През 2017 г. Синджента прави поредна стъпка напред в обогатяване на своята продуктова листа в слънчоглед, както с нови хибриди, така и с нови продукти за растителна защита.

Като една от водещите компании в слънчогледа, Синджента полага усилия да предоставя на производителите нови продукти и завършени технологии за повишаване на добивните резултати във всички технологии - Конвенционална; Клиърфйлд®; Клиърфйлд® Плюс и Експрес®. Хибридите, които предлагаме на Българският пазар, са адаптирани за условията на страната като това ги прави водещи по добивен потенцал и масленост.

За 2017 г. фирмата ще предлага добре познатите и най-продавани Клиърфйлд® хибриди НК Неома и НК Адажио. Към тях вече може да се добави и новото предложение СИ Диамантис, хибрид с ненадминат добивен потенциал, подходящ за различни почвено климатични условия. Характерна за СИ Диамантис е неговата толерантност към стресови условия, която го определя като хибрид подходящ за отглеждане във цялата страна.

При Клиърфйлд® Плюс хибридите ще се предлагат познатите вече СИ Бакарди CLP и СИ Неостар CLP. СИ Бакарди CLP е средно ранен хибрид, който е адаптивен към условията на средата, и е подходящ както за интензивно, така и за екстензивно отглеждане. СИ Неостар CLP е също средно ранен хибрид, който се отличава с потенциала си за висок добив и високо маслено съдържание (50%) при интензивни условия на отглеждане. Постигнатите резултати през 2016 г. повишиха значително интереса към Клиърфйлд® Плюс хибридите и през новата 2017 г. очакваме значително увеличаване на площите с тях. Като иновативна компания Синджента отговаря на нуждите на производителите с последно поколение генетика за хибриди с по-висок добивен потенциал в комбинация с висока масленост. Имено в този развиващ се сегмент на Клиърфйлд® Плюс хибридите е и последното ни предложение: СИ Академи CLP – хибрид със стабилен добивен потенциал, толерантен на засушаване и стресови условия. От Експрес® хибридите Синджента и през тази година ще предлага Сумико НТС и Субаро НТС. Два хибрида, придобили популярност през последните две години поради отличното си представяне както по отношение на добива, така и по отношение на маслено съдържание. Сумико НТС със своя потенциал за масленост (52%) се наражда на първо място по този показател в листата на Синджента. Субаро НТС е хибрид със стабилни и високи добиви, подходящ за отглеждане в стресови условия и сухи климатични райони.

Добре познатият хибрид НК Конди, както и хибридите СИ Аризона и СИ Кадикс ще са във фокуса при конвенционалните хибриди. НК Конди, ненадминатият по добивност и масленост през годините хибрид, си партнира успешно със СИ Аризона, като и двата хибрида имат висок добивен потенциал и маслено съдържание (52%). СИ Аризона, със своята пластичност по отношение на условията на средата, е блестящо представящ се хибрид в цяла България. Високите добиви и масленост, плюс толетрантността на хибрида към раси Синя китка до F, както и към стресови условия, обясняват големия интерес на производителите към него. В зависимост от спецификата на своя район производителите вече имат възможност да подберат правилния за тях хибрид.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа се наблюдава ясна тенденция за увеличаване на площите, засети с трансгенна царевица. Така площите с   MON810 през 2016 година са се увеличили до  136,3 хиляди хектара (+ 19 хиляди хектара). Основната причина за увеличението е разпространението в ЕС на вредителите по тази култура. MON810 е единственият хибрид, разрешен в ЕС и устойчив към разпространените вредители. Най-много площите са нараснали в Испания - с 35 на сто. Във връзка с това испанските фермери постигнаха най-високите добиви от царевица в Европейския Съюз тази година - 1165 кг от декар.

Публикувана в Растениевъдство

Масовото навлизане на вносни сортове и хибриди пшеница в България вече е реален факт. Използването им в производството предизвиква различни мнения на научни работници, специалисти и зърнопроизводители. Чуват се изявления и коментари за пълно отричане на българската селекция пшеници и предпочитания към вносните сортове и хибриди, както и напълно противоположните – защитаване на българските сортове за сметка на вносните. Знаем, че крайностите са лош съветник и нанасят повече вреди, затова и в случая залитането в една или друга посока явно няма да доведе до положителни резултати. В търсене на оптималния вариант, редакцията на вестника открива дискусия на тема: „Български или чужди сортове пшеница да сеем?“!

Тук всеки научен работник, специалист или земеделски производител ще може да изрази своето мнение за или против едните или другите сортове, като се аргументира с факти от реалното производство и реализация на продукцията.

Вече имаме две мнения по този въпрос, които са напълно противоположни – на виден наш селекционер и на земеделски производител, от публикации във вестника.

Проф. д-р Иван Панайотов: Отглеждайте българска пшеница

Българската пшеница, произведена от чуждестранни сортове, става само за производство на спирт. Защото нашите родни фермери се заблудиха, че могат да печелят повече от пшеница с висок добив и ниско качество. Отглеждайте българска пшеница с ниска себестойност и високо качество, това е изходът. Това означава по-малко торове, по-малко третирания, по-евтино производство с добро и високо качество, със себестойност 22-24 ст./кг. Тук стотинките са важни, ето защо препоръчвам българските сортове пшеница, които са устойчиви на биотични и абиотични стресове и са с високо качество на зърното. Сега всички са се втурнали към чуждите сортове. А какво стана в самата Франция? Провал, пълна катастрофа в пшеницата, за да внасят пшеница от България. Казвам ви, ако има суша през пролетта, тези сортове няма да се отделят от земята; ако има валежи, ще се покрият от плевели. Да, последните три години бяха благоприятни, но сушите ще дойдат. Това показват наблюденията през последните 120 години. Ние трябва да ги предвидим и ги посрещнем с благоприятна сортова структура. Такава, каквато предлага българската земеделска наука и селекция.”

Кристиян Петков, зърнопроизводител: Доволен съм само от френските сортове

Тази година беше много благоприятна за пшеницата, но не и за българските сортове. Има разлика между българските и френските пшеници в добива до 200-300 кг/дка. Доволен съм само от френските сортове, които дадоха много висок добив. Българските се представиха много зле и свалиха средния ми добив много надолу. Наложи се базови семена да ги хвърля на купа.“

Очакваме вашите мнения, коментари и обсъждания по темата, които ще публикуваме.

Публикувана в Растениевъдство

Въпреки изключително трудната почвено-климатична обстановка, соргото, царевицата и слънчогледът на компанията показаха високия си продуктивен потенциал

Агр. Петър Кръстев

Еуралис семена повече от 60 години извършва селекционна дейност със земеделски култури и има изключително устойчива динамика на развитие. Днес фирмата е сред европейските лидери в сферата на зърнените и маслодайни култури. Благодарение на иновациите и функционалността си тя е на първо място по изследователски дейности при царевица, слънчоглед, маслодайна рапица, сорго и соя. Еуралис е първата фирма, която внесе семена сорго и рапица в България и в момента държи 80% пазарен дял от соргото у нас.

За да покаже възможностите на хибридите си от сорго, царевица и слънчоглед, компанията покани земеделски производители от района на Шумен и съседните области в землището на с. Панайот Волов на демонстрационна платформа под надслов „Заедно в земеделието“. Присъстваха и представители на партниращите фирми БАСФ и YARA, а автопаркът беше подсигурен от Оптиком. Опитите бяха реализирани на полетата на фирма „Гама 2008“ ООД.

Соргото е безспорен лидер по сухоустойчивост
Състоянието на посевите на демонстрационната платформа показа, че Еуралис семена е безспорен лидер в производството и селекцията на хибриди сорго. „Соргото е една нова, алтернативна култура, която се очертава като камилата на земеделието“, така образно се изрази Явор Иванов, регионален и технически мениджър за Североизточна България на Еуралис семена. Фермерите имаха възможност да видят, че в тази трудна и изключително сушава климатична обстановка, в сравнение с царевицата, посевите от сорго изглеждат перфектно, добре гарнирани, с отличен StayGreen ефект. Специфична особеност на соргото е, че то има 20% по-ниски разходи при производството в сравнение с производството на царевицата. Друга важна особеност, уточни презентиращият специалист, е ,че тази култура не трябва да се засява на площи, които имат трайно заплевеляване с многогодишни житни плевели, в т. ч. балур от коренища. Това е така, защото соргото е култивиран балур и борбата срещу житните плевели при него е невъзможна. Соргото има много мощна коренова система, която прониква дълбоко в почвените слоеве и черпи влага и хранителни вещества, независимо че в момента е суша.

Датата на сеитба на соргото в демонстрационната платформа край Шумен е 18 април. Специалистите на Еуралис препоръчват малко по-късна сеитба при културата – след 15 април до 10 май, защото температурата на почвата трябва да е 10-12°С на дълбочина 10 см, заради по-ниската кълняемост на семената.

Фермерите научиха, че всички хибриди сорго, които Еуралис предлага на пазара, са третирани с антидота Концепт III и спокойно могат да бъдат използвани почвените хербициди Дуал голд и Стомп Аква, който вече има регистрация.

Поради факта, че зърното на соргото е много дребно, кълняемостта му е малко по-ниска и семената поникват малко по-трудно. За отбелязване е, че всички хибриди на Еуралис семена имат много бърз начален старт, което е важно за този регион с доста висока надморска височина и студена пролет. Този бърз начален старт спомага, независимо от късната сеитба, растенията да израснат по-бързо и да избегнат осланяването и застудяването.

Хибриди сорго на Еуралис семена, показани в демонстрационната платформа край Шумен

  • Ализе

Средноранният хибрид Ализе за 6-а поредна година се доказа като безспорен лидер в портфолиото на Еуралис – има изключително висок потенциал за добив – около 1200 кг/дка. Фермерите се убедиха на място, че независимо от топлото време соргото е опрашено отлично и много добре озърнено, което е гаранция за отличен добив.

  • Фьон

Хибрид от ново поколение, Фьон е създаден по нова генетика от Еуралис семена. Той е вече втора година на българския пазар, притежава много голям потенциал за добив – 1200 кг/дка. При тежки почвено-климатични условия, когато при царевица могат да се жънат добиви от 500 – 600 кг/дка, соргото гарантира около 700 кг/дка. Единственият проблем е, че изкупната му цена в момента върви с 10 лв/т по-малко, но ако се сеят все повече площи със сорго, цените ще се изравнят с тези на царевицата. Хибридите Ализе и Фьон са с червено зърно, много устойчиви на икономически важните болести, което добре се виждаше от състоянието на посева.

  • Калатур

Важна особеност за този хибрид, освен високия му потенциал за добив, е, че зърното му е бяло. Зърното е много подходящо при приготвяне на фуражи за храна на птици, където намира голямо приложение. Метлиците бяха много добре опрашени. Независимо от тежките почвено-климатични условия, видно бе, че соргото в момента не изпитва никакъв стрес.

  • Аркансиел

Аркансиел е хибрид в средноранната група. Отличен StayGreen ефект, добре облистени растения, добре опрашена и озърнена метлица, с много висок потенциал за добив. Миналата година, също при трудни кличматични условия, хибридът постигна добив над 600кг/дка. Устойчив е на фузариум.

  • Албанус

Хибрид от ранната група сорго с висок потенциал за добив. Това е другият хибрид на Еуралис с бяло зърно, който също може да намери приложение при заготвяне на фуражи за птици. Много устойчив на болести. Албанус е добре опрашен и озърнен, което гарантира стабилен добив.

  • Тайфун

На демонстрационната платформа в с. Панайот Волов фермерите имаха възможност първи в България да видят този хибрид, преди той да е излязъл на пазара. Но домакините от „Гама 2008“ вече са засели 400 дка с него. Като много ранен, Тайфун е подходящ за втора култура, а също и като нормален посев първа култура. Може да се сее в райони с по-висока надморска височина и по-хладна пролет, а също и в Южна България.  

Публикувана в Растениевъдство

Тази култура с ценни стопански качества и непретенциозност към почвените и климатичните условия не се ползва с достатъчно внимание у нас. А при определена технология и в съотношение 75:25 тритикалевото брашно не се отличава от пшеничното

Какво (не) знаете за първия зърнен хибрид

  • Тритикалето може да се отглежда във всички райони и на всички типове почви в страната. Добивите от него са от 700 –1200 кг/дка

  • Студоустойчивостта, сухоустойчивостта и устойчивостта му към болести са много по-високи от тези на пшеницата

  • По съдържание на протеин и фуражна стойност зърното на тритикалето превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата, добре се усвоява от животните

  • За последните 20 години посевите с тритикале в Германия са нараснали 300 пъти!

Новата икономическа ситуация налага фермерите както по света, така и у нас да търсят не високи добиви, а да залагат на ефективност и доходност от културите, които отглеждат. Така че повече продукция на всяка цена не е печелившата формула за земеделските производители. Важна за тях е ниската себестойност на произведеното и добрата реализационна цена, която носи печалба. Изключително важна роля има изборът на културата и размерът на разходите, които трябва да се направят за нея. В тази връзка културата тритикале е доста перспективна, защото съчетава качества, които в момента са актуални – висока доходност, непретенциозност, високо качество на зърното и зелената маса, ниски разходи за производство. (Бел. на редактора)

Тритикалето е първата изкуствено създадена зърнена култура, която е получена от кръстосването на пшеница (Triticumsp.) с ръж (Secalesp.) още преди 135 години. Целта на създаване на хибрида е била комбинирането в нова култура на високата зърнена продуктивност и хлебопекарните качества на пшеницата с непретенциозността и високата устойчивост на ръжта към абиотичните фактори на средата. Настоящите площи с тритикале в света превишават 30 млн. декара. За съжаление, в нашата страна културата не се ползва с достатъчно внимание и площите са незначителни – в границите от 50 до 100 хил. декара.

Фуражни предимства

Първите сортове тритикале са били далеч от идеалните. Културата не е могла да се конкурира с пшеницата и ръжта в продоволствено направление и в началото на създаването е била ориентирана главно като фуражна, предназначена за отглеждане на нископлодородни и с ограничено овлажняване площи. За повече от век история, благодарение на усилията на селекционери от такива водещи страни като САЩ, Канада, Мексико, Австралия, Полша, Германия и др., тритикалето получи статут на конкурентоспособна и перспективна култура.

По данни на Международния център CIMMYT, който и днес остава световен лидер в селекцията на тритикале, в средата на 70-те години на миналия век са създадени

над 300 сорта тритикале в 30 страни по света

и количеството им стабилно расте. Това означава, че тритикалето придобива популярност като фуражна, продоволствена и техническа култура. От 1985 година добивът от зърно от културата ежегодно расте средно с 10 кг/дка, като в същото време добивът от царевица, ориз, пшеница и ечемик за този период расте съответно само с 4,5; 3,9; 2,8 и 2,1 кг/дка.

Днес, както и преди тритикалето остава основно фуражна култура. Растението се характеризира с интензивно натрупване на листно-стъблена маса, поради което може да се използва за фураж във вид на зелена маса, силаж или сенаж, а така също и във вид на зърно. За получаване на зелена маса са създадени специални безосилести сортове тритикале. Зърното на тази култура по индекс на твърдост принадлежи към меките зърнени категории. То има много по-малка твърдост, отколкото хлебопекарната пшеница и ечемика, поради което се изисква много по-малко енергиен разход за преработката му за храна на животните. Както по съдържание на протеин, така и по неговата хранителна стойност, зърното от тритикале превъзхожда зърното на царевицата и пшеницата. Съдържанието на незаменимите аминокиселини лизин и треонин в протеина на тритикалето също са по-високи от тези, съдържащи се в протеините на пшеницата и царевицата.

Съдържанието на минерали в зърното на тритикалето като цяло не се отличава от тяхното съдържание в зърното на пшеницата, но е по-високо, отколкото в зърното на царевицата. В типичния случай 40 – 50% от фосфора, съдържащ се в зърното на тритикалето и пшеницата, е достъпен за усвояване от животните, докато фосфорът в зърното на царевицата се усвоява само на 20 – 30%. Това означава, че при съставяне дажбата за хранене на животните, когато един от компонентите е тритикале, е необходимо да се добавят по-малко премикси, съдържащи фосфор. Така може напълно да се икономисат 2,5 кг/т дикалциев фосфат в сравнение с дажбата на основата на царевицата.

Макар че птиците са чувствителни към съдържанието в зърното на тритикалето на полизахарида пентазон, то е прекрасен балансиран фураж и за тях. Антихранителният ефект на пентазона в тритикалето за птиците лесно се отстранява с добавката към фуража на ензимен препарат.

Продоволствено направление

Тритикалето има перспектива и като хранителен продукт. Неговото зърно се мели на брашно по технология, прилагана при зърното на пшеницата.

Съвременните сортове имат добре изпълнено зърно и превръщането му в брашно не е по-трудно, отколкото при съвременните сортове пшеница. По данни на CIMMYT един от практичните пътища за увеличаване рандемана на брашното при смилане е използването на смес от пшенично зърно плюс тритикале в съотношение 75:25. При тази технология получените брашна практически не се отличават от това, което се получава само от зърно на пшеница, а хранителната стойност на такова брашно се повишава.

Брашното от тритикале отстъпва от пшеничното по хлебопекарни качества. Все пак те зависят от сорта и могат да бъдат напълно удовлетворителни, особено при използване на специални технологии на печене, спазващи по-малки скорости на замесване на тестото и съкращаване процеса на ферментация.

Удовлетворително качество на хляба може да се получи

от брашнени смеси плюс тритикале, където делът на брашното на последното може да достигне 40%. Особено перспективно е използването на брашнени смеси пшеница+тритикале, което е много по-здравословно, отколкото брашно само от пшеница. Според експериментални данни хлябът от брашнени смеси (от 30 до 50%) има много по-високо качество, отколкото от 100% брашно от пшеница. Брашното от отделните сортове тритикале е напълно подходящо за приготвяне на определени видове юфка, особено продукти за здравословно хранене с високо съдържание на влакнини.

Високата активност на алфаамилаза в тритикалето има положителна роля за неговото използване за малц в пивоварната промишленост. Като цяло тритикалето има по-висока екстрактивност отколкото ечемика.

Особеността на протеина в зърното на тритикалето е повишеното съдържание, от гледна точка на пълноценното хранене, на аминокиселината лизин – до 4 г/16 г N, която при пшеницата е 2,7 – 2,8 г/16 г N. Още една важна разлика в химичния състав на зърното от тритикале е значително по-високата разтворимост на неговия протеин в сравнение с протеина в зърното на пшеницата. От една страна, това означава, че брашното от тритикалето отстъпва на пшеничното брашно по хлебопекарни качества, а от друга, то го превъзхожда по биологични ценности на протеин, тъй като разтворимите белтъци са по-достъпни в сравнение с неразтворимите за усвояване от организма на човека и животните. Подобряване на хлебопекарните качества на брашното от тритикале може да стане с помощта на ръжено-пшенични хромозомни транслокации в генома на тритикалето.

Главните недостатъци на зърното от тритикале

които намаляват хлебопекарните качества на неговото брашно, са ръжените протеини – секалини. Премахването на протеиновия комплекс на секалините е стратегическа задача на селекционерите.

В страните, където тритикалето се отглежда на значителни площи, неговото зърно се използва за приготвяне на хранителни продукти в брашнени смеси или в чист вид. Важно е да се отбележи, че в страни като Полша, Австралия, Нова Зеландия, САЩ, значителен дял брашно от тритикале се използва в чист вид, а в други страни – в брашнени смеси пшеница+тритикале.

Публикувана в Растениевъдство

DuPont Pioneer съобщава за пускането на нов ранен сорт соя 95Y52, който притежава устойчивост към глифозат и соева нематода. Сорта има висок добивен потенциал и се препоръчва за отглеждане в Южна Бразилия.
Освен този сорт, компанията анонсира още два нови продукта, които ще станат част от нейното портфолио за сезон 2016-2017 г. Двата нови продукта са ранозрели високодобивни хибриди царевица P2866H и P3271H, които също се препоръчват за отглеждане на юг в Бразилия.

Тази година компанията ще пусне на пазара и много свои царевични хибриди, които се отглеждат по технологията Leptra (за защита на посевите от насекомни вредители), която е резултат от обединението на технологиите Agrisure Viptera, YieldGard, Herculex и LivertyLink. В Бразилия тази технология е вече достъпна във вид на толерантни хибриди царевица към глифозат.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 29 Септември 2014 09:59

Рекордни добиви от слънчоглед

И през 2014 година СИНДЖЕНТА заложи опити с хибриди слънчоглед при опитни и производствени условия и изпита потенциала на хибридите си в различни региони на страната, при различни почвено-климатични условия и технологии на отглеждане. И тази година земеделците отново останаха впечатлени от генетиката на слънчогледовите хибриди на СИНДЖЕНТА, като в допълнение на това са и напълно удовлетворини по отношение на очакванията им за рекордни добиви и високи качествени показатели, основно - масленото съдържание. Почти във всички региони на страната слънчогледовите хибриди на СИНДЖЕНТА постигат впечатляващи добиви, като рекордни добиви се постигат и при конвенционалните и при Clearfield® хибридите. В допълнение на това, използваните от СИНДЖЕНТА програми за растителна защита се отличават с отлична селективност, ефикасност срещу плевели и болести,  надежност, леснота на приложение и висока рентабилност.

През 2014 година
се доказа за пореден сезон
високият добивен потенциал на
хибридите слънчоглед на СИНДЖЕНТА

За поредна година е впечатляващ и качественият показател масленост при слънчогледовите хибриди на СИНДЖЕНТА – маслеността много рядко е под 45%, най-често е около 48%-49%, а понякога се приближава към 50%.
При конвенционалните хибриди резултатите са впечатляващи, като още първите жътви доказват високия добивен потенциал на:
hybrid NK NEOMAХибрид НК КОНДИ е отново рекьордьор при конвенционалните хибриди с добиви: в Бяла, Русенско – 511 кг/дка; в Павликени, Велико Търновско - 489 кг/дка; в Долни Дъбник, Плевенско - 462 кг/дка; в Разград – 415 кг/дка; 387 кг/дка в Иваново, Русенско; в Межда, Ямболско – 340 кг/дка. Добивите са впечатляващи и на производствени полета - бяха достигнати 465 кг/дка в Калипетрово, Силистренско; 457 кг/дка в Побит камък, Разградско - 435 кг/дка и 420 кг/дка в Търновско, Павликени и Козловец; 454 кг/дка в Киченица, Разградско и 435 кг/дка в Плиска, Шуменско. На предстоящите жътви се очаква да се затвърди високия добивен потенциал на НК КОНДИ.
Хибрид НК АРМОНИ, с впечатляващи резултати от добиви: в Бяла, Русенско – 503 кг/дка; в Павликени, Търновско - 487 кг/дка; в Горна Митрополия, Плевенско – 466 кг/дка; в Карнобат, Бургаско – 433 кг/дка.
Хибрид СИ КАДИКС - новият хибрид на СИНДЖЕНТА от 2014 е с отлични добиви:  в Горна Митрополия, Плевенско – 485 кг/дка; в Бяла, Русенско – 442 кг/дка; в Павликени, Велико Търновско – 437 кг/дка; във Враняк, Врачанско – 457 кг/дка; в Карнобат, Бургаско – 405 кг/дка. Хибрид СИ Кадикс, който е толерантен на синя китка до раса F доказа огромния си добивен потенциал и на производствени полета с: 460 кг/дка в Крушовене, Плевенско; 445 кг/дка в Калипетрово, Силистренско и 420 кг/дка в Горна Митрополия, Плевенско.
През 2014 година при CLEARFIELD® хибридите на СИНДЖЕНТА с рекордни добиви от първите жътви се отличават:
Хибрид НК НЕОМА с впечатляващи добиви в:  Бяла, Русенско – 471 кг/дка; Горна Митрополия, Плевенско – 461 кг/дка; Павликени и Козловец, Велико Търновско – 457 кг/дка и 455 кг/дка; Карнобат, Бургаско – 420 кг/дка; 414 кг/дка – Сандрово, Русенско. На производствени полета резултатите от добиви са също така впечатляващи: 480 кг/дка в Мърчево, Монтанско; 440 кг/дка в Плиска, Шуменско и в Светлан, регион Търговище;  400 кг/дка в Камено поле, Врачанско и Гулянци, Плевенско и Разград;  400 кг/дка във Варна;  420 кг дка в Исперих, Разградско и Павликени, Търновско; 430 кг/дка в Деляновци и Свищов, Търновско.
Хибрид НК АДАЖИО отново показва високия си добивен потенциал, като красноречиво за това „говорят“ резултатите от добивите в: Горна Митрополия, Плевенско – 490 кг/дка; Козловец, Велико Търновско – 466 кг/дка; Бяла, Русенско – 450 кг/дка; Павликени, Велико Търновско – 426 кг/дка.
Хибрид НК МЕЛДИМИ и хибрид НК ФОРТИМИ също така дават впечатляващи добиви. НК МЕЛДИМИ се откроява в Бяла, Русенско с 434 кг/дка, в Павликени, Велико Търновско с 424 кг/дка и Горна Митрополия, Плевенско с  447 кг/дка. НК ФОРТИМИ се представя много впечатляващо в Горна Митрополия, Плевенско с  481 кг/дка; в Бяла, Русенско с 420 кг/дка и Павликени с 417 кг/дка; в Калипетрово, Силистренско с 375 кг/дка и в Карнобат, Бургаско с 393 кг/дка.
SY BACARDI CLP доказа високодобивния си потенциал с рекордни добиви от: 490 кг/дка в Горна Митрополия, Плевенско; 486 кг/дка и 487 кг/дка в Козловец и Павликени, Велико Търновско; 478 кг/дка в Бяла, Русенско и 448 кг/дка в Долни Дъбник, Плевенско; 389 кг/дка в Калипетрово, Силситренско, а в Южна България достигна 448 кг/дка в Карнобат, Бургаско. SY NEOSTAR CLP впечатлява с рекордни добиви от: 510 кг/дка в Козловец и 471 кг/дка в Павликени, Велико Търновско; 490 кг/дка в Бяла, Русенско; 455 кг/дка в Горна Митрополия, Плевенско; 443 кг/дка в Долни Дъбник, Плевенско; 410 кг/дка в Калипетрово, Силситренско, а в Южна България достигна 445 кг/дка в Карнобат, Бургаско.
Рекордните резултати при хибридите слънчоглед на СИНДЖЕНТА са постигнати при спазване на технологията на компанията: основно третиране - след сеитба преди поникване на културата с почвения хербицид ГАРДОПРИМ® ПЛЮС ГОЛД който за поредна година доказа високата си ефикасност срещу контролираните плевели и, спрямо нуждата и конкретния случай, употреба на вегетационни хербициди ФУЗИЛАД ФОРТЕ® срещу житни плевели и балур от коренища или ЛИСТЕГО® срещу всички раси на Синя китка и проблемните плевели бутрак и паламида, които в конвенционалната технология не се контролират с хербициди.
За повече информация се обръщайте към специалистите на СИНДЖЕНТА БЪЛГАРИЯ ЕООД по региони или на телефон 02/800 4000, или e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., или на www.syngenta.bg

Публикувана в Агроновини

Интегрираното производство на растения и растителни продукти е рационално прилагане на комбинация от биологични, биотехнологични, химични, физични, агротехнически и селекционни мерки. При него използването на химични продукти за растителна защита (ПРЗ) е ограничено до определен минимум, необходим за поддържане на популацията от вредители и загубите от тях в границите под прага на икономическа вредност (ПИВ).
Прилагането на тези мерки допринася за пълно използване на факторите на природното регулиране в агроценозите, увеличаване на биологичното разнообразие и опазване на растенията и продукцията, чиста от замърсяване с пестициди.
Интегрираното производство на растения и растителна продукция има за цел:
• Поддържане на стабилни агро-екосистеми, запазване и обогатяване на биологичното разнообразие на територията на стопанството
• Рационално комбиниране на ПРЗ с механизмите за естествено регулиране на вредителите по земеделските култури
• Намаляване на допълнителните разходи и нежеланите влияния върху околната среда и здравето на хората чрез намаляване употребата на ПРЗ.
Величината на добива и качеството на зърното са силно зависими от предшестващата култура
Пшеницата реагира силно на вида на предшественика както във връзка с
величината на добива, така и по отношение на качеството на зърното.
Поради голямата площ, на която културата се отглежда, на практика всички останали полски и част от зеленчуковите култури могат да бъдат нейни предшественици.
При класиране на предшествениците по отношение на пригодността им за отглеждане на пшеница се изхожда от тяхната ранозрялост, възможността за редуциране на минералното торене, физическото състояние на почвата след прибиране на предшественика, вероятния срок на сеитба на пшеницата и риска от влошаване на фитосанитарното състояние на посева. При комплексна оценка на значимостта на горните фактори, вероятните предшественици се подреждат в следните групи:
• най-подходящи – ранни и средно ранни зърнено-бобови култури (грах, леща, фасул, бакла, нахут и др.), както и едногодишни тревни смеси с бобов компонент, които остават след себе си почвата обогатена с азот и позволяват намаляване на оптималната азотна норма до 1/3, при получаване на висок добив и реализиране на високо качество от пшеницата;
• подходящи – култури, които се прибират до първата декада на септември (рапица, ранни хибриди царевица за зърно, царевица за силаж, слънчоглед), включително по-късни зърнено-бобови култури (соя), дават възможност за навременна подготовка на почвата за сеитба и сеитба в началото на оптималния агротехнически срок;
• средно подходящи – култури, които се прибират до края на втората декада на септември (средно ранни хибриди царевица за зърно, цвекло, зеленчукови култури), в т.ч. и повторка (пшеница след пшеница от същия вид);
• малко подходящи, но допустими – средно късни хибриди царевица, късни хибриди царевица, узрели до средата на октомври, други есенници (ечемик, тритикале, ръж – когато зърното не е предназначено за хляб);
• неподходящи – продължителна монокултура, новоразорани полета с многогодишни треви, включително и целини, късни хибриди царевица, силно заплевелели с многогодишни плевели полета и др. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство

Разполагаме с точните хибриди за всяко отделно поле

Иван Костадинов - продуктов мениджър на Пионер Семена България, представя богатото портфолио от рапични хибриди и технологии на компанията с поглед към следващите години

(Продължение от бр. 362)

Продължаваме разговора, който започнахме в брой 362 на вестника с Иван Костадинов – продуктов мениджър на Пионер Семена България за новостите при рапица, които компанията ще предложи през следващите години на своите клиенти.

– През следващите две години пускате нови хибриди рапица с повишена устойчивост на болести. Кои са тези болести?

– От гледна точка на устойчивост и толерантност към болести искам да подчертая, че следващата година ще бъдат пуснати за регистрация и до две години ще са на пазара нови хибриди с търговска марка Pioneer Protector® Phoma и Pioneer Protector® Sclerotinia. С тях, подобно на Protector® мана и Protector® синя китка при слънчогледа, на фермерите ще се гарантира нова генерация хибриди рапица с повишена устойчивост към тези две болести. Това рязко ще увеличи ефикасността от използваните фунгициди при рапицата, съответно ще запази културата здрава и чиста до жътва и ще повиши както физическия добив, така и масленото съдържание.

– До каква степен ще бъде гарантирана защитата от фома и склеротиния?

– При склеротиния според данните, които имаме в момента, защитата ще бъде увеличена с 65%. Това означава, че с 65% се повишава толерантността на растението към болестта и се намалява драстично образуването на склероций и заразяването на полето с тази зимуваща форма на паразита. Болест, която оказва негативно въздействие при следващите култури, както е при слънчогледа.

При фомата има два вида устойчивост – едната е хоризонтална, другата е вертикална. Хоризонталната устойчивост е развитието на болестта по листата, а вертикалната е ограничаване разпространението на заболяването в стъблата. За отбелязване е, че ние ще имаме хибриди с до 100% устойчивост на фома, което доста ще облекчи работата на фермерите и ще намали разходите им за фунгициди.

– Това означава ли, че не трябва да се пръска или ще бъдат намалени дозите и броя на пръсканията?

– При склеротинията определено ще бъде намален броят на пръсканията, като се запази регистрираната доза на препаратите. При фомата има вероятност, ако имаме регистрация на хибрид с добра устойчивост, дори да се елиминира есенното третиране с фунгициди срещу тази болест.

Това намалява разходите на фермерите и като преки разходи за препарат, и като загуба на време, което може да бъде използвано за други мероприятия при други култури. В същото време значително ще бъде облекчена растителната защита в културата рапица.

– В резултат от повишената влажност конвенционалните хибриди рапица тази година на много места полегнаха. Как се държаха вашите конвенционални хибриди при тези условия?

– От гледна точка на конвенционални хибриди от голямо значение за полягането е също така използването и разпределението на азотните торове през вегетацията. Еднократното внасяне на цялата доза азот плюс повишената влага от валежите от ранна до късна пролет доведоха до полягане на рапицата на много места. Въпреки условията, там, където фермерите направиха балансирано торене – азот, фосфор, калий, микроелементи за усвояване на хранителните вещества плюс разпределеното внасяне на азота на 3 или 4 пъти, успяхме да запазим рапичните полета, като на места имаше накланяне, но не и полягане. С агротехнически средства има възможност проблемът с полягането да се облекчи. Има го в района на Стара Загора и Плевен, докато при MAXIMUS® хибридите дори при леки отклонения от добрите земеделски практики не се забелязва полягане, благодарение на добрата R; устойчивост. При MAXIMUS® хибридите както в Северна, така и в Южна България никъде нямахме полягане или пречупване на растения.

– Как работи селекцията за повишаване на добивния потенциал на рапицата?

– Нашите селекционери са установили, че стабилен, постоянен и висок добив се получава от увеличаване дължината на шушулката и броя на семената в нея. По този начин имаме стабилно и постоянно увеличаване на добивния потенциал, без значение на климатичните условия върху добива. Вече е налице първият ни хибрид – PR44D06, който е ново поколение рапица. Всички нови хибриди, които ще бъдат пуснати на пазара през следващите години, ще са именно по това направление. Докато има хибриди, които основната им характеристика е висок добив и голяма абсолютна маса на 1000 броя семена, точно при тях се получава много голямо разминаване в добивите. При години с благоприятни условия от тях се получават високи добиви, но в стресови години, когато абсолютната маса на 1000 броя семена пада много силно, и средният добив се понижава много силно. Така че увеличаването на бройките семена и размера на шушулката води до високи и стабилни добиви през годините, т.е. по-лесно се компенсират стресовите условия.

– Доколко се увеличава добивът?

– В общи линии всяко ново поколение превишава стандартите, използвани от нас за сравнение, минимум с 4 – 5%, което е нормално и логично. Всяка следваща година това се натрупва и всяка година имаме едно стабилно увеличение на добива, което е напълно реално.

Интервюто взе Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 17 Февруари 2014 11:31

Как да изберем зърноприбиращ комбайн

При високопроизводителните машини изборът е между “хибриди” и “ротори”. Решението трябва да се вземе без влиянието на емоции и пристрастия

Сега е моментът, когато фермерите закупуват нови комбайни за предстоящия сезон. В редакцията получаваме много молби от наши читатели за съвет как да се ориентират в огромното многообразие от машини, които се предлагат на пазара. Тъй като в България е трудно да се намери независим и напълно обективен консултант по въпроса, отправихме молба към авторитетния специалист  от Германия Андреа Фейфър от Feiffer Consult за съдействие. Публикуваме статията, която получихме специално за „Гласът на фермера“.  Статията е уникална за българския печат.

Увеличаването на мощността в сектора на зърноприбирането непрекъснато расте. Двигателите на най-мощните модели вече приближават границата от 600 к.с., и изглежда, че инженерите не смятат да спрат там. Една от причините за тази тенденция е желанието да се намалят нарастващите разходи за заплащането на труда на висококвалифицирани комбайнери съотнесено към единица площ. По тази причина толкова често се говори за повишаването на производителността при жътвата. Ако през 1950 година за прибирането на реколтата от 10 декара са били необходими около 30 часа, то през 1990 година е стигал само 1 час, а днес е напълно реално работата да се свърши за половин час. Търсенето на комбайните се диктува от цените на зърното. Дори в Южна Германия, където преобладават дребни стопанства, фермерите все по-често се замислят за закупуването на собствен комбайн.
А излишната влага, през последните години по време на жътвения сезон се наблюдават валежи, че и направо порои, показва, че жътвата не винаги може да се проведе в правилните срокове. Вследствие на това на вторичния пазар на земеделска техника се увеличи търсенето на пет- и шестсламотръсни машини в добро състояние.
ОВЪРШАВАНЕ
На пазара има зърноприбиращи комбайни от три основни типа. Освен добре известните сламотръсни модели, съществуват още аксиално-роторни, както с един, така и с два ротора, така и хибридни – при тях роторния принцип е съчетан със сламотръси.
Постепенно „класическите“ сламотръсни комбайни започват да излизат от играта. Разбира се, това се отнася преди всичко за „висшата лига“ - моделите с мощни двигатели. При традиционните сепариращи системи масата, попадаща в камерата за овършаване преминава през нея твърде бързо. Обикновено тя се оказва на сламотръса за една двадесета част от секундата. А за това време трябва да се отделят колкото е възможно повече зърна в подкамерното пространство. След това масата с остатъците от зърното се отправя към сламотръса. Тъй като за отделянето на зърното на него се използва кинетичната енергия от падането на самите зърна, да се изтръска твърде много от общата маса не е лесно. Така че лимитиращ фактор за производителността тук не е мощността на двигателя и пропускателната способност, а размерът на загубите на зърно на сламотръса. По тази причина при съвременните модели в конструкцията на сепариращата система понякога се включва втора камера с широки ъгли на подкамерното пространство и няколко битер-сепаратора. За подобряване на отделянето на зърното от влажната маса, диаметърът им се увеличава, както впрочем, и при роторните и хибридните комбайни.
Заедно с това сламотръсните машини са малко по-универсални, особено, ако по някакви причини стопанството не се нуждае от висока пропускателна способност. При невисоки добиви пет- или шестсламотръсен комбайн с хедер с голяма работна ширина често работи доста ефективно. Същото се отнася и за сламотръсните машини с многостепенна система на овършаването. Те се представят добре и в условия на високи добиви, когато през сепариращата система преминава много маса. За сламотръсната машина при такива условия е много по-лесно, отколкото за роторната или хибридната. На него не му се налага да прекарва огромно количество слама през дългия ротор с риск той „на мъртво“ да се задръсти. Сламотръсните комбайни се оказват по-ефективни при жътвата на рапица, както и при голяма заплевеност на посевите.
ПО ВЪПРОСА ЗА СЛАМАТА
С мнението, че най-добре сламата се разпределя след сламотръсните комбайни е трудно да се спори. Те са способни да разпределят сламата равномерно, и след това работата със сламопресата е много лесна. При това процентът на загуби при сепарирането и разпределянето е много нисък. Този фактор е много важен за животновъдните стопанства, които ценят буквално всяка сламка. Но нелошо разпределят сламата и хибридните модели. При роторните машини равномерното разпределяне зависи от скоростта на подаването на сламата от ротора, а тя зависи от скоростта на въртенето му и от това в каква форма излиза сламата от там. Преди по тази причина при роторните машини понякога възникваха проблеми. Стигаше се до там, че пролемите със сламата и сепарацията при определени условия бяха едва ли не основните аргументи против използването на аксиално-роторни машини в животновъдните стопанства. Но ситуацията вече се промени. Производителите, внасяйки редица модификации, постигнаха значително подобрение в качеството на разпределянето на сламата и намаляването на загубите при сепарирането. Сега по този пунктове роторните машини работят толково добре, колкото и хибридните. Но разликата със сламотръсите се вижда добре по това, какво се разпределя на полето. Високата абсорбационна способност на сламата при балирането не носи нищо добро. Такава слама ще съхне дълго.
Но ако трябва да говорим честно, дори и фермерът да има огромна нужда от чиста и суха слама, не бива да се фиксира твърде много върху типа на комбайна. Първостепенната роля все пак си остава на логистиката – добри сламопреси, транспорт и съхранение. Днес качеството на работата със сламата е посока за интензивни търсения и внедряване на нови технически решения.
ХИБРИД И РОТОР
Във „висшата лига“ на най-производителните модели зърноприбиращи комбайни, първенството си оспорват три „основни играча“ - Claas с хиридните си машини и John Deere и New Holland, предлагащи аксиално-роторни модели. Хибридната система може да осигури високи резултати дори при работа във влажни условия, изисквайки при това дори по-ниска мощност от аксиално-роторните машини. Това преимущество доведе до ускорено развитие на хибридните машини. Добивите както на зърното, така и на сламата растат, всичко трябва да премине през комбайна, без при това да се намалява производителността на хектар, а сламата след това трябва или да се отправи във фермата, или да се използва като природно средство за защита на посевите.
Успехът на аксиално-роторните модели е обусловен от факта, че производителите хвърлиха големи усилия, за да ги адаптират за европейския пазар. Те първоначално са разработени за северноамериканския пазар, където условията са съвсем различни както по отношение на добивите на зърното, така и по количеството на сламата. Пътят на „роторите“ към европейския пазар беше трънлив и съпроводен от многобройни проблеми, тъй като техниката се оказа в напълно нови за нея условия. След доусъвършенстване тези машини станаха популярни и в Европа.  Което не е странно – тези комбайни започнаха да демонстрират висока производителност на площи с много високи добиви при сухи условия на кампанията, както и не лоши резултати при влажно време. Тъй като овършаването на зърното става по цялата дължина на ротора (а значи по-дълго време), то става в по-щадящ режим в сравнение с камерата. Поради това тук процентът на повреденото зърно е малко по-нисък в сравнение със сламотръсните и хибридните машини. По отношение на качеството на зърното тази технология е важна не само в семепроизводителните стопанства, но и при стопанства, където значителна част от площите са засети с царевица. Колко трудно е решението, особено ако изборът е между роторен и хибриден модел, показва постоянната смяна на лидерите в продажбата на нова техника на пазара в Германия. Отначало всички се прехвърлиха от хибридните модели на Claas към роторните машини на други производители. След това, с появата на новия Lexion, Claas отново си върна лидерството. Днес, с появата на нови модели, кантарът отново се колебае в посока на роторните машини. Ако говорим за световните тенденции, то там е добре видно, как нивото на роторните комбайни неотклонно и постоянно расте.
Да вземем например ситуацията в Бразилия. Само до преди 5 години съотношението „сламотръси“ към „ротори“ бе 80:20. Днес ситуацията е точно обратната – 20 % „сламотръси“ и 80 % „ротори“. В районите с ниско количество на валежите тази тенденция до голяма степен е обусловена от увеличението на обработваемите площи и прибирането на култури с едри семена, като соя, боб и царевица. В подобни условия роторните машини разкриват напълно своите предимства. Напълно е възможно  в недалечното бъдеще да бъде трудно да се намери производител на зърноприбираща техника, който да няма в своето портфолио роторен модел.
ПО-ДОБРЕ ПОВЕЧЕ И ПО-ДОБРЕ
Не в по-малка степен е важно и техническото оборудване на комбайна. Изборът му, разбира се, започва от хедера. При равни други условия е вярно твърдението – колкото е по-голяма работната ширина на хедера, толкова той е по-добър. Винаги е по-добре да се избере с половин метър повече, отколкото с половин метър по-малко. Голямата работна ширина дава възможност да се намали скоростта на движението на комбайна при жътвата без загуби в производителността на хектар. По-ниската скорост означава по-точен отрез, по-малък процент на натрошаване на зърното. Днес вече никой не избира само между 2 варианта – 10 или 12 метра. Ако става дума за високопроизводителен комбайн, то не си струва да го пускате на полето с хедер с работна ширина по-малка от 10, 5 м.
Може да възникне ситуация, когато на комбайна просто не му стига скорост за пълното натоварване на високопроизводителната му сепарираща система. Що се отнася за максималната ширина на хедера, то днес в САЩ вече се използват такива с ширина 18 метра, които буквално „гълтат“ хектарите при жътвата. С помощта на дълъг разтоварващ шнек зърното попада първо в претоварващия бункер с лентов транспортьор и след това – в ремаркето. Но подобни габарити на хедерите са уместни само в райони, където не възникват проблеми със сламата.
АДАПТИВНОСТ
Ако в стопанстото се отглежда рапица, трябва да се разгледа възможността за закупуването на хедер с възможност за бързо адаптиране към тази култура. Появата на нови сортове, както и интензификацията на отгеждането им, водят до това, че периодично прибирането на други култури съвпада по време с прибирането на рапицата. В подобна ситуация, преди да се пристъпи към прибирането на рапицата, се налага да се прибере, например, цялата пшеница, която се отглежда в стопанството. Ако в хедерът е заложена възможност за бързо адаптиране за смяна на културата, то това може да се избегне.
Хедерите от класовете Power и Premium Flow позволяват да се премине на рапица много бързо. При тези хедери е ликвидирана най-трудоемката част – поставянето на приставката за рапица. Фактически тя е интегрирана в самия хедер.
ДОБРО ВЛОЖЕНИЕ?
Колкото повече е натоварен зърноприбиращият комбайн в стопанството, толкова по-необходими са инвестициите в техника, способна да поеме част от натоварването на комбайнера и да повиши производителността. Автоматични управляващи системи на комбайните са актуални не само при наличието на тях на хедери с голяма работна ширина. За сметка на постоянно, дори и неголямо, припокриване се намалява ефектът от голямата работна ширина дори при малки хедери. В редица случай автоматичната управляваща система осигурява увеличаване на производителността на комбайна с 10 на сто. Когато на комбайнера му се налага по-малко да върти волана, той може да отдели повече внимание върху контрола и оптимизирането на процесите на прибирането и овършването на масата. Освен това, когато жътвената кампания приключи, скъпите компоненти на автоматичните управляващи системи могат да се монтират на други машини в стопанството. Така средствата за тяхното закупуване ще се върнат много по-бързо.
Ако е купен широк хедер, то е време да се замислите и за възможността за използването на терминала на управлението на автоматичната управляваща система със система за планиране на преминаванията на машината по полето. Парите, платени за по-скъпия и широк хедер, няма да де възвърнат напълно, ако ви се налага то тук, то там, без ясна траектория, да прибирате останалите необработени поради сложния контур и/или релеф на терена, малки участъци на полето.
Що се отнася до дооборудването с подобни системи на малките комбайни, при които такава добавена стойност вече е доста съществена, то смисъл има, само когато зад волана седи самият собственик на неголямо стопанство, на когото в процеса на комбайнирането се налага да решава маса управленчески и логистични задачи по телефона. В този случай, комбайнът се превръща в офис на колела.
ГУМЕНИ ВЕРИГИ
Желателно е да се подбере обемът на бункера с оглед като минимум на едно пълно преминаване на полето и възможност за разтоварване само от едната страна. Иначе безкрайно ще ви се наложи да се движите по сложни траектории за претоварване на зърното в ремарке, когато ширината на хедера се оказва по-голяма от дължината на ръкава на разтоварващото устройство. И тук започва най-важното. Пълната маса на комбайн с 10-метров хедер и пълен бункер със зърно е голяма, въпреки, че навсякъде, където това е взможно машината е максимално олекотена – пластмаса, карбон, алучиний. Освен това, все по-често се използват нови подходи в проектирането и производството, когато се подсилват само отделни, намиращи се под натоварване елементи, а всичко, което не е неободимо, максимално се облекчава. Така напрмер се постъпва в производството на мотовилата, конструкцията на които е разчетена с оглед на различно натоварване по работната ширина.
Но въпреки всички усилия, машините все пак стават все по-тежки – комбайните с традиционен колесен ходови апарат вече не удовлетворяват агротехнологичните изисквания за натоварване на почвата и изискванията за натоварването на пътното платно. Понякога без използването на верижна ходова част тези проблеми не е възможно да бъдат решени. При влажни условия на жътвата гумените вериги имат явно предимство – кобайнът може да работи на полето, по което едва ли някои ще се реши да изкара колесна машина. Поради това продажбите на комбайи с гумени вериги в последно време нараснаха с 20 на сто.
АКТИВНО РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА СЛАМАТА
За високопроизводителните комбайни с хедери с голяма работна ширина качественото разпределяне на сламата по цялата ширина не е лесна работа. Върху решаването на този проблем работят активно всички производители. Без активна система за разхвърляне, да се разпредели сламата по цялата ширина просто не е възможно. Claas разработва насочващ разпределител на раздробената слама с ширина 12 метра, което е напълно оправдано – качественото разпределяне на надробената сламата и нейното последващо заораване много положително се отразяват върху добивите на следващата в сеитбообръщението култура.
ВСИЧКО НА ЕДНА КАРТА?
Все по-важно става и нивото на сервиза, който могат да предоставят дилърите. Често се получава, че цената вече не е основният аргумент „за“ или „против“ покупката на конкретен комбайн. Сервизът е по-важен. В надпреварата за качество на сервиза, и най-вече скоростта на обслужването, някои дилъри са готови на всичко. В Германия вече има дилъри, които пращат сервизните си техници на полето с частни самолетчета. Но фермерите, избирайки високопроизводителна техника, предпочитат да работят с онези дилъри, при които думите не се разминават с делата, тъй като залозите са големи.
Мощността води след себе си и много друго. Високопроизводителният комбайн има нужда от хедер с голяма работна ширина, за който, може би ще бъде необходима система за активно разпределяне на сламата. Значителното увеличение на теглото на машините води до използването на гумено-верижен ходови апарат. Намаляването на натоварването върху комбайнера и увеличаването на производителността са свързани с поставянето на автоматични управляващи системи и терминали със системи за планиране на преминаванията по полето, а и логистиката на цялото стопанство се налага да се пренастрои към комбайна. В противен случай ще се наложи скъпата машина да престоява. Така, че най-добре е изборът да се прави като се оставят настрана емоциите.

Публикувана в Агроновини

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта