С европейски средства да се финансират проекти насочени към затворен цикъл на производство и къси вериги. За това гласуваха евродепутатите в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент.

Предложението дойде от българския евродепутат Момчил Неков, който е член на ресорната комисия, предават от неговия пресцентър. „Проекти свързани с  изграждането на социална инфраструктура като образователни, медицински, социални и детски заведения, както и изграждането на мрежа за високоскоростен интернет трябва също да бъдат в центъра на политиката на сближаване. Селските райони имат потенциал и той трябва да бъде подкрепян и развиван“, заявибългарският евродепутат.

Ресорната комисия по земеделие  в ЕП подкрепи идеята да се финансират и проекти с насоченост към преработката и развитието на дървесни и недървесни горски продукти.

„Планинските и необлагодетелстваните райони на ЕС, които са в голямата си част в селските общини, имат специфика, която трябва да бъде отчитана. Селското стопанство в тези региони създава поминък и работни места, пази традиции. Ако няма проекти и по-добри условия за финансиране за тях, още стотици села ще изчезнат от картата на България и Европа, а с тях и достъпът до местно производство и храна, добри условия за отдих и здравословен живот“, коментира Неков от позицията на докладчит на групата на социалистите в ЕП.

В документа залегнаха и промени, които касаят специални грижи за малките и средни ферми, насърчаване на предприемачеството и създаването на работни места, ограничаване на обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони, съобщават още от щаба на Неков.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 10 Януари 2017 12:53

Време за промяна в земеделието

Въпреки забавения старт на прием на проекти по ПРСР и усвояване на евросредства, 2017 г. може да се окаже ключова за развитието на селскостопанския сектор

Лили Мирчева

Преполовяваме втория програмен период на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, а реалните резултати в българското земеделие са меко казано обезпокоителни. Зад гърба ни остана една тежка година, в която близо 9 хиляди кравеферми обявиха фалит. Въпреки отчетите на земеделският министър в оставка Десислава Танева за сериозен ръст в някои сектори на земеделието, едва 6% са усвоените средства от всички европейски фондове към края на 2016 г. Но според Кристина Цветанска, председател на УС на Българската асоциация на консултантите по европейски проекти, ПРСР не се нарежда сред добре работещите европейски програми. „Там има много проблеми. Управлението й е тежко, защото тя е с много голям финансов ресурс, но това не е оправдание. Освен това за ПРСР няма никаква официална информация за степента на изпълнение“, допълни Цветанска. По думите й няма обяснение, но е факт, че не се знае нито колко са договорените, нито колко са платените средства по селската програма. „Надявам се това скоро да се промени. Очаква се и да започне електронен прием на документи - нещо, което към момента все още е невъзможно“, коментира експертът.

„Между 30 и 40% от инвестиционните проекти по старата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 не се изпълняват, като основната причина за това е липса на финансиране“ обясни Емил Дърев, член на Българската асоциация на консултантите на европейските програми (БАКЕП).

Каква година за земеделието да очакваме?

Според думите на управляващите – ще има ръст във всички чувствителни сектори. Според експертите обаче трябва да сме по-скептични и да търсим многопосочни отговори. Най-малкото е, че прогнози за този сектор се правят много трудно, защото това е „завод под небето“. Зависимостта от климатичните фактори прави земеделието най-непредсказеумия отрасъл. По-изненадващи са новините за банкови фалити или избор на неочаквани кандидати в политиката.

Сред факторите, които ще влияят най-силно в земеделието, са продължаващото задържане на ниски цени на международните пазари, както и очакваният лек ръст на вътрешното потребление. Част от подотраслите ще продължават да се борят с последствията от моментни кризи от отминалата година, а други е възможно да се сблъскат с нови, прогнозират експерти. Въпреки това се очаква като цяло активността в селското стопанство да остане висока, като нов двигател за инвестициите ще бъде и стартирането на редица проекти, финансирани от програмата за развитие на селските райони.

В края на 2016 г. фонд "Земеделие" обяви прием на бизнес планове от сектора по мярката за инвестиции в земеделски стопанства за целия бюджет до 2020 г. - 237 млн. евро. Така още в началото на тази година трябва да бъдат подписани договори с одобрените и да започне изпълнението им. Всъщност при повечето от мерките на ПРСР, които ще стартират през тази година, се предвижда да се разпредели целият остатъчен бюджет по програмата. Така управляващият орган се опитва да достигне ударно инвестиране в почти всички сектори на селското стопанство.

Отдавна известна истина е, че

различните сектори се движат на различна скорост

В този ред на мисли най-бавната е отредена за животновъдството. Статистиката е повече от стряскаща и това личи от данните в аграрния доклад за миналата година, отразяващ състоянието на сектора през 2015 г. Само за една година кравефермите в страната са намалели близо с 9 хиляди и от 48 300 през 2014 г. през2015 г. са останали само 39 900, или сривът е с цели 21 процента. При това върви активно европейско и национално подпомагане и субсидиите би трябвало да неутрализират негативните процеси.

В последния отчет на министерството на земеделието се посочва, че през 2015 година с извънредни субсидии са подпомогнати само 12 642 земеделски животновъди. Тогава бяха преведени 23,4 млн. лв., от които половината са европейско финансиране. През ноември 2016 г. бяха изплатени още 11 167 192 лв. извънредна помощ за приспособяване на млекопроизводителите и земеделските стопани в други сектори на животновъдството, които се ангажират с една или повече дейности, насочени към стимулиране на икономическата устойчивост на техните стопанства и допринасящи за стабилизирането на пазара.

По извънредната мярка за намаляване на производството на мляко стопаните разчитаха на около 1 580 000 лв.

Като държавни помощи през миналата година бяха заложени 104,6 млн.лв., но освен за животновъди тези средства бяха насочени и за друг вид производства.

Животновъдният сектор, който едва оцелява при ниските цени на млякото, през 2016 г. се сблъска и с други проблеми. След като през последните две години в България бяха регистрирани огнища на син език и нодуларен дерматит, стопанствата претърпяха финансови загуби. В края на 2016 г. бяха регистрирани и първите случаи в страната на птичи грип, който повече от година се разпространява в различни европейски държави. Какви ще са загубите от разпространението на птичия грип, тепърва ще се изчисляват.

Единствената надежда е, че животновъдите очакват секторът да бъде сред отраслите с по-засилена инвестиционна активност през 2017 г. При одобрението на проекти от програмата за развитие на селските райони техните проекти получават повече бонус точки.

Въпреки че

градинарите не получиха пари по де минимис

през 2016 г. в зеленчукопроизводството и овощарството беше регистрирана по-висока активност. Очакванията са тази тенденция да продължи и през 2017-та. Нови насаждения се очакват при черешите, орехи, бадеми, както и изграждането на оранжерии в различни региони от страната. Проектите на зеленчукопроизводители също са приоритетни в програмата за развитие на селските райони, заради което се очаква и да бъдат сред одобрените. Въпреки много неизвестни, за първи път стопанствата имат възможност да кандидатстват за субсидии, свързани с напояване, като очакванията са интересът към подмярката да бъде висок. Засега дори консултантите не са наясно как ще информират земеделските стопани относно документите, които трябва да подготвят за проектите си за напояване. А как ще се формират сдружения за напояване – също е загърнато в мъгла.

Зърнопроизводителите очакват ниски цени на международните пазари

През последните две години ниските цени на суровините на световните пазари създадоха феномена „ хамбари -пълни, портфейли – празни“ за българските зърнари. Тяхната продукция е предимно ориентирана за износ и затова със свито сърце отсега следят какъв е преходният остатък при пшеница или царевица, примерно. По предварителни данни тенденцията на ниски изкупни цени се очаква да продължи и през 2017 г. Последните прогнози на организацията по прехрана към ООН показват, че в зърнения сектор през стопанската 2016/2017 г. ще бъдат натрупани рекордни запаси от основните култури. Общо те ще бъдат 670 млн. тона, или с 9.2 млн. тона повече от предходната година. Рекорд се очаква конкретно и при пшеницата, където запасите ще достигнат 238.5 млн. тона. Същевременно данните на организацията показват, че сеитбата на зърнени култури във всички водещи държави производители е била с добър темп, като на този ранен етап не се очакват проблеми. Подобна е и картината за България, където според данни на производители до октомври във всички региони от страната сеитбата е приключила и данните към началото на зимата показват, че растенията се развиват с нормален темп.

Няколкото поредни години на растящи разходи и ниски цени на световните пазари ще поставят зърнопроизводството на кръстопът. Затова стабилното развитие на сектора трябва да премине през насочване към различни пазарни ниши, както и към увеличение на производителността в стопанствата, съветват експерти. Още повече, че фермерите трябва да се подготвят и за промените, които се настъпят в плащанията-европейски и национални, след 2020 г.

Освен директни плащания през тази година ще започне и поетапна реализация и разплащане на проекти от програмата за развитие на селските райони. След като в края на миналата година фонд "Земеделие" преведе авансово 500 млн. лв. субсидии по схемата за единно плащане на площ, в началото на 2017 г. предстоят нови плащания. В първите месеци на годината по сметките на стопаните трябва да бъде преведен остатъкът от базовата ставка за плащането на площ, който е 241 млн. лв. Отделно от това са предвидени още зелени плащания, преразпределителни плащания, подпомагане по различни схеми за малки и млади производители, които са за близо 600 млн. лв. От март фермерите ще започнат да кандидатстват за субсидии през новата година, които трябва да бъдат изплатени в края на годината и в първите месеци на 2018 г.

„Очакваните нови инвестиции в животновъдството и зеленчукопроизводството по линия на европейските фондове могат да създадат повече добавена стойност в тези сектори, а първите опити за сдружаване започват постепенно да дават резултати. Оттук нататък има два пътя за успех при малките и средните производители - или да се фокусират върху нишова, висококачествена и добре позиционирана на пазара продукция, или сдружаване с цел колективни инвестиции и реализация", коментира управителят на "Интелиагро" Николай Вълканов. Според него големите стопанства "имат още време и резерви да правят експерименти, но който кара по инерция или стихийно инвестира в нови алтернативни производства, ще претърпи разочарования". "Времената изискват отдаденост и постоянство в развитието на добре разпознаваем продукт", коментира още той. Експертите прогнозират, че

2017 г. може да се окаже ключова за развитието на селскостопанския сектор

Необходимо е да започнат промените, от които земеделието се нуждае. Въпреки забавения старт на прием на проекти по ПРСР и усвояване на евросредства, фермерите трябва да намерят сили да излязат от досегашното русло на инерция, да намерят начин да правят сдружения, да произвеждат качествена продукция и да й намират пазари.

Публикувана в Бизнес

15 проекта са спечелили изследователите от Селскостопанска академия (ССА) в конкурсите, финансирани от фонд „Научни изследвания“ към образователното министерство.

Пет са одобрените проекти в конкурса „Финансиране на фундаментални научни изследвания – 2016“. Сред тях има проекти на Института по тютюна и тютюневите изделия, на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров”, на АгроБиоИнститута, ССА – Генетичен контрол на развитието на цвета при индустриално култивираната казанлъшка роза (Rosa damascena Mill). Друг отличен проект е Алтернативна технология за понижаване на алергенния и антигенен ефект на млечни протеини на Института по криобиология и хранителни технологии. Сред спечелилите финансиране е  и проект на Института по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив.

ССА ще получи финансиране и за научни изследвания на млади учени, както и за 7 проекта и в конкурса за проекти по програми за двустранно сътрудничество 2016 г. България – Китай.

Публикувана в Бизнес

Общата селскостопанска политика (ОСП) трябва да продължи да бъде силна и адекватно финансирана. Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев на среща на министрите на земеделието на страните от Вишеградската група и България, Румъния и Словения. В град Варшава министрите обсъдиха  бъдещето на ОСП в контекста на междинния преглед на Многогодишната финансова рамка. По време на срещата бяха дискутирани и предложенията за опростяване на политиката, включени в предложението „Омнибус”. Основният акцент бе върху това държавите членки да поемат 100% от финансовите последици от невъзстановяването на дългове по формата на неправомерни плащания. Министрите обсъдиха и предложението максимално допустимата финансова помощ за организации на производители, изпълняващи оперативни програми, да бъде 1% от стойността на търгуваната продукция, по които делегациите изразиха остра съпротива.


Дискутирани бяха също въпроси за търговията със селскостопански недвижими имоти, пазарните механизми в секторите на захарта и полските култури, както и регламентите от хигиенния пакет.


В края на срещата министрите подписаха обща декларация относно по-добро участие от страна на изследователския потенциал на страните от Централна и Източна Европа (ЕС-13) в процеса на прилагането на проекти в рамките на „Хоризонт 2020” в областта на земеделието, в това число и биоикономиката.

Публикувана в Новини на часа

Още няколко ферми ще бъдат финансирани по проекта „За Балкана и хората“. Това съобщи за „Гласът на фермера“ Стоилко Апостолов, управител на фондация „Биоселена“. Той допълни, че има средства за още 3-4 проекта и който пръв се кандидатира за финансовата помощ, има реални шансове да я получи. При това отпада ограничението само фермери със стопанства в Стара планина да бъдат финансирани по българо-швейцарския проект. Затова за участие могат да кандидатстват и ферми, които отглеждат екстензивно животните, чрез паша, или пък имат пасища, попадащи в зони от НАТУРА.

Едно от задължителните условия за участие в проекта „За Балкана и хората“ е да се подпомагат малки ферми, произвеждащи качествени и чисти храни, и който най-често са регистрирани по Наредба 26 на МЗХ за директни продажби.

След представянето на дейността на стопанството на семейство Кулови в карловското с. Васил Левски, на 8 ноември ще се проведе Ден на отворените врати на животновъдна ферми в г. Угърчин. 

Публикувана в Бизнес

През ноември 2014 г. във Франция бе създадена първата платформа за споделено финансиране в селското стопанство и храните – Miimosa. Нейният автор е Флориан Бретон, внук на земеделци, с кариера в аудиовизуалната сфера. С този портал младият и амбициозен мъж изпълни мечтата си – да се върне към корените си, но в ерата на Интернет, да изтупа праха от селското стопанство и най-вече да му вдъхне нов живот.

Miimosa, която предлага услугите си по системата crowdfunding, има за цел да осъществи връзката на селските стопани и производителите на храни с потребителите на Интернет за финансиране на техните проекти. Последните са най-различни по характер – за изграждане на пристройка към фермата, за купуване и обзавеждане на мандра, за възстановяване на винарска изба... възможностите са безгранични. „От две десетилетия нашето селско стопанство се задъхва – споделя Флориан Бретон. – Въпреки че не всички негови сектори са засегнати еднакво, приходите на земеделците падат, а веригата за традиционното финансиране – Европа, държавата, банките, вече не подпомага адекватно неговото развитие. В същото време френските граждани изразяват желание да се доближат до селския живот и да проявят съпричастност към земеделците. Споделеното финансиране им помага да станат активни участници в земеделската и хранителната икономика, да се ангажират за своето бъдеще, като финансират избран от тях проект, за да види той бял свят.”

Кампанията за финансиране, която трае обикновено между 45 и 60 дни, всъщност е ефимерна. Но когато завърши, вносителят на проекта вече е завързал търговски връзки с потребителите от интернет, които са го подкрепяли. „Той може да им предложи например кошница с плодове като дар, облекчени цени за неговата продукция, разходка из неговото стопанство и пр. – разказва Флориан. – Платформата се превръща в средства да докажеш своята личност, своето умения, да създаде дългосрочни отношения с новите си клиенти. Извън финансирането, призванието на Miimosa е да развие социални връзки, да укрепи отношенията между селските стопани и консуматорите, а също така да създаде нови работни места, като подкрепя икономическата дейност и предприемчивост.”

Публикувана в Бизнес

В периоди на криза предприемчиви селски стопани се възползват от новото явление за набиране на средства на иновативните си идеи и проекти през Интернет. Що е това crowdfunding и има ли то почва у нас?

ВМЕСТО УВОД. Концепцията за споделеното финансиране (crowdfunding) съвсем не е нова за Щатите, но през последните години придобива все по-голямо приложение и в Европа. Терминът crowdfunding (краудфъндинг) в буквален превод от английски означава „финансиране чрез тълпата” и като първи знаменателен пример за споделено финансиране може да се определи издигането на Статуята на свободата в Ню Йорк. Париж подарява на Ню Йорк грандиозната статуя без основата, а нюйоркчани откликват повсеместно на вестникарските обяви за набиране на средства за построяването на фундамента за символа на свободата. Споделеното финансиране на практика е набирането на средства за един проект или начинание от различен брой хора, съдружници, инвеститори. Днес, в ерата на Интернет, то най-често се осъществява посредством специализирани интернет платформи (портали).

Два са основните типа споделено финансиране. Единият тип се базира на „награда срещу финансиране“ – при него потребителите финансират определено начинание, срещу което получават определена стока или услуга; другият тип е финансиране срещу получаване на част от капитала (акции).

Индустрията на алтернативното финансиране се развива с много бързи темпове в Европа: след като се разпространи в сферата на културата, енергетиката, здравеопазването, информатиката, тя все повече се насочва към селското стопанство. Във Франция например споделеното финансиране придобива характера на треска. В страната действат 60 интернет платформи, през 2015 г. чрез тях са събрани 300 милиона евро (срещу 150 млн. за 2014-а), финансирани са 18 000 проекта.

Тъй като у нас, в България, алтернативното финансиране прави първите си стъпки, а в селското стопанство все още не е проходило, смятаме, че ще бъде интересно да запознаем нашите читатели с явлението Crowdfunding или споделеното финансиране, използвайки материали от френския в. „Фигаро” и швейцарския седмичник AGRI.

В средата на юни т.г. в. „Фигаро” публикува голяма статия за алтернативното финансиране под заглавие „Crowdfunding: революция в земеделието?”, в която разкрива защо този метод става все по-привлекателен за земеделската гилдия и защо все повече селскостопански труженици се обръщат към платформите, за да получат финансиране на своите нови проекти.

Причините са преди всичко икономически

От няколко години приходите на земеделските стопани във Франция непрекъснато намаляват: възнагражденията на 40% от заетите в сектора са под стойността на минималната работна заплата (SMIC). Много земеделски стопанства фалират и изчезват.. Така между 2010 – 2013 г. 40 000 стопанства са изтрити от френския икономически пейзаж. Напрегнатата обстановка по време на последния Международен салон по земеделие (SIA 2016) в Париж само потвърди сегашната криза в сектора. (За бунтовете на френските селяни и бойкота им по време на изложението и за бойкота им на президента в. „Гласът на фермера” подробно писа – б.а.)

Традиционните вериги за финансиране вече не позволяват да се осигури плавно и спокойно развитие на този сектор, промените са належащи. В този контекст споделеното финансиране се явява интересно и атрактивно решение за облекчаване на финансовата криза.

Механизъм на действие

Решили сте да произведете нов продукт, искате да разширите площта на стопанството си, готови сте да реализира иновация или да закупите по-прецизна машина? Имате идеи и проекти, но нямате необходимите средства... Банките все по-трудно отпускат средства, европейските грантове не стигат до вас. Точно сега можете да пробвате практиката на споделеното финансиране чрез мрежата. Описвате подробно вашата идея, изчислявате стойността й, определяте срока за нейното реализиране и я публикувате в специализиран сайт. Ако някой инвеститор или група инвеститори повярват във вас, те могат да ви отпускат необходимата сума при определени условия, разбира се.

Всичко или нищо

„Бързайте бавно! Ако можете да представите проекта си убедително и атрактивно, вие имате шансове” – уверява Софи Балмер от швейцарския сайт wemakeit.com – най-активната платформа в Швейцария. – Трябва да признаем обаче, продължава тя, че процентът за успех е около 60 на сто, мнозина остават разочаровани.” Правилото „Всичко или нищо”, практикувано широко, елиминира не само слабите проекти, но и онези, които не са намерили достатъчно инвеститори. Така например, когато поствате вашия проект, вие посочвате и търсената сума, и сроковете за нейното получаване. Ако проектът ви не се изпълни на 100 процента до крайния срок, парите на вашите вносители се връщат обратно и вие губите всичко...

Предимствата

Извън неизбежния риск от провал, този вид финансиране разкрива куп предимства, които не са а пренебрегване. Ще споменем най-напред директните: в замяна на комисионната към сайта, експерти с богат опит са разгледали проекта на вносителя под лупа и обикновено са провели обстойни консултации с него. Веднъж качени на платформата в Интернет, проектите се ползват от нейната богата мрежа от потребители и инвеститори. Притиснат от сроковете и обстрелван непрекъснато за допълнителни разяснения, вносителят проявява най-добрите си качества – предприемчивост, гъвкавост, динамичност. Освен това той може да промени и подобри проекта си. Но има и друго. Внасянето на проекта в мрежата позволява на неговия автор да направи проучване на реалния пазар и да проведе една истинска маркетингова операция. А на финала, какъвто и да е бил изходът, за вашия проект се е говорело и вие сте си извлекли необходимите изводи...

Публикувана в Бизнес

Всички фермери ще имат достъп кредити при по-добри лихвени условия. Това става възможно с Новата програма на Националния гаранционен фонд (НГФ) в подкрепа на земеделските производители, която ще стартира през август. „Разширяването на обхвата е ключово предимство на новата схема. По нея освен бенефициенти по всички мерки от новата програма за селските райони, гаранции ще могат да получават и всички земеделски производители без да е необходимо да имат одобрени проекти по програмата.“ Това съобщи зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. Допустими са гаранции за кредити както за инвестиционни проекти, така и за оборотни средства. За първи път се предвижда в схемата да се гарантират и авансовите плащания предоставени от фонда по сключени договори по новите мерки на програмата.

Предоставянето на гаранция ще бъде до 50 % от отпусканите заеми. Предстои да започне сключване на гаранционни споразумения с търговските банки, които са подали заявление за участие в схемата. Опитът показва, че едни от основните проблеми пред реализация на проектите е липсата на финансиране, което може да постави под риск усвояването на средствата по мерките, припомни Грудев.

Всеки бенефициент подписал договор по мярка от новата селска програма, започва да гони изпълнението, защото до 1 година трябва реално да се докаже стартирането на инвестицията и реализацията на поне 20 %. Това се прави с цел по-ритмично усвояване на средства и освен това, за да не се задържат бюджети на сключени договори, по които в рамките на 2-3 години не се случва абсолютно нищо. Освен това е заложено бенефициентите в рамките на 6 месеца от сключването на договора да се откажат от реализацията доброволно, ако преценят, че не могат да го реализират. След този период, в случай на неизпълнение на договора, бенефециентът ще дължи финансова санкция към ДФЗ, каза още зам.-министърът.

През март между МЗХ и Националния гаранционен фонд беше подписано финансово споразумение, с което се създаде новата гаранционна схема за улесняване достъпа до кредити на земеделските производители. Първоначалния бюджет, с който стартира тази схема е в размер на 50 млн. лева, които са освободен ресурс от гаранции от предходната гаранционна схема, която се прилагаше чрез ПРСР 2007 – 2013 г. Бюджетът в последствие ще бъде допълван и увеличаван със средствата, които в бъдеще ще бъдат освободени по предходната схема.

Според шефа на  Националния гаранционен фонд - дъщерно дружество на Българската банка за развитие, Самуил Шидеров, новата схема ще подкрепя както малки, така и средни земеделски предприятия и ще покрива вече до 50% от стойността на отпуснатите кредити.

По нея фондът ще издава гаранции на финансовите институции, а от тях се очаква да облекчат условията за фермерите - това означава по-ниски лихвени проценти и по-малки обезпечения, които да изискват. 

Лихвата ще бъде около 5,5%

В момента има интерес по тази схема от 18 финансови институции, съобщи изпълнителният директор на Националния гаранционен фонд Самуил Шидеров.

Публикувана в Бизнес

До края на юни над 30 хил. литовски фермери, пострадали от кризата в млечния сектор, ще получат общо 17,2  млн. евро държавна подкрепа, след като правителството на страната одобри решение в този смисъл, съобщи местното електронно издание Delfi. Мярката „ще помогне на производителите на мляко да намалят щетите си от понижаването на цените”, смята премиерът на Литва Алгирдас Буткявичус. Това не е първото държавно финансиране на сектора в Литва през тази година – досега на местните млекопроизводители бяха отпуснати 18 млн. евро.

„Ускорихме изплащането на националната подкрепа в преходния етап, тъй като в съответствие с всички законови актове за 2016 г. трябваше да извършим изплащането в началото на следващата година. Утвърдихме целия пакет от 33,9 млн. евро и ще изплатим на млечния сектор 17,2 млн. евро още през тази година. Трябва да преведем цялата сума в последната седмица на юни”, заяви на свой ред министърът на селското стопанство на страната Виргиния Балтрайтене.

От оглавяваното от нея министерство уточниха, че производителите ще получат по 15 евро за тон мляко. Балтрайтене изтъкна, че макар засега изкупните цени на млякото в страната да продължават да се понижават, има надежда, че през юли те ще се стабилизират.

Същевременно Службата за подкрепа на селото в Латвия започна изплащането на допълнителни суми на производителите на мляко в страната на обща стойност 6,19 млн. евро, става ясно от съобщение на ведомството, цитирано от електронното издание Milknews. Средствата са в размер на 14,05 евро за тон и ще бъдат превеждани на производители, които към 10 юни 2016 г. са били регистрирани в общата информационна система за селското стопанство. Помощта ще достигне до фермерите за количествата мляко, които са продадени между 1 октомври 2015 г. и 30 април 2016 г., ако съответният производител е регистрирал дойни крави или телета до 18-месечна възраст.

Решението за осигуряване на държавна подкрепа за млекопроизводителите бе взето под натиска на фермерите, пострадали тежко от кризата в отрасъла. Заделените средства имат особено голямо значение в настоящия момент, тъй като през лятото Европейският съюз няма да осигури извънредна подкрепа за млекопроизводителите в страната, каквато бе практиката през последните години. В края на 2015 г. латвийските млекопроизводители получиха държавна подкрепа в размер на 43 млн. евро, а освен това 7,15 млн. евро бяха преразпределени за тях от отпуснатите от ЕС 8,5 млн. евро за секторите на млякото и свинското месо.

Статистически данни сочат, че в Латвия функционират около 21 800 млечни стопанства, а броят на дойните крави през април тази година е намалял до 161 392 от 165 984 към същия месец на 2015 г. През първото тримесечие на тази година в страната са били произведени 16 620 тона пастьоризирано мляко (с 5,35% повече, отколкото за същия период на миналата година, 6 650 тона сметана (с 5,3% по-малко) 4 510 тона масло (с 2,76 пъти повече) и 6 630 тона сирена (с 38% по-малко).

Тежката криза в сектора е следствие от свръхпроизводството на мляко в ЕС след премахването на квотите през април 2015 г., забраната, наложена от Русия върху вноса на селскостопански продукти и храни от държавите-членки на общността, както и свитото търсене от Китай. От юли 2014 г., до април 2016 г. цената на млякото в ЕС се понижи с 33%, а най-мрачните прогнози на експертите са през лятото тя да падне до 12 евроцента за килограм.

Публикувана в Животновъдство

Стартира втората сесия на Програмата за финансиране на подпомагащи биоразнообразието бизнеси (ПББ) на Асоциация на парковете в България. Предоставеното финансиране е в размер до 34 000 лв. за проект и има за цел да подкрепи иновативни стопански дейности, свързани с възстановяване и опазване на ключови природни ресурси в територии, попадащи в/или граничещи с природните паркове „Врачански Балкан”, „Българка” и защитена зона BG0001040 „Западна Стара Планина и Предбалкан“ от Европейската екологична мрежа Натура 2000.

Допустими кандидати за финансиране са юридически лица - земеделски производители, НПО, бизнес организации, местни администрации. Дейностите по програмата трябва да са финансово устойчиви (т.е. да има приложен Бизнес план), да са насочени към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и да не нарушават заповедите за обявяване и плановете за управление на защитените територии и зони. Важно условие е че трябва да се извършват на териториите на общините Берковица, Враца, Габрово, Георги Дамяново, Годеч, Трявна, Своге, Чипровци и Чупрене.

Дейностите, които могат да бъдат подкрепени от Програмата са например предоставяне на еко-туристически услуги, свързани с възстановяване на биологичното разнообразие /напр. ботанически градини на открито, центрове за размножаване и наблюдение на редки животни, изграждане на специализирана туристическа инфраструктура в чувствителни територии/, използване на горски ресурси, лечебни растения и недървесни горски продукти и други.

Краен срок за подаване на документи 31 юли 2014 г.

Срок за изпълнение на проектите: 1 септември 2014 г. - 31 януари 2016 г.

Финансовите условия на Програмата са следните:

  • Кандидатите трябва да осигурят съ-финансиране минимум 40% от стойността на проекта си.
  • Кандидатите трябва да платят данък дарение върху получените 60% от дарението, в размер от 2 до 5% от стойността на проекта (в зависимост от общинските разпоредби на местната си администрация).
  • Максималната стойност на един проект не може да бъде повече от 34 000 лв. Няма определена минимална стойност на проект.

С първата сесия на Програмата бяха финансирани 3 проекта, които в момента се реализират:

  • „Понор планина – дестинация за природопознавателен и орнитологичен туризъм“ на „Спация Уайлдлайф“ ООД
  • „Създаване на микропредприятие за преработка на горски плодове в сладка по традиционна рецепта и разработване и прилагане на методика за устойчиво събиране на горските плодове и билки в района на Западна Стара планина” на „Синевка” ООД
  • „Създаване на „зелен” устойчив бизнес, опазване на планинските сенокосни ливади и популяризиране на буковите екосистеми в защитената територия” на „Аренария БМ“ ООД.

За кандидатите, които искат да получат повече информация по темата или консултации върху проектните си предложения, Асоциация на парковете в България ще проведе срещи за представяне на програмата за финансиране на подпомагащи биоразнообразието бизнеси в района на община Троян в периода 26-30.05.2014 г.

В раздел "Дейности" на сайта на АПБ - http://www.bg-parks.net/main.php?act=arhiv&act1=rez1&rec=197&id=241са публикувани формулярите и приложенията за кандидатстване, включително списъци с целеви видове и местообитания в териториите, за чието опазване се очаква ПББ да допринесат.

АПБ провежда Програмата за подпомагане на ПББ в периода 2013 – 2016 г. в качеството си на партньор по проект „Да свържем опазването на природата и устойчивото развитие на селските райони“, финансиран от Българо-швейцарската програма за сътрудничество чрез Фонда за реформи, свързани с участието на гражданското общество.

Публикувана в Новини на часа

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта