Понеделник, 30 Септември 2019 16:35

Не бързайте да продавате царевицата!

Независими един от друг източници на Гласът на земеделеца, които през последния месец са посетили т.нар. Царевичен пояс в САЩ, споделят наблюденията си, че състоянието на царевицата в САЩ е критично и добивите едва ли ще са високи. Това е в разрез с доклада на USDA, но според запознати източници, докладът не може да бъде обективен критерий, тъй като целта му е да подтисне паниката и да задържи цените ниски.

ПРеходните запаси също са достатъчно ниски, така че има всички основания да се очаква, че след януари цената на царевицата ще тръгне рязко нагоре.

В последната прогноза за зърнената реколта в България, от Европейската комисия също понижи данните за  производството на царевица, слънчоглед, рапица и ечемик в България.

Така след понижение на добивите от 7.65т/ха на 7т/ха, родната реколта от царевица е понижена от 4.21Ммт на 3.85Ммт, получена от 550кха площи.
Понижени добиви има и слънчогледа от 2.6т/ха на 2.41т/ха, водещо до понижение на реколтата от 2.08Ммт на 1.93Ммт. Площите от слънчоглед са без промяна на 800кха.
Реколтата от ечемик е понижена от 540кмт на 528кмт, получена от 111кха площи и 4.75т/ха среден добив, срещу 4.91т/ха преди месец.
Реколтата от рапица също е понижена от 410кмт на 399кмт, получена от 150кха площи и 2.66т/ха среден добив, срещу 2.73т/ха преди месец.
Данните за пшеницата са без промяна – реколта 6100кмт, получена от 1180кмт площи и 5.17т/ха среден добив.

Публикувана в Бизнес
Неделя, 29 Септември 2019 10:10

На зърнения фронт нищо ново

Липсата на конструктивни новини обуслови ценови застой в развитието на европейските зърнени пазари почти през целия изминал седмичен период (20-26.09.19 г.). Едва след обявяване на резултатите от поредния мащабен египетски търг се забеляза известно раздвижване на пазара, като на 26 септември цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж се покачи и в крайна сметка след двупосочни колебания борсата завърши седмицата с ограничено положително отклонение от 1,25 евро, на равнище EUR 173/т.

Цените на западноевропейското хлебно зърно на експортния пазар останаха почти непроменени . На 26 септември френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR170FOB, а цената на германската пшеница мин. 12,5% протеин леко се понижи - до EUR 169-174/т СРТ Хамбург (EUR205FOB Руан и EUR203/т СРТ Хамбург към 27.09.18 г.).

На 25 септември Държавната египетска агенция GASC информира за покупката чрез международен търг на 300 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 26 октомври - 5 ноември 2019 г., в това число: 240 хил. тона руска пшеница и 60 хил. френска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

GrainExport

197,75

15,12

212,87

60 000

Русия

AST Agro

196,45

16.80

213,25

60 000

Русия

Posco International

197.50

16.80

214,30

60 000

Русия

Posco International

197.75

16.80

214,55

60 000

Франция

Glencore

193.75

21,20

214,95

Вече за втори пореден път френската пшеница успя да спечели част от важната международна сделка благодарение на изключително конкурентната фобна цена, но черноморското зърно все пак продължава да се налага с по-изгодното за купувачите навло. Анализаторите коментират, че възходящият потенциал на пазара в ЕС изглежда ограничен поради големите наличности от пшеница в глобален мащаб и най-вече „обилното предлагане на черноморско зърно”.

В момента са много активни украинските продавачи, но както се вижда от резултатите на египетския търг руснаците държат гарда. Според търговски източници експортният потенциал на Русия може да се окаже по-голям отколкото прогнозират западните експерти. На 25 септември Министерството на селското стопанство на Русия увеличи оценката си за размера на новата реколта от пшеница от 75 млн.т на 78 млн.т.

Ценови застой се наблюдава и на американските пазари. Мека червена зимна пшеница в момента се предлага за износ от САЩ при средна цена от $214/т FOB, което практически повтаря стойностите от същия период на 2018 г. ($216FOB).

Основните участници в търговията заеха изчаквателна позиция на пазара предвид предстоящото публикуване на важни за ценовото развитие данни за запасите от зърнени храни и добива от пшеница в САЩ.

Пазарът на фуражното зърно през изминалите седем дни също беше относително стабилен. Експортните котировки на френската царевица се задържаха в границите EUR165-167/т FOB Бордо (EUR178/т – 27.09.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Г-н Берберов, въпреки забраната за паленето на стърнища, тази практика продължава – как ще го коментирате?

Нарушителите да си понесат санкциите, разписани в законодателството. Има си правила, те са за всички и никой не бива да се счита за изключение. Който е решил, че свободата е свободия, да си носи отговорност според цялата строгост на закона.

Падна ли дъжд в региона на Стара Загора, каква е картината?

Слаби валежи, притесняваме се да не провокират засятата на места рапица. Пределната полска водоемност в момента е ниска - около 50-55. Ако не паднат още валежи, това означава трудна оран, амортизация на техниката. На този етап най-важното е да се подготвим за сеитба и да засеем. Технологичният срок за сеитба на пшеницата е от 1 до 25 октомври, на ечемика – от 15 до 20 октомври.

Добра ли е реколтата от слънчогледа и царевицата, пазарната конюнктура каква е в момента?

В региона на Стара Загора добивите не са високи. Слънчогледът е под миналогодишните средни добиви, дори отива под критичния минимум на доходност от единица площ. Технологията при слънчогледа е по-скъпа, което още повече сваля неговата доходност. Добра реколта от царевицата имаме там, където са паднали дъждове и където има условия за поливно земеделие. Средните добиви са между 450-550 килограма от декар. И при царевицата доходността в момента е по-ниска, в сравнение с тази при пшеницата и ечемика. Пазарната конюнктура в момента не е благоприятна. Царевицата се изкупува на 23.5 – 24 стотинки за килограм, слънчогледът – около 51-52 стотинки. Миналата година цените бяха по-високи – 60 стотинки за килограм слънчоглед и около 27-28 стотинки при царевицата.

С какво се обяснява този спад в цените при царевицата и слънчогледа?

Това са борсови стоки, пазарът е единственият ценови регулатор. Всичко тръгна от последния доклад на аграрното министерство в САЩ (USDA). В него бяха прогнозирани по-малки площи с царевица в Америка. Впоследствие обаче, данните в доклада се промениха и това повлече надолу както цената на пшеницата, така и на царевицата. Ето как една спекулативна информация може да повлияе на ценовия пазар. В момента може да се говори за ценова депресия на зърнения пазар. Въпреки настъпилото успокоение, ценовите стойности от миналата година трудно ще бъдат достигнати. За българските зърнопроизводители проблемът е голям, защото ние произвеждаме суровина, не произвеждаме принадена стойност. Това ни прави слабо конкурентни.

Какви стимули са нужни, за да произвеждат българските зърнопроизводители принадена стойност, а не суровини?

Все по-трудно е да бъдем рентабилни – оскъпиха се голяма част от ресурсите, които използваме – работната ръка, наетата земя. В момента се говори за намалени ставки на въглеродни емисии, което за нас означава намаляване на обработката на земеделските площи. Ние трябва да вдигнем енергийната наситеност на единица площ и да умножим инвентара, който ползваме няколко пъти, за да можем да покрием тези изисквания. Говоренето за дигиталицация на земеделието е нещо прекрасно, но нека да е ясно – ние влагаме стотици хиляди левове за продукт, който се продава за стотинки. Много пари могат да се налеят в земеделието, но дали това ще бъде по най-ефективният начин? Тази преценка трябва много добре да се направи. Ние искаме да не ни се пречи да работим, нищо друго. В момента се лутаме в най-различни нормативни изисквания, които ни правят повече администратори, отколкото земеделци. Парите, които се отпускат за сектора, е по-добре да бъдат целеви, този подход е по-градивен. Сега не е съвсем ясно къде потъват и за какво. Ние, зърнопроизводителите, няма как да правим компромиси в своята работа. В условията на пазарна конкуренция, който прави компромиси в земеделието, жъне загуби. Но ние сме свикнали да се борим. 

Интервю на Анета Божидарова

Публикувана в Интервюта

През изминалия седмичен период (13-19.09.19 г.цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ се движеха предимно във възходяща посока, подкрепени от активизиране на износа и рязкото поскъпване на цените на петрола. При пшеницата за твърдото развитие на фючърсните и експортните котировки в значителна степен допринесоха и информациите за сушата в Австралия и Аржентина.

На 19 септември декемврийският контракт зимна пшеница затвори в Чикаго на равнище $179,35,/т, в сравнение с $177,37/т на 12.09.19 г. С 1,5-2 долара се повишиха и експортните котировки в САЩ – до $216-217FOB за мека червена зимна пшеница за товарене през септември- октомври.

С положително отклонение от 2,25 - 2,50 евро завърши седмичния период мелничарската пшеница на борсата в Париж – EUR171,75/т за доставка през м. декември. Цените на западноевропейското хлебно зърно на експортния пазар също се покачиха с 2-3 евро. На 19 септември френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по около EUR169-170FOB, а цената на германска пшеница мин. 12,5% протеин се изкачи до EUR 171-176/т СРТ Хамбург (201-203FOB Руан и СРТ Хамбург към 19.09.18 г.).

Експортните котировки на руската и украинската пшеница с 12,5% протеин в края на седмичния период се стабилизираха в диапазон $184-185 FOB черноморско пристанище ($206-215- 19.09.18 г.).

Оценките за производството на пшеница в ЕС през 2019/20 г. остават благоприятни. На 12 септември Министерството на земеделието на САЩувеличи прогнозата си за общия добив от пшеница в ЕС от 150 млн.т на 151 млн.т (137 млн.т -2018/19 г.), а на 18 септември водещата европейска независима агенция Strategie Grains подобри прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС с 1,5 млн.т, в сравнение с данните от м. август – до 144,5 млн.т, а това е с 14% повече в сравнение с предходния сезон. Анализаторите акцентират и върху друга важна промяна в прогнозните данни на Strategie Grains. В новата редакция на баланса прогнозата за износа на пшеница от ЕС за трети страни е увеличена с около 1 млн.т – до 25,7 млн.т, което е с драстичните 22,3% повече в сравнение с резултата от 2018/19 г.

Търговците споделят, че въпреки активизирането на експортното търсене възходящият потенциал на пазара в ЕС изглежда ограничен. Основна причина за това според европейските експерти са високите добиви в ЕС и относително ниските цени на черноморското зърно, което дори при паритетни стойности на база ФОБ, печелят купувачите с по-изгодното навло.

Тези дни пазарът на царевицата в САЩ получи голяма порция адреналин от рязкото повишение на цените на петроласлед атаката с дронове над петролните съоръжения на Саудитска Арабия. Очертаващото се увеличение на търсенето на царевица и производството на етанол стана основен фактор за възстановяване на цените на царевицата на борсата в Чикаго, което допринесе за възстановяване на цените на фуражното зърно на Стария континент след понижението в началото на месеца. Благодарение на подкрепата отвъд Океана ноемврийските котировки на царевицтаа на борсата в Париж през миналата седмица се стабилизираха в диапазон EUR162-164/т и около EUR 166/т FOB Бордо (EUR176 – 19.09.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

В последни работен ден на август в развитието на цените на пшеницата на международните пазари настъпи нов драматичен обрат

Поредният опит за възстановяване на житните котировки в Чикаго завърши с неуспех и на 30 август, фючърсният пазар заличи изцяло спечеления през предишните няколко дни аванс. В рамките само на два дни (30 август и 3 септември)под пресата на спекулативнитe продажби, пшеницата в Чикаго поевтиня с 7,5-8,50 долара – до $164,35/т, а това са най-ниските стойности от първата половина на май.

На 4 септември Чикаго частично коригира драстичния спад и септемврийски контракт пшеница затвори там на равнище - $167,65($184,50/т – 4.09.18 г.). Ценовата динамика на борсата в Париж през изминалия седмичен период в значителна степен беше повлияна от развитието на цените в Чикаго. На 4 септември водещият в момента на борсата декемврийски контракт мелничарска пшеница затвори на равнище EUR 166,25/т, в сравнение с EUR 169,00/т на 29.08.19 г. (EUR 200,50/т (4.09.18 г.).

Търговците коментират, че активизирането на експортното търсене се оказа недостатъчно за обръщане на низходящия тренд, още повече, че и новите прогнозни данни в повечето случаи бяха с негативен за ценовото развитие знак.

В края на август експортите от Международния съвет по зърното увеличиха прогнозата си за производство на пшеница и царевица в света. Според актуализирания баланс, представен от Съвета добива от пшеница през 2019/20 г. ще достигне ще достигне рекордните 764 млн.т, с 31 млн.т повече, в сравнение с предходния сезон. Спадът на производството в Русия ще бъде компенсиран с по-добрите реколти в ЕС, САЩ, Канада, Аржентина и Украйна, които ще увеличат и доставките на зърно за международния пазар.

Прави впечатление обаче, че спадът на борсовите котировки в Европа през изминалия период беше значително по-малък отколкото в САЩ. Същото се отнася и за цените при износа. Ако експортните цени на зимна пшеница в САЩ се понижиха с 9-11 долара (до $198-200FOB), то в Западна Европа понижението е само с 2-4 евро – до EUR 164-165FOB Руан за френска мелничарска пшеница иEUR 167-171/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (208FOB Руани EUR 210-215/т СРТ Хамбург към 4.09.18 г.).

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни ерозираха с 3-4 долара – до $187-189/т FOB черноморско пристанище ($222-224/т през същия период на 2018 г.).

Анализаторите коментират, че през близките дни трудно можем да очакваме забележима позитивна промяна в европейската ценова конюнктура, но и низходящият потенциал на пазара им се вижда доста ограничен – от 2 до 3 евро.

Ценовата конюнктура на пазара на царевица през изминалите седем дни също е низходяща.

Международният съвет по зърното на 27 август увеличи прогнозата си за размера на новата американска реколта с 8 млн.т спрямо юлските данни – до около 344 млн.т. С 1,1 млн.т в сравнение с данните отпреди един месец е увеличена и прогнозата за добива от царевица в Украйна – от 33,6 млн.т на 34,7 млн.т, което е само с 1 млн.т по-малко от рекордния миналогодишен резултат и с 10,6 млн.т повече, в сравнение с 2017/18 г.

Благодарение на по-високите добиви в Щатите и Украйна прогнозата за глобалнотопроизводство от царевица през 2019/20 г. е увеличена от 1,092 млрд. тона на 1,100 млрд. тона (1,129 млрд.т – 2018/19 г. и 1,090 млрд.т – 2017/18 г.). На 4 септември, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR161,25/т, в сравнение с EUR164/т , в края на предходната седмица и около EUR181/т на 4.09 .18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

През миналата седмица цените на пшеницата на европейските пазари прекъснаха стръмния низходящ тренд. Повод за издигането на котировките над четиримесечното дъно стана раздвижването на експортния фронт, провокирано от продължителния ценови спад на фона на понижението на курса на европейската валута. Низходящата ценова тенденция започна да се формира в края на май под влиянието на благоприятните перспективи за новата европейска реколта. На 15 август европейската независима агенция Strategie Grains.

Рязко, с 2,3 мнл.т увеличи прогнозата си за добива от мека пшеница в ЕС – от 140,6 млн.т до 142,9 млн.т, с над 12 на сто ръст спрямо предходния сезон. Успоредно с това водещите европейски експерти увеличиха и износа на мека пшеница от ЕС за трети страни и то почти с 3 млн.т – от 21,5 млн.т до 24,8 млн.т, а това е с 18 на сто повече в сравнение с предходния сезон. Според друга авторитетна агенция - „Agritel”, най-големият производител на пшеница в ЕС Франция през 2019 г. реколтира 39,2 млн. тона мека пшеница, с 14,9% повече спрямо предходния сезон.

На 3 юни септемврийски контракт мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по около EUR 185/т, а на 21 август цената му се срина до EUR 164,25/т. През същия период експортната цена на френското мелничарско зърно се понижи от EUR 190-192/т до EUR166-168FOB Руан.

През последните няколко дни наблюдаваме стабилизиране на пазара, като стойностите на септемврийските фючърси в Париж консолидират в диапазон EUR165-167/т, а експортните цени – около EUR167-169FOB Руан за френска пшеница 11,5%-12,5% протеин и EUR 171-174/т СРТ Хамбург за германска пшеница мин. 12,5% протеин (качество „В”). За сравнение, EUR197/т на борсата в Париж, EUR203/т FOB Руан и EUR 206-211/т СРТ Хамбург на 29.08.18 г.

Подкрепа на европейските котировки оказаха най-вече резултатите от последния мащабен египетски търг, където за пръв път от много месеци насам сред печелившите произходи се нареди и френската пшеница и то с най-конкурентната цена на база FOB – ЕUR 193,60/т. На 27 август Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 350 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 октомври 2019 г.

Подробности от египетския търг

Количество

в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Франция

Glencore

193,60

21,49

215,09

60

Русия

Posco

199.40

16.84

216.25

55

Русия

Posco

199.40

17.22

216.62

55

Русия

Posco

199.40

17.90

217.30

60

Русия

Garant

199.40

16.47

215.87

60

Украйна

LDC

198.35

18.25

216.60

Средните експортни цени на стандартна руска и украинска пшеница със съдържание на протеин 12.5% през изминалите седем дни останаха непроменени $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.).

За разлика от пшеницата, царевицата остана подчинена на негативния ценови тренд, обусловен от оптимистичната перспектива за производството на фуражната култура в Щатите и на Стария контенент. Само преди две седмици USDA увеличи прогнозата си за добива от царевица в Украйна до нов рекорден показател от 36,5 млн.т спрямо 34 млн.т очаквани само допреди един месец и 35,8 млн.т – 2018/19 г. (24,1 млн.т – 2017/18 г.). Новата реколта в ЕС в момента се оценява на около 65 млн.т с 0,6-0,8 млн.т повече спрямо очакванията отпреди един месец и резултата от предходния сезон.

На 29 август, цената на царевицата на борсата в Париж ерозира до EUR164/т, в сравнение с EUR165/т /т в края на предходната седмица и около EUR180/т в края на август 2018 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Анализирайки световните пазари е малко вероятно да се предположи някакво значително покачване в цените на зърнените култури през следващите няколко месеца. 
И докато несигурността за реколтата в САЩ през ранното лято предизвикваше някакви вълнения на пазара, то най-чаканият тази година доклад на USDA ги разби напълно в средата на август. Досегашните опасения за забавяне в сеитбата, които могат да окажат влияние върху добивите, бяха разсеяни с доклада, който показва съвсем незначително намаляване на засетите площи с царевица в САЩ и значително увеличаване на добивите в сравнение с дотогавашните очаквания.

След доклада фючърсните пазари паднаха рязко, още повече след докладваното увеличаване на добивите от царевица в Украйна с 3 млн. тона до рекордните 36, 5 млн. т.
Що се отнася до пшеницата, пазарът по принцип не очакваше нещо драматично да се случи. Все още се очаква глобалното производство на пшеница през настоящата стопанска година да бъде с цели 38 млн. тона повече от предходния сезон.
Публикувана в Бизнес

По данни на Европейския парламент над 50% от селскостопанската земя в ЕС е собственост на 2,7% от всички собственици. В последните години се заговори за проблема с придобиването на земя от реални фермери, които напускат земеделието, като тази земя се съсредоточава в различни бизнес структури. Започва да се създава нов модел земеделие, което измества фамилната природа на селскостопанската дейност и тя отстъпва място на корпоративния тип производство. Към момента 76% от стопанствата в ЕС обработват само 11% от селскостопанската земя. Неравномерното разпределение на земята, измерено чрез съответния коефициент, достига стойности от 0,82 при максимум 1. Проблемът с разпределението на земята е по-притеснителен отколкото неравномерното разпределение на доходите, където същият коефициент е 0,3. По този показател ЕС се нарежда сред страни като Бразилия, Колумбия и Филипините, където исторически корените на поземлената собственост и селскостопанското развитие предполагат такава картина.

 В България ситуацията не се различава от общата европейска картина, като 0,1% от всички собственици притежават 21% от земята. България е между страните в ЕС, в които земеделската земя е съсредоточена в ръцете на голям брой собственици. В България собственици на земеделски парцели са 1,86 млн. граждани и фирми, които притежават общо 4,4 млн.ха земеделски земи, което представлява около 88% от използваната земеделска площ (ИЗП) през 2017 г. Броят на собствениците през годините не се променя чувствително, като единствено се променя средното разпределение и притежание на поземлена собственост, която става концентрирана все по-неравномерно. Тази динамика в поземлените отношения през годините на свободна пазарна икономика се извърши по пазарни правила, което доведе до увеличаване на концентрацията и до окрупняване на ползването, независимо от раздробения брой селскостопански имоти. Проблемът с протичащите в тази посока процеси е, че земята преминава не от едни земеделски производители в други, а преминава често в ръцете на различни инвеститори и структури, които превръщат правенето на земеделие във все по-скъпо занимание и ограничават по икономически начин достъпа до тази дейност.

Най-голяма е групата на собствениците, които притежават до 10 ха. Това са 99.88% от всички собственици. В тяхно владение са 7,3 млн. имота с обща площ от близо 3,5 млн. хектара при среден размер от 0,48 ха. Това означава, че в ръцете на най-дребните земевладелци са близо 80% от площите. Средният размер на притежаваната от тях земя възлиза на 1,87 ха. Това означава, че доминиращият чувствително брой на собствениците са малоимотни такива, които в тези условия или нямат възможност да се занимават със селско стопанство или нямат възможност да продадат своята земя заради съсобствеността с други, което затруднява последващо разпореждане.

На другия полюс са десетте най-едри собственици. Заедно те притежават близо 190 хил. ха или 4% от общата площ, обособени в 270 406 имота. Средната площ притежавана от всеки един от тези нововъзникнали собственици е 19 хил.ха, което представлява огромен ресурс. Това, което показва световният опит, е, че мобилността на земята, съсредоточена по този начин в такъв вид притежатели, е много трудна, малките и средни земеделски производители почти нямат достъп до наемане на такава земя, когато тя се преотдава, а при настъпване на събития, които водят до желание на такъв собственик да продаде притежаваната от него земя, обикновено това става чрез намиране на друг крупен инвеститор, а не чрез разпродажба на малки сделки.

 Въпреки че през последните 10 години се засилва уедряването на собствеността на земеделските земи, картината е наситена с висока фрагментираност, където 79% от частните земеделски парцели се притежават от сравнително дребни собственици. Това прави земеделските стопанства в страната зависими от арендоването и наемането на земеделски площи от различни наемодатели. Земеделските стопанства в страната продължават да разчитат на наета земя, която съставлява през 2016 г. 86% от използваната земя в стопанствата. Именно увеличаване на наетата земя е основният източник за увеличаване на ИЗП във фермите в България. Собствената земя в стопанствата в периода 2007-2016 г. дори намалява от 647 хил.ха до 557 хил. ха, като това намаление на собствената земя и цялостното увеличение на ИЗП във фермите се компенсира от арендоване на земя.

Ситуацията, която се констатира в България, не е непозната в ЕС, макар че не е сред най-разпространените. Във Франция, която е водещата земеделска страна в ЕС, около 79% от стопанисваната ИЗП във фермите през 2013 г. е наета, което силно наподобява ситуацията в България. На обратния полюс са Полша и Гърция, където 17% и 39% от разполагаемата земя във фермите е наета.

Съществена характеристика в стопанисването на земята у нас е, че целият размер на наетата земя не се разпределя равномерно между стопанствата, като средно за периода 2007-2016 г. около 20% от стопанствата наемат земя. Като тенденция характеризираща се в цялостно преструктуриране на производствените процеси в отрасъла и в промяна на облика на земеделието от дребно и средно фамилно към едро и корпоративно насочено България не прави изключение. Тези стопанства, където се концентрира преобладаващият размер на земята, разпределени към населението представляват около 0,7%. Съпоставено с европейския контекст, положението е почти идентично, като стопанствата, където се концентрира основен поземлен и производствен ресурс заемат между 0,5-1,5% към населението на отделните страните. Средният размер на наетата земя в стопанствата през 2013 г. възлиза на 59 ха, като през годините се забелязва чувствително увеличение. България се нарежда сред страните в ЕС, където размерът на арендованата земя в стопанствата е сред най-високите, като във Франция, където също има висок процент на наета земя, техният размер е 66 ха на стопанство.

Повишеният интерес към земеделие и насочването към екстензивни производства, където ефективността и рентабилността зависят от увеличаване на средните размери в стопанствата и мащаба доведе до засилване търсенето на земя и увеличаване на цените. Средната цена на рентата се повиши два пъти само за периода 2010-2017 г. Най-голямо е увеличението при обработваемите земи, където за този период скокът на рентата средно за страната се повишава с 96%. Увеличението на рентата, която производителите плащат на собствениците на земя, не е изолирано явление, а характеристика за почти целия Европейски съюз. За периода 2007-2017 г. рентните плащания във Франция нарастват с 59%, докато в Полша увеличението е още по-впечатляващо – над 8 пъти. Причините за това са няколко, като на първо място трябва да се отбележи подпомагането по линия на СЕПП и другите директни плащания, структурата на производство, което изисква постигане на икономическа ефективност и рентабилност на база консолидация на площи, както и не на последно място на насочване на инвеститорски интерес, което повиши, както цените, така и рентата.

Средната цена на земеделската земя също се увеличава, като темпът на увеличение е много по-голям отколкото при цената на наема. За периода между 2010-2017 г. се отчита 214% увеличение на средните цени на земеделска земя, като най-малко са нараснали цените на ливади и пасища – 38%. Трябва също да се отбележи, че ниската доходност и брутна печалба на единица площ обясняват тези по-ниски цени на земята. Съпоставена цената на земята към възвращаемостта и добавената стойност от единица площ се вижда, че България е сред страните с бавно откупуване. Тази възвращаемост у нас възлиза на 8% през 2017 г., докато във Франция е 17%, а в Полша – 7%, в Гърция – 9%. Отнесено към факторния доход, нормата на възвращаемост у нас е 10%, докато във Франция е 14%, а в Полша – 8%. Това дава основание да се заключи, че цената на земята у нас отнесена към доходността от земята е на равновесно ниво, което допуска увеличение, но то може да дойде при паралелно увеличение на възвръщаемостта от производството.

Освен възвръщаемостта от земята, търсенето и структурата на производство, цената на земеделската земя се определя и от цената на рентата. Изчисляване коефициента на откупуване на земята у нас показва най-високи стойност, като откупуването посредством рентите у нас се изчислява между 13-20 години. За периода 2007-2017 г. темпът на изплащане на цената на земята намалява забележимо и става все по-близък до средните за ЕС. Средният срок за откупуване на земята чрез рентата се изчислява на 25-35 години в различните страни. Това означава, че цената на рентата у нас е по-висока отнесено към средната рента в ЕС. Това предполага, че има надценяване на рентата, и ако продължи лекото поскъпване на земята и едновременно с това цената на наетата земя се понижи, ще се достигнат равнищата подобни за ЕС. Непрекъснато растящата рента през последните 10 години се явява пречка пред навлизане в отрасъла и стартиране на производство особено за малките стопанства и младите фермери, което е съществен въпрос за облика, който ще има земеделието в бъдеще, какво ще се случи със селските райони и какви промени ще настъпят в работната сила.

 

Автор: доц. Божидар Иванов

Публикувана в Бизнес

Ценовата конюнктура на зърнените пазари от двете страни на Атлантическия океан и през изминалите седем дни остана низходяща, предвид големите наличности от зърнени храни в глобален мащаб. Темпото на ценовия спад обаче рязко се забави предвид активизирането на купувачите на експортния фронт. В рамките на седмичния период (16-22.08.19) експортната цена на американската мека червена зимна пшеница се понижи с 3 долара - до $206-207FOB за товарене през септември. През същия период септемврийските котировки на мелничарската пшеница на борсата в Париж се понижиха с 4 евро – до EUR 164/т. Експортният пазар за европейското зърно обаче остана относително стабилен, подкрепен от валутния фактор – понижение на курса на еврото спрямо американската валута. На 23 август френска пшеница 11,5-12,5% протеин се предлагаше за износ от Руан по EUR166-167/т FOB Руан, в сравнение с EUR168 FOB в края на предходната седмица и EUR211/т FOB на 22.08.18 г. Цената на германската пшеница„В” качество (мин. 12,5% протеин) през последните няколко дни се задържа на равнище EUR 171-174/т СРТ Хамбурги EUR173-178/т FOB Балтийско море за кораби до 3000 тона (EUR 209-214/т СРТ Хамбурги EUR 214-219FOB Балтийско морена 22.08.18 г.). Френската царевица в момента се котира за износ по EUR165/т FOB Бордо, в сравнение с EUR168/т FOB Бордо в края на предишната седмица.

Мониторингът на търговските фирми показва, че през изминалите седем дни средните експортни цени на руската и украинската пшеница със съдържание на протеин 12.5% се понижиха с 2-3 долара и в момент това качество се предлага за износ от дълбоководните черноморски пристанища по $191-193/т ($225-227/т през същия период на 2018 г.)

Тези дни стартира прибирането на новите слънчогледови реколти в Украйна и Русия. Анализаторите очакват рекордни добиви от маслодайната култура и в двете държави основни производителки, като украинската реколта се оценява вече на 15,5 млн.т, а добивът в Русия – на около 13 млн.т, в сравнение с 15,0 млн.т и 12,7 млн.т прибрани предходната година. Първите резултати в Украйна показват среден добив от 1,44 тона от хектар. Според местните търговци реколтната преса вече започна да тежи на пазара. През миналата седмица заводите оповестиха изкупните си цени, които гравитират към $360/т , което е с 7-10% под нивото на стартовите изкупни цени през същия период на 2018 г.

Експертите коментират, че въпреки очертаващата се рекордна реколта цената на украинското сурово слънчогледово масло засега остава сравнително стабилна $720-730FOB за товарене през септември и $710-715/т FOB за товарене през октомври ($695-710FOB към 23.08.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 15 Август 2019 15:12

USDA в страната на чудесата

Вчерашният доклад на USDA отново демонстрира, че пазарът реагира твърде болезнено на всякакви новини, като често не взема предвид никакви алтернативни фактори. По принцип, ако  USDA не съществуваше, то тя задължително трябваше да бъде измислена. Защото във всяка класическа история има зъл гений. Този, който идва и разваля всичко хубаво в живота на останалите герой.
И този път WASDE и FSA не можаха да излязат с общо мнение. Според вчерашният доклад в САЩ, според първата служба, са засети 90 млн. акра царевица, а според втората - почти 86 млн. акро. И в двата случая това е по-малко от 94-е млн. акра на USDA. А добивите в доклада са такива все едно никакви наводнения в Америка не е имало, все едно не бяха развалени хиляди акра и въобще - всичко е прекрасно.
Разбира се, не всички фермери се отчитат за  FSA, но при соята разликата в данните на двете служби е едва 2,7 млн. акра, при пшеницата - въобще 0,7, а при  WASDE - още по-малко. Но падащите цени на царевицата повлякоха след себе си и соята, и пшеницата, на борсата. При това отдавна беше известно, че никакъв внос в Китай в размер на  87 ММТ няма да има, тъй като тази цифра бе базирана на майските данни на  FAS за производството на свинско в Китай на ниво 48.5 ММТ. А от май досега там АЧС отнесе доста свински животи. Изобщо, по пътя на не особено хитри манипулации с цифрите още преди месец можеше да сме морално готови за  ниво от  84 (Reuters вчера каза 83.5 ММТ).

И изобщо цифрите не са това, което са. Очакванията за добивите от царевица в САЩ на USDA изглеждат леко (или силно) преувеличени. 

Но в момента ситуацията в Чикаго е следната - пшеницата драпа със зъби и нокти да се измъкне, а царевицата - да не падне в отрицателната зона на графиката. Но такива пикове вече е имало  в 14/15, и в 16/17. А и е логично под натиска на новата реколта.

Имайки предвид, какви изненади ни поднася  USDA напоследък, то смисъл в цифрите има все по-малко. По-добре да идеш на море.
Ася Василева
Публикувана в Бизнес

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта