Над 20 стопани от региона на двете общини поставят на дневен ред проблема с набезите на диви животни в земеделските ниви, решението е чрез ясни правила и промени в законодателството, казват от НАЗ. Ловците предлагат да се създаде специален застрахователен фонд, който да покрива такива щети

faximile02

Анета Божидарова

Години наред българските земеделски производители търпят щети от набези на диви животни. Проблемът поставят в писмо до редакцията на „Гласът на земеделеца“ стопани от общините Попово и Опака. Въпросът е отнесен и до българските институции – национален омбудсман, министърът на МЗХГ, комисията по земеделие в Народното събрание, до местната власт и държавното ловно стопанство „Черни Лом“ в град Попово.

„Обръщаме се към вас, по простата причина, че в продължение на години наред усилията ни за редуциране на популациите от елени и диви прасета в района на община Попово и община Опака остават напразни. Жалбите ни до горското стопанство, последвани от комисии, които уж правят оценка на щетите, гледайки посевите, са

подигравка с труда на десетки земеделски производители

от района. Обещанията за намаляване на популацията от тези видове дивеч, които нямат естествени врагове в природата, са напразни. Всяка година броят на кошутите и елените расте в геометрична прогресия. Ние, като стопани на наети и арендувани от собственици земеделски земи, успяваме да „нахраним добре“ държавната собственост от дивеч, дадени да се стопанисват на наш гръб на горско и ловно стопанство. А когато плащаме наемите на собствениците на земи, върху които се шири този дивеч и какво накрая остава за нас – за това никой нехае“, пишат в своето писмо, подписано от над 20 производители от региона на двете общини.

По казуса потърсихме становище от Националната асоциация на зърнопроизводителите и от Съюза на ловците и риболовците в България. „Проблемът е изключително голям и той не касае само земеделците – освен щетите върху посевите от диви прасета, елени и сърни, страдат и животновъдите в планинските райони – там стадата са нападани от мечки. Държавата наистина нехае за размера на щетите, а има години, в които те са огромни. Най-уязвими са полетата, които са в близост до гори. Виждал съм цяла нива с току що засята царевица, изровена от дивите прасета.“, заяви за „Гласът на земеделеца“ председателят на НАЗ Костадин Костадинов.

За да спасят продукцията си, фермерите използват репеленти, които да държат на разстояние от нивите дивите животни, обясни Костадинов. Според него държавните горски и ловни стопанства са отговорни за дивите животни. „Да получиш обаче от тях съдействие или компенсация за нанесени щети е като да чакаш от умрял писмо. Тази структура е като държава в държавата и е абсолютно недосегаема“, смята председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите. „Всичките ни опити да търсим работещо решение от тях са много трудни.

Препращат ни от една институция към друга, прехвърля се топката

и резултатът е нулев“, показва опитът на Костадинов, както и на земеделците от общините Попово и Опака. Затова от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще предложат конкретни промени в Закона за опазване на земеделската продукция, които да защитят стопаните, претърпели щети от набези на диви животни.

Пакетното законодателство обаче, свързано с мегазакона за земята и поземлените отношения, част от което е и този за опазване на земеделската продукция, все още е в работен режим и тепърва ще се гледа на заседание на парламентарната земеделска комисия. „Наясно сме, че миграцията на дивите животни няма как да бъде спряна, наясно сме, че дивите животни търсят прясна храна, но проблемът за нас е изключително сериозен и трябва

да има ясно разписани правила и мерки за действие

при такава ситуация. Сега всеки се спасява както може, но това не решава въпроса“, категоричен е Костадин Костадинов. Според него проблемът не може да бъде решен от Съюза на ловците и риболовците, защото това е неправителствена организация, която няма задължението да отговаря за този проблем, а и не би могла да се справи с него. „Агенцията по горите, държавните ловни и горски стопанства – това са отговорните структури по този казус. Държавата изкарва добри пари от дивеча, но защо това да е на гърба на земеделските производители. Популацията на дивите животни нали се следи, нали се правят планове за отстрел, прави се таксация, защо проблемът стои нерешен от години“, риторично пита председателят на НАЗ.

Проблемът е деликатен, проблемът е двустранен и наистина

има празнина в действащото законодателство

което трябва да урегулира тези обществени отношения, казва от своя страна инж. Васил Василев, председател на Съюза на ловците и риболовците. Дивечът е държавна собственост, държавата предоставя правата за неговото стопанисване на определени структури – горски стопанства, ловни участъци, ловни дружинки и т. н., припомня той. В същото време, по Конституция държавата е длъжна да гарантира опазването на видовете. Така

ловците се оказват между чука и наковалнята

– от една страна ги грози санкция от страна на държавата, ако не увеличават дивечовите запаси, от друга страна пак са заплашени от санкции - ако има прекомерно увеличение на дивеча, обяснява шефът на Съюза на ловците и риболовците. И анализира сложния генезис на проблема, който произлиза от предмета на неговото естество.

Дивите животни не познават административните граници, не четат наредби и закони

Ловните, дивечовъдните стопанства и дружинките имат задължението да подпомагат изхранването на дивите животни през зимата, в рамките на три месеца. Но нагонът на дивите животни да търсят прясна храна е естествен, дори и хранилките да са пълни. Едно животно не обитава само една горска зона, то се движи. Така един благороден елен, например, денем може да се движи в участъка на едно ловно стопанство, а нощем да търси храна в нивите. Ако обаче няма отчетена популация на благороден елен в една територия, ловците нямат задължението да я регулират. Но те се оказват отговорни за щетите, които са нанесени върху дадена земеделска територия от дивото животно. Дружинката няма възможност да регулира числеността на този вид дивеч, защото по официална статистика той не обитава въпросния район, нито има финансовата възможност да изплати щетите на фермерите. Дори и да има заведено дело и съдебно решение.

Според сега действащата нормативна уредба, когато се констатира щета, нанесена в земеделски площи от дивеч, от Регионалната дирекция по горите се назначава комисия, която да установи на място дали може по безспорен начин да се докаже какво животно е причинило щетата и какъв е нейният размер. Ако нанесената щета е в размер до 5% от земеделския масив, за нея не се изплаща обезщетение. Ако е над този размер и се дължи обезщетение,

трябва да се произнесе съдът

При такива дела държавата често бива подвеждана под отговорност като солидарен длъжник, тъй като тя има задължението да опазва дивеча. Самите ловни сдружения почти не разполагат с финансови ресурси и дори и да има осъдителна присъда в тази посока, те нямат откъде да вземат средства, защото като обществени организации не разполагат с имущество и не оперират с финансови средства. Така проблемът остава без решение, обяснява картината Васил Василев.

В момента много стопани ограждат с електропастири своите площи, но това е скъпо решение на проблема с набезите от диви животни. Според шефа на Съюза на ловците и риболовците, по-приемливо и работещо решение е

земеделските застраховки да покриват риска и от щети, нанесени от дивеч

Ако подобен тип застраховане бъде стимулирано от държавата и се превърне в масово, то няма да бъде скъпо за земеделските производители – все пак става дума за милиони декари обработваеми земеделски земи, изчислява председателят на Съюза на ловците и риболовците. Щетите могат да бъдат покрити и от специален Гаранционен фонд, какъвто навремето е имало в рамките на Държавния застрахователен институти /ДЗИ/, казва още Василев. Земеделското министерство може да инициира създаването на такъв фонд. Според Василев, добре е да се направи широка обществена дискусия с всички заинтересовани страни по казуса, за да се намери онова решение, което ще проработи на терен. Казусът засега остава отворен, а проблемът стои от години. Земеделските стопани от общините Попово и Опака бият барабана и искат конкретни отговори. Време е институциите да се задействат.

Публикувана в Бизнес

УС на Държавен фонд „Земеделие“-РА утвърди финансов ресурс в размер на 600 000 лв. по схема de minimis на земеделските стопани в сектор „Пчеларство" за компенсиране на разходи, възникнали в резултат на подмор на пчелни семейства, в следствие на проведени растителнозащитни мероприятия.

    Целта на помощта е възстановяване на пчелните семейства, смекчаване на последствията от отравянията и стабилизирането на засегнатите стопанствата.

    Бюджетът ще бъде разпределен както следва:

    • при подмор на пчелното семейство между 61 - 100% - 118 лв. за пчелно семейство;

     • при подмор на пчелното семейство между 30 - 60% - 50 лв. за пчелно семейство.

    Предстои ДФ „Земеделие” съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите да изготви указания за предоставяне на помощта.

Публикувана в Пчела и кошер

Сушата, обхванала от седмици много райони в Германия, е причинили на селското стопанство до момента щети за повече от 1 милиард евро, съобщава БТА. Сумата на загубите в най-тежко засегнатите провинции е достигнала 1.1 млрд. евро. Само провинция Шлезвиг-Холщайн, най-северната в страната, търпи загуби от 422 милиона евро.

Асоциацията на германските фермери призова за отпускането на помощ от 1 млрд. евро за компенсиране на загубите от съсипаната реколта. Министърът на прехраната и земеделието Юлия Кльокнер даде указания на провинциите да проучат какви са щетите и да съставят списък с предложения за облекчаване на трудностите, макар че в краткосрочен план не се очакват обвързващи решения на федералното правителство по въпроса за помощта.

Кльокнер иска да се изчакат окончателните данни за реколтата в края на август. В Германия отговорността за осигуряване на помощи за фермерите в кризисни ситуации е главно в ръцете на 16-те провинции.

Публикувана в Новини на часа

В резултат на пораженията, причинени от различни природни стихии – градушки, бури, проливни дъждове и наводнения, реколтата от 38 хил. декара в страната е напълно унищожена. Най-силно са пострадали пшеницата, ечемика, черешите, гроздето, прасковите, сливите, доматите, краставиците и пипера. Според икономисти това обаче не би трябвало да се отрази на цените, защото 80% от плодовете и зеленчуците са от внос. Засега и хлебопроизводителите се въздържат от коментар за цената на хляба.

Икономистите настояват държавата да наблегне върху оползотворяване на продукцията. „Зърното трябва да го правим на фураж, фуража на месо и мляко, месото и млякото на млечни и месни продукти, всичко това трябва да го поднесем на туристите, а вместо това се гледа повече на зърното“, коментират хора от бранша.

Земеделското министерство отчита спад на реколтата, но не драматичен. В България има нужда от пшеница от около 2 млн. тона. Действително има лек спад в добивите, но като цяло пак има над 5 млн. тона пшеница, която ще стигне както да задоволи вътрешните нужди на страната, така и за търговия на зърно навън.

Помощта от държавата ощетените земеделци ще получат наесен. Заплащане ще получат само тези стопани, чийто площи са унищожени на 100%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Ако африканската чума по свинете навлезе в България, ще се наблюдават десетки случаи на умъртвяване на животни, както се случва с чумата по дребните преживни животни. Това заяви пред БНР председателят на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" Васил Василев във връзка с опасността за пренасяне на заразата по свинете у нас.

По думите на Василев още няма официален анализ за очаквания размер на щетите, които могат да бъдат причинени от африканската чума по свинете у нас. Той изказа мнение, че щетите могат да достигнат 1.5 - 2 млрд. лева, които ще бъдат в сектор "Свиневъдство".

Василев отбеляза и други проблем в страната ни във връзка с болестта - има само една лаборатория, която е акредитирана да прави изследване на африканска чума, което е напълно недостатъчно.Едно от сдруженията е предало 7 проби за изследване преди 15 дни и още нямат отговор от Агенцията по храните, подчерта още председателят на ловното сдружение.

Василев попита и какво ще се прави, ако се започне интензивно отстрелване на свинете, което е позволено с законовите промени за групов лов на дива свия извън предвидения досега срок.

Относно приетите от депутатите промени в Закона за лова Василев заяви, че ловците няма да бойкотират усилията на държавата за справяне със заболяването, но самият подход за групово ловуване няма да бъде подкрепен от хората. По думите му намаляването на популацията на глиганите е един от начините за справяне със заразата, но в тази насока може да се търпят и обвинения.

"Съзирам опити за прехвърляне на отговорността от страна на институциите, които са отговорни. Няма да има никаква ефективност от гледна точка на този лов. Пречката, която съществува и към момента за индивидуалното ловуване, е една ограничителна мярка, заложена в правилника за прилагане на закона, която казва, че задължително ловът се извършва в присъствието на длъжностно лице от Държавното горско или ловно стопанство. В случай че нито един от горските не боледува или излиза в отпуск и се занимава само с това - да придружава ловци, това означава, че пак не повече от 5 до 10% от ловците биха могли да ловуват индивидуално. Необходима е промяна в този правилник, която би могла в рамките на 1-2 седмици да мине през МС и да бъде приета", отбеляза Василев.

Според него начинът, по който трябва да се случи намаляването на дивата свиня, трябва да бъде избран много внимателно. "В момента в горските територии, които са ловно-стопански райони, където ние ловуваме, има изключително намалена видимост - от гъстата листна маса, не се вижда надалеч. В същото време има много хора, които извършват някаква дейност на територията на горските масиви. Това създава риск за здравето и живота на хората, които участват в лова, но и за случайно присъстващи. Чух аргументи, че министерството щяло да забрани на гъбарите да берат гъби в гората и на билкарите да събират билки. В Конституцията е казано обаче, че достъпът до горските територии е свободен на собствен риск. От друга гледна точка в момента провеждането на групов лов с използване на ловни кучета крие риск от компрометиране прираста на останалите видове дивеч. Тук говорим за три пъти групово ловуване в рамките на една седмица, което е изключително много", посочи още председателят на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".

Междувременно БНТ информира, че от днес започват мерките по разчистването на сухоземната граница с Румъния при село Кайнарджа, между Добрич и Силистра. Ще се изгради ограда за ограничаване на преминаването на животните от северната ни съседка.До момента в Румъния са открити над 200 огнища на африканската чума по свинете.За последно заразата беше констатирана в района на Констанца, само на 60 километра от границата с България.

По граничните пунктове с Румъния продължава дезинфекцията на автомобили, а на собствениците на големите свиневъдни комплекси в Силистренско се разяснява как да предпазват животните си. Препоръчва се на арендаторите да поставят електронен пастир около площите си.Стана ясно и че като превантивна мярка срещу заразатаконцесионерът на пристанище Свищов е забранил на акостиращите кораби и на превозните средства, влизащи от Румъния, да изхвърлят битовите и хранителните си отпадъци в района на порта. 

За мярката се инструктират всички екипажи и пътниците, ползващи ферибота Свищов - Зимнич. Това заяви изпълнителният директор на пристанище Свищов Румян Йорданов. "Когато се правят входни контроли се предупреждават екипажите, че не могат да изхвърлят сметта си в нашите контейнери за смет".

До средата на тази седмица на пристанище Свищов трябва да бъде изградена дезинфекционна площадка. "То е метално съоръжение. Едното е за камиони, другото е за коли. имаше вариант да се пръска. Накрая се реши, че трябва да се изгради това съоръжение", допълни Йорданов.

Публикувана в Новини на часа

Природните бедствия, от суша и наводнения, струват на земеделските производители в бедните страни милиарди долари на година - загуба на земеделски култури и животни. Поради изменението на климата ситуацията продължава да се влошава.
Според ФАО, загубите в селското стопанство от метеорологични явления в развиващите се страни са в размер на 96 милиарда долара за 10 години до 2015 г., като половината от сумата се отнася за Азия. В допълнение към проблемите свързани с климата, секторите на горите и аквакултурите са изправени пред рискове, свързани с такива проблеми като нестабилността на пазара, болестите и конфликтите.
"Това се превърна в" новата норма ", а въздействието на изменението на климата ще задълбочи още повече тези заплахи и предизвикателства", каза в свое изявление генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва.
ФАО заяви, че природните бедствия стават по-чести и интензивни от 80-те години на миналия век, което създава проблеми за около 2,5 милиарда души, които зависят от селското стопанство. По данни на Римската организация, малките фермери, рибари и други общности по света произвеждат повече от половината от всички селскостопански продукти.
Според ФАО близо една четвърт от всички финансови загуби, причинени от природни бедствия през десетилетието до 2015 г., се понасят от селскостопанския сектор. Около 4% от потенциалното производство се губи в резултат на природни бедствия.
Според ФАО през 2005 г. в развиващите се страни ежегодно са възниквали 260 природни бедствия. Икономическите загуби от климатичните и метеорологичните събития са нараснали, и през 2017 г. се очакваше, най-силният сезон на ураганите в историята.
"Увеличаването на броя на екстремните климатични събития ще има все по-негативно въздействие върху селското стопанство", казват от ФАО. Катастрофите често имат дългосрочни последици за селското стопанство, включително загубите на селскостопански култури и животни, огнища от заболявания, повредена инфраструктура и напоителни системи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Правителството одобри допълнителни разходи в общ размер 13 484 783 лв. за изпълнение на дейности по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Средствата ще покрият извършени непредвидени разходи от администрациите за преодоляване на щетите от активизирали се свлачища, големи пожари, наводнения, бури, градушки, снегонавявания, срутвания, както и за неутрализиране на боеприпаси, открити извън полигоните на Българската армия.

Целевите разходи са предложени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и ще бъдат осигурени за сметка на резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет.

Публикувана в Новини на часа

Сивото гниене е икономически най-важната болест по ягодите. Болестта се изразява обикновено в загниване още на зелените плодове, но щетите се установяват по узряващите и зрелите. Сивото гниене напада също листата, дръжките, цветните пъпки, венчелистчетата и стъблата.

Гъбата презимува в растителните остатъци, и при благоприятни условия през пролетта причинява първични заразявания. Най-голямата инфекция се осъществява през периода на цъфтеж на ягодите. В този период гъбата се развива много бавно и не дава видими признаци на болни растения. След това, при влажни условия, гъбата напада развиващите се плодове. Само след няколко дни тя започва вторично заразяване със спори, което осигурява постоянно наличие на зараза през периода на плододаване и зреене. Най-важният фактор за развитието на болестта е влажността.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Прокуратурата започва разследване срещу ръководни длъжностни лица от "Напоителни системи" ЕАД за безстопанственост. Известно е, че става дума за щети от над 800 000 лева.

Сигнал е подаден от изпълнителния директор на държавното дружество, а данните, оценени като достатъчни за започване на разследване, се съдържат в одит, изготвен от Министерство на земеделието и храните.

От доклада става ясно, че през 2014 и 2015 година са сключвани договори за юридически услуги на обща стойност 790 352 лв. При извършена проверка одитът констатира недостатъчна отчетност на извършената работа - липсва приложено искане/заявка с обосновка за необходимостта от извършване на разхода, както и по какъв начин е изчислена сумата по договора. Голяма част от възнагражденията многократно надвишават определените адвокатски хонорари в наредбата. В същото време дружеството разполага с четирима юристи.

В същия период са сключвани консултантски договори, по които общо е платена сумата от 55 300 лева без ДДС, без да има реален резултат от изпълнението им. Парите са дадени за счетоводни услуги на стойност 16 800 лв., като едновременно с това в държавното дружество е имало осем счетоводители и финансисти. Има сключен договор за реклама с медия, наречена "Бизнес справочник Струма" на стойност 48 000 лв., без да е проведена процедура по Закон за обществените поръчки (ЗОП).

Платени са и близо 20 000 лева за договор за предоставяне на услуги в областта на човешките ресурси, информира БТА.

Публикувана в Бизнес

Въпреки сериозното застудяване, обхванало големи части от Европа през януари, щетите, нанесени на есенниците, са относително ниски, се посочва в ежемесечния доклад на европейската Агенция за наблюдение на селскостопанските ресурси, цитиран от финансовия ежедневник Business Recorder.

През последните седмици времето на континента бе значително по-студено от обичайното и това породи основателни опасения за състоянието на есенниците. Посевите обаче са навлезли в този период с добра закалка, което е предотвратило масови измръзвания.

Все пак в отделни райони на Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров част от посевите са измръзнали при особено ниските температури през периода 6-11 януари и недостатъчната снежна покривка, отбелязват от ведомството. В най-голяма степен са засегнати посевите в Унгария и Словакия, където подобни студове през първата половина на януари не се помнят от 1975 г. насам, както и в Швеция, Дания и Румъния, уточняват оттам.

 „Досега щетите от студовете са относително ниски, а според последните метеорологични прогнози не се очаква те да нараснат до края на януари”, обобщават от агенцията.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта