Специалистите на българската компания за рентабилно въглеродно земеделие AGviser търсят партньорство с български земеделци, които имат визия за развитие и се грижат за почвата
„Започвайки да говорим все по-често за въглеродно земеделие и да популяризираме този термин, държим да поясним, че това е бъдещето на земеделието. То е във фокуса на цяла Европа, както и на Америка и Австралия“, обяснява Христо Николов, съдружник в AGviser и ръководител на програмата за въглеродно земеделие на компанията CarbonSafe.
Въглеродното земеделие е комплекс от агротехнически мероприятия, които способстват по-бързото секвестиране на въглерод и складирането му в почвата. Това става благодарение на земеделски практики, които би следвало да се планират и програмират на базата на съвременни технологии и задълбочен анализ, на познаване на почвите, на микроклимата и на нуждите на селскостопанските култури.
„Земеделието на бъдещето е за подготвените фермери. Ние, от AGviser, търсим партньорство със земеделски стопани, които имат визията да реорганизират своите стопанства и в максимално кратки срокове да имплементират всички нови технологии и научни разработки за съвременно земеделие.
Ако фермерите не са готови да променят масовите си агротехнически мероприятия, визирам конкретно почвените обработки, ако не са готови да преминат към модерна и съвременна техника, която е щадяща към земята, ако не се уповават все по-често на биотехнологиите, тогава много трудно можем да говорим за въглеродно земеделие и за подобряване на почвеното здраве“, казва Христо Николов.
В българските и световните университети, които се занимават със земеделска наука, все по-често се набляга на работата с ефективни микроорганизми, с биоагенти, които способстват по-бързото регенериране на почвата, по-доброто й структуриране.
Актуалните данни от проучвания в земеделието в световен мащаб показват, че за конвенционалната обработка на един хектар земя в момента се използват около 100 литра гориво или преизчислено във въглеродни емисии – около 300 кг на хектар. Толкова отделя земеделието под формата на вредни емисии в атмосферата. В същото време чрез земеделието, при правилна агротехника и употребата на качествени препарати и семена е възможно в площ от един хектар да секвестираме между 5000 и 10 000 кг въглерод. Което показва, че замърсяването от земеделието е незначително на фона на потенциала, които имат нашите земи да улавят вредни емисии от атмосферата и да ги складират в почвата.
„ За да се случи това, обаче, фермерите трябва да обърнат принципа си на работа и да променят технологията, която в момента масово изповядваме“, казва специалистът по въглеродно земеделие на AGviser .
През последните 50-60 години световното земеделие е основано на интензивно минерално хранене на растенията и на интензивни почвени обработки.
“За да постигнем цитираните резултати и да достигнем максималния потенциал на почвата за секвестиране на въглерод, трябва да започнем да практикуваме щадящи почвата механизирани обработки, и все по-активно да се уповаваме на биотехнологиите и внедряването и употребата на ефективни микроорганизми в земеделието. Така ние стимулираме по естесвен път регенерирането на почвите, подобряването на плодородието и в същото време възможността им да складират огромни количества въглерод от атмосферата“, обяснява Христо Николов.
