Четвъртък, 26 Септември 2019 13:10

Нулева обработка или оран?

Традициите и модните тенденции винаги са съществували във всички аспекти на живота и повярвайте, това няма да се промени. Селското стопанство също е тясно обвързано и с двете концепции. Затова, когато някой се опитва да рекламира нови технологии като No-till, трябва да бъде подготвен за сблъсък с порядките. Малко земеделци биха изявили желание да променят традициите на дълбоката оран с нулева такава

Farm management

Какво е оранта всъщност и защо се прилага? И защо някои производители правят точно обратното на традиционните технологии? С обработката на почвата фермерите целят да подготвят полето за културата. Процесът включва серия от манипулации на почвата с тежки машини и различни работни органи. Самата оран има дългогодишна история. С течение на времето острият камък е заменен с пръчка, пръчката с метал, човешката сила се е заменила с животинска, а в последствие е навлязла и механизацията. И въпреки всичко земеделие може да се прави и без цялата тази подготовка на почвата, а резултатите ще бъдат съизмерими и повече от задоволителни.
Какви са предимствата на традиционната обработка на почвата?
No till8 1Има много и различни причини почвата да се подготвя чрез оран, култивиране, брануване, фрезоване и т.н. обработки. Една от основните причини обаче е точно традицията. А обяснението е простичко – защото татко е правил така, и неговият баща преди него, и неговият... а и резултатите са положителни. Тоест, няма причина да не се обработва, както е било досега.
Има ситуации, в които обработките подобряват горния почвен слой и правят засяването или засаждането по-лесно. Това е така на местата, където почвата е много суха или тежка. Оранта е много полезна и на преовлажнени почви, когато се цели просушаване.
Извършването на обработки през есента спомага за изравняването на терена и улеснява пролетните операции. При No-till нивелирането невинаги се получава, а понякога дори се налагат по-агресивни техники.
Никой не иска плевели в полетата си, защото те са конкуренти на културните растения за слънце, вода, хранителни вещества, а последствията от наличието им е по-нисък добив. Вредителите (в това число болести и неприятели) са друг тип врагове на земеделеца. Чрез обработките на почвата механично се унищожават плевелите, но не и вредителите. В крайна сметка се налага употребата на пестициди, които да осигурят „чистотата“ на земеделските площи от нежеланите биологични организми.
Всички знаят, че след прибиране на реколтата на полето остават растителни остатъци и че чрез дълбока обработка тази органика се вкарва в почвата, където се разгражда и превръща в хранителни елементи за следващия сезон. Оборският и минералните торове се инкорпорират в почвата отново чрез оран, за да са по-достъпни за корените на следващите културни растения. А оттук идват и по-високите добиви.
Кои са предимствата на No-till земеделието?
Преди да скочим директно на предимствата на „неорането“ на полето, е редно да разясним следното: Ако конвенционалните технологии включват редица есенни и пролетни манипулации на почвата, то, както подсказва името, No-till (без оран) ги изключва, най-просто казано.
Много хора, независимо дали са земеделци, или не, мислят, че разрохкването на почвата е единственият начин за получаване на високи добиви. Но това не е точно така при някои почви и дори те се развиват по-добре с нулева обработка. Много проучвания доказват, че почвата е значително по-здрава, ако не се оре. Доказано е също, че добивите са сходни, ако не и по-високи при иновативната система.
Когато площта не се обработва, растителните остатъци остават върху почвената повърхност и точно там се разграждат в хранителните елементи, необходими за следващата култура. Този процес е изучен подробно и от него става ясно, че в действителност предлага на растенията много по-добри възможности за усвояване на получените вещества, в сравнение с това те да бъдат заорани в дълбочина. Други торове също могат да се внесат директно и повърхностно, където са необходими, като се използват правилните машини.
Фермерите често са обезкуражени, когато площите им се намират на склонове, защото обработките на такъв терен са истинско предизвикателство, а и ерозията там се случва по-бързо и доста изразено. Ако обаче тези фермери преминат към нулеви обработки, ще постигнат по-добри резултати. Причината отново са растителните остатъци. Когато са оставени на повърхността, те предпазват почвата от повредите, които биха причинили ветровете и водата, по-добре от каквато и да била обработка. Остатъците предпазват почвата и от температурните колебания през различните сезони и часове в денонощието. Много култури се развиват по-добре, ако температурните колебания са сведени до минимум през деня и нощта.
Земеделци, които обработват сухи почви или се намират в зона със сух климат, също ще спечелят от тази практика на „необработване“ на почвата. Като оставят растителните остатъци върху повърхността, те ще съумяват да запазят влагата и да предотвратят изпарението. Освен това не се налага да се внасят толкова много нитрати и изкуствени торове, защото същите се запазват по-дълго в необработена, отколкото в обработена почва. Това е от особено значение в условия на сухо и горещо лято и като цяло в сух климат.
Фермерите, преминали към No-till, ще забележат намаляване на разходите, защото ще използват много по-малко гориво. Някои от най-тежките машини могат да се заменят с по-малки и леки, които да бъдат напълно достатъчни за нуждите на стопанството.
Когато изберете такъв тип земеделие, става по-лесно да преминете и към органично.
НЕДОСТАТЪЦИ НА ОРАНАТА
No till8 2Тази практика има няколко недостатъка, особено що се отнася до почвата. Първото, което забелязват фермерите, е, че тя пресъхва, защото вече не е способна за запазва влагата. Добре знаем, че влагата върви ръка за ръка с хранителните вещества, следователно се губи и способността за осигуряване на нутриенти за културите. И голямата грешка, която допускат земеделците, е да обработват все повече и повече, за да оправят този проблем.
Известно е, че в почвата се намират много организми (микроорганизми, фунги, червеи, насекоми, животни), полезни за растенията, а с обработките те биват умишлено или по-скоро несъзнателно (зависи от гледната точка) прогонени и дори унищожени. В резултат, на тяхно място се настаняват нежелани гости, неприятели, и балансът на екосистемата се измества в тяхна полза. На феремерите им остава последният коз – препаратите за растителна защита. А веднъж навлезли в този омагьосан кръг, излизането от него е трудно и на цената на много загуби.
Негативните ефекти на оранта са:
• Почвата става по-сбита и се налагат повече обработки, следователно и повече разходи
• Повишава се опасността от влошаване на фитосанитерния фон. Болестите се запазват в почвата и в последствие се разпространяват и заразяват културите по-лесно
• С времето се стига до ерозия не само на почвени частици, но и на хранителни елементи и биологични организми
• Водата се инфилтрира лошо
• Повърхностният слой пресъхва преди сеитбата, особено ако между последната обработка и самата сеитба мине много време
• Обработената мокра почва се превръща в буци, които в последствие изискват още обработки
• Необходими са доста време, труд и разходи, за да се постигне необходим резултат
• Повишават се разходите за гориво.
НЕГАТИВНИТЕ ЕФЕКТИ ПРИ NO-TILL
Един от основните недостатъци на нуевото земеделие е, че се налага използването на хербициди с цел да се унищожат плевелите или поне да се държат под контрол. Същото важи и за инсектицидите. Има много препарати, които не засягат добива, но все повече хора отказват да консумират третирани хранителни продукти. Още не са изяснени добре механизмите на усвояване на пестицидите от човешкото тяло в дългосрочен план. Това, което знаем, е, че някои препарати се разпадат по-бързо от други, веднъж попаднали в почвата, с което по-малко химични вещества преминават в продукцията, която ядем.
Другият основен недостатък е бавното затопляне на почвата, върху която има „изолация“ от растителни остатъци. В зависимост от културата, разграждащата се органична маса може да се превърне от плюс в минус. Такъв е случаят при засяване на царевица на едно и също поле няколко години подред. „Одеялото“ върху почвената повърхност става гъсто и затруднява следващите сеитби, но с подходяща техника този проблем се разрешава бързо.
АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ
На този етап е лесно да разберем защо се появяват все повече привърженици на No-till технологията. Дори в някои кръгове терминът „оран“ се е превърнал в тема табу. Добрите новини са, че има много варианти и на двете технологии. No till8 3Например:
• Подбор и отглеждане на култури, които се равиват добре без големи вложения на време, труд и средства
• Подходяща ротация на култури и обработки с цел избягване на негативните ефекти
• Strip-till или т.нар. ивичеста/лентова обработка, при която обработваемите ивици се редуват с необработени такива в различните времеви диапазони
• Извършване на дълбока оран само през есента
• Извършване на дълбока оран на редове, подобно на ивичеста/лентова система
• Практикуване на консервационни обработки, където най-малко 30% от растителните остатъци се оставят на полето
За някои земеделци изброените възможности са нищо друго, а отново No-till, но всъщност те са редуцирана форма на конвенционалните технологии. Негативите при намалявнето на обработките представляват съвкупност от тези на двете дискутирани технологии, но ефектите от тях се случват по-бавно и не са толкова очевидни.
Не толкова деструктивно и много по-екологосъобразно е засяването на покривна култура. Редица растения са подходящи за тази цел. Покривните култури спомагат за редуциране на ерозията, като в същото време запазват и обогатяват повърхностния почвен слой с хранителни елементи, а така допринасят за качеството и плодородието. В същото време покровът редуцира плевелите и позволява контрол над вредителите, назависимо дали става въпрос за болести, или неприятели.
Управлението на полето по метода на нулевата обработка може да бъде истинско предизвикателство, особено ако продукцията не се изкупува заради приложените хербицидите. Въпреки това, фермерите, които решат да преминат към тази технология, имат доста възможности.
КОЙ МЕТОД Е ПО-ДОБЪР?
Сред земеделците царува погрешното схващане, че ако нещо работи при един, то ще работи и при всички останали. Но това е далеч от истината, защото едно решение може да е правилно за едно поле, но това не означава, че е подходящо за цялото землище, респективно за всеки фермер, камо ли за всяка култура в различно време и място. Важно е първо да се обмислят редица фактори, а след това да се взимат решения и да се предприемат мерки. Дори тогава на хартия нещата изглеждат по един начин, а в действителност са други и може да се стигне до големи загуби.
Нещо повече, фермерите, които искат да преминалат от конвенционални към нулеви обработки, трябва да са наясно, че земята няма да отговори на желанията и очакванията им в самото начало. Почвата има нужда от период, в който да се възстанови, а впоследствие и добивите ще задоволят очакванията.
ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ОРГАНИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Много от методите, които се практикуват днес и които споменахме по-горе, работят срещу природните закони, а не заедно с тях. А съвместната работа между фермер и природа би довела само до положителни ефекти, в това число – по-здрава почва, по-качествени и високи добиви и т.н. В този ред на мисли, фермерите трябва да открият най-подходящите култури за площите си.
Внимателното обследване на терените (почва, механичен и химичен състав) и съответно на факторите на средата (температура, влага, светлина и т.н.) дава възможност за най-правилен избор на култури, така че те да дадат максимума от потенциала си.
За да се премине към органично земеделие, е необходимо да се спре използването на химикали. Със сигурност тогава плевелите ще вземат превес, но има решение. Засяването на покров е само едно от тях. В резултат борбата с плевелите излиза по-евтино, покровът е по-ефективен от обработките, а освен всичко друго, може да донесе и материални облаги.
Всеки фермер трябва да се консултира със съседите си. Каква подготовка на почвата извършват те, какви култури отглеждат, какви добиви и качество получават – това знание ще бъде само от ползва при вземането на решение дали да се оре, или не дадена площ.
В конкретен случай може да се окаже по-добра идея лентовата обработка или консервационните, отколкото No-till. Тази система може да се прилага само по време на сеитбата например. В такава ситуация се използват специални машини, които правят малки дупчици в почвата, като едновременно с това се засяват и семената на културата. Засяването може да се извърши и на ръка, но естествено, това ще отнеме много време и човешка сила.
При всичко положения растителните остатъци или поне част от тях трябва да остават върху почвената повърхност.
За добри добиви, сеитбооборотът е от решаващо значение. Различните култури извличат различни хранителни вещества от различните почвени слоеве. Така не се получава едностранно изтощаване и добивите не намаляват през следващите години. Ако културите се редуват във времето, почвата има възможност да възстанови изразходените нутриенти по естествен път.
Независимо какви методи на обработка практикуват, производителите трябва да подхождат отговорно и да добиват чиста храна от земята. Освен ползите за човешкото здраве, така ще бъдат полезни и за околната среда, което е основна цел в днешно време.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 20:16

No-till ... Или не...

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията

Агр. Петър Кръстев

Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие. В тази връзка се постарах да проуча чуждия опит, но не за ползите от тази технология, за които много пъти сме писали, а за евентуалните грешки, които начинаещите могат да допуснат. Така искам да помогна на стартиращите No-till-ъри да ги избегнат, за да не претърпят провал и разочарование.

No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство

Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).

96b76c02fd5baccffbe570704fced54f
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.

Постепенен преход

В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика. 

Избор на площ

Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.

a20f8d58f34064fd4a7c3a3d5a035fe7

Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.

Предварителната обработка на площта е задължителна

Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура. 

Избор на техника

Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.

662dd20a33f7b0960328cc2a385a2c6b

При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.

Мулчирането е важна част от No-till технологията

Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой. 

e000ededeca6df1f43b424a35d217692

На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.

Отстраняване конкурентите на културата

Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености. 

da01baaacbfdaa6b8d171a6a65d172a5

Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.

Бед да претендирам за изчерпателност се надявам, че този материал ще допринесе полза на всички земеделци, които обмислят да пробват безорното земеделие.

Публикувана в Растениевъдство

Както знаем всяка монета има две страни. Същото важи и за сравнително новата, но бързо навлизаща у нас технология „No-till. Кои са основните плюсове и минуси на безорното производство на храна? А доколко приложима е технологията у нас? Преценете сами...

Плюсове

  • Опасността от ерозия на почвата се свежда до минимум

Безорната технология не оставя почвата „гола“, което я прави значително по-малко застрашена от ерозия причинена от вятъра или водата. Това важи с пълна сила в случаите, когато върху почвената повърхност се оставят растителни остатъци като сено, слама, листа, стъбла и др.

  • Сбиването или уплътняването на почвата се лимитират

Почва, която не се оре се уплътнява значително по-слабо спрямо такава, която се обработва често. Плуговете и другите оръдия за почвена обработка унищожават естествената ѝ структура. От тук следва, че безструктурната почва не е в състояние да понася тежестта на машините, става уязвима на уплътняване, което от своя страна налага повече обработки. Очакванията, че обработената почва поема повече дъждовна вода само налагат още обработки, защото след попиване на водата почвените частици се слепват и отново заемат естественото си място. В дългосрочен план обработките налагат повече...обработки, което все повече влошава качеството и състоянието на почвата.

  • No-till спестява време

Ако при конвенционалното земеделие се налагат три и повече обработки (в зависимост от културата и фитосанитарни фон), при тази технология се влиза само веднъж на полето. По този начин No-till спестява не само време, но и пари. Освен всичко друго, не е необходимо да се чака, за да се обработи предсеитбено или за извършването на самата сеитба. Тук това сеизвършва докато почвата е все още мокра.

  • Значително по-малко разходи за гориво

Обяснението е просто. По-малко обработки водят до намаляване на разходите не само за готиво, но и амортизацията на машините и човешкия фактор.

  • Ограничава се загубата на влага от почвата

Засяването на семената при безорната технология се извършва без да се отстраняват растителните остатъци от повърхността на почвата. По този начин влагата се запазва в почвата, защото се ограничава евапотранспирацията, предизвикана от нагряването на почвата или вятъра.

  • Подобрява се „почвеното здраве“

Необработваемата почва е пълна с живот. На полета, които не се орат, и където растителните остатъци се разграждат по естествен начин се развиват множество полезни организми. Самата екосистема работи и се възобновява, което води до минимизиране на заболяванията и масовите нападения от неприятели. От друга страна се увеличава хумусното съдържание, което е едно от основните условия за прдуктивна почва.

Минуси

  • Високи първоначални инвестиции за техника и оборудване

Първоначалната инвестиция за No-till машини и части е една от основните пречки за преминаване от конвенционално към безорно земеделие. Като цяло обаче, погледнато в не толкова дългосрочен план, тези пари се възвръщат чрез реализирането на по-високи добиви, по-ниски разходи за гориво, ефективно изполване на машините, които са значително по-малко на брой в сравнение с конвенционалните, икономия на торове и препарати за растителна защита и т.н. Продажбата на неизползваемата техника е един добър старт за набиране на необходимия капитал за нова.

  • No-till изисква постоянно усъвършенстване на знанията на земеделеца

Земеделието, независимо от технологията и метода, постоянно търпи актуализация. Все по-нови машини и практики се появяват всеки ден, а основата си остава една и съща. No-till не работи с мотика, а с акъл.

  • Бавно, но сигурно се променя релефа

Предвид постоянния „покров“ над почвената повърхност при No-till не са изключени изненади, като скрити бразди в следствие на воден отток, например. С течение на времето тези бразди могат да нараснат. За да се предотврати подобно явление е необходимо изграждане на отводнителни канали, на местата, където това се налага.

  • Потенциално завишено използване на химия

От една страна безорната технология обуздава плевелите, но в повечето случаи се налага третиране с хербициди.

Интересни факти свързани с No-till технологията:

  • През 1990г. само 6% от производствените площи в Америка са обработвани по безорен начин. През 2002г. процентът на No-till достига 22, а през 2016г. вече е 35%.

  • Канзас е на първо място по прилагане на технологията с 10,4 милиона акра, следван от Небраска (9,4 млн.акра), Северна Дакота (7,8 милиона акра), Южна Дакота (7,2 милиона акра), Айова (7 милиона акра) и Монтана (6,9 милиона акра).

  • No-till се счита за „устойчиво“ или „консервационно“, но не е прието като биологично заради употребата на хербициди.

  • Между 1982 и 2003г. е отчетено намаляване на площите застрашени от ерозия с 43% в Щатите. Това от части се дължи на популяризирането и все по широкото прилагане на No-till.

Публикувана в Растениевъдство

От 26 години във фамилното стопанство „Белан фармс” в канадската провинция Онтарио отглеждат културите си, без да обработват почвата

Преди години финансови затруднения принуждават фермера Майк Белан и неговото семейство в провиндия Онтарио, Канада, да преминат към спестовен режим. Заедно с това фокусът се прехвърля и върху подобряването на здравето на почвата без оран. За опита на канадския фермер разказва американско специализирано издание за безорно земеделие

Мike Belan

Вече 26 години семейната ферма „Белан фармс” (Belan farms) произвежда царевица, соя и зимна пшеница без предварителна подготовка на почвата. Все по-високите лихви в края на 80-те години са причината бащата и чичото на Майк Белан да преминат към безоранна сеитба след десетилетия на обработване на полетата с глинеста почва, разположени в близост до Великите американски езера Ери и Хюрън. Това се оказва мъдро финансово решение, тъй като фермерите заменят селскостопанската техника, закупена на кредит, с голям трактор за безоранна сеитба, който наследникът им Майк използва и до ден-днешен.

“През последните години става все по-ясно как доброто състояние на почвата е свързано с отглеждането на добра реколтаи целта ни е да получаваме постоянно реколта, която да се подобрява с всяка следваща година,”споделя Майк Белан. По тази причина освен безоранна сеитба

фермата започва да отглежда и покривни култури

Времето е достатъчно, за да засеят покривните култури след пшеницата, но за да ги накарат да растат и да се развият, преди да падне сланата на царевичните полета, трябва да са засети преди жътвата. Решението е съвместната (комбинирана) сеитба.

No till Drill

Поради невъзможността да се доберат до специалните апликатори за комбинирана сеитба, които се използват в региона, фермерите конструират собствен апликатор. Те модифицират един култиватор с подходящи сеялки от 12 реда, чрез който засяват едногодишен райграс, репички и детелина сред редовете царевица. Машината си служи с малки дискове, чиято цел е да се отвори малко повече почвата, за да се осигури влага за по-добро покълване на покривните растения.

Специално пригодена част от култиватора се използва и за внасяне на азот едновременно с комбинираната сеитба. Групи от по четири диска служат за разбиване кората на почвата, за да се даде по-добър шанс на семената, които се разхвърлят зад тях.

Предизвикателството в целия процес е, че обработвайки между царевичните редове, плевелите също могат да намерят условия за развитие.

Фермерите от „Белан фармс” торят с 28% азот и през вегетационния сезон, като разделят торенето на два етапа – веднъж при втори лист и отново при 5-6-и лист на царевицата. Обикновено те извършват второто торене, когато е приключила сеитбата на покривните култури, но се опитват и при първото минаване. Според тях при по-ранната сеитба покривните растения имат повече време да покълнат и да израстат, преди царевицата да ги засенчи.

Засега стратегията им е успешна

– покривните растения спират да растат, когато царевичните листа започват да ги засенчват през късния юли и ранния август. Когато царевицата започва да изсъхва през късния септември, другите култури отново се засилват.

Целта на тази комбинация е да се произвежда малко азот, да се противостои на уплътняването на почвата и да се подобрява цялостното й състояние.

DOUBLING UP

Покривните растения определено предпазват почвата, но дори и да бъдат нанесени определени щети с техниката, до януари те са поправени благодарение на кореновата система на растенията.

Фермерите засяват около килограм и половина покривен микс на декар царевица (6 кг на акър) и въпреки че растенията се развиват едновременно, не се забелязва изоставене на реколтата.

След пшеница и соя стопаните засяват грубо около седем килограма семена (микс) покривни култури на акър, които често включват и бобови, за да се внесе азот в почвата преди сеитбата на царевица.

Интересното за „Белан фармс” е, че в миналото земите, които са обработвали, са били пасища. Тази практика се е загубила, тъй като обработваемата земя е твърде ценна, но покривните култури позволяват на фермата да започне да отглежда добитък отново. През 2017 г. Майк Белан закупува млади говеда, които се изхранват с царевичните стъбла и райграс и в крайна сметка си докарва допълнителен приход.

Силна структура

Корените на покривните растения носят тежестта на жътвата, като предпазват почвата от сбиване. Те изхранват също почвените организми, добавят органична материя и помагат за филтрирането на водата в почвата.

STRONG STRUCTURE

Във фермата започват да сеят царевица преди 10 години, като по-рано залагат предимно на соя и пшеница поради липса на достатъчно опит със сеитба без обработка.

Годините на работа доказват, че остатъчните части от предишни реколти не пречат на производството. Единственото условие, което Майк Белан спазва, е да поддържа специалната си техника в отлично състояние. Работниците и фермерите следят усърдно качеството на сеитбата, което понякога означава забавяне на процеса. Целта е да се спазва скорост от пет мили в час (около 7,5 км/ч.) при сеитба.

“Нашата система е проста, затова разчитаме на техника, а не на технология, за да осигурим равномерна сеитба,” казва Майк Белан.

Хубавото е, че машините не се износват така бързо и лесно, както ако се работи с компактна и тежка почва.

Остатъците от предходната реколта все още създават сериозна тревога, особено в случая с царевицата. Когато се сее соя върху площи с остатъци от царевица и покривни растения, е важно да се увеличи сеитбената норма. За да произведе популация от 12 – 14 хил. растения на декар, фермата засява 19 хил. соеви семена.

Освен това се сее под лек ъгъл спрямо редовете.

Обикновено се извършва изгаряне на покривните растения с хербициди не повече от седмица преди следващата сеитба. Майк Белан иска да е сигурен, че райграсът расте активно, за да се постигне максимален контрол.

Целта на този производствен процес е да се извлича най-добрата реколта от почвата година след година. Макар че повечето околни ферми все пак обработват почвата на всеки 3 – 4 години, в „Белан фармс” не го правят.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство

Обработваемите почви губят до 60% от органичния въглерод, така че на фермерите във Великобритания се препоръчва да преразгледат своите практики.
Интензивното земеделие води до факта, че обработваемите почви губят около 40-60% от техния органичен въглерод, според доклад на Британската агенция за околна среда по изследване на земеделските земи.
Учените съобщават, че биологичното разнообразие на почвата и биологичните процеси, които тя поддържа, са "под заплаха". Например, в Англия и Уелс, почти 4 милиона хектара почва са в опасност от уплътняване и повече от 2 милиона хектара са изложени на повишен риск поради ерозия.
Докладът също така казва, че уплътняването на почвата и загубата на органичен въглерод оказват неблагоприятно влияние върху земеделието и допринасят за глобалното затопляне.
Почвите на Великобритания в момента съхраняват около 10 милиарда тона въглерод, което е равно на около 80 години ежегодни емисии на парникови газове във Великобритания.
Причините за избора на интензивен модел земеделие, природозащитниците, посочват необходимостта от отглеждане на повече храни заради разточителното отношение на хората към храната, както и търсенето на растителна продукция за производството на биоенергия.
Агенцията обвини миналите правителства, че през последните десетилетия упорито пренебрегват екологичните политики.
25-годишният екологичен план, приет от правителството на Обединеното кралство сочи, че до 2030 г. е необходимо да се осигури устойчиво управление на почвите в Англия и да се предприемат стъпки за възстановяване на почвите във Великобритания повсеместно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 28 Май 2019 11:08

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

 

37a06e4a72d6cb27621f1ed829bbee81 XL

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

web 030718 direct drill c Tim Scrivener

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

77554253B5265AD4CD76F7ED4D4B615FA9F22E8241C4BB91E2C8AD5E07pimgpsh fullsize distr

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

big a4bd4342044c8984e648dc057131f1ee

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника

Ако традиционната технология на земеделие прощава някои грешки на агронома, то минималната – не

Ася Василева

Популярната на Запад технология Nо-Till у нас все още набира обороти. Земеделците знаят за нейните предимства – икономия на материални ресурси, запазване на плодородието на почвата, повишаване на рентабилността на производството и т.н. Но в практиката понякога експериментите оставят фермерите без добиви и те разочаровано изоставят новата технология. Преминаването към No-Till наистина е свързано с редица рискове и трудности, но ако се работи правилно, неприятностите могат да се избегнат или да се сведат до минимум.

Да преминеш на No-Till,не означава просто да спреш да ореш. Не може веднага да започнеш да работиш по нулевата технология, без да минеш през Mini-Till. Ако стопанството е работело по традиционната технология, а след това изведнъж е решило да сее директно, то моментално възниква проблем с азотното хранене на растенията, рязко се повишава заплевеността на полето, активизират се болестите и вредителите. Освен това нулевата технология иска изравнени площи. Нужно е да се разбере, че икономисвайки пари от оран, се налага тези пари да се вложат в торове, тъй като при сеитбата по мулч трябва да се увеличи внасяната доза азот с 10 – 15 кг/ха. Освен това трябва да се закупят хербициди и фунгициди, тъй като първите 5 – 7 години след преминаването на No-Till да се работи без химия, е доста проблематично. И едва след като бъде създаден мулчиращ слой и в сеитбооборота бъдат въведени фитосанитарни култури, патогенната натовареност на полето ще намалее. Но на първия етап No-Till няма да ви позволи да спестите от химия.

Технологията No-Till е най-привлекателна за засушливите райони, тъй като позволява да се запазва и натрупва влага в почвата. Но много фермери са раздвоени – от една страна, технологията е продуктивна, но от друга, не е подходяща за всеки. А рецепти къде и как да се работи по нулева и минимална технология няма. Някъде е по-сухо, другаде – по-влажно, температурите и почвите в различните почвено-климатични зони също се различават. Дори в рамките на едно стопанство на две различни поля може да има технологични нюанси, които всеки определя сам за себе си.

46038855792 167ec5e451 b

Например в Русия, където технологията набира все по-голяма популярност, нито едно от стопанствата, намиращи се в т.нар. Черноземен район, не е успяло напълно да приложи тази технология. Пълното преминаване на No-Till изисква минимум 3-4 години. А за целта на първо място трябва да се промени манталитетът на фермера, след това да се смени техниката, и накрая – да се преразгледат разходите за торове и химически препарати. Ако усилията са насочени към промяната на само един от елементите, то за съжаление, желаният резултат няма да се постигне – ако се закупи сеялка, но не се вложат достатъчно пари в растителна защита, системата не сработва, което води до разочарования и нежелание да се продължава експериментът.

И ако традиционната технология на земеделие прощава някакви грешки на агронома, то No-Till — не. При неправилни срокове на провеждане на работите на полето и отклоняване от технологичните изисквания веднага се появяват плевели, болести, изострят се проблемите с хранителния режим. И затова у нас засега No-Till съществува повече на ниво разговори между земеделските производители.

Трудностите на прехода

Основната трудност при преминаването към нещо ново е психологическа. Постепенното преминаване на No-Till, сравнявайки резултатите, е по-лесно. Има само един проблем, който обективно пречи на този процес – изравнеността на площите.

За да се намери най-правилният подход за въвеждането на No-Till в конкретното стопанство, трябва да се изучава световния опит в прилагането на технология. Много е полезно да се обменя опит с колеги, които вече работят по нулевата технология в подобна климатична зона. Методът проба-грешка също е добър учител.

Но това, което със сигурност показва световният опит от прилагането на No-Till, е, че тази технология работи в най-различни климатични условия – и там, където не достига влага, и там, където тя е в излишък. А именно влагата е един от най-важните фактори при избирането на култури за сеитбооборота в различните зони. No-Till е решение и за един от най-големите проблеми на фермерите – ветровата ерозия на почвата.

И въпреки това земеделците трябва да са готови да се изправят пред редица трудности при преминаването на No-Till. Когато почвата не се оре, тя се уплътнява. Но редуването в сеитбооборота на култури с брадести и с разклонени корени позволява да се избегне този проблем. Например, редувайки пшеница, рапица и грах, почвата се разрохква отлично.

Много земеделци отбелязват, че след началото на експериментите с нулевата технология на полетата им започват да се появяват плевели, каквито преди е нямало. Затова, работейки по тази технология, трябва задължително да се прилагат хербициди с непрекъснато действие на основата на глифозата и много точно да се знае кога точно да се пръска. Най-добре е това да се прави, когато хранителните вещества се оттичат в кореновата система на плевелите, за да може препаратът да унищожи не само надземната част, но и корените.

Освен химията в борбата с плевелите при No-Till помага и мулчиращият слой, който препятства бързото им поникване. При благоприятни условия културните растения успяват да пораснат по-бързо и да ги задушат.

Фермерите не бива да се плашат от високите разходи за химикали и торове. Активното им използване ще е необходимо само на първоначалния етап при работата с No-Till, а след това, ако технологията се развива правилно, спазвайки сеитбооборот, регулиращ използването на химически средства, тяхното прилагане ще бъде необходимо все по-малко и по-малко, по-малко дори от конвенционалното земеделие.

Montana Growers Photographs

Максимален ефект при прехода на No-Till може да се постигне само при условие на системен подход. Не се препоръчва да се смени технологията, а да продължи да се сее в досегашните срокове. Не може да се откажеш от култивиране, без да използваш глифозатни хербициди и без да оставяш наситнети следжътвени остатъци на повърхността на полето. Разбира се, организирането на прехода е много сложен процес и на първо място трябва да се счупят всички вътрешни стереотипи. Трудно е да се смени старата техника с нова и високопроизводителна, трудно е да се организира обучението на персонала. Но ако всички тези въпроси се решат правилно, се повишава ефективността от прехода на новата технология, и резултатите не закъсняват.

Фермери, приложили Nо-Till в практиката, са убедени, че реални трудности възникват тогава, когато се забравя, че No-Till е многофакторна система и всеки момент в нея е много важен за успеха на системата като цяло. Не може да мислиш, че нулевата технология означава просто да сееш в необработена почва. „Технологията No-Till трябва да се усвоява не с труд, а с ум“, сподели един от успелите в тази посока земеделци.

Принципът на работа на No-Till е еднакъв навсякъде по света, разликата е само в обемите на прилагането му. В Америка и Бразилия по нулева технология се отглеждат по 23 млн. ха, в Аржентина – 20 млн. ха, в Австралия и Канада – по 9 млн. ха.

Не зная да се води статистика за България, но прилагането на No-Till у нас е по-скоро скромно. Според допитване на в. „Гласът на земеделеца“ сред 40 фермери, само трима от тях казаха, че го прилагат и то не в пълната му степен. Но пък, 33 фермера отговориха, че се замислят за въвеждането на тази технология в своите стопанства и само 7 , че тя е теприложима в България. Разбира се, рисковете са съвсем реални – нови плевели, болести и т.н. Похвалното е, че вече се провеждат обучения, които помагат на земеделците да се справят с трудностите. Като например обучението, което организира НИК АКАДЕМИ със световноизвестния американски почвовед проф. Харолд ван Ес. Високата посетеност – над 80 фермери, изпълнили залата, показа, че интересът към технологията и у нас е голям. Тук обаче голяма роля трябва да има и държавата, която да инвестира в реална наука, в обучение на специалисти, за да може във всяка област с нейните конкретни почвено-климатични условия да има собствени сертифицирани сеитбообороти, семена, сортове, хербициди и торове. Необходимо е да обучи агрономите и фермерите. Защото тази технология не се разбира дори от учените в България, да не говорим за преподаването в университетите. Смятам, че в нея парите ще бъдат много по-умно вложени, отколкото в цифровизацията, например.

Практическият опит

Но като цяло у нас по чист No-Till работят единици. Повечето прилагат само елементи от тази технология. Много от земеделците спират по пътя към No-Till поради липсата на средства, а те са необходими за закупуването на техника. Друго препятствие са консервативните възгледи на наличните специалисти. Трудно е да се пренастроиш, когато нямаш пред очите си реални примери за успешни стопанства, увеличили печалбите си, благодарение на внедряването на класически No-Till.

Тъй като не успях да събера мнения от български фермери, приложили чист No-Till, ще ви цитирам тези на техни руски колеги. Разбира се, те работят при други условия и климат, но все пак част от техния опит би бил полезен и за нашите земеделци.

В стопанство „Люфт“ в Омска област са преминали на No-Till преди 3 години. Напълно доволни са от резултатите, но и не отричат, че има проблеми. Да тръгнат към този експеримент, ги е подтикнала възможността да намалят разходите за труд и гориво. Общо в стопанството обработват 180 000 дка с пшеница, ечемик, рапица, соя, слънчоглед и царевица, на част от площите са преминали на No-Till веднага, друга част обработват по Mini-Till. “Първите 5 години работата по No-Till е много скъпа. За да се отървеш от плевелите, трябва да използваш скъпи хербициди, както и голямо количество торове, разказва инженерът на стопанството Зураб Попов. – В началото се борехме с плевели денонощно. Но тази година е вече четвъртата, в която сеем по нулевата технология, и е много по-лесно.“

Въпреки трудностите, технологията се изплаща, смята специалистът:
„Най-важното е да имаш добра техника (в стопанството използват John Deere), без нея си за никъде. Ако финансовите възможности на стопанството позволят, то трябва да я купиш, а ако нямаш пари, за какъв преход изобщо може да се мисли? С руски машини по съвременните технологии не е възможно да се работи.“.

АПХ „Мираторг“започва да развива зърнопроизводство през 2004 г. На необработвани от години земи на бившите кооперативи в Белгородска област са обработени първите 400 000 дка. Към 2009 г. обработваемите площи са увеличени до 750 000 дка. След като изучило опита на земеделието в САЩ, Аржентина, Бразилия, Австралия и Украйна, ръководството на холдинга взело решение да използва за основна технология в своето производство No-Till.

59b904c1bf5c281ddac68d06969591d3

“Взехме като основа опита на САЩ и Канада, тъй като климатичните условия в средната част на Русия и тези страни са подобни“.

В стопанството използват само високопроизводителна техника – трактори и сеялки John Deere, сеялки Bourgault, пръскачки John Deere, тороразпръскващи машини Amazone, комбайни Claas. Цялата техника работи денонощно на две смени, благодарение на което се постига висока ефективност на производството. „Разбира се, в сравнение с традиционната технология, са необходими повече хербициди (например глифозат — с 5 л/ха повече). Но третирането с глифозат позволява да се избавим от плевелите, без да подлагаме почвата на механична обработка, както и да запазим влагата, да намалим разхода на гориво, време, труд, и амортизационните разходи“, обяснява Анатолий Сергеев, агроном в стопанството.

Друг руски фермер – Василий Драганчук, също споделя, че сега използва много повече хербициди с непрекъснато действие: „Преди съвсем не ги използвах. Но по принцип всяка защита от плевели включва използването на такива препарати. Само механичната борба не дава резултати. А като цяло, аз не се опитвам напълно да изкореня плевелите – това не е постигнато от никого с никоя технология. Моята задача е да намаля заплевеността на площите. А да се направят останалите на полето плевели по-неконкурентоспособни, е напълно реално, използвайки глифозат в двойно по-ниски дози от препоръчваните“.

„Но правилният сеитбооборот е най-добрата профилактика срещу заболявания по растенията, продължава Драганчук. – Ако такъв не се спазва, то рискът от възникване на болести ще бъде висок при всякаква технология.“

Добиви при внедряването

Някои от земеделците отбелязват, че при внедряването на No-Till добивите се вдигат след време. Но по-високите добиви вече не са мярка за това дали някоя технология е печеливша. Основният критерий е печалбата. Днес фермерите не могат да влияят върху цената на продукцията, но върху разходите – да. След първоначалния етап при No-Till намаляват количеството на торовете, разходите за техника, гориво, работна ръка. Освен това запазването на влагата в почвата, намаляването на ерозията, възстановяването на почвеното плодородие – всичко това води до намаляването на рисковете в агробизнеса. Но освен икономическата полза, No-Till има и други ценни предимства – подобряват се агрономическите, биологическите, физическите, механичните и другите характеристики на почвата. Технологиите No-Till и Mini-Till не разрушават, а създават условия за формирането на естествената структура на почвата, тъй като изключват механичното въздействие върху нея. Биологичните свойства се подобряват в резултат на натрупването на повърхността на почвата на растителни остатъци. Това създава благоприятен мулчиращ слой, което в крайна сметка води до подобряването на водния режим, на структурата на почвата и способства за допълнително натрупване на хумус. А този фактор определя коренното подобряване на естественото плодородие на земята.

Отказът от класическата оран и изборът на минимална почвообработка дава възможност да се намали броят на преминаванията на техниката по полето. А това е много важно, тъй като всяко такова преминаване води до уплътняване на почвата. Особено в засушливи райони, всяко уплътняване води до още по-голямо изсушаване на този участък.

Когато науката пречи

Голям проблем пред внедряването на минималните почвообработки и съвременните технологии в земеделието, колкото и да е парадоксално, са знанията, които е натрупала аграрната наука и които все по-трудно могат да се приложат поради бързата промяна на климата през последните години. Поради това сроковете на сеитба се изместиха, някъде валежите станаха повече, някъде – по-малко.

Техниката също вече не е същата. Преди комбайните със сечки не бяха широко разпространени. Всички растителни остатъци се прибираха от полето или се изгаряха. Днес те се наситняват и се оставят на полето, за да образуват мулч – горен слой, който като одеяло покрива почвата, регулира температурния режим, предпазва от загуба на влага. Но мулчът се държи различно на леки и на тежки почви, а това все още не е достатъчно изучено.

При хълмисти терени No-Till изобщо няма алтернатива, тъй като при оран с обръщане на пласта, дъждът ще измие всички хранителни вещества. Но дори в стопанството да има пари за закупуването на техника за преминаване към новата технология, то трябва да започне от подготовката на кадрите. И парите няма да помогнат, ако хората нямат съответните знания. Технологиите първо трябва да се проумеят, а след това да се приложат на практика.

Разбира се, да се работи по старите и познати технологии, е по-спокойно. А и за внедряването на нещо ново е необходима силна мотивация Ако в стопанството има високи добиви, ниски разходи, достатъчно влага, няма водна или ветрова ерозия, няма проблеми с работната ръка, почвата не деградира, то едва ли ще трябва да променяш нещо. Обаче в 99 на сто от случаите не е така. Ако поне един от тези проблеми е наличен, то трябва да се внедрява нещо ново.

No-Till е добра технология, но изисква коренно различно мислене. За нейното внедряване е необходимо друго обучение на агрономите, друга философия на земеделие. Но технологията няма алтернатива, тъй като почвите ни вече са силно изтощени. Ресурсите трябва да се използват така, че да останат и за следващите поколения и No-Till е пътят към това – тя пази почвата, запазва плодородието.

Техника и агрохимия

Работата по No-Till предполага сеитба с минимални повреди на почвата, борба с болестите и вредителите и жътва. Следователно на стопанството ще са му необходими трактор, сеялка с дискови ботуши за директна сеитба, пръскачка, торачка и комбайн със сечка, която раздробява и разпределя сламата равномерно.

При избора на техника трябва да се вземат предвид различни конкретни особености на стопанството – размерите и качеството на полята, финансовите възможности и т.н. Комбайните задължително трябва да имат раздробител на сламата. В сравнение с традиционната технология, при работа по No-Till е необходима по-малко техника.

Що се отнася до торовете и средствата за растителна защита, то задължителен е само глифозатът за борба с плевелите, всички останали препарати могат да се използват по същия начин, както и при традиционната технология.

56247911 1823520097763201 734881660398469120 o

Обучение по минимални технологии на почвообработка в НИК АКАДЕМИ с професор Харолд Ван Ес, което бе посетено от повече от 80 фермера

Публикувана в Растениевъдство

Освен спестяването на разходи, директната сеитба връща живота в почвата и повишава нейното плодородие. Британски фермери разказват за приложението на технологиите No-till и Mini-till в техните полета

Технологията за минимална обработка на почвата е възникнала в Средния запад като начин за противодействие на ветровата ерозия и съхраняване на влагата в почвата, която там често не достигала и по-рано, преди глобалното затопляне. Но днес тези технологии се внедряват дори във Великобритания, където до този момент валежите, а и ветровата ерозия никога не са били проблем. Кое подтиква британските фермери да преминават към технологиите No-till и Mini-till?

Съчетаване на Strip-till и директната сеитба

Фермерът Брайън Баркър, който със синовете си обработва 5800 дка глинести и песъчливо-глинести земи в окръг Съфолк, си поставил за цел на намали разходите за поддръжка на плодородието на почвата и с времето да подобри общото й състояние. Той разчитал, че намаляването на обема на разместване на почвата и въвеждането в сеитбоорот на покривни култури ще повишат добивите и ще подобрят състоянието й в дългосрочна перспектива. Сега вече Баркър отбелязва намаление на разходите за гориво и резервни части и се надява структурата на почвата да се подобри.

Независимо от относително малката площ, фермата закупила две сеялки за директна сеитба – решение, което не е било лесно, но било оправдано. „Разбира се, ние оценихме предимствата от по-малкото разместване на почвата с цел подобряване на нейната структура и намаляване на разходите. Все пак на определени участъци в определени години и при определени култури се налагаше да обработваме почвата по-активно – по технологията Strip-till, докато в други условия – преимуществено на леки почви за сеитба на пролетни култури след зимни покривни култури, прилагахме сеялки за директна сеитба“, казва Брайън Баркър. Затова с две технологии на сеитба може да се работи в широк спектър на почвите — от висококарбонатни глинести до глинесто-песъчливи.

Obrabotka5

Предшествениците на пшеницата са едновременно пролетни и покривни култури. Сега сеитбооборотът се състои от две поредни години отглеждане на пшеница, след което сеят покривни култури и пролетни бобови или маслодайни култури. Следват отново две поредни години пшеница, по-нататък вече друга покривна култура, после тревна смеска, в която подсяват пролетна пшеница или ечемик и след това двугодишни треви.

„Ние не смятахме, че пълният преход към директна сеитба беше най-правилното решение, още повече че то не подхожда за всички наши почви, не обхваща всички технологии на отглеждане и не се отнася за всяка година“, отбелязва Баркър. По-рано фермерите обработвали половината площ без оран, след което преминали веднъж или два пъти на продълбочаване и правели сеитбата с 6-метрова дискова сеялка с култиватор. На другата половина, където отглеждали пшеница втора поред година, правели оран без обръщане на пласта, валиране и сеитба.

При избора си на сеялка, фермерите държали не просто да е най-изгодната, но и да копира колкото се може по-точно релефа на полето и да поддържа дълбочината на сеитба. „Имаше сеялки с твърда рама, но ние избрахме сеялка с независими ботуши със стабилно натоварване, която точно копира релефа на полето и по този начин поддържа точна дълбочина на сеитба“, разказва Брайън. Фермерите преценили, че останалите сеялки размествали прекалено много почвата или имали прекалено големи лапи. Освен това те търсели сеялка с минимална мощност, за да намалят разходите за гориво и минимално да се преобръща почвата, затова купили сеялка с тесни лапи. „Обърнахме внимание и на възможността за калибриране и лесна проверка на състоянието на ботушите“, обобщава Брайън Баркър.

Във фермата използвали 5-метрова сеялка за Strip-till или 4-метрова сеялка с длетообразни ботуши за директна сеитба в зависимост от типа почва на конкретното поле, влажността, културата-предшественик и културата, която се сее. 5-метровата сеялка агрегатирали на AGCO Challenger 765C – с 320 к.с., а 4-метровата на Fendt 826 с 260 или Fendt 516 със 160 к.с.

Obrabotka2

Преходът към новата технология на обработка още в самото начало довел до положителни резултати. „За лятото и началото на есента ние икономисахме 20 хил. литра дизелово гориво, отбелязва фермерът. – Още не сме пресметнали разходите за сеитбата, но сеялката за Strip-till е много подходяща за зимни култури“, добавя той. Сега във фермата планират да я използват и за сеитба на пролетни бобови култури. Затова сеялката за директна сеитба ще използват за пролетна сеитба: на пшеница, ечемик, лен – директно, като покривна култура, а така също и за подсяване на пшеница в миналогодишната тревна смеска в необработено твърдо семенно ложе.

„Ние се надяваме, че можем да намалим разходите си за внасяне на семена, торове, препарати за растителна защита и да върнем почвеното равновесие. Опасяваме се, че някои разходи могат да нараснат и да се появят проблеми, например от рода на охлюви. Едновременно с това очакваме, че други проблеми пък ще изчезнат при реализацията на нашата дългосрочна стратегия по подобряване състоянието на почвата и отглеждане на културите“, обобщават фермерите. Освен това, използвайки новите сеялки във фермата, в която имахме 3 трактора Fendt (826, 280 и 516), решихме да продадем единия от тях. Сега фермерите смятат, че с времето потребността от сеялки за Strip-till може да намалее, но те ще държат все още плуговете, в случай че се върнат към старата технология.

История на прехода към Strip-till

Фермерите Ричард и Хю Аджли, баща и син от същия окръг Съфолк, които работят тежки глинести почви, се сблъскали с радикални промени в мокра есен, влажно време по време на жътва следващата година и спад на цените на селскостопанската продукция. Те стигнали до извода, че им е необходима по-малко разходна технология от тази, по която са работили цял живот.

„Другите фермери ни наричаха смелчаци, като виждаха какъв голям риск поемаме с прехода от обработка към Strip-till, спомня си Хю Аджли. –Според нас в ситуация на огромна несигурност и ценова нестабилност в селското стопанство ние трябва да бъдем смели, безразсъдно би било да продължаваме работата си по старому. Затова решихме, че е по-добре да променим технологията по обработка на почвата, в момент когато цените на селскостопанската продукция са на разумно ниво, за да имаме време за внедряване, а не да чакаме ситуацията да ни притисне към стената“, продължава фермерът.

Фермата, която сега обработва площ от около 3000 дка, е била създадена още в началото на ХХ век от предците на Аджли, които също с ентусиазъм са внедрявали нови технологии. В последно време фермата е преминала от захарно цвекло (поради намаляване на цените и негативното влияние на тази култура на структурата на почвата) към зимна пшеница, зимна рапица, пролетен пивоварен ечемик, или пролетни бобови култури, или грах, в зависимост от цените на пазара и предложенията за отглеждане по контракти. Механичният състав на почвата е променлив от глинести до песъчливо-глинести.

Преди 3 години фермерите откроили три начина за съхраняване на конкурентоспособността на сравнително малката ферма спрямо големите производители, обяснява Хю Аджли.

Първо, фермерите преценили, че разходите можели да намалеят, ако влязат в кооператив, който принадлежи само на земеделски стопани. Такъв кооператив бил намерен, фермата станала негов член и това й позволило да получи по-голяма независимост и стабилност при осъществяване на обществените поръчки. Според фермерите това действително им е позволило да намалят разходите и да осъществяват закупуването на препарати за растителна защита, семена, торове и дори електроенергия и услуги, свързани със строителни материали, със значително малко разходи на време и проблеми. Така също те отбелязват ползата от възможността за консултации от напълно независими специалисти на кооператива, които нямат никаква комерсиална заинтересованост и им помагали да съставят схеми за защита с използване на сравнително евтини генерични продукти.

Второ, независимите агрономически консултанти им помогнали по-изгодно да съставят схеми за защита и торене.

И трето, преходът към по-малко интензивна обработка на почвата им позволила не само да намалят разходите, но и своевременно да изпълняват технологичните операции, което довело до повишаване на добивите и доходите и по-бързо справянето с работата.

Съсредоточавайки се на култури с висока добавена стойност, които осигуряват максимални доходи при оптимални разходи, Хю Аджли добавя: „Ние прилагахме различни агротехнологии – през осемдесетте години например – изгаряхме стърнищата, през 90-те използвахме тежки дискови сеялки и валяци“.

Повратният момент за фермата настъпил преди 3 години, когато фермерите почувствали как времето за получаване на качествено посевно ложе е малко и своевременното изпълнение на есенните полски работи се превръщало в проблем дори ако реколтата се прибирала навреме и след жътва времето било хубаво. Няколко години подред с мокри есени създали проблеми за своевременното изпълнение на работата. „Ние започнахме да губим борбата с плевелите, защото начинът, по който обработвахме почвата, доведе до изваждане на плевелните семена в повърхностния почвен слой, което не решаваше проблема. Разпространиха се и охлюви, което е обезпокоително в ситуация на ограничаване използването на металдехида“, спомнят си фермерите Аджли.

„Ние не владеем технологията Strip-till, тя е много различна от технологията на обработка, с която ние сме свикнали, но открихме, че прилаганата от нас технология престана да бъде ефективна“, добавят те. Това е станало особено очевидно през есента на 2013 година, когато годината е била влажна и прохладна, което довело до късно прибиране на реколтата. Започването на жътвата е могло да стане едва втората половина на август, когато вече е трябвало да се сее рапицата. „Затова трябваше да действаме много бързо, като нямахме много варианти“, връщат се към началото Аджли.

Това е продиктувало решението им да наемат външна компания за сеитбата на рапица, която направила това с 6-метрова сеялка за директна сеитба. „В предишни години тази компания сееше рапица у наши съседи и ние видяхме колко добри бяха пониците и как затова бяха положени малко усилия. 340 дка бяха засети за ден и въпреки че почвата беше далече от оптималната структура поради влажната есен, пониците изглеждаха много добре“, продължават фермерите. Затова те потърсили фирмата да им засее 90 дка зимна пшеница на тежка заплевелена почва като експеримент.

„Ние бяхме силно впечатлени как бързо пониква пшеницата и как добре изглеждаше в продължение на сезона. Пшеницата и рапицата, засети със сеялка за директна сеитба, напълно надминаха нашите очаквания спрямо общия брутен приход“, казва Аджли. Разбира се, това засилило техния интерес да разпространят експеримента на цялата площ. „Сега виждам, че нашето първоначално отношение към Strip-till е било продиктувано от неразбирането ни как тази технология може и трябва да работи“, потвърждава Хю Аджли. 

За сеялката за директна сеитба е необходима зъбна брана

Следващата година фермата купила на първо време 7,5-метрова зъбна брана, която пуснали веднага след комбайна, за да провокира прорастването на плевелите. Също така закупили и 3-метрова сеялка за директна сеитба.

„Сеялката беше с много проста конструкция. Дълбочината на култиваторните лапи може да се регулира в съответствие със състоянието на почвата. Такава гъвкавост осигурява работа в различни почвени условия при минимални обеми работа по настройката. Например във влажни условия лапите на култиватора могат да са хоризонтално, за да минимизират задълбаването в почвата и едновременно да осигуряват добро дрениране на зоната, където се разполагат семената. А при необходимост при сеитбата на рапица например, лапите на култиватора могат да се забият до 15 см“, разказват фермерите.

В началото фермерите искали да използват сеялката за директна сеитба за рапица и пшеница, но тъй като са били впечатлени от резултатите от първата реколта, решили с нея да сеят всичко.

Ключът към успешно прилагане на новата система на обработка фермерите отдават на това, че са проучили предварително начина на работа и са разбрали важността на добрия влагообмен, дъждовните червеи, органичното вещество в почвата, а така също и каква трябва да бъде идеалната структура на почвата.

Оказало се, сеялката работела добре там, където сламата била добре раздробена и разпръсната по повърхността на почвата. Затова фермерите заточвали ножа на раздробителя на слама на комбайна всеки ден, за да постигнат нужните резултати.

Фермерите отбелязват, че специалната зъбна брана е съществен елемент от системата Strip-till. Есента на едно от полетата в условия на мокро време и глинеста почва на рапична слама е имало толкова много охлюви, че фермерите са се притеснили за следващата реколта на зимна пшеница. Но с две минавания гореспоменатата брана в интервал от 1 ден се е справила с охлювите много по-добре, отколкото гранулите на химичния препарат.

Използвайки тази брана навсякъде, фермерите намалили обема на внасяните химични препарати срещу охлювите до много по-малко количество, отколкото по-рано. Така според думите им браната помогнала да изпълняват технологичните операции в оптимални срокове, отколкото е могло по-рано да започват механичното унищожаване на плевелите. Второто минаване на браната унищожава плевелите още във фаза първи-втори лист и по този съществено намалява обема на внасяния глифозат.

Есента на 2015 година фермерите придобили още една такава брана, но вече два пъти по-широка – 15-метрова. Агрегатирали я на Claas Axion 820 с 220 к.с. и обработили цялата площ за зимна пшеница за 2 дни със скорост 14 км/ч с много добри резултати. И браната се изплатила благодарение на намалените разходи за глифозат и препарати за охлюви. „През последните два сезона ние сме впечатлени от това как Strip-till разшири „прозореца“ за сеитба. И там, където по традиционната технология ние рискувахме, работейки в неблагоприятни условия – ту прекалено влажни, ту прекалено сухи, то със Strip-till можем да почакаме, докато условията станат благоприятни за сеитба и въпреки това да засеем в оптимални срокове в най-добри условия“, обобщават баща и син Аджли.

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 22 Април 2019 16:23

Изчислиха икономията от No-Till

Изследвания на учени от Университета на щата Мисури позволиха по-точно да се определи икономията от прилагането на ресурсоопазващо земеделие. Няколко години подред учените са правили анализ на разходите за три различни системи на земеделие - традиционна обработка, нулева и минимална.
За всяка от системите са пресметната всички преки разходи. Включени са и разходи за изплащане на кредити, заплащане на труд и машини.
Резултатът показва, че фермерите могат да постигнат най-висока икономическа полза от прилагането на нулевата технология за почвообработка. Тази система е показала средна рентабилност от  $1200 на ха (отношение на печалбата, получена от стопанството за година към средното ниво на собствените средства ), а също така има най-ниска производствена себестойност.
Най-ниска рентабилност е показала минималната почвообработка с покривна култура пшеница, поради много ниските добиви. Използването на покривни култури във всички случаи е повишавало разходите.
Учените отбелязват, че тяхното изследване не включва стойността на опазването на околната среда при използването на различните технологии, но на фермерите, които искат да намалят почвената ерозия, те препоръчват да предпочетат нулевата почвообработка с покривни култури.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта