Аргументи „за“ и „против“ No-Till се публикуват достатъчно често. Но само малка част от тях са балансирани и отделят достатъчно място не само на предимствата, но и на недостатъците на системата.


Поради несъвършенства на технологиите земеделието всяка година губи 23 млрд тона плодородна почва. Ако това продължи, то след 150 години на Земята няма да остане плодородна почва. Една от основните причини за загуба на плодородна почва е оранта. Тя от една страна осигурява заораването в почвата на растителните остатъци, плевелите и органичните вещества, както и оздравява почвата посредствам аерирането и. Но от друга – постепенно намалява здравето и плодородието на почвите.


За

1. No-Till пести средства

Изключвайки оранта от списъка на полските работи, земеделците пестят от гориво и работни заплати. Едно работно преминаване на полето увеличава разходите с до 50 щатски долара на хектар. Големите стопанства могат да постигнат забележими икономии.

  1. Намалява необходимостта от вода за отглеждане на културите

    При No-Till растителните остатъци не се заравят в почвата, за да изгният и да запасят почвата с хранителни вещества, а се оставят на повърхността. Наличието на такова органично вещества водш до това, че влагата се поглъща по-интензивно от почвата. По този начин намалява изтичането на водата от склоновете. Поради това, колкото по-често в местността има засухи, толкова по-ефективно ще бъде преминаването на No-Till.


    3. При No-Till по-малко хербициди попадат в околната среда

    Това е характерно не само за хербицидите, но и за пестицидите и торовете. Съответно, намалява замърсяването на подпочвените води с химически вещества. Ако повече стопанства преминат на No-Till, то това може да спомогне за оздравяване на околната среда.


    4. Повишават се добивите

    Когато в дадена местност обичайно не достига влага, то преминаването на No-Till може да доведе до съществен ръст в добивите. Например, в щатите Канзас, Небраска и Айова не е рядкост и 50-процентно увеличаване на добивите след преминаването на стопанството на No-Till. Това ускорява възвръщането на допълнителните инвестиции, необходими за подмяната на машинно-тракторния парк при преминаването на нулева почвообработка.


    5. Сформирано общество на фермери, работещи по No-Till, готови да споделят опит

    Масовото внедряване на нулевата почвообработка в САЩ започва в края на 70-е години на миналия век. През 1988 г. тази технология са прилагали 5 % от стопанствата, а днес – 30 %. И всички тези фермери са готови да споделят своя опит, което помага на новаците да избягват проблемите на етапа проба-грешка, през който са преминали пионерите на тази технология.

    6. No-Till способства за нарастването на количеството на полезните микроорганизми и насекоми

    След преминаването на No-Till е фиксиран ръст на популацията на полезните насекоми и почвени микроорганизви. Особено видим е той, там където No-Till се прилага в комбинация с почвопокривни култури.

    7. Цената на техниката за No-Till е съпоставима с тази на цената на останалите земеделски машини

    Капиталните разходи за No-Till зависят от няколко фактора, но всеки от тях може да се контролира. Цената на повечето машини е съпоставима с аналогичната техника за традиционното земеделие, ако се пресметне за срока на служба на машината и ако той не превишава 10 години. Например, за площ от 800 ха царевица или соя са необходими две директни сеялки, а цялата техника е на стойност над 100 000 щатски долара. Но пресметно на всяка година експлоатация на техниката това е едва 10 000 щатски долара.

    8. No-Till спира ерозията на почвата

    При оран горният пласт почва губи влагата, особено при вятър. А при проливни дъждове почвата не може бързо да попие влагата, и тогава възникват ерозия и наводнения. Но мулчирането със слой от растителни остатъци предпазва от студове и стабилизира поглъщането на водата.

    Против

    1. Цената на специализираната техника може да е непосилна за някои фермери

    Преминаването на No-Till изисква специална директна сеялка, способна да сее в миналогодишни растителни остатъци. Цената на такава сеялка често превишава 100 000 долара. Дори с оглед на икономията от оранта, такива разходи не могат да си позволят всички фермери.


    2. На полето може да има по-активно разпространение на гъбните заболявания

    Въпреки, че задържането на влага в почвата се отнася към предимствата на No-Till, то също така може да благоприятства разпространяването на различни плесени и гъбни заболявания. Тези проблеми по-лесно се контролират при оран. Фермерите трябва да вземат мерки, ограничаващи потенциалните загуби от гъбни заболявания, например, подобряващи аерирането без загуба на плодородна почва. Проблемът е особено остър в места с влажен климат.


    3. Увеличаване на необходимостта от хербициди

    Оранта унищожава плевелите, а при No-Till те растат по-интензивно, отколкото културните растения. Това принуждава земеделците да засяват устойчиви към хербициди ГМО сортове.


    4. Положителните резултати може да се забавят

    Ако земята е орана повече от 100 години, то пълното й възстановяване може да продължи 15-20 години. Така растежът на добивите може да не изплати разходите за нова техника. По тази причина търпението е неизменна част от прехода към No-Till. Фермерът трябва да дава всичко от себе си, и въпреки това няма стопроцентова гаранция, че преминаването към No-Till ще повиши доходите на стопанството. Може да минат 3-4 години, преди земеделцът изобщо да види някакви резултати. Технологията може да повиши рентабилността на стопанството само при дългосрочно виждане за преминаване на стопанството към нулеви почвообработки.

    5. Технологията изисква адаптиране към всяко конкретно поле

    Технологията No-Till може да се опише с израза: „Докато си жив, се учиш“. И въпреки, че днес тя е много по-лесна за усвояване отколкото преди 40 години, работата по No-Till предполага постоянно учене. В процеса на работа се появяват много нюанси в зависимост от условията на полето, влагата и т.н. Много фермери се разочароват, тъй като мислят, че само промяна в технологията ще бъде достатъчна за решаването на всичките им проблеми. А успех постигат тези, които непрекъснато адаптират начина си на работа.

    6. При някои почви фермерите никога не постигат предимства от преминаването на No-Till

    Към тях се отнасят тежките глинести, както и силно преуплътнените почви. Силно преуплътнените почви изискват обратно разуплътняване и разкъсване на плужната пета. И въобще е добре фермерите да се посъветват с консултанти и агрономи относно възможните ползи от преминаването на No-Till на всяко конкретно поле.

    7. No-Till ограничава възможностите за използване на земята

    В Средния Запад на САЩ обикновено не се практикува отглеждането като междинни култури на фуражни треви. Без оран е невъзможно да се отглеждат овощни култури. Най-голяма полза от растителните остатъци фермерът получава тогава, когато те са равномерно разпределени по повърхността на полето. Поради това стопанствата с ограничени площи може да нямат полза от преминаването на No-Till.

    8. Понякога растителните остатъци могат да станат развъдници на болести

    Рискът от акумулиране на патогени на растителните остатъци е един от най-големите проблеми при No-Till. Това е основната причина поради която при тази технология не се препоръчва да се отглежда една култура повече от 2 години поред на едно и също поле. Поради тази причина консултантите препоръчват да се практикува сеитбооборот въпреки по-ниските доходи от реализиране на продукцията.

Публикувана в Растениевъдство

Добрата технология е в основата на успеха на зърнопроизводството. Икономическите закони казват, че печалбата на зърнопроизводителите винаги ще е от порядъка на 15 %. Но рискът е огромен. No-till изисква по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

Интервю на Ася Василева

  • Господин Вукодинов, каква е 2020 г. за българското земеделие?

  • Годината, както всяка година в земеделието, е предизвикателна. В различните региони тези предизвикателства са по-големи или по-малки. Имахме много трудна есен. В Южна България нямаше почти никакви валежи. Дъждовете заваляха през ноември и точно тогава поникнаха есенниците. В Северна и Източна България тогава имаше малко по-добри валежи, но после нещата се смениха. През зимата в нашия район имаше нормални валежи, а понякога дори и по-добри. В част от районите, обаче, имаше много оскъдни валежи и там има доста сериозни проблеми в момента.

  • Тази година предизвикателствата са от една страна сушата. От друга страна общественият катаклизъм, който настъпи с коронавируса. Вярно, че пандемията не рефлектира пряко върху земеделското производство. Нашата работа е сред природата, хората са много по-изолирани така или иначе, и Слава Богу до момента няма сериозни проблеми в земеделските фирми. Но независимо от това, ние сме една свързана система, а нещата в обществото се наслагват, проблемите рефлектират и върху нашия сектор.

  • Според мен, очакванията в България в момента са доста полюсни. В райони, които през годините се славят като Житницата на България, тази година има доста проблеми. Миналата седмица бях на обиколка в Централна Северна България и наистина видях недобри картини. При нас е по-шарено, но на фона на колегите Господ е по-благодатен към нас.

  • Имате ли вече някакви очаквания за цени?

  • Трудно може да се каже. Ние работим с борсови стоки. При тях цените се определят на световните борси, а цените в България са следствие. За момента има индикации за част от реколтата, че ще бъде на малко по-добро ценово равнище. Но нека да изчакаме жътвата, да видим как ще тръгне пазара и тогава ще правим прогнози.

  • По отношение на дежурния въпрос, който ми задават винаги, за зърнения баланс, мисля, че тук няма никакво място за притеснение. Ние работим и живеем в пазарна икономика и всеки дефицит винаги може да бъде компенсиран с внос от друго място.

  • От друга страна, дори и да има проблеми с реколтата, те ще бъдат за сметка най-вече на отделните производители, които евентуално ще приберат по-малко реколта и е възможо някои от тях да не могат да си върнат дори себестойността на производството. Но балансът в държавата винаги ще се върже, защото на нас ни трябват 1,7-2 млн. тона за хлебопроизводството и животновъдството. При всички положения ние ще произведем поне 2-2,5 пъти повече зърно.

  • Но пак повтарям – тежко и горко на този, който не успее да прибере нормална реколта. Говори се, че на места въобще няма да се прибира пшеницата от някои площи. На тези колеги трябва да се намери начин да се помогне.

  • Трудната година ще се отрази ли на инвестиционните намерения на българските земеделци?

  • Предполагам, че да. От една страна са климатичните промени. От друга – трябва да видим какъв ще бъде пазара. Защото в края на краищата нашите приходи са произведение от количеството на продукцията, която прибираме умножено по цената, по която продаваме. Понякога дори и добрата реколта не е гаранция, че ще имаме добри приходи, ако цената е много ниска. А някога дори средна реколта с по-добра цена може да даде по-добър резултат.

  • При зърнопроизводителите има общо-взето четири възможни варианта. Единият е много добра реколта с много добра цена, което аз в моя 30-годишен опит почти не съм преживявал, да се е случвало 1-2 пъти. Другото, което се случва най-често, е добра реколта с нормална цена. Или с малко по-ниска, но все пак компенсирана от добрата реколта. Имало е случаи, в които реколтата е по-ниска, но цената е по-добра. И това е положение, което се преживява. И много тежко положение, когато се случи, е ниска реколта с ниска цена. А има опасност, ако се срутят цените, колегите от районите, които страдат в момента да попаднат точно в тази ситуация. Това не го пожелавам на никого.

  • Доколко добрата техника е фактор в рентабилното земеделско производство?

  • Аз бих казал – добрата технология. Защото техниката е елемент от технологията. Българските зърнопроизводители спокойно можем да кажем, че стоим на едно добро световно равнище. И това се дължи именно на добрата технология, която се прилага. В последните десетилетия тази технология се разви много и не случайно резултатите в нормални от климатична гледна точка години, вече са доста прилични. Ако преди си мислехме, че при пшеницата добиви от 500-600 кг/дка са възможни само в Житницата на България, в момента това е стандарт за добив. А на места, където има добри условия, с добрите технологии се постигат много по-високи резултати, съпоставими с европейските и световните. Независимо от хаоса, в който се развиваше земеделието през тези години, знаете, че и тези дни има доста брожения около Министерството на земеделието, около това как се развиват различните подсектори, зърнопроизводството е изключение и се разви наистина добре. То се разви добре от една страна, благодарение на това, че стоката е борсова и се продава на световни цени. От друга страна, без да е нескромно, се разви и благодарение на нас земеделците и търговците на техника, които ни дадоха възможност не само да се докоснем, а и да внедрим всички световни технологии. Да, техниката е много важна. Всичко това, което ние преди виждахме само по панаири и в пресата, сега вече го има и в България.

  • Каква технология използвате във вашето стопанство?

  • От 2 години прилагаме минимални почвообработки. По-скоро No-Till. Ние сме изхвърлили оранта от около 10 години. В началото го направихме поради това, че една голяма част от земите ни са в необлагодетелствани полупланински райони със силно абразивен характер на почвите. Каменисти, песъкливи. Традиционните технологии, особено в сухи години, водеха до огромни разходи и амортизация на машините. Беше ни неизгодно да продължаваме да произвеждаме продукция по наложената технология – оран, дисковане, култивиране, засяване, уплътняване и т.н. В един момент това стана много скъпо. Още повече, че на тези бедни почви ние не успявахме да произведем добра реколта. И тогава се принудихме да минем на стърнищни култиватори, с които да заменим оранта. Разходите по амортизация на машините и директно на инвентара паднаха около 3 пъти. От сегашна гледна точка се оказва, че това е бил един добър ход. Защото това е една добра предпоставка за преминаване към последващи, още по-минимализирани технологии. Както казах, от 2 години прилагаме технологията No-till. Закупихме специализирана сеялка. Миналата година вече прибрахме някакви реколти. Тази година сме на по-големи площи, около 70 процента от стопанството. Засега нещата се развиват нормално, но времето ще покаже.

  • Доволни ли сте от добивите при No-till?

  • По-скоро човек трябва да си отговори по другия начин. Дали може да направи добра оптимизация на производството. Добивите са важно нещо, но те не решават доходността на едно стопанство. Ако добивите са постигнати с прекомерно високи разходи, може да се окажат безмислени. Лично аз преди няколко години прочетох една статия за двама братя, фермери от Русия. Те бяха правили различни експерименти и бяха получили много висока за онова време в Русия реколта. Обаче единият брат, който разказваше своите наблюдения и опити, каза една мисъл, която до ден-днешен ми е в главата: „Накрая като теглих чертата, се оказа, че съм нахранил всички освен себе си“. Не е важно колко са добивите, важно е каква е разликата между приходи и разходи.

  • Истината е, че през годините, в които правим производство, забелязваме, че ние никога не можем да спечелим повече от едни нормални около 15 процента. Независимо дали сме правили производство със себестойност 60 лв, както беше преди 15 години и сега, когато себестойността в зависимост от културата е 150-180 лв. Ако тогава сме печелили 10 лв, сега при 150 лв разходи имаме възможност да спечели 20-25-30 лв., не повече. И то само при благоприятни условия. Икономическите закони казват, че ние винаги ще печелим от порядъка на този процент. Но рискът е огромен.

  • А когато прилагаме минимални обработки, или в нашия случай No-till, ние имаме възможност да си намалим риска. И вместо да влагаме 150-180 лв до 200 лв в зависимост от културата, ние може да влагаме 120 лв. или 100 лв. Тогава рискът за мен е 100 лв. И ако се запазят същите 15 % печалба, дори и малко по-малко да са, е по-добре. Естествено, че ние се целим в печалбата, ако не печелим, няма да можем да се разплащаме с партньорите си. Но в един момент ще се окаже, че ние сме в по-благоприятна ситуация.

  • Не на последно място, в света се говори усилено за вредните емисии. Въглеродът е главната съставка на вредните емисии. С всяка обработка, която ние правим на полето,отделяме от 80 до 400 кг въглерод обратно в атмосферата. Всеки от нас знае, че основната функция на фотосинтезата на растението е да акумулира въглерода, да го обработи, да изхрани себе си, да го транспортира до корените си и до почвата и да го складира там. И след това да нахрани добрите микроорганизми. Защо трябва да го връщаме обратно във въздуха? Още много може да се говори за биоразнообразие, за живи корени, за микориза, за бактерии и т.н.

  • За да реши да прилага минимални технологии човек трябва да почете 2-3 години и вътре в него нещо да му трепне и да си каже – да аз мога да направя толкова рентабилно или по-малко рентабилно производство, но за сметка на това ще спестявам повече ресурси, ще рискувам по-малко, ще пазя повече природата и евентуално ще оставя по-добра почва като наследство за следващите поколения. Всеки от нас трябва да бъде и еколог. Но ние сме принудени първо да помислим през джоба си, защото трябва да спечелим. Ако не спечелим, ние ще фалираме. Но ако можем да печелим и да пазим донякъде природата, какво по-хубаво от това...

  • Казват, че No-till е повече работа с главата, отколкото на полето...

  • В никакъв случай да си купиш една сеялка за No-till не означава, че вече си но-тилър. Първо трябва да прилагаш всички необходими изисквания. А те са - никакво безпокоене на почвата; максимално дълго време да има живи корени; максимален растителен остатък да има върху почвата, за да може да се осигури храна за микро- и макрофауната и чрез това да постигнем вече намаляване на използването на пестициди, торове и изобщо на химизацията в производството. Но за да се постигне това трябва първо, както казахме, технология. И второ – малко по-малко време на полето и много повече време пред компютъра и книгите.

  • Тоест намаляване на химизацията при No-till е възможно...

  • Възможно е, но изисква път. Трябва да се мине този път и да възвърнем естественото плодородие на почвата.

Публикувана в Бизнес

На гости в стопанството на Андон Чемширов

Photo 7 saitСрещаме се с Андон Чемширов, управител на АГРОЗЕМ-АВ, в началото на май по време на сеитбата на памука в неговото стопанство. Тази година е поредната за него, в която той използва no-till в стопанството, като разнообразието от култури при него е голямо.
Земеделският производител Андон Чемширов, управител на фирма АГРОЗЕМ – АВ ООД, стопанисва около 30 хил. дка земя в 10 землища около село Скалица. Автопаркът и стопанството са образцови, като от няколко години в стопанството се прилага и поливно земеделие на две полета с помощта на пивотни поливни системи на американския бранд Valley. Това позволява и отглеждането на 2 култури за една селскостопанска година.
В последните години Андон Чемширов залага на no-till – минимизирани обработки на почвата и директна сеитба. През тази пролетна кампания той открива своето решение за перфектна сеитба, благодарение на НИК и технологиите на Precision Planting, вградени на неговата сеялка John Deere.
Photo 13 sait“Нашата сеялка е закупена от САЩ. След като работихме 2-3 години с нея, преценихме, че точността на изсяване не е достатъчно добра. Ние търсим по-точна сеитба и с по-добри показатели. И така решихме да потърсим фирма НИК, за да направим едно цялостно обновяване на сеялката”, разказа земеделският производител.
Технологиите на американската компания Precision Planting, които могат да бъдат внедрени при голяма част от пролетните сеялки, дават възможност на земеделските стопани да работят с по-висока скорост, като в същото време да повишат параметрите на сеитбата и да я направят по-качествена. Оборудването на сеялката с технологии като vDrive, SpeedTube, vSet и Delta Force позволява контролирано поставяне на семената на еднакво разстояние едно от друго, на еднаква дълбочина и мониторинг на уплътняване на почвата в зоната, в която се поставят, като при нужда семето може да се постави и по-дълбоко или по-плитко. Практиката у нас потвърждава, че с тези технологии сингулацията на семената варира между 97-99% в различните участъци на полето.
“През тази пролетна кампания постигнахме доста добри резултати, след като сменихме апаратите на сеялката. Вече имаме ясна картина какво се случва на полето, с какъв натиск сее сеялката, както и каква е влагата. Това е много важно. Ако няма влага на места, слизаме на по-дълбоко. Snimka Andon saitТова го имаме като карта на целия парцел и с времето можем да контролираме евентуално и за променлива норма на торене”, допълни Андон Чемширов.
Всяка година климатичните условия са различни. В последните години обаче неблагоприятното време принуждава фермерите да изчакат подходящия момент за сеитба. А когато той настъпи, земеделците трябва да бъдат изключително бързи, за да успеят да засеят колкото се може повече декари, преди да са изпуснали най-благоприятните условия за бърз старт на посева. В тези ситуации на помощ идва Precision Planting.
“Качеството и бързината на сеитбата се повишиха доста, може би с 20% отчитаме по-добри резултати като цяло. Но най-важното за нас не е бързината, а качеството на сеитбата. Сеялката е голяма, така че нямаме нужда от много голяма скорост. Искаме точна сеитба, колкото е възможно повече”, категоричен е Андон Чемширов.
Photo 16 saitТочността на сеитбата е едно от предпоставките с най-голямо влияние за реализирането на по-висок добив. Липсата на пропуски и презастъпвания, както и прецизното засяване в прави редове, не само улесняват последващите обработки, но и подпомагат равномерното развитие на растенията.
В какво се състои оборудването Precision Planting, с което е снабдена сеялката на Андон Чемширов?
ИЗСЯВАЩА СЕКЦИЯ PRECISION PLANTING
Сеялката на Андон Чемширов e цялостно обновена, като всички 16 секции на оригиналната конфигурация са подменени с изсяващи редове с вакуумно засмукване на Precision Planting с 56 литра вместимост на бункерите и сеитбени апарати vSet II, оборудвани с разнообразни дискове за сеитба на култури като сорго, царевица, рапица, слънчоглед и памук.
ИЗСЯВАЩ АПАРАТ VSET II
Изсяващия апарат vSet II на Precision Planting е с дозиращо устройство, което предотвратява пропуските и двойно поставените семена, които влияят негативно на добива или създават преразход на семена. Качеството на сетибата при различни култури се гарантира чрез 13 вида специално разработените дискове за различните култури в зависимост от формата и големината на семената. Въпреки това обаче, дисковете на vSet са плоски и качеството на сеитбата при царевица и соя не се влияе от големината на семето, а точността се постигна благодарение на сингулатор, който е в края на диска и отстранява ненужните семена. Сингулацията при царевица и соя е над 99% без корекция на вакума, диска или сингулатора.
VDRIVE
SmartFirmer furrowuniformity 1050x600 saitvDrive замества системата за механично задвижване и опростява устройството на вашата сеялка. vDrive мотор се монтира на всяка vSet секция и го превръща в индивидуално контролируема сеялка – редовете не зависят един от друг. Така секциите могат да се изключват една по една в края на полето или при окрайчване при засичане на зона, в която вече е засято. Икономията на семена е осезаема, а резултатите на полето – по-прецизни. При завои индивидуалните мотори позволяват коригране на популацията на семена във всяка от секциите на сеялката, за да се компенсира завоят и по-дългата траектория на движение, която имат крайните секции.
Променливата норма на сеитба с vDrive е другата възможност, която се предоставя с монтирането на индивидуални мотори на всяка секция, които контролират популацията.
МОНИТОРИНГ НА СЕИТБАТА С ДИСПЛЕЙ SEEDSENSE 20/20 И FIELDVIEW
Технологиите на Precision Planting се наблюдават и контролират посредством допълнителен дисплей в кабината, разработен специално за целта и даващ подробна информация за всяка една от системите. SeedSense 20/20 дава в реално време информация на механизатора за скоростта на работа, сингулацията и популацията на семената, дълбочината на сеитбата и натиска, който се прилага, както и информация от всеки един от сензорите, монтирани на секциите.
СЕНЗОР SMARTFIRMER
SmartFirmer е един от последно разработените от Precision Planting сензори, като той предоставя информация за почвената влага, температурата, органиката (растителните остатъци) и хумуса във всеки един от редовете и за дълбочината, в която се поставя семето. На база на неговите показатели може да се промени дълбочината на сеитбата, ако влагата на е достатъчна.
МОДУЛ FURROWJET
furrow jet saitFurrowJet e модул, който позволява внасяне на течен тор директно в почвата в три зони около позицията, в която се поставя семето, като така се подобрява неговата кълняемост и скорост на развитие в началния стадий.
Благодарение на тези технологии, Андон Чемширов постига изключителни резултати при сеитбата, което в съчетание с no-till му позволява по-висока ефективност, по-качествена сеитба за по-кратко време.
“С това оборудване, ако поддържаме средна скорост, достигаме до 95-98% точност на изсяване. Резултатът е добър в момента, бих казал дори много добър”, категоричен е той.
Photo 41 saitКакви са впечатленията на Андон от сервизния екип и какво споделя той на своите приятели:
“Сервизният екип на НИК е един от най-добрите в страната. Винаги се отзовават, когато има нужда, независимо от времето - дали е почивен ден, или неработно време. Доста добре работим с тях. Още от самото начало от създаването на фирма НИК, ние работим заедно. Така че нямаме никакви проблеми и бих ги препоръчал на всички клиенти”.

Публикувана в Агротехника

Всяка сеитбена кампания зависи от два основни фактора - климатичните условия и изборът на сеялка, който сме направили. Защото прецизността е пари и ако успеем да поставите семето точно и на правилното място, то ще покълне в точното време и това ще бъде предпоставка за още една успешна кампания. Какво да съблюдаваме, ако сме изправени пред покупка на есенна сеялка, разговаряме с г-н Магнус Самюелсън от Vaderstad, който ни разказва за концепцията на сеялките Rapid и Spirit и за това защо те са подходящи за българските почвени условия.

Г-н Самюелсън, споделете няколко съвета към българските земеделски производители на какво да обърнат внимание при избора им на сеялки?

Има 2 ясни критерия - прецизност и капацитет. Защото прецизността е пари. Ако успеете да поставите семето точно и на правилното място, то ще покълне в точното време - ще може да извършите наторяване и растителна защита в идеалния момент. А след това ще може да приберете реколтата навреме. Капацитетът е именно за това - да имате възможност да подготвите почвата и да засеете в перфектния момент, защото времето е пари. Така че, с тези 2 неща - прецизност и капацитет, земеделците увеличават максимално своята печалба.

spirit packer wheels create an even seedbed snimka 9Бихте ли ни разказали и за концепцията на есенните сеялки на Vaderstad?

При сеялките за слети култури имаме 2 линии - това са Rapid и Spirit. Много райони в България имат по-тежка почва. За тях бих препоръчал серията Rapid, защото Rapid е за по-тежки почви. С еднодисковия си култър тя буквално изрязва своя път в полето и създава фина почва за семето в браздата. Тя има много голям натиск, а той от своя страна прави възможна и много високата работна скорост. Това е ключов фактор. Имаме капацитет, имаме прецизност при полагането в дълбочина на семената и затова може да постигнем добра икономия и да имаме отлична реколта.

VV17626 rapid saitКакви са разликите в приложението на есенните сеялки Spirit и Rapid?

Rapid е машина, която притъпква почвата много добре след изсяване и има доста тежка притъпкваща секция. Ползата от това е при по-тежките почви, където имаме нужда от голям натиск, за да се затвори браздата. От своя страна при сеялките Spirit почвата се притъпква преди изсяващите дискове, което е в полза, когато работите при по-голяма дълбочина с почвообработващата секция от дълбочината на която ще сеете. Тогава трябва почвата да се уплътни преди да поставим семената в нея.

И двете сеялки са много добри за българските земеделци. Просто трябва да видите дали пасва на вашата система, както споменах преди – обърнете внимание на влагата. Може да намалите обработките и минаванията в полето, това е ключът към доброто развитие на посева и равномерното поникване.

VV19377 38308 Spirit saitNo-till технологията - привлича интереса на българските земеделци

Как успешно да я прилагат?

Системата No-Till е интересна, защото запазва влагата в почвата. Трябва да сте наясно, че колкото по-малко обработвате, толкова повече трябва да познавате почвата си. Тъй като агрономическите изискванията се увеличават значително колкото по-малко се обработва полето. Докато обаче стандартната почвообработка може да ви прости много грешки, то при No-Till технологията вие трябва да преосмислите цялата си концепция за земеделие. Ние имаме възможността да не обработваме предварително почвата, когато сеем с Vaderstad  Spirit. Почвообработващата секция на сеялката Rapid всъщност е конструирана на базата на сеялка за директна сеитба. Така че, тя може да прави и това. Трябва да прецените много точно, не забравяте да се свържете и обмените информация и опит с много хора, преди да пристъпите към No-Till, за да поддържате своите добиви. Защото добивът е това, което трябва да се поддържа през цялото време. Именно това ви носи доходи.

Публикувана в Агротехника

Всеки януари стотици но-тилъри се събират на Национална Конференция по No-till, за да научат нови стратегии, да обмислят нови идеи и мрежи. Някои от най-добрите хрумки и дискусии се раждат на популярната кръгла маса на неорачите.

От сесиите на конференцията са събрани над 100 съвета, техники и идеи- от операции с дронове, до успех с „редове-близнаци“ и кои са най-добрите покривни култури за конкретните райони, изпитани стратегии и т.н., които да изкачат No-till системата на едно ново и по-високо ниво.

Първи стъпки с дрон. Въздушно картографиране.

  1. Започнете с малко. По-евтините безпилотни летателни апарати все още могат да осигурят стойностни измервания, без да струват много.

  2. Запознайте се с правилата и разпоредбите. Уебсайтът www.knowbeforeyoufly.org е чудесен ресурс.

  3. Внимавайте с литиево полимерните (LiPo) батерии, защото могат да избухнат и да се възпламенят лесно.

  4. Картографирането изисква напасване на изображения. За целта са необходими специални софтуери, а за да го направите сами е нужно и много време, докато платените услуги са много по-бързи.

Трикове при пръскане за по-добра ефикасност.

  1. Използвайте амониев сулфат и лимонена киселина за подкисляване на водата. Така глифозатът работи по-добре. Силните концентрации могат да изгорят растенията, затова внимавайте.

  2. Мерителните чашки за сухите препарати са калибрирани съобразно конкретния продукт, с който се предлагат. Не ги използвайте за други препарати!

  3. Уверете се, че качеството на водата (твърдост и рН) са подходящи и че използвате правилните адюванти (вещества или препарати, смесвани с продукти за растителна защита, които засилват ефективността или другите пестицидни свойства)

  4. Пулсиращите пръскачки са по-подходящи за употреба в ъглите на полетата, защото ще разпръскват препарат дори и на завоите. В противен случай късите страни по пътя на движение ще получат голямо количество препарат, докато дългите ще останат не добре обработени.

Следвайте границите на полето

  1. Проверявайте често изсяващия апарат на машините. Уверявайте се, че e изправн редовно.

  2. Електрическите задвижващи системи са добър начин за модернизация на много от сеялките.

  3. Смяната на колелата може да причини проблеми при различните почви и условия.

  4. Сеялките може да „провлачват“ семената. Уверявайте се че всяка секция от изсяващия апарат е на желаното ниво и височина.

  5. Тесните габаритни колела работят по-добре, ако са зад почистващите редовете механизми.

  6. Шиповите затварящи/притъпкващи колела, като Schlagels са добри, но често в тях се заплитат части от покривните култури.

  7. Ако внасяте 28% азотен разтвор чрез сеялката, уверете се, че той попада далеч от семената.

Съвети за успех със соя.

  1. Засаждайте соята на дълбочина от 1-2 инча (2-5 см).

  2. Добавете тежести за по-добро пробиване на почвата и съответно по-качествено легло за семената.

  3. Внимавайте със стартовите торове, защото солите могат да унищожат семената. Разредете с вода, ако е необходимо.

  4. Засейте соята в жив покров от зърнени култури, например ръж, за оптимален контрол над плевелите.

Във вертикала без разрушаване на почвите.

  1. Някои корекции на сеялката могат да премахнат необходимостта от минимална вертикална оран.

  2. Реална вертикална обработка за установяване на покровите има подобен ефект като нарушаването на почвената цялост при редова сеялка.

  3. Вертикалната обработка може да се окаже добър „инструмент“ за преминаване към напълно безорна технология.

  4. Внимавайте с инструментите за вертикална оран. Някои представляват просто дискове с остриета.

Помощ за люцерната при No-till. Събиране на фуража.

  1. Засяване без оран в соевите стърнища напролет.

  2. Засяване на 1.08. дава 5 коситби по 18 паунда (8.16 кг)

  3. Ако люцерната е слаба, засейте ежова главица (Dactylis glomerata)- 5-10 паунда (2-4 кг) на акър (малко над 4 декара) през есента.

  4. Внасяйте калий, сяра и бор, за да бъде здрава културата.

  5. Засявайте люцерната директно в покривните култури, след като са били подрязани през пролетта.

  6. Балирайте сеното при влажност от 16%.

Стратегии за оборски тор без заораване.

  1. Оборският тор може да бъде разхвърлян и разнесен из царевично поле до фаза V4 на растенията.

  2. Смесването на оборския тор със семената на покривните култури позволява двете операции да се извършат заедно.

  3. Проби на водата да се взимат често! Ако се налага, методът на внасяне и количеството оборски тор, да се коригират.

  4. Внасянето през есента със или директно върху покровите е една ефективна техника.

  5. Внасянето и равномерното разнасяне на тора спомага да се избегне уплътняване на почвата.

Двойни редове или редове-„близнаци“

  1. Подборът на сортове и хибриди е много важен. Избирайте такива, които могат да понасят висока плътност.

  2. Получава се по-голям добив от соя с по-ниска посевна норма.

  3. Разделете азотните торови норми на няколко порции.

  4. Царевицата може да се засява по-гъсто, отколкото в обикновените схеми. Направете опити с гъстотата въз основа на сортовите характеристики и почвените възможности за оптимален добив.

Как се управлява животът под почвената повърхност?

  1. Покривните култури поддържат почвените микроорганизми.

  2. Кореновите ексудати при различните култури поддържат различни почвени микроорганизми. Избирайте ги въз основа на това.

  3. Изкуственото внасяне на живи микроорганизми ще оптимизира активността в почвата.

  4. Добавянето на захар в резервоара на пръскачката може да редуцира инсектите и да захрани почвените микроби.

  5. Поставете си за цел да поддържате покровите през цялото лято.

  6. Създайте си дневник за всяко поле, за да е лесно да се върнете назад към действията и промените, които сте направили.

Съвети за No-till животновъди

  1. Контактът между семената и почвата е изключително важен при засяване на фуражните култури.

  2. Засяване на едногодишни култури в полета с многогодишни с цел уплътняване на площта и оптимизиране на добива през първата година не е необходимо, заради покрова.

  3. Добър сеитбооборот и внасянето на оборски тор може да доведе до много по-висок и качествен добив, отколкото, който и да е друг подход.

Без провали заради вариации в плодородието

  1. Използвайте участъците с променливо плодородие за изготвяне на рецепти.

  2. Разхвърляйте торовете съобразно очерталите се зони, за да изравните цялото поле.

  3. Променливите нива на азота в царевични посеви може да се управлява чрез редовно изследване, но ще продължи да варира.

  4. Изготвянето и следването на предписания за нормализиране и изравняване на почвеното плодородие е трудно, когато се разглеждат много култури.

  5. Сензорите „Veris“ са ефективни за изграждане на зони и са по-последователни от почвените карти.

No-till в условията на студен климат

  1. Зелените покривни култури поддържат почвата сравнително по-топла в сравнение с „голите“ полета през пролетта.

  2. Покосяването на покрова след или точно преди засяване на културата спомага безпроблемна работа, ако вали.

  3. Едногодишеният райграс да се засява рано, а ръжта- късно през годината.

Съвети за новото поколение.

  1. Консултирайте се, търсете съвети.

  2. Използвайте утвърдените практики и имитирайте по-възрастните фермери, докато натрупате опит и увереност.

  3. Напишете конкретните цели, които искате да постигнете и се стремете към тях.

Печеливши стратегии за пшеница при No-Till.

  1. Засяването на 1-1,5 паунда репички на акър (0,4-0,75 кг/4 дка) заедно с пшеницата може да повиши добива от зърнената култура с 3-4 бушела на акър (80-100 кг/4 дка).

  2. Използвайте фунгициди предпазно.

  3. Намалете скоростта, когато обработвате тежки почви или плътен покров.

Уроци за използване на варовик.

  1. Източниците на варовик не са еднакви. Винаги избирайте продукти с най-високо съдържание на калциева вар.

  2. Внимавайте с варовици с високо съдържание на магнезий и други нежелани елементи.

  3. Тествайте варовика. Фирмите, които го доставят са задължени да правят тестове само веднъж годишно. Това означава, че резултатите могат да варират значително.

  4. Течните варовикови смеси не са добра идея, защото може да съдържат елементи, от които нямате нужда (магнезий, сяра и др.). Освен това те могат да се утаят, което пък причинява последващи проблеми.

  5. Внимавайте с хербицидите след внасяне на варовик, защото растенията може да реагират негативно.

  6. Пелетизираният варовик е добра опция. Може да се внася със засяването. Но не внасяйте повече от 200 паунда на акър (90 кг/4 дка).

  7. На бедни почви се внася малко количество, но се внася често.

Съвети за собствениците на сеялки John Deere

  1. Затварящите/притъпкващите колела Martin Spader работят добре.

  2. Веригите носят със себе си остатъци и кал при мокри условия.

  3. Зъбно и гумено затварящо/притъпкващо колело работят добре заедно.

  4. Почистващите редовете секции, поставени правилно, отстраняват и малки камъни, които биха се „хванали“ в затварящите колела.

Фосфор и калий ще работят по-добре, ако:

  1. Внасянето им се базира на почвени и растителни анализи с цел избягване на излишъци.

  2. Се използват покривни култури, които да задържат нутриентите.

  3. Се спазва правилото 4П: правилно място, правилно време, правилна норма, правилен източник.

  4. Се поддържа почвеното здраве и това на микроорганизмите. Микоризата играе голяма роля при усвояване на фосфора от растенията.

  5. Елементите се внасят на порции съобразно нуждите на растенията.

За да спрат набезите на гризачите.

  1. Краищата на полетата се косят точно преди зимата.

  2. Чистият ръжен посев е отличен дом за тях. Миксовите посеви дават по-добри резултати в борбата.

  3. Царевицата да се засява по-дълбоко.

Преминаване към органично земеделие без оран

  1. Воденето на записки е важно! Пазенето на доказателства за всяка операция- също.

  2. Стопаните на кравеферми трябва да хранят животните си поне 6 месеца с органичен фураж, за да получат сертификат.

  3. Контролът над плевелите е осъществим чрез притъпкващи валяци.

  4. Торовете могат да се набавят чрез покривните култури, добитъка или други одобрени биологични продукти.

Зеленчуци без оран

  1. Повдигнатите лехи са добър вариант за No-till система при зеленчуци.

Стратегии за гъвкаво внасяне на торове

  1. Внасянето на амониев сулфат става лесно с въртящи разпръсквачи или дюзи за пускане между редовете.

  2. 28% течен азотен тор и амониев тиосулфат се усвояват най-добре във фаза V4 на царевичните растения или след нея.

  3. Прецизното редово внасяне на торове може да се елиминира напълно, ако заедно със засяването на семената, площта се третира с уреа.

  4. Азотните торове могат да се внасят с „ботуш“ в почвата.

Как комбайните да станат по-добри за No-till?

  1. Използвайте филтри при комбайните Case IH. Така ще се подобри овършаването и ще се намалят примесите в резервоара със зърно.

  2. Раздробявайте стъблата на царевицата, за да се оптимизира разлагането им.

  3. Разширете отворите на ситото, за да се редуцира връщането и да се минимализира напукването на зърна.

Стеснени редове при No-till с успех

  1. Дори маркерите могат да имат отражение върху добива, затова се уверете, че са позиционирани на правилните места между редовете.

  2. Използвайте големи, по-широки гуми на трактора, ако стесните редовете и ги пускайте директно над тях.

  3. 28 000 е най-печелившата популация в 15 инчови (38 см) редове. Колкото по-гъсто е засяването, толкова по-голям е рискът от заболявания.

  4. Необходима е по-малка листна повърхност, за да се улавя повече слънчева светлина, ако редовете са стеснени.

  5. Използването на по-тежко зърно, като посевен материал на царевица може значително да повиши добива в 15 инчови редове.

Преодоляване на уплътняването.

  1. Ако уплътняването е само в горните 2 инча (5 см), няма да се извлече полза от продълбочаване.

  2. Не се използва продълбочител с крила, ако почвата е мокра.

  3. Твърдата почва не винаги е уплътнена почва.

  4. Не е задължително почвата по цялата площ на полето да е уплътнена. Обработвайте само засегнатите зони.

  5. Ако се извършва продълбочаване, да се прави поне инч (2,5 см) под уплътнения слой почва.

Тактики за ефективно напояване

  1. Напояването с малки количества вода, но често, свежда до минимум оттоци и загуба на вода.

  2. С по-чести и по-ниски количества вода на поливка, биологията на почвата ще се подобри.

  3. Разгледайте гумите без въздух, които всички производители предлагат.

  4. Напояването на тежки почви може да доведе до полезна реакция.

  5. Проверявайте редовно цените на доставчиците си.

  6. Променлива скорост на мотора на помпата може да помогне с разходите.

  7. No-till подпомага напояването и напояването подпомага No-till.

Eксклузивни съвети относно покровите

Страхотни резултати с репички

  1. Спазвайте сроковете на засяване.

  2. Репичките са чудесен избор за покривна култура, която да се засее в царевицата през фаза V4 дo V7.

  3. Най-добри резултати се получават при браздово изсяване с пробиване???, отколкото чрез разхвърляне на семената.

  4. Типична посевна норма за репичките е 2-3 паунда за акър(0,9-1,3 кг/ 4 дка).

  5. Очаква се измеримо повишаване на реколтата след репичките.

  6. Земните червеи обичат репички. Почвената структура и активността на червеите е доста по-различна в близост до тях.

  7. Малко количество тор ще се усвоява доста дълго от културата.

Рецепти за миксови покривни култури

  1. Първо се определя цел, която трябва да се постигне чрез покровите, преди да се изберат културите.

  2. Разнообразните по големина семена в смесите се изсяват по-трудно спрямо еднаквите.

  3. Не пълнете бункерите на сеялката догоре. Вместо това ги зареждайте често с по-малки количества, за да се избегне сепарирането на семената от микса.

  4. Можете да използвате Smart Mix Calculator в сайта www.greencoverseed.com, за да проектирате лесно смеси, съобразно нуждите ви.

  5. Използвайте 125% от посевната норма, за да създадете разнообразна смес.

Покрови, които намаляват нуждата от торове.

  1. “Managing Cover Crops Profitably” на Sustainable Agriculture Research & Education дава достъп до информация относно нутриентите, които се набавят в почвата при различни покривни култури.

  2. Най-добрият начин да разберете дали има достатъчно азот в почвата е като вземете почвени проби, а не растителни.

Покрови в индивидуални ротации

  1. Засейте пшеница, за да имате повече време за засяване на покривни култури.

  2. Засявайте покривни култури във фази V4 до V6, за да има достатъчно време първите да се развият.

Работещи стратегии в:

Южните райони и високите равнини (САЩ)

  1. Вълнестата глушина (Vicia villosa) може да причини проблеми, ако отглеждате пшеница, защото семената могат да останат в покой в продължение на години.

  2. Избягвайте употребата на ръж като покров в полета, където ще отглеждате пшеница в близките 5 години, както и в близост до съществуващи пшенични посеви.

  3. Овесът расте най-бързо от всички зърнено житни култури, засят след царевица или соя.

  4. Винаги бъдете предпазливи с покривни култури, които могат да извлекат прекалено много влага от почвата.

  5. Засяването на Astragalus purshii (ниско растящо растение от семейство Бобови) в края на февруари ще осигури азот и ще подтисне повечето едногодишни плевели.

  6. Многогодишните растения с кратък живот (2-3 години) ще осигурят много повече паша или сено отколкото пшеницата към текущите нива на цените.

Охайо (САЩ)

  1. Покровни миксове с до 14 различни вида осигуряват разнообразие от коренови системи в дълбочина на почватаи са отличен източник на зелена маса.

  2. Определете нормите на засяване според броя на семената, а не според теглото им.

  3. Сменяйте често хербицидите и проверявайте как влияе конкретен препарат на покривните култури, които искате да засеете.

  4. 6-8 паунда (2-3 кг) едногодишен райграс (Lolium rigidum- твърда глушина) 2 паунда(0,9 кг) кейл и 20 паунда (9 кг) овес са една добра смеска за ранния сезон.

  5. Уверете се, че семената на твърдата глушина са излезли от покой преди да ги засеете.

  6. Засявайте само един вид глушина, защото различните видове покълват по различно време.

  7. Засяването на ръж в замръзнала почва работи.

Индиана (САЩ)

  1. Ако доставчикът ви казва „препоръчвам това, за да няма плевели до жътва“ помислете за покривните култури.

  2. Засейте рано покрови, ако е възможно, от въздуха (например с дрон).

  3. Използвайте cmds.net или таблицата на Бил Куран (Bill Curran) за хербицидните ефекти над покривните култури.

Южни, Югоизточни райони на САЩ

  1. Стандартното засяване засега е най-добрият метод.

  2. Засяването от въздуха може да не даде очакваните резултати в условия на суша.

Онтарио (САЩ)

  1. Ръжта е най-ефективна в борбата с плевелите.

  2. Използвайте само сeртифицирани семена, за да избегнете забавяне на поникването.

  3. Рапицата изглежда евтина и ефективна покривна култура.

  4. Ако се налага наторете покривните култури, за да им осигурите добър старт.

  5. За да избегнете торенето на покривните култури, използвайте бобови култури в смеските.

  6. Засяването в зелен покров поmага много при влажен климат.

Публикувана в Растениевъдство

Всеки, който иска да успее в използването на технологията, трябва да знае колкото е възможно повече за нея.

Organic Farming


No-till или нулевата технология на почвообработка е термин, който е родом от Северна Америка. В България той е от сравнително скоро. Във Великобритания за описването на тази технология е възприет терминът директна сеитба. У нас се използват и безорно или ресурсоспестяващо земеделие, които обаче са малко по-широки по своя обхват. Методът No-till трябва непрекъснато да се изучава.

Хората орат почвата с плуг вече 250 години и до днес се правят сериозни научни разработки в тази посока. Всеки, който иска да успее в използването на системата No-till, трябва да знае колкото е възможно повече за нея. За да се избегнат неуспехите, земеделците, изследователите и учените, занимаващи се с внедряването на тази система, трябва да притежават необходимото ниво на знания и да са сигурни, че всички аспекти на производствените системи на No-till са разгледани преди внедряването на системата.

Недостатъчната и повърхностна информация за системата No-till и въпреки това продължаването на прилагането й, е пряк път към провала! Вместо да обвиняват себе си за недостатъчното изучаване на технологията, земеделците и дори учените, виждат причината за неуспехите си в технологията. Усъвършенстването на знанията и уменията в тази система е необходимо както за земеделците и агрономите, така и за механизаторите.

Задълбочавайте знанита си!

  • Направете почвен анализ на площите и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН;

  • Не използвайте за земеделски цели почва с лош дренаж и разберете със сигурност дали вашите почви са подходящи за метода No-till или не;

  • Изравнете почвата;

  • Отстранете уплътняването на почвата преди да започнете да внедрявате системата No-till;

  • Създайте голямо количество мулч на повърхността на почвата;

  • Снабдете се със сеялка за No-till;

  • Внедрете системата първоначално на 10 % от площите;

  • Използвайте сеитбообороти на култури и сидератни покровни култури.

  • Постоянно учете и следете новостите в системата.


1. Задълбочавайте знанията си за системата

  • В системата No-till почвата се възприема като жив организъм, който на всяко едно поле има индивидуални характеристики. Прилагането на определени начини на почвообработка е довело до това, че към началото на внедряването на новия метод за различните полета е характерна различна степен на структурна стабилност и различно ниво на съдържанието на органичното вещество. Почвоведите различават 3 основни вида на органичното вещество на почвата:
  • 10-15% – лесно разпадащо се органично вещество; на 20-40% съставено от живи организми: бактерии, лишеи, гъби, дъждовни червеи и т.н. и на 60-80% – от добре разпадащо се органично вещество: растителни остатъци и кора, мъртви микроорганизми.

  • 40-45% – органично вещество със средно ниво на разпадане (възраст наразпадане 20-50 години);
    40-45% – много стабилно органично вещество или хумус (1000 години).

  • В процеса на оранта в горния слой на почвата попада кислород от въздуха, който способства за интензивното развитие на аеробни микроорганизми и бързата минерализация на органичното вещество в резултат на тяхната дейност. Ако оранта се повтаря година след година, то се губи органичното вещество със средно ниво на разпадане, а след това и много стабилното органично вещество – хумуса. Ако в условията на неразорана степ има биомаса на живите обитатели на почвата в количество 27,5 т/ха, то на изорани почви, то може да намалее до 500 кг/ха.
  • Видовият състав на микроорганизмите се променя, обеднява. Това може да се сравни с горски пожари, след които на местата на опожаряването остава много малко от предишните обитатели на горите. Представителите на автохтонната микрофлора в почвата се запазват в минимално количество, азотофиксиращите свойства на почвата, поради загубата на свободноживеещи азотофиксатори-анаероби, падат практически до нула. Дефицитът на азот за растенията при оранта трябва основно да се компенсира за сметка на разпадането на хумуса или чрез внасянето на минерални торове.
  • При отказ от оран започва бавен процес на възстановяване на биологичната активност на почвата. Основно условие е натрупването в почвата на въглерод (въглеродни съединения – продукти на разпадането на растителните остатъци), които са източник на хранителни вещества за микроорганизмите. Това е толкова важно, че може да се каже, че значителна (ако не и основната) част от ползата на системата на директната сеитба се постига за сметка на запазването на органичните остатъци, и само малка част за сметка на нулевата обработка.

  • При внедряването на новата система за няколко години се случва в голяма степен количествена смяна на видовия състав на микроорганизмите. Анаеробните свободноживеещи азотофиксиращи бактерии заемат своето ниво в почвата и при наличието на достатъчно храна могат да свързват годишно на различни почви от 60 до 400 кг. активно вещество азот, което е еквивалентно на внасянето на 200-1300 кг амониева селитра на хектар.

    Една от основните причини за неудачното внедряване на новата система е прилагането на обичайните норми на торене с азотни торове (или пълния отказ от тях) с цел спестяване на разходи през първите години от внедряването на системата. Това води до рязко падане на добивите (до 700-1000 кг/ха) и съответно- до много ниско количество на растителните остатъци, които се разглеждат като основен хранителен източник за почвените микроорганизми, определящи формирането на почвеното плодородие.

  • В световната наука и практика е изучен процесът на натрупване на органичен въглерод в динамиката на естественото възстановяване на микробиоценоза във времето. В някои страни на пазара се предлагат и няколко щама на полезни почвени микроорганизми.

    Друг проблем, който учените едва наскоро започнаха да разбират, е в това, че при заораването на растителните остатъци основни деструктури стават гъбичките, които конкурират целулозолитичните бактерии. Ръстът на техния брой провокира ръст на гъби от рода Fusarium и други патогенни или условно патогенни гъби. Бичът на нулевата и минималната почвообработка стана разпространението на сложни смесени бактериално-гъбични коренови загнивания, загубите на добиви при които достигат до 50 на сто, а полученото зърно е с крайно ниско качество. Причина за епифитотията се оказа Pseudomonas syringae –аеробна бактерия, причинител на кореново гниене и бактериози на зърното и листата, обитаваща в горните слоеве на почвата. Тя зае нишата на един от най-опасните причинители на фузарийно кореново гниене.

Заедно с това тя доведе до паразитирането на редица нискоопасни гъби от рода Fusarium. Опитът на южноавстралийските фермери показва, че фитосанитарната обстановка при внедряването на No-till се подобрява с времето. При използването на подбрани фунгициди и растежни стимулатори, способни да неутрализират токсините на патогенните батерии и гъбички, оздравяването на почвата става достатъчно бързо (от 2 до 5 години) с гаранция за получаването на реколта с добро качество.

И пак трябва да се разбира, че първоначалните условия при всички ще бъдат различни. Почвите може да имат различна степен на деградация и различно количество органично вещество, поради това всяко стопанство ще търси и ще намери собствен път към успех.

  • Последната операция преди преминаването към постоянно внедряване на системата No-till трябва да бъде посветена на изравняването на почвата. Избраната култура трябва да се сее върху растителните остатъци на предшестващата култура. Трябва да се определи редуването на културите в сеитбооборота. Обикновено е много по-лесно да се предприеме преминаване към системата No-till с отглеждане на култура, при която не е трудно да се контролират плевелите. Това може да бъде или фуражна култура от типа на люцерната, или сидератна покровна култура, или царевица.

  • Зърноприбиращияг комбайн трябва да бъде оборуван със сечка, при това ширината на полосата, покривана с раздробена слама, задължително трябва да съответства на ширината на хедера на комбайна. Ако комбайнът не разполага с раздробител, то сламата трябва да се балира и да се изнесе от полето. Но това, а още повече паленето й, са двата най-лоши варианти за започване на работа по системата No-till.

    No-till e съвършено различна система, и една от най-важните промени е в усъвършенстването на борбата с плевелите. В системата на No-till за агронома не е достатъчно просто да знае името на всеки плевел, появяващ се на неговото поле, и съответният хербицид за отстраняването на конкуренцията между растенията и плевелите. Агрономът трябва да изучи литературата за плевелите в неговата местност с фотографии на различните стадии на растежа им, цъфтеж и плододаване. Да познава хербициди със степента на чувствителност на плевелите към тях, техните особености, предпазни мерки и дозировки, културните растения на топлия и студения периоди.

  • При преминаване към системата No-till пръскачките стават вторите по важност машини в стопанството след специализираните сеялка. Най-трудната задача днес е в регулирането на пръскачката по такъв начин, че да има точен разход на химическия продукт и водата в процеса на пръскането. Това се отнася и за настройването на сеялките за равномерно поставяне на семената на точно зададена дълбочина и много друго. Неуспехите при борбата с плевелите често се приписват на хербицидите, но всъщност те могат да се случат вследствие на лошо регулираната пръскачка.

    Твърде високи дози водят до фитотоксичност на културите, намаляват добивите, което автоматично означава увеличаване на производствените разходи. А много ниските дози водят до неудовлетворителни резултати в борбата с плевелите и дори към загуби на реколтата. А в случай, че бъде взето решение за повторно опръскването на културите, то това ще увеличи разходите.

  • Качеството на водата също е важен фактор при пръскането. Тя не трябва да съдържа редица соли, които могат да деактивират някои видове хербициди. Преди се препоръчваше да се използват 400-600 л вода на хектар за разреждане на хербицида, но днес се използва значително по-малко вода. Глифозатът действа по-ефективно при използването на 50-100 литра вода на хектар. Някои хербициди работят по-добре при ниски стоности на рН, и ако водата има високи такива, се препоръчва тяхното намаляване.

    Следващата важна стъпка е регулирането на машините за No-till така, че те по-малко да разрушават почвената повърхност и да поставят семената равномерно на зададената дълбочина.


    Направете почвен анализ и вземете мерки за постигане на баланс между хранителните елементи и стойностите на рН. Анализът на почвата е необходим за стремежа към постигането на балансиран показател на рН и е важен компонент в постигането на оптимални резултати в системата No-till. Ако е установено ниско ниво на някои елементи в почвата, тогава е необходимо да се внесат някои видове торове, включително да се направи варуване, за постигането на поне средни стойности в началото, и с времето високи нива на хранителните вещества в почвата.

  • Ако анализът показва ниски стойности на фосфор, то се препоръчва нивото му да се увеличи над средното. Канадският опит показва, че плодородието на почвата при недостиг на фосфор може отчасти да се компенсира за сметка на ленточното му внасяне при сеитбата.

  • Почви, които в продължение на много години се обработват с помощта на метода No-till, показват по-висока концентрация на фосфор в повърхностния слой на почвата. Очевидно, протичат процеси, свързани с растежа на растенията, водещи до акумулирането на фосфор по цялата дълбочина на обитавания слой на почвата. Този факт не оказва негативно въздействие върху добивите на културите и след няколко години прилагане на системата No-till торенето на почвата с фосфор може да се намали.

    Обикновено при прилагането на тази система на земеделие повърхностният слой на почвата има високо съдържание на влага и ниска температура, което позволява на корените добре да усвояват повърхностния слой под мулча и да потребяват повече фосфор в този слой.

    Съвършено непродуктивно е да се следват съветите на учените, които от теоритични съображения ще предлагат да се смесва този концентриран фосфор, разположен на повърхността на почвата, с долните пластове на почвата с помощта на плуг. Големият контакт с почвените частици ще доведе към силното му свързване и намаляването на достъпността му за растенията.

  • Не използвайте почва с лош дренаж и разберете дали вашите почви са пригодни за No-till или не. Широко известно е, че методът No-till не се практикува на почви с лош дренаж и на заблатени почви. Ако този метод все пак се практикува на такива, то ще има намаляване на добивите. Ако проблемът с дренажа, то няма да има проблем да се приложи No-till.

  • Изравнете почвената повърхност. За идеална сеитба е необходимо да се изравни микрорелефа на полята. Съществуват няколко причини за неравна повърхност на почвата. Но каквито и да се те, ако почвата не се изравни, скоро ще се изясни, че сеялките не работят ефективно на неравни почви. За да е ефективно земеделието семената трябва да се разполагат на еднаква дълбочина, а това може да се постигне само на равна почва.

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 06 Февруари 2020 11:56

Да орем или да не орем...

Всеки знае, че добивите от която и да е култура зависят от подготовката на почвата. По отношение на есенниците това е особено вярно. Така че проблемът с избора на оптимална технология за почвообработка за есенната кампания стои пред всеки земеделец. Но универсално решение няма

Ася Василева

Основните фактори, които трябва да се вземат под внимание при избор на технология за почвообработка, са сортовите особености на засяваната култура, предшественикът, типът на почвата. Изборът, разбира се, зависи най-вече от почвено-климатичните особености на конкретното стопанство. В южните райони, където почвите са плодородни, а климатът е по-сух, е за предпочитане минималната почвообработка. Специалистите смятат, че рационалността за използване на повърхностната обработка нараства от север на юг и от изток на запад. Подобна е ситуацията и с качеството на почвата – колкото е по-плодородна, толкова по-подходяща за нея е минималната технология.

Специалистите смятат, че оранта в южните райони не е толкова важна при отглеждането на есенна пшеница и ръж. Тези култури отлично се адаптират на черноземни почви и растат добре и дават нормални добиви и без нея. Но начинът за подготовка на почвата зависи основно от региона и предшественика.

Днес съществуват три основни технологии за обработка на почвата – нулева, минимална и традиционна. Но на практика основният фактор при избор на използваната технология са реалните възможности на конкретното стопанство, особено машинният парк, с който то разполага.

Не всички са на това мнение. Има специалисти, които смятат, че оранта не е подходяща и при тежки глинести почви, тъй като там е трудно да се създаде пълноценен слой за поставяне на семената. Получават се буци, а осядането на почвата поврежда кореновата система на растенията.

Разбира се, изборът на технология е лично решение. Много по-важно е точното и навременно спазване на всички конкретни етапи на избраната технология. А тук решаващ е човешкият фактор.

No-Till

За най-прогресивна технология за подготовка на почвата се смята т.нар. нулева технология, известна още като No-Till. Същността й в отказа от традиционната предварителна оран преди сеитба, което позволява да се постигне значителна икономия на гориво и да се избегнат негативните последствия от излишни повреди на почвата. Но при всичките очевидни плюсове, внедряването на тази технология е съпроводено и с доста трудности. Нулевата технология, несъмнено, е висш пилотаж. От една страна, тя представлява опростен вариант на работа с есенници. От друга – изисква мислене и ясен план на всички необходими операции. Обработката на полето преди сеитба по нулевата технология е научен процес – трябва да се направи комплексен анализ на почвата с оглед на конкретните почвено-климатични условия, да се има предвид заплевелеността и степента на заразяване с патогени. Тъй като внедряването на тази технология изисква наличието на изключително грамотен агроном в стопанството, то тя не може да бъде приложена навсякъде. А и след като се започне работа по No-Till, не трябва да се очакват бързо да дойдат положителните резултати.

Несъмнено, No-Till е върхът в почвообработката и позволява отглеждането на пшеница и други култури да се изведе на качествено ново ниво. Но за да се получи възвръщаемост от отглеждането на пшеница по тази технология, тя трябва да се въвежда постепенно в продължение на 2-3 години. Например, да се изравнят площите (прекрасни резултати могат да се получат при използването на обръщателни плугове, при използването им почвата се изравнява дотолкова, че по нея може да се кара с лек автомобил на скорост 90 км/ч), да се създаде мулчиращ слой (заораване на раздробената слама, сидератни култури) и т.н.

Минималната, или нулевата технология трябва да се избират не поради недостиг на материални ресурси или от желание да се спести, а да бъде следствие от сериозна подготвителна работа. Най-подходящата култура за отглеждане по тази технология е пшеницата, благодарение на своята пластичност, висока адаптивност и невзискателност.

Особено внимание трябва да се обърне на избора на техника. Най-важната почвообработваща машина е директната или комбинираната сеялка.

Бавното разпространение на технологията No-Till се обяснява с факта, че често земеделците не разбират нейната специфика. Тук не става дума просто да засееш и да не правиш нищо повече. Налага се използването в по-големи обеми на пестициди, минерални торове, всички работни операции трябва да се провеждат точно и обмислено последователно.

Но въпреки че при No-Till се наблюдава намаляване на добивите, като правило около 10%, то в замяна технологията позволява значително (до 4 пъти) да се намалят разходите.

Пълноценна оран

За разлика от No-Till класическата технология за почвообработка е разпространена достатъчно широко. В някои райони оранта е оптималният, а понякога и единствено възможен вариант за подготовка на почвата преди сеитба. Но често влияние оказва и наличната в стопанството техника.

Привържениците на традиционната почвообработка казват, че ако полето не е изравнено както трябва, то ще има проблеми в случай на засуха, тъй като влагата трябва да се изпарява равномерно. Ако има неравни участъци, то влагата от високите такива ще се изпарява повече, а съответно и културите в пределите на едно и също поле ще се развиват неравномерно.

След оранта трябва да се обърне внимание на борбата с плевелите. Голямо значение има и внасянето на торовете, които при традиционната обработка трябва да се внесат през есента, за да презимуват по-добре посевите. Какви торове да се внесат се определя с почвен анализ. Много е важно точно да се пресметне количеството на внасяните торове с оглед на планираните добиви.

Необходимият минимум

Разпространена е и т.нар. минимална почвообработка, предполагаща обработката само на горния пласт почва, на дълбочина не повече от 12 см. Заравянето на растителните остатъци при нея позволява да се натрупва хумус и да се запазва влагата в почвата.

Преди сеитбата на пшеница през есента се прави разрохкване с дискови брани. А веднага след прибирането на предшественика се минава два пъти с дискови брани, които разрохкват почвата на дълбочина 6-7 см. След 2-3 седмици, когато се провокира поникването на плевелите, обработката се повтаря. При това се внасят торове на дълбочината на сеитбата – 4-5 см. Такава схема е оптимална за тежки и глинести почви. Ако почвата е по-рохкава, може да не се отделя толкова внимание на обработката.

Този метод е много икономичен. Добивите при него не се различават съществено от традиционната почвообработка. Минималната технология позволява да се спести гориво. Ако само при оранта се изразходват над 20 литра гориво на хектар, то при минималната почвообработка целият процес на отглеждане на зърнени култури заедно с жътвата и превоза излиза около 35 литра на хектара.

Но важен разход при минималната обработка остават торовете. Според специалистите тяхната стойност е до 30% от себестойността на готовата продукция. А от тях е по-добре да не се пести, съветват агрономи.

В защита на плуга

Всяка технология на почвообработка през есенната кампания има свои изисквания към машинния парк. Класическият вариант предполага оран, а основната машина е плугът. Съществува мнение, че най-добрият начин да се спести гориво е да се откажем от плуга. Но много специалисти смятат това за заблуда и призовават да не се вземат прибързани решения. Стойността на горивото при оран е едва 5 на сто от себестойността на пшеницата. Но ако фермерът, опитвайки се да си спести тези разходи, се откаже от плуга,то плевелите и болестотворните спори ще останат незаорани, което ще доведе до неизбежно увеличаване на разходите за хербициди и препарати за борба с болестите. Средно тези разходи са от 10 до 15% от общата цена на производството.

Една от основните насоки, в която производителите непрекъснато усъвършенстват плуговете, е икономията на гориво за сметка на намаляването на съпротивлението на корпусите. Много от съвременните качествени плугове харчат не повече гориво от популярните днес дискови машини. Специалистите призовават фермерите да вземат предвид почвено-климатичните особености на своето стопанство при решаването на въпроса дали ще използват плуг, тъй като в много райони именно традиционната обработка е най-рационална и изгодна.

Според спецовете за предпочитане са онези машини, които предоставят на земеделците максимални възможности за контрол на процеса на почвообработката. Към тях спадат плуговете с променлива работна ширина и възможност за коригиране на ъгъла на наклона на плужните дъски, дисковите машини с променлив ъгъл на атака на дисковете.

Перспективни за работа при минимална технология са директните сеялки, позволяващи с едно работно минаване да се подготви почвата и да се засее. Важно е да се знае, че идеален вариант, подходящ за абсолютно всички, не съществува. Всяко решение за използването на една или друга техника трябва много внимателно да се обмисли и да се преценят всички плюсове и минуси.

Публикувана в Агротехника
Вторник, 22 Октомври 2019 10:45

Висока печалба? Или висока доходност?

Разговорите между фермерите след тазгодишната жътва са същите, каквито бяха и през миналата есен. Когато става дума за това как са се развили културите през вегетацията, акцентът винаги пада върху добивите, а не върху печалбата, особено що се отнася до земеделците, които практикуват конвенционални обработки на почвата.

Реално, а и рационално, акцентът трябва да е насочен към печалбата, а не към самия доход. Да си представим двама фермери, които отглеждат по 700 акра соя. Разликата между двамата е, че единият практикува No-till, a другият се придържа към интензивни обработки на почвата и интегрирана борба с вредителите.

Конвенционалните практики осигурили 10 бушела на акър повече отколкото безоранната технология (1 бушел соя е равен на 27,2155 кг, а 1 акър е равен на 4,05 декара). Следователно No-till не работи така, както се твърди...нали?

Историята може да завърши дотук, но ако обърнем по-голямо внимание на фактите и представим технологиите в цифри, ситуацията е доста по-различна. Иновативното No-till земеделие държи разходите на минимума.

Долари за оран

No-till-ърът извършва едно влизане на полето. Конвенционалното земеделие изисква една обработка за почистване и заораване на стърнището, а след това се налагат поне още няколко обработки, докато дойде време за засяване на семената. Да не забравяме и обработките през вегетацията. И ако приемем, че за всяко влизане на полето с техника за обработка възлиза на 15$, то в най-добрия случай това се равнява на минимум 75$ за акър.

Разход на семена

Земеделецът, който практикува безорна технология засява 140 000 семена в акър, докато другият завишава нормата до 180 000 за същата площ. Това са още 17$ допълнителен разход.

Плевели, неприятели, болести

Програмите за борба с вредителите при двамата фермери са сходни. Земеделецът с безорната технология наблюдава полетата си и реагира според ситуацията, докато конвенционалният земеделец не си прави труда да обследва, а взема превантивни мерки, за да предпази добива си от евентуални проблеми. Така вложението за хербициди плюс листен тор, фунгициди и инсектициди възлиза на 33$ за акър.

И двамата фермери реализират продукцията си за 9$ на бушел, но колко е реалната им печалба?

По-високият добив при конвенционалното земеделие носи 90$ повече от акър в сравнение с безорната технология. Но простата сметка за разходите е 17$ (завишена посевна норма)+ 75$ (обработки)+ 33$ (пестициди), което сумарно прави 125$ допълнително вложение за 1 акър.

Тоест със своите 90$ повече единият фермер компенсира по-големите вложения (125$), а в това време No-till-ърът излиза с 35$ напред за същата площ.

Реално и двамата земеделци са щастливи. Този, който практикува конвенционално земеделие е на печалба заради по-високите добиви. Другият - този, който практикува No-till също печели, но заради по-добрата си стратегия и минимални вложения.

В крайна сметка се оказва, че добивът сам по себе си не е равен на печалбата от акър, декар или квадратен метър. За да е успешен един фермер в тези тежки икономически времена и убийствена конкуренция, той трябва да преценява разумно вложенията си и дали са необходими. Бидейки иноватори, онези земеделци, които се осмеляват да преминат от конвенционално земеделие към която и да е друга щадяща почвата и околната среда практика осъзнават, че не е важно количеството добив, а равносметката, сумата след чертата...

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 26 Септември 2019 13:10

Нулева обработка или оран?

Традициите и модните тенденции винаги са съществували във всички аспекти на живота и повярвайте, това няма да се промени. Селското стопанство също е тясно обвързано и с двете концепции. Затова, когато някой се опитва да рекламира нови технологии като No-till, трябва да бъде подготвен за сблъсък с порядките. Малко земеделци биха изявили желание да променят традициите на дълбоката оран с нулева такава

Farm management

Какво е оранта всъщност и защо се прилага? И защо някои производители правят точно обратното на традиционните технологии? С обработката на почвата фермерите целят да подготвят полето за културата. Процесът включва серия от манипулации на почвата с тежки машини и различни работни органи. Самата оран има дългогодишна история. С течение на времето острият камък е заменен с пръчка, пръчката с метал, човешката сила се е заменила с животинска, а в последствие е навлязла и механизацията. И въпреки всичко земеделие може да се прави и без цялата тази подготовка на почвата, а резултатите ще бъдат съизмерими и повече от задоволителни.
Какви са предимствата на традиционната обработка на почвата?
No till8 1Има много и различни причини почвата да се подготвя чрез оран, култивиране, брануване, фрезоване и т.н. обработки. Една от основните причини обаче е точно традицията. А обяснението е простичко – защото татко е правил така, и неговият баща преди него, и неговият... а и резултатите са положителни. Тоест, няма причина да не се обработва, както е било досега.
Има ситуации, в които обработките подобряват горния почвен слой и правят засяването или засаждането по-лесно. Това е така на местата, където почвата е много суха или тежка. Оранта е много полезна и на преовлажнени почви, когато се цели просушаване.
Извършването на обработки през есента спомага за изравняването на терена и улеснява пролетните операции. При No-till нивелирането невинаги се получава, а понякога дори се налагат по-агресивни техники.
Никой не иска плевели в полетата си, защото те са конкуренти на културните растения за слънце, вода, хранителни вещества, а последствията от наличието им е по-нисък добив. Вредителите (в това число болести и неприятели) са друг тип врагове на земеделеца. Чрез обработките на почвата механично се унищожават плевелите, но не и вредителите. В крайна сметка се налага употребата на пестициди, които да осигурят „чистотата“ на земеделските площи от нежеланите биологични организми.
Всички знаят, че след прибиране на реколтата на полето остават растителни остатъци и че чрез дълбока обработка тази органика се вкарва в почвата, където се разгражда и превръща в хранителни елементи за следващия сезон. Оборският и минералните торове се инкорпорират в почвата отново чрез оран, за да са по-достъпни за корените на следващите културни растения. А оттук идват и по-високите добиви.
Кои са предимствата на No-till земеделието?
Преди да скочим директно на предимствата на „неорането“ на полето, е редно да разясним следното: Ако конвенционалните технологии включват редица есенни и пролетни манипулации на почвата, то, както подсказва името, No-till (без оран) ги изключва, най-просто казано.
Много хора, независимо дали са земеделци, или не, мислят, че разрохкването на почвата е единственият начин за получаване на високи добиви. Но това не е точно така при някои почви и дори те се развиват по-добре с нулева обработка. Много проучвания доказват, че почвата е значително по-здрава, ако не се оре. Доказано е също, че добивите са сходни, ако не и по-високи при иновативната система.
Когато площта не се обработва, растителните остатъци остават върху почвената повърхност и точно там се разграждат в хранителните елементи, необходими за следващата култура. Този процес е изучен подробно и от него става ясно, че в действителност предлага на растенията много по-добри възможности за усвояване на получените вещества, в сравнение с това те да бъдат заорани в дълбочина. Други торове също могат да се внесат директно и повърхностно, където са необходими, като се използват правилните машини.
Фермерите често са обезкуражени, когато площите им се намират на склонове, защото обработките на такъв терен са истинско предизвикателство, а и ерозията там се случва по-бързо и доста изразено. Ако обаче тези фермери преминат към нулеви обработки, ще постигнат по-добри резултати. Причината отново са растителните остатъци. Когато са оставени на повърхността, те предпазват почвата от повредите, които биха причинили ветровете и водата, по-добре от каквато и да била обработка. Остатъците предпазват почвата и от температурните колебания през различните сезони и часове в денонощието. Много култури се развиват по-добре, ако температурните колебания са сведени до минимум през деня и нощта.
Земеделци, които обработват сухи почви или се намират в зона със сух климат, също ще спечелят от тази практика на „необработване“ на почвата. Като оставят растителните остатъци върху повърхността, те ще съумяват да запазят влагата и да предотвратят изпарението. Освен това не се налага да се внасят толкова много нитрати и изкуствени торове, защото същите се запазват по-дълго в необработена, отколкото в обработена почва. Това е от особено значение в условия на сухо и горещо лято и като цяло в сух климат.
Фермерите, преминали към No-till, ще забележат намаляване на разходите, защото ще използват много по-малко гориво. Някои от най-тежките машини могат да се заменят с по-малки и леки, които да бъдат напълно достатъчни за нуждите на стопанството.
Когато изберете такъв тип земеделие, става по-лесно да преминете и към органично.
НЕДОСТАТЪЦИ НА ОРАНАТА
No till8 2Тази практика има няколко недостатъка, особено що се отнася до почвата. Първото, което забелязват фермерите, е, че тя пресъхва, защото вече не е способна за запазва влагата. Добре знаем, че влагата върви ръка за ръка с хранителните вещества, следователно се губи и способността за осигуряване на нутриенти за културите. И голямата грешка, която допускат земеделците, е да обработват все повече и повече, за да оправят този проблем.
Известно е, че в почвата се намират много организми (микроорганизми, фунги, червеи, насекоми, животни), полезни за растенията, а с обработките те биват умишлено или по-скоро несъзнателно (зависи от гледната точка) прогонени и дори унищожени. В резултат, на тяхно място се настаняват нежелани гости, неприятели, и балансът на екосистемата се измества в тяхна полза. На феремерите им остава последният коз – препаратите за растителна защита. А веднъж навлезли в този омагьосан кръг, излизането от него е трудно и на цената на много загуби.
Негативните ефекти на оранта са:
• Почвата става по-сбита и се налагат повече обработки, следователно и повече разходи
• Повишава се опасността от влошаване на фитосанитерния фон. Болестите се запазват в почвата и в последствие се разпространяват и заразяват културите по-лесно
• С времето се стига до ерозия не само на почвени частици, но и на хранителни елементи и биологични организми
• Водата се инфилтрира лошо
• Повърхностният слой пресъхва преди сеитбата, особено ако между последната обработка и самата сеитба мине много време
• Обработената мокра почва се превръща в буци, които в последствие изискват още обработки
• Необходими са доста време, труд и разходи, за да се постигне необходим резултат
• Повишават се разходите за гориво.
НЕГАТИВНИТЕ ЕФЕКТИ ПРИ NO-TILL
Един от основните недостатъци на нуевото земеделие е, че се налага използването на хербициди с цел да се унищожат плевелите или поне да се държат под контрол. Същото важи и за инсектицидите. Има много препарати, които не засягат добива, но все повече хора отказват да консумират третирани хранителни продукти. Още не са изяснени добре механизмите на усвояване на пестицидите от човешкото тяло в дългосрочен план. Това, което знаем, е, че някои препарати се разпадат по-бързо от други, веднъж попаднали в почвата, с което по-малко химични вещества преминават в продукцията, която ядем.
Другият основен недостатък е бавното затопляне на почвата, върху която има „изолация“ от растителни остатъци. В зависимост от културата, разграждащата се органична маса може да се превърне от плюс в минус. Такъв е случаят при засяване на царевица на едно и също поле няколко години подред. „Одеялото“ върху почвената повърхност става гъсто и затруднява следващите сеитби, но с подходяща техника този проблем се разрешава бързо.
АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ
На този етап е лесно да разберем защо се появяват все повече привърженици на No-till технологията. Дори в някои кръгове терминът „оран“ се е превърнал в тема табу. Добрите новини са, че има много варианти и на двете технологии. No till8 3Например:
• Подбор и отглеждане на култури, които се равиват добре без големи вложения на време, труд и средства
• Подходяща ротация на култури и обработки с цел избягване на негативните ефекти
• Strip-till или т.нар. ивичеста/лентова обработка, при която обработваемите ивици се редуват с необработени такива в различните времеви диапазони
• Извършване на дълбока оран само през есента
• Извършване на дълбока оран на редове, подобно на ивичеста/лентова система
• Практикуване на консервационни обработки, където най-малко 30% от растителните остатъци се оставят на полето
За някои земеделци изброените възможности са нищо друго, а отново No-till, но всъщност те са редуцирана форма на конвенционалните технологии. Негативите при намалявнето на обработките представляват съвкупност от тези на двете дискутирани технологии, но ефектите от тях се случват по-бавно и не са толкова очевидни.
Не толкова деструктивно и много по-екологосъобразно е засяването на покривна култура. Редица растения са подходящи за тази цел. Покривните култури спомагат за редуциране на ерозията, като в същото време запазват и обогатяват повърхностния почвен слой с хранителни елементи, а така допринасят за качеството и плодородието. В същото време покровът редуцира плевелите и позволява контрол над вредителите, назависимо дали става въпрос за болести, или неприятели.
Управлението на полето по метода на нулевата обработка може да бъде истинско предизвикателство, особено ако продукцията не се изкупува заради приложените хербицидите. Въпреки това, фермерите, които решат да преминат към тази технология, имат доста възможности.
КОЙ МЕТОД Е ПО-ДОБЪР?
Сред земеделците царува погрешното схващане, че ако нещо работи при един, то ще работи и при всички останали. Но това е далеч от истината, защото едно решение може да е правилно за едно поле, но това не означава, че е подходящо за цялото землище, респективно за всеки фермер, камо ли за всяка култура в различно време и място. Важно е първо да се обмислят редица фактори, а след това да се взимат решения и да се предприемат мерки. Дори тогава на хартия нещата изглеждат по един начин, а в действителност са други и може да се стигне до големи загуби.
Нещо повече, фермерите, които искат да преминалат от конвенционални към нулеви обработки, трябва да са наясно, че земята няма да отговори на желанията и очакванията им в самото начало. Почвата има нужда от период, в който да се възстанови, а впоследствие и добивите ще задоволят очакванията.
ПРЕМИНАВАНЕ КЪМ ОРГАНИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Много от методите, които се практикуват днес и които споменахме по-горе, работят срещу природните закони, а не заедно с тях. А съвместната работа между фермер и природа би довела само до положителни ефекти, в това число – по-здрава почва, по-качествени и високи добиви и т.н. В този ред на мисли, фермерите трябва да открият най-подходящите култури за площите си.
Внимателното обследване на терените (почва, механичен и химичен състав) и съответно на факторите на средата (температура, влага, светлина и т.н.) дава възможност за най-правилен избор на култури, така че те да дадат максимума от потенциала си.
За да се премине към органично земеделие, е необходимо да се спре използването на химикали. Със сигурност тогава плевелите ще вземат превес, но има решение. Засяването на покров е само едно от тях. В резултат борбата с плевелите излиза по-евтино, покровът е по-ефективен от обработките, а освен всичко друго, може да донесе и материални облаги.
Всеки фермер трябва да се консултира със съседите си. Каква подготовка на почвата извършват те, какви култури отглеждат, какви добиви и качество получават – това знание ще бъде само от ползва при вземането на решение дали да се оре, или не дадена площ.
В конкретен случай може да се окаже по-добра идея лентовата обработка или консервационните, отколкото No-till. Тази система може да се прилага само по време на сеитбата например. В такава ситуация се използват специални машини, които правят малки дупчици в почвата, като едновременно с това се засяват и семената на културата. Засяването може да се извърши и на ръка, но естествено, това ще отнеме много време и човешка сила.
При всичко положения растителните остатъци или поне част от тях трябва да остават върху почвената повърхност.
За добри добиви, сеитбооборотът е от решаващо значение. Различните култури извличат различни хранителни вещества от различните почвени слоеве. Така не се получава едностранно изтощаване и добивите не намаляват през следващите години. Ако културите се редуват във времето, почвата има възможност да възстанови изразходените нутриенти по естествен път.
Независимо какви методи на обработка практикуват, производителите трябва да подхождат отговорно и да добиват чиста храна от земята. Освен ползите за човешкото здраве, така ще бъдат полезни и за околната среда, което е основна цел в днешно време.

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 11 Септември 2019 20:16

No-till ... Или не...

Дискусията за минималните или традиционните почвообработки не престава вече много години. Когато стане дума за орно земеделие в Америка винаги сочат за пример за вредата му Голямата прашна буря от 1930 година, която отнесе милиони тонове почва, поради екстремното засушаване на почвата, предизвикано от години наред непрекъсната оран. Агресивната почвообработка оказва най-силно влияние върху почвените микроорганизми, които остават "голи" под влиянието на вятъра и водата.

От друга страна минималните почвообработки предполагат използването на голямо количество химически препарати за борба с плевелите. Друг е въпросът, че споровете срещу глифозата, например, са предизвикани повече от еколозите, отколкото от реално доказани факти за неговата вреда.
Засега все още няма ясен отговор дали почвообработката с използване на оран или тази без е по-добрият вариант.

Оранта е метод за контролиране на плевелите. При оран, на дълбочината, на която работят машините, е възможно да бъдат унищожени до 90 на сто от плевелите. Оранта прекъсва жизнения цикъл на плевелите.

Друго предимство на оранта е, че културите се развиват по-бързо, тъй като почвата за тях се подготвя по-бързо. Защитниците на No-Till обаче казват, че това води до загуба на почва и органична материя, което налага необходимостта от внасяне на торове.

Основният аргумент против No-Till е увеличената необходимост от използването на хербициди и пестициди. А това може да не е точно това, което се цели с концепцията за устойчиво земеделие.

От друга страна методът на минималните почвообработки също има много ползи за почвата и околната среда. Той оставя почвата необезпокоявана и с растителните остатъци на повърхността й. А основното предимство е, че се елиминира ерозирането на почвата. По отношение на въздействието върху околната среда практиката на No-till може да намали емисиите от вредни газове от фермите с цели 80 на сто.


Фермерите също се радват на значително намаляване на разходите за работна ръка и гориво в сравнение с оранта, тъй като се прилагат много по-малко работни операции с тежки земеделски машини. 

Все още No-till не е масово разпространен метод за почвообработка нито в САЩ, нито в Европа. Основната причина е, че преминаването към това земеделие изисква инвестиции в нова техника и много знания, а грешките могат да са са фатални.

Всеки фермер трябва сам да избере за себе си методът на почвообработка, който му подхожда най-добре. И тук той трябва да се ръководи от икономически съображения най-вече. И двата метода имат и предимства, и недостатъци. Но при всички случаи дори и да се премине към No-till поне веднъж на няколко години оран ще бъде необходима.
За съжаление, преминаването към no-till е все по-сложно поради претенции на еколози, които не мислят за бизнеса на земеделците и правят препаратите, използвани в земеделието по-черни от дявола. Много често без да имат реални научни доказателства за това.

 Ася Василева

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 4

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта