10:00 ч. в главната зала на втория етаж на сградата на Областната управа в града, съобщиха от службата. 
В четвъртък – 12 април земеделските стопани от Добричко ще получат информация за условията за кандидатстване по подмярка 6.1 от 10:15 ч. в зала „Европа“ в сградата на Областната управа. 
Земеделските стопани ще получат информация за условията за кандидатстване по подмярка 6.1, изискванията за подаване на проектните предложения в Информационната система за управление и наблюдение на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове в България 2020 (ИСУН 2020), както и с възможностите за младите фермери да получат безплатна консултантска помощ за изготвяне на техните проектни предложения от експертите на НССЗ, чрез подмярка 2.1.1. "Консултантски услуги за земеделски и горски стопани" от ПРСР 2014-2020 г.. 
 
В края на всеки семинар е предвидено време, в което всеки желаещ земеделски стопанин ще има възможност да  получи безплатни индивидуална консултация от експертите на НССЗ.
Публикувана в Новини на часа

Минералните торове представляват до 45% от производствените разходи за растителна продукция в Европейския съюз. Тази зависимост на европейските фермери значително намалява тяхната конкурентоспособност на световния пазар.

В последните години зърненият сектор на Евросоюза загуби своето място на световния пазар. До преди три години ЕС беше втори световен износител, сега заема пето място. Производителите на зърно се оказаха в неблагоприятно положение спрямо другите производители в света. Една от причините за сложното положение на европейските фермери според Copa and Cogeca — най-голямото в ЕС объединение на фермери и селскостопански кооперативи — е високата стойност на минералните торове.

„На минералните торове се падат до 45% от себестойността на растениевъдното производство, в същото време пазарните цени на зърнените остават на ниски. Европейските фермери и техните кооперативи продават пшеницата и другите зърнени на световни цени, независимо от това дали ги реализират на вътрешния или външния световен пазар. Ситуацията по стойността на торовете нарушава баланса, което се отразява на доходите на фермерите в ЕС, поради което Copa and Cogeca настоява за отмяна на тарифите и налозите на торовете в ЕС“, казва Пека Песонен, генерален секретар на Copa and Cogeca.

Европейските производители на минерални торове са защитени от международна конкуренция с антидъмпингови налози и митнически тарифи в рамките на ЕС. Затова цените на торовете в ЕС са по-ниски, отколкото в други страни на света.

Антидъмпинговите налози на амониевата селитра, внасяна от Русия, които действат вече 23 години, съществено намалява конкурентоспособността на европейския експорт на зърно и доходите на семейните ферми.

След повишението на цените на газта в Европа тези антидъмпингови мерки не са оправдани. Затова Copa and Cogeca призовава Еврокомисията да отмени антидъмпинговите налози на внасяния от Русия амониев нитрат и да разгледа възможността за отмяна на всички тарифи и налози, свързани с торовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В края на март 2018 година, две торнада преминаха над редица фермерски стопанства в югоизточната част на Сицилия, Италия. Унищожените площи не са толкова големи, но инфраструктурата на няколко земеделски предприятия е напълно унищожена.
Най-засегнати са районите между общините Пачино и Ното, в района на община Портопало Иста деле Коренти и между община Ното и Испика. Местните институции поискаха широко разпространение на информация за бедствието, защото тепърва подобни събития могат да се случат на много места по света.
Промените в климата нанасят все повече щети не само на полските, овощните и горските култури, но и на производствените съоръжения. Те са построени да издържат нормално време, по-специално валежи и силни ветрове, но не могат да издържат на аварийни бедствия.
Фермерите призовават световната общност да обърне внимание на непреодолимите промени в климата, които засягат бюджета на фирмите. Миналата година държавата е предоставила компенсации на пострадалите компании, но тази година е невъзможно това да се повтори. Единственото, което остава да направят компаниите, намиращи се в зоните на рисков климат, и то тези, които могат да си го позволят, е застраховането срещу стихийни бедствия. В трудни времена, подобни на това, застрахователните компании могат донякъде да помогнат на пострадалите.
Климатолозите постоянно повтарят: екстремните метеорологични събития ще стават все по-чести и периодите на суша ще са все по-продължителни. Да не говорим за опустошителните торнадо.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на земеделието, храните и горите и Областните дирекции „Земеделие“ организираха и проведоха в началото на 2018 г. информационна кампания за обучение на земеделските стопани във всички областни градове.

Основните обекти на дискусията бяха председателството на България на Съвета на ЕС и  новостите в областта на земеделието, залегнали в националното законодателство за 2018 г. през месец февруари.

Засегнати бяха и темите свързани с  Общата селскостопанска политика след 2020 г., указанията за прием на заявления за подпомагане по схемите за директни плащания Кампания 2018, както и измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). 

По време на срещите бяха представени и схемите и мерките за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). Бяха изнесени и презентации за Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020г. (ИСУН).

Земеделските стопани поставиха въпроси, свързани с правните основания за ползване на земеделските земи по местонахождение на имотите, участието в процедура по разпределение масиви за ползване по реда на ЗСПЗЗ, комасация и земеразделяне, както и разпределението на средства за подпомагане на земеделските производители и поставяне на таван на плащанията за определени райони. Разгледани бяха и въпроси по мерките от ПРСР, които предстоят да се открият през 2018 г., (индикативния график по месеци, критериите и средствата определени по тях).

Земеделските стопани изразиха готовност за положителна промяна в посока към изграждане и развитие на съвременно земеделие в България и приспособяване към изискванията на ЕС за подпомагане. 

Публикувана в Новини на часа

Повечето британски фермери отново са гласували за излизане от Европейския Съюз. Такива са резултатите от запитване проведено от известното английско аграрно издание Farmers Weekly

От 915 попитани английски фермере, 53% отново потвърдили идеята за Brexit. В същото време 46% от фермерите поддържат оставането на Великобритания в ЕС. По този начин общественото мнение практически не се е изменил от предишното допитване, проведено през 2016 година, освен че броят на привержениците на ЕС се е увеличил с 45 до 46%. Идеята за Brexit поддържат преимуществено фермери по-млади от 35 години и по-стари от 65 години.

Когато социолозите попитали какви са техните очаквания и опасения, свързани с Brexit, повечето фермери посочили проблеми свързани със суверенитета и имиграцията. Изследването показва, че тези въпроси ще бъдат особено актуални за производителите на захарно цвекло (67%), птиче месо (66%),овощари (57%), които са готови да прогласуват за изход от ЕС. Производителите на мляко и овцевъдите именно по тези причини пък са по-склонни да останат в ЕС.

Фермерите в юго-западна Англия и Уелс по-рано с голям ентусиазъм се отнасяха към изхода от ЕС. Но ако грасуването се проведе сега, за членство в ЕС ще гласуват фермерите от Източна Англия (55%), Йоркшир (52%) и Северозападна Англия (51%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Списанието Farm Futures публикува проучване затова, какви култури имат намерение да отглеждат американските фермери през 2018 година.
Фермерите заявяват желание за първи път от 1983 г. насам да засеят повече соя, отколкото царевица. Разликата в площите засети с царевица все още не е толкова голяма - само 35 000 акра.

Проучването на 925 производители от всички щати показа, че те са готови да засеят 11,8 милиона акра пшеница, което е с 6,7% повече в сравнение с 2017 г. Общите площи засети с пшеница през 2018 г. ще бъдат 46,8 милиона акра, или с 1,8% повече, отколкото през 2017 г.
През август м. г. бе публикувано първото проучване за намеренията на фермерите за сеитбите през 2018 г., То показва, че фермерите искат да увеличат площта на царевицата и да намалят количеството соя, като добавят и повече пшенични площи. Но през последните четири месеца ценовите отношения са довели до значителни корекции в намеренията на фермерите.
През пролетта фермерите от Юга и Запада планират да увеличат площите с памук до 13,2 милиона акра - 5% увеличение в сравнение с миналата година. Търсенето на памук в световен мащаб и силния износ повлияха на намеренията на производителите и направи тази култура привлекателна.
Друга популярна културата на Западните щати, която също може заеме повече акри тази пролет е соргото. Фермерите планират през 2018 г. да засеят 5,8 милиона акра сорго, което е с 2,4% повече в сравнение с 2017 г.
Въпреки факта, че цените остават ниски, това е по-сухоустойчива култура от царевица или соя и за разлика от царевицата, соргото успя да избегне някои от ограниченията за износ, които Китай налага на царевица.
Разбира се, всички тези планове зависят както от промените в цените, така и от времето.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Първата среща от информационната кампания на МЗХГ за фермерите ще стартира от 1 февруари, в Благоевград.

Срещата със стопаните е от 11.00 ч., в зала „23 септември“ на площад „Македония“, до сградата на общината.

Кампанията се организира в областните градове на страната и ще приключи на 1 март в Разград.

Дискутираните теми ще бъдат свързани с директните плащания и Системата за идентификация на земеделските парцели за 2017-2018 г., схеми и мерки за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони за 2018 г. и прилагането на Общата селскостопанска политика след 2020 година.

 Ще бъдат обсъждани също поземлените отношения - служебни разпределения и доброволни споразумения, договори за наеми и аренда, разпределение на земи  от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд, както и информационната система ИСУН.

График за провеждане на срещи със земеделските стопани, Кампания 2017/2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Има проблем по веригата, при което самите мандри намаляват с 15-20% изкупната цена. Трябва да се регулира изкупната цена на млякото, съветва проф. Светла Бъчварова, народен представител от „БСП за България“

  • Г-жо Бъчварова, стана известно, че заради ваше питане, земеделският министър Румен Порожанов ще внесе до 24 януари в парламента информация за действието на спорните промени в Наредба № 3 за прилагането на Схемите за обвързана подкрепа. Те създадоха проблеми на десетки дребни животновъди. Какви нередности откривате в документа?

  • Миналата година бяха направени значителни промени в Наредба № 3 от 2015 г. в частта прецизиране на изискванията на земеделските стопани относно доказване на продукция в сектор животновъдство - мляко или приплоди. Това допълнително изискване към животновъдите доведе до сериозно напрежение в сектора, а част от текстовете на наредбата бяха атакувани в съда. И сега наредбата е публикувана за публично обсъждане и там няма никаква промяна, свързана с обвързаното подпомагане и документите, които се изискват от фермерите, за да се включат в схемата. Прави ми впечатление, че управляващите не разглеждат процеса двустранно, т.е. аз съм производител на мляко, но има и преработвател. С една дума – както контролираш производителя, контролирай и преработвателя - дали си е изплатил задълженията. Защото понякога преработвателите събират мляко от фермерите, пускат им документи и забавят с 3-4 месеца плащанията. Има проблем по веригата, при което самите мандри намаляват с 15-20% изкупната цена. Този процес трябва да се регулира.

  • Нима управляващите не са наясно, че фермерите изцяло са в ръцете на преработвателите?

  • Затова в Наредба 3 трябва да се определят ангажименти на преработвателите и те да бъдат санкционирани по някакъв начин ако забавят плащания. Така вероятно ще започнат да се издължават на фермерите навреме. В сайта на Министерството на земеделието, храните и горите има данни с какво забавяне става плащането на млякото. Заради един закон за животновъдството ги бях накарала да напишат кои млекопреработватели не изплащат навреме суровината на производителите. Затова предлагам в парламентарната земеделска комисия да направим обсъждане специално на Наредба 3.

  • Как се получава това, че само преработвателите диктуват цялата верига на производство?

  • Схемата е такава и слабостите й не са само в издаването на фактури. Фермерите нямат насреща плащане, но понякога отказват да им вземат продукцията. Примерно сега изкупната цена е 65 ст. за литър мляко. Преработвателят обаче може да намали цената ако производителят има някакви претенции. Така вместо 65 стотинки, ще плати по 45 стотинки. Млекопреработвателят е силен, а не фермерът. Друг е въпросът за тези, които събират млякото – и те са едно чудо... Никой не контролира как работят фирмите – прекупвачи. Така че предстои сериозно обсъждане в парламента на Наредба 3.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта