Както знаем всяка монета има две страни. Същото важи и за сравнително новата, но бързо навлизаща у нас технология „No-till. Кои са основните плюсове и минуси на безорното производство на храна? А доколко приложима е технологията у нас? Преценете сами...

Плюсове

  • Опасността от ерозия на почвата се свежда до минимум

Безорната технология не оставя почвата „гола“, което я прави значително по-малко застрашена от ерозия причинена от вятъра или водата. Това важи с пълна сила в случаите, когато върху почвената повърхност се оставят растителни остатъци като сено, слама, листа, стъбла и др.

  • Сбиването или уплътняването на почвата се лимитират

Почва, която не се оре се уплътнява значително по-слабо спрямо такава, която се обработва често. Плуговете и другите оръдия за почвена обработка унищожават естествената ѝ структура. От тук следва, че безструктурната почва не е в състояние да понася тежестта на машините, става уязвима на уплътняване, което от своя страна налага повече обработки. Очакванията, че обработената почва поема повече дъждовна вода само налагат още обработки, защото след попиване на водата почвените частици се слепват и отново заемат естественото си място. В дългосрочен план обработките налагат повече...обработки, което все повече влошава качеството и състоянието на почвата.

  • No-till спестява време

Ако при конвенционалното земеделие се налагат три и повече обработки (в зависимост от културата и фитосанитарни фон), при тази технология се влиза само веднъж на полето. По този начин No-till спестява не само време, но и пари. Освен всичко друго, не е необходимо да се чака, за да се обработи предсеитбено или за извършването на самата сеитба. Тук това сеизвършва докато почвата е все още мокра.

  • Значително по-малко разходи за гориво

Обяснението е просто. По-малко обработки водят до намаляване на разходите не само за готиво, но и амортизацията на машините и човешкия фактор.

  • Ограничава се загубата на влага от почвата

Засяването на семената при безорната технология се извършва без да се отстраняват растителните остатъци от повърхността на почвата. По този начин влагата се запазва в почвата, защото се ограничава евапотранспирацията, предизвикана от нагряването на почвата или вятъра.

  • Подобрява се „почвеното здраве“

Необработваемата почва е пълна с живот. На полета, които не се орат, и където растителните остатъци се разграждат по естествен начин се развиват множество полезни организми. Самата екосистема работи и се възобновява, което води до минимизиране на заболяванията и масовите нападения от неприятели. От друга страна се увеличава хумусното съдържание, което е едно от основните условия за прдуктивна почва.

Минуси

  • Високи първоначални инвестиции за техника и оборудване

Първоначалната инвестиция за No-till машини и части е една от основните пречки за преминаване от конвенционално към безорно земеделие. Като цяло обаче, погледнато в не толкова дългосрочен план, тези пари се възвръщат чрез реализирането на по-високи добиви, по-ниски разходи за гориво, ефективно изполване на машините, които са значително по-малко на брой в сравнение с конвенционалните, икономия на торове и препарати за растителна защита и т.н. Продажбата на неизползваемата техника е един добър старт за набиране на необходимия капитал за нова.

  • No-till изисква постоянно усъвършенстване на знанията на земеделеца

Земеделието, независимо от технологията и метода, постоянно търпи актуализация. Все по-нови машини и практики се появяват всеки ден, а основата си остава една и съща. No-till не работи с мотика, а с акъл.

  • Бавно, но сигурно се променя релефа

Предвид постоянния „покров“ над почвената повърхност при No-till не са изключени изненади, като скрити бразди в следствие на воден отток, например. С течение на времето тези бразди могат да нараснат. За да се предотврати подобно явление е необходимо изграждане на отводнителни канали, на местата, където това се налага.

  • Потенциално завишено използване на химия

От една страна безорната технология обуздава плевелите, но в повечето случаи се налага третиране с хербициди.

Интересни факти свързани с No-till технологията:

  • През 1990г. само 6% от производствените площи в Америка са обработвани по безорен начин. През 2002г. процентът на No-till достига 22, а през 2016г. вече е 35%.

  • Канзас е на първо място по прилагане на технологията с 10,4 милиона акра, следван от Небраска (9,4 млн.акра), Северна Дакота (7,8 милиона акра), Южна Дакота (7,2 милиона акра), Айова (7 милиона акра) и Монтана (6,9 милиона акра).

  • No-till се счита за „устойчиво“ или „консервационно“, но не е прието като биологично заради употребата на хербициди.

  • Между 1982 и 2003г. е отчетено намаляване на площите застрашени от ерозия с 43% в Щатите. Това от части се дължи на популяризирането и все по широкото прилагане на No-till.

Публикувана в Растениевъдство

От 26 години във фамилното стопанство „Белан фармс” в канадската провинция Онтарио отглеждат културите си, без да обработват почвата

Преди години финансови затруднения принуждават фермера Майк Белан и неговото семейство в провиндия Онтарио, Канада, да преминат към спестовен режим. Заедно с това фокусът се прехвърля и върху подобряването на здравето на почвата без оран. За опита на канадския фермер разказва американско специализирано издание за безорно земеделие

Мike Belan

Вече 26 години семейната ферма „Белан фармс” (Belan farms) произвежда царевица, соя и зимна пшеница без предварителна подготовка на почвата. Все по-високите лихви в края на 80-те години са причината бащата и чичото на Майк Белан да преминат към безоранна сеитба след десетилетия на обработване на полетата с глинеста почва, разположени в близост до Великите американски езера Ери и Хюрън. Това се оказва мъдро финансово решение, тъй като фермерите заменят селскостопанската техника, закупена на кредит, с голям трактор за безоранна сеитба, който наследникът им Майк използва и до ден-днешен.

“През последните години става все по-ясно как доброто състояние на почвата е свързано с отглеждането на добра реколтаи целта ни е да получаваме постоянно реколта, която да се подобрява с всяка следваща година,”споделя Майк Белан. По тази причина освен безоранна сеитба

фермата започва да отглежда и покривни култури

Времето е достатъчно, за да засеят покривните култури след пшеницата, но за да ги накарат да растат и да се развият, преди да падне сланата на царевичните полета, трябва да са засети преди жътвата. Решението е съвместната (комбинирана) сеитба.

No till Drill

Поради невъзможността да се доберат до специалните апликатори за комбинирана сеитба, които се използват в региона, фермерите конструират собствен апликатор. Те модифицират един култиватор с подходящи сеялки от 12 реда, чрез който засяват едногодишен райграс, репички и детелина сред редовете царевица. Машината си служи с малки дискове, чиято цел е да се отвори малко повече почвата, за да се осигури влага за по-добро покълване на покривните растения.

Специално пригодена част от култиватора се използва и за внасяне на азот едновременно с комбинираната сеитба. Групи от по четири диска служат за разбиване кората на почвата, за да се даде по-добър шанс на семената, които се разхвърлят зад тях.

Предизвикателството в целия процес е, че обработвайки между царевичните редове, плевелите също могат да намерят условия за развитие.

Фермерите от „Белан фармс” торят с 28% азот и през вегетационния сезон, като разделят торенето на два етапа – веднъж при втори лист и отново при 5-6-и лист на царевицата. Обикновено те извършват второто торене, когато е приключила сеитбата на покривните култури, но се опитват и при първото минаване. Според тях при по-ранната сеитба покривните растения имат повече време да покълнат и да израстат, преди царевицата да ги засенчи.

Засега стратегията им е успешна

– покривните растения спират да растат, когато царевичните листа започват да ги засенчват през късния юли и ранния август. Когато царевицата започва да изсъхва през късния септември, другите култури отново се засилват.

Целта на тази комбинация е да се произвежда малко азот, да се противостои на уплътняването на почвата и да се подобрява цялостното й състояние.

DOUBLING UP

Покривните растения определено предпазват почвата, но дори и да бъдат нанесени определени щети с техниката, до януари те са поправени благодарение на кореновата система на растенията.

Фермерите засяват около килограм и половина покривен микс на декар царевица (6 кг на акър) и въпреки че растенията се развиват едновременно, не се забелязва изоставене на реколтата.

След пшеница и соя стопаните засяват грубо около седем килограма семена (микс) покривни култури на акър, които често включват и бобови, за да се внесе азот в почвата преди сеитбата на царевица.

Интересното за „Белан фармс” е, че в миналото земите, които са обработвали, са били пасища. Тази практика се е загубила, тъй като обработваемата земя е твърде ценна, но покривните култури позволяват на фермата да започне да отглежда добитък отново. През 2017 г. Майк Белан закупува млади говеда, които се изхранват с царевичните стъбла и райграс и в крайна сметка си докарва допълнителен приход.

Силна структура

Корените на покривните растения носят тежестта на жътвата, като предпазват почвата от сбиване. Те изхранват също почвените организми, добавят органична материя и помагат за филтрирането на водата в почвата.

STRONG STRUCTURE

Във фермата започват да сеят царевица преди 10 години, като по-рано залагат предимно на соя и пшеница поради липса на достатъчно опит със сеитба без обработка.

Годините на работа доказват, че остатъчните части от предишни реколти не пречат на производството. Единственото условие, което Майк Белан спазва, е да поддържа специалната си техника в отлично състояние. Работниците и фермерите следят усърдно качеството на сеитбата, което понякога означава забавяне на процеса. Целта е да се спазва скорост от пет мили в час (около 7,5 км/ч.) при сеитба.

“Нашата система е проста, затова разчитаме на техника, а не на технология, за да осигурим равномерна сеитба,” казва Майк Белан.

Хубавото е, че машините не се износват така бързо и лесно, както ако се работи с компактна и тежка почва.

Остатъците от предходната реколта все още създават сериозна тревога, особено в случая с царевицата. Когато се сее соя върху площи с остатъци от царевица и покривни растения, е важно да се увеличи сеитбената норма. За да произведе популация от 12 – 14 хил. растения на декар, фермата засява 19 хил. соеви семена.

Освен това се сее под лек ъгъл спрямо редовете.

Обикновено се извършва изгаряне на покривните растения с хербициди не повече от седмица преди следващата сеитба. Майк Белан иска да е сигурен, че райграсът расте активно, за да се постигне максимален контрол.

Целта на този производствен процес е да се извлича най-добрата реколта от почвата година след година. Макар че повечето околни ферми все пак обработват почвата на всеки 3 – 4 години, в „Белан фармс” не го правят.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство

Обработваемите почви губят до 60% от органичния въглерод, така че на фермерите във Великобритания се препоръчва да преразгледат своите практики.
Интензивното земеделие води до факта, че обработваемите почви губят около 40-60% от техния органичен въглерод, според доклад на Британската агенция за околна среда по изследване на земеделските земи.
Учените съобщават, че биологичното разнообразие на почвата и биологичните процеси, които тя поддържа, са "под заплаха". Например, в Англия и Уелс, почти 4 милиона хектара почва са в опасност от уплътняване и повече от 2 милиона хектара са изложени на повишен риск поради ерозия.
Докладът също така казва, че уплътняването на почвата и загубата на органичен въглерод оказват неблагоприятно влияние върху земеделието и допринасят за глобалното затопляне.
Почвите на Великобритания в момента съхраняват около 10 милиарда тона въглерод, което е равно на около 80 години ежегодни емисии на парникови газове във Великобритания.
Причините за избора на интензивен модел земеделие, природозащитниците, посочват необходимостта от отглеждане на повече храни заради разточителното отношение на хората към храната, както и търсенето на растителна продукция за производството на биоенергия.
Агенцията обвини миналите правителства, че през последните десетилетия упорито пренебрегват екологичните политики.
25-годишният екологичен план, приет от правителството на Обединеното кралство сочи, че до 2030 г. е необходимо да се осигури устойчиво управление на почвите в Англия и да се предприемат стъпки за възстановяване на почвите във Великобритания повсеместно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 28 Май 2019 11:08

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

 

37a06e4a72d6cb27621f1ed829bbee81 XL

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

web 030718 direct drill c Tim Scrivener

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

77554253B5265AD4CD76F7ED4D4B615FA9F22E8241C4BB91E2C8AD5E07pimgpsh fullsize distr

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

big a4bd4342044c8984e648dc057131f1ee

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

Ако традиционната технология на земеделие прощава някои грешки на агронома, то минималната – не

Ася Василева

Популярната на Запад технология Nо-Till у нас все още набира обороти. Земеделците знаят за нейните предимства – икономия на материални ресурси, запазване на плодородието на почвата, повишаване на рентабилността на производството и т.н. Но в практиката понякога експериментите оставят фермерите без добиви и те разочаровано изоставят новата технология. Преминаването към No-Till наистина е свързано с редица рискове и трудности, но ако се работи правилно, неприятностите могат да се избегнат или да се сведат до минимум.

Да преминеш на No-Till,не означава просто да спреш да ореш. Не може веднага да започнеш да работиш по нулевата технология, без да минеш през Mini-Till. Ако стопанството е работело по традиционната технология, а след това изведнъж е решило да сее директно, то моментално възниква проблем с азотното хранене на растенията, рязко се повишава заплевеността на полето, активизират се болестите и вредителите. Освен това нулевата технология иска изравнени площи. Нужно е да се разбере, че икономисвайки пари от оран, се налага тези пари да се вложат в торове, тъй като при сеитбата по мулч трябва да се увеличи внасяната доза азот с 10 – 15 кг/ха. Освен това трябва да се закупят хербициди и фунгициди, тъй като първите 5 – 7 години след преминаването на No-Till да се работи без химия, е доста проблематично. И едва след като бъде създаден мулчиращ слой и в сеитбооборота бъдат въведени фитосанитарни култури, патогенната натовареност на полето ще намалее. Но на първия етап No-Till няма да ви позволи да спестите от химия.

Технологията No-Till е най-привлекателна за засушливите райони, тъй като позволява да се запазва и натрупва влага в почвата. Но много фермери са раздвоени – от една страна, технологията е продуктивна, но от друга, не е подходяща за всеки. А рецепти къде и как да се работи по нулева и минимална технология няма. Някъде е по-сухо, другаде – по-влажно, температурите и почвите в различните почвено-климатични зони също се различават. Дори в рамките на едно стопанство на две различни поля може да има технологични нюанси, които всеки определя сам за себе си.

46038855792 167ec5e451 b

Например в Русия, където технологията набира все по-голяма популярност, нито едно от стопанствата, намиращи се в т.нар. Черноземен район, не е успяло напълно да приложи тази технология. Пълното преминаване на No-Till изисква минимум 3-4 години. А за целта на първо място трябва да се промени манталитетът на фермера, след това да се смени техниката, и накрая – да се преразгледат разходите за торове и химически препарати. Ако усилията са насочени към промяната на само един от елементите, то за съжаление, желаният резултат няма да се постигне – ако се закупи сеялка, но не се вложат достатъчно пари в растителна защита, системата не сработва, което води до разочарования и нежелание да се продължава експериментът.

И ако традиционната технология на земеделие прощава някакви грешки на агронома, то No-Till — не. При неправилни срокове на провеждане на работите на полето и отклоняване от технологичните изисквания веднага се появяват плевели, болести, изострят се проблемите с хранителния режим. И затова у нас засега No-Till съществува повече на ниво разговори между земеделските производители.

Трудностите на прехода

Основната трудност при преминаването към нещо ново е психологическа. Постепенното преминаване на No-Till, сравнявайки резултатите, е по-лесно. Има само един проблем, който обективно пречи на този процес – изравнеността на площите.

За да се намери най-правилният подход за въвеждането на No-Till в конкретното стопанство, трябва да се изучава световния опит в прилагането на технология. Много е полезно да се обменя опит с колеги, които вече работят по нулевата технология в подобна климатична зона. Методът проба-грешка също е добър учител.

Но това, което със сигурност показва световният опит от прилагането на No-Till, е, че тази технология работи в най-различни климатични условия – и там, където не достига влага, и там, където тя е в излишък. А именно влагата е един от най-важните фактори при избирането на култури за сеитбооборота в различните зони. No-Till е решение и за един от най-големите проблеми на фермерите – ветровата ерозия на почвата.

И въпреки това земеделците трябва да са готови да се изправят пред редица трудности при преминаването на No-Till. Когато почвата не се оре, тя се уплътнява. Но редуването в сеитбооборота на култури с брадести и с разклонени корени позволява да се избегне този проблем. Например, редувайки пшеница, рапица и грах, почвата се разрохква отлично.

Много земеделци отбелязват, че след началото на експериментите с нулевата технология на полетата им започват да се появяват плевели, каквито преди е нямало. Затова, работейки по тази технология, трябва задължително да се прилагат хербициди с непрекъснато действие на основата на глифозата и много точно да се знае кога точно да се пръска. Най-добре е това да се прави, когато хранителните вещества се оттичат в кореновата система на плевелите, за да може препаратът да унищожи не само надземната част, но и корените.

Освен химията в борбата с плевелите при No-Till помага и мулчиращият слой, който препятства бързото им поникване. При благоприятни условия културните растения успяват да пораснат по-бързо и да ги задушат.

Фермерите не бива да се плашат от високите разходи за химикали и торове. Активното им използване ще е необходимо само на първоначалния етап при работата с No-Till, а след това, ако технологията се развива правилно, спазвайки сеитбооборот, регулиращ използването на химически средства, тяхното прилагане ще бъде необходимо все по-малко и по-малко, по-малко дори от конвенционалното земеделие.

Montana Growers Photographs

Максимален ефект при прехода на No-Till може да се постигне само при условие на системен подход. Не се препоръчва да се смени технологията, а да продължи да се сее в досегашните срокове. Не може да се откажеш от култивиране, без да използваш глифозатни хербициди и без да оставяш наситнети следжътвени остатъци на повърхността на полето. Разбира се, организирането на прехода е много сложен процес и на първо място трябва да се счупят всички вътрешни стереотипи. Трудно е да се смени старата техника с нова и високопроизводителна, трудно е да се организира обучението на персонала. Но ако всички тези въпроси се решат правилно, се повишава ефективността от прехода на новата технология, и резултатите не закъсняват.

Фермери, приложили Nо-Till в практиката, са убедени, че реални трудности възникват тогава, когато се забравя, че No-Till е многофакторна система и всеки момент в нея е много важен за успеха на системата като цяло. Не може да мислиш, че нулевата технология означава просто да сееш в необработена почва. „Технологията No-Till трябва да се усвоява не с труд, а с ум“, сподели един от успелите в тази посока земеделци.

Принципът на работа на No-Till е еднакъв навсякъде по света, разликата е само в обемите на прилагането му. В Америка и Бразилия по нулева технология се отглеждат по 23 млн. ха, в Аржентина – 20 млн. ха, в Австралия и Канада – по 9 млн. ха.

Не зная да се води статистика за България, но прилагането на No-Till у нас е по-скоро скромно. Според допитване на в. „Гласът на земеделеца“ сред 40 фермери, само трима от тях казаха, че го прилагат и то не в пълната му степен. Но пък, 33 фермера отговориха, че се замислят за въвеждането на тази технология в своите стопанства и само 7 , че тя е теприложима в България. Разбира се, рисковете са съвсем реални – нови плевели, болести и т.н. Похвалното е, че вече се провеждат обучения, които помагат на земеделците да се справят с трудностите. Като например обучението, което организира НИК АКАДЕМИ със световноизвестния американски почвовед проф. Харолд ван Ес. Високата посетеност – над 80 фермери, изпълнили залата, показа, че интересът към технологията и у нас е голям. Тук обаче голяма роля трябва да има и държавата, която да инвестира в реална наука, в обучение на специалисти, за да може във всяка област с нейните конкретни почвено-климатични условия да има собствени сертифицирани сеитбообороти, семена, сортове, хербициди и торове. Необходимо е да обучи агрономите и фермерите. Защото тази технология не се разбира дори от учените в България, да не говорим за преподаването в университетите. Смятам, че в нея парите ще бъдат много по-умно вложени, отколкото в цифровизацията, например.

Практическият опит

Но като цяло у нас по чист No-Till работят единици. Повечето прилагат само елементи от тази технология. Много от земеделците спират по пътя към No-Till поради липсата на средства, а те са необходими за закупуването на техника. Друго препятствие са консервативните възгледи на наличните специалисти. Трудно е да се пренастроиш, когато нямаш пред очите си реални примери за успешни стопанства, увеличили печалбите си, благодарение на внедряването на класически No-Till.

Тъй като не успях да събера мнения от български фермери, приложили чист No-Till, ще ви цитирам тези на техни руски колеги. Разбира се, те работят при други условия и климат, но все пак част от техния опит би бил полезен и за нашите земеделци.

В стопанство „Люфт“ в Омска област са преминали на No-Till преди 3 години. Напълно доволни са от резултатите, но и не отричат, че има проблеми. Да тръгнат към този експеримент, ги е подтикнала възможността да намалят разходите за труд и гориво. Общо в стопанството обработват 180 000 дка с пшеница, ечемик, рапица, соя, слънчоглед и царевица, на част от площите са преминали на No-Till веднага, друга част обработват по Mini-Till. “Първите 5 години работата по No-Till е много скъпа. За да се отървеш от плевелите, трябва да използваш скъпи хербициди, както и голямо количество торове, разказва инженерът на стопанството Зураб Попов. – В началото се борехме с плевели денонощно. Но тази година е вече четвъртата, в която сеем по нулевата технология, и е много по-лесно.“

Въпреки трудностите, технологията се изплаща, смята специалистът:
„Най-важното е да имаш добра техника (в стопанството използват John Deere), без нея си за никъде. Ако финансовите възможности на стопанството позволят, то трябва да я купиш, а ако нямаш пари, за какъв преход изобщо може да се мисли? С руски машини по съвременните технологии не е възможно да се работи.“.

АПХ „Мираторг“започва да развива зърнопроизводство през 2004 г. На необработвани от години земи на бившите кооперативи в Белгородска област са обработени първите 400 000 дка. Към 2009 г. обработваемите площи са увеличени до 750 000 дка. След като изучило опита на земеделието в САЩ, Аржентина, Бразилия, Австралия и Украйна, ръководството на холдинга взело решение да използва за основна технология в своето производство No-Till.

59b904c1bf5c281ddac68d06969591d3

“Взехме като основа опита на САЩ и Канада, тъй като климатичните условия в средната част на Русия и тези страни са подобни“.

В стопанството използват само високопроизводителна техника – трактори и сеялки John Deere, сеялки Bourgault, пръскачки John Deere, тороразпръскващи машини Amazone, комбайни Claas. Цялата техника работи денонощно на две смени, благодарение на което се постига висока ефективност на производството. „Разбира се, в сравнение с традиционната технология, са необходими повече хербициди (например глифозат — с 5 л/ха повече). Но третирането с глифозат позволява да се избавим от плевелите, без да подлагаме почвата на механична обработка, както и да запазим влагата, да намалим разхода на гориво, време, труд, и амортизационните разходи“, обяснява Анатолий Сергеев, агроном в стопанството.

Друг руски фермер – Василий Драганчук, също споделя, че сега използва много повече хербициди с непрекъснато действие: „Преди съвсем не ги използвах. Но по принцип всяка защита от плевели включва използването на такива препарати. Само механичната борба не дава резултати. А като цяло, аз не се опитвам напълно да изкореня плевелите – това не е постигнато от никого с никоя технология. Моята задача е да намаля заплевеността на площите. А да се направят останалите на полето плевели по-неконкурентоспособни, е напълно реално, използвайки глифозат в двойно по-ниски дози от препоръчваните“.

„Но правилният сеитбооборот е най-добрата профилактика срещу заболявания по растенията, продължава Драганчук. – Ако такъв не се спазва, то рискът от възникване на болести ще бъде висок при всякаква технология.“

Добиви при внедряването

Някои от земеделците отбелязват, че при внедряването на No-Till добивите се вдигат след време. Но по-високите добиви вече не са мярка за това дали някоя технология е печеливша. Основният критерий е печалбата. Днес фермерите не могат да влияят върху цената на продукцията, но върху разходите – да. След първоначалния етап при No-Till намаляват количеството на торовете, разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса. Но освен икономическата полза, No-Till има и други ценни предимства – подобряват се агрономическите, биологическите, физическите, механичните и другите характеристики на почвата. Технологиите No-Till и Mini-Till не разрушават, а създават условия за формирането на естествената структура на почвата, тъй като изключват механичното въздействие върху нея. Биологичните свойства се подобряват в резултат на натрупването на повърхността на почвата на растителни остатъци. Това създава благоприятен мулчиращ слой, което в крайна сметка води до подобряването на водния режим, на структурата на почвата и способства за допълнително натрупване на хумус. А този фактор определя коренното подобряване на естественото плодородие на земята.

Отказът от класическата оран и изборът на минимална почвообработка дава възможност да се намали броят на преминаванията на техниката по полето. А това е много важно, тъй като всяко такова преминаване води до уплътняване на почвата. Особено в засушливи райони, всяко уплътняване води до още по-голямо изсушаване на този участък.

Когато науката пречи

Голям проблем пред внедряването на минималните почвообработки и съвременните технологии в земеделието, колкото и да е парадоксално, са знанията, които е натрупала аграрната наука и които все по-трудно могат да се приложат поради бързата промяна на климата през последните години. Поради това сроковете на сеитба се изместиха, някъде валежите станаха повече, някъде – по-малко.

Техниката също вече не е същата. Преди комбайните със сечки не бяха широко разпространени. Всички растителни остатъци се прибираха от полето или се изгаряха. Днес те се наситняват и се оставят на полето, за да образуват мулч – горен слой, който като одеяло покрива почвата, регулира температурния режим, предпазва от загуба на влага. Но мулчът се държи различно на леки и на тежки почви, а това все още не е достатъчно изучено.

При хълмисти терени No-Till изобщо няма алтернатива, тъй като при оран с обръщане на пласта, дъждът ще измие всички хранителни вещества. Но дори в стопанството да има пари за закупуването на техника за преминаване към новата технология, то трябва да започне от подготовката на кадрите. И парите няма да помогнат, ако хората нямат съответните знания. Технологиите първо трябва да се проумеят, а след това да се приложат на практика.

Разбира се, да се работи по старите и познати технологии, е по-спокойно. А и за внедряването на нещо ново е необходима силна мотивация Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то едва ли ще трябва да променяш нещо. Обаче в 99 на сто от случаите не е така. Ако поне един от тези проблеми е наличен, то трябва да се внедрява нещо ново.

No-Till е добра технология, но изисква коренно различно мислене. За нейното внедряване е необходимо друго обучение на агрономите, друга философия на земеделие. Но технологията няма алтернатива, тъй като почвите ни вече са силно изтощени. Ресурсите трябва да се използват така, че да останат и за следващите поколения и No-Till е пътят към това – тя пази почвата, запазва плодородието.

Техника и агрохимия

Работата по No-Till предполага сеитба с минимални повреди на почвата, борба с болестите и вредителите и жътва. Следователно на стопанството ще са му необходими трактор, сеялка с дискови ботуши за директна сеитба, пръскачка, торачка и комбайн със сечка, която раздробява и разпределя сламата равномерно.

При избора на техника трябва да се вземат предвид различни конкретни особености на стопанството – размерите и качеството на полята, финансовите възможности и т.н. Комбайните задължително трябва да имат раздробител на сламата. В сравнение с традиционната технология, при работа по No-Till е необходима по-малко техника.

Що се отнася до торовете и средствата за растителна защита, то задължителен е само глифозатът за борба с плевелите, всички останали препарати могат да се използват по същия начин, както и при традиционната технология.

56247911 1823520097763201 734881660398469120 o

Обучение по минимални технологии на почвообработка в НИК АКАДЕМИ с професор Харолд Ван Ес, което бе посетено от повече от 80 фермера

Публикувана в Растениевъдство

Освен спестяването на разходи, директната сеитба връща живота в почвата и повишава нейното плодородие. Британски фермери разказват за приложението на технологиите No-till и Mini-till в техните полета

Технологията за минимална обработка на почвата е възникнала в Средния запад като начин за противодействие на ветровата ерозия и съхраняване на влагата в почвата, която там често не достигала и по-рано, преди глобалното затопляне. Но днес тези технологии се внедряват дори във Великобритания, където до този момент валежите, а и ветровата ерозия никога не са били проблем. Кое подтиква британските фермери да преминават към технологиите No-till и Mini-till?

Съчетаване на Strip-till и директната сеитба

Фермерът Брайън Баркър, който със синовете си обработва 5800 дка глинести и песъчливо-глинести земи в окръг Съфолк, си поставил за цел на намали разходите за поддръжка на плодородието на почвата и с времето да подобри общото й състояние. Той разчитал, че намаляването на обема на разместване на почвата и въвеждането в сеитбоорот на покривни култури ще повишат добивите и ще подобрят състоянието й в дългосрочна перспектива. Сега вече Баркър отбелязва намаление на разходите за гориво и резервни части и се надява структурата на почвата да се подобри.

Независимо от относително малката площ, фермата закупила две сеялки за директна сеитба – решение, което не е било лесно, но било оправдано. „Разбира се, ние оценихме предимствата от по-малкото разместване на почвата с цел подобряване на нейната структура и намаляване на разходите. Все пак на определени участъци в определени години и при определени култури се налагаше да обработваме почвата по-активно – по технологията Strip-till, докато в други условия – преимуществено на леки почви за сеитба на пролетни култури след зимни покривни култури, прилагахме сеялки за директна сеитба“, казва Брайън Баркър. Затова с две технологии на сеитба може да се работи в широк спектър на почвите — от висококарбонатни глинести до глинесто-песъчливи.

Obrabotka5

Предшествениците на пшеницата са едновременно пролетни и покривни култури. Сега сеитбооборотът се състои от две поредни години отглеждане на пшеница, след което сеят покривни култури и пролетни бобови или маслодайни култури. Следват отново две поредни години пшеница, по-нататък вече друга покривна култура, после тревна смеска, в която подсяват пролетна пшеница или ечемик и след това двугодишни треви.

„Ние не смятахме, че пълният преход към директна сеитба беше най-правилното решение, още повече че то не подхожда за всички наши почви, не обхваща всички технологии на отглеждане и не се отнася за всяка година“, отбелязва Баркър. По-рано фермерите обработвали половината площ без оран, след което преминали веднъж или два пъти на продълбочаване и правели сеитбата с 6-метрова дискова сеялка с култиватор. На другата половина, където отглеждали пшеница втора поред година, правели оран без обръщане на пласта, валиране и сеитба.

При избора си на сеялка, фермерите държали не просто да е най-изгодната, но и да копира колкото се може по-точно релефа на полето и да поддържа дълбочината на сеитба. „Имаше сеялки с твърда рама, но ние избрахме сеялка с независими ботуши със стабилно натоварване, която точно копира релефа на полето и по този начин поддържа точна дълбочина на сеитба“, разказва Брайън. Фермерите преценили, че останалите сеялки размествали прекалено много почвата или имали прекалено големи лапи. Освен това те търсели сеялка с минимална мощност, за да намалят разходите за гориво и минимално да се преобръща почвата, затова купили сеялка с тесни лапи. „Обърнахме внимание и на възможността за калибриране и лесна проверка на състоянието на ботушите“, обобщава Брайън Баркър.

Във фермата използвали 5-метрова сеялка за Strip-till или 4-метрова сеялка с длетообразни ботуши за директна сеитба в зависимост от типа почва на конкретното поле, влажността, културата-предшественик и културата, която се сее. 5-метровата сеялка агрегатирали на AGCO Challenger 765C – с 320 к.с., а 4-метровата на Fendt 826 с 260 или Fendt 516 със 160 к.с.

Obrabotka2

Преходът към новата технология на обработка още в самото начало довел до положителни резултати. „За лятото и началото на есента ние икономисахме 20 хил. литра дизелово гориво, отбелязва фермерът. – Още не сме пресметнали разходите за сеитбата, но сеялката за Strip-till е много подходяща за зимни култури“, добавя той. Сега във фермата планират да я използват и за сеитба на пролетни бобови култури. Затова сеялката за директна сеитба ще използват за пролетна сеитба: на пшеница, ечемик, лен – директно, като покривна култура, а така също и за подсяване на пшеница в миналогодишната тревна смеска в необработено твърдо семенно ложе.

„Ние се надяваме, че можем да намалим разходите си за внасяне на семена, торове, препарати за растителна защита и да върнем почвеното равновесие. Опасяваме се, че някои разходи могат да нараснат и да се появят проблеми, например от рода на охлюви. Едновременно с това очакваме, че други проблеми пък ще изчезнат при реализацията на нашата дългосрочна стратегия по подобряване състоянието на почвата и отглеждане на културите“, обобщават фермерите. Освен това, използвайки новите сеялки във фермата, в която имахме 3 трактора Fendt (826, 280 и 516), решихме да продадем единия от тях. Сега фермерите смятат, че с времето потребността от сеялки за Strip-till може да намалее, но те ще държат все още плуговете, в случай че се върнат към старата технология.

История на прехода към Strip-till

Фермерите Ричард и Хю Аджли, баща и син от същия окръг Съфолк, които работят тежки глинести почви, се сблъскали с радикални промени в мокра есен, влажно време по време на жътва следващата година и спад на цените на селскостопанската продукция. Те стигнали до извода, че им е необходима по-малко разходна технология от тази, по която са работили цял живот.

„Другите фермери ни наричаха смелчаци, като виждаха какъв голям риск поемаме с прехода от обработка към Strip-till, спомня си Хю Аджли. –Според нас в ситуация на огромна несигурност и ценова нестабилност в селското стопанство ние трябва да бъдем смели, безразсъдно би било да продължаваме работата си по старому. Затова решихме, че е по-добре да променим технологията по обработка на почвата, в момент когато цените на селскостопанската продукция са на разумно ниво, за да имаме време за внедряване, а не да чакаме ситуацията да ни притисне към стената“, продължава фермерът.

Фермата, която сега обработва площ от около 3000 дка, е била създадена още в началото на ХХ век от предците на Аджли, които също с ентусиазъм са внедрявали нови технологии. В последно време фермата е преминала от захарно цвекло (поради намаляване на цените и негативното влияние на тази култура на структурата на почвата) към зимна пшеница, зимна рапица, пролетен пивоварен ечемик, или пролетни бобови култури, или грах, в зависимост от цените на пазара и предложенията за отглеждане по контракти. Механичният състав на почвата е променлив от глинести до песъчливо-глинести.

Преди 3 години фермерите откроили три начина за съхраняване на конкурентоспособността на сравнително малката ферма спрямо големите производители, обяснява Хю Аджли.

Първо, фермерите преценили, че разходите можели да намалеят, ако влязат в кооператив, който принадлежи само на земеделски стопани. Такъв кооператив бил намерен, фермата станала негов член и това й позволило да получи по-голяма независимост и стабилност при осъществяване на обществените поръчки. Според фермерите това действително им е позволило да намалят разходите и да осъществяват закупуването на препарати за растителна защита, семена, торове и дори електроенергия и услуги, свързани със строителни материали, със значително малко разходи на време и проблеми. Така също те отбелязват ползата от възможността за консултации от напълно независими специалисти на кооператива, които нямат никаква комерсиална заинтересованост и им помагали да съставят схеми за защита с използване на сравнително евтини генерични продукти.

Второ, независимите агрономически консултанти им помогнали по-изгодно да съставят схеми за защита и торене.

И трето, преходът към по-малко интензивна обработка на почвата им позволила не само да намалят разходите, но и своевременно да изпълняват технологичните операции, което довело до повишаване на добивите и доходите и по-бързо справянето с работата.

Съсредоточавайки се на култури с висока добавена стойност, които осигуряват максимални доходи при оптимални разходи, Хю Аджли добавя: „Ние прилагахме различни агротехнологии – през осемдесетте години например – изгаряхме стърнищата, през 90-те използвахме тежки дискови сеялки и валяци“.

Повратният момент за фермата настъпил преди 3 години, когато фермерите почувствали как времето за получаване на качествено посевно ложе е малко и своевременното изпълнение на есенните полски работи се превръщало в проблем дори ако реколтата се прибирала навреме и след жътва времето било хубаво. Няколко години подред с мокри есени създали проблеми за своевременното изпълнение на работата. „Ние започнахме да губим борбата с плевелите, защото начинът, по който обработвахме почвата, доведе до изваждане на плевелните семена в повърхностния почвен слой, което не решаваше проблема. Разпространиха се и охлюви, което е обезпокоително в ситуация на ограничаване използването на металдехида“, спомнят си фермерите Аджли.

„Ние не владеем технологията Strip-till, тя е много различна от технологията на обработка, с която ние сме свикнали, но открихме, че прилаганата от нас технология престана да бъде ефективна“, добавят те. Това е станало особено очевидно през есента на 2013 година, когато годината е била влажна и прохладна, което довело до късно прибиране на реколтата. Започването на жътвата е могло да стане едва втората половина на август, когато вече е трябвало да се сее рапицата. „Затова трябваше да действаме много бързо, като нямахме много варианти“, връщат се към началото Аджли.

Това е продиктувало решението им да наемат външна компания за сеитбата на рапица, която направила това с 6-метрова сеялка за директна сеитба. „В предишни години тази компания сееше рапица у наши съседи и ние видяхме колко добри бяха пониците и как затова бяха положени малко усилия. 340 дка бяха засети за ден и въпреки че почвата беше далече от оптималната структура поради влажната есен, пониците изглеждаха много добре“, продължават фермерите. Затова те потърсили фирмата да им засее 90 дка зимна пшеница на тежка заплевелена почва като експеримент.

„Ние бяхме силно впечатлени как бързо пониква пшеницата и как добре изглеждаше в продължение на сезона. Пшеницата и рапицата, засети със сеялка за директна сеитба, напълно надминаха нашите очаквания спрямо общия брутен приход“, казва Аджли. Разбира се, това засилило техния интерес да разпространят експеримента на цялата площ. „Сега виждам, че нашето първоначално отношение към Strip-till е било продиктувано от неразбирането ни как тази технология може и трябва да работи“, потвърждава Хю Аджли. 

За сеялката за директна сеитба е необходима зъбна брана

Следващата година фермата купила на първо време 7,5-метрова зъбна брана, която пуснали веднага след комбайна, за да провокира прорастването на плевелите. Също така закупили и 3-метрова сеялка за директна сеитба.

„Сеялката беше с много проста конструкция. Дълбочината на култиваторните лапи може да се регулира в съответствие със състоянието на почвата. Такава гъвкавост осигурява работа в различни почвени условия при минимални обеми работа по настройката. Например във влажни условия лапите на култиватора могат да са хоризонтално, за да минимизират задълбаването в почвата и едновременно да осигуряват добро дрениране на зоната, където се разполагат семената. А при необходимост при сеитбата на рапица например, лапите на култиватора могат да се забият до 15 см“, разказват фермерите.

В началото фермерите искали да използват сеялката за директна сеитба за рапица и пшеница, но тъй като са били впечатлени от резултатите от първата реколта, решили с нея да сеят всичко.

Ключът към успешно прилагане на новата система на обработка фермерите отдават на това, че са проучили предварително начина на работа и са разбрали важността на добрия влагообмен, дъждовните червеи, органичното вещество в почвата, а така също и каква трябва да бъде идеалната структура на почвата.

Оказало се, сеялката работела добре там, където сламата била добре раздробена и разпръсната по повърхността на почвата. Затова фермерите заточвали ножа на раздробителя на слама на комбайна всеки ден, за да постигнат нужните резултати.

Фермерите отбелязват, че специалната зъбна брана е съществен елемент от системата Strip-till. Есента на едно от полетата в условия на мокро време и глинеста почва на рапична слама е имало толкова много охлюви, че фермерите са се притеснили за следващата реколта на зимна пшеница. Но с две минавания гореспоменатата брана в интервал от 1 ден се е справила с охлювите много по-добре, отколкото гранулите на химичния препарат.

Използвайки тази брана навсякъде, фермерите намалили обема на внасяните химични препарати срещу охлювите до много по-малко количество, отколкото по-рано. Така според думите им браната помогнала да изпълняват технологичните операции в оптимални срокове, отколкото е могло по-рано да започват механичното унищожаване на плевелите. Второто минаване на браната унищожава плевелите още във фаза първи-втори лист и по този съществено намалява обема на внасяния глифозат.

Есента на 2015 година фермерите придобили още една такава брана, но вече два пъти по-широка – 15-метрова. Агрегатирали я на Claas Axion 820 с 220 к.с. и обработили цялата площ за зимна пшеница за 2 дни със скорост 14 км/ч с много добри резултати. И браната се изплатила благодарение на намалените разходи за глифозат и препарати за охлюви. „През последните два сезона ние сме впечатлени от това как Strip-till разшири „прозореца“ за сеитба. И там, където по традиционната технология ние рискувахме, работейки в неблагоприятни условия – ту прекалено влажни, ту прекалено сухи, то със Strip-till можем да почакаме, докато условията станат благоприятни за сеитба и въпреки това да засеем в оптимални срокове в най-добри условия“, обобщават баща и син Аджли.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 22 Април 2019 16:23

Изчислиха икономията от No-Till

Изследвания на учени от Университета на щата Мисури позволиха по-точно да се определи икономията от прилагането на ресурсоопазващо земеделие. Няколко години подред учените са правили анализ на разходите за три различни системи на земеделие - традиционна обработка, нулева и минимална.
За всяка от системите са пресметната всички преки разходи. Включени са и разходи за изплащане на кредити, заплащане на труд и машини.
Резултатът показва, че фермерите могат да постигнат най-висока икономическа полза от прилагането на нулевата технология за почвообработка. Тази система е показала средна рентабилност от  $1200 на ха (отношение на печалбата, получена от стопанството за година към средното ниво на собствените средства ), а също така има най-ниска производствена себестойност.
Най-ниска рентабилност е показала минималната почвообработка с покривна култура пшеница, поради много ниските добиви. Използването на покривни култури във всички случаи е повишавало разходите.
Учените отбелязват, че тяхното изследване не включва стойността на опазването на околната среда при използването на различните технологии, но на фермерите, които искат да намалят почвената ерозия, те препоръчват да предпочетат нулевата почвообработка с покривни култури.

Публикувана в Растениевъдство

Редуването на културите и биологичното разнообразие при системата на земеделие с почвопокривни култури осигурява здравословно взаимодействие между растенията, корените и организмите в почвата, казва американският фермер от Небраска Кейт Бърнс, създателят на теорията

No-Till Farmer

Оприличаването на видовете биологически активности при системата на No-till земеделие на здрава индустриална икономика не е плод на въображението.

„Така както всички разбираме икономиката, така трябва да се научим да разбираме и почвената икономика. И да пресмятаме не само в долари и тонове произведено зърно“, казва американският фермер Кейт Бърнс.

.Кейт е бивш учител и заедно с брат си Брайън отглеждат в щата Небраска по системата No-till 2500 акра (почти 11 000 дка ) на поливни и неполивни площи царевица, соя, ръж, тритикале, грах, слънчоглед, овес, ечемик и пшеница. Те също така притежават съвместно Green Cover Seed – компания, основана през 2009 г., която произвежда семена за почвопокривни култури.

Братята Бърнс вярват, че след като земята е най-голямата инвестиция на фермера, то тя трябва да бъде защитена и разбрана в своята цялост. А със системата No-till, която включва разнообразие от почвопокривни култури, тяхната земя е винаги покрита с растителни остатъци, като по този начин е защитена от вятърна и водна ерозия, докато растителните остатъци създават органична материя и добра почвена структура.

Кейт контролира плевелите с интегрирана програма за разнообразна ротация на културите и ефективно използване на химичните вещества.

„Все още имаме много да учим, но се опитваме да ставаме все по-разнообразни, което е ключът към здравата почвена икономика“, казва той.

Бърнс създават теорията за Въглеродната почвена икономика, когато забелязват паралелите между силната държавна икономика и жизнеспособните и здрави въглероднонаситени почвени системи. В почвената екосистема, също както и в икономиката, има производители и консуматори, има валута и капитални инвестиции, енергия и ресурси, инфраструктура, комуникации и защита.

Фермерите казват, че общата нишка, преплитаща тази здрава почвена икономика, е въглеродът. Този елемент произвежда, консумира и обменя, а също така изгражда и защитава здравата почвена среда.

Cowpea Nodules

 Основните играчи

„Освен слънцето, което осигурява слънчева енергия, има три основни компонента, или играчи в почвената икономика – растенията, почвата и животните, казва Кейт. – И когато казвам животни, аз не говоря само за големите животни като крави, овце или кози, но основно за малките, живеещи в почвата живи организми, като микроби, бактерии и гъби.“

Когато водата се комбинира с енергията от слънцето, растенията произвеждат захари и кислород посредством фотосинтеза, която по същество е процес на абсорбиране на въглеродния диоксид. Растенията са много важни за почвената икономика, те произвеждат въглерод за цялата система.

Почвата осигурява хранителни вещества, които са жизнената среда за корените и биологичната активност, както и резервоар за водата. Почвените хранителни вещества са много повече от макровеществата и минералните елементи, които са важни за балансираната екосистема.

Почвената биота освен че произвежда вещества за фиксация, също така играе важна роля в защитата и предпазването на цялата система.

“Когато имаме всички тези елементи – биологията, растенията и почвата, и всички те работят заедно, ние разполагаме сс потенциал за много силна почвена икономика, твърди Кейт. – Пак повтарям – разнообразието е важно. Наличието само на един вид растения или биологични видове е предпоставка за икономическа криза, когато нещо се промени.“

Изисквания на природата

„Трите главни играча в почвената икономика – растенията, почвата и биологията, също имат своите потребности, отбелязват Бърнс. – Ние, фермерите, знаем, че растенията се нуждаят от хранителни вещества и вода, но те се нуждаят и от грижи като защита и подкрепа. Почвата се нуждае от въглерод. Почва без въглерод не функционира добре и също има нужда от защита. Почвата е невероятно нещо, но тя не може да защитава сама себе си. Тя е подложена на водна и ветрова ерозия, ако не се предпази. Така че за нейната защита трябва да се погрижат другите участници в почвената икономика“ – твърдят братята.

Когато става дума за почвена икономика, живите организми са подобни на човешките същества.Също като тях, те се нуждаят от основни неща като храна и подслон. „Ако дадете на почвената биология храна и място, където да живее, тя ще работи доста евтино за вас. Тези организми с радост ще направят невероятни неща за вас“, казват Бърнс.

“При икономиката на хората, един от водещите индикатори за нейната сила и ефективност е, че нивата на безработицата са много ниски. Когато всички работят, те допринасят за благото на системата. Същото е и в почвената система“, споделя Кейт.

Rock and Hyphae

Благосъстояние

Бърнс също така сравняват съдбата на почвите, които са зависими от външни източници, с предизвикателството в социалната държава, към която се стремят някои от индустриализираните страни.

“Когато винаги задоволяваме растението с всичко, от което то се нуждае, отвън – основно с внасянето на торове и препарати за растителна защита, ние отслабваме икономиката, казват фермерите. – Всъщност ние подменяме биологията с нещо, което разбива системата. Когато почвената биология не съществува в нашата система, растението страда, и ние трябва да осигурим благосъстоянието му с помощта на препарати в бутилки.“

Бърнс не защитават тезата такива вещества изобщо да не се използват, но предупреждават да не се прекалява с употребата им. „Трябва да сме сигурни, че не предлагаме твърде много благосъстояние на нашата агросистема“, казват те.

Въглеродната валута

В сърцевината на почвената икономика на Бърнс е въглеродът. Валутата е важна, защото позволява размяната на стоките и услугите между всички участници в икономиката. Транзакциите са лесни, благодарение на тази обща валута.

“В почвената икономика имаме перфектна валута и това е въглеродът, затова се нарича Въглеродна икономика на почвата. Въглеродът движи системата. Той е това, което растенията използват, за да се разплащат с останалите участници“.

Растенията произвеждат въглерод чрез фотосинтезата, издърпвайки CO2 от атмосферата и конвертирайки го в захарни молекули. Така молекулите на въглерода се рекомбинират в много други компоненти, които се използват от почвената система, за да се снабдява със стоки и услуги.

“Растенията използват въглерод, за да извършват плащания с веществата, отделяни от корените им. Те всъщност правят плащания на почвената биология, а в замяна получават услуги. Сред тези услуги са порциите хранителни вещества, влага и защита. Почвената биология не работи безплатно, плаща се с въглерод“, казват Бърнс.

Братята обясняват, че въглеродът е един от най-важните елементи на почвата. Същевременно той е и най-подценяваният от всички почвени компоненти, тъй като във фокуса на вниманието на земеделците продължават да бъдат азотът (N), фосфорът (P) и калият (K).

„Кога за последен път седнахте с вашия агроном и си казахте: трябва да планираме от колко въглерод ще се нуждаем за следващата реколта?“, питат Бърнс.

Кейт твърди, че въглеродът е основният хранителен източник за почвената биология и че бедна на въглерод почва също ще страда от бедна почвена биология. Увеличаването на почвената въглеродна валута нормализира почвеното рН, увеличава капацитета на катионния обмен на почвата, както и наличието на много от важните макро- и микроелементи и намалява нивото на някои вредоносни елементи, като натрий или алуминий.

яжифщ

Въглероден капитал

„Течната форма на въглерода е това, което се движи през растенията и почвата. Сравняваме я с кеш, тъй като работи незабавно. Течните отделяния от корените са най-добрата форма на течния въглерод, казват Бърнс. – Твърдият въглерод, който се намира в живите организми и се трансформира в хумус и органична материя, е като спестовен влог за дългосрочни, сигурни инвестиции.“

Капиталните спестявания не могат да растат без допълнителни парични приходи, а органичната материя не може да бъде увеличена без допълнителна въглеродна валута в почвата, обосновават се Бърнс.

“Ротацията царевица – соя не е достатъчна за създаване на органична материя в почвата (SOM). Сеитбооборотът царевица – царевица, или включването на пшеница в ротацията, може да създава SOM много бавно без покривни култури, докато с покривни култури, това става много по-бързо. Въглеродът, който влиза в почвата през корените, е по-ефективен по отношение на изграждането на SOM,отколкото въглеродът, който влиза в системата по пътя на разлагането на растителните остатъци.“

Бърнс оприличават отглеждането само на комерсиални култури без покривни култури с начин на живот от заплата до заплата. Въпреки че този избор може да изглежда стабилен, при него не остава никакъв капитал за инвестиране. Няма марж за грешки. Същото се отнася и за почвата.

“При положение че не произвеждаме повече въглерод, отколкото е необходим на растенията, то ние просто го изхвърляме в камионите със зърно, казва фермерът. – Това е красотата на No-till земеделието с покривни култури. Ние произвеждаме целия този въглерод за почвата и не изхвърляме нито грам от него. Това е начинът, по който започваме да градим органична материя и да пълним нашите банкови сметки, като укрепваме устойчивостта на почвата.“

Енергия и ресурси

При братята Бърнс икономиката на екосистемата на растенията и почвата се управлява от слънчевата енергия. Фермерите сеят семена и се появяват малки слънчеви колектори, които имат огромно предимство при използването на този безплатен източник на енергия.

Здравата икономика на почвата не изисква значителни количества закупени енергийни суровини, както се вижда от дълбоките почви на местните прерии, казва специалистът.

Ако погледнете енергийния бюджет на типична традиционна ферма, то няма как да не забележите колко много гориво се изразходва. Но най-големият енергиен разход на фермерите са азотните торове, тъй като азотът изисква много разходи на енергия, за да се произведе, транспортира и внесе в почвата.

„Ако искаме да намалим консумацията на енергия в нашата ферма, то трябва да гледаме не само дизела, но и торовете“, споделят американските фермери.

Що се отнася до ресурсите, според Бърнс основният ресурс, от който се нуждае планетата ни, е въглеродът. Вторият е азотът. Докато растенията улавят необходимия въглерод от 0,04% от наличния CO2 в атмосферата на Земята, растенията не могат да използват повече от 76% наличен N във въздуха.

“Добрата новина е, че азотът в атмосферата е инертен и ние не сме мъртви, казват Бърнс. – Но лошата е, че трябва да купуваме азот, а това е доста скъп производствен процес.“

И докато хората са създали индустриален процес за производството на азот, според Бърнс съществуват и биологични заводи за неговото производство, които фиксират азота в корените на растенията.

Rhizobia са специфични видове бактерии, които колонизират растенията и формират тези азотофиксиращи фабрики в корените на бобовите растения. И въпреки че са необходими специфични видове бактерии за конкретните видове бобови култури, те формират колонии, които са основни източници за производството на азот.

“Бактериите Rhizobia обаче не работят безплатно, казват Бърнс. – Те не могат сами да произвеждат собствената си храна и са напълно зависими от растенията за своето изхранване. Така че растенията трябва да заплащат на бактериите с въглерод посредством захарите в отделяните от корените сокове, за да получат азот от бактериите.“

Фермерите твърдят, че този процес не се ограничава с бобовите растения и бактериите Rhizobia. Други свободно живеещи почвени организми, като  Azosprillum и Azotobacter,нямат необходимост да се кооперират със специфични бобови растения.

„Те не са толкова активни фиксатори на азот и могат да фиксират само 20 – 40 паунда. Ако се опитвате да отгледате реколта от 200 бушела царевица, това няма да ви стигне за дълго. Но ако само отглеждате покривни растения, 40 паунда азот са доста нещо“, обясняват Бърнс.

Връщайки се към аналогията с осигурителната система, те отбелязват, че за да се случи това производство, почвените бактерии и растенията трябва да са свързани, за да могат да разменят азот срещу въглерод. Тези свободно живеещи бактерии няма да работят, ако вече има излишен азот в почвата, тъй като растенията няма да искат да търгуват въглерод, след като нямат нужда от заплащане с азот.

DSCN9073 resize1

“Когато прекалим с торенето или имаме излишен азот в почвата, тези организми няма да присъстват в икономиката на растенията, тъй като растенията и без това вече са свикнали да получават подаръци“, обясняват Бърнс.

Растителна мрежа

Друга форма на биологията на почвата, която се включва във физическата форма на почвата, са микоризните гъби. Доказано е, че гъбичните хифи могат да пробиват дупки в скалите и да извличат например желязо и магнезий. И също като Rhizobia, тези организми трябва да се кооперират с растенията, за да разменят минерални вещества и вода вътре в кореновата система.

Микоризните гъби също имат ключова роля в инфраструктурата на почвената икономическа система, казват Бърнс.

Главните корени на растенията наподобяват магистралната мрежа. Добавете системата на микоризните гъби, и вече получаваме магистрали и второстепенни пътища, по която се транспортират стоки и услуги до локалните потребители.

„Тези гъби са много ефективни при транспортирането на фосфора, който е един от най-трудните за извличане от почвата елементи, казват специалистите. – Но те също така могат да транспортират азот и калий и основни минерали. В сухи времена те могат да доведат и вода. Наистина може да защитите от засуха вашите растения, ако имате здрава популация от микоризни гъби.

Но почвена система без микоризни гъби е като страна без пътища, железници и пристанища.“

Дъждовните червеи също имат важна роля в почвената транспортна система, добавят Бърнс. Техните тунели позволяват на големи количества вода, кислород и растителни остатъци да се придвижват през почвения профил.

„Дъждовните червеи са отговорни за транспортирането на голяма част от биологичните вещества през цялата система, също както обществения транспорт, казва Кейт. – Те ядат растителните остатъци, храносмилат някои микроорганизми и според движението си по почвата, ги транспортират на друго място.“

Как почвената биологична система разбира от какво има нужда растението? С комуникация.

Бърнс казват, че растенията подават различни химически сигнали – базирани на въглерод съединения посредством отделяните от корените вещества, когато имат нужда от макро- или микроелементи. Почвената биология прочита тези сигнали и връща необходимите вещества. Въглеродните съединения могат да бъдат въглехидрати, захари, протеини, мазнини, липиди или масла.

“Мислете за това, като че ли растенията дават поръчки. Растенията също така могат да комуникират помежду си посредством мрежата на микоризните гъби, които растат не само от растенията към почвата, но и от корените на едно растение до корените на друго, създавайки нещо като тръбопровод между тях. Поради тази причина разнообразните растителни общности са по-здрави от монокултурните“, твърди Кейт.

Растителна защита

Почвената икономика на растенията трябва да бъде защитена от много опасности, казват Бърнс. Водата например, е жизненонеобходима за растежа, но твърде много или твърде малко от нея води до стрес на растенията. Освен водата, почвата трябва да бъде защитена от вятър, горещина, студ, уплътняване, плевели и вредители.

“Първата линия на защитата е почвената броня, която пази почвата покрита, акцентират Бърнс. – Разрушителният механизъм на оранта премахва растителните остатъци и оголва почвата, което води до физическо разрушаване на нейната структура. Оставянето на почвата покрита предпазва от водна и вятърна ерозия, от екстремни прегрявания и измръзвания и я предпазва от много патогени, които могат да полепнат по растенията при силни дъждове.“

Бърнс използват соево-царевичната ротация като пример. „Задължително е да се засеят покривни култури след прибирането на соята, тъй като тя не оставя много растителни остатъци след жътва, а това, което остане, се абсорбира бързо, тъй като има ниско съотношение на въглерод към азота. Покривните култури помагат на почвата да се възстанови преди засяването на следващата култура.“

Има и други средства за защита на здравата почвена икономика, но Бърнс акцентират на важността да се поддържа голямо разнообразие от растения, корени, сезонни видове, полезни насекоми и биологични вещества.

“Много от враговете, които атакуват почвата, избират целите си много специфично. Ако имате покривни култури, които наподобяват джунгла – с високи и ниски растения, с дълбоки и плитки корени, топлолюбиви и студолюбиви култури, бобови, тревни и зелеви, то вредител, който напада един вид култури, може да не разбере къде е следващото растение от тази култура. Когато наблягаме само на царевица или соя, това не е много разнообразно. Така не само сме изложени на колебанията в цените на пазара, но и на болести и вредители“ – твърдят фермерите.

8 ключови момента в почвената въглеродна икономика

  1. 1.Почвените системи са взаимосвързани и взаимозависими. За да разберете как да възстановите почвите, е необходимо да си представите почвената биология като една преплетена мрежа. Ако една част от система страда от негативни въздействия, например поради оран или прекомерно торене, цялата система ще страда.
  2. Намалете благата, които давате на почвената икономика. Уверете се, че всеки компонент от почвената биология работи с предоставянето на само тези външни ресурси, които са необходими за здравословния баланс на биологичната активност
  3. Увеличете потоците на въглеродните капитали. Мислете извън сеитбооборотите от две култури и ротации, които работят с почвата само през половината от годината. Разнообразните ротации и почвопокривните култури увеличават използването на слънчевата енергия и продукцията на течен въглерод.

4. Инвестирайте в дългосрочни въглеродни активи и не ги продавайте. Органичната материя, получена от отглеждането на покривни култури и паша на животните, е капитална инвестиция. Заораването или премахването на растителните остатъци е като да продадеш дългосрочните си инвестиции.

5.Печелете от малките неуморни работници. Микроорганизмите в необработената почва осигуряват ценна работна сила, като произвеждат азот, добиват минерали и осигуряват транспорт, комуникация и защита. Хранителното биологично разнообразие е много важно, за да осигурите присъствието на тези работници

6.Изградете почвена инфраструктура, не я разрушавайте с оран. Живите организми в необработената почва са транспортната и комуникационната мрежи, които осигуряват трансфера на жизненоважни хранителни вещества, вода и кислород за здравата почвена биология.

7.Защитете вашата икономика с броня върху почвата. Поддържането на почвата покрита през цялата година помага да се поддържат почвената влага и температура, което осигурява биологичната активност да бъде предпазена и да остане активна

8. Разнообразието е най-важният аспект в здравословната почвена икономика.Здравословната връзка между растенията, корените и биологичните организми зависи от разнообразието.

Публикувана в Растениевъдство

. Ако сте решили да преминете на нулева обработка на почвата, съветите на специалистите ще ви бъдат от полза: използвайте мощни трактори – 350 к.с., сеялки и пръскачки с голяма работна ширина

При нулевата обработка почвата остава неразрохкана през целия период след жътва до сеитба. Борбата с плевелите се провежда основно с препарати за растителна защита. Култивирането като начин за борба с плевелите може да бъде прилагано крайно рядко. Този метод е подходящ най-вече за стопанства, разположени в зони с достатъчно количество валежи. Той има както своите предимства, така и някои недостатъци.

field no till

Преминаването към технологията на минималната, а впоследствие към нулевата почвообработка започва от жътвената кампания, в хода на която наситнените растителни остатъци се разпределят равномерно по полето. В резултат на това се формира защитаващо почвата покритие, което предпазва от вятърна и водна ерозия, осигурява запазването на влагата, препятства порастването на плевелите, способства за активизирането на почвената микрофлора, явява се като основа за възобновяването на плодородния слой и повишаването на добивите от културите.

Функции на следжътвените растителни остатъци:

запазване на влагата;

защита на почвата от прегряване в горещите периоди;

защита на площите от плевели;

намаляване на почвената ерозия;

основа за възстановяването на плодородния слой.

Сеитбооборот

В систематаNo-Till особено внимание се отделя на сеитбооборотите. Редуването на културите е само част от сеитбооборота. Върху избора оказват влияние много фактори:

Потребление на вода

Снегозадържаща способност

Болестотворни организми

Жизнен цикъл на насекомите

Фитотоксичност

Контрол над плевелите

Възможност за редуване на използването на различни хербициди

Потенциална доходност

Необходимо оборудване

Оптимална ширина на редовете

Срокове за засяване и прибиране на културите

Примливост за пазара

Субсидии.

Всеки трябва да избере сеитбооборота, конкретно подходящ за неговото стопанство. Но има редица принципи, които работят при всякакви условия – принцип на ежегодното редуване на зърнените и широколистните, както и смяна на зимните и пролетните култури. Принципът на влиянието на  предшественика върху културата е алелопатия. (Алелопатията е биологичен феномен, при който даден организъм произвежда един или повече биохимикали, които влияят на растежа, оцеляването и/или възпроизводството на други организми. Тези биохимикали, наречени алелохимикали, могат да бъдат отделяни както от живите му органи при смъртта му или от гниещите му тъкани и да оказват върху целевите организми благотворно, но в повечето случаи вредно въздействие (съответно, позитивна и негативна алелопатия) и синергизъм, както и смяната на културите на топлия и студения период.)

29837

Функции на сеитбооборота:

. намаляване на плевелите;

. намаляване на заболяванията по културите;

. оптимизиране на използването на хранителните вещества и влагата;

. разпределяне на натоварването на техниката;

. увеличаване на потенциалната рентабилност на стопанството.

Технологични операции

Жътва

Преминаването към ресурсоопазващо, почвозащитно земеделие започва от жътвата. Именно през този период се формира основата на нулевата технилогия – пласт от растителни остатъци. Има три правила за успеха – височината на отреза – на ниво 10-20 см с оглед на културите и сроковете на засяване на последващите култури, оптимално раздробяване на сламата – под 5 см и равномерно разпределяне на полето.

Равномерно разпределяне на растителните остатъци

При минималната и нулевата технологии на обработка на почвата е необходимо равномерно да се разпредели наситнената слама по повърхността на почвата, при това е много важно максималното запазване на стърнището. Стърнището е важен фактор за задържането на снега – един от източниците на влага. В съчетание с наситнената слама и растителните остатъци, то позволява да се запази максимално количество влага през пролетта преди провеждането на предсеитбените операции и сеитбата, както и предпазва от ветрова и водна ерозия на почвата. Освен това стърнището и остатъците от наситнената слама и растителните остатъци са естествен източник на органично подхранване.

Едновременно с разпределяне на наситнената слама и растителните остатъци по повърхността на полето е целесъобразно да се проведе леко есенно дисковане, което ще позволи да се провокира ранното поникване на едногодишните плевели, които загиват от студовете, частичното заравяне на сламата и растителните остатъци.

Най-ефективно е тази операция да се направи с тежки пружинни брани с работна ширина 15 и 21 м в зависимост от мощността на трактора.

images 3

„Тежките брани“ са нова категория брани, разработени за ефективна работа с раздробената слама и растителни остатъци. Разпространените леки и средни брани обикновено не могат да осигурят необходимите условия на работа с растителните остатъци. Тежките брани прекрасно вършат работа при разпределянето на растителните остатъци по повърхността на полето и в същото време са щадящи към стърнището.

Култивиране

Прилага се само в преходния период от традиционно земеделие към No-till. Специалистите съветват да се приложи поетапно преминаване към нулевата почвообработка през минимална обработка, която изключва само оранта с обръщане на пласта, но все още използва култивирането. Последната е необходима за изравняване на повърхността на полето преди сеитба при запазване на естествената структура на почвата и механична борба с плевелите в периода на формирането на слоя с растителни следжътвени остатъци.

За качественото провеждане на всички последващи технологични операции и запазването на повърхността до 80 на сто от растителните остатъци се използват култиватори с голяма работна ширина. С тяхна помощ почвата се обработва на различна дълбочина, изравнява се повърхността на полето и се запазва естествената структура на почвата.

Култивирането по ъгъл от 15-20° към предишната обработка осигурява ефективно изравняване на полето. Производителността на техниката се обезпечава за сметка на голямата работна ширина и високата скорост на работа.

Сеитба

Директната сеитба върху мулч, която минимално нарушава почвената сруктура, предотвратява ерозията и намалява загубата на влага.

Съвременните комбинирани сеялки с голяма работна ширина изпълняват три технологични операции с едно работно преминаване – правят семенно ложе, засяват семената и внасят стартерни гранулирани минерални торове заедно със семената. Голямата работна ширина пести време за обработка, намалява производствените разходи и уплътняването на почвата. Използването на течни минерални торове способства за бързото и достъпно усвояване на хранителните вещества от растенията.

Растителна защита

При третирането на земеделските култури срещу болести, вредители и плевели с работен разтвор, трябва максимално да се покрива листната повърхност и равномерно да се разпределят пестицидите. Работата трябва да се провежда своевременно, като се вземат предвид температурата, скоростта на вятъра и т.н.

Използването на пръскачки с голяма работна ширина позволява за денонощие да се обработят 10 000 дка. С такива пръскачки е целесъобразно да се провежда подхранването на земеделските култури с течни торове и линохумати в периода на вегетацията, както и десикацията на слънчогледа.

24

Основни предимства на No-till:

Икономия на ресурси (гориво, торове, труд, време, намаляване на амортизационните разходи).

Повишаване на рентабилността на производството.

Запазване и възстановяване на плодородния слой почва (подобряване на неговите химически, физически и биологични качества, увеличаване на съдържанието на органическите вещества в почвата).

Намаляване и елиминиране на почвената ерозия (няма нужда да се харчат допълнителни средства за решаването на този проблем).

Екологично управление на плевелите.

Натрупване и задържане на влагата в почвата.

Намаляване на зависимостта на добивите от климатичните условия.

Увеличаване на добивите.

Подобряване на качеството на зърното (екологично чист продукт).

Създаване на особена култура на взаимодействие с околната среда.

STRIP-TILL

Ако работите във влажен или студен климат, а искате да минимализирате обработките на почвата, използвайте Strip-till. Тази система съществено се различава от No-till. Strip-till предвижда дълбочина на почвообработката от 15 –17,5 см.

Системата позволява да се разрохкат хоризонталните слоеве. При нея не се ликвидира уплътняването на хоризонта окончателно, но се проправя път на корените да растат на дълбочина. Strip-till работи, когато полето е почти готово за работа, но на места е твърде влажно. Тази технология е много подходяща за почви с малка дълбочина на плодородния слой, където под него са залегнали камъни и позволяват на по-зле дренираните почви да се затоплят. Това е северният вариант на системата No-till.

images 4

Най-големият проблем за Strip-till е да се осъществи обработката в оптимални срокове. Колкото е по на север, толкова това е по-трудно, тъй като сланите може да започнат още преди края на прибирането на царевицата.

Тоест, при технологията Strip-till обработката на почвата трябва да се проведе едновременно с жътвата, веднага след комбайна. Когато почвообработващите операции се отложат до времето след прибирането на царевицата и соята, има риск да се прави почвообработка в кал. Поради това много е вероятно да са ви необходими допълнителни трактор и механизатор.

На пръв поглед, Strip-till улеснява есенното внасяне на азотни торове. Но тук монетата има и обратна страна. Почвата може да бъде твърде суха за разрохкване и формиране на редове, и обикновено това се случва след прибиране на соя.

Решение на проблема е провеждането на работата в оптимални срокове. Оптималните срокове имат важна роля при формирането на качествено семенно ложе на следващата пролет. От друга страна, оптималните срокове на почвообработката може да не съвпадат с тези за внасянето на азотните торове, поради това по-късно ще се наложи те да се внесат в по-голямо количество.

Докато времето е твърде топло, по-добре е да се проведе почвообработката, а внасянето на азот да се отложи за по-късно. Но пък може да се внесат фосфор и калий.

Проблематично е и да се попадне в обработените полоси напролет по време на сеитбата. И колкото повече растителни остатъци са премахнати от полосата, обработена през есента, толкова сеитбата е по-лесна.

Трябва да има и резервен вариант. Например, ако е обработвана твърде влажна почва, посевите ще бъдат неравномерни и редки, което ще стане причина за по-слаба реколта. В този случай е по-добре почвообработката да се отложи за пролетта. И по тази причина да не се внася безводен амоняк или да се внесе азот по-късно. При провеждането на обработката през март или в началото на април и при наличието на влага, се получава качествено семенно ложе.

Преди да се въведе технологията Strip-till, трябва добре да се обмисли технологията на борбата с болестите; да се прецени има ли време да се пренастройва сеялката всеки път при преместването й на ново поле; да се прогнозира опасността от водна ерозия в браздите; да се обсъди възможността и да се обмисли технологията на приложението на хербициди с непрекъснато действие.

Оборудвайте сеялката като за No-till. И преди да преминете към Strip-till, изравнете киселинността на почвата, тъй като повече няма да можете да я смесвате. А по-нататък внасяйте по-малки норми вар, но по-често.

Преимущества: разбиване на плужната пета; изравняване на условията на отглеждане на културите, когато част от полето е преовлажнена; качествено семенно ложе и защита на по-голямата част от почвата с растителни остатъци; по-подходяща от No-tillза повторна сеитба на царевица, тъй като намалява конкуренцията от страна на старите корени.

Недостатъци: къси оптимални срокове за внасяне на торове през есента, особено в по-северните райони.

Пречки за внедряване: големи разходи на пари, труд и внимание.

Предпоставки за успех: наличие на достатъчно човешки и технически ресурс в определен времеви отрязък; придобиване на опит за борба с плевелите и болестите без култивиране; запознаване и с други начини на почвообработка; изравняване на киселинността на почвата преди започването на прилагането на технологията Strip-till.

Допълнителни съвети: пригответе резервен вариант, в случай че почвообработката не може да се проведе наесен; постарайте се обработването почвата и провеждането на сеитбата да се извършва от един и същ механизатор (ако не се използва автопилот); да се избягва уплътняването на почвата от колелата на техниката.

No-till

Прилича на Strip-till, но изисква повече усилия и внимание. Често проблем е размерът на стопанството. “Някои от най-печелившите стопанства, които знам, работят по No-till. Но техните размери и наличната в тях техника позволяват сеитбата да се проведе в много къси срокове“, пише известният американски агроном Кен Фери.

При тази технология също така трябва да се прецени дали борбата с плевелите без съответните почвообработки ще бъде успешна. Както и при Strip-till, първите поникнали плевели ще се наложи да се контролират с хербициди с продължително действие, които освен това ще трябва да се внасят и през есента. Нараства опасността от болести, особено в южните райони. Поради това се налага внимателен мониторинг на посевите за необходимост от фунгицидно третиране.

Отглеждането на царевица след царевица по принцип е възможно, но е по-сложно, особено на север. Колкото по на юг се намира стопанството, толкова повече се разлагат растителните остатъци през зимата. „Но не сейте един и същи сорт или хибрид 2 години поред“, предупреждава Фери. Сеялката трябва да бъде оборудвана с устройства за почистване на редовете от растителните остатъци и да има оптимални показатели на налягането върху почвата.

Както и в технологията Strip-till, киселинността и съдържанието на фосфор и калий трябва да се балансират преди внедряването на технологията. А след това да се варува по-често, но по-малко.

При вземането на решение бъдете гъвкави и търпеливи. „Познавам фермери, които работеха успешно по технологията No-tillв продължение на десетилетия. Но когато възникнеха проблеми – уплътняване на почвата след влажна есен или появата на коловози след внасянето на органичен тор, се връщаха към вертикалната обработка, за да отстранят проблема. Налагаше им се да правят това на всеки 5-6 години“, казва авторът.

Преимущества: минимализиране на броя на преминаванията на техниката по полето; отличен контрол върху ерозията; намаляване на разхода на гориво.

Недостатъци: полята изсъхват и се затоплят по-бавно.

Пречки пред внедряването: изисква повече усилия; необходими са устройства за почистване на редовете от растителни остатъци, оптимално налягане върху почвата и поставянето на специални колела на сеялките.

Предпоставки за успех: да се разрохкат уплътнените слоеве на почвата и да се балансира съдържанието на фосфор и калий преди преминаването на No-till; сеялката трябва да има възможност да сее при наличието на растителни остатъци; да се води борба с плевелите и болестите без съответните почвообработки; площите трябва да са добре дренирани.

Допълнителни съвети: бъдете търпеливи и оставете полето да изсъхне преди сеитбата (даже ако съседите, които са орали, вече сеят); имайте резервен вариант, в случай че полето не изсъхне достатъчно; приложете вертикална обработка на почвата, ако е преуплътнена поради влажна година.

След внедряването на новата технология

Какво да се прави, ако равномерността и гъстотата на растенията са се влошили? „Винаги поставям равномерността на посевите над подобряването на структурата на почвата“, казва Кен Ферри.

Публикувана в Растениевъдство

Защо бъдещето принадлежи на директната сеитба според американските специалисти и руските фермери

 

Неотдавна в Ростов на Дон, Русия, се състоя ежегодният конгрес на привържениците на технологията No-till. В зависимост от технологията, която използват в стопанствата си, мненията на фермерите за нулевата обработка бяха диаметрално противоположни. За щастие, конференцията беше излъчена на живо, така че успяхме да съберем някои интересни моменти от изказванията за нашите читатели.

От американската фантастика

Конференцията беше открита от американския фермер Рик Бибър. Именно той произнесе фразата, че Nо-till е не толкова технология, колкото специфичен начин на мислене.

"Има много фактори, които възпират земеделците да преминат на No-till – например финансите. Но според мен главното препятствие се нарича разбиране", каза Бибър.

Неговите успехи в земеделието са впечатляващи – за 30 години работа с технологията No-till добивите му са достигнали до 650 – 700 кг от декар при пшеницата и до 1000 кг от декар при царевицата. И тази реколта е получена, въпреки че в неговото стопанство годишните валежи са 400 – 420 мм, а почвата е бедна на хумус. Това, което прави Рик Бибър, изглежда като фантастика – той се е отказал от обработване на почвата, торене,употреба на пестициди.

"Най-добрият и най-евтиният хербицид са семената, твърди американецът. – Всички казват, че плевелите са врагове. А всъщност те служат като индикатор, чрез който почвата ни показва какво не й достига. Тя като че ли ни казва –засейте ми ето това! За да не растат плевели, полето не трябва да стои празно"

В стопанството си Рик Бибър отглежда цял коктейл от различни култури, които възпрепятстват развитието на нежелана растителност, дават храна за почвената биота и защитават почвата от разрушителните летни горещини.

Да се откаже от фунгицидите и инсектицидите, му е помогнал сеитбооборотът, в който освен основните култури има лен, елда, соя, нахут и т.н. Фермерът е убеден, че сеитбооборотът, ако се изгради правилно, помага да се мине и без торене. Като пример Бибър посочва бобовите култури, които най-добре фиксират азота.

Вярно, че те работят заблагото на почвата, докато не дойде време да работят за себе си – да започнат да се размножават. Така че тези култури трябва да се прибират преди началото на цъфтежа, а още по-добре е да се пуснат животни да ги опасат.

Руските реалности

Иля Илченко е ръководител на стопанство от Ростовска област. Въпреки че има приличен опит в Nо-till – цели 11 години, той признава, че е далеч от съвършенството на Бибър. В стопанството на Илченко все още използват и торове, и препарати за растителна защита.

Проблемът с правилното хранене на растенията в стопанството са решили с помощта на агрохимична лаборатория. Ежегодно от всяко поле се вземат по няколко проби, за да могат агрономите да преценят с какво да хранят посевите.

"Преди използвахме случаен анализ на площите за минералното хранене. Смятахме, че след като релефът е равен, то е достатъчно да направим един анализ и да работим с осреднени дози на торене. Но при жътвата забелязахме, че дори вътре в едно поле има големи разлики. Единият комбайн се връщаше с протеин 12, а другият – с 14. Опитахме се да открием причината и след като разгледнахме спътниковите снимки, видяхме, че вътре във всяко поле има разноцветни петна".

Сега подхранването е изключително строго разчетено според резултатите от почвената диагностика. При това схемата си има хитрости. Например, Илченко е убеден, че азотът с инхибитори на уреята се запазва в почвата най-дълго, но при първото подхранване е най-добре да се дава селитра, тъй като тя се усвоява моментално от растенията.

"През пролетта правим три листни подхранвания с карбамид, задължително с микроелемент– при високи добиви микроелементите винаги са в дефицит. Когато започнахме да получаваме по 600 кг пшеница от декар, забелязахме, че растенията не изглеждат добре. Диагностиката показа дефицит на цинк. Оттогава винаги си припомням един цитат на големия агроном Иван Калиненко, че гладуването, което е понесло растението, не се компенсира впоследствие дори с повишени дози. Затова профилактично давам необходимите микроелементи".

В стопанството се използват и новости като утежнители, прилепители и кондиционери за вода. През пролетта в стопанството есенниците се обработват с ретарданти, за да накарат пшеницата да брати по-добре.

По въпроса за листното подхранване Илченко съветва агрономите да закупят кондуктометри и задължително да измерват концентрацията на соли в течния разтвор, преди да започнат пръскането. Ако приборът покаже до 5000 микросименса на сантиметър, със сигурност няма да има изгаряне. При 6000 – 7000 микросименса – пръскането е на собствен риск и зависи от времето. След 8000 микросименса изгарянето е неизбежно.

Нарастването на добивите Илченко обяснява не само с влагоопазващата технология и правилното подхранване, но и с това, че на пазара са се появили по-продуктивни сортове култури с променено съотношение на вегетативната маса  към масата на корените, масата на класа към масата на стеблото и т.н. В стопанството ежегодно залагат опити с по 25 – 30 сорта пшеница. Търсят този, които подхожда идеално за Nо-till.

"Учените непрекъснато се изненадват, че техните сортове се държат съвършено различно на нашите почви. По-ниски са на ръст, а кореновата система се развива плитко покрай повърхността. Изглежда, растенията разбират къде е храната и се устремяват към нея".

На демонстрационните площи през 2018 г. меката пшеница е дала над 900 кг от дка, а твърдата – по 770 – 790 кг.

Иля Илченко показва почвени карти на стопанството си от 1985 г. и сравнява как се е променило количеството на хумуса. Преди 35 г. на една трета от площите съдържанието му е било под 2%, а на останалите количеството е варирало от 2 до 4%. Днес една четвърт от площите имат съдържание на хумус над 4%, а площи с плодороден слой под 2% няма.

За сметка на хумуса почвата по-добре задържа влагата и дори в екстремно сухи години стопанството не е на загуба.

"Когато гледам диаграмите със средногодишното количество на валежите, си мисля - колко е хубаво, че преминахме на No-till! Миналата година въобще беше уникална - валежите бяха едва 280 мм. Ако не бяха технологиите и правилното минерално хранене, не бихме оцелели", казва агрономът.

Приложение и в Крим

Задоволството си от технологията No-till изказа и Александър Суслов от Крим. Неговото преминаване към технологията на директната сеитба започва през 2008 г. Казва, че на каменистите почви и при средногодишни валежи от 70 – 180 мм не е имал друго решение.

За 10 години той е направил много лични открития. Едно от тях са покривните култури, които не само предпазват полето от плевели, но и помагат да се разложат растителните остатъци.

"Сеем покривни култури, за да създадем възглавница на повърхността на почвата. Почвата остава хладна, а въздухът – горещ, и дори през горещите нощи на растителните остатъци се образува конденз".

Стърнището работи в полза на стопанството и през зимата. Александър показва видео – как през февруари от съседно "класическо" поле вятърът издухва сняг и почва в посока на неговото стопанство.

"През цялото време мислехме как да задържим снега, а в резултат задържахме и чуждата почва. При съседите целите поля бяха издухани заедно с есенниците, защото издухваше от корен. Впрочем, най-добре задържат снега растителните остатъци от лен. Ленът е прекрасен предшественик"– уточнява Суслов. Според него плодородието на почвата вече се вижда и с невъоръжено око. При всяко копване с лопатата се показват по 15 – 17 дъждовни червея. Днес според изчисления на местеннаучен институт на всеки хектар в стопанството на Суслов живеят по 25 тона червеи.

Или друг пример. Когато вали силно, "но-тилната" част на полето попива влагата и набухва. А по границите на полето, където е орано (това е изискване по правилата за пожарна безопасност), водата се стича на река, без да попива.

"Движим се в посока да внасяме колкото е възможно по-малко химия. Използваме биопрепарати. При нахута те сработиха отлично".

Обратната страна на биопрепаратите е, че на агронома му се налага буквално да живее на полето, за да не пропусне болестите и вредителите. Иначе никой биопрепарат няма да помогне и резултатите ще са плачевни.

Какво му е дала системата No-till? Според Суслов 100 кг пшеница от декар изплащат всички разходи. Всичко останало е печалба.

Сега стопанството ежегодно заделя по милион рубли за социални нужди – помага на пенсионерите да се газифицират, правят улично осветление, детски площадки. 

"С Nо-till можем да си позволим да се занимаваме дори с благотворителност. При класическата технология за това може само да се мечтае", казва Александър Суслов.

Жонглиране с културите

Земеделието по Nо-till помага на стопанството винаги да има печалба, заяви и Олег Новичихин от Воронеж. И това се дължи на гъвкавия сеитбооборот.

В неговото стопанство сеитбооборотът е построен на принципа на редуването на групи култури: топлолюбиви широколистни  (например слънчоглед), студоустойчиви пролетници (ечемик, пролетна пшеница, пролетен овес), топлолюбиви (царевица, просо, сорго), широколистни студоустойчиви  (грах), студоустойчиви есенници (есенна пшеница, тритикале, ръж). В скобите, пояснява Новичихин, е показана основната култура, която при желание, ако например няма пазар и цена, може да се замени снишова култура от същата група. Например, слънчогледътс елда или соя, грахът– с лен, синап или пролетна рапица. Тази година стопанството навреме е сменило слънчогледа с дефицитното просо и е продало зърното на много добра цена.

В стопанството на Новичихин спазват и още една тънкост – да не гонят силно братене на пшеницата напролет.

"При силното братене няма стабилност. Ако вали– си добре. А ако не? Ще имаме полупразно растение" – предупреждава руският земеделец.

И още: засяване в основната култура на растения-помощници. Например есенници с лен. Сеитбената норма на помощника се намалява в пъти, за да не конкурира основната култура.

"Влезте на полето след лен – краката потъват. Ленът помага на есенниците именно поради дългия си корен".

Резултатът от десетгодишното използване на No-till в стопанството на Новичихин е следният: средни добиви (в тонове от хектар) зимна пшеница – от 36,4 до 54,7; ечемик – от 31,6 до 39,8; грах – от 26,4 до 32,8; царевица – от 41,2 до 64,7. 

Освен всичко друго,Nо-till е позволила на фермера да влага пари в техника и да започне да развива животновъдство. Сега стопанството разполага с 4 мощни комбайна.

"Но най-важното е, че Nо-till дава стабилност. С тази технология винаги сме сигурни в успеха", заключава Новичихин.

 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта