Селекцията на компанията присъства във всички познати технологии при маслодайната култура

Агр. Петър Кръстев

На Portfolio Farm 2019 в софийското село Равно поле, освен царевицата, Пионер Семена България представи на земеделците опитни парцели както с най-търсените досега, така и с новите хибриди слънчоглед, които компанията ще предлага през следващия сезон. „България е една от големите страни производители на слънчоглед в Европа и в света и сме на първо място по производство на маслодайната култура на глава от населението“, започна представянето на хибридите от различните технологии Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър Семена за България в Corteva Agriscience™Специалистът уточни, че тази година площите са по-малко спрямо миналата – около 6,5 млн. декара, за което според него има обективни причини – по-нисък добив, по-ниска рентабилност по отношение на разходи приходи и др.

Слънчогледът у нас се отглежда по три технологии: конвенционална, ExpressSun® и по Clearfield®технология.

Пионер е марката семена, която предлага най-добрите хибриди слънчоглед и в трите технологии. Конвенционалната технология е най-малка – заема 7-8% от общата площ. Допреди повече от 10 години конвенционалният слънчоглед е бил почти 90%, но проблемът с намножаването на определени плевелни видове, за които няма решение за контрол, провокира внедряването на т. нар. технологични слънчогледи като ExpressSun®и Clearfield®, а впоследствие и Clearfield® Plus, обясни Иван Дражев. Но все пак в България има земеделци, които предпочитат да отглеждат конвенционални слънчогледи, които не се различават по добив от технологичните. Когато селекционерите създадат обещаващ високодобивен конвенционален слънчоглед, след това той се конвертира във вариант на ExpressSun® или Clearfield®.

В опитните парцели бяха показани четири конвенционални хибрида

Първи бяха хибридите P64LL125 и P64LL129, създадени от екип, ръководен от българския селекционер Нено Ненов. Същият екип е автор и на високоолеиновия конвенционален хибрид P64НН132.

P64LL125 и P64LL129 са от новото поколение конвенционални хибриди на Пионер, които превъзхождат предшествениците си P63LL06 и P64F50. На първо място от достойнствата на новата селекция специалистът посочи, че те са с по-нисък хабитус, който дава на растенията по-голяма здравина и ги прави неподатливи на полягане. Имат и по-висока устойчивост на синя китка до раса F. Третото им, но не по-малко по значение качество е повишената сухоустойчивост. Това е много важно, поради факта, че климатът в България все повече отива към средиземноморски с по-високи температури и по-малко валежи, подчерта г-н Дражев. При по-сухи условия тези два хибрида ще дадат приемлив добивен потенциал. Разликата между тях е, че P64LL125 е по-устойчив на синя китка, но P64LL129 е по-сухоустойчив, поясни специалистът. Затова препоръката му към земеделците, които предпочитат конвенционални хибриди, е да сеят и от двата.

P64ВВ01 е познатият на земеделците конвенционален шарен слънчоглед ветеран, както го представи Иван Дражев. За него във влажна година е необходимо задължително пръскане с фунгицид, защото е по-чувствителен на болести. И тук, г-н Дражев съобщи добрата новина, че скоро Пионер ще има нов шарен конвенционален хибрид с по-високо ниво на устойчивост на болести, по-висок добивен потенциал и по-висока устойчивост на синя китка – до раса F.

Специалистът обърна внимание на факта, че в резултат на сгъстения сеитбооборот, устойчивостта на слънчогледовите хибриди към болести е много важно качество, по което селекционерите на компанията непрекъснато работят. Той припомни, че до преди 5-6 години болести по слънчогледа нямаше, но поради обективни причини вече зачестяват случаите на поява на склеротиния, фома, фомопсис, бяла ръжда и други икономически важни болести.

P64НН132 е конвенционален, високоолеинов хибрид. ЕС въведе нормативи за здравословно хранене и високоолеиновите масла отговарят на тези изисквания, защото са много по-здравословни от линоловите масла. Пионер е една от първите компании, които веднага реагираха на новото търсене. Освен това хибридът P64НН132 е най-високодобивният хибрид на марката. Иван Дражев обяви, че за миналата година той е бил хибридът с най-висок добив. От участващите в тестването 40-50 хибрида, P64НН132 е победил всички най-добри хибриди на Пионер, както и всички най-добри конкуренти. Той е с високо маслено съдържание и високо съдържание на олеинова киселина – 90-92%, при стандарт 82%.

Отглеждане на високоолеиновите слънчогледи като технология и торене не се отличават от останалите хибриди, обясни специалистът. Единственото специфично изискване е да имат пространствена изолация от линолов слънчоглед минимум 300 метра, за да не се получи кръстосано опрашване и да окаже влияние върху съдържанието на олеиновата киселина.

От около 10 години е внедрена третата генерация хибриди на Пионер от технологията ExpressSun®.

Това е най-отглежданата технология на слънчоглед у нас – около 60-63% от отглежданите хибриди са поExpressSun® технология. . Ето и причините: тези хибриди имат висок добивен потенциал, високо маслено съдържание, растителната защита при тях е лесна и евтина, и контролът над проблемните широколистни плевели, като свиница и паламида, с използването на хербицида Express® е на 100%. Срещу житни плевели при необходимост може да се използва балурицид. Препоръката на специалиста е хербицидътда се използва отделно, защото при определени климатични фактори може да има риск от затапване, изгаряне и т. н. Хибридите в опитните парцели бяха разположени от най-ранни към късни. Стана ясно, че P62LE122 е внесен у нас поради голямото му търсене от земеделците. Миналата година производители от Северна България сами са внесли от него от съседна страна и са получили много висок добив.

P62LE122 е най-ранният хибрид с RN 37 (RN е показателят за зрелост при слънчогледа), има около 85-90 дни вегетация. За него е характерен висок добивен потенциал, бързо развитие, едри пити, подходящ e за втора култура. P63LE113 е вторият хибрид по ExpressSun® технология, в същата група по зрелост. Той е високодобивен с устойчивост на синя китка и на мана до най-вирулентните раси, които са разпространени в страната.

P64LЕ121 е хибрид, селекциониран за изключително сухи условия. Ако не вали и годината е суха, тогава той ще се представи най-добре, в сравнение с останалите, характеризиранеговите качества Иван Дражев. Но при влажна година той е податлив на болести и трябва да се пръска с фунгицид. Препоръчва се за отглеждане в Южна България.

P64HЕ133 също е високоолеинов, средноранен хибрид. През 2019 година най-отглежданият високоолеинов хибрид е P64НE118. Тъй като търсенето му е било голямо, компанията е внесла P64HE133, който е с висок добивен потенциал, високо маслено и високо олеиново съдържание. От догодина компанията ще предлага и P64HЕ144, уточни Иван Дражев, така че ще имаме три високоолеинови хибрида по ExpessSun® технология. Пионер е първата търговска марка с високоолеинови хибриди по тази технология. P64HЕ144 има много добър фитосанитарен статус – висока устойчивост на болести.

Беше представено и ново попълнение - P64LE136, който е от следващата генерация на тази технология и ще замести постепенноP64LE25, най-продаваният досега хибрид в България. Миналата година от 100 демоопита в цялата страна новият хибрид е победил P64LE25 с 3-4% по-висок добив. Другото му голямо предимство е неговият хабитус – той е с 10-15% по-нисък от предшественика си, което го прави по-стабилен на пречупване и полягане.

P64HE118 е най-отглежданият среднокъсен високоолеинов хибрид. Той дава възможност за вземане на гъвкави решения при избора на хибрид между по-ранни и по-късни, за да узряват растенията поетапно, а не наведнъж. P64HE118 има масленост минимум 47-48%, а олеиновата киселина е минимум 86-88%.

P64LE99 е вторият най-отглеждан среднокъсен хибрид в България. Характерно за него е, че е подходящ за по-влажни условия. Скоро той ще бъде заместен от P64LE137, който е с по-висок добивен потенциал, по-високо ниво на устойчивост на раси мана и синя китка, защото има внедрени нови гени.

Clearfield® технологията има своите предимства

Хибридът P64LP130 е по Clearfield®технология, която има някои практически предимства. Тя дава възможност за контрол на двете групи плевели: житни и широколистни едновременно, включително всички раси синя китка, с един продукт. От догодина Пионер внедрява още един нов хибрид Р64LP140, съобщи Иван Дражев. Той е по-добър от P64LP130, защото има пълна устойчивост на всички раси мана и синя китка. Има и допълнителна застраховка срещу синя китка, когато се пръска с имазамокс съдържащи препарати.

По отношение на фитосанитарния си профил P64LP130 има най-малко три достойнства, които Иван Дражев изреди. Той е хибрид еталон за устойчивост на бяла ръжда, обикновена ръжда и на вертицилиум. В Русия, Украйна и Северна Румъния вече има вертицилиум и тази болест може да се появи и у нас, предупреди земеделците специалистът.

Публикувана в Растениевъдство

Прогнозата е на Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за Българияв Corteva Agriscience™, който има конкретни наблюдения от развитието на културата в цялата страна

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационния ден Portfolio Farm 2019 в с. Равно поле, Софийско, разговарях с Иван Дражев – маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър семена за България в Corteva Agriscience™, който направи обзор на състоянието на царевичната култура в страната. Специалистът има лични наблюдения от развитието на посевите в цялата страна, което му дава възможност за обективна оценка.

Според г-н Дражев 2019-а отново ще бъде царевична година (подобно на 2018), защото климатичните условия са много подходящи за културата. Той припомни, че докато през пролетта месеците март-април бяха сухи и нямаше достатъчно влага, то от май до юли климатичните условия бяха благоприятни за царевицата, така че много земеделски производители със сигурност ще са доволни. При положение, че добивите от рапицата, пшеницата и ечемика не навсякъде бяха добри, царевицата е в кондиция и ще компенсира загубите на земеделците от други култури – отбеляза Иван Дражев.

Той обърна внимание на факта, че в съседство на демонстрационния участък Portfolio Farm 2019 имаше производствено поле, масов посев с царевичния хибрид с марка Pioneer® - Р0023, където състоянието на царевицата също беше перфектно за началото на август – без подгорели листа в най-долния етаж, което е нещо необичайно по това време на годината. Но в случая това е нормално, защото хибридите Optimum® AQUAmax® издържат на сухи условия, подчерта специалистът. Зелената листна маса означава фотосинтеза, хранене, наливане на зърното, което в крайна сметка води до по-висок добив. Резултатът е обусловен и от съчетанието на наличната влага и направеното торене на посевите. Според експерта не е случайно, че площите с царевица през 2019-а са се увеличили с около 600 хил. декара спрямо предишната година. По официални данни на МЗХГ през 2018 г. площите с царевица са били около 4,2 млн. декара, докато тази година те са около 4,8млн. декара. Увеличението с 15% има обяснение: земеделците са заложили на царевицата, защото са преценили, че тя е печеливша култура. Продажбите на фирма Пионер също са нараснали, като на места са били много повече от планираните – отбеляза специалистът.

В момента царевицата е във фаза млечна към восъчна зрялост. Кочаните са много добре озърнени до върха и след около месец културата ще бъде готова за жътва. По кочаните окомерно може да се изчисли минимум 1 тон зърно на декар, прогнозира Иван Дражев.

Състояние на царевичната култура в страната

Според официалната статистика на МЗХГ през 2018 г. средният добив при царевицата е бил 680-700 кг/дка. По личното мнение на г-н Дражев обаче, специално за Северна България, където са 95% от царевицата в страната, средният добив през миналата година е бил между 900 и 1000 кг/дка, тъй като много земеделци са били на тази кота като добивен потенциал. Имало е също производители с добивен потенциал към 1400 – 1700 кг/дка, други са имали добиви между 1400 – 1500 кг/дка и трети, макар и в по-малка степен, са получили добиви 1600 – 1700 кг/дка. Така че средният добив в Северна България е бил между 900 – 1000 кг/дка, повтори специалистът.

Какво е състоянието на царевицата в Северна България?
Иван Дражев, който наскоро е бил в този район, сподели конкретните си наблюдения. Имайки предвид развитието на културата, хабитусът на растенията, засичането на кочаните, бройките редове, степента на озърненост на кочана и др. показатели, специалистът смята, че и тази година добивите ще бъдат минимум 1000 кг/дка и средният добив за Северна България отново ще бъде от 700 до 1000 кг/дка. Забележително добро, според Иван Дражев, е състоянието на царевицата и в Южна България, където също се очертава добив от около тон зърно от декар. Растенията са здрави, очаква се зърното да бъде качествено

Специалистът е оптимист и по отношение качеството на зърното. Наблюденията му за момента са, че кочаните са абсолютно здрави и няма никакви признаци на болести, които се развиват при влажни условия.

Основната болест по царевицата – фузариумът , не се е появила и очакванията са, че няма да се прояви до времето на жътвата. Засега царевицата е единствената култура, която не е пострадала от болести по листната маса, за разлика от пшеницата, слънчогледа и рапицата, при които понякога се налага да се пръскат по 2 пъти. Тя може да има проблем при покълване и поникване с теления червей. Проблемът идва от това, че след забраната на Европейската комисия за употреба на продукти за обеззаразяване, които са основно на база неоникотиноиди, в момента няма решение за контрол на теления червей чрез третиране на семената. А третирането на семената е най-евтиният и най-ефективният начин за контрол, подчерта специалистът. При него има минимално количество активно вещество върху една семка, която осигурява контрол от телените червеи за достатъчно продължителен период от време. Други решения за контрол на телените червеи са регистрираните препарати на база пиретроидни активни вещества, но предвид късото им последействие, те не са достатъчно ефективни, изрази мнението си експертът. След внасянето им в почвата те са ефективни максимум 15-20 дни, а след 20-ия ден културата става уязвима за неприятеля. Освен това тези препарати са гранулати и се внасят със сеитбата на царевицата, което създава проблем, защото в България много земеделци нямат сеялки за внасяне на препарати заедно със сеитбата. При царевицата могат да възникнат болести, причинени от патогени по време на покълване и поникване. Но срещу тях има ефективни фунгициди за третиране. Така че основният проблем си остават телените червеи, изрази мнението си Иван Дражев.

Другият проблем е сивият царевичен хоботник – в Софийско този вредител не се е появил, но на много места в Северна България го има. Той вреди в една критична фаза на царевицата – от поникване – фаза шип до фаза 3-ти – 4-ти лист. Ако не се води ефективна борба, хоботникът може за отрицателно време да унищожи посевите с културата. Това означава презасяване – нови семена, нови допълнителни разходи и т.н.

Ситуацията в Добруджа е комплицирана

Попитах какво е състоянието на царевицата конкретно в Добруджа. Иван Дражев не бе оптимистично настроен – ситуацията там е комплицирана. Има райони, в които са валели напоителни дъждове и царевицата в тях е прекрасна, докато в региони като крайморската част – Балчик, Каварна, Шабла, Дуранкулак, валежите са били почти никакви или минимални и добивът там няма да е добър, сподели мнението си специалистът. Но той уточни, че във вътрешността на Добруджа, където са паднали интензивни валежи, царевицата е в много добро състояние. Като цяло добивът в Добруджа може би ще бъде малко по-нисък в сравнение с районите на Русе, Велико Търново, Плевен, Враца, Търговище и Шумен. Същата е ситуацията и в Северозападна България – във Видин и Монтана, където също не е имало дъжд, докато от Враца до Шумен валежите са били достатъчно. Така че в райони с по-малко ефективни валежи добивът логично ще бъде по-нисък от останалите части, където са паднали добри дъждове, обобщи за състоянието на царевицата в страната Иван Дражев.

Публикувана в Растениевъдство

Специалистите от компанията очакват миналогодишните високи добиви да се повторят, защото условията са подходящи растенията да разгърнат добивния си потенциал

Агр. Петър Кръстев

с. Равно поле, Софийско

Представянето на хибридите царевица и слънчоглед с търговска марка Pioneer® направи Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър Семена за България. Това стана на полето на Демонстрационния ден на Corteva Agriscience™ – Рortfolio Farm 2019 в с. Равно поле край гр. Елин Пелин. „Пионер е преди всичко фирма за царевични семена, защото това е културата с най-много площи в света“ – каза Иван Дражев. Той посочи, че тази година площите, засети с царевица у нас са нараснали с 600 хил. декара, благодарение на високите резултати от миналата година, която беше много добра за културата. Заслуга за това имат и хибридите на Пионер – земеделските производители са се убедили в качеството и високия потенциала на селекцията на компанията и тенденцията е към увеличаване на площите. Специалистът прогнозира, че тази година също се очертава като много добра за царевицата и че очакваните добиви от хибридите на Пионер ще бъдат като миналогодишните.

Optimum®AQUAmax® хибридите са лидери по площ у нас

Иван Дражев започна представянето на царевиците с иновативната продуктова линия на Пионер Optimum®AQUAmax®. Тя е въведена в практиката преди 8 години и е във фокуса на селекцията на компанията. Основното предимство при тези хибриди е по-високият и стабилен добив, който те дават дори при сухи условия. Специалистът посочи, че от 100% засети хибриди на Пионер в България, делът на Optimum®AQUAmax® е 65 – 70%. Това не е случайно – от първите 7 хибрида на Пионер, които се отглеждат в България, 6 са Optimum®AQUAmax® и един от конвенционалната група.

Кои са най-характерните черти на царевичните хибриди от Optimum®AQUAmax® продуктовата линия? На първо място те притежават по-висок добивен потенциал както при влажни, така и при по-сухи условия. При сухи условия добивът от Optimum®AQUAmax® хибридите е по-висок с минимум 5%. Второ, тези хибриди имат много по-добре развита коренова система, която прониква дълбоко в почвения профил, откъдето усвоява влагата и хранителните вещества. И трето, характерно за тези хибриди е опрашването, което протича и при по-високи температури, до 37°С. От една метлица на Optimum®AQUAmax® хибридно растение се опрашват минимум 300 растения около него. При положение, че на квадратен метър има 6 – 6,5 растения, гаранцията за опрашването им е 100%.

Застъпените в опитните парцели в Равно поле Optimum®AQUAmax® хибриди бяха в диапазона от ФАО 300 до ФАО 490 на зрелост.

През 2020 ново попълнение в Optimum® AQUAmax® селекцията

Първият хибрид P8834 е нова селекция, който ще влезе в практиката през 2020 година. Хибридът е с ФАО 290-300. Резултатите от опитите миналата година с него са били много добри. Той ще замести друг Optimum®AQUAmax® хибрид, за който тази година е била последна – P8523. Вторият представител от тази продуктова линия в опита беше P9175, за който също тази година е последна.

Земеделските производители, присъстващи на срещата в Равно поле, научиха и за предимствата на по-ранните царевични хибриди. Като добивен потенциал те имат малко по-нисък добив спрямо по-късните хибриди, но при определени условия също могат да достигнат добив от 1 тон на декар. Характерно за ранозрелите хибриди е, че те могат по-рано да се засеят, да цъфтят и да се опрашват; по-рано засичат кочаните и узряват, по-рано се прибират, което позволява навременна подготовка на площите за следващата култура. Не по-малко важно за ранните хибриди, както от Optimum®AQUAmax® групата, така и за конвенционалните, е, че могат да се използват като втора култура, ако има достатъчно валежи през юни. Сеитбата като втора култура трябва да се извърши в периода 5 – 25 юни, а хибридите могат да дадат добив от 350 до 400 кг/дка.

Присъстваха и най-добрите Optimum®AQUAmax® хибриди от ФАО 300-399

От Optimum®AQUAmax® групата по ФАО 300-399 трите хибрида – Р9241, Р9486 и Р9415 са ФАО 380. Първите два са внедрени в практиката преди 3 – 4 години, а P9415 е от миналата година. Добивите от него са били изключително добри, което е наложило и голямото търсене от фермерите тази година. Трите хибрида са взаимозаменяеми като добивен потенциал. Ако трябва да се степенуват, P9415 като най-нов бе поставен на най-високо ниво, последван от P9241 и P9486, но в определени райони на страната резултатите могат да са в полза на един или друг от тези хибриди, посочи г-н Дражев.

В опитните парцели присъстваха и трите най-продавани хибрида в България, които са на Пионер и са от продуктовата линия Optimum®AQUAmax®: Р9903, Р9911 и Р0023, които съответно са ФАО 430, 435 и 450. Тези хибриди са с много добра сухоустойчивост и отлично съотношение максимален добив/ бързо изпускане на влага след физиологична зрялост. В опитите от същата продуктова линия е и Р0216, който е 480 по ФАО с много висок добивен потенциал, подходящ за отглеждане във всички райони на страната.

Р0217 е хибрид от най-новата селекция Optimum®AQUAmax®. Той е от ФАО 490 и превъзхожда предшестващата селекция с 3 – 4% по добив. При него прибирането е с 5 – 7 дни по-късно, отколкото при Р0216, защото листата стоят по-зелени и не прегарят.

Иван Дражев горещо препоръча на земеделските производители, които все още не са отглеждали хибриди от Optimum®AQUAmax®, да опитат. Той ги увери, че с тях ще получат по-високи и стабилни добиви, които ще им донесат добра печалба.

Три царевични хибрида на Пионер от ФАО 340, 380 и 440 са засети с различни гъстоти, за да се види оптималната гъстота за всеки хибрид за съответния район на страната. Гъстотите са 5500, 6800 и 9000 бройки семена на декар. При жътвата ще бъде отчетен при коя гъстота е най-добрият добив.

Освен на опитните платформи Portfolio Farm 2019, Пионер прави и други опити с гъстоти на малки парцели. Тази година се изпитват 5 хибрида от ФАО 200, 300, 400 и 500, заложени на различни гъстоти. Земеделските производители ще имат информация за гъстотата на сеитбата на всяко едно ФАО за получаване на максимален добив – увери специалистът.

Конвенционалните хибриди царевица на Пионер също се представят много добре

В опитните парцели бяха представени и три конвенционални хибрида в три различни гъстоти: Р9074 ФАО 340, Р9537 ФАО 380 и Р0164 ФАО 440. Растенията изглеждаха перфектно, бяха напълно зелени, без да е прегорял дори първият лист в основата им. Това, от една страна, е благодарение на климатичните условия, които отново са благоприятни за царевицата. Но не по-малка заслуга има и селекцията на Пионер.

Снежана Проданова, регионален представител на Corteva agriscience за София и Югозападна България, допълни, че на опита в Равно поле миналата година хибридът Р0164 е дал най-висок добив. Приравнен към стандартна влага, добивът е бил над 1660 кг, поради което тази година е заложен в три повторения с различни гъстоти, за да се види коя е оптималната за него. Така препоръката на специалистите от Пионер към земеделските производители ще бъде напълно обективна. Жътвата на хибридите от Опитната платформа Portfolio Farm 2019 и тази година ще бъде публична, за да могат производителите да имат максимална яснота за избора си на хибриди за следващата година, напомниха домакините. Датата на жътвата ще бъде предварително оповестена.

 

Публикувана в Растениевъдство

Показателите за ранозрелост при царевицата са условни. Вегетацията се обуславя от много фактори, които могат да я ускорят или забавят, и често се различава от рекламираните характеристики

В рекламните материали на компаниите всички препарати са ефикасни, действието на торовете – безпрецедентно добро, а хибридите – високодобивни. Но… на полето често нещата изглеждат по друг начин. Какво всъщност е скрито между редовете в рекламните брошури?

Избор на хибриди по ФАО

Семенарските компании и доставчиците на семена използват едни и същи показатели за описания на сортовете и хибридите, но както се оказва, под тези показатели всяка компания подразбира „нещо свое“. Не е лесно да повярваме в това, но за съжаление, е така.

Еталони няма

Работата е там, че днес в света не съществува единна скала за оценка на показателите, характеризиращи сортовете и хибридите. За каква скала става въпрос? Откривате на листа на растението признак на някакво заболяване, искате да дадете оценка за устойчивостта на дадения сорт/хибрид към това заболяване или да оцените ефективността от прилагането на съответния препарат. Нужен ви е еталон или някаква тестова скала, от която може да се ориентирате в оценката си. Но такава единна за всички страни и компании тестова скала не съществува. Фактически всяка фирма използва свои скали или тестови растения за оценка на показателите.

Трябва да припомним, че селекционните центрове, даващи характеристики на новите си хибриди и сортове, разположени в различни страни, се отличават по климат и разпространение на болести и неприятели. Така, световната селекция на слънчогледа е концентрирана в топлите и сухи региони, например в Калифорния (САЩ), където благодарение на уникалния климат практически отсътстват болести по културата. Затова оценката за устойчивост на слънчогледа към болести се дава в Южна Дакота, където болестите са в излишък. Но опирайки се само на оценката на американските специалисти, е невъзможно да предвидим как ще се държи даден сорт или хибрид при нашите условия, където имаме съвършено различен спектър и интензивност на заболявания, раси, патогени, скорост на развитие на инфекцията и т.н.

В последните години на семинари често възниква спор между семенарските и растителнозащитните компании как се определя фазата на развитие на царевицата. Интересно е, че и при едните, и при другите тя се определя по един и същи начин – по количеството листа, но въпреки това има разминаване при броенето, примерно с два листа. И това е поради отсътствието на единен стандарт. За да избавят земеделците от необходимостта да броят листата и да определят съответстващата фаза, в Америка на етикетите на хербицидите вече са решили да посочват височината на растенията, при която може да се прилага препаратът, например: третиране на царевицата до височина 10 инча (25 см). Ние обаче все още трябва да се съобразяваме с броя на листата. Но след като е толкова сложно определяне по броя на листата, какво остава за другите показатели?

Числото ФАО

Опитът да се оценяват показателите за ранозрелост на хибридите при царевицата дават учудващи резултати. За някои култури, например слънчогледа, приемливи показатели за оценка на ранозрелостта не съществува като цяло – всяка компания има свои скали и методики. Някои се опитват да унифицират, давайки оценката в дни вегетация, но в различните региони в зависимост от времето този показател сериозно ще се различава.

Оказва се, че с царевицата нещата стоят по-добре – има ФАО? Да, числото ФАО понякога помага, но и то е условно. Самата методика претърпява изменения практически всяко десетилетие. Така в Унгария през 60-те години ФАО се отчиташе на база количеството дни до достигане влажност на зърното 34 – 36%, през седемдесетте – до 28 – 30%, през осемдесетте – 25%, а през 90-те преминаха към оценка на ниво около 20%.

Въпреки голямата популярност на този показател, в много страни не знаят какво е това число ФАО. Ако попитате американски фермер с какво ФАО е царевицата, която отглежда, той ще се учуди. В САЩ някои компании използват свои вътрешни скали „относителна ранозрелост“. Но това там е възможно, поради липса на държавна регистрация на сортовете и хибридите. Затова доставчиците на семена оперират например с показатели като продължителност на вегетацията до фаза черно петно в основата на зърното (при царевицата за силаж) или неговата влажност 20 – 22% (при царевицата за зърно). Но земеделският производител в Америка не се притеснява за съответствието на декларираните и фактическите данни за ранозрелостта. Тъй като пазарът на царевица на континета е огромен и всеки щат си има мрежа от опити, на които фермерът може да се довери за ранозрелостта в дни, – те ще са достатъчно точни.

Въпреки това по-често в САЩ за оценка на групите ранозрелост на царевицата се използват „топлинни единици“. Този показател е сходен с числото ФАО, тъй като той се изчислява по формула въз основа на сумарните температури над 10°С (или еквивалентния показател по Фаренхайт) – ефективни температури.

Тези показатели (вкл. числото ФАО) много условно отразяват влиянието на температурите. Първо, има колебания в дневните и нощни температури, а в нашия континентален климат разликите са много големи и се различават в северната и в южната част на страната. Прогнозният показател може да е приемлив за царевицата, но постоянно ниските нощни температури не дават възможност на растенията да възстановят скоростта на обмен на веществата в кратките топли дневни часове. Второ, нощната температура може да бъде и +9°C, и +5°C, което по различен начин ще се отрази на забавяне на развитието. И трето, продължителността на въздействие на ниски температури може да бъде и няколко минути, и няколко часа, което в показателя не се отразява. Своето влияние оказват и наличието на влага, хранителните елементи и др. Следователно възможно е да има формула и сума от температури, но е трудно да се използват данните, получени на практика. С по-малка точност може да се определи моментът на поява на черно петно– физиологична зрелост на зърното, когато в него се прекратява притокът на хранителни вещества. По-нататъшният процес на изсъхване на зърното е чисто физически, сложно е той да се причисли към показателите за ранозрелост. Утринната роса и дъжд могат да доведат до това, че зър-ното да не отдава влагата си.

Но да се върнем към числото ФАО. Ако погледнете в сайтовете на която и да било компания производител на царевични семена в независимо коя страна, ще видите, че един и същи хибрид се характеризира с различно ФАО, отличаващо се с до 20 – 30 единици. А ето и друг пример: вземете два ранни хибрида с еднакво ФАО, засейте ги – те определено ще се представят различно в полето. Вероятно хибридите ще достигнат в сходен срокстадия черно петно, но ще съхнат различно. Скоростта на отдаване на влага ще се отличава на първо време поради особеностите, определени от генетиката – по-дебела обвивка на кочана, степен на неговата откритост, разположение на зърната, а също и температурата на въздуха, неговата влажност и скорост на вятъра.

И така, числото ФАО е опит за обединяване в едно на два съвършено различни показателя – скорост на достигане на физиологична зрелост (фаза черно петно) и физическо отдаване на влагата от зърното. И тъй като всеки от тези показатели не е свързан по никакъв начин с другия, ФАО не трябва да възприемаме като обективна величина. За практически цели табличното значение на ФАО е само първичен индикативен показател. То може да се използва за оценка на скоростта на достигане фазата черно петно, която е важна при производството на силаж, и то с уговорката, че за интензивните хибриди на слаб агрофон, периодът на вегетация се увеличава. За скоростта на влагоотдаване на зърното в конкретния регион този показател, за съжаление, не показва почти нищо.

Методът проба и грешка

За да се добие достоверна информация за „своето“ ФАО, препоръчително е да се сеят тестови хибриди и с тях да се сравняват тестваните. Това е особено важно в региони, където се използват най-ранни хибриди. Дори десет единици разлика в зрелостта – не таблична, а фактическа, могат да бъдат критични.

Желателно е да има „резерв“ за ранозрелост в случай на дъждовна есен или ранно настъпване на студовете. За да се избегне в такъв случай опасността земеделецът да стане жертва на късните хибриди, препоръчително е ежегодно всеки стопанин да си провежда собствени изпитвания на нови сортове и хибриди, които си е харесал от демополетата на фирмите или рекламните материали.

Публикувана в Растениевъдство

На полето в Равно поле край Елин Пелин за втора поредна година домакин на събитието е „Агротератерм“ ООД

Агр. Петър Кръстев

с. Равно поле, Софийско

В началото на август в с. Равно поле, Софийско, се проведе Демонстрационен ден PortfolioFarm2019. На събитието присъстваха десетки земеделски производители от региона, представители на партньорски фирми, специалисти и агрономи. Да припомним, че в началото на месец юни беше обявено създаването на новата аграрна компания Corteva Agriscience™, която обедини земеделските бизнеси на Pioneer, DuPontРастителна защита и Dow AgroSciences. Новата компания е световен лидер в два големи, атрактивни пазара - семена и растителна защита – със солидна основа за разширяване на дигиталните възможности.

Независимо от новата структура, фирма „Пионер“, която се запазва като търговска марка, продължава с утвърдилите се демонстрационни дни PortfolioFarm в различни локации на страната. Вече втора година това събитие се провежда и за регион София, а негови организатори са Снежана Проданова – регионален агроном за „Пионер Семена България“, и Веско Николов – управител на фирма „Агротератерм“ ООД – с. Равно поле, на чиито земи се извеждат опитите. Както миналата, така и тази година организацията и изпълнението на опитните парцели бяха в отлично състояние. Достъпът на посетителите е изключително улеснен и всеки, който се интересува, може да види как се предствавя всеки един хибрид в реални условия на полето.

1 1

Партньор в демонстрацията на хибридите на „Пионер“ в Равно поле беше „Екофол“ – АД с представител Линчо Eнджов. Иван Дражев, маркетинг мениджър за Балканите и продуктов мениджър Семена за България, представи царевичните и слънчогледовите хибриди с марка Pioneer®.

След откриване на срещата Снежана Проданова накратко обясни на земеделците приложената на опитните участъци технология. Опитът е разположен на площ от 50 декара. Технологията е класическа, с есенна дълбока оран. Сеитбата е извършена на 8 април 2019 година. След сеитбата посевите в опитните парцели са валирани, което в случая е изиграло лоша шега. Веднага след валирането е валяло и се е образувала почвена кора, която е затруднила поникването, особено на слънчогледа. Затова се е наложило 30 – 40 дни след сеитбата да се направи обработка с ротационни мотики, за да могат културите да се освободят от почвената кора. През вегетацията срещу житни и широколистни плевели при царевицата е използван хербицидът Ариго. При ExpressSun® слънчогледовите хибриди контролът срещу плевели свиница, татул, паламида и други е постигнат с хербицида Експрес 50 СГ.

3 1

На преден план, фронтално в опита, бяха представени хибридите от иновативната продуктова линия на Пионер Optimum®AQUAmax®, където имаше нови предложения. На втори план бяха подредени конвенционалните хибриди царевица и слънчоглед, а отляво – слънчогледовите хибриди: ExpressSun®. Опитът включваше и парцели с по три хибрида царевица, засяти с различни гъстоти. С различния брой семена на декар специалистите от Corteva agriscience искат да покажат на земеделските производители как гъстота се отразява на добивите. Резултатите, разбира се, ще станат ясни след жътвата на опитните участъци, поясни пред земеделски производители Снежана Проданова.

С подробности за царевичните и слънчогледовитe хибриди на Пионер ще ви запознаем в отделни материали.

Публикувана в Растениевъдство

Селекционерът проф. Иван Панайотов е амбициран да опази и подобри постиженията в генетиката и селекцията на свои именити предшественици

Агр. Петър Кръстев

Проф. Иван Панайотов e селекционер на пшеницата от 1968 година. През всичките тези над 50 години той е трупал опит, като негови учители са били Норман Борлаук – Нобелов лауреат (наречен Бащата на зелената революция – бел. ред), Коичиро Тсуневаки – Япония, изследвал генетиката на пшеницата, големите български селекционери Тодор Рачински, Александър Караиванов и др. Резултатите от всички свои изследвания проф. Панайотов е събрал и публикувал в книгата си „Пшеница– Генетични и селекционни изследвания“. В нея той отразява както предходните, така и най-новите тенденции в селекцията на пшеницата в България.

IMG 2004

 

Най-важните два показателя при пшеницата са добив и качество, каза проф. Иван Панайотов в началото на нашия разговор. Според него времето на вносните сортове преминава и новите български сортове категорично ще покажат превъзходството си пред западноевропейската селекция.

Частна опитна станция по земеделие край Свищов

През последните години известният селекционер регистрира частната Опитна станция по земеделие „Дунав“, където вече е създал три признати сорта пшеница. Двата от тях са с високи хлебопекарни качества – Нове и Младен, а третият – Роки 2, е от продуктивната средна група с повишена сила на хлебопекарни качества.

Проф. Панайотов работи с генетичен материал с изключителни качествени показатели. В геномния състав на линиите, с които работи, са включени руски, украинските и канзаски (САЩ) сортове. В резултат на това опитният селекционер е получил линии с висока продуктивност, много по-добра от най-качествените западни пшеници. Тази есен той ще предложи още два сорта от качествената и от продуктивната група за изпитване в ИАСАС. В тях са включени нови генни източници за ниско стъбло и за братимост, които в същото време съчетават и класа, и качеството на българската селекция.

Линии с висок генетичен потенциал от цял свят

Проф. Панайотов беше любезен да ме заведе на селекционното си поле, близо до Свищов. Там видях забележителни линии, които впечатляваха с мощния си хабитус, здравина на стъблото, размери на класа и озърняването му. Попитах кога от тези линии ще излязат сортове за масовата практика. „Това ще се случи през следващите няколко години“ – отговори селекционерът, убеден, че българската селекция скоро ще доминира, защото ще съчетава западноевропейската селекция с нашия биотип пшеници. При това високите добиви не са изключително постижение, защото още през 90-те години ние сме имали сортове (Чародейка, Пряспа), от които са получавани над 1000 кг/дка.

IMG 2002

 

Високите добиви не са нещо ново за българската селекция на пшеница

Професорът припомни, че селекцията на пшеница у нас има над 120-годишна история. Този натрупан капитал трябва да бъде използван, защото се състои не само в растителен генотипен вид, а и в знания, в опит, които се предават от поколение на поколение. Заслуги за това имат селекционери от по-старото поколение – Таньо Шарков, Павел Попов, Тодор Рачински, Александър Караиванов, Георги Петров и други, създали оригинален български биотип пшеници, които съчетават качествата на руската и украинската селекция и продуктивността на западноевропейската селекция.

Проф. Иван Панайотов характеризира нашите сортове – те са много добре приспособени към условията на страната – суша, киша и др., и в същото време от тях може да се получи висок добив с минимални вложения – малко торове, по-малко фунгициди и т.н. Не е важно какъв добив ще получиш, а каква печалба ще имаш от декар от пшеничното производство, подчерта събеседникът ми и даде пример: „В Австралия, в Нова Зеландия и в Англия има съобщения за 1650 кг/дка, но фермерите масово се отказват от пшеницата и се обръщат към рапицата. Защо? Отговорът е логичен и очевиден – финансовата ефективност на пшеничното производство е нулева“.

Тъй като пшеницата в България е основна култура, затова е логично тук да се разработват наши сортове, които ще бъдат приспособени към нашите условия, съветва проф. Панайотов. Препоръката му е да се използват родителски линии от украински и руски произход, защото в световен мащаб те са с най-висока устойчивост на стресови фактори – суша, суховеи и студ. Разбира се, климатичните тенденции са към затопляне, но това не означава, че през зимата няма да има стресови фактори, дори да са за къс период от време като минусови температури (-18, -20) и др., които могат тотално да увредят пшеницата.

Проф. Панайотов коментира и настоящата картина при пшеницата. След сухата есен, сухата зима и късното поникване на културата, в случай че сушата беше продължила и през пролетта, западните сортове щяха да бъдат катастрофално провалени, докато нашите сортове се възстановяват бързо, защото са приспособени към тези условия. Чуждите сортове искат добра температура, по-добра влажност, по-добро хранене с азотни торове и т.н., което оскъпява производството.

Производителите искат нискостъблена пшеница

Предадох заръката на нашите читатели към проф. Панайотов – „Нека да направи по-ниски сортове!“ В тази връзка събеседникът ми отбеляза, че нашата над 100-годишна селекционна практика е доказала оптималната височина на стъблото за българските условия – тя е между 80 и 95 см. И поясни, че един от най-ниските, масово използвани западни сортове в момента в България е вече на критичната височина на стъблото, защото растение с височина под 70 см е силно изложено на стресовите фактори, особено на суша. Изследванията на бележития ни селекционер Тодор Рачински са доказали, че височината трябва да бъде 80 – 90 см. Но старите ни сортове Чародейка, Пряспа, Аглика и др., имат един основен недостатък – нямат здраво стабилно стъбло и полягат при валежи и при ветрове. Новият материал, с който работи проф. Панайотов, притежава устойчивост на полягане. Независимо от условията, стъблото трябва да е здраво, твърди селекционерът и подкрепи думите си с демонстрация: след като оказа силен натиск върху пшеничните растения, те пружинираха и се връщаха обратно в изправено положение.

Стабилността на добива е важен показател за пшеничното производство

Не е важно една година да получаваш висок добив, а другата година той да падне, продължи разказа си проф. Панайотов. Трябва ежегодно да се получава стабилен добив, независимо от условията. А българските условия в резултат на степно-континенталния климат се характеризират с много голяма изменчивост – засушаване, суховеи и др., които възпрепятстват нормалното функциониране на пшеничното растение.

Абсолютно сигурно е, че условията за отглеждане на пшеница в България и в Западна Европа се различават, посочи българският учен – защото в Западна Европа има над 700 литра валежи през вегетацията, докато у нас те са около 450 – 500 литра.

Професорът изказа своята неудовлетвореност, че в страната ни няма приемственост в селекционната дейност, която сега е много слаба. И изтъкна една от причините: младите хора трудно издържат на такъв дълъг период, какъвто е процесът на селекция, на ниски заплати.

„В Института в Генерал Тошево имах голямото желание да оставя последовател, но това не се получи“ – с болка сподели селекционерът. И допълни, че той самият няма никаква държавна, обществена и каквато и да било подкрепа, а работи със собствени средства и по своя инициатива.

В същото време в съседна Турция нашите сортове са предпочитани и вече тотално са изместили използваните доскоро западноевропейски сортове. Това е така, защото търсенето на качествена пшеница там е много високо, докато в България няма интерес да се произвежда качествено зърно – изтъкна селекционерът.

Чуждата селекция ни прави зависими

Използването на вносна селекция пшеница е голям риск за държавата, убеден е проф. Панайотов. И поясни, че ако в чужбина се случи провал в семепроизводството, у нас ще трябва да сеем отсевките от хамбарите. Затова България трябва да има собствена селекция, собствено семепроизводство и да развива земеделската си наука. Липсата им поставя страната ни във високо рискова ситуация, с тревога сподели професорът.

„Аз работя с разнообразен генетичен материал, събрал съм най-доброто от света, за да повишавам продуктивността и качеството на пшениците, които създавам. Новите линии, които в момента са на моето селекционно поле, ги няма в Европа“ – заяви проф. Панайотов. И уточни, че пшеницата не е фуражна култура. За тази цел се отглеждат царевица, ечемик и др. Понятието „фуражна“ е въведено от изкупвачите, за да купуват зърното на ниска цена, смята събеседникът ми. Освен това високодобивните пшеници, към които основно е насочена чуждата селекция, не могат да бъдат с високи хлебопекарни качества.

Българските пшеници ще заемат над 50% от площите, но трябва да минат поне 5 – 6, че и повече години, прогнозира селекционерът. Но за да се случи това, много важно е да се промени и съзнанието на българските земеделски производители, които смятат, че щом нещо е чуждо, значи е много добро.

Цената е един от факторите, които могат да стимулират производството на качествено зърно, убеден е проф. Панайотов. Според него тя трябва да е поне с 25% по-висока от тази на зърното с ниски качествени показатели. Тези пари могат да бъдат от европейските субсидии, но трябва да има разбиране от министъра на земеделието, от фонд „Земеделие“ – отправи препоръката си моят събеседник.    

Снимка

Голяма е надеждата на проф. Панайотов в малкия му син Младен, който проявява подчертан интерес към делото на баща си и заявява, че иска да бъде откривател

Публикувана в Растениевъдство

На демонстрационното поле в Тръстеник фермерите видяха забележителни образци от селекцията на световния лидер

Интервю на Петър Кръстев

На демонстрационното поле PORTFOLIO FARM 2018 на Пионер Семена България и ДюПон Растителна защита в с. Тръстеник, Русенско, опитът бе реализиран успешно благодарение на професионалното съдействие на кооперация „Зора“ в селото. Кооперацията отглежда 12 хиляди декара, от които 30% са с царевица. В тази връзка помолихме председателя на кооперацията инж. РОСЕН КОЕВ да изрази мнението си за хибридите слънчоглед и царевица на Пионер.

  • Г-н Коев, откога датират партньорските ви отношения с Пионер Семена България в реализирането на PORTFOLIO FARM?

  • Традиционно всяка година провеждаме PORTFOLIO FARM съвместно с Пионер и ДюПон. За пореден път през 2018 представихме резултатите и потенциала на хибридите в нашите полета.

  • Кога направихте сеитбата на опитните парцели и как се развиха хибридите царевица и слънчоглед във времето?

  • Сеитбата направихме в края на месец април – един не много благоприятен срок от гледна точка на агротехническите изисквания. Природо-климатичните условия бяха в засушлив период, но за радост, този опит хвана много малко от този период и резултатът, както видяхте, е много добър.

  • Какво е състоянието на тези две култури в масовите ви посеви? Имате ли фаворити от хибридите царевица и слънчоглед на Пионер?

  • В масовите посеви състоянието на културите също е много добро. Определено фаворитът ни при царевицата е Р0312, който е от две години на пазара, а при слънчогледите – Р64LE99. Като масов посев при слънчогледа отглеждаме и P64ВВ01. Това, което показват хибридите до момента като потенциал, е много добро. Всичко е въпрос на отлично семепроизводство и правилна агротехнология. Новите хибриди, които са представени в опитните парцели, са малко, така че те ще покажат потенциала си в бъдеще. Ние сме малко традиционалисти и залагаме на изпитаната марка – на това според нас се дължи успехът в зърнопроизводството.

  • Може ли да прогнозирате очакваните добиви от царевицата?

  • Към момента ми е трудно да давам прогнози за добива, дори не ми се иска да го правя, защото миналата година всичко вървеше много добре, а на 5 септември падна градушка, която силно редуцира добива. Но като потенциал при царевицата очаквам около 1500 кг/дка.

  • Вече сте ожънали пшеницата и ечемика, какви бяха добивите ви при тях? Имахте ли покълнало зърно и какви са качествените му показателите?

  • Добивите ни от пшеницата тази година са 520 кг/дка, а от ечемика 650 кг/дка. Прибрахме пшеницата преди дъждовете и нямаме покълнало зърно, но добивът при нея беше редуциран, защото имахме градушка. Качествените показатели на зърното са много добри, отговарят на втора Б група, каквито са сортовете, които отглеждаме.

Публикувана в Растениевъдство

Царевичните и слънчогледовите хибриди се оказаха в изключително добро състояние, благодарение на правилните и своевременни технологични операции на фирмата

Агр. Петър Кръстев

Спец. пратеник в с. Равно поле, Софийско

Пионер Семена България по традиция провежда демонстрационните си платформи PORTFOLIO FARM в различни локации в страната. Този път фирмата направи презентацията си пред земеделците в софийското село Равно поле в полетата на фирма Агротератерм ООД. Основната заслуга за перфектната организация на полската презентация в реални условия бяха на промоутъра на Пионер за Софийска област Снежана Проданова и на представителя на фирмата домакин Веско Николов. На площ от 50 декара по най-прегледен начин бяха подредени слънчогледовите и царевичните хибриди на световния лидер в селекцията и семепроизводството – Пионер.

Потърсихме подробности за изпълнението на опита от Снежана Проданова, която ни отговори изчерпателно и компетентно.

Научихме, че опитните парцели с царевица и слънчоглед са засети в един и същи ден – 17 април, 2018 година. Посевната норма при царевицата е била 6600 бройки семена на декар, а при слънчогледа са били заложени 6800 семена на декар. В рамките на опита с царевица е реализиран и един правоъгълник, на който специалистите са заложили три различни гъстоти, на три различни хибрида – от група по ФАО 350, ФАО 390 и група на по-късната зрялост ФАО 440. „За всеки един от тези три хибрида сме работили с 5500 семена/дка, 6600 семена/дка и 9000 бройки/семена, обясни г-жа Проданова. – Резултатите ще бъдат отчетени при жътвата, откъдето ще можем да направим изводи за влиянието на гъстотата върху добива.“

Snejana 1

Снежана Проданова подробно описа технологичните операции, приложени в демонстрационния опит на Пионер в Равно поле. Най-напред е направена есенна дълбока оран, последвана от две пролетни култивирания. След сеитбата е приложен почвен хербицид. През вегетацията царевицата е третирана с Принципал Плюс, а слънчогледът – с противожитен хербицид. При слънчогледа не са ползвани противошироколистни хербициди, тъй като заплевеляването през пролетта е било слабо и разстоянията между хибридите от различните технологии – Clearfield, Clearfield Plus, Express и конвенционалните, са много малки. Въпреки че има охрана, специалистите са преценили, че не бива да рискуват. Затова са разчитали на обработки при слънчогледа.

Г-жа Проданова обърна внимание на още един фактор с влияние върху посевите – дъждовете през април и май са били много малко. След сеитбата през април са паднали само 10 литра дъжд, а през целия месец май са паднали 16 литра. По тази причина не е имало сериозно заплевеляване и не се е наложило използването на вегетационен хербицид, обясни агроном Проданова.

Въпреки това както царевичните, така и слънчогледовите хибриди бяха в изключително добро състояние и впечатляваха с префектния си вид. Освен добрата агротехника, поинтересувахме се какво друго е повлияло на посевите.
Г-жа Проданова обясни, че от 12 юни са започнали валежи и оттогава до края на месеца е имало сумарно 177 литра, а до 24 юли на това поле е имало още 90 литра.

За пореден път се убедихме, че професионализмът в съчетание с добри агрометеорологични условия дава своите позитивни резултати. Закономерно е, екипът на Пионер, който е реализирал опитните парцели, да очаква много добри резултати – това ще му помогне за следващия сезон да направи аргументирано препоръките си към своите клиенти – земеделските производители. При царевичните хибридиакцента на платформата PORTFOLIO FARM беше продуктовата линияOptimum AQUAmax. При засушаване тези хибриди дават с 7-13 % по-високи добиви, а при оптимални условия резултатите са между 3 и 5 % по-високи, което означава, че хибридитеот тази линиямогат да се използват както при силен стрес от суша, така и при нормални агроклиматични условия. Повечето от фермерите, които присъстваха на презентацията в Равно поле, вече набелязаха своите фаворити както от царевичните, така и от слънчогледовите хибриди. Решаващи за избора им, разбира се, ще бъдат получените добиви, за които екипът на Пионер ще ги информира подробно след жътвата.
„Фенологично културите са в много добро състояние, наливат зърно, така че можем да очакваме много добри добиви. Но от друга страна, по това време на годината все още е рисковано да правим категорични изводи и прогнози. Всичко ще е ясно, когато приберем реколтата“, реалистично приключи коментари си Снежана Проданова.

Публикувана в Растениевъдство

Кои сортове и хибриди царевица са по-подходящи за царевичен силаж?

При културата съществуват два типа зърно – конски зъб и стъкловиден лом, които се отличават по смилаемост

Д-р Франк Лооф

Eксперт по силажа в компания Pioneer, Германия

Повечето отглеждани в Германия сортове и хибриди царевица представляват смес от двата типа – конски зъб и стъкловиден лом. Въпреки това сортовете се отличават помежду си с показателите на смилаемост, на които трябва да се обръща внимание. Основните ориентири и препоръките при избора на сортове и хибриди царевица за приготвяне на силаж е интересна тема и за животновъди, и за растениевъди.

Несмляно зърно царевица във фекалната маса на кравите е позната ситуация. Време е въпросът с усвояването на нишестето да бъде изяснен. Въпреки че моментът за излагане на факти за справяне с този въпрос определено е твърде закъснял. Остава само да се надяваме, че моментът на смилаемост ще се регулира от само себе си (Табл. 1).

С увеличаване дела на царевицата в дажбата, смилаемото нишесте придобива все по-голямо значение. Скоростта на разграждане на нишестето в царевичния силаж се отличава от един сезон в друг и от сорт до сорт. Периодът на силажирането също оказва влияние. Професионалистите по хранене на животните вземат под внимание тези фактори при определяне на обемите и качествата на смилаемите фуражи, а също съставят дажбите в съответствие с потребността на дойните стада.

Смилаемост на нишестето – какво означава това?

Под този термин се разбира преди всичко скоростта на разпадане на нишестето в търбуха на животните. Доколко важен е този показател?

Поставените в производството цели биват различни. Едни от тях са изхранване с дажба, отговаряща на потребностите на преживните животни и способстваща за намаляване на разходите за протеинова храна, за сметка на активизираното размножаване на популацията на бактериите в стомаха. Тези, които желаят да минимизират рисковете от ацидоза, се замислят над това и държат сметка на активното храносмилане в тънките черва. Но каква стратегия може да се приложи, когато дажбата се оскъпява, защото в търбуха се синтезира по-малко протеин, което изисква включване на хранителни добавки.

Какво влияе на смилаемостта?

Какви фактори оказват влияние на това къде и колко бързо ще се усвои нишестето от царевичния силаж? Открояват се четири фактора:

  • текстура на нишестето;

  • степен на смилане на зърната на царевицата;

  • период на силажиране;

  • съдържание на сухо вещество в царевичния силаж.

Текстура на нишестето

Оценката какъв сорт или хибрид царевица е пред вас – тип конски зъб или стъкловидна, може да направи всеки по външния вид на зърното. Нишестето, съдържащо се в стъкловидния тип царевица, се отличава със своята висока стъкловидност. Нишестето в царевицата тип конски зъб е по-поресто, неговите частички не прилепват така плътно една в друга, както при стъкловидното. Такова нишесте се нарича брашнесто.

От какво се обуславят тези различия? Разликата се обяснява със структурата на нишестето: частичките на царевичното нишесте са свързани с протеинови връзки. Отделни протеини (зеин) възпрепятстват смилаемостта на нишестето. Зърната на стъкловидната царевица в сравнение с тези от тип конски зъб съдържат повече зеин. Разликата в съдържанието на зеин расте със съзряване на зърната. Съдържанието на протеина зеин е определено от генетиката и практически не се поддава на влияние от страна на външни фактори, такива като природните условия например.

Сортовете царевица за силаж, отглеждани в Германия, рядко са чисто стъкловидни или конски зъб, повечето са междинни типове с преобладаваща генетика на единия или другия тип. Генетиката на ранозрелите сортове (ниски числа по ФАО) се отличава с по-висока студоустойчивост и ранен период на цъфтеж. В повечето случаи това е определено „наследствено“ при царевицата със стъкловиден лом. Гените на къснозреещите сортове с висок потенциал за добивност преди всичко и в по-голяма степен имат родство със зъбовидния тип царевица. Различията между зъбовидната и стъкловидната царевица могат да се уеднаквят донякъде чрез раздробяването на зърното в процеса на силажиране.

Степен на смилане (раздробяване) на зърната на царевицата Влиянието на смилането на зърната на царевицата за смилаемостта е значително. Лесно можем да си представим, че преживните животни не са способни да усвоят целите, несмлени зърна. Причината се крие в защитата на обвивката – перикарпа. За да се преодолее този „щит“, е необходимо при раздробяването на зърното, то да се разруши минимум на четири части.

Френски учени са открили, че раздробяването на несилажирани зърна царевица силно влияе на дела на нишестето, преработвано в търбуха. По този начин благодарение на доброто раздробяване на зърното разликата в текстурата на нишестето на зъбовидната и стъкловидната царевица може съществено да се минимизира.

Все пак на практика всичко изглежда по друг начин: зърната на стъкловидната царевица в буквален смисъл са по-твърди и това определено е генетика и специфика на узряване. Логично е, че при едни и същи настройки на силажокомбайна, тртиеното или онлайн изданието на вестник "Гласът на фермера"е ще се раздробяват по-лошо от зъбовидния тип царевица, съдържащи брашнесто нишесте и разпадащи се под въздействие на царевичния раздробител (корн-крекера) на малки частици. Именно затова при прибиране следва постоянно да се контролира степента на раздробяване на зърната на царевицата. При влажна суровина (съдържание на сухо вещество под 30%) може да бъде достатъчно само нарушаване на обвивката. Колкото по-сухо е зърното, толкова по-голяма сила е необходима за раздробяването му минимум на четири части. За контрол в процеса на прибиране на царевицата е необходимо да се броят количеството на целите зърна или половинките в литър обем свежосилажирана маса: те не трябва да бъдат повече от две-три.

Период на силажиране и съдържание на сухо вещество

Продължителният период на силажиране влияе върху смилаемостта на нишестето. Битува мнение, че в процеса на силажиране се разтварят веществата определящи смилаемостта на зеина – колкото по-продължителен е процесът на силажиране, толкова по-добра е смилаемостта на нишестето.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера".

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта