Европейската комисия предлага да се намали директната подкрепа за фермерите през финансовата 2018 г. Мярката се предприема, за да се създаде кризисен резерв, който може да бъде използван при спешна нужда,съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Всяка година Комисията определя финансовата дисциплина по Общата селскостопанска политика (ОСП) в частта на директните плащания, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Така се заделят €400 (изчислени по цените за 2011 г.), които служат за резерв при криза на пазарите за селскостопанска продукция.

Предложението важи за сумата над €2 000, които през 2018 г. ще бъдат намалени с 1.388149%. Изключение прави Хърватия, където директните плащания все още се прилагат, защото държавата е от скоро член на ЕС. Спестените пари ще бъдат използвани за създаване на резерв от €459,5 млн. (по сегашни цени), които ще бъдат налични в бюджета за 2018 г. Ставката е малко по-висока в сравнение с 1.353905% през 2017 г., когато резервът бе €450,5 млн.

Според правилата за създаване на бюджета на ЕС всяка година Европейската комисия е длъжна да направи предложение за финансова дисциплина преди края на март. Съветът на ЕС и Европейският парламент сега имат срок до 30 юни 2017 г., за да фиксират ставката на финансова дисциплина. Ако споразумение не се постигне до 30 юни Европейската комисия ще трябва да фиксира ставка.

Освен за създаване на кризисен резерв всяка година, механизмът за финансова дисциплина може също да се използва, за да се направи така, че разходите по ЕФГЗ да не надхвърлят седемгодишната финансова рамка на ЕС (това е така наречената многогодишна финансова рамка). Въпреки това настоящите изчисления за директните плащания и разходите за пазарни мерки за 2018 г. показват, че те ще се вместят в договорените рамки. Поради това настоящето предложение за финансова дисциплина не предвижда намаляване на тези разходи.

Според законодателството за ОСП сумите, които се генерират от финансова дисциплина и които влизат в ЕФГЗ в края на финансовата година, включително тези от кризисния резерв, трябва да бъдат разпределени сред фермерите. От създаването на кризисния резерв през 2014 г. тези суми не са били използвани и заделените всяка година пари са изплащани на фермерите.

Публикувана в Бизнес

За втори път земеделските производители се събират днес пред сградата на министерството на земеделието, за да подновят протестите си. Въпреки очакванията служебният министър Христо Бозуков да отмени забраната за кандидатстване по двете мерки от селската програма - агроекология и биоземеделие, това не се случи. За пореден път ще изразят недоволството си и тютюнопроизводители, несъгласни с начина, по който се разпределят субсидиите за продукцията им. Към тях се присъединяват и животновъди, които още не са получили подпомагането си за миналата година.

Причината - все още не са изплатени дължимите средства по европрограмите на животновъдите, не е отменена и заповедта, която блокира мерките по линиите "Агроекология" и "Биологично земеделие".  Протестът ще бъде пред Министерството на земеделието и храните, а не на пътя за Гърция, увери тютюнопроизводителят Живко Желев. Миналата седмица протести имаше отново в София, а след това и на границата, както и по основните пътни артерии.

"Ще покажем на новите управляващи, които вече са избрани, че трябва да спрат кражбите и продажбите в Министерство на земеделието", заяви Живко Желев, представител на протестиращите тютюнопроизводители.

„Подиграват се с нас, а очакват послушно да мълчим и да се съгласяваме. Погледнете в какво състояние е кампанията за директни плащания”, риторично коментира Синапов.

Затова животновъди и растениевъди за втори път се събират от 11 часа пред сградата на агроминистерството на протест.  

Публикувана в Новини на часа

Министерството на земеделието разяснява условията, при които ще се налага така нареченият „жълт картон” при наддеклариране на площите, надхвърлящо 10 на сто от реално обработваемата земя. Този вид наказания бяха въведени от Европейската комисия през 2016 г., като самите санкции ще действат и през следващите години. Ако примерно при проверки се установи, че през миналата година сте имали само 3% наддеклариране над това, което реално обработвате, през 2017 г. няма да търпите наказание. Стопаните просто ще получат субсидиите, които им се полагат за точния не надписания размер на обработваната земя.

Ако наддеклариранат площ обаче нараства и е между 3 и 20 процента, тогава субсидиите ще се изчисляват като разлика между установената и удвоената наддекларирана площ.

При първо нарушение, ако сте надписали между 3% (или 2 ха) и 10%, вие получавате „жълт картон”. Самото помагане се изчислява като разлика между установената и намалената наполовина (1.5 пъти) наддекларирана площ.

Примерно, ако през 2016 г. реално сте работили 95 хектара, но сте декларирали 100, тогава наддекларираните 5 хектара се изчисляват като процент от тази площ по следния начин - (5*100/95)=5.26%. Т.е. вместо 5% вие имате над 5 процента наддеклариране.

Площта за санкциониране от 5 ха се умножава по 1,5 и се получават 7,5 ха. Намалената санкция съответно се изчислява по следния начин 7,5 ха се умножават по 50%, така че се получават 3,75 ха.

В резултат на това наказание субсидиите през следващата година ще се начислят вместо върху 95 ха върху 91,25 ха (95 – 3,75 ха=91.25 ха).

В случай, че нарушението ви е по-голямо и сте наддекларирали над 10% от обработваемата земя, тогава ще ви се налага и финансова санкция.

Дава се и трети пример с над два пъти наддеклариране на площите. Ако сте декларирали по СЕПП 100 ха, но при реално установената площ е 30 ха, тогава вие сте наддекларирали със 70 ха, или разминаването е с цели 233.33%. И ако за 100-те хектара сте поискали примерно 20 000 лв. (100 ха по 200 лв./ха). В този случай през следващите три години имате сериозно намаление на сумите и вместо по 20 хил. лева, то санкцията се изчислява по средния начин - 105 ха ( по 200 =20 000 лв.)-(30*200=6 000 лв.)=14 000 лв.

Ако се обобщи, ще видите, че при наддеклариране през 2016 межд 3% (или 2 ха) и 10%, през 2017 г. се налага жълт картон, като през следващите години ще се начислява нормална санкция.

Ако обаче наддекларирането през 2016 надхвърля 10%, тогава през 2017 г. няма жълт картон, като за 2016 и следващи години санкцията е нормална.

Ако през 2016 и 2017 фермерът спазва нормите, но наддекларира между 3% (или 2 ха) и 10%през 2018 г., тогава има жълт картон за 2018. За последващите години се налага нормална санкция.

Ако през 2016 г. има "жълт картон", административната санкция е намалена с 50% през 2016. Сумат а по "жълт ия картон" не подлежи на възстановяване заради спазването през 2017. За последващи години има нормална санкция.

Ако през 2016 има жълт картон и ново неспазване на декларирането през 2017., тогава през 2016 г. има намалена с 50% административна санкция, а през 2017 г. нормалната санкция се възстановява и сумата по "жълтия картон" . За последващите 2 години има нормална санкция.

Публикувана в Бизнес

Фермерският пазар в София привлече над 10 хил. посетители. Пазарът събра производители от цялата страна, които представиха своята продукция на посетителите. Освен традиционните млечни продукти, мед и вина, посетителите можеха да закупят и по-екзотични вкусове.

Пролетният фермерски пазар се провежда за четвърта година и се радва на огромен успех. Той е по инициатива на кмета на София – Хорданка Фъндъкова и вече се превърна в традиция. Тази година участваха над 120 производители, а улица „Оборище”, където се проведе пазарът, се оказа недостатъчна да събере всички желаещи да купят домашните продукти.

Подобни фермерски пазари се провеждат в цяла Европа и навсякъде са много успешни. От гледна точка на производителите, това е едно много добро и достъпно средство за достигане до нови клиенти. Потребителите, от своя страна, могат да се възползват и от дегустациите, за да преценят най-добре какво подхожда на вкуса им.

На пазара можеха да бъдат закупени месни продукти, различни билки, чайове, вина, сирена с екзотичен вкус, мед, домашни сладка и сиропи, подправки и други.

Публикувана в Бизнес

Реколтата от пшеница в Германия през тази година ще нарасне с 2,2% в сравнение с миналата до 25,13 млн. тона, прогнозират от Съюза на германските кооперативи, цитирани от електронното издание ZOL. Още по-оптимистични са оценките за реколтата от рапицата, засята през есента, които предвиждат ръст от 5,6% до 4,86 млн. тона.

Посевите с двете култури са в чудесно състояние благодарение на меката зима, през която студовете не са им нанесли почти никакви щети.

Публикувана в Бизнес

Гръцки фермери, протестиращи срещу ново увеличение на данъците, влязоха в сблъсък с полицията в Атина, която използва сълзотворен газ срещу тях, информира Нова телевизия.

Според полицейски източник двама души са били задържани. В протеста са участвали около 1000 фермери, най-вече от остров Крит.

Безредиците избухнаха пред сградата на земеделското министерство, след като представител на властта отказа да се срещне с делегация от протестиращите.

Кадри показаха група фермери, която хвърля камъни по полицията и блокира достъпа до ведомството с дървени овчарски тояги.

Фермерите искат отмяната на данъчните увеличения и вноски за социално осигуряване, тъй като според тях това заплашва начина им на живот.

Публикувана в Новини на часа

Днес, 8-ми март 2017 г., от 11 ч. на главен път Е79, посока Кулата земеделските стопани излизат на протест относно забраната за прием на заявления по Мярка 10 "Агроекология и климат" и Мярка 11 "Биологично земеделие".

Кампания 2017 за прием на заявления по Мярка 10 "Агроекология и климат" и Мярка 11 "Биологично земеделие" трябваше да стартира заедно със схемите за директни плащания, на 01 март 2017. Със Заповед  № 09-160/28.02.2017, с която се дава старт на кампанията, Министърът на земеделието и храните ограничи поемането на нови ангажименти и разширението на вече поети ангажименти по двете Мерки 10 и 11.

Ангажираните в сектора се обявиха остро против наложите ограничения и начина, по който са обявени, като настояват за отмяна на заповедта.

Спряганите мотиви за забраната на прием са липсата на средства, за което информация се появи едва преди дни сред земеделските стопани. Въпреки тиражирания недостиг на финансови средства до момента няма изнесени публично точни данни за това. Напомняме, че биологичното земеделие е сред приоритетите на ПРСР 2014-2020 и за периода са предвидени над 150 млн. евро.

От Съюза на  животновъдите в България призовават в социалните мрежи всички да ги подкрепят за отстояването на правата им.

Публикувана в Новини на часа

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017. От фонд „Земеделие“ обявиха, че ще има нови схеми и допълнителни изисквания към тях

Лили Мирчева

В очакване на промените в Общата селскостопанска политика, за който никой - нищо със сигурност не знае, българските фермери най-после обявиха, че всички браншови съюза се обединяват. Това е добрата новина. Лошата обаче е, че сдружаването им е заради общо недоволство от работата на агроадминистрацията. Конкретният повод бе промените в индикативния график за преките плащания за 2016 година. От фонда мъгляво обясниха причините за забавянето на парите. Една от тях била наложена от реформата в ОСП. „Промениха се алгоритмите за изчисление на сумите за подпомагане и това създаде нов модел за налагане на санкции, които се въвеждат от ДФЗ –РА, или т. нар. система „Жълт картон“. Системата предвижда намален размер на административните санкции, но се въвежда и проследяването им в следващите кампании. Така директните плащания се обвързвали с механизма „Финансова дисциплина“. Досега той бил прилаган единствено в „старите“ страни членове на ЕС.

Агрочиновниците се оправдаха със сложния процес на изчисления на около 20 различни схеми и мерки за подпомагане. „Периодите на изплащане зависят от предоставянето както на финалния слой „Площи, допустими за подпомагане”, така и на всички специализирани слоеве, свързани с прилаганите схеми и мерки за Кампания 2016“, отсякоха от ДФЗ. Още повече, че сега имало допълнителни контроли по заявленията на стопаните преди оторизация на средства за кампания 2016. С една дума – всеки фермер е заплашен от получаване на „жълт“ картон.

От началото на март стартира приемът на заявления за подпомагане за Кампания 2017 с въвеждане на нови схеми и допълнителни изисквания към тях. Но вместо административна реформа в сектора и въвеждане на електронни услуги, отгоре пак идват заплахи – намаляване или спиране на субсидиите.

През 2018-та България ще трябва да води дебата за развитие на Общата селскостопанска политика на ЕС, при срамната реалност, че биопроизводството ще е един от основните приоритети на евросъюза, а у нас липсва реална подкрепа за него. Сега страната ни подготвя план за развитие на сектора, без да има национално финансиране и с източени евросредства. Последният и най-ясен пример е липсата на пари по мярка 11 "Биологично земеделие" на ПРСР 2014-2020 г. На практика тези фермери, които през първите две години на новия програмен период са поели ангажименти за преход към био, ще трябва да се откажат от намеренията си.

В плана за развитие на агросектора до 2013 г. биоземеделието в България беше предвидено да има 8% от обработваемите площи и 2% от произведената продукцията. В настоящия момент, 4 години по-късно, делът на биоземеделието е 5,5%, значителна част от които са спекулативни, с цел печелене на точки за кандидатстване по други програми.

Не е тайна, че големи зърнопроизводители поеха фиктивно ангажимент за преминаване към биоземеделие, с което получиха допълнителни точки при кандидатстване по някои инвестиционни мерки на ПРСР. Другият механизъм, по който големите производители източват парите за агроекология, е чрез субсидиите за сеитбооборот.

На практика управляващите от всички цветове на политическия спектър не успяха да се справят с основните проблеми на българското земеделие - окрупнените стопанства, спадът в производството на традиционни за България продукти, недостатъчното производство на биопродукти. Сега 4% от земеделските производители в България управляват 80% от земята и практически липсват средни стопани, които обикновено са семейни ферми с няколко работници.

Публикувана в Бизнес

Винаги трябва да си в крак с новите технологии, твърдят Цветелина и Валентин Григорови, които обработват 1300 дка в софийското село Мусачево. Те спечелиха пръскачка от томболата на вестник „Гласът на фермера“


Най-хубавото в работата на репортера в земеделска медия е, че се срещаш с много, най-различни и, както съм се убедила от практиката, прекрасни хора. С чисти сърца, работливи, благородни, обичащи земята, знаещи какво е да произвеждаш хляба със собствените си ръце. От този тип земеделци са
Цветелина и Валентин Григорови от село Мусачево, Софийско. С тях съдбата ни срещна случайно. Тук буквално бе намесена ръката на Фортуна, която изтегли името им от кутията с адресите на целогодишните абонати на в. „Гласът на фермера“. Цвети и Вальо спечелиха 5-литрова пръскачка. Занесохме я лично и така се пресякоха пътищата ни.

Село Мусачево е буквално на 20 минути път от София, но тук от столичния живот няма и помен. Въздухът е кристалночист, докъдето поглед стига, край пътя се редят прясно изорани ниви. Ясно е че, това е земеделски район. Бързо намираме къщата на нашите домакини, които ни канят на кафе и разговорка, въпреки че дойдохме с уговорката, че няма да им отнемаме време и само ще им предадем наградата. Но визитата ни съвсем не се оказа формална и си заслужаваше. От сърце се радваме, че се запознахме с тези млади, образовани хора, които са опитвали и меда, и жилото в избора си да правят земеделие в България.

И Цветелина, и Валентин са от Мусачево, но дълги години са живели и работили в София.

Захващат се със земеделието непредвидено,

както ни разказаха. След като замрял строителният бизнес, в който Валентин работел преди около 7 години, остават без доходи. Тогава решават да се пробват в земеделието. С двете си малки деца се преместват от София и се хвърлят стремглаво в земеделието. Трудно е, но се справят. Казват, че нямат лукс и охолство, но имат поминък. Спокойно е, работиш за себе си. Децата също са ентусиасти, от съвсем малки постоянно са по тракторите и комбайните. Цвети и Вальо започват с наследствената земя и постепенно стигат до днешните 1300 дка. Мащабът, разбира се, не може да се сравнява с този в Добруджа, например. Но за Софийско е съвсем приличен бизнес, с който едно младо семейство честно изкарва хляба си и отглежда децата си.

Земеделието е рисково начинание

казва ни Валентин. Това е бизнес на открито. Дори и застраховките не покриват всички възможни рискове. И дава пример: направил е Каско за комбайна Claas, но то не покрива счупено стъкло от хвръкнал камък. Или не ти плащат по-голямата част от щетата, така че трябва много добре да си правиш сметката.

В земеделието няма почивни дни, работата никога не спира.

Убеждаваме с в това и сами: когато пристигаме в дома на семейство Григорови – заварваме съпрузите да обсъждат покупката на семена с представител на търговска фирма.

Поръчваме семената навреме, защото после свършват”, обясняват те. Сеят предимно семена на Pioneеr, особено при слънчогледа. “Доволни сме, убедили сме се, че са подходящи при нас. При пшеницата и ние, като повечето зърнопроизводители в България, заложихме на френски сортове, защото са малко по-добивни. Но тази година

правим опит и с български сортове

Ако станат, ще предпочетем да работим с родни семена. Защо е нужно да залагаме на чужда селекция, ако имаме достатъчно добра българска. Интересуваме се, разпитваме, съветваме се с агрономи” – разказва Цветелина.

Рентата в района е около 35 лв. за декар, а ако изкараме 500 – 660 кг от пшеницата, се радваме, допълва Валентин. – Такъв ни е районът, не може да се сравняваме с Добруджа. Преди сеехме български сортове, но настанаха такива времена, че трябва да имаш добив и качество, за да се наложиш на пазара. Досегашните български сортове са по-ниско добивни, но за сметка на това са по-качествени. Имат по-добри хлебопекарни качества, които мелниците започват все повече да изискват. Налага се отново да се обърнем към старите качествени сортове. В България има проблем с качеството на пшеницата, която се произвежда. Хлябът, който ядем, масово не е от хлебна пшеница. Прави се от фуражна пшеница” – разкрива зърнопроизводителят от Мусачево.

Питам за цените.

Цените са долнопробни

варират от 22 до 35 стотинки за хубава хлебна пшеница с добри показатели – отговаря Вальо и добавя: „Ако цените на пшеницата продължават да падат, ще се преориентирам към овес, ечемик, каквото и да е, само да има търсене на добра цена”.

Фермерите не са кандидатствали по програми и обясняват защо:

Първо сме малки, а и бумащината ни се струва твърде много. Познати земеделци пробваха по тези програми, взеха машини, но ако ги попиташ сега дали са съгласни да повторят, категорично отказват. Много са тежки изискванията, а и след това ги побъркват от проверки. Тези програми са направени за по-големите. А трябва да се помогне точно на по-дребните фермери, за да има равновесие, а не монополисти”.

Отчаян съм от програмите – допълва Вальо. – Всичко стига до консултанти, които си искат своето. И се отказах. Ходих и на семинари на НССЗ за мерките, по които мога да кандидатствам. По ”Млад фермер”, ако са заложени 10 подточки, отговарям на 9, на десетата – не.

Има врътки, за да си платиш

Как да извадя готови пари, за да дам на някого, без да знам дали ще има възвращаемост?!” .

Валентин Григоров предпочита да работи със собствени средства. И вероятно е прав:

В нашия район големи арендатори масово започват да фалират. Такива с 4-5-6000 дка. Причината е, че избързаха и си накупиха модерни машини, а с ниските изкупни цени на зърното сега не могат да си връщат лизингите. Миналата есен наши колеги от съседното село взеха по програма един малък западен трактор, който в крайна сметка им излезе златен. По-добре да го бяха платили в брой, отколкото по програма. Хиляди главоболия, документи, проверки, данъчни, и в крайна сметка не се изплаща”.

Ние сме фенове на руската техника

споделя зърнопроизводителят. „Имаме и Болгар, имаме и едно Т-150. Само комбайнът ни е Claas Dominator. Взехме го втора употреба. Много съм доволен от него, вече шеста година жъне без никакви проблеми. Парка от машини сме го затворили горе-долу напълно. Може машините ни да са по-старички, но ни вършат работа. Естествено, трябва си поддръжка, без нея не става. През зимата винаги има по една машина, на която й се прави ремонт. Сам си ги ремонтирам, завършил съм двигатели с вътрешно горене. Само дето частите не мога да си произвеждам сам. Всеки ден идват по 2-3-ма представители на различни фирми да ме убеждават да си купя нови машини. Доволен съм, защото винаги мога да науча нещо ново, а и не се знае кога някоя оферта ще ми пасне. Но от руската техника съм най-доволен, че в България за нея лесно и бързо се намират части. Получавам ги с куриер, правя си ремонта и продължавам да работя” – разказва Валентин. И дава примери с негови колеги, които работят със западни машини. С месеци машините им престояват, защото чакат части, а времето си върви и стопаните губят пари. При други колеги компютърът е дал грешка, мобилният екип на дилъра дошъл след два дни, а било точно по време на сеитбената кампания. „А след тези 2 загубени дни, не се знае на какво време ще случиш. Аз съм фен на механичните машини” – заявява Вальо.

Има и друг проблем: няма работна ръка

Засега Цветелина и Валентин се справят сами, във всичко: „Много е трудно с работниците. Нямам им доверие. Виждам какво става при колегите. Днес всеки един работник гледа първо да открадне 20 литра нафта. Кражбите са постоянни. Повече нерви, отколкото помощ” – разкрива тъжната истина стопанинът.

Питам младите хора какво би могла да направи българската държава, за да помогне на такива като тях – млади, честни, трудолюбиви, все още в началото на пътя. Вальо Григоров не е оптимист:

Като гледам как вървят в момента нещата в България, май изобщо никой никога няма да може да ни помогне. Нямам надежда. Сменят се правителства, всяко прави нещо различно от предишното. Плащаме здравни осигуровки, вноски за пенсия, въвеждат електронни отпечатъци, отменят ги. Харчат се средства. Източват се пари, които не стигат до хората. Ето, веднага смениха Румен Порожанов. Чак в края на януари получихме една част от субсидиите на декар и то не всичките. При нас имаше допълнителна проверка и парите не ги преведоха преди Нова година. Сега се надяваме до края на февруари да има превод.

Има полза от субсидиите

Те съживиха българското земеделие. Вече няма пустеещи земи. Помощ е. Ние работим отпреди субсидиите и мисля да работим и след тях. А големите бизнесмени в земеделието след субсидиите няма да останат” –предрича земеделецът.

И въпреки трудната ситуация младите хора мечтаят и правят планове за бъдещето:

Постоянно мислим за разрастване, но това в момента е трудно. Борбата между арендаторите е голяма. Рентите са много високи за качеството на нашата земя. Това идва от големите фирми. Вдигат рентите, за да привлекат хората към себе си, а ти – искаш, не искаш, си принуден да направиш същото, за да се задържиш на пазара.

Важното е сметката да излиза

Това е, което се опитваме да постигнем, за някаква особена печалба дори и не смеем да мечтаем засега. От технология не можеш да пестиш. Всяко едно пестене е минус в добива. Затова и всички се ориентираха към вносни сортове, които са високодобивни, за да им излиза себестойността. Защото може да ожънеш 700 кг нискокачествена пшеница и да я продадеш на 25 стотинки – а това е по-добре, отколкото да ожънеш 400 кг добра пшеница и да я продадеш на 27-30 стотинки. Има разлика в парите и оттам идва лошото качество”.

Още от първата среща с Валентин и Цветелина Григорови, разбираш, че те са начетени и много информирани. Запознати са с всички новости в бранша. Наясно са, че печелившо земеделие без знания не се прави. Затова и

Цветелина е абонирала семейството за в. „Гласът на фермера“

Харесва ми, че е човешки вестник. Пишете и за по-малките стопани, и за по-едрите. Информацията, която публикувате, ни помага в практиката. Има интересни неща, от които човек може да извлече полза. Земеделците трябва да четат. Земеделието не е само да сееш и да чакаш реколта. Трябват знания, появяват се нови технологии, нови препарати, нови торове, не можеш да караш по една и съща технология с години, трябва да си наясно със съвременните тенденции“.

Питам Валентин по каква технология работят.

По класическата – оран, дисковане, култивиране. Това е за момента.

Харесва ми идеята за No-Till

но за нея трябва да смениш целия машинен парк. Навлизат новите технологии без почвообработка. Но при тях е сложно, защото трябва да изчакаш четири години и да устискаш. Първите 3 години добивите са слаби”.

Мнозина си мислят, че като си земеделец, парите падат от небето. Това не се отнася за нас, за малките производители – обобщават Валентин и Цветелина. – Може би се отнася за големите, които въртят едни пари в земеделието, но не и за хората, които обработват земята, за да се изхранят...”

Историята на Цветелина и Валентин Григорови не е необичайна в наши дни. Младо семейство напуска столицата, за да живее на село и да се занимава със земеделие. Необичайното е, че тези зърнопроизводители успяват и продължават напред, изграждайки един печеливш бизнес модел в конкуренция с големите акули в бранша. Освен любовта към земята и трудолюбието, очевидно е, че за успеха им допринася и фактът, че и двамата са образовани млади хора, които четат много. Интересуват се от новите технологии и са отворени за тях. Но могат и да си направят сметка кога трябва да инвестират, и кога – не. Защото лесно се хвърляш на новото и скъпото, но ако не си направил добре икономическия си анализ, бързо потъваш. Радваме се, че такива хора са сред нашите читатели!

Публикувана в Бизнес

Земеделският министър д-р Христо Бозуков беше уведомен от  фермери, недоволни от забавянето на директните плащания, че ще блокират масово магистрали и пътища в цялата страна през месец март.

Това се случи при откриването на специализираното изложение АГРА в пловдивския международен панаир, минути след като министърът на земеделието и храните в своя реч пред събралото се множество отчете успехите и  възходящото развитие на българското земеделие.

Недоволните земеделски производители поискаха обяснение от министъра за забавените с месец плащания. Той им отговори, че за това е виновно предишното правителство, и че е трябвало да получат парите си с половин година закъснение, но сегашното управление правило всичко възможно да изплати дължимото максимално бързо.

Фермерите не останаха доволни от получения отговор, тъй като се оказа, че пари има, но всичко е въпрос на чиновническо протакане и неуредени документи от страна на администрацията.

Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта