250 000 производители обработват от 0 до 10 дка площ. Те са 67% от всички

В понеделник председателят на ДПС Лютви Местан обяви на среща с медиите, че най-малките земеделски производители, които обработват 0.1-0.2 хектара ще получат годишно подпомагане от 1250 евро. Сумата няма да е обвързана с производство, нито със „зелени ангажименти“, добави Местан.

Вчера аграрният министър проф. Димитър Греков потвърди новината в интервю по БНТ, но посочи, че въпросната сума ще се плаща на производители със стопанства от 0.1 до 0.5 хектара (1-5 декара). Не стана ясно нито откога ще започне да се прилага тази помощ, нито дали има някакви изисквания към най-малките.
Бившият зам.-министър на земеделието и храните Светлана Боянова, която създаде Институт за агростратегии и иновации през 2013 година даде становище по темата. Ролята на института е изключително полезна, тъй като създателите му са направили много разработки за прилагане на Новата Обща Селскостопанска Политика както у нас, така и в ЕС. Публикациите са базирани на официалните документи, одобрени от европейските институции.

Г-жо Боянова, изявлението на г-н Местан развълнува много хора в страната. 1250 евро годишно за малки стопанства от 1-2 до 5 декара са добра подкрепа. Кога най-дребните фермери ще могат да получат тази помощ?

Нека първо да се разгранича от политическото говорене, защото смятам, че ролята ни на Институт е да информираме и разясняваме правилата, посочени в Регламентите и тяхното прилагане в България. Въпросните 1250 евро за стопанство са споменати в чл. 63 на Регламента за директните плащания. Въпросният текст посочва два начина, по които държавата трябва да изчисли размера на годишното плащане за всеки земеделски стопанин, участващ в схемата за малко стопанство*. Преди обаче изчислението на сумата, е важно да се знае, че по тази схема могат да участват земеделски стопани, чиито стопанства са не по-малки от 1 хектар (10 декара) и/или за тях не се изплащат повече от 100 евро по стандартните директни плащания на площ – изискване на чл. 10 от Регламента. Отделно от това в регламента е посочено, че отделните държави могат да намалят минималната площ за участие до 0.5 ха. Това означава, че малки стопани по смисъла на тази схема са тези от 10 декара нагоре като по наши анализи може да се стигне до към 55 декара. Следователно дребните производители, които обработват 1 – 2 декара няма да могат да бъдат включени в схемата и да се ползват от тези 1250 евро, ако изберем критерий площ. Добре е българските производители да са наясно, че трябва да имат минимум 0.5 ха (5 дка) стопанство, ако искат да се включат в схемата за малките стопанства. При това земеделското министерство трябва да разработи специални нормативни документи за това, а такива до момента няма. За тези от малките със земя до 

5 дка, смятаме, че следва да се насочат средства по линия на обвързаната подкрепа, най-целесъобразно за животновъдите.

1250 евро се равняват най-общо на 2500 лева или на 208 лева месечна издръжка. Това е сериозна подкрепа, нали?

Разбира се, особено при положение, че досега най-малките стопанства не са получавали нищо или почти нищо. Но нека не избързваме с посочването на тази сума. Пак според регламента, помощта не е фиксирана на 1250 евро, а се казва, че тя може да започва от 500 и да не надвишава 1250 евро. Така че в случая политиците цитират тавана. Определено е също така, че сумата за подкрепа за най-дребните може да представлява до 10% от годишния национален таван за директни плащания , определена за съответната държава от ЕС. Какъв процент ще задели нашето земеделско министерство, е въпрос на приоритети и математика.

За да се финансира плащането по тази схема държавите членки удържат от общите суми, които са на разположение за съответните плащания, сумите, на които имат право дребните земеделски стопани:
1. по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ;
2. като преразпределително плащане;
3. като плащане за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда
4. като плащане за райони с природни ограничения
5. като плащане за млади земеделски стопани
– като обвързано с производството подпомагане

Както виждате сметките не са много прости, но затова е важно МЗХ да покаже цифрите по тази схема.

Животновъдите ще участват ли в схемата за подпомагане на най-малките стопанства?

Да, но само при условие, че стопанисват земя с площ от поне 0.5 ха. Не са предвидени помощи ако нямат земя – лична, или взета под наем или аренда. Затова е добре да се види колко са стопанствата, които попадат в обсега на схемата. Да се изчисли каква сума трябва да се задели за тях. А парите, които остават, да се прехвърлят към обвързаната подкрепа за животновъди, така че тези, които отглеждат животни, но нямат земя, да получат по-добро подпомагане.

Имате ли информация какъв е броят на малките стопанства, които ще се зарадват на помощите?

По официалните данни на МЗХ ** стопанствата, които разполагат със земя до 10 декара представляват около 67% от всичките 370 000 регистрирани стопанства. Тоест, те са около 250 000. Говорим за дребни ферми, които обработват от 0 до 1 хектар. От тях 50 на сто са животновъдни стопанства, 29% са растениевъдни и 20% са смесени. Фермите, които не разполагат с никаква земя са 13 000. Каква част от малките стопанства ще се

възползват от схемата за малките стопанства е въпрос на конкретни изчисления и политически решения.

Кога малките производители ще могат да получат европейската помощ?

Съгласно Регламента това е 2015 година. В него е записано, че заявления за това подпомагане се подават до дата, определена от страните членки, но крайният срок е до 15 октомври 2015 г. Смятам, че догодина малките фермери ще могат да бъдат включени в това подпомагане и да получат помощ между 500 и 1250 евро.

Има ли условия, които те трябва да спазят?

По време на участието си в схемата за дребни земеделски стопани, производителите трябва:
а) поддържат най-малко такъв брой хектари, отговарящи на броя на допустимите за подпомагане хектари, декларирани през 2015 г.;
б) изпълняват минималното изискване за 1 хектар.
Счита се, че декларираните през 2015 хектари от земеделския стопанин, който участва в схемата за дребни земеделски стопани, са декларирани за целия период на участие на земеделския стопанин в тази схема
Предимството при участие по тази схема е, че земеделските стопани ще са освободени от зелените селскостопански практики.

* Малките стопанства, за които говорихме досега, ще могат да се възползват и от възможностите за финансиране по Тематичната подпрограма по ПРСР. По смисъла на тази подпрограма малко стопанство ще бъде стопанство до 10 ха (100 декара) използвана земеделска площ и икономически размер, измерен в стандартен производствен обем (СПО) , от 2 000 до 7 999 евро.
**Броят на малките стопанства, съгласно националната дефиниция, към които е насочена Тематичната подпрограма, е 85 770, което е 23,2% от всички стопанства в България

Източник: agroplovdiv.bg

 

Публикувана в Новини на часа

Земеделските производители ще могат да получат инвестиционни и оборотни кредити, като лихвата им няма да надхвърля 5,75%. Кредитите могат да бъдат получени от 14 търговски банки, като са ограничени до 500 000 лева.
Това става благодарение на Българската банка за развитие (ББР), която е разработила два продукта за нисколихвени кредити на предприятията износители и за земеделските производители. Продуктите са разработени съвместно с Българската агенция за експортно застраховане.
 
По линията за предекспортно финансиране лихвеният процент ще е до 6 на сто, но фирмите, застраховани от агенцията за експортно кредитиране, ще получат заем с лихва до 3,5 на сто, заявява главният изпълнителен директор на ББР Димо Спасов. Следекспортното кредитиране ще може да покрие до 100 % от дейността. За малките и средни предприятия са осигурени 5 млн. евро.

Публикувана в Новини на часа

Основен акцент в Програмата ще бъде стимулирането на аквакултурите и иновациите.

Внесоха първия работен вариант на Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014- 2020 г.   в Европейската комисия.

До края на месеца се очаква да стане ясно финансовата рамка на програмата.  Това стана ясно от зам.- министъра на земеделието и храните д-р инж. Валентина Маринова по време на среща: „Новият европейски фонд за морско дело и рибарство- възможности за България до 2020г.” в Бургас.

„През новия програмен период ще се даде възможност на по-възрастните и опитни рибари да наемат млади кадри, като заплащането им ще бъде осигурено изцяло от Европейския съюз”, съобщи зам.- министър Маринова.

Основен акцент в Програмата ще бъде стимулирането на аквакултурите и иновациите. „Успяхме да извоюваме в Европейския парламент интензитетът на публичната помощ да бъде увеличен в съотношение 60% , финансиране от ЕС и 40%, съфинансиране от страна на бенефициентите. В досегашната програма съотношението е 50/50, припомни евродепутатът Илияна Йотова.

Зам.-министърът информира, че ще се удължи срокът за регистрация на рибарите като юридически лица с още 1 година. През това време в работна група ще се гледат промените в Закона за рибарството и аквакултурите. Ресорният зам.- министър припомни, че работната група е създадена през месец ноември т.г. и е разделена на три тематични групи, за да може всяка една браншова организация да си даде своите предложения.

„Надявам се, че с промените в нормативната база, които направихме през последните месеци да успеем да приключим успешно първия програмен период”, каза тя.

На дискусията присъстваха заместник-председателят на Комисията по рибно стопанство на ЕП г-н Гуидо Милана, представители на браншовите организации, местни инициативни групи и рибари от цялата страна.

Публикувана в Новини на часа

В периода от 2015 до 2020 г.българските фермери ще получат повече директни плащания от колегите им в Австрия. Това показват данните от разпределението на бюджета по общата селскостопанска политика до 2020 г., обявен миналата седмица, пише farmer.bg.
 
През 6-годишния период за България са планирани над 4,5 млрд евро субсидии по първия стълб. Малко над 4,1 млрд. евро е разпределението за Австрия. 
 
Разликите в системата за подпомагане между старите и новоприетите държави членки е съществена и затова не може да се прави механично сравнение. Затова и като стара държава-членка Австрия получава повече субсидии по програмата за селските райони. 
 
Бюджетът за Австрия ще надхвъри 3,9 млрд. евро, докато българската подкрепа за селските райони ще се вмести в малко над 2,2 млрд. евро.
 
Еврозаконодателството е търпяло промени в различните периоди на присъединяване на отделните държави. С предимство се ползват основателките на европейската общност, които най-дълго време са внасяли и членски внос, затова и помощта за техните земеделски производители е по-голяма.
 
Това обяснява и значително по-ниски директни плащания за българските и румънски фермери, получавани през първия програмен период. С последните промени в еврозаконодателството обаче тази разлика постепенно ще се стопява. 
 
Към 2016 г. българските и румънски фермери ще получат около 60% от субсидиите на старите държави-членки. След този срок те ще нарастват. 
 
Затова и бюджетът за директни плащания на България и Румъния за разлика от останалите държави членки ще расте прогресивно до 2020 г.
 
Така през 2015 г. родните земеделци ще получат над 642 млн. евро по първия стълб на селскостопанската политика, като през 2020 г. те ще надхвърлят 796 млн. евро. 
 
Подобна е ситуацията и за Румъния, която общо за периода ще разчита на близо 10,5 млрд. евро. През 2015 г. директните плащания в северната ни съседка са изчислени за над 1,4 млрд. евро, а през 2020 г. ще надхвърлят 1,9 млрд. евро.
 
В същото време Унгария, която беше приета 4 години преди нас и също е с развито земеделие, през следващия програмен период ще получи общо над 7,6 млрд. евро., но тези средства няма да нарастват. 
 
Увеличение на директните плащания е предвидено още за прибалтийските държави Литва, Латвия и Естония, както и за Словакия. За Словения обаче годишно средствата ще намаляват и от 138 млн. евро през 2015 г. ще паднат на 134 млн. евро през 2020 г.
 
Най-голям бюджет за директни плащания през периода отново се пада на френските фермери, които за 6-те години ще си разпределят над 45 млрд. евро, следвани от германските – 30,5 млрд. евро и английските земеделци – 21,4 млрд. евро.
 
От бившите социалистически държави най-много средства ще получат полските фермери – над 18 млрд. евро. През 2015 г. им се полагат над 2,9 млрд. евро, а през 2020 г. - над 3 млрд. евро. 

 

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 14 Октомври 2013 13:14

ЕС финансира пчеларството

Европейската Комисия взе решение за ежегодно подпомагане с 33,1 млн. евро от евробюджета за финансиране на програми за развитие на пчеларството в страните членки за периода 2014-2016 г. Сумата е по-голяма, отколкото в предходните три години.

Като цяло за пчеларските програми ще бъдат изразходвани 292 млн. евро, кяато 2/3 от тази сума ще дойде от бюджетите на страните членки на ЕС. Сумата, предоставяна на отделните страни членки от бюджета на ЕС зависи от броя на пчелните семейства в страната. Така, Испания ще получи 5,3 млн. евро, Франция- 3,5 млн. евро, а Румъния - 3,3 млн. евро на година.

Публикувана в Новини на часа

Пари от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) вече няма да се отпускат за изграждане на централи, които произвеждат ток от възобновяеми енергийни източници. 

Изрично се посочва, че по мярката, по която досега приоритетно се подпомагаше изграждането на еко електроцентрали, няма да се приемат предложения за създаване на нови възобновяеми енергийни източници и по-специално фотоволтаици. Парите по мерки 311 и 312 на ПРСР ще бъдат разпределени за създаване на друг тип микропредприятия или туристически атракции в малките общини. Приемът на заявления започва веднага след Великден.

Причината за орязването на „зелените" проекти е кризата с тока, на която сме свидетели в последните седмици, коментираха от земеделското министерство. Именно „зелената" енергия се сочи като един от главните виновни за намаленото потребление на електроенергия.

Публикувана в Новини на часа
Страница 3 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта