Всеки, който иска да успее в използването на технологията, трябва да знае колкото е възможно повече за нея.

Organic Farming


No-till или нулевата технология на почвообработка е термин, който е родом от Северна Америка. В България той е от сравнително скоро. Във Великобритания за описването на тази технология е възприет терминът директна сеитба. У нас се използват и безорно или ресурсоспестяващо земеделие, които обаче са малко по-широки по своя обхват. Методът No-till трябва непрекъснато да се изучава.

Хората орат почвата с плуг вече 250 години и до днес се правят сериозни научни разработки в тази посока. Всеки, който иска да успее в използването на системата No-till, трябва да знае колкото е възможно повече за нея. За да се избегнат неуспехите, земеделците, изследователите и учените, занимаващи се с внедряването на тази система, трябва да притежават необходимото ниво на знания и да са сигурни, че всички аспекти на производствените системи на No-till са разгледани преди внедряването на системата.

Недостатъчната и повърхностна информация за системата No-till и въпреки това продължаването на прилагането й, е пряк път към провала! Вместо да обвиняват себе си за недостатъчното изучаване на технологията, земеделците и дори учените, виждат причината за неуспехите си в технологията. Усъвършенстването на знанията и уменията в тази система е необходимо както за земеделците и агрономите, така и за механизаторите.

Задълбочавайте знанита си!

  • Направете почвен анализ на площите и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН;

  • Не използвайте за земеделски цели почва с лош дренаж и разберете със сигурност дали вашите почви са подходящи за метода No-till или не;

  • Изравнете почвата;

  • Отстранете уплътняването на почвата преди да започнете да внедрявате системата No-till;

  • Създайте голямо количество мулч на повърхността на почвата;

  • Снабдете се със сеялка за No-till;

  • Внедрете системата първоначално на 10 % от площите;

  • Използвайте сеитбообороти на култури и сидератни покровни култури.

  • Постоянно учете и следете новостите в системата.


1. Задълбочавайте знанията си за системата

  • В системата No-till почвата се възприема като жив организъм, който на всяко едно поле има индивидуални характеристики. Прилагането на определени начини на почвообработка е довело до това, че към началото на внедряването на новия метод за различните полета е характерна различна степен на структурна стабилност и различно ниво на съдържанието на органичното вещество. Почвоведите различават 3 основни вида на органичното вещество на почвата:
  • 10-15% – лесно разпадащо се органично вещество; на 20-40% съставено от живи организми: бактерии, лишеи, гъби, дъждовни червеи и т.н. и на 60-80% – от добре разпадащо се органично вещество: растителни остатъци и кора, мъртви микроорганизми.

  • 40-45% – органично вещество със средно ниво на разпадане (възраст наразпадане 20-50 години);
    40-45% – много стабилно органично вещество или хумус (1000 години).

  • В процеса на оранта в горния слой на почвата попада кислород от въздуха, който способства за интензивното развитие на аеробни микроорганизми и бързата минерализация на органичното вещество в резултат на тяхната дейност. Ако оранта се повтаря година след година, то се губи органичното вещество със средно ниво на разпадане, а след това и много стабилното органично вещество – хумуса. Ако в условията на неразорана степ има биомаса на живите обитатели на почвата в количество 27,5 т/ха, то на изорани почви, то може да намалее до 500 кг/ха.
  • Видовият състав на микроорганизмите се променя, обеднява. Това може да се сравни с горски пожари, след които на местата на опожаряването остава много малко от предишните обитатели на горите. Представителите на автохтонната микрофлора в почвата се запазват в минимално количество, азотофиксиращите свойства на почвата, поради загубата на свободноживеещи азотофиксатори-анаероби, падат практически до нула. Дефицитът на азот за растенията при оранта трябва основно да се компенсира за сметка на разпадането на хумуса или чрез внасянето на минерални торове.
  • При отказ от оран започва бавен процес на възстановяване на биологичната активност на почвата. Основно условие е натрупването в почвата на въглерод (въглеродни съединения – продукти на разпадането на растителните остатъци), които са източник на хранителни вещества за микроорганизмите. Това е толкова важно, че може да се каже, че значителна (ако не и основната) част от ползата на системата на директната сеитба се постига за сметка на запазването на органичните остатъци, и само малка част за сметка на нулевата обработка.

  • При внедряването на новата система за няколко години се случва в голяма степен количествена смяна на видовия състав на микроорганизмите. Анаеробните свободноживеещи азотофиксиращи бактерии заемат своето ниво в почвата и при наличието на достатъчно храна могат да свързват годишно на различни почви от 60 до 400 кг. активно вещество азот, което е еквивалентно на внасянето на 200-1300 кг амониева селитра на хектар.

    Една от основните причини за неудачното внедряване на новата система е прилагането на обичайните норми на торене с азотни торове (или пълния отказ от тях) с цел спестяване на разходи през първите години от внедряването на системата. Това води до рязко падане на добивите (до 700-1000 кг/ха) и съответно- до много ниско количество на растителните остатъци, които се разглеждат като основен хранителен източник за почвените микроорганизми, определящи формирането на почвеното плодородие.

  • В световната наука и практика е изучен процесът на натрупване на органичен въглерод в динамиката на естественото възстановяване на микробиоценоза във времето. В някои страни на пазара се предлагат и няколко щама на полезни почвени микроорганизми.

    Друг проблем, който учените едва наскоро започнаха да разбират, е в това, че при заораването на растителните остатъци основни деструктури стават гъбичките, които конкурират целулозолитичните бактерии. Ръстът на техния брой провокира ръст на гъби от рода Fusarium и други патогенни или условно патогенни гъби. Бичът на нулевата и минималната почвообработка стана разпространението на сложни смесени бактериално-гъбични коренови загнивания, загубите на добиви при които достигат до 50 на сто, а полученото зърно е с крайно ниско качество. Причина за епифитотията се оказа Pseudomonas syringae –аеробна бактерия, причинител на кореново гниене и бактериози на зърното и листата, обитаваща в горните слоеве на почвата. Тя зае нишата на един от най-опасните причинители на фузарийно кореново гниене.

Заедно с това тя доведе до паразитирането на редица нискоопасни гъби от рода Fusarium. Опитът на южноавстралийските фермери показва, че фитосанитарната обстановка при внедряването на No-till се подобрява с времето. При използването на подбрани фунгициди и растежни стимулатори, способни да неутрализират токсините на патогенните батерии и гъбички, оздравяването на почвата става достатъчно бързо (от 2 до 5 години) с гаранция за получаването на реколта с добро качество.

И пак трябва да се разбира, че първоначалните условия при всички ще бъдат различни. Почвите може да имат различна степен на деградация и различно количество органично вещество, поради това всяко стопанство ще търси и ще намери собствен път към успех.

  • Последната операция преди преминаването към постоянно внедряване на системата No-till трябва да бъде посветена на изравняването на почвата. Избраната култура трябва да се сее върху растителните остатъци на предшестващата култура. Трябва да се определи редуването на културите в сеитбооборота. Обикновено е много по-лесно да се предприеме преминаване към системата No-till с отглеждане на култура, при която не е трудно да се контролират плевелите. Това може да бъде или фуражна култура от типа на люцерната, или сидератна покровна култура, или царевица.

  • Зърноприбиращияг комбайн трябва да бъде оборуван със сечка, при това ширината на полосата, покривана с раздробена слама, задължително трябва да съответства на ширината на хедера на комбайна. Ако комбайнът не разполага с раздробител, то сламата трябва да се балира и да се изнесе от полето. Но това, а още повече паленето й, са двата най-лоши варианти за започване на работа по системата No-till.

    No-till e съвършено различна система, и една от най-важните промени е в усъвършенстването на борбата с плевелите. В системата на No-till за агронома не е достатъчно просто да знае името на всеки плевел, появяващ се на неговото поле, и съответният хербицид за отстраняването на конкуренцията между растенията и плевелите. Агрономът трябва да изучи литературата за плевелите в неговата местност с фотографии на различните стадии на растежа им, цъфтеж и плододаване. Да познава хербициди със степента на чувствителност на плевелите към тях, техните особености, предпазни мерки и дозировки, културните растения на топлия и студения периоди.

  • При преминаване към системата No-till пръскачките стават вторите по важност машини в стопанството след специализираните сеялка. Най-трудната задача днес е в регулирането на пръскачката по такъв начин, че да има точен разход на химическия продукт и водата в процеса на пръскането. Това се отнася и за настройването на сеялките за равномерно поставяне на семената на точно зададена дълбочина и много друго. Неуспехите при борбата с плевелите често се приписват на хербицидите, но всъщност те могат да се случат вследствие на лошо регулираната пръскачка.

    Твърде високи дози водят до фитотоксичност на културите, намаляват добивите, което автоматично означава увеличаване на производствените разходи. А много ниските дози водят до неудовлетворителни резултати в борбата с плевелите и дори към загуби на реколтата. А в случай, че бъде взето решение за повторно опръскването на културите, то това ще увеличи разходите.

  • Качеството на водата също е важен фактор при пръскането. Тя не трябва да съдържа редица соли, които могат да деактивират някои видове хербициди. Преди се препоръчваше да се използват 400-600 л вода на хектар за разреждане на хербицида, но днес се използва значително по-малко вода. Глифозатът действа по-ефективно при използването на 50-100 литра вода на хектар. Някои хербициди работят по-добре при ниски стоности на рН, и ако водата има високи такива, се препоръчва тяхното намаляване.

    Следващата важна стъпка е регулирането на машините за No-till така, че те по-малко да разрушават почвената повърхност и да поставят семената равномерно на зададената дълбочина.


    Направете почвен анализ и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН. Анализът на почвата е необходим за стремежа към постигането на балансиран показател на рН и е важен компонент в постигането на оптимални резултати в системата No-till. Ако е установено ниско ниво на някои елементи в почвата, тогава е необходимо да се внесат някои видове торове, включително да се направи варуване, за постигането на поне средни стойности в началото, и с времето високи нива на хранителните вещества в почвата.

  • Ако анализът показва ниски стойности на фосфор, то се препоръчва нивото му да се увеличи над средното. Канадският опит показва, че плодородието на почвата при недостиг на фосфор може отчасти да се компенсира за сметка на ленточното му внасяне при сеитбата.

  • Почви, които в продължение на много години се обработват с помощта на метода No-till, показват по-висока концентрация на фосфор в повърхностния слой на почвата. Очевидно, протичат процеси, свързани с растежа на растенията, водещи до акумулирането на фосфор по цялата дълбочина на обитавания слой на почвата. Този факт не оказва негативно въздействие върху добивите на културите и след няколко години прилагане на системата No-till торенето на почвата с фосфор може да се намали.

    Обикновено при прилагането на тази система на земеделие повърхностният слой на почвата има високо съдържание на влага и ниска температура, което позволява на корените добре да усвояват повърхностния слой под мулча и да потребяват повече фосфор в този слой.

    Съвършено непродуктивно е да се следват съветите на учените, които от теоритични съображения ще предлагат да се смесва този концентриран фосфор, разположен на повърхността на почвата, с долните пластове на почвата с помощта на плуг. Големият контакт с почвените частици ще доведе към силното му свързване и намаляването на достъпността му за растенията.

  • Не използвайте почва с лош дренаж и разберете дали вашите почви са пригодни за No-till или не. Широко известно е, че методът No-till не се практикува на почви с лош дренаж и на заблатени почви. Ако този метод все пак се практикува на такива, то ще има намаляване на добивите. Ако проблемът с дренажа, то няма да има проблем да се приложи No-till.

  • Изравнете почвената повърхност. За идеална сеитба е необходимо да се изравни микрорелефа на полята. Съществуват няколко причини за неравна повърхност на почвата. Но каквито и да се те, ако почвата не се изравни, скоро ще се изясни, че сеялките не работят ефективно на неравни почви. За да е ефективно земеделието семената трябва да се разполагат на еднаква дълбочина, а това може да се постигне само на равна почва.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 06 Февруари 2020 11:56

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника
Вторник, 22 Октомври 2019 10:45

Висока печалба? Или висока доходност?

Разговорите между фермерите след тазгодишната жътва са същите, каквито бяха и през миналата есен. Когато става дума за това как са се развили културите през вегетацията, акцентът винаги пада върху добивите, а не върху печалбата, особено що се отнася до земеделците, които практикуват конвенционални обработки на почвата.

Реално, а и рационално, акцентът трябва да е насочен към печалбата, а не към самия доход. Да си представим двама фермери, които отглеждат по 700 акра соя. Разликата между двамата е, че единият практикува No-till, a другият се придържа към интензивни обработки на почвата и интегрирана борба с вредителите.

Конвенционалните практики осигурили 10 бушела на акър повече отколкото безоранната технология (1 бушел соя е равен на 27,2155 кг, а 1 акър е равен на 4,05 декара). Следователно No-till не работи така, както се твърди...нали?

Историята може да завърши дотук, но ако обърнем по-голямо внимание на фактите и представим технологиите в цифри, ситуацията е доста по-различна. Иновативното No-till земеделие държи разходите на минимума.

Долари за оран

No-till-ърът извършва едно влизане на полето. Конвенционалното земеделие изисква една обработка за почистване и заораване на стърнището, а след това се налагат поне още няколко обработки, докато дойде време за засяване на семената. Да не забравяме и обработките през вегетацията. И ако приемем, че за всяко влизане на полето с техника за обработка възлиза на 15$, то в най-добрия случай това се равнява на минимум 75$ за акър.

Разход на семена

Земеделецът, който практикува безорна технология засява 140 000 семена в акър, докато другият завишава нормата до 180 000 за същата площ. Това са още 17$ допълнителен разход.

Плевели, неприятели, болести

Програмите за борба с вредителите при двамата фермери са сходни. Земеделецът с безорната технология наблюдава полетата си и реагира според ситуацията, докато конвенционалният земеделец не си прави труда да обследва, а взема превантивни мерки, за да предпази добива си от евентуални проблеми. Така вложението за хербициди плюс листен тор, фунгициди и инсектициди възлиза на 33$ за акър.

И двамата фермери реализират продукцията си за 9$ на бушел, но колко е реалната им печалба?

По-високият добив при конвенционалното земеделие носи 90$ повече от акър в сравнение с безорната технология. Но простата сметка за разходите е 17$ (завишена посевна норма)+ 75$ (обработки)+ 33$ (пестициди), което сумарно прави 125$ допълнително вложение за 1 акър.

Тоест със своите 90$ повече единият фермер компенсира по-големите вложения (125$), а в това време No-till-ърът излиза с 35$ напред за същата площ.

Реално и двамата земеделци са щастливи. Този, който практикува конвенционално земеделие е на печалба заради по-високите добиви. Другият - този, който практикува No-till също печели, но заради по-добрата си стратегия и минимални вложения.

В крайна сметка се оказва, че добивът сам по себе си не е равен на печалбата от акър, декар или квадратен метър. За да е успешен един фермер в тези тежки икономически времена и убийствена конкуренция, той трябва да преценява разумно вложенията си и дали са необходими. Бидейки иноватори, онези земеделци, които се осмеляват да преминат от конвенционално земеделие към която и да е друга щадяща почвата и околната среда практика осъзнават, че не е важно количеството добив, а равносметката, сумата след чертата...

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 26 Септември 2019 13:10

Нулева обработка или оран?

Традициите и модните тенденции винаги са съществували във всички аспекти на живота и повярвайте, това няма да се промени. Селското стопанство също е тясно обвързано и с двете концепции. Затова, когато някой се опитва да рекламира нови технологии като No-till, трябва да бъде подготвен за сблъсък с порядките. Малко земеделци биха изявили желание да променят традициите на дълбоката оран с нулева такава

Farm management

Какво е оранта всъщност и защо се прилага? И защо някои производители правят точно обратното на традиционните технологии? С обработката на почвата фермерите целят да подготвят полето за културата. Процесът включва серия от манипулации на почвата с тежки машини и различни работни органи. Самата оран има дългогодишна история. С течение на времето острият камък е заменен с пръчка, пръчката с метал, човешката сила се е заменила с животинска, а в последствие е навлязла и механизацията. И въпреки всичко земеделие може да се прави и без цялата тази подготовка на почвата, а резултатите ще бъдат съизмерими и повече от задоволителни.
Какви са предимствата на традиционната обработка на почвата?
No till8 1Има много и различни причини почвата да се подготвя чрез оран, култивиране, брануване, фрезоване и т.н. обработки. Една от основните причини обаче е точно традицията. А обяснението е простичко – защото татко е правил така, и неговият баща преди него, и неговият... а и резултатите са положителни. Тоест, няма причина да не се обработва, както е било досега.
Има ситуации, в които обработките подобряват горния почвен слой и правят засяването или засаждането по-лесно. Това е така на местата, където почвата е много суха или тежка. Оранта е много полезна и на преовлажнени почви, когато се цели просушаване.
Извършването на обработки през есента спомага за изравняването на терена и улеснява пролетните операции. При No-till нивелирането невинаги се получава, а понякога дори се налагат по-агресивни техники.
Никой не иска плевели в полетата си, защото те са конкуренти на културните растения за слънце, вода, хранителни вещества, а последствията от наличието им е по-нисък добив. Вредителите (в това число болести и неприятели) са друг тип врагове на земеделеца. Чрез обработките на почвата механично се унищожават плевелите, но не и вредителите. В крайна сметка се налага употребата на пестициди, които да осигурят „чистотата“ на земеделските площи от нежеланите биологични организми.
Всички знаят, че след прибиране на реколтата на полето остават растителни остатъци и че чрез дълбока обработка тази органика се вкарва в почвата, където се разгражда и превръща в хранителни елементи за следващия сезон. Оборският и минералните торове се инкорпорират в почвата отново чрез оран, за да са по-достъпни за корените на следващите културни растения. А оттук идват и по-високите добиви.
Кои са предимствата на No-till земеделието?
Преди да скочим директно на предимствата на „неорането“ на полето, е редно да разясним следното: Ако конвенционалните технологии включват редица есенни и пролетни манипулации на почвата, то, както подсказва името, No-till (без оран) ги изключва, най-просто казано.
Много хора, независимо дали са земеделци, или не, мислят, че разрохкването на почвата е единственият начин за получаване на високи добиви. Но това не е точно така при някои почви и дори те се развиват по-добре с нулева обработка. Много проучвания доказват, че почвата е значително по-здрава, ако не се оре. Доказано е също, че добивите са сходни, ако не и по-високи при иновативната система.
Когато площта не се обработва, растителните остатъци остават върху почвената повърхност и точно там се разграждат в хранителните елементи, необходими за следващата култура. Този процес е изучен подробно и от него става ясно, че в действителност предлага на растенията много по-добри възможности за усвояване на получените вещества, в сравнение с това те да бъдат заорани в дълбочина. Други торове също могат да се внесат директно и повърхностно, където са необходими, като се използват правилните машини.
Фермерите често са обезкуражени, когато площите им се намират на склонове, защото обработките на такъв терен са истинско предизвикателство, а и ерозията там се случва по-бързо и доста изразено. Ако обаче тези фермери преминат към нулеви обработки, ще постигнат по-добри резултати. Причината отново са растителните остатъци. Когато са оставени на повърхността, те предпазват почвата от повредите, които биха причинили ветровете и водата, по-добре от каквато и да била обработка. Остатъците предпазват почвата и от температурните колебания през различните сезони и часове в денонощието. Много култури се развиват по-добре, ако температурните колебания са сведени до минимум през деня и нощта.
Земеделци, които обработват сухи почви или се намират в зона със сух климат, също ще спечелят от тази практика на „необработване“ на почвата. Като оставят растителните остатъци върху повърхността, те ще съумяват да запазят влагата и да предотвратят изпарението. Освен това не се налага да се внасят толкова много нитрати и изкуствени торове, защото същите се запазват по-дълго в необработена, отколкото в обработена почва. Това е от особено значение в условия на сухо и горещо лято и като цяло в сух климат.
Фермерите, преминали към No-till, ще забележат намаляване на разходите, защото ще използват много по-малко гориво. Някои от най-тежките машини могат да се заменят с по-малки и леки, които да бъдат напълно достатъчни за нуждите на стопанството.
Когато изберете такъв тип земеделие, става по-лесно да преминете и към органично.
НЕДОСТАТЪЦИ НА ОРАНАТА
No till8 2Тази практика има няколко недостатъка, особено що се отнася до почвата. Първото, което забелязват фермерите, е, че тя пресъхва, защото вече не е способна за запазва влагата. Добре знаем, че влагата върви ръка за ръка с хранителните вещества, следователно се губи и способността за осигуряване на нутриенти за културите. И голямата грешка, която допускат земеделците, е да обработват все повече и повече, за да оправят този проблем.
Известно е, че в почвата се намират много организми (микроорганизми, фунги, червеи, насекоми, животни), полезни за растенията, а с обработките те биват умишлено или по-скоро несъзнателно (зависи от гледната точка) прогонени и дори унищожени. В резултат, на тяхно място се настаняват нежелани гости, неприятели, и балансът на екосистемата се измества в тяхна полза. На феремерите им остава последният коз – препаратите за растителна защита. А веднъж навлезли в този омагьосан кръг, излизането от него е трудно и на цената на много загуби.
Негативните ефекти на оранта са:
• Почвата става по-сбита и се налагат повече обработки, следователно и повече разходи
• Повишава се опасността от влошаване на фитосанитерния фон. Болестите се запазват в почвата и в последствие се разпространяват и заразяват културите по-лесно
• С времето се стига до ерозия не само на почвени частици, но и на хранителни елементи и биологични организми
• Водата се инфилтрира лошо
• Повърхностният слой пресъхва преди сеитбата, особено ако между последната обработка и самата сеитба мине много време
• Обработената мокра почва се превръща в буци, които в последствие изискват още обработки
• Необходими са доста време, труд и разходи, за да се постигне необходим резултат
• Повишават се разходите за гориво.
НЕГАТИВНИТЕ ЕФЕКТИ ПРИ NO-TILL
Един от основните недостатъци на нуевото земеделие е, че се налага използването на хербициди с цел да се унищожат плевелите или поне да се държат под контрол. Същото важи и за инсектицидите. Има много препарати, които не засягат добива, но все повече хора отказват да консумират третирани хранителни продукти. Още не са изяснени добре механизмите на усвояване на пестицидите от човешкото тяло в дългосрочен план. Това, което знаем, е, че някои препарати се разпадат по-бързо от други, веднъж попаднали в почвата, с което по-малко химични вещества преминават в продукцията, която ядем.
Другият основен недостатък е бавното затопляне на почвата, върху която има „изолация“ от растителни остатъци. В зависимост от културата, разграждащата се органична маса може да се превърне от плюс в минус. Такъв е случаят при засяване на царевица на едно и също поле няколко години подред. „Одеялото“ върху почвената повърхност става гъсто и затруднява следващите сеитби, но с подходяща техника този проблем се разрешава бързо.
АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ
На този етап е лесно да разберем защо се появяват все повече привърженици на No-till технологията. Дори в някои кръгове терминът „оран“ се е превърнал в тема табу. Добрите новини са, че има много варианти и на двете технологии. No till8 3Например:
• Подбор и отглеждане на култури, които се равиват добре без големи вложения на време, труд и средства
• Подходяща ротация на култури и обработки с цел избягване на негативните ефекти
• Strip-till или т.нар. ивичеста/лентова обработка, при която обработваемите ивици се редуват с необработени такива в различните времеви диапазони
• Извършване на дълбока оран само през есента
• Извършване на дълбока оран на редове, подобно на ивичеста/лентова система
• Практикуване на консервационни обработки, където най-малко 30% от растителните остатъци се оставят на полето
За някои земеделци изброените възможности са нищо друго, а отново No-till, но всъщност те са редуцирана форма на конвенционалните технологии. Негативите при намалявнето на обработките представляват съвкупност от тези на двете дискутирани технологии, но ефектите от тях се случват по-бавно и не са толкова очевидни.
Не толкова деструктивно и много по-екологосъобразно е засяването на покривна култура. Редица растения са подходящи за тази цел. Покривните култури спомагат за редуциране на ерозията, като в същото време запазват и обогатяват повърхностния почвен слой с хранителни елементи, а така допринасят за качеството и плодородието. В същото време покровът редуцира плевелите и позволява контрол над вредителите, назависимо дали става въпрос за болести, или неприятели.
Управлението на полето по метода на нулевата обработка може да бъде истинско предизвикателство, особено ако продукцията не се изкупува заради приложените хербицидите. Въпреки това, фермерите, които решат да преминат към тази технология, имат доста възможности.
КОЙ МЕТОД Е ПО-ДОБЪР?
Сред земеделците царува погрешното схващане, че ако нещо работи при един, то ще работи и при всички останали. Но това е далеч от истината, защото едно решение може да е правилно за едно поле, но това не означава, че е подходящо за цялото землище, респективно за всеки фермер, камо ли за всяка култура в различно време и място. Важно е първо да се обмислят редица фактори, а след това да се взимат решения и да се предприемат мерки. Дори тогава на хартия нещата изглеждат по един начин, а в действителност са други и може да се стигне до големи загуби.
Нещо повече, фермерите, които искат да преминалат от конвенционални към нулеви обработки, трябва да са наясно, че земята няма да отговори на желанията и очакванията им в самото начало. Почвата има нужда от период, в който да се възстанови, а впоследствие и добивите ще задоволят очакванията.
ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ОРГАНИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Много от методите, които се практикуват днес и които споменахме по-горе, работят срещу природните закони, а не заедно с тях. А съвместната работа между фермер и природа би довела само до положителни ефекти, в това число – по-здрава почва, по-качествени и високи добиви и т.н. В този ред на мисли, фермерите трябва да открият най-подходящите култури за площите си.
Внимателното обследване на терените (почва, механичен и химичен състав) и съответно на факторите на средата (температура, влага, светлина и т.н.) дава възможност за най-правилен избор на култури, така че те да дадат максимума от потенциала си.
За да се премине към органично земеделие, е необходимо да се спре използването на химикали. Със сигурност тогава плевелите ще вземат превес, но има решение. Засяването на покров е само едно от тях. В резултат борбата с плевелите излиза по-евтино, покровът е по-ефективен от обработките, а освен всичко друго, може да донесе и материални облаги.
Всеки фермер трябва да се консултира със съседите си. Каква подготовка на почвата извършват те, какви култури отглеждат, какви добиви и качество получават – това знание ще бъде само от ползва при вземането на решение дали да се оре, или не дадена площ.
В конкретен случай може да се окаже по-добра идея лентовата обработка или консервационните, отколкото No-till. Тази система може да се прилага само по време на сеитбата например. В такава ситуация се използват специални машини, които правят малки дупчици в почвата, като едновременно с това се засяват и семената на културата. Засяването може да се извърши и на ръка, но естествено, това ще отнеме много време и човешка сила.
При всичко положения растителните остатъци или поне част от тях трябва да остават върху почвената повърхност.
За добри добиви, сеитбооборотът е от решаващо значение. Различните култури извличат различни хранителни вещества от различните почвени слоеве. Така не се получава едностранно изтощаване и добивите не намаляват през следващите години. Ако културите се редуват във времето, почвата има възможност да възстанови изразходените нутриенти по естествен път.
Независимо какви методи на обработка практикуват, производителите трябва да подхождат отговорно и да добиват чиста храна от земята. Освен ползите за човешкото здраве, така ще бъдат полезни и за околната среда, което е основна цел в днешно време.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 20:16

No-till ... Или не...

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Публикувана в Растениевъдство

Преминаването към нулева обработка изисква внимание и познание – всяка неправилна стъпка може да подведе земеделеца в оценката за ефикасността на технологията

Агр. Петър Кръстев

Нулевата обработка на почвата, известна в Америка като No-till технология, е въведена там преди повече от 30 години. Въпреки характерния за земеделците консерватизъм, тя намира все повече привърженици и у нас. Колебанието на скептиците започва да отстъпва място на прагматизма и те лека-полека се престрашават поне да пробват. Да, това е и препоръката на хората, които прилагат и са наясно с тази технология – тя първо трябва да се пробва. Но и при пробата трябва да се спазват определени стъпки, за да може земеделецът да получи максимално обективна картина дали технологията работи на неговите полета, или не. Това изисква да се търси начин да се избегнат всички възможни грешки, които биха дали невярна картина от прилагането на безорното земеделие. В тази връзка се постарах да проуча чуждия опит, но не за ползите от тази технология, за които много пъти сме писали, а за евентуалните грешки, които начинаещите могат да допуснат. Така искам да помогна на стартиращите No-till-ъри да ги избегнат, за да не претърпят провал и разочарование.

No-till набира все по-голяма популярност в съвременното селско стопанство

Отсъствието на традиционна оран в процеса на отглеждане на културите притежава редица предимства: подобрява структурната устойчивост и терморегулация на почвата; помага за съхраняване на органичното вещество и влагата в плодородния почвен слой; не нарушава естествените процеси на образуване на хранителните компоненти, протичащи благодарение на жизнената дейност на полезните микроорганизми; предотвратява или прекратява ерозията на почвата. Освен това повишава ефективността на процеса на отглежданите култури за сметка на намаляване на материалните и трудовите разходи (икономия на време при сеитбата, намаляване износването на техниката и много по-малко разходи за ГСМ, по-малко разходи за заплащане за обработки и др.).

96b76c02fd5baccffbe570704fced54f
Заедно с това обработката на почвата, включваща оран, в някои случаи не е подходяща за конкретните условия и земеделецът трябва много внимателно да подхожда към избора на един или друг метод.

Постепенен преход

В никакъв случай не е необходимо едновременно на всички обработваеми площи да се изключат прилаганите технологии и да се внедрява методът No-till. Такъв преход трябва да се осъществява постепенно. За получаване на оптимални крайни резултати е необходимо да се отчитат предимствата на една или друга технология във всеки конкретен случай и умело да се използват на практика. 

Избор на площ

Първоначално се избират няколко опитни участъка с малка по размери площ (2 – 4 дка). Желателно е те да са с различни типове почва, където ще се осъществява постоянен мониторинг на всички провеждани работи, състоянието на посевите в различни етапи от растежа и развитието им, а след това да се направи задълбочен анализ на получените резултати. В експерименталния сеитбооборот се включват няколко различни култури. Само след 3 – 4 години (за поливни площи) и след 5 – 6 на неполивна земя, по опитен път може да бъде определена целесъобразността на избора на нулевия метод на обработка за отглеждане на избраните култури на почви с конкретни характеристики.

a20f8d58f34064fd4a7c3a3d5a035fe7

Технологията No-till представлява комплекс от отделни мероприятия, които са тясно свързани помежду си и от точното им и внимателно изпълнение зависи успехът на целия процес. Тя включва подготовката на площта, правилния избор на техника, вида и сорта на културата, сеитбооборота, контрола на плевелите, болестите и неприятелите, равномерно разпределение на растителните остатъци на полето и др. Игнорирането на който и да било от тези технологични елементи може да доведе до негативни резултати.

Предварителната обработка на площта е задължителна

Една от най-разпространените грешки при преход към метода на нулеви технологии в земеделието е недостатъчната предварителна подготовка на посевната площ. Много важно е опитните участъци да са с равна повърхност, да не са били силно преовлажнени и уплътнени. С тази цел се осъществява предварителното подравняване на микрорелефа. За отстраняване на т. нар. „плужна пета“, която се образува в местата на прехода на тежката техника и представлява силно уплътняване на дълбочина 30 – 35 см слой почва, на тези участъци предварително (eсента) се прави дълбока оран, а след това повърхността се подравнява с помощта на култиватори и брануване. Препоръчителна е също сеитбата на многогодишни треви (еспарзета, детелина, фий) като почвопокривни растения и такива култури като рапица, притежаващи осева коренова система, която разрохква почвата и подобрява нейната структура. 

Избор на техника

Важни фактори са правилният избор, подготовката и експлоатацията на почвообработващата техники. Най-разпространените грешки по тази въпрос са: многократното преминаване на трактора по едни и същи коловози, водещи към уплътнение на почвата; силно напомпаните гуми на техниката, създаващи прекалено високо налягане, което причинява тяхната прекомерна твърдост и липса на пластичност при съприкосновение с почвата; максимално натоварване на техниката (комбайни, автомобили, прицепи) по време на прибиране на реколтата, водещо до нарушаване на почвената структура под действие на силата на тежестта. Най-удобни за този метод са малогабаритните леки агрегати, тъй като те са по-икономични, имат по-малък разход на гориво и защото не повишават съществено уплътнението на почвата.

662dd20a33f7b0960328cc2a385a2c6b

При избора на сеялки за технологията No-till се отдава предпочитание на агрегати с дискови ботуши. Точното поставяне на посевния материал от царевица, соя, слънчоглед се осигурява със сеялки с пневматична система на изсяване, а за пшеницата и ечемика е по-добре да се използват механични сеялки. Но тогава е желателно да се избират такива, чиято работна ширина не превишава 6 м. Освен това следва да се обърне внимание на способността на сеялките за работа в различни типове почви (преовлажнени, сухи, тежки и др.) и за лесно нарязване на растителните остатъци от различни култури. Настройката на сеялките при работа на леки почви се състои в намаляване налягането на дисковете. За образуване на равномерен мулчиращ слой при прехода към No-till е необходимо прибиращият комбайн да бъде снабден задължително със сламоразпръскващо устройство.

Мулчирането е важна част от No-till технологията

Без правилно и пълноценно мулчиране е невъзможно да се получат добри резултати от прилагането на технология за директна сеитба на културите. Малкото количество растителни остатъци на полетата в първите години на прехода на No-till се отразява негативно и на добива. Сламата, оставаща в полето след прибиране на реколтата, не само изпълнява защитна роля (препятства ветровата и водната ерозии на почвата, затруднява развитието на плевели, съхранява влагата и регулира температурния обмен в почвата), но служи и за торене. Разлагайки се, биомасата от растителните остатъци възстановява ценни хранителни елементи в плодородния слой. 

e000ededeca6df1f43b424a35d217692

На повърхността на почвата процесът на разлагане протича значително по-бавно, отколкото под въздействието на почвените микроорганизми при заравяне на остатъците биомаса в почвения слой. В първите 2-3 години натрупването на органични съединения в хумусния слой и тяхното бавно разлагане не е достатъчно да осигури напълно растежа и развитието на растенията. Подобни проблеми се решават с допълнително внасяне на минерални комплекси, на първо място азотсъдържащи торове (предпочтитан начин е листното пръскане). Разпръскването по повърхността на почвата на слабо подвижните съединения на калия и фосфора не дава необходимите резултати. Най-рационално е внасянето на тези компоненти в почвата по време на сеитбата със семената, заравяйки ги в междуредията на дълбочина до 10 см. С времето, когато вече има значително натрупване на мулчиращ слой, процесът на разлагане става по-интензивен и възстановяването на хранителната база за растенията протича по-бързо. Съответно намалява и потребността от торене. Увеличаването на количеството на растителните остатъци може да стане също чрез включване в сеитбооборота на почвопокривни култури. Те също така помагат и за справяне с плевелната растителност.

Отстраняване конкурентите на културата

Борбата с плевелите, неприятелите и болестите по растенията е много отговорен етап в системата на нулевата обработка на почвата. Задължително условие за успешно внедряване на No-till е своевременното й провеждане. За да се предотврати заплевеляването на полето, е необходима предсеитбено третиране на площта с хербициди. Видът на препарата, неговото количество, методът на прилагане – всички тези елементи могат да се различават във всеки конкретен случай. Изборът на хербицид зависи от преобладаващите на полето видове плевелни растения, нивото на заплевеляване на площта, климатичните особености. 

da01baaacbfdaa6b8d171a6a65d172a5

Преходът към нулев метод на обработка на почвата притежава не само предимства, но има и недостатъци. Неговата резултативност в значителна степен зависи от професионализма на агронома. Единен строг технологичен план за внедряване на технологията No-till не съществува: във всеки отделен случай е необходимо да се отчитат местните условия, които диктуват особеностите за прилагане на техника, оборудването, иригацията, торовете и пестицидите, правилата за спазване на сеитооборота и др.

Бед да претендирам за изчерпателност се надявам, че този материал ще допринесе полза на всички земеделци, които обмислят да пробват безорното земеделие.

Публикувана в Растениевъдство

Както знаем всяка монета има две страни. Същото важи и за сравнително новата, но бързо навлизаща у нас технология „No-till. Кои са основните плюсове и минуси на безорното производство на храна? А доколко приложима е технологията у нас? Преценете сами...

Плюсове

  • Опасността от ерозия на почвата се свежда до минимум

Безорната технология не оставя почвата „гола“, което я прави значително по-малко застрашена от ерозия причинена от вятъра или водата. Това важи с пълна сила в случаите, когато върху почвената повърхност се оставят растителни остатъци като сено, слама, листа, стъбла и др.

  • Сбиването или уплътняването на почвата се лимитират

Почва, която не се оре се уплътнява значително по-слабо спрямо такава, която се обработва често. Плуговете и другите оръдия за почвена обработка унищожават естествената ѝ структура. От тук следва, че безструктурната почва не е в състояние да понася тежестта на машините, става уязвима на уплътняване, което от своя страна налага повече обработки. Очакванията, че обработената почва поема повече дъждовна вода само налагат още обработки, защото след попиване на водата почвените частици се слепват и отново заемат естественото си място. В дългосрочен план обработките налагат повече...обработки, което все повече влошава качеството и състоянието на почвата.

  • No-till спестява време

Ако при конвенционалното земеделие се налагат три и повече обработки (в зависимост от културата и фитосанитарни фон), при тази технология се влиза само веднъж на полето. По този начин No-till спестява не само време, но и пари. Освен всичко друго, не е необходимо да се чака, за да се обработи предсеитбено или за извършването на самата сеитба. Тук това сеизвършва докато почвата е все още мокра.

  • Значително по-малко разходи за гориво

Обяснението е просто. По-малко обработки водят до намаляване на разходите не само за готиво, но и амортизацията на машините и човешкия фактор.

  • Ограничава се загубата на влага от почвата

Засяването на семената при безорната технология се извършва без да се отстраняват растителните остатъци от повърхността на почвата. По този начин влагата се запазва в почвата, защото се ограничава евапотранспирацията, предизвикана от нагряването на почвата или вятъра.

  • Подобрява се „почвеното здраве“

Необработваемата почва е пълна с живот. На полета, които не се орат, и където растителните остатъци се разграждат по естествен начин се развиват множество полезни организми. Самата екосистема работи и се възобновява, което води до минимизиране на заболяванията и масовите нападения от неприятели. От друга страна се увеличава хумусното съдържание, което е едно от основните условия за прдуктивна почва.

Минуси

  • Високи първоначални инвестиции за техника и оборудване

Първоначалната инвестиция за No-till машини и части е една от основните пречки за преминаване от конвенционално към безорно земеделие. Като цяло обаче, погледнато в не толкова дългосрочен план, тези пари се възвръщат чрез реализирането на по-високи добиви, по-ниски разходи за гориво, ефективно изполване на машините, които са значително по-малко на брой в сравнение с конвенционалните, икономия на торове и препарати за растителна защита и т.н. Продажбата на неизползваемата техника е един добър старт за набиране на необходимия капитал за нова.

  • No-till изисква постоянно усъвършенстване на знанията на земеделеца

Земеделието, независимо от технологията и метода, постоянно търпи актуализация. Все по-нови машини и практики се появяват всеки ден, а основата си остава една и съща. No-till не работи с мотика, а с акъл.

  • Бавно, но сигурно се променя релефа

Предвид постоянния „покров“ над почвената повърхност при No-till не са изключени изненади, като скрити бразди в следствие на воден отток, например. С течение на времето тези бразди могат да нараснат. За да се предотврати подобно явление е необходимо изграждане на отводнителни канали, на местата, където това се налага.

  • Потенциално завишено използване на химия

От една страна безорната технология обуздава плевелите, но в повечето случаи се налага третиране с хербициди.

Интересни факти свързани с No-till технологията:

  • През 1990г. само 6% от производствените площи в Америка са обработвани по безорен начин. През 2002г. процентът на No-till достига 22, а през 2016г. вече е 35%.

  • Канзас е на първо място по прилагане на технологията с 10,4 милиона акра, следван от Небраска (9,4 млн.акра), Северна Дакота (7,8 милиона акра), Южна Дакота (7,2 милиона акра), Айова (7 милиона акра) и Монтана (6,9 милиона акра).

  • No-till се счита за „устойчиво“ или „консервационно“, но не е прието като биологично заради употребата на хербициди.

  • Между 1982 и 2003г. е отчетено намаляване на площите застрашени от ерозия с 43% в Щатите. Това от части се дължи на популяризирането и все по широкото прилагане на No-till.

Публикувана в Растениевъдство

От 26 години във фамилното стопанство „Белан фармс” в канадската провинция Онтарио отглеждат културите си, без да обработват почвата

Преди години финансови затруднения принуждават фермера Майк Белан и неговото семейство в провиндия Онтарио, Канада, да преминат към спестовен режим. Заедно с това фокусът се прехвърля и върху подобряването на здравето на почвата без оран. За опита на канадския фермер разказва американско специализирано издание за безорно земеделие

Мike Belan

Вече 26 години семейната ферма „Белан фармс” (Belan farms) произвежда царевица, соя и зимна пшеница без предварителна подготовка на почвата. Все по-високите лихви в края на 80-те години са причината бащата и чичото на Майк Белан да преминат към безоранна сеитба след десетилетия на обработване на полетата с глинеста почва, разположени в близост до Великите американски езера Ери и Хюрън. Това се оказва мъдро финансово решение, тъй като фермерите заменят селскостопанската техника, закупена на кредит, с голям трактор за безоранна сеитба, който наследникът им Майк използва и до ден-днешен.

“През последните години става все по-ясно как доброто състояние на почвата е свързано с отглеждането на добра реколтаи целта ни е да получаваме постоянно реколта, която да се подобрява с всяка следваща година,”споделя Майк Белан. По тази причина освен безоранна сеитба

фермата започва да отглежда и покривни култури

Времето е достатъчно, за да засеят покривните култури след пшеницата, но за да ги накарат да растат и да се развият, преди да падне сланата на царевичните полета, трябва да са засети преди жътвата. Решението е съвместната (комбинирана) сеитба.

No till Drill

Поради невъзможността да се доберат до специалните апликатори за комбинирана сеитба, които се използват в региона, фермерите конструират собствен апликатор. Те модифицират един култиватор с подходящи сеялки от 12 реда, чрез който засяват едногодишен райграс, репички и детелина сред редовете царевица. Машината си служи с малки дискове, чиято цел е да се отвори малко повече почвата, за да се осигури влага за по-добро покълване на покривните растения.

Специално пригодена част от култиватора се използва и за внасяне на азот едновременно с комбинираната сеитба. Групи от по четири диска служат за разбиване кората на почвата, за да се даде по-добър шанс на семената, които се разхвърлят зад тях.

Предизвикателството в целия процес е, че обработвайки между царевичните редове, плевелите също могат да намерят условия за развитие.

Фермерите от „Белан фармс” торят с 28% азот и през вегетационния сезон, като разделят торенето на два етапа – веднъж при втори лист и отново при 5-6-и лист на царевицата. Обикновено те извършват второто торене, когато е приключила сеитбата на покривните култури, но се опитват и при първото минаване. Според тях при по-ранната сеитба покривните растения имат повече време да покълнат и да израстат, преди царевицата да ги засенчи.

Засега стратегията им е успешна

– покривните растения спират да растат, когато царевичните листа започват да ги засенчват през късния юли и ранния август. Когато царевицата започва да изсъхва през късния септември, другите култури отново се засилват.

Целта на тази комбинация е да се произвежда малко азот, да се противостои на уплътняването на почвата и да се подобрява цялостното й състояние.

DOUBLING UP

Покривните растения определено предпазват почвата, но дори и да бъдат нанесени определени щети с техниката, до януари те са поправени благодарение на кореновата система на растенията.

Фермерите засяват около килограм и половина покривен микс на декар царевица (6 кг на акър) и въпреки че растенията се развиват едновременно, не се забелязва изоставене на реколтата.

След пшеница и соя стопаните засяват грубо около седем килограма семена (микс) покривни култури на акър, които често включват и бобови, за да се внесе азот в почвата преди сеитбата на царевица.

Интересното за „Белан фармс” е, че в миналото земите, които са обработвали, са били пасища. Тази практика се е загубила, тъй като обработваемата земя е твърде ценна, но покривните култури позволяват на фермата да започне да отглежда добитък отново. През 2017 г. Майк Белан закупува млади говеда, които се изхранват с царевичните стъбла и райграс и в крайна сметка си докарва допълнителен приход.

Силна структура

Корените на покривните растения носят тежестта на жътвата, като предпазват почвата от сбиване. Те изхранват също почвените организми, добавят органична материя и помагат за филтрирането на водата в почвата.

STRONG STRUCTURE

Във фермата започват да сеят царевица преди 10 години, като по-рано залагат предимно на соя и пшеница поради липса на достатъчно опит със сеитба без обработка.

Годините на работа доказват, че остатъчните части от предишни реколти не пречат на производството. Единственото условие, което Майк Белан спазва, е да поддържа специалната си техника в отлично състояние. Работниците и фермерите следят усърдно качеството на сеитбата, което понякога означава забавяне на процеса. Целта е да се спазва скорост от пет мили в час (около 7,5 км/ч.) при сеитба.

“Нашата система е проста, затова разчитаме на техника, а не на технология, за да осигурим равномерна сеитба,” казва Майк Белан.

Хубавото е, че машините не се износват така бързо и лесно, както ако се работи с компактна и тежка почва.

Остатъците от предходната реколта все още създават сериозна тревога, особено в случая с царевицата. Когато се сее соя върху площи с остатъци от царевица и покривни растения, е важно да се увеличи сеитбената норма. За да произведе популация от 12 – 14 хил. растения на декар, фермата засява 19 хил. соеви семена.

Освен това се сее под лек ъгъл спрямо редовете.

Обикновено се извършва изгаряне на покривните растения с хербициди не повече от седмица преди следващата сеитба. Майк Белан иска да е сигурен, че райграсът расте активно, за да се постигне максимален контрол.

Целта на този производствен процес е да се извлича най-добрата реколта от почвата година след година. Макар че повечето околни ферми все пак обработват почвата на всеки 3 – 4 години, в „Белан фармс” не го правят.

Превод Десислава Радоева

Публикувана в Растениевъдство

Обработваемите почви губят до 60% от органичния въглерод, така че на фермерите във Великобритания се препоръчва да преразгледат своите практики.
Интензивното земеделие води до факта, че обработваемите почви губят около 40-60% от техния органичен въглерод, според доклад на Британската агенция за околна среда по изследване на земеделските земи.
Учените съобщават, че биологичното разнообразие на почвата и биологичните процеси, които тя поддържа, са "под заплаха". Например, в Англия и Уелс, почти 4 милиона хектара почва са в опасност от уплътняване и повече от 2 милиона хектара са изложени на повишен риск поради ерозия.
Докладът също така казва, че уплътняването на почвата и загубата на органичен въглерод оказват неблагоприятно влияние върху земеделието и допринасят за глобалното затопляне.
Почвите на Великобритания в момента съхраняват около 10 милиарда тона въглерод, което е равно на около 80 години ежегодни емисии на парникови газове във Великобритания.
Причините за избора на интензивен модел земеделие, природозащитниците, посочват необходимостта от отглеждане на повече храни заради разточителното отношение на хората към храната, както и търсенето на растителна продукция за производството на биоенергия.
Агенцията обвини миналите правителства, че през последните десетилетия упорито пренебрегват екологичните политики.
25-годишният екологичен план, приет от правителството на Обединеното кралство сочи, че до 2030 г. е необходимо да се осигури устойчиво управление на почвите в Англия и да се предприемат стъпки за възстановяване на почвите във Великобритания повсеместно.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 28 Май 2019 11:08

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

 

37a06e4a72d6cb27621f1ed829bbee81 XL

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

web 030718 direct drill c Tim Scrivener

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

77554253B5265AD4CD76F7ED4D4B615FA9F22E8241C4BB91E2C8AD5E07pimgpsh fullsize distr

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

big a4bd4342044c8984e648dc057131f1ee

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта