Вторник, 08 Октомври 2019 13:18

Фосфорът на Земята свършва

Нашата планета е изправена пред криза, за която обаче никой не говори. Фосфорът е един от най-важните минерали за всички растения и животни на Земята, в това число и за човека. Това е базов ресурс, който е строителен материал за ДНК, позволява на живите същества да предават енергия, а когато се добива от фосфатни руди, може да се добавя в торове за увеличаването на добивите от селскостопанските култури.
Фосфорът обаче не е възобновяем елемент, и днес не съществуват известни негови заменители. Областите, където този елемент се добива са много малко.

Само за последните 50 години количеството на фосфорните торове е нараснало 5 пъти, а в условията на продължаващо увеличаване на населението се очаква, че към 2050 г. търсенето им ще се удвои.

При днешното ниво на потребление някои модели на развитие предполагат, че ще изчерпаме известните ни запаси на фосфор още след 80 години. По-консервативните оценки сочат този ден за след 400 години, докато други дават едва 40 години, за да се намери решение на този проблем.

Учените виждат решение на проблема в повторното използване на фосфатите с помощта на създаването на системи за рециркулация.

Публикувана в Растениевъдство

Фосфорът е хранителен елемент, необходим на всички растения без изключение. Въпреки че не предизвиква бърз ефект като азота той увеличават добива не само в количествени, но и качествени показатели. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват и като цяло са по-здрави.
В същото време фосфорът повишава имунитета към болести и вредители, растенията понасят топлина и студ по-добре. Елементът трябва да се използва не само през втората половина на лятото, когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като стимулира растежа на кореновата система.

За многогодишните растения, фосфорът им помага да влязат в зимата с мощна коренова система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и продължително, а част от него се свързва с почвата и е слабо подвижен в нея. Затова внасянето му трябва да се направи, заедно с обработка на почвата или засаждане, така че гранулите да се доближат колкото е възможно по-близо до корените.
Внасянето на фосфора през есента е най-добрият вариант за трайните насаждения. Разхвърля се под короната на дърветата и малко извън нея и след това пространството се прекопава. Това ще осигури отличен резултат през пролетта, дръвчетата ще заложат много повече цвят и плодове.
Фосфорните торове са жизненоважни и за гроздето. Те ускоряват узряването, правят плодовете по-сладки, предотвратяват напукването на плодовете. От него се нуждаят и доматите, въпреки че изискват по-малко фосфор, отколкото калий.
Без торене с фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта както от зеленчуци, така и от плодове. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но винаги използвайте дозата, посочена в инструкциите върху етикета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 03 Август 2019 08:33

Живот след фосфора

Или защо трябва да преосмислим досегашните практики за торене на земеделските култури

Доктор Ахим Шмаленбергер, лектор по микробиология към факултета по биологични науки в университета в Лимерик, Ирландия, прави проучвания свързани с почвена микробиология, растителни растежни регулатори, връзката между микроорганизмите и растенията в почвата, цикъла на сяра в почвата, микробиологичната „ерозия“. Той твърди, че земеделието в Европа е силно зависимо от фосфора в почвата и фосфорното хранене на растенията, но и че източниците на усвоим фосфор са на изчерпване. Решението според него е да променим отношението си към отпадъците и да започнем да ги третираме като ценен ресурс.

Когато говорим за хранителните елементи, които внасяме на полетата си, за да отглеждаме растения с цел добив на продукция, трябва да имаме предвид, че фосфорът е уникален. За разлика от азота, който можем да извлечем от атмосферата на цената на огромни количества енергия, фосфорът съществува като природен ресурс в шепа региони на нашата планета.

Фосфорът не може да бъде синтезиран или заместен. А някои от районите с фосфатни залежи са разположени в конфликтни зони като Западна Сахара или са изключени от международния пазар за задоволяване на националните изисквания, като например фосфатните мини в Китай. Други пък се очаква да бъдат изчерпани в срок до 30 години. Но най-важното е, че нито един от тези източници не се намира в Европа. Земеделието тук е крайно зависимо от фосфатните скали, които се внасят от Мароко. Очакванията са, че до края на това хилядолетие ще изчерпим залежите на скален фосфат, подобно на залежите от нефт.

Ако това се случи...

Без торене в земеделието, добивите рязко ще спаднат и е твърде възможно да се стигне до глад, подобно на този в Ирландия от едно време. И тук изскача въпроса: какво са използвали хората преди зелената революция със синтетичните торове. А отговорът е прост, но казан по сложен начин: „кръгова икономика на растителните нутриенти“ или произведената продукция се консумирала от хората и животните, а т.нар. растителен отпадък отивал обратно на полето, за да подхрани новата реколта. Така „отпадъкът“ се рециклира в почвата и намалява загубите на нутриенти в подпочвените води, реките и големите водни басейни. В момента, половината от фосфорът, който използваме за торене на полетата не е рециклиран, но се губи.

Най-вероятно няма да доживеем момент, в който скалният фосфор да се възстанови по естествен път. Затова трябва да се подсигурим, като спрем загубите на тази ценна суровина и променим значението на думичката „отпадък“.

И така, какво е решението? Да използваме всички животински и битови отпадъци на полето? Отпадните продукти от животновъдството и утайките от пречистването на водите не са най-подходящите суровини за минимизиране на загубите на хранителни вещества, особено що се отнася до подпочвените води и водните басейни. Затова се разработват редица начини за подобряване на свойствата им като торове. Индустриалното компостиране е само един от тях. Новите методи и тхнологии не са „големи препъни камъни“, но е необходимо и знание как най-правилно и ефективно да се прилагат. Ключов фактор е и самия подход на фермерите към рециклирания фосфор. На места дори не е необходимо да се внася този хранителен елемент, защото почвите ни не са лишени от него. Въпреки това, наличието му в почвата не е гаранция, че той е усвоим от растенията. И тук на помощ идват микроорганизмите. Тези форми на живот преработват заключеният в почвените частици фосфор и го правят достъпен за кореновата система. Огромната потенциална полза от живите организми в почвата се похабява от интензивните практики в земеделието.

За да предотвратим надвисналата криза за фосфор, трябва да направим всичко възможно да рециклираме и съхраняваме колкото е възможно повече от елемента, като използваме естествените залежи само като резерв за крайни случаи. Освен това сме длъжни да преосмислим и да спрем да пренебрегваме идеята, че почвата е жива система. Микроорганизмите превръщат в достъпна форма хранителните елементи много по-бързо, от която и да е от сегашните интензивни практики. Ако ги има, разбира се.

Системата на земеделие, от която се нуждаем трябва да следва естествените процеси в екосистемата, а функцията ѝ да увеличи продукцията, използвайки възобновяеми продукти произведени по устойчив начин. ЕС вече е започнал финансиране на изследователски проекти, които да изучават производството и използването на преработени торове като Phos4You, Nutri2Cycle and Renu2Farm. Необходими са обаче допълнителни изследвания. Изследвания, свързани с обмена на фосфор в почвата. А с това задължително са свързани редица организми- бактерии, гъби, нематоди, протозои и т.н. Изучаването на разнообразието, взаимодействията помежду им и техните функции е необходимо и отчасти известно, но в лабораторни условия. А всички знаем, че почвата е може би най-сложната среда на живот на нашата планета. Само в една чаена лъчичка се съдържат над 100 000 различни микроорганизми, както и повече бактерии, отколкото хора на Земята.

Бъдещото селско стопанство трябва да внедри употребата на рециклирани торове и да осъзнае необходимостта от живи и работещи почвени микроорганизми. Само така ще осигури стабилни добиви и ще преодолее евентуална фосфорна криза.

В подкрепа на казаното до тук още през 2013 година Европейската комисия прави консултативно съобщение към парламента, съвета и комитетите на съюза. Следват цитати:

„Запасите от фосфор са относително богати в световен мащаб и резервите са значителни. Съществуват обаче няколко фактора, които взети заедно показват, че въпросите, засягащи сигурността на доставките за ЕС, трябва да бъдат следени отблизо. На първо място, в рамките на ЕС има твърде малки резерви на фосфатни скали. На второ място, напоследък се наблюдаваше нестабилност на цените — през 2008 г. цените на фосфатните скали нараснаха със 700 % за малко повече от година, допринасяйки за увеличение на цените на торовете. На трето място, няма голяма възможност за промяна при по-маловажните употреби на фосфора, тъй като основната му употреба за фуражи и торове вече поглъща около 90 % от всички добити ресурси.“

„Сегашното използване на фосфор е неефективно в много от етапите на жизнения цикъл, което причинява проблемно замърсяване на водите и разхищение на широк спектър от свързани ресурси. Замърсители като кадмий и уран в суровината могат също да причинят здравословни и екологични проблеми. Поточни анализи от Франция сочат например, че 50 % от общия използван фосфор там се губи — около 20 % в отпадъчните води, същото количество чрез ерозия и излужване и 10 % под формата на хранителни отпадъци и други биологични отпадъци“

„Най-значителният понастоящем замърсител във фосфатните торове (освен когато се отстранява чрез технологии за премахване) е кадмият, въпреки че може да е необходимо да се наблюдават и други тежки метали. След като веднъж се появи в почвата, кадмият не може да бъде лесно отстранен, а може да се прехвърля и да се натрупва в растенията. Някои растения (слънчоглед, рапица, тютюн и др.) проявяват тенденция към натрупване на по-големи количества кадмий.“

„Ефективното земеделие означава наличие на достатъчно фосфор в почвата, който да удовлетвори потребностите на растенията през цялото им развитие, но не повече от това. Няколко инициативи в рамките на ЕС вече доведоха до по-ефективна употреба на фосфор и намаляване на загубите на фосфор в селското стопанство. Те включват кодекси на добри практики и програми за действие съгласно Директивата за нитратите, както и схеми за агроекология в рамките на политиката за развитие на селските райони. Въпреки това все още съществува значителен потенциал за по-нататъшни подобрения в употребата на фосфор и ефективността на равнището на земеделско стопанство. Това включва техники за „прецизно земеделие“, като например инжектиране на оборски тор и включване на неорганични торове, въпреки че измерването на нивата на фосфора и оборския тор в обработваемите земи също е важно за гарантиране използването на точното количество тор на правилното място и в точното време, като по този начин съдържанието на фосфор се повишава до достигане на критичното ниво. По-големите усилия за намаляване на ерозията от вятъра и водата, както и повишаването на сеитбообращението биха спомогнали като цяло за намаляване на загубите на почвите и фосфора, който съдържат. Използването на торове в градинарството може също така да се подобри, по-специално чрез затворени системи.“

И отново в подкрепа на гореизложеното стои твърдението „Всяко намаляване на хранителните отпадъци в етапите на производството и потреблението ще намали необходимостта от въвеждане в системата на нови количества фосфор от скалния ресурс. Ситуацията с хранителните отпадъци беше обстойно проучена. Всеки човек в ЕС ежегодно генерира средно 180 кг хранителни отпадъци. Начинът, по който произвеждаме и потребяваме храни, видът и количество на храната, която консумираме, както и количествата генерирани хранителни отпадъци имат значително въздействие върху устойчивото използване на фосфор, което означава, че в тази област е възможно да се постигне голямо подобрение.

Пълният текст можете да намерите тук:

https://ec.europa.eu/environment/consultations/pdf/phosphorus/BG.pdf

Публикувана в Растениевъдство

Подхранването с фосфор е необходимо за всички растения без изключение. Въпреки че не предизвикват такъв зашеметяващ ефект като азотните торове, фосфорните торове увеличават добива, не само количествено, но и качествено. Плодовете стават по-вкусни, по-красиви, по-дълго се съхраняват.
Фосфорът повишава имунитета на растенията към болести и вредители, прави ги по-устойчиви на топлина и студ. Той трябва да се използва не само когато растенията цъфтят и наливат плодове, но и в началото на пролетта, тъй като фосфорът стимулира растежа на кореновата система.
Растенията поемат фосфора от почвата постепенно и дълго време. Внасянето на елемента може да става през целия сезон.

Ако внесете 1 супена лъжица суперфосфат на 1 м2 по проекцията на короната на дърветата есента ще осигури отличен резултат през пролетта: ще има повече плодове.

Фосфорните торове, за разлика от азотните и калиевите, трябва да се прилагат възможно най-дълбоко в почвата.

Фосфорните торове са жизненоважни и за лозите. Те ускоряват узряването на плодовете, гроздето става по-сладко, предотвратява се и напукването му. От този тор се нуждаят и доматите, въпреки че изискват повече калий, отколкото фосфор.

Без внасянето на фосфорни торове е много трудно да се получи добра реколта от зеленчуци и плодовете. Изборът на тор и дозировката му зависи от много фактори, но ако ви е трудно, тогава използвайте дозата, посочена в инструкциите за торене.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 25 Октомври 2018 13:23

Разработен е тор, потискащ плевелите

Освен че подхранва растенията, новият продукт ще спести милиарди долари на фермерите, изразходвани досега за хербициди

Учени от Тексаския механо-селскостопански университет са разработили тор, който ще бъде използван при генномодифицирани сортове памук по цял свят, служещ и за защита от плевели.

Новата система на торене се състои в нанасяне на фосфити върху памука, което предизвиква експресия (работа) на гена, отговарящ за преработката на фосфитите в хранителни вещества. При това фосфитите потискат растежа на плевелите, които нямат такъв ген. Генът, който отговаря за това, е ptxD, а начинът за внасяне на тора – селективен.

Фосфорът е един от основните хранителни елементи за всички растения – без него животът им не е възможен. Повечето организми са способни да усвояват фосфора само в ортофосфатна форма. А памукът с ген ptxD е способен да усвоява фосфора само чрез фосфити, на което плевелите не са способни. Памукът преработва фосфитите в ортофосфати и по този начин усвоява азота. Новият подход икономисва на фермерите по цял свят милиарди долари, изразходвани за хербициди. Дори може напълно да ги замества. Още повече че използваните досега химични средства за борба с плевелите на памуковите полета е силно ограничено, тъй като се появиха много устойчиви към хербицидите плевели. В последните 10 – 15 години плевелите на много полета в САЩ вече не реагират на химични средства за борба, съдържащи глифозат, който обикновено се съдържа в хербицидите. Остават само скъпоструващите механични или дори ръчни начини за борба. Или новата система за торене. За разлика от глифозата, малко вероятно е плевелите да изработят устойчивост към фосфитите, смятат учените. Това позволява да се надяват на дългосрочно решение на проблема с плевелите на памучните полета. 

Публикувана в Растениевъдство
Канадски учени са установили, че попадащите в почвата минерални торове могат да се натрупват с времето, а последствията от това да бъдат установени едва няколко десетилетия по-късно. В ново изследване, проведено от спеиалистите  от Университета в Монреал и Университета Макгил е определено максималното количество вещества, които се натрупват в почвата преди да попаднат в низходящите екосистеми.
Оказва се, че средно една миля от полето може да задържи до 1, 8 хиляди фунта фосфор (2,1 тона фосфор на 1 кв. км.).
Фосфорът се отнася към основните вещества, ускоряващи развитието на растенията, но неговият излишък може да доведе и до ненормална активност в растежа на водораслите, което в крайна сметка нарушава екосистемата и води до замърсяване на околната среда.
Освен влиянието на минералните и органичните торове учените са отчели и въздействието на отпадните води.
Сравнявайки въздействието на фосфора върху различни поля, всяко от които със своя уникална история, учените са успели да определят преломният момент, след който натрупаните вещества започват да попадат в подпочвените води.
"Мислете за земята като за гъба. След известно време гъбите, които попият твърде много вода, започват да протичат. В случая с фосфора почвата го поглъща година след година, изчерпвайки попиващите си възможности", обясняват специалистите.
И тъй като почвите, пренаситени с фосфор са вече твърде много в цял свят, учените тепърва трябва да разработят методи за извличането на вече намиращия се в почвата фосфор за повторно използване, вместо непрекъснато да се внасят нови дози от това вещество.
Публикувана в Растениевъдство

Излишекът на азот в почвата предизвиква прекален растеж, интензивно зелено оцветяване и често полягане на картофените растения. Наблюдава се разтегната във времето вегетация, по-късно клубенообразуване, което води до понижаване на добивите. При недостатък на азот, особено на песъчливи почви, растенията придобиват жълто оцветяване и изоставане в растежа. Пада добива и качеството на клубените.

Недостигът на фосфор задържа растежа и развитието на картофите, намалява разклоняването. Оцветяването на листата е по-слабо, а те се разполагат под ъгъл към стеблото. По време на клубенообразуването по края на долните листа се появява тясна тъмно-кафява на цвят ивица. По сърцевината на клубена се наблюдават отделни ръждиво-кафяви петна, радиално разположени от центъра в ивица. Недостига на фосфор при картофите се проявява обикновенно при кисели песъчливо-глинести, глинесто подзолисти почви. Варуването намалява симптомите на заболяването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Признаци при недостиг на фосфор

PЛистата и стъблото на доматите потъмняват до тъмнозелено със син оттенъд, долната част на старите листа придобиват виолетов оттенък. Листата се свиват навътре, стъблото става твърдо и крехко. Листата и стъблото могат да станат лилави. Листата растът изправени нагоре и плътно към стеблото.

Подхранете доматите с фосфор съдържащ тор. Залейте с 1 литър вряла вода 1 чаша суперфосфат и оставете в покой 8-12 часа. Получената инфузия се разрежда в 10 литра вода и се полива всеки домат с половин литър от тор.

Признаци при недостиг на калий (на снимката)

Младите листа на доматите се завиват на тръба, накъдрят се. Старите листа стават жълти, изсъхват по краищата. В началото листата потъмняват, по-късно по края се появяват жълто-кафяви петна, които постепенно се разрастват.

Подхранете с калиевия нитрат (1 супена лъжица тор на 10 литра вода) по половин литър разтвор на растение. За пръскане на листата с разтвор на калиев хлорид - 1 чаена лъжичка на 1 литър вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Сряда, 21 Февруари 2018 16:03

Съвети за торенето с фосфор

Съвети на американския учен, доцент Линда Стоун за торенето с фосфор:

  • Не използвайте фосфорни торове при засаждане. В повечето случаи е за предпочитане да се използва азотно торене.

  • Ако азотните торове не решават проблема с недостига на хранителни вещества и подозирате, че растението се нуждае от друг елемент, не бързайте да приложите почвено торене - опитайте първо с листно подхранване. Ако симптомите на глад по листата изчезнат - безопасно можете да внесете необходимата доза по традиционния начин. Пробното листно внасяне помага да се избегне дисбаланса на елементи в почвата.

  • Използвайте естествен мулч (кора от иглолистни дървета, паднали листа и др.). Такова "покритие" ще забави отделянето на фосфор и други важни макро- и микроелементи.

  • Важно: Бавнодействащите торове са много по-ефективни от бързодействащите торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Въвеждането на амониев нитрат води до "бум" на растежа при растенията - той възстановява баланса на елементите в почвата. Естествено, при недостиг на някой от важните елементи, растежът на растенията се забавя и когато бъде запълнен, продължава.
В същото време, допълнителното внасяне на фосфор, за разлика от азотните торове, не предизвиква растеж. Логиката на градинарите е проста: ако няма растеж - "върховете" не растат, затова "корените" трябва да растат.

Ако излишъкът от азот не е "фатален", наличието на фосфор в излишък води до хлороза на листата. Прекомерното количество на фосфор в почвата затруднява абсорбирането на мангана и желязото от корените. А липсата на манган и желязо водят до появата на петна по листата.
В допълнение, излишекът на фосфор може да разруши микоризата - симбиозата на гъбичките и растителните корени, благодарение на които последните по-добре абсорбират вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта