С наближаването на изборите за Европарламент всички кандидати ни агитират да гласуваме за тях. И без дори да адресират в прав текст сериозните теми, които би трябвало да са приоритетни в предизборните дебати. Например – какво ще правим с еврофондовете? За последното десетилетие еврофондовете се доказаха предимно като източник на корупция и политическа рента, а не на икономически растеж и иновации, каквата уж е тяхната идея.

Дали няма да сме по-добре без тях?

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българският бизнес зависим от държавно финансиране и покровителстване. А стандартите за държавно финансиране са по-ниски и контролът върху неговото изразходване – по-слаб.

Има няколко причини за по-ниските стандарти на държавата в сравнение с частния сектор. На първо място държавата не се притеснява от риск от фалит. Особено що се отнася до еврофондовете, няма сериозно значение дали даден проект, за който е дадено финансиране (колкото и голямо да е то), се окаже провал от икономическа гледна точка. Държавата реално не носи финансов риск, защото тя просто преразпределя пари от данъкоплатците. При еврофондовете стимулите са още по-извратени, защото парите, които се преразпределят, дори не са основно на българските данъкоплатци, а на германските, холандските и т.н. Така държавата има още по-малък стимул от обикновено да следи за адекватното усвояване на тези средства. Ако проектът се окаже икономически провал, държавата просто ще вземе още пари от данъците. 

Поради всичко това финансирането от еврофондовете редовно се използва за неефективни и губещи проекти. По този начин вместо да субсидират икономическо развитие (каквато уж им е идеята), те субсидират икономическата стагнация в дългосрочен план – защото се източват за губещи проекти, осъществявани много често от неконкурентни бизнеси с политически връзки. Големият проблем е, че през последното десетилетие българската икономика се пристрасти към еврофондовете като към наркотик.

В България тези пороци на еврофондовете са допълнително изострени от изключително ниското качество на институциите и високото ниво на корупция. Всъщност почти сигурно е, че самите еврофондове до много голяма степен субсидират корупцията и злоупотребите с публични средства в България, защото увеличават размерите на публичните пари, с които корумпираните политици разполагат. Спомнете си колко скандали, свързани със злоупотреби с европейски средства, сте чули само през последната година. Или дори през последния месец – например нашумялата история с къщите за гости, строени с пари от еврофондовете, които вместо като туристически обекти се използват като частни имоти.

Еврофондовете директно субсидират именно подобни злоупотреби, защото представляват „лесни“ пари, които трябва да бъдат усвоени изцяло в рамките на фиксиран период от време. Това е един от най-големите проблеми с еврофинансирането – това, което е важно при неговата оценка, не е ефективността на самото усвояване (тоест колко реална работа е свършена с него за данъкоплатците), а неговият мащаб (тоест колко пари са изхарчени). Затова е най-вероятно парите да се изхарчат некачествено, често за пълненето на джобовете на държавни чиновници, политици и свързани с тях бизнеси.

Най-катастрофалният резултат от всички тези пороци на еврофондовете е, че икономиката става все по-малко конкурентноспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове ... ако се докопаш до тях. И затова всички бизнеси в секторите, където нивото на финансиране с европари е високо (това важи и за държавното финансиране по принцип), се научават да приоритизират квалифицирането за подобна държавна помощ вместо задоволяването на частните пазарни потребители. Вместо в иновации и задоволяване на потребителското търсене се инвестира в корупция и задоволяване на политически прищявки ...

Но още по-големият проблем е, че това изостря проблемите в икономическото развитие на по-бедните страни в Европа, като България. Колкото по-зависим става даден сектор от каквото и да е държавно финансиране, толкова по-трудно му е да съществува без него и да се конкурира на равна нога със същите сектори в други страни на глобалния пазар. Финансирането от еврофондовете уж трябва да секне в един момент, когато икономиката на България успее да постигне „конвергация“, тоест да стане достатъчно развита, за да е сравнима със Западна Европа. Но парадоксално, именно еврофондовете забавят този процес, като субсидират корупция и икономически неефективни бизнеси, които не биха оцелели без тяхното финансиране. Всеки политик в България е наясно с всичко това, но никой досега не е посмял да заеме наистина смела позиция по въпроса и да се обяви за прекратяване на финансирането чрез европейските структурни фондове.

Преди се планираше след настоящият програмен период (траещ до 2020 г.) финансирането от еврофондовете да секне, но вече е пределно ясно, че това няма да се случи, защото целите далеч не са постигнати и защото Брюксел използва еврофондовете като инструмент за влияние.

Най-голямата причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Георги Вулджев, ekipbg.com

Публикувана в Бизнес

В резултат от освободен бюджет по мерките на Националната програма по пчеларство 2017-2019 (НПП) е осигурен ресурс в размер на над 82 хил. лв. (82 342 лв.). Средствата ще покрият финансирането на още 27 одобрени заявления по Програмата. От тях 7 заявления са за дейност 1 на мярка Д за закупуване на кошери, 12 са за дейност 2 на мярка Д - за закупуване на отводки, а останалите 8 - и за двете дейности Допълнителният бюджет ще обезпечи финансирането по всички мерки и дейности на одобрените заявления за подпомагане за 2019 г.

 Актуалният списък с класираните кандидати е публикуван на електронната страница на ДФ „Земеделие“. Към момента във фонда са изготвени 1 852 договора по НПП. От тях 1 770 са подписани, като общият размер на договорираната субсидия надхвърля 4,5 млн. лв. (4 530 926 лв.).
   Новокласираните кандидати ще бъдат поканени да подпишат договорите си по НПП в областните дирекции на ДФ „Земеделие”.

Публикувана в Пчела и кошер

Втората годишна информационна кампания за 2018 г. на тема „Европейски средства за бизнеса“ на Областен информационен център – Добрич (ОИЦ - Добрич) приключи успешно. От 10 юли до 6 август се проведоха девет информационни събития в цялата област.

Пред близо 230 представители на общински администрации, кметове и кметски наместници, общински съветници, работодатели, земеделски стопани, рибари, медии и граждани, експертите от центъра представиха актуалните подмерки по Програма за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР) и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 (ПМДР).

Огромен интерес на информационните срещи имаше към трите процедури на подмярка 6.4.1 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности“ от ПРСР, която ще финансира проекти в сферата на производство на неземеделски продукти, развитието на услугите и занаятите. Очаква се приема на проектни предложения по подмярката да стартира до края на тази година.

Земеделските производители активно се интересуваха от отворената за кандидатстване подмярка 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ с подкрепата на която ще се подобри икономическата устойчивост на стопанства със стандартен производствен обем между 6000 и 7999 евро. Крайният срок за подаване на проектни предложения е 22 октомври 2018 г.

На информационната среща в община Добрич предприемачите се запознаха и с отворената процедура BG16RFOP002-2.024 „Насърчаване на предприемачеството” по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020. Владимир Бобев – началник на „Регионален сектор Варна“ към Управляващият орган на програмата представи всички условия, на които трябва да отговарят кандидатите, допустимите дейности и разходи.

В общините Тервел и Балчик се проведоха изнесени приемни с открити щандове, където експертите от центъра предоставяха информация на заинтересованите граждани за възможностите за финансиране по европрограмите. Преобладаващо въпросите бяха за допустимите инвестиции по подмярка 6.4.1 в областта на услугите и производството и допустимите разходи по подмярка 4.1.2. финансираща малки стопанства от ПРСР.

В информационната среща в Община Тервел участваха и представители на Местната инициативна група (МИГ) Тервел-Крушари, които представиха условията за кандидатстване с проекти към Стратегията за воденото от обществото местно развитие. До 30.09.2018 г. земеделски производители и предприятия от двете общини могат да подадат проектно предложение по подмярка 4.2. “Инвестиции в преработка/ маркетинг на селскостопански продукти” на мярка M04 „Инвестиции в материални активи“. Подмярката има за цел подобряване на цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятия от хранително-преработвателната промишленост на територията на двете общини. Подробна информация и документите за кандидатстване са достъпни в ИСУН 2020 - eumis2020.government.bg/, електронната страница и в офиса на МИГ Тервел-Крушари.

След всички срещи бяха проведени консултации с местния бизнес и земеделските стопани, свързани с проектните им идеи, допустимостта съгласно условията за кандидатстване, както и необходимите документи за кандидатстване.

Публикувана в Бизнес

ЕС планира да намали с 30 млрд.  евро . финансирането на проекти в Източна и Централна Европа, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на проектодокумент от ЕК. Тези средства ще се преразпределят между Италия, Гърция и Испания. Вчера евробюрократите трябваше да представят своята политика за сближаване на регионите в периода между 2021 и2027 година на стойност 330 млрд. евро. Тази политика ще е насочена към реализирането на проекти с цел преодоляване на различията между отделните региони.

Според определените нови категории ще се отчита степента на младежката безработица, нивото на образование и миграцията в периода до 2027 година и обема на изхвърлените в атмосферата вредни газове.

Подобно решение от ЕК аргументират с факта, че източно и централноевропейските страни са получили доста непропорционално високи финансови изгоди след разширяване на съюза през 2004 година. По отношение политиката на сближение например Полша трябва да получи с 19,5 млрд. евро по-малко средства, което е с 23% по-малко в сравнение с полученото в текущия период. Полският министър на развитието Йежи Квечински определи подобно разпределение като несправедливо, като то ще допринесе за задълбочаване на напрежението между Изтока и Запада.

Предполага се, че най-голямо намаление от 24% на средствата по политиката за сближение ще има за Полша, Чехия, Литва и Естония, докато южноевропейските страни които бяха засегнати от финансовата криза могат да разчитат на увеличение на средствата. Така финансирането на Испания ще се увеличи с 5%, на Гърция- с 8%, а за Италия с 6,4%. В информацията се припомня изказване на шефа на ЕК Жан Клод Юнкер от по-рано тази година, според който финансовата програма за спасяване на Гърция ще може да бъде реализирана през тази година без отпускане на допълнителни кредити.

 
Публикувана в Бизнес

Момчил Неков: Днес заявихме повече подкрепа за пчеларския сектор и увеличение с 50% бюджета за националните програми по пчеларство

Българският евродепутат защити пчеларския сектор и подкрепи увеличаване на финансирането на бранша. Земеделската комисия прие с мнозинство предложението му за въвеждане на означение „Мед от ЕС“

Повече подкрепа за пчеларския сектор и увеличено финансиране. Това става възможно с гласуваният днес Доклад за пчеларството на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП. „С приемането на Доклада за пчеларството става възможно увеличението с 50 % на бюджета на националните програми по пчеларство“. Това заяви евродепутат Момчил Неков във връзка с приемането на доклад за пчеларството на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Момчил Неков изрази задоволство, че желанието на българскте пчелари в ОСП след 2020 да се включи нова схема за помощ на пчелари също бе приета с мнозинство. Тя по адекватен начин ще отразява екологичните услуги, които пчелите осигуряват като опрашители, тоест да се предвидят субсидии за опрашване.

В доклада са отбелязани и специфичните нужди на малките и средните пчелари, включително и на тези в планинските райони, за да може да се предвидят целенасочени помощи и за тях.

Доволен съм от факта, че в доклада залегна и препоръка към държавите членки да въведат компенсаторна мярка в националните програми по пчеларство за пчелните колонии, когато има смъртност причинена от природни бедствия или болести“, каза Неков. Това е един сериозен проблем пред българските пчелари и с тази мярка, те ще могат да разчитат на подкрепа. „От бранша ми бяха разказали, че силните студове са довели до големи загуби на пчелни семейства. В района на Гоце Делчев зимната смъртност на пчелите е достигнала 100%. Средно за страната по данни на Обединения български пчеларски съюззагубите са между 30 и 50%, а на места са дори по-високи“, коментира Момчил Неков

С Доклада за пчеларството надявам се да решим един огромен проблем пред пчеларите – използването на пестицидите. Българските пчелари не еднократно организираха протести и аз като представител в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП поставих въпроса, а с днешното приемане на доклада защитаваме и техните искания“, заяви евродепутатът. Ето какво се посочва в доклада: „ЕК трябва да прекрати оторизирането на тези пестицидни активни вещества, които застрашават здравето на пчелите. Европейската комисия и държавите членки да забранят пестицидте, включително тези неоникотиноиди и системни инсектициди, които са научно доказани като вредни за пчелите“.

"Бих искал да отбележа и напредък относно означаването на меда. Според сегашните изисквания на етикетиране се посочва, че медът е от ЕС или извън ЕС, или смесица от двете. Според новото предложение ще трябва да се посочват държавата на произход, а в случай на смесица от мед – да бъдат изброени всички, като задължително да бъде посочено и процентното съдържание от всяка страна – от или

извън ЕС. Така ако български мед се смесва с китайски или украински, това ще се знае. С приемането на доклада се предлага въвеждането на означение „Мед от ЕС“ за мед, които е произведен на 100% от мед от държавите членки", коментира още евродепутат Неков.

"Докладът за пчеларството призовава медът да бъде признат за чувствителен продукт и да не бъде включван в международни споразумения на ЕС, защото изискванията и разходите за европейските пчелари са високи и те стават жертва на конкуренция отвън. Българските пчелари ще бъдат ощетени от украинския внос, което стана възможно след като правителството подкрепи мярката. Такива ситуации не трябва повече да се допускат", заяви още Момчил Неков.

Не на последно място евродепутатът изрази удовлетворение, с приетото решение програмите да окуражават млади хора да се занимават с пчеларската професия, вземайки предвид притискащата нужда за смяна на поколенията.

Докладът за пчеларството бе гласуван и приет днес на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП с всички отправени предложения от евродепутат Момчил Неков. Той благодари на своите колеги за подкрепата и им подари по бурканче „Странджански манов мед“, като подчерта, че до края на 2018 г. този мед се очаква да получи географско обозначение.

Публикувана в Пчела и кошер

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за 2018 г. в размер на 108 млн. лв.

Средствата са за изпълнение на дейности, предвидени в Инвестиционната програма 2018-2022 г. на държавната агенция. Те ще бъдат използвани за реконструкция, основен, текущ и авариен ремонт на предоставени й бази, предназначени за съхранение на горива, зърнени храни, медицински и индустриални запаси.

Публикувана в Бизнес

През следващата година по програмите, съфинансирани чрез фондовете на ЕС, ще бъдат обявени повече от 40 процедури за набиране на проектни предложения на обща стойност над 1,3 млрд. лева. На заседание на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС към Министерския съвет бяха приети индикативните годишни работни планове на програмите за 2018 г.

Договорените средства по оперативните програми и Програмата за морско дело и рибарство към края на октомври тази година възлизат на малко над 8 млрд. лева или близо 46% от общия бюджет. До бенефициентите са достигнали съответно малко над 14% от бюджетите на програмите или близо 2,5 млрд. лева. По Програмата за развитие на селските райони са били сключени договори за над 1,7 млрд. лева или около 30,4% от средствата за селскостопански проекти до края на програмния период. До момента по тях са разплатени над 800 млн. лева към бенефициентите.

България приключи отчитането на физическото и финансовото изпълнение на програмите от първия за страната програмен период 2007-2013 г. и отчита над 95% изпълнение на финансовата рамка, заяви вицепремиерът Томислав Дончев, който е председател на Съвета за координация на управлението на средствата от ЕС. По думите му, веднага след края на Председателството, в средата на 2018 г., стартира подготовката за следващия програмен период, като още отсега трябва да бъде засилен капацитетът за правене на секторни политики при спазване на основен принцип за допълняемост на инвестициите, така че фондовете да допълват, а не да заместват националните инвестиции.

Индикативни годишни работни програми се публикуват в Информационната система за управление на наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН) www.2020.eufunds.bg, където в реално време може да се проследи напредъкът в финансовото и физическото изпълнение на всички инструменти, съфинансирани чрез фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

С европейски средства да се финансират проекти насочени към затворен цикъл на производство и къси вериги. За това гласуваха евродепутатите в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент.

Предложението дойде от българския евродепутат Момчил Неков, който е член на ресорната комисия, предават от неговия пресцентър. „Проекти свързани с  изграждането на социална инфраструктура като образователни, медицински, социални и детски заведения, както и изграждането на мрежа за високоскоростен интернет трябва също да бъдат в центъра на политиката на сближаване. Селските райони имат потенциал и той трябва да бъде подкрепян и развиван“, заявибългарският евродепутат.

Ресорната комисия по земеделие  в ЕП подкрепи идеята да се финансират и проекти с насоченост към преработката и развитието на дървесни и недървесни горски продукти.

„Планинските и необлагодетелстваните райони на ЕС, които са в голямата си част в селските общини, имат специфика, която трябва да бъде отчитана. Селското стопанство в тези региони създава поминък и работни места, пази традиции. Ако няма проекти и по-добри условия за финансиране за тях, още стотици села ще изчезнат от картата на България и Европа, а с тях и достъпът до местно производство и храна, добри условия за отдих и здравословен живот“, коментира Неков от позицията на докладчит на групата на социалистите в ЕП.

В документа залегнаха и промени, които касаят специални грижи за малките и средни ферми, насърчаване на предприемачеството и създаването на работни места, ограничаване на обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони, съобщават още от щаба на Неков.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 10 Януари 2017 12:53

Време за промяна в земеделието

Въпреки забавения старт на прием на проекти по ПРСР и усвояване на евросредства, 2017 г. може да се окаже ключова за развитието на селскостопанския сектор

Лили Мирчева

Преполовяваме втория програмен период на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а реалните резултати в българското земеделие са меко казано обезпокоителни. Зад гърба ни остана една тежка година, в която близо 9 хиляди кравеферми обявиха фалит. Въпреки отчетите на земеделският министър в оставка Десислава Танева за сериозен ръст в някои сектори на земеделието, едва 6% са усвоените средства от всички европейски фондове към края на 2016 г. Но според Кристина Цветанска, председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти, ПРСР не се нарежда сред добре работещите европейски програми. „Там има много проблеми. Управлението й е тежко, защото тя е с много голям финансов ресурс, но това не е оправдание. Освен това за ПРСР няма никаква официална информация за степента на изпълнение“, допълни Цветанска. По думите й няма обяснение, но е факт, че не се знае нито колко са договорените, нито колко са платените средства по селската програма. „Надявам се това скоро да се промени. Очаква се и да започне електронен прием на документи - нещо, което към момента все още е невъзможно“, коментира експертът.

„Между 30 и 40% от инвестиционните проекти по старата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 не се изпълняват, като основната причина за това е липса на финансиране“ обясни Емил Дърев, член на Българската асоциация на консултантите на европейските програми (БАКЕП).

Каква година за земеделието да очакваме?

Според думите на управляващите – ще има ръст във всички чувствителни сектори. Според експертите обаче трябва да сме по-скептични и да търсим многопосочни отговори. Най-малкото е, че прогнози за този сектор се правят много трудно, защото това е „завод под небето“. Зависимостта от климатичните фактори прави земеделието най-непредсказеумия отрасъл. По-изненадващи са новините за банкови фалити или избор на неочаквани кандидати в политиката.

Сред факторите, които ще влияят най-силно в земеделието, са продължаващото задържане на ниски цени на международните пазари, както и очакваният лек ръст на вътрешното потребление. Част от подотраслите ще продължават да се борят с последствията от моментни кризи от отминалата година, а други е възможно да се сблъскат с нови, прогнозират експерти. Въпреки това се очаква като цяло активността в селското стопанство да остане висока, като нов двигател за инвестициите ще бъде и стартирането на редица проекти, финансирани от програмата за развитие на селските райони.

В края на 2016 г. фонд "Земеделие" обяви прием на бизнес планове от сектора по мярката за инвестиции в земеделски стопанства за целия бюджет до 2020 г. - 237 млн. евро. Така още в началото на тази година трябва да бъдат подписани договори с одобрените и да започне изпълнението им. Всъщност при повечето от мерките на ПРСР, които ще стартират през тази година, се предвижда да се разпредели целият остатъчен бюджет по програмата. Така управляващият орган се опитва да достигне ударно инвестиране в почти всички сектори на селското стопанство.

Отдавна известна истина е, че

различните сектори се движат на различна скорост

В този ред на мисли най-бавната е отредена за животновъдството. Статистиката е повече от стряскаща и това личи от данните в аграрния доклад за миналата година, отразяващ състоянието на сектора през 2015 г. Само за една година кравефермите в страната са намалели близо с 9 хиляди и от 48 300 през 2014 г. през2015 г. са останали само 39 900, или сривът е с цели 21 процента. При това върви активно европейско и национално подпомагане и субсидиите би трябвало да неутрализират негативните процеси.

В последния отчет на министерството на земеделието се посочва, че през 2015 година с извънредни субсидии са подпомогнати само 12 642 земеделски животновъди. Тогава бяха преведени 23,4 млн. лв., от които половината са европейско финансиране. През ноември 2016 г. бяха изплатени още 11 167 192 лв. извънредна помощ за приспособяване на млекопроизводителите и земеделските стопани в други сектори на животновъдството, които се ангажират с една или повече дейности, насочени към стимулиране на икономическата устойчивост на техните стопанства и допринасящи за стабилизирането на пазара.

По извънредната мярка за намаляване на производството на мляко стопаните разчитаха на около 1 580 000 лв.

Като държавни помощи през миналата година бяха заложени 104,6 млн.лв., но освен за животновъди тези средства бяха насочени и за друг вид производства.

Животновъдният сектор, който едва оцелява при ниските цени на млякото, през 2016 г. се сблъска и с други проблеми. След като през последните две години в България бяха регистрирани огнища на син език и нодуларен дерматит, стопанствата претърпяха финансови загуби. В края на 2016 г. бяха регистрирани и първите случаи в страната на птичи грип, който повече от година се разпространява в различни европейски държави. Какви ще са загубите от разпространението на птичия грип, тепърва ще се изчисляват.

Единствената надежда е, че животновъдите очакват секторът да бъде сред отраслите с по-засилена инвестиционна активност през 2017 г. При одобрението на проекти от програмата за развитие на селските райони техните проекти получават повече бонус точки.

Въпреки че

градинарите не получиха пари по де минимис

през 2016 г. в зеленчукопроизводството и овощарството беше регистрирана по-висока активност. Очакванията са тази тенденция да продължи и през 2017-та. Нови насаждения се очакват при черешите, орехи, бадеми, както и изграждането на оранжерии в различни региони от страната. Проектите на зеленчукопроизводители също са приоритетни в програмата за развитие на селските райони, заради което се очаква и да бъдат сред одобрените. Въпреки много неизвестни, за първи път стопанствата имат възможност да кандидатстват за субсидии, свързани с напояване, като очакванията са интересът към подмярката да бъде висок. Засега дори консултантите не са наясно как ще информират земеделските стопани относно документите, които трябва да подготвят за проектите си за напояване. А как ще се формират сдружения за напояване – също е загърнато в мъгла.

Зърнопроизводителите очакват ниски цени на международните пазари

През последните две години ниските цени на суровините на световните пазари създадоха феномена „ хамбари -пълни, портфейли – празни“ за българските зърнари. Тяхната продукция е предимно ориентирана за износ и затова със свито сърце отсега следят какъв е преходният остатък при пшеница или царевица, примерно. По предварителни данни тенденцията на ниски изкупни цени се очаква да продължи и през 2017 г. Последните прогнози на организацията по прехрана към ООН показват, че в зърнения сектор през стопанската 2016/2017 г. ще бъдат натрупани рекордни запаси от основните култури. Общо те ще бъдат 670 млн. тона, или с 9.2 млн. тона повече от предходната година. Рекорд се очаква конкретно и при пшеницата, където запасите ще достигнат 238.5 млн. тона. Същевременно данните на организацията показват, че сеитбата на зърнени култури във всички водещи държави производители е била с добър темп, като на този ранен етап не се очакват проблеми. Подобна е и картината за България, където според данни на производители до октомври във всички региони от страната сеитбата е приключила и данните към началото на зимата показват, че растенията се развиват с нормален темп.

Няколкото поредни години на растящи разходи и ниски цени на световните пазари ще поставят зърнопроизводството на кръстопът. Затова стабилното развитие на сектора трябва да премине през насочване към различни пазарни ниши, както и към увеличение на производителността в стопанствата, съветват експерти. Още повече, че фермерите трябва да се подготвят и за промените, които се настъпят в плащанията-европейски и национални, след 2020 г.

Освен директни плащания през тази година ще започне и поетапна реализация и разплащане на проекти от програмата за развитие на селските райони. След като в края на миналата година фонд "Земеделие" преведе авансово 500 млн. лв. субсидии по схемата за единно плащане на площ, в началото на 2017 г. предстоят нови плащания. В първите месеци на годината по сметките на стопаните трябва да бъде преведен остатъкът от базовата ставка за плащането на площ, който е 241 млн. лв. Отделно от това са предвидени още зелени плащания, преразпределителни плащания, подпомагане по различни схеми за малки и млади производители, които са за близо 600 млн. лв. От март фермерите ще започнат да кандидатстват за субсидии през новата година, които трябва да бъдат изплатени в края на годината и в първите месеци на 2018 г.

„Очакваните нови инвестиции в животновъдството и зеленчукопроизводството по линия на европейските фондове могат да създадат повече добавена стойност в тези сектори, а първите опити за сдружаване започват постепенно да дават резултати. Оттук нататък има два пътя за успех при малките и средните производители - или да се фокусират върху нишова, висококачествена и добре позиционирана на пазара продукция, или сдружаване с цел колективни инвестиции и реализация", коментира управителят на "Интелиагро" Николай Вълканов. Според него големите стопанства "имат още време и резерви да правят експерименти, но който кара по инерция или стихийно инвестира в нови алтернативни производства, ще претърпи разочарования". "Времената изискват отдаденост и постоянство в развитието на добре разпознаваем продукт", коментира още той. Експертите прогнозират, че

2017 г. може да се окаже ключова за развитието на селскостопанския сектор

Необходимо е да започнат промените, от които земеделието се нуждае. Въпреки забавения старт на прием на проекти по ПРСР и усвояване на евросредства, фермерите трябва да намерят сили да излязат от досегашното русло на инерция, да намерят начин да правят сдружения, да произвеждат качествена продукция и да й намират пазари.

Публикувана в Бизнес

15 проекта са спечелили изследователите от Селскостопанска академия (ССА) в конкурсите, финансирани от фонд „Научни изследвания“ към образователното министерство.

Пет са одобрените проекти в конкурса „Финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016“. Сред тях има проекти на Института по тютюна и тютюневите изделия, на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, на АгроБиоИнститута, ССА – Генетичен контрол на развитието на цвета при индустриално култивираната казанлъшка роза (Rosa damascena Mill). Друг отличен проект е Алтернативна технология за понижаване на алергенния и антигенен ефект на млечни протеини на Института по криобиология и хранителни технологии. Сред спечелилите финансиране е  и проект на Института по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив.

ССА ще получи финансиране и за научни изследвания на млади учени, както и за 7 проекта и в конкурса за проекти по програми за двустранно сътрудничество 2016 г. България – Китай.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта